Р Е Ш Е Н И Е
№ 260041
гр.Шумен, 26 Февруари 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публично
съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1.Р. Хаджииванова
2.С. Стефанова
при секретаря Т. Тодорова като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №462 по описа за 2020 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260037 от 19.10.2020г. по
гр.д.№640/2019г. Районен съд - гр.В.П. е уважил частично предявените от Е.А.Е. ***
срещу Прокуратура на Република България искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
като е осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 300 лв. - представляващи претърпяна загуба,
изразяваща се в заплащане на адвокатско възнаграждение за защитата му по
наказателното производство, както и обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди в размер на 4000 лв. настъпили в резултат на повдигнатото от
Прокуратурата на РБ обвинение в извършване на престъпление по чл.235, ал.3, т.2
вр. с чл.235, ал.1, предл.5-то, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което е оправдан с
влязла в сила на 05.10.2016 г. присъда по НОХД№411/2014 г. по описа на ВПРС,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.10.2016 г., до
окончателното им изплащане. Исковете за заплащане на неимуществени вреди, в
останалата му част до пълния предявен размер от 10000 лева, и за имуществени в
останалата му част до пълния предявен размер от 350 лева, са отхвърлени.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника,
който обжалва решението на районния съд в частта, с която са уважени претенциите
на ищеца.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който сочи, че решението в атакуваната от
ответника част, е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност
събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.В.П. е бил сезиран с обективно
съединени искови претенции от Е.А.Е. *** срещу Прокуратура на Република
България, по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в следствие на повдигнато обвинение по
чл.235, ал.3, т.2 вр. чл.235, ал.1, предл. 5-то, вр. чл.20, ал.2 от НК, за
което бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №411/2014 г. по описа на
ВПРС. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следното от фактическа страна: На 26.03.2013г. е било образувано досъдебно
производство №114/2013г. по описа на РУ-В.П. срещу М. Е.А., за това, че на
25.01.2013г. от ДГС, без редовно писмено позволително транспортирал 7 куб.ч.
дървета-бук и габър-престъпление по чл.235, ал.1 от НК. С постановление за
привличане на обвиняем от 10.04.2014г., ищецът Е.А.Е. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.235,
ал.3, т.2 вр. с чл.235, ал.1,пр.5 вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на
24.01.2013г., край община В.П., като помагач, в съучастие с Илиян Велинов
Илиев-служител по горите. Взета му е мярка за неотклонение „подписка”. С
постановление от 19.03.2014г. наказателното производство по досъдебно
производство №114/2013г. водено срещу обвиняемия И.В.И.и Е.А.Е. е било спряно,
на основание чл.199 и чл.244, ал.1,т.1 вр. с чл.25, ал.2 от НПК. С
постановление от 08.04.2014г. разследването е било въз обновено. По внесения
срещу ищеца Е. и срещу И.обвинителен акт от ВПРП е било образувано
НОХД№411/2014г. на ВПРС. С присъда №14/30.05.2016г. ищеца е бил признат за
невиновен в това, че на 24.01.2013 г., в землището на с. С..., без редовно
писмено позволително извозил с товарен автомобил „ГАЗ 53” с рег. № Н....АХ,
собственост на В.Е.А. от гр. В.П., от горския фонд – от отдел 66„ж” на ТП „ДГС
Преслав” гр. В.П., местността „Жълта локва”, 7,5 пр. куб. м дървета, от които:
7 пр. куб. м дърва за огрев – еднометрови секции дъб и габър и 0,5 пр. куб. м
нарязани дърва за печка в 4 бр. чували, на обща стойност 216,00 лева, като
деянието е извършено в съучастие със служител по горите – И.В.И.– горски стражар
в ТП „ДГС Преслав” гр. В.П., който се възползвал от служебното си положение –
умишлено улеснил извършването на престъплението чрез разрешаване на извозването
на горепосочените дървета от горския фонд без редовно позволително –
престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 2 вр. чл. 235, ал. 1, пр. 5, вр. чл. 20, ал.
