Р Е
Ш Е Н И Е
гр.
София, 10.06.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в публичното заседание на четвърти май
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Славка Димитрова, като изслуша докладваното от Председателя т.д. № 2406 по описа за 2020
г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО
ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО
СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 410, АЛ. 1. Т. 3 ОТ КЗ И ЧЛ. 86. АЛ. 1
ОТ ЗЗД.
Ищецът З. „Б.И.’’АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, чрез адвокат М.Г. от САК, съдебен адрес *** е предявил на 04.12.2020 г. искова молба
срещу С.О..
В исковата молба се твърди, че на 30.03.2018 г. в гр. София, лек автомобил
марка „Мерцедес", модел „Ц 600Л“, с ДК
№ *******, собственост на „Ю.К." ООД, управляван от Й.С.С.,***, с посока
на движение от ул. „Малибуту" към бул. „Черни връх“, до номер 137, реапизира ПТП в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което настъпва ПТП с
материални щети по автомобила.
Според протокол за ПТП № 1699973, съставен от органите на КАТ,
причините за произшествието се дължат на необезопасена и несигнализирана дупка
на пътното платно.
Твърди се, че лек автомобил марка „Мерцедес",
модел „Ц 600Л“ с ДК № *******, е със сключена застраховка „Автокаско“ с З. „Б.И.“ АД със застрахователна полица № Е17990005885, с
валиден срок на действие от 29.05.2017 год. до 28 05 2018 год., при уговорено покритие клауза „П - 301“ - пълно
каско на рисковете, съгласно „Общи условия" на предлаганата застраховка. В
ищцовата компания е заведена щета под № **********/2018 г. от водача на увредения
автомобил Й.С.С. за
нанесените щети, описани в приложените опис на щета № 3, опис на щета № 4 и калкулация на щета. Стойността, необходима за възстановяване на
автомобила, е в размер на 26 306,68 лева.
На
21.08.2018 г. З. „Б.И.“ АД изплатило по банков път на „Ю.К.“ ООД сумата 13
153,34 лева. По щетата е представен платежен документ за
кредитен превод с референция № FT18233042653005 от 21/08/2018 г. за сумата от 13 153,34 лева.;
На
01.10.2018 г. З. „Б.И.“ АД изплатило по банков път на „Ю.К.“ ООД сумата 13
153,34 лева. По щетата е представен платежен документ за
кредитен превод с референция № FT18274553606008 от 01/10/2018 г. за сумата от 13 153,34 лева.
Ищецът поддържа, че на основание чл. 411, във връзка с чл. 410, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във
връзка с чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, след изплащане на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения
срещу причинителя на вредите.
Ищецът моли да бъде постановено решение, с
което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 26 331,68
лева, представляваща
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение (26
306,68 лева) и ликвидационни
разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху
нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на
дължимите суми, както и разноските по делото, в това число и заплатеното адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД ищецът претендира и законна мораторна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение в
размер на 5 471,14 лева за периода от 18.11.2018 г. (30 дни след датата на връчване на регресната покана) до датата на
завеждането на настоящия иск - 04.12.2020 г.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът представя банкова сметка *** З. “Б.И.”АД:
Банка - ДСК, BIC: ***.IBAN: ***.
Моли, да му бъдат присъдени и направените по делото съдебни разноски.
Ответникът С.О., представлявана от кмета на С.О., чрез
процесуален представител - юрисконсулт А.К., със
съдебен адрес:***, е подал на 21.01.2021 г. отговор на искова молба, с който е оспорил изцяло допустимостта и
основателността на предявената искова претенция и моли съдата да бъде
отхвърлена по съображения, изложени в отговора. Моли да бъдат присъдени
направените в производството съдебни и деловодни разноски.
Според ответника застрахователното обезщетение е изплатено от ищеца е без годно правно основание и в тази връзка не е
изпълнено изискването на чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, което да поражда право на регресен иск срещу ответника. Поддържа се, че
са налице множество нарушения на изискванията за изплащане на застрахователно
обезщетение, предвидени в КЗ, в Общите условия към застраховка „Каско“ на
ищеца, както и в Общите условия, от страна на застрахователя.
Не се
установява по категоричен начин, че причина за процесното ПТП е „необезопасена
дупка на пътното платно“, вследствие на което са настъпили множество материални
щети за моторното превозно средство. Съгласно фактическата обстановка, описана
в исковата молба, на 30.03.2018 г. при
движение по ул. „Филип Кутев“, водачът на автомобила е реализирал ПТП, като
автомобилът попаднал в необезопасена дупка на пътното платно. Механизмът на
ПТП, отразен в съставения Протокол за ПТП №1699973/30.03.2018 г. и
Уведомлението за настъпило застрахователно събитие от 30.03.2018 г., не се
потвърждава от други преки доказателства, респективно спорно е дали именно от
твърдяната необезопасена дупка на пътното платно като пряка и непосредствена
последица са настъпили твърдяните щети. Липсват доказателства и за скоростта на
движение на автомобила към момента на ПТП, както и дали тази скорост е била
съобразена със състоянието на пътя и на превозното средство, с интензивността
на движението и видимостта.
Ответникът поддържа, че представеният протокол за ПТП е в противоречие
с чл. 179, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 183 от ГПК, поради
което моли същият да бъде изключен от доказателствата по делото.
Протоколът за ПТП на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК има обвързваща
материална доказателствена сила само относно фактите, осъществени от или в
присъствието на съответното длъжностно лице, като същите би следвало да са
възприети лично. Според ответника в настоящия случай отразеното събитие в
процесния протокол няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм
на настъпване на ПТП. Произшествието не е настъпило в присъствието на
актосъставителя, който няма вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието.
Процесният протокол не е подписан от представител на С.О., за да се
ползва с материална доказателствена сила за неизгодни факти, чието настъпване
да е удостоверено с подписа
на една от страните в процеса,
съгласила се с констатациите. Доколкото произшествието не е настъпило пред
съответния полицейски служител, съставеният протокол за ПТП съдържа единствено субективните
твърдения на водача на автомобила и съдържа само субективни твърдения на лицето, заинтересовано от
изплащане на обезщетение по сключена застраховка.
В отговора на исковата молба се поддържа също, че съгласно чл. 2, ал. 2
от Наредбата за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за
информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, когато
органите на МВР „Пътна полиция“ посетят ПТП, трябва да съставят снимков
материал на мястото на ПТП, както и на причинените щети по автомобила. С
неизготвянето на снимков материал не е спазена разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т.
3 от Наредба № I - 167/24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие
между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен контрол при настъпване на застрахователни събития, свързани с
моторните превозни средства. Предвид, това че протоколът за ПТП е съставен без
органите на МВР да посетят мястото на ПТП и се базира единствено върху субективните
твърдения на заинтересованото от изплащане на застрахователно обезщетение лице
и липсата на снимков материал към съставения протокол за ПТП, ответникът
оспорва наличието на „необезопасена дупка“ на пътното платно, както и твърдяния механизъм на ПТП.
Поддържа се, че актосъставителят не е възприел непосредствено механизма на ПТП,
а само е удостоверил направени пред него свидетелстващи изявления на участника
в него, и
следователно материалната
доказателствена сила на така съставения протокол се ограничава до факта на
извършеното изявление и неговото съдържание, без обаче да обхваща верността на
това изявление. В този случай протоколът, съставен не въз основа на
непосредствени сетивни възприятия на актосъставителя, а на база изявления на
участник в произшествието, адресирани до длъжностното лице, не се ползва с
материална доказателствена сила за механизма на осъществяване на ПТП.
Според ответника няма никакви преки доказателства за наличието на
твърдяната необезопасена дупка на пътното платно, която да е станала причина за
процесното ПТП. Не е известно какви са били нейните размери, за да може да се
направи обосновано заключение относно причинно-следствената връзка между
наличието й на пътното платно и настъпилите щети върху автомобила.
Застрахователят не е положил елементарна грижа при проучване на
обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, като дори не
е посетил твърдяното място, за да провери наличието на необезопасена и
несигнализирана неравност на пътното платно.
