Решение по дело №4242/2009 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 820
Дата: 31 май 2010 г. (в сила от 25 ноември 2010 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20092120204242
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   Р Е Ш Е Н И Е

 

222                                       31.05.2010г.                           град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,        наказателно отделение, XII-ти състав

На четвърти февруари                                                           година 2010

В публично заседание в следния състав:

 

                                             Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                             Съдебни заседатели:

 

Секретар: Марина Димова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 4242 по описа  на съда за 2009 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на С.В.И., живущ *** против Наказателно постановление № 416 от 11.11.2009г., издадено от началника на РПУ Камено гр.Бургас, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на чл.177, ал.1,т.2,предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв.

С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично. Ангажира доказателства.

За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не ангажират доказателства.

Актосъставителят, редовно призован, се явява лично.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02.11.2009 г., около 13.20ч., жалбоподателят управлявал МПС „Фолксваген Транспортер”, с рег.№ С 1867 НМ без да носи превозните документи, определени от МТ и управлявал MПС, без да е правоспособен водач. По повод констатираните нарушения бил съставен АУАН. Актът е връчен лично на жалбоподателя за запознаване  и подписан от него без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното понастоящем НП. В така издаденото НП, за посоченото нарушение, на основание чл.150 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв.

При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не се констатираха съществени  нарушения на разпоредбите на ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, като на нарушителя е връчен препис т.е. началото на административно-наказателното производство е поставено по регламентираната в ЗАНН процедура. В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване  правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на административно-наказателното производство.

Извършването на описаното в НП нарушение безспорно се доказва от събраните в хода на съдебното производство доказателства. АУАН е редовно съставен от компетентно длъжностно лице,съдържа в себе си всички реквизити, визирани в чл.42 ЗАНН и следователно на основание чл.189,ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите, описани в него и впоследствие възпроизведени в атакуваното НП се потвърждават и от показанията, дадени от актосъставителя в съдебно заседание, които кореспондират със събраните по делото доказателства. Относно дадените в съдебно заседание показания от св. Пасков, последните обхващат период от време, извън това на установяване на нарушението и не доказват тезата на жалбоподателя, че е бил принуден да шофира от проверяващите полицаи. В този смисъл, настоящият състав намира тези твърдения за защитна теза, с цел избягване на наказателна отговорност, от страна на жалбоподателя.

Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, с които да обори описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Ето защо, съдът намира, че от обективна и субективна страна, И. е нарушил разпоредбата на ЗДвП.

Безспорно за съдът е обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал МПС, без към момента на управлението да притежава надлежно свидетелство за управление на МПС.

Съгласно разпоредбата на чл.150 ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, като законодателят е въвел изискване, че водачът трябва да притежава свидетелство за управление.

Безспорно в настоящия случай е обстоятелството, че нарушителят се явява неправоспособен в този смисъл водач, като е управлявал МПС към момента на проверката, нарушавайки разпоредбата на чл.150 от ЗДвП.

Що се отнася до така наложеното му наказание, същото се явява законосъобразно по вид. За констатираното нарушение на разпоредбата на чл.177, ал.1, ЗДвП предвижда наказание глоба. Що се отнася до въпроса за справедливостта – така наложеното на И. наказание предвид поставените от законодателя долна и горна граници, съответно от 100 до 300лв., се явява индивидуализирано в среден размер, а именно 200 лв. Така определеното наказание е справедливо, Същото е адекватно на степента на обществената опасност на деянието и е достатъчно за постигане превантивните цели на наказанията по чл. 12 от ЗАНН. Постановлението е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд

 

                                          Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 416 от 11.11.2009г., издадено от началника на началника на РПУ Камено гр.Бургас против С.В.И., живущ ***, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на чл.177, ал.1,т.2,предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв.

 

РЕШЕНИЕТО на настоящата инстанция подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

 

 

          СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: М.Д.