2 от НК. Присъдата е била протестирана от прокурор при ВПРП и с окончателно
решение №79/05.10.2016г. по ВНОХД№283/2016г. на ШОС, потвърдена. Установено е,
че в наказателното производство ищеца е заплатил адвокатско възнаграждение на
упълномощения от него адвокат в размер на 300 лева. С присъда №524/24.11.2008г.
по НОХД №89/2008г. на ВПРС, ищеца е бил признат за виновен за извършено от него
престъпление на 24.10.2007г. по чл.195,
ал.1, т.3, 4 и 5 от НК, с наложено наказание "лишаване от свобода една
година и шест месеца, с отложено изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК за
срок от четири години. С присъда №82/07.06.2016г. по НОХД №61/2016г. на РРС,
ищеца е бил признат за виновен в това, че на 28.09.2009г. в гр.Р., излязъл през
границата на страната без разрешението на надлежните органи на властта,
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, с наложено наказание "Пробация" с
едногодишен срок на мерките.
Горната фактическа обстановка налага следните правни
изводи. На първо место следва да се изтъкне, че от обстоятелствената част на
исковата молба и заявения петитум, сочат на заявена претенция по чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД указва на съда да определи размера
на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52
от ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието за обезщетението е
подчинено на справедливостта. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценка на редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне
размер на обезщетението, а именно – характера на увреждането, продължилото
около две години и половина наказателно преследване, в труден за ищеца период,
с обвинение за тежко престъпление, без средства за издръжка на семейството му. Нормално
е наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката и личния
живот на ищеца. Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че ищеца
е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Безспорно за
периода на наказателното преследване ищецът е имал отрицателни изживявания от
незаконното обвинение - то е ограничило възможността му да води обичайния си
начин на живот и му се е отразило емоционално негативно, наложило се е да
напусне местоработата си зад граница, и да се явява за призоваванията във
връзка с наказателното производство. Следва да бъде отчетено и предходното
осъждане на ищеца, което въпреки, че е за деяния извършени в младежка възраст,
обуславя по ниска степен на интензитет на негативните изживявания, свързани с
процесното обвинение и мярка за неотклонение, в сравнение с лице, което не е
извършвало престъпление и не е било обект на наказателно преследване. Горното
дава основание на съда да определи обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от процесното незаконно обвинение в размер на 4000 лева.
Ето защо решението на първостепенния съд следва да се потвърди в атакуваната му
част.
По отношение на атакуваната част от решението досежно присъдените
имуществени вреди в размер на 300 лева: От една страна следва да се отбележи,
че съобразно чл.4 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, т.е. такива, които са в причинна
връзка с увреждането, и да са закономерно и необходимо следствие, изключващо друго
развитие на причинно - следствената връзка. Безспорно установен е размера на
направените от ищеца деловодни разноски в наказателното производство, които не
би заплатил, ако не му беше повдигнато незаконното обвинение, поради което и в
тази атакувана част, решението следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни
разноски за въззивното производство в размер на 400 лева.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №260037 от 19.10.2020г. по гр.д.№640/2019г. на Районен съд - гр.В.П., В ЧАСТТА, с която ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на Е.А.Е.
ЕГН **********, обезщетение за причинените му неимуществени вреди, настъпили в резултат на повдигнатото от
Прокуратурата на РБ обвинение в извършване на престъпление по чл.235, ал.3, т.2
вр. с чл.235, ал.1, предл.5-то, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което е оправдан с
влязла в сила на 05.10.2016 г. присъда по НОХД№411/2014 г. по описа на ВПРС в
размер на 4000 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 05.10.2016 г., до окончателното ѝ
изплащане, както и В ЧАСТТА, с която
е осъден ответника да заплати на ищеца имуществени
вреди в размер на 300 лева,
представляващи претърпяна загуба-заплатено адвокатско възнаграждение, настъпила
в резултат на повдигнатото от Прокуратурата на РБ обвинение в извършване на
престъпление по чл.235, ал.3, т.2 вр. с чл.235, ал.1, предл.5-то, вр. с чл.20,
ал.2 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 05.10.2016 г. присъда по
НОХД№411/2014 г. по описа на ВПРС, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 05.10.2016 г., до окончателното ѝ изплащане.
В необжалваната част решението е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България
да заплати на Е.А.Е. ЕГН **********
деловодни разноски за въззивното производство в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.