Ответникът оспорва и представеното Уведомление за настъпване на
застрахователно събитие по полица „Каско“ на МПС от 30.03.2018 г. по отношение
на отразените в него факти и обстоятелства относно реализирането на твърдяното
събитие, свързани с времето, мястото и начина на настъпването, тъй като същият
е от категорията на частните свидетелстващи документи и поради това не следва
да се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
съдържащите се в него данни за обстоятелствата по реализиране на ПТП.
Ответникът поддържа, че механизмът на произшествието е възприет от
застрахователя единствено въз основа на данни на водача на МПС, поради което не
се доказва по категоричен начин събитието с всичките задължителни елементи,
характеризиращи го като деликт, а именно: причинно - следствената връзка между
констатираното увреждане по лекия автомобил и установената необезопасена дупка
на пътното платно. Уведомлението за настъпване застрахователно събитие е
съставено само и единствено въз основа на твърденията на водача на лекия автомобил, предвид което същото е
израз на субективното възприятие на заинтересованото лице относно настъпилото
ПТП. Тези твърдения са предявени пред ищцовото застрахователно дружество след
реализиране на твърдяното ПТП и не са потвърдени от обективни доказателства.
Изложеното поставя под съмнение доказателствената стойност на документа, поради
което ответникът моли същият да не бъде кредитиран от съда. Твърди се, че от
уведомлението не може да бъде установено по безспорен начин, че автомобилът е
бил участник в ПТП по време, място и начин, така както е отразено в него, както
и състоянието на процесния лек автомобил преди преминаването през процесното
препятствие. Ответникът счита, че няма представени доказателства, от които по
категоричен начин да е видно, че причина за реализираното ПТП е необезопасена
дупка на пътното платно. Липсват доказателства и за скоростта на движение на
автомобила към момента на ПТП, поради което не може да бъде безспорно обоснован
механизмът на ПТП, мястото на ПТП и на твърдяната необезопасена дупка, както и
наличието на причинна връзка между увреждането и твърдяната неравност на
пътното платно.
На следващо място, съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Задължение за
водача е било да се движи със скорост, която да му позволява спиране, при
наличие на такова, както и позволяваща му да наблюдава непрекъснато пътното
платно, а предвид описаните увреди по автомобила, водачът се е движил със
скорост далеч надхвърляща ограничението на скоростта в населено място от 50
км/ч. Според ответника, в случая деянието не може да се третира като невиновно,
тъй като деецът, ако се беше движил със съобразена спрямо пътните условия
скорост, не биха настъпили твърдяните последици.
Водачът
е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, като не е съобразил поведението
си с пътната обстановка. В т. 7 на ППВС № 17/63 г. е прието, че обезщетението
за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Принос
по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В условията на алтернативност,
ответникът моли да бъде намален размерът на обезщетението, като се вземе под
внимание съпричиняването на вредите от страна на водача. Счита, че поведението на последния е
несъобразено с условията на пътното платно и няма доказателства, навеждащи на
противното, поради което е налице съпричиняване от страна на водача.
На следващо място, ответникът счита че не е налице валидно сключено застрахователно правоотношение. От приложената
застрахователна полица от ищцовото дружество, е видно че същата не е подписана
от застрахованата страна.
Съгласно чл. 344, ал. 1 от КЗ: „Застрахователният договор се сключва в
писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт, Общите условия
по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора.“
Кодексът за застраховането предвижда изрично императивно както формата,
така и съдържанието на застрахователния договор. В разпоредбата на чл. 345, ал.
1, т. 1 - 11 от КЗ изчерпателно са изброени задължителните реквизити за
действителност на застрахователния договор, като в т. 1 е уточнено - „имената,
съответно наименованията и адресите на страните“, а в т. 11 - „подписите на
страните“.
От приложения от ищеца договор е видно, че същият не съдържа
необходимите реквизити за действителност.
Договорът за застраховка е формален, сключен в писмена форма, а
задължителните му реквизити са определени в чл. 344, ал. 1 и чл. 345, ал. 1, т.
1 - 11 от КЗ, съответно и в чл. 184, ал. 3 от КЗ (отм.), съгл. т. 10 -
подписите на страните. Изискването на съдържанието на застрахователния договор
съгласно Кодекса за застраховане е императивно, поради което ответникът счита,
че не е налице валидно застрахователно правоотношение. Липсата на посочените в
КЗ реквизити - подпис на застрахования е равнозначно на липса на волеизявление,
а това означава липса на сключен договор, респективно липса на регресно вземане
спрямо С.О.. В съдебния процес
застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само чрез съответната
застрахователна полица (писмен застрахователен договор), която е форма за
неговата действителност.
От друга страна, съгласно чл. 348, ал. 1 от КЗ, общите условия са
„типизирани клаузи, приложими към неограничен брой застрахователни договори.
Общите условия на застрахователя, установени предварително за сключването на
определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са му били
предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено,
че ги приема. Приетите от застраховащия общи условия са неразделна част от
застрахователния договор.” В конкретния случай Общи условия към застраховка
„Каско“също не са подписани от страните, поради което ответникът оспорва
застрахователната полица да е била влязла в сила в
деня на реализиране на
ПТП, съответно да е налице регрестно вземане спрямо С.О..
Също така, съгласно Вътрешните правила за дейността по уреждане на
претенции по застраховка „Автокаско“ на З. „Б.И.“ АД, клауза 301, а именно: „Клиентът има право,
веднъж за срока на валидност на полицата, на ремонт на МПС по конкретна щета с
възлагателно писмо в сервизи по избор, с които З. „Б.И.“ АД има сключени
договори” се прилага
само по застраховка „Хит Каско“, „ВИП Каско“ и „Каско класик“, а не по
застраховка „Пълно Каско“, както е в конкретния случай, от което се прави
извод, че ищецът е заплатил застрахователното обезщетение в разрез със
собствените си Общи условия.
В отговора се поддържа, че за да бъде ангажирана отговорността на С.О.
не е достатъчно единствено да се твърди, че същата, чрез своите служители,
отговарящи за движението при безопасни условия, е бездействала в процесния
случай. Поради това ответникът оспорва наличието на „необезопасена дупка“, тъй
като С.О. има сключен Договор № С015-РД-55-355/11.06.2015 с „Т.Г.Х.“ АД с ЕИК *******за
дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения за
райони „Витоша, „Лозенец“, „Средец“ и „Триадица“, а улица „Филип Кутев“, се
намира в район „Лозенец“. Въз основа на този договор изпълнителят е задължен да
извършва превантивно и текущо поддържане по смисъла на Закона за пътищата и
подзаконовите нормативни актове, издадени по изпълнението му.
Съгласно горепосочения
Договор, с писмо № СОА17-ТД26- 13388/20.11.2017 г. е възложен на „Т.Г.Х.“ АД
ремонт на пътната настилка с асфалт на ул. „Филип Кутев“. От представената
Количествена сметка от 06.03.2018 г., както и от Протокол № 33 се установява,
че пътната настилка на улица „Филип Кутев“ е била ремонтирана непосредствено
преди настъпване на процесното ПТП, като видно и от Двустранна сметка № 122,
както и от Фактура № **********, същата е била в годно за експлоатация
състояние и е приета и съответно е заплатена дължимата сума за ремонт и
поддръжка на уличната мрежа и пътни съоръжения от „Т.Г.Х.“ АД, съгласно Договор
№ С015- РД- 55-355/11.06.2015 г.
Видно от горното С.О. редовно и постоянно е изпълнявала задължението си
да поддържа процесния пътен участък, - като текущо е възлагала ремонти и
извършването на същите е било вменено на „Т.Г.Х.“ АД, по силата на Договор №
С015-РД-55-355/11.06.2015 г.
Поради изложеното ответникът моли на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, да бъде привлечено „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК *****, с
адрес: *** 1408, жил. група "Южен парк" ул. „******, като трето лице помагач на страната на С.О.,
както и на основание чл. 219, ал. 3 ГПК, в случай
че С.О. бъде осъдена ОТВЕТНИКЪТ ПРЕДЯВЯВА ОБРАТЕН ИСК СРЕЩУ „Т.Г.Х.“ АД.
Ответникът твърди, че застрахователното обезщетение от страна на ищеца
е изплатено без годно правно основание и в тази връзка категорично не е
изпълнено изискването на чл. 410, ал. 1 от КЗ, което да поражда право на
регресен иск срещу ответника. Основателността на заявената претенция по чл.
410, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД изисква установяване
кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав, закрепен в
цитираната норма, при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца:
наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ на МПС между
ищеца и собственика на увредения автомобил, настъпилото пътно- транспортното
произшествие, в резултат на което да са причинени имуществени вреди на застрахования в ищцовото дружество автомобил,
деликтна отговорност по отношение на увредения застрахован при причиняване на
застрахователното събитие и изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца
на третото застраховано лице за вредите, нанесени в резултат на ПТП.
Ответникът твърди, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
разрез със собствените си Общи условия за застраховане на сухопътни МПС. Видно
от представената застрахователна полица, договорът не покрива застрахователни
рискове, причинени от неравности на пътното платно, като единствено покрива
застрахователен риск от пътнотранспортни произшествия. В раздел II „Покрити
рискове и разходи“, т.1 от ОУ е дадено определението за ПТП, а именно: пътно-транспортно
произшествие при сблъскване или удар на ППС помежду им или с други подвижни или
неподвижни предмети, животни или хора, включително в паркирано състояние.
От горното се прави извод, че ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение без правно основание, от което следва, че не е изпълнено
изискването на чл. 410, ал. 1 КЗ и не може да се породи правото на ищеца на
регресен иск.
Ответникът моли да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск като
неоснователен и недоказан, както и да бъдат присъдени направените в
производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
При условията на алтернативност ответникът моли да бъде намален
размерът на претендираното обезщетение вследствие на съпричиняване на вредите
от страна на водача на автомобила, в резултат на нарушаване на императивната
разпоредба на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Ищецът З. ”Б.И.”АД,
ЕИК *******, чрез адвокат М.Г. от САК, е подал на 17.02.2021 г. допълнителна искова молба, с
която поддържайки първоначално заявено, взема становище по твърденията на ответната
страна.
Ответникът С.О., чрез
юрисконсулт А.К., е подал допълнителен
отговор на допълнителната искова молба, с който оспорва доводите на ищеца в допълнителната искова молба.
С Определение № 263799/26.03.2021 г. съдът е дал указания на ответника във
връзка с предявения от него обратен иск.
На 19.04.2021
г. ответникът С.О. е
представил искова молба във връзка с предявения от нея на основание чл. 219,
ал. 3 от ГПК обратен иск срещу третото лице -
помагач - „Т.Г.Х.“
АД, ЕИК: *******, с адрес:
*** 1408, жил. група "Южен парк", ул. „*******.
Твърди се в исковата молба, че на осн. чл. 410 от КЗ, З. „Б.И.“ АД е предявил регресен иск срещу С.О. за
възстановяване на платено застрахователно обезщетение, вследствие на претърпени
вреди от ПТП, настъпило в резултат на преминаване през необезопасена дупка на
пътното платно, в размер на 31 802,86 лева.
В исковата молба по главния иск е посочено, че на 30.03.2018 г. при
движение по ул. „Филип Кутев“ водачът на автомобила е реализирал ПТП, като
автомобилът попада в необезопасена дупка на пътното платно. Механизмът на ПТП е
отразен в съставения Протокол за ПТП № 1699973/30.03.2018 г. и Уведомлението за
настъпило застрахователно събитие от 30.03.2018 г.
Ищецът по обратния иск поддържа, че за да бъде ангажирана отговорността
на С.О. не е достатъчно единствено да се твърди, че същата, чрез своите
служители, отговарящи за движението при безопасни условия, е бездействала в
процесния случай. С.О. има сключен Договор № С015-РД-55-355/11.06.2015 г. с „Т.Г.Х.“
АД, ЕИК *******за дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и
пътните съоръжения за райони „Витоша, Лозенец, Средец и Триадица“, а улица „Филип
Кутев“, се намира в район „Лозенец“. Въз основа на този договор изпълнителят е
задължен да извършва превантивно и текущо поддържане по смисъла на Закона за
пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени по изпълнението му.
Съгласно горепосочения Договор, с писмо № СОА17-ТД26- 13388/20.11.2017
г. е възложен на „Т.Г.Х.“ АД ремонт на пътната настилка с асфалт на ул. „Филип
Кутев“.
С.О. поддържа, че видно от горното редовно и постоянно е изпълнявала
задължението си да поддържа процесния пътен участък, като текущо е възлагала
ремонти и извършването на същите е било вменено на „Т.Г.Х.“ АД по силата на
Договор № С015-РД-55-355/11.06.2015 г., което е надлежно документирано.
От горното се прави извод, че ако в производството по главния иск се
докаже непротиворечиво, че на пътното платно е имало необезопасена и
несигнализирана дупка, то отговорност за настъпване на твърдяното ПТП носи
ответното дружество по обратния иск.
Ищецът по обратния иск моли, на основание
чл. 219, ал. 3 ГПК, в случай че С.О. бъде осъдена по главния иск, да бъде
осъдено „Т.Г.Х.“
АД, ЕИК *******, да заплати на З. „Б.И.“ АД сумата 31 802 86 лева,
представляваща цената на главния иск.
С Определение 01.10.2021 г. е
конституирано като трето
лице - помагач - „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК: *******, с адрес: *** 1408, жил. група "Южен
парк", ул. „******* и е приет за разглеждане предявения при условията на евентуалност иск от
СО против „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК: *******.
Третото
лице помагач „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** представлявано от изпълнителния директор инж. Б.С.Д., чрез
пълномощника юрисконсулт Х.М.А., електронен адрес *******@trace.bg, е подало на 31.05.2021 г. отговор на исковата молба по обратния иск, предявен от С.О..
В отговора е изразено становище за нередовност на исковата молба, тъй
като ищецът по обратния иск не излага твърдение за конкретни факти, които
представляват неизпълнение на договорните задължения и не посочва в какво се
изразява несъответствието с уговореното дължимо поведение и на кой участък от
ул. „Филип Кутев“ е налице неточно или пълно неизпълнение. Формулираният
петитум не е съобразен с естеството на предявения иск и вписаните ищец и
ответник по него. Пред съда е предявен обратен иск от С.О. срещу „Т.Г.Х.“ АД, а
едновременно с това се отправя искането по обратния иск „Т.Г.Х.“ АД да бъде
осъдено да плати посочената в исковата молба сума на З. „Б.И.“ АД.
В случай, че посочените нередовности бъдат отстранени, предявеният иск
е допустим, но неоснователен, поради което ответникът по обратния иск моли
същият да бъде оставен без уважение по следните съображения:
Ищецът по обратния иск не сочи обстоятелства, на които основава иска си
и не представя доказателства за неизпълнение на конкретни договорни задължения
на ответника по обратния иск и конкретен участък от ул. „Филип Кутев“, по
отношение на който да е налице твърдяното неизпълнение.
Улица „Филип Кутев“ не е включена в обхвата на Приложение № 11 към
посочения договор, поради
което изпълнителят „Т.Г.Х.“ АД е бил длъжен да извършва дейности по текущ
ремонт и поддържане на база конкретни възлагания при необходимост. Не се
оспорва възлагателно писмо изх. № СОА17-ТД26-13388/20.11.2017 г. на С.О..
Същото е получено от ответното дружество на 23.11.2017 г. на основание чл.
1.1.2. цитирания от ищеца договор.
В посоченото възлагателно писмо не е указан срок за изпълнение на
възложения ремонт на ул. „Филип Кутев“, както и точно обозначаване на
участъците, които следва да бъдат ремонтирани. Фигурира ориентировъчно количество
на ремонтите дейности, които е следвало да бъдат извършени. Участъците от
посочената улица, обект на ремонт на цитираното възлагане, са ремонтирани
веднага след като са били налице благоприятни метеорологичните условия и в
съответствие техническите спецификации и приложимите нормативни актове.
Дейностите са приети без забележки от възложителя, за което са съставени и
подписани Протокол № 33/31.05.2018 г., Количествена сметка от 06.03.2018 г. и
Двустранна сметка № 22, на база на които е издадена фактура №
10000014828/31.05.2018 г. - всички приложени от С.О. с отговора на исковата
молба по главния иск. Фактурата е заплатена изцяло от ищеца на 03.09.2018 г.,
за което към отговора е приложено банково извлечение. Ищецът не е направил
възражения по изпълнението на дейностите, описани в
Протокол № 33/31.05.2018 г., не е констатирал недостатъци и
неизпълнение на приложимите технически норми и нормативни актове, не е налагал
неустойки.
Във връзка със задължението на изпълнителя по чл. 12.1.11 от цитирания
договор, за периода на изпълнение на възлагателно писмо изх. № СОА17-ТД26-
13388/20.11.2017 г. е налице съгласуван с компетентните органи проект за
временна организация на движението, който е изпълнен, като са поставени
необходимите знаци, сигнализация и са изпълнени предписаните мероприятия по
Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на
движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и
улиците, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Липсват доказателства за противното. Проектът е съгласуван от СДВР, отдел
„Пътна полиция“ със становище per. № ОД 433200-4482/12.01.2018 г. и схема за
временна организация на движение за 2018 г.
Твърди се, че липсват данни и доказателства за причинно-следствена
връзка между
твръдяното от ищеца
неизпълнение на договора и настъпването на вредоносните последици за ищеца по
главния иск. Дупката, в която се твърди, че е попаднал ищецът по главния иск,
не попада в участък, който е възложен за ремонт от С.О. на „Т.Г.Х.“ АД на основание чл. 1.1.2 от договор №
С015-РД-55-355/11.06.2015 г.
На 24.06.2021 г. С.О. е депозирала по
делото допълнителна
искова молба по обратния иск срещу третото лице - помагач на страната
на ответника „Т.Г.Х.“
АД, ЕИК *******. В същата
се изразява становище за неоснователност на твърденията на ответника по
обратния иск.
Третото лице помагач „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК
*******, чрез пълномощника
юрисконсулт Х.М.А., е подало на 20.07.2021г. отговор на допълнителната искова молба
по обратния иск, предявен от С.О., в който е заявило, че поддържа изразеното с отговора
на исковата молба становище за допустимост и неоснователност на предявения
обратен иск, като излага и допълнителни аргументи.
Съдът, като се запозна и прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Между ищеца З. „Б.и.“ АД, в качеството му на
застраховател и „Ю.К.“ ООД, в
качеството му на застрахован, са били налице валидни договорни отношения, по
силата на сключения между тях договор за застраховка „Автокаско”, клауза П-301 от
02.05.2017г., материализиран в полица
№ Е17990005885 (представена по
делото в заверен препис и оригинал), с предмет лек автомобил „Мерцедес“,
модел „С 600 L“, per. № *******, при застрахователна сума в размер на 120 000
лева и срок на действие от 00.00 ч. на 29.05.2017 г. до 24.00 ч. на 28.05.2017
год.
Към полицата, с
исковата молба са приложени и Общи
условия на З. „Б.и.“ АД за
застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства,
приети от УС З. „Б.и.“ АД на 26.02.2014г. с Протокол №3 и в сила от
01.03.2014г., коригирани от СД с Протокол № 1/16.01.2019г.
Представени
в производството са и ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА ДЕЙНОСТТА ПО УРЕЖДАНЕ НА ПРЕТЕНЦИИ ПО ЗАСТРАХОВКА
“АВТОКАСКО” НА З. “Б.И.” АД, ЕИК *******, приети от Съвета на директорите на дружеството
на 29.06.2006 г. и изменени и допълнени на 16.07.2012 г.с решение на Съвета на
директорите. Видно от съдържанието им, в
раздел І е уредена ПРОЦЕДУРА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ОСНОВАНИЕТО ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ, РАЗМЕРА НА ЩЕТАТА И ЗА ПРИЕМАНЕТО НА ПРЕТЕНЦИИ. Предмет на раздлел ІІ от Вътрешните правила
е ОЦЕНКА, ОПРЕДЕЛЯНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ; Според т. 9 -
Процедурата по ликвидация приключва със съставянето на Ликвидационен акт, който
е определен размера на застрахователното обезщетение. В случаите, когато няма
основание за изплащане на обезщетение съгласни Общите условия, Експертният
съвет може да реши изплащане на обезщетение като ексграция.(т.9.2);
Застрахователното обезщетение се изплаща в срок 15 /петнадесет/ дни от
представянето на всички необходими документи, доказващи основанието и размера
на претенцията: на Застрахования в брой на касата на дружеството или по банков
път в зависимост от указания от него начин в претенцията и в съответствие с
нормативните изисквания или на сервиза, извършил ремонта на МПС в зависимост от
случая. (т.10.). След изплащане на обезщетение застрахователят може да встъпи в
правата на застрахования срещу лицето, причинило събитието до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.(т.17).
Видно от приложения по делото Протокол за ПТП № 1699973 от 30.03.2018 г., на
30.03.2018 г. около 16:35ч. лек автомобил „Мерцедес“, модел „С 600 L“, per. № *******,
движейки се по ул. „Филип Кутев“ с посока на движение от ул. „Молибуту” към
бул. „Черни връх“ и до № 137 реализира ПТП в необозначена и необезопасена дупка
на пътното платно.
По делото прието като
писмено доказателство Уведомление до
ищеца за настъпило застрахователно събитие на 30.03.2018г., лек автомобил „Мерцедес“, модел „С 600 L“, per. № *******, собственост на „Ю.К.“ ООД, според което
при управлението му от водача – Й.С.С.,***
и движейки се в посока „Черни
връх“ и до № 137, МПС-то е преминало през необозначена и необезопасена дупка на
платното, като е понесло материални щети.
Във връзка с
посоченото Уведомление, пред застрахователя е била заведена щета № **********/25.05.2018 г., по
която с Доклад от 25.05.2018 г., изготвен от служители на ищеца, е било формирано предложение за
изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 26 306,68 лв.
Съгласно Опис на щета
№ 2 по полица № Е17990005885; Опис на щета № 3 по
полица № Е17990005885; Опис на щета № 4 по
полица № Е17990005885; Калкулация на щета
№ **********/30.03.2018 г. по полица № Е17990005885 нанесените щети по автомобила, описани в приложените
олис на щета № 3, опис на щета № 4 и калкулация на щета са: 1. Подкалник PVC десен;
2. Носач преден десен, 3. Шенкел преден десен; 4. Амортисьор преден десен; 5.
Пружина предна дясна; 6. Греда преден мост; 7. Стабилизираща щанга; 8. Шенкел
заден десен; 9. Амортисьор заден десен; 10. Пружина задна дясна; 11. Греда
заден мост; 12. Диференциал заден; 13. Полувал заден десен; 14. Гума предна
дясна - Michelin pilot primacy - 235/700/450 AC - бронирана; 15. Джанта лята
предна дясна; 16. Гума задна
дясна - Michelin pilot primacy - 235/700/450 АС - бронирана; 17. Джанта лята
задна дясна; Стойността, необходима за възстановяване на автомобила, е в размер
на 26 306,68 лева.
Видно от Платежно
нареждане за кредитен превод с референция № FT18233042653005
от 21/08/2018г. за сумата от 13 153,34 лева и Платежен документ
за кредитен превод с референция № FT18274553606008 от 01/10/2018 г. за сумата от 13 153,34 лева, на ищеца са изплатени сумите във връзка с
настъпилото застрахователно събитие.
Независимо от
горното, с оглед позициятата на страните, съдът
е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за
извършеното от ищеца плащане по имуществена застраховка „Автокаско” в посочения
в исковата молба размер 26 331,68 лева.
С покана свой изх. № РГ - 00371/16.10.2018 г. ищецът е уведомил
ответника СО, че в резултат на настъпило ПТП на 30.03.2018г. в района на гр.
София, съгласно Протокол за ПТП № 1699973 от 30.03.2018 г. са причинени щети на
MERCEDES ,,S 600 L" с per. № ******* застрахован по застраховка
„Автокаско" № Е17990005885 в З. „Б.И."АД. В поканата е посочено също
така, че З. „Б.И."АД е изплатило обезщетение в размер на 26 331.68 лв.
заедно
с ликвидационните разноски по горепосочената щета. Заявено е, че
Застрахователят изплатил обезщетение има право на регрес към
причинителя на вредата, като в
тази връзка ответникът е поканен за предприеме действия по погасява на
регресната претенция във връзка с щета **********.
Към доказателствения материал са приобщени още: Декларация за сключване на застраховки „Автокаско
и Злополука на места в МПС“ от „Ю.К.“ ООД за лек автомобил „Мерцедес С 600 L“,
с рег.№ ******* с рама № WDB2201761A333545; Свидетелство за управление на МПС;
Контролен талон на МПС; Свидетелство за регистрация част II; Оферта с дата 22.05.2018г.
на А.К.ЕООД до ищеца;
Приложен по
делото е и снимков материал.
За изясняване на спорни моменти, в производството е допуснато
събирането и на гласни доказателства:
При разпита си в ОСЗ от 09.03.2022 г. свидетелят Й.С.С. сочи, че събитието е
настъпило през 2018 г., докато процесното МПС, управлявано от него, се е
движело по ул. „Филип Кръстев“, в посока бул. „Черни връх“. Било е следобед.
Имало е интензивен трафик, натоварен и в двете посоки. Автомобилът се е движел
в колона при дистанцията от около 15 метра.
Пред лекия автомобил се е движило камионче или по-голям бус. Имало и
дупка, в която автомобила, шофиран от С., е влезнал с дясната си част.
Свидетелят заявява, че не е можел да реагира и да види дупката. Предполага, че
дупката може би е попаднала между ходовата част на буса. Карал е вероятно с 40-45 км. Не е видял
някакви знаци за ограничение на скоростта. Колата е изтропала доста силно. Той
се е уплашил да не е станало нещо, поради което е отбил колата и е слязъл от
нея. Обадил се на мобилната група, която го е насочила къде да се обади. Обадил
се и от там са изпратили екип. Дошъл и КАТ на място, като е извършен оглед на
колата и са му казали, че няма нарушение от негова страна= Ицийдлек е Протокол
за ПТП. Свидетелят заявява, че не му е съставено наказателно постановление. В
показанията си същият твърди че дупката не е била обозначена с нищо. Просто е попаднал
в нея. Мобилната група, която е дошла на място е огледала, видяла е гумите,
предна дясна, задна дясна и са казали, че друго не мога да установят видимо.
Гумите са били спаднали - предна дясна и задна дясна. Извикали са Пътна помощ и
колата е била закарана в атовсервиз, като предвид състоянието на колата
свидетелят не е напуснал местопроизшествието с автомобила.
Св.
Д.П.Ч., в
показанията си заявява, че работи от 2011 г. като инспектор в мобилните
групи в БУЛ ИНС. Неговите задължения включват при обаждане в дежурната и
получен сигнал за ПТП, да отиде на място, да извърши оглед и да заведе щетата.
Спомня си, че 2018 г. е имало обаждане в дежурната, при което е отишъл на ул. „Филип
Кутев“ и е видял черен мерцедес, С - класа.
Двете десни гуми на автомобила са били спаднали. Автомобилът леко е бил
наклонен на дясната страна. Не е бил в движение. Водачът е казал, че когато е
минал през дупката, ударът е бил доста силен и чул нещо като удар на нещо
твърдо. Желязо. Нямало е как да се видят някакви други щети освен тези на двете
гуми и затова, свидетелят е преценил, че
трябва да бъде направен допълнителен оглед. Допълнителните огледи се правят в
автосервизите, за което клиентите взимат възлагателни писма. Свидетелят твърди,
че докато той е бил на местопроизшествието, не е бил пристигнал още екип на
КАТ. Доколкото си спомня имало е доста интензивен трафик. Видял е дупката,
която е и заснел. Заявява, че общите снимки, които са от мястото е направил
той. Там е нямало знаци за обозначаване на дупката.
По искане на страните, по делото е допусната, излушана и
приета САТЕ. Във връзка с поставените й задачи и след анализ на
данните по делото, експертизата е дала заключение, според което: Съгласно
данните от приложения Протокол за ПТП № 1699973 от 30.03.2018 г. издаден от
СДВР гр. София, механизмът на настъпване на процесното ПТП е следния: На
30.03.2018 г. около 16:35ч. лек автомобил лек автомобил „Мерцедес“, модел „С
600 L“, per. № *******, се е движил по ул. „ Филип Кутев” с посока към бул.
„Черни връх“. Пред № 137 с десните колела попада в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно. Следствие на това са настъпили
описаните от специалисти на застрахователя щети по процесния автомобил.
При така
представеният механизъм на настъпване на процесното ПТП в протокола за ПТП и
описа на вредите по процесния лек автомобил Мерцедес модел С 600 L, рег. № *******,
е направен извод, че вредите които е получил се намират в причинно - следствена
връзка с процесното ПТП.
Според заключението -
към датата на застрахователното събитие - 30.03.2018 г., процесният лек
автомобил „Мерцедес“, модел „С 600 L“, per. № *******, е бил на 13 г. 8 м. 18
д. – началната му регистрация е от 12.072004 г. За целите на експертизата
вещото лице е направило и справка, в официалния каталог за марката „Мерцедес“,
за вида на фабричното оборудване на процесния лек автомобил „Мерцедес С 600“ е
с рег.№ ******* и с рама № WDB2201761A333545. Автомобилът е брониран —
бронировка VR6/VR7. Общият размер на причинените щети на застрахования при ищеца
лек автомобил, определен към датата на настъпване ПТП по средни пазарни цени, възлиза на 52 513,24 лв.
Установен е и размерът на обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при
ПТП, които видно от експертизата възлизат
в размер на 15,00
лв.
Посоченото е също така, че в настоящият случай,
по делото относно механизма на настъпване на процесното ПТП е приложен само
Протокол за ПТП № 1699973 от 30.03.2018г. издаден от СДВР, в който няма данни
къде се е установил процесния автомобил след удара в дупката. В експертната
практика скоростта на превозните средства може да бъде определена по следните
методи: По дължината на спирачните следи, оставени върху платното за движение;
По деформациите на превозните средства и точното им разположение след удара -
Методи „Моментум 360“, „Теория на удара“ и „Delta-V”, „Краш тестове“, чрез
следствен експеримент; чрез свидетелски показания. По делото няма никакви
данни, на база, на които да се определи скоростта на движение на процесното МПС
преди навлизането в дупката.
В отговора на въпроса
каква е била дължината на опасната зона за спиране на автомобила, вещото лице е
посочило, че опасната зона за спиране се пресмята по формула и се намира в пряка и функционална зависимост
от скоростта на движение на превозното средство и момента на възприемане на
опасност от страна на водача, поради което не може да се даде отговор на
поставения въпрос.
В действителност,
процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието при ясно време. При
тези метеорологични условия, в светлата част на денонощието и без препятствия,
ограничаващи видимостта на водача (движещи се МПС пред процесното превозно
средство), дупка на пътното платно може да се забележи от около 50 м. В
настоящият случай няма данни, дали преди процесния автомобил е имало други
превозни средства, ограничаващи видимостта напред, поради което в заключението
няма конкретен отговор на въпроса каква е била дължината на пряка видимост. Според
експертното заключение, за да е имал техническа възможност водача на лек
автомобил Мерцедес модел С 600 L, per. № ******* да предотврати произшествието
посредством аварийно спиране, същият е следвало да се движи със скорост не по -
висока от 67 км./ч., видимостта пред него да не е била ограничена и да е
задействал своевременно спирачната уредба.
На въпроса каква е
стойността на подменените части на автомобила, предлагани от алтернативни
производители, експертизата е отговорила, че за процесния брониран лек
автомобил „Мерцедес С 600 L“, с рег.№ ******* с рама № WDB2201761A333545 не се
предлагат алтернативни части на описаните увредени детайли в опис на щета от З.
„Б.И.” АД. Поради горното, стойността необходима за възстановяване на лек
автомобил „Мерцедес С 600“, с рег.№ *******, изчислена по цени на алтернативни доставчици към датата на ПТП
е
52 426,36
лв.
От данните по делото се установява, че на 11.06.2015 г., е
бил сключен Договор № С015-РД-55-355 между С.О., с адрес: гр.София,
ул.“*****и с БУЛСТАТ *****, като
Възложител и „Т.Г.Х.“ АД, с ЕИК *******, в качеството му на Изпълнител. Съгласно
раздел І, т. 1.1 ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ възлага, а
ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ се задължава да извършва на територията на С.О. - I зона „Райони
Витоша, Лозенец, Средец и Триадица“ дейностите по поддържане и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане, изработване и
поддържане на средства за организация на движението на база посочените в
договора режими за съответните обекти, включени в обхвата на зоната, като за
посочените в списък - Приложение 11 (представен
по делото) улици и булеварди поддържането се осъществява на база показатели на
изпълнение в зависимост от определеното в Приложение 11 от договора ниво на
поддържане.
С писмо изх № СОА17-ТД26-13388 /20.11.2017г. СО е възложила на
Изпълнителя по Договор № С015-РД-55-355 - “Т.Г.Х.” извършването на следните
дейности: Ул."Кишинев” — ремонт на пътната настилка: фрезоване на
асфалтовата настилка – 1 500м трошен камък - 80 м3, полагане на
плътен асфалто бетон - 6 см -1 500м; бул.”Дж. Баучер” - ремонт на паважната
настилка - 280 м2 пл. "Велчова завера” - ремонт на паважната
настилка 5м2, ул.”Филип
Кутев" - ремонт на пътната настилка с асфалт - 60 м2;
Във връзка с горното по делото са приложени Проект за временна
организация на движението, изготвен от инж. И. А.; Становище per. №
ОД 433200-4482/12.01.2018 г. на Началника на СДВР, ОПП; Схема за временна
организация на движение, съгласувана за 2018 г.; Протокол образец 19
№33/31.05.2018. за обект – текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения
в границите на СО – І –ва зона, район Лозенец; Количествено - стойностна сметка
за обект – текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в границите на
СО – І –ва зона, район Лозенец, ул. Филип Кутев; Двустранна сметка обр. 33 №
122; Данъчна фактура № **********/31.05.2018г. на стойност 14 599,52 лв. с ДДС;
Банкова извлечение, удостовеляващо извръшеното на 03.09.2018г.плащане от СО по
сметка на Т.Г.Х. АД.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
ПО
ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 410, АЛ. 1. Т. 3 ОТ КЗ И ЧЛ. 86. АЛ. 1 ОТ ЗЗД.
С договора за застраховка
застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и
при настъпване на застрахователното събитие да заплати на застрахования или на
трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или парична сума. Договорът
се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт и
има следните задължителни реквизити: данни за страните; предмета на
застраховката; покрития риск; срока на договора, както началото и края на
застрахователното покритие; застрахователната сума и застрахователната премия;
дата и място на издаване; подписите на страните.
Предмет на имуществено застраховане
може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари, като сумата,
срещу която се застрахова имуществото не може да надвишава действителната му
стойност. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При
настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователното обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по дълъг
от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият, в законния или в
уговорения с общите условия на договора срок, е уведомил застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Изплащайки застрахователното
обезщетение, застрахователят изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 410 от КЗ встъпва
в правата на увредения. (чл. 410 от КЗ). Суброгацията като предвидена от закона
възможност за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение в
хипотезата на вреди, причинени в резултат на непозволено увреждане, следва да
бъде изследвана в пълния обем от правата, предоставени на увреденото лице с
оглед реализация на претенцията му, породена от настъпване на деликта -
предвиден като застрахователен риск. В този смисъл, след заплащане на дължимото
застрахователно обезщетение, застрахователят по имуществената застраховка, се
суброгира в правата на увредения, като се ползва от всички възможности, с които
е разполагало застрахованото при него лице, с оглед необходимостта от
възстановяване на дължимото обезщетение, платено на основание изпълнение на
договорното си задължение при наличието на валидна имуществена застраховка.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал.1, т.3 от КЗ
е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1) наличие
на действително застрахователно правоотношение между увредения и
ищеца-застраховател; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание 3) застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ.
В настоящия случай посочените предпоставки са налице,
доколкото от събраните доказателства се установява, че на 30.03.2018 г. г. по
време на действието на сключения между ищеца и застрахования „Ю.К.“ ООД Договор
за застраховка Е17990005885/02.05.2017 г. е настъпило предвидено в него
застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение.
За неоснователни съдът намира
твърденията на ответника в посока липса на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП.
Застрахователният договор е формален,
двустранен, консенсуален и възмезден. Сключването на застрахователния договор
се подчинява на общите разпоредби за сключване на договорите – чл.13 и чл.14 ЗЗД. Това което отличава застрахователния
договор от другите договори е неговата двуфазност. Инициативата за сключване на
договора е на застрахования, а застрахователят отправя оферта - покана, в която
застрахователят поставя писмено въпроси на кандидата за застраховане, на които
той трябва да даде отговор. На базата дадените от кандидата за сключване на
договора отговори за обстоятелствата имащи съществено значение за естеството и
размера на риска, застрахователят преценява дали да сключи договора. Писменото
предложение и писмените отговори стават неразделна част от договора за
застраховка. Постигнатото съгласие за сключване на застрахователния договор
намира израз в издаването на застрахователна полица или друг документ.
Писмената форма е форма за действителност на застрахователния договор и е
доказателство за волеизявлението на страните по договора.
Съществен елемент от застрахователното
правоотношение е застрахователният риск. Последният, според приетото в правната
теория и съдебна практика, е обективно съществуваща възможност от увреждане на
определено имуществено или неимуществено благо. В зависимост от вероятността да
настъпи застрахователното събитие, от степента на риска, застрахователят
определя размера на застрахователната премия, застрахователната сума,
времетраенето на договора. Затова законът
задължава кандидата за застраховане да обяви на застрахователя всички
известни му обстоятелства, които имат съществено значение за естеството и
размера на риска. С оглед свободата на договаряне – чл.9 от ЗЗД, страните могат да постигнат
съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои
застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред
обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на
застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не
бъдат изпълнени допълнителни условия. Тъй като общите/съответно - специалните
условия на застрахователя обвързват с клаузите си застрахования, законът
поставя изисквания към съдържанието на общите/съответно специалните условия. Те
трябва да определят ясно и недвусмислено: покритите и изключените рискове;
условията за плащане на премиите от застрахования и последиците от неплащането
или неточното плащане; задълженията на застрахователя и на застрахования при
настъпване на застрахователното събитие и за неговото доказване;
обстоятелствата, свързани с промяна на застрахователното правоотношение. При
несъгласие на застрахования с Общите/съответно - специалните условия на
съответния застраховател в частта относно клаузите за изключени рискове,
застрахованият няма задължение да приеме тези условия, нито да сключи
застрахователен договор при условия, които не приема. Неприемането на отделни
клаузи от общите/съответно специалните условия, трябва да бъде изрично заявено
от кандидата за застраховане, в противен случай той е обвързан от тях, ако с
подписа си е удостоверил, че ги приема.
Както бе посочено по-горе при
изясняване на делото от фактическа страна между З. „Б.и.“ АД, в качеството му
на застраховател и „Ю.К.“ ООД, в качеството му на застрахован, са били налице
договорни отношения, обективирана в сключения помежду им договор за застраховка
„Автокаско”, клауза П-301 от
02.05.2017г. материализиран в полица № Е17990005885, с предмет - лек автомобил Мерцедес
модел С 600 L, per. № *******, при застрахователна сума в размер на 120 000
лева и срок на действие от 00.00 ч. на 29.05.2017. г. до 24.00 ч. на 28.05.2017
г. Цитираната полица и в оригинал е част
от доказателствения материал, като с оглед установеното спазване на изискуемата
от закона форма и материализираща необходимите реквизити – обоснова извод в
посока валидно възникнало зстрахователно правоотношение. Видно от съдържанието
на същата, застрахованият категорично е заявил, че е запознат с Общиите условия
на застрахователя, като е налице и ясно изразено съгласие за приемане на
същите. За актуални към датата на събитието съдът приема, представените с
исковата молба Общи условия на З. „Б.и.“ АД
за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни
средства, доколкото същите са приети от УС дружеството на 26.02.2014г. с
Протокол №3 и в сила от 01.03.2014г., коригирани от СД с Протокол №
1/16.01.2019г.
Не могат да бъдат споделени възраженията
на ответника за изплащане на застрахователно обезщетение в противоречие с ОУ
към полицата, тъй като застраховката не покривала рискове, свързани с
неравности на пътя. В случая застрахователно обезщетение не е изплатено на
соченото основание, а за събитие, възникнало при
движението на пътнопревозно средство. Конкретното произшествие се явява инцидент, реализиран в процеса на движение на пътно превозно средство, като същото е резултат от физическия
контакт (съприкосновение, удар) между процесното МПС и конкретен неподвижен
предмет, а именно - необезопасената и необозначена дупка на пътното платно. В
този смисъл, изплатеното обезщетение се явява дължимо за покрит риск, именно в
съоветстие с предвидените такива по смисъла на раздел ІІ от ОУ.
Недоказани се явяват и твърденията на
ответната страна, относно това, че ликвидацията на процесната щета е в
нарушение на вътрешните правила на застрахователя, доколкото за представените
по такива по делото липсват данни за тяхната актуалност към датата на
конкретното събитие. На самостоятелно
основание следва да бъде посочено, че за производството неясно за
основателността на иска остава значението между евентуалното наличие на подобно
противоричие и извършената ликвидация на процесната щета, доколкото
определеното от застрахователя обезщетение, чието регресно възстановяване е
предмет на исковата претенция, е в значително по-нисък размер от установения
такъв според заключението на СТЕ.
Видно от представения
по делото Протокол за ПТП № 1699973 от 30.03.2018 г. причина за
ПТП е преминаване през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Що
се касае до доказателствената стойност на същия, съдът намира следното:
Съгласно чл.6 и чл.7 от Наредба № I – 167 от
24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на
МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при
настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл.125а, ал.1 и чл.125 ЗДвП и чл.9 от същата наредба, протоколите, съставяни за
пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1/ които се издават от
органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите,
очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт или
нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални щети - чл.6 и
чл.7 от наредбата/ и 2/ които се съставят по чл.9 от цитираната наредба, без
посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа
на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок
от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната
служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването
му.
В първата от очертаните по-горе хипотези, съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне
на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и
вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от
длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо
момента на осъществяване на ПТП.
Във втората хипотеза, когато служителите на МВР не
извършват посещение на мястото на произшествието, длъжностното лице
удостоверява само факта на извършване на волеизявление от участника в ПТП и
неговото съдържание, поради което доказателствената сила на документа не
обхваща верността на отразеното изявление. То се ползва с доказателствена сила
само по отношение на съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление
се възпроизвежда от съставителя на протокола, тъй като в този случай
длъжностното лице удостоверява направено от лицето извънсъдебно признание.
Противно на тезата на ответника, за
процесния случай представеният
по делото протокол за ПТП не
е съставен само по данни на водача на
увреденото МПС, тъй като от съдържанието на същия е видно, че протоколът е
изготвен след посещение на място от органите на полицията. Това по безспорен
начин се установява от бланковата форма на протокола, където в графа „посетено
на място”, при възможни два отговора - „да” или „не”, е указано, че с „х” се
зачертава ненужният отговор, като в конкретния случай е отбелязано, че това е отговор „не”, т.е. протоколът за ПТП е съставен не по реда на чл.9 от цитираната наредба, а по чл.7 от същата. В този смисъл протоколът за ПТП,
като изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието и се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от
длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са
релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента, посоката на движение на
автомобила и наличието и разположението на дупката на пътя и на щетите по
автомобила, както и за липсата на сигнализация
за дупката на пътното платно или нейното обезопасяване. Липсата на снимков материал към Протокола на ПТП не
представлява предпоставка, обуславяща валидността на издадения акт.
Действително, за самия
механизъм на пътно-транспортното произшествие, описан в протокола, същият не се
ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било
реализирано в присъствие на неговия съставител /по смисъла на чл.125 ЗДвП
посещението на службите за контрол на МВР на местопроизшествието е винаги
последващо/. В тази връзка обаче има събрани и други доказателства по делото.
Така механизмът на настъпване на ПТП се установява пряко от показанията на
свидетеля Й.С.С. /водачът, управлявал увредения автомобил/, чиито показания
като непосредствени, ясни и безпротиворечиви съдът възприема изцяло. Същите, противно
на твърденията на ответника кореспондират, както с представеното по делото
уведомление за настъпване на застрахователно събитие, така и със заключението
на вещото лице по назначената автотехническа експертиза, както и с показанията
на другия свидетел, разпитан по делото. Поради това неоснователни са
възраженията на ответника, според които механизмът на настъпване на процесните
увреждания не е установен по делото.
Съгласно чл. 50 от ЗЗД за вредите,
произлезли от каквито и да е вещи отговарят солидарно собственикът и лицето,
под чийто надзор се намират.
Съгласно параграф 1, т. 19 от ДР на
ППЗДв.П „препятствие на пътя” е нарушаване на целостта на пътното покритие,
както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и
създават опасност за движението. В случая, в протокола за ПТП е посочено, че произшествието е
настъпило поради наличие на разбита пътна настилка /необозначена дупка/, представляваща препятствие
по смисъла на посочената разпоредба, която е създала опасност за движението. Както бе посочено в изложението
по-горе, настъпването на процесното ПТП и участието на водача на
автомобила в него, както
и причинените вреди е удостоверено чрез протокола за ПТП, съставен от
орган на КАТ, който е
посетил местопроизшествието и е
въприел пряко настъпилите вреди, поради което в тази
му част протокола за
ПТП е официален документ и се ползва с материална доказателствена
сила. В случая, от
ангажираните по делото свидетелски показания, които са еднозначни и
безпротиворечиви се установява, че на пътното платно в процесния пътен участък
е била налице дупка /обстоятелство, видно и от снимковия материал към
застрахователната преписка, представен по делото/. Същата представлява препятствие и по смисъла на горепосочената разпоредба и е създала опасност
за движението. По делото
няма спор, че С.О. е собственик на пътя – общинска собственост, на който е
настъпило процесното ПТП, предвид разпоредбите на чл. 2 от Закона за
общинската собственост, вр.
с чл. 8, ал. 3 и чл.
31 от Закона за пътищата.
Съгласно чл.31 от Закона
за пътищата общината следва да поддържа, ремонтира и
осигурява възможността за ползването по предназначение на пътищата на
територията си. По делото се установява още, че това законово задължение не е
изпълнено от страна на ответника
- С.О., което е довело до неотстраняване на препятствието по
пътя. Наред с това по
делото липсват, както твърдения от ответника, така и данни да е
налице обезопасяване на
процесната неравност и липсата на обозначаването й като препятствие със
съответния за това пътен знак, указващ
на водачите за начина, по който следва да я избегнат, така
че да бъде отстранена възможността да настъпи поради това препятствие автомобилно
произшествие, водещо
до причиняване на
имуществени щети на минаващи по
пътя леки
автомобили.
От горното следва извода, че е налице обективна отговорност
на общината спрямо собственика на увредения лек автомобил, съгласно
разпоредбата на чл. 50 от
ЗЗД, като лице,
което е собственик на пътя, от неравността по който са произлезли щетите на
автомобила. Видно от заключението на СТЕ,
в случая е налице причинно-следствена връзка между
ПТП и настъпилите вреди.
За да се
освободи от отговорността по чл. 50 от ЗЗД ответната С.О. се позовава на наличие на виновно поведение на водача на
процесното МПС по смисъла на чл. 20 от ЗДв.П., като твърди, че същият е
действал в нарушение на правилата за движение установени в ЗДв.П. В тази
връзка следва да се отбележи, че в дължимата
грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по
пътя или презюмиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана
дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да
спре.
Отделно от това, е необходимо да се посочи, че тъй като отговорността по чл. 50
от ЗЗД е обективна /безвиновна/ собственикът на
вещта отговоря за
вредите, произлезли от свойствата на самата вещ, ако при
експлоатацията й не е допуснато нарушение на предписаните или общоприетите
правила. Такива обстоятелства по делото обаче
не се установиха, затова съдът
приема, че водачът няма каквото и
да е виновно
поведение за
попадането на автомобила в дупката, още повече, че липсват доказателства да е нарушил правилата по ЗДв.П, като видно от съставения протокол на същия не е ангажирана
административна отговорност за движение с несъобразена скорост или
за друго нарушение по ЗДв.П. Подобно
обстоятелството не се установява и от анализа на експертното заключение. Освен това, тъй като по делото се
установи, че вредите са
произлезли от свойствата на вещта следва да се отбележи, че доколкото
предназначението на пътя е за осъществяване на движение, то по него не би
следвало да има такива препятствия, пречещи на нормалното му използване по предназначение.
От кредитираното от съда заключение на вещото лице по
САТЕ по делото се установи, че действителният размер на причинените вреди
надвишава два пъти повече от сумата, претендирана от застрахователя. Както бе
посочено обаче, обхватът на суброгационното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение. За производството е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че застрахователното обезщетение по
щета № ********** в размер на 26 306.68 лв. е изплатен на „Ю.К.“ ООД от застрахователя. Ето защо в
полза на ищеца е възникнало вземане, което в случая следва да бъде до размера
на извършеното плащане.
По изложените
съображения съдът намира, че главният иск се явява основателен до размер от 26
321,68 лева, включващ разходите за отстраняване на установените
увреждания по автомобила, както и стойността на разноските за определяне на
застрахователното обезщетение, последните обаче признати до размера от 15 лв.,
установен от СТЕ. Искът следва бъде отхвърлен до горницата от 26 331,68 лева.
Ищецът е
претендирал и мораторна лихва в размер на 5 471,14
лева за периода за периода от 18.11.2018 г. (30 дни
след датата на връчване на регресната покана) до датата на завеждането на
настоящия иск - 04.12.2020 г. Този иск също е частично основателен. С плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на увредения, но това само по
себе си не поставя длъжника в забава, тъй като нито закона, нито страните по
спорното отношение определят срок за изпълнение на паричното задължение. Ето
защо и на общо основание длъжникът изпада в забава след покана - чл. 84, ал.2 от ЗЗД. За
производството няма спор, а и видно от данните по делото - такава
покана ищецът изпратил до ответника като същата била връчена на последния с
обратна разписка на 17.10.2018г. В тази
връзка и с оглед заявения с исковата молбата начален момент на забавата, а
именно 30 дни след датата на връчване на регресната покана,
дължимата
мораторната лихва, само върху
присъдената главница от 26 321,68 лева, възлиза в размер на 5 469.07 лева, като същият е преизчислен с помощта на програмен продукт - https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html;
С оглед така
постановеното решение на съда, на осн. чл. 78 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сторените от него съдебно-деловодни разноски, които, след
направената компенсанция, възлизат в размер на 3170,24 лв.
ПО ОБРАТНИЯ ИСК:
Предвид
уважаването на главния иск следва да се премине към разглеждане по същество на
предявения от ответника обратен иск против третото лице – помагач, във връзка с
който съдът намира следното:
По
делото е представен Договор № С015-РД-55-355, между С.О., с адрес: гр.София, ул.“*****и с
БУЛСТАТ *****, като Възложител и „Т.Г.Х.“
АД, с ЕИК *******, в качеството му на Изпълнител. По смисъла на раздел І,
т. 1.1 - ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ възлага, а
ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ се задължава да извършва на територията на С.О. - I зона „Райони
Витоша, Лозенец, Средец и Триадица“ дейностите по поддържане и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане, изработване и
поддържане на средства за организация на движението на база посочените в
договора режими за съответните обекти, включени в обхвата на зоната, като за
посочените в списък- Приложение 11 улици
и булеварди поддържането се осъществява на база показатели на изпълнение в
зависимост от определеното в Приложение 11 от договора ниво на поддържане.
Изпълнителят се задължава да извърши всички дейности, необходими с оглед
постигането на изискуемите от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ стандарти на изпълнение и качеството
на състоянието на пътя, определени от нивото на поддържане.
Според т. 3.1 - Договорът влиза в сила от датата на регистрационния индекс.
Дейностите, представляващи предмет на същия, ще се изпълняват за срок от 48 /четиридесет и осем/
месеца, считано от
датата на регистрационния индекс. (т.3.2);
От данните по делото се установява, че
ул. „Филип Кутев“ не попада сред уличната мрежа на соченото Приложение 11. В
тази връзка относима към поддръжката е уговорката на страните, обективирана в
т.1.1.2 от Договора, а именно - за цялата останала част от уличната мрежа,
включена в обхвата на зоната и извън списъка по Приложение 11, ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ
приема да извършва дейностите по
поддържане и текущ ремонт на база конкретни възлагания при необходимост.
Във връзка с горното и според
договорената в т.5.1 от страните организация на работата по изпълнение на
договора, дейностите по 1.1.2. се
възлагат от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ с годишни, месечни, допълнителни и
извънредни задания, с които се определят и сроковете за изпълнение. Годишните задания се представят на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ в след
подписване на договора за първата година и в срок до 30.01 за всяка следваща; Месечните задания
се представят на
ИЗПЪЛНИТЕЛЯ в срок до 25-то число на месеца, предшестващ изпълнението; Допълнителните задания
се представят на Изпълнителя
по всяко време, но в срок не по-малък от 2 работни дни преди началото на
работите.; Извънредните задания се представят на Изпълнителя в случай
на бедствия, аварии и други непредвидени ситуации, пряко свързани с
безопасността на движението. Извънредните задания могат да се възлагат и устно.
По делото е
представено възлагателно писмо изх № СОА17-ТД26-13388/20.11.2017 г. на СО. От
съдържанието на същото обаче не се установява вида на конкретното задание по
смисъла на т.5.1.
Действително, част от
Възложената дейност с цитираното по-горе писмо е относима към ул.”Филип
Кутев", но според начина на възлагане, същата касае ремонт на пътната
настилка с асфалт – 60 кв.м., без обаче да са налице ясни данни,
индивидуализиращи конкретния уличен участък. Посоченото препятства възможността
да се установи идентичност на участъка, предмет на възлагането от 20.11.2017 г.
с процесното местопроизшествието. В този смисъл недоказано за процеса остава
твърдяното от страна на С.О. възлагане, а в тази връзка и неизпълнение на Договор № С015-РД-55-355/11.06.2015 г.
от страна на изпълнителя по него, което е довело до наличието на необезопасена
дупка на пътното платно на общинския път и възникнаване на застрахователното
събитие от 30.03.2018 г.
Ето
защо, съдът намира, че дружеството-изпълнител не следва да понесе отговорността
за настъпилите в резултат на това неизпълнение вреди, съответно да възстанови
на С.О. сумата, която същата ще изплати по пътя на регреса на застрахователното
дружество, включително законната лихва и съдебно-деловодните разноски.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО
ДЕЛОТО:
При този изход на делото, съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на сторените по делото
разноски.
Искането в тази посока е направено
своевременно, като е представен и Списък по реда на чл. 80 от ГПК. Претенцията
е общ размер на 3 172.12 лв.,
от които: 1 600 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС; 1 273.12 лв. – държавна такса; 300 лв. – за САТЕ.
Доколкото в настоящия процес конституираното като трето лице
– помагач, което има качеството на ответник по предявен против него обратен
иск, не е направило искане за присъждане на разноски, нито е представило Списък
по чл.80 от ГПК, независомо от изхода на спора, такива не следва да му се
присъждат.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О., представлявана от
кмета на С.О., чрез процесуален представител - юрисконсулт А.К. със съдебен
адрес:***, да заплати на З. „Б.И.’’АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, чрез
адвокат М.Г. от САК, съдебен адрес *** на основание чл. 410, ал.1, т.3 от КЗ, сумата 26
321,68 лева (двадесет и шест
хиляди триста двадесет и един лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение на трето лице по Договор за застраховка „Автокаско”,
клауза П-301 от 02.05.2017г.,
материализиран в полица № Е17990005885,
с предмет лек автомобил „Мерцедес“, модел „С 600 L“, per. № *******, при
застрахователна сума в размер на 120 000 лева и срок на действие от 00.00 ч. на
29.05.2017 г. до 24.00 ч. на 28.05.2017 г., за причинените на
лекия автомобил имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 30.03.2018 г.
в гр. София, при
движение на МПС-то по ул. „Филип Кутев“с посока от ул. „Малибуту” към бул.
„Черни връх“ и до № 137 и преминаване през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, ВЕДНО ЗАКОННАТА ЛИХВА ВЪРХУ ГЛАВНИЦАТА, СЧИТАНО ОТ ДАТАТА НА
ЗАВЕЖДАНЕ НА ИСКОВАТА МОЛБА ДО ОКОНЧАТЕЛНОТО Й ИЗПЛАЩАНЕ, които суми на основание чл. 127, ал. 4 ГПК следва да бъдат заплатени по
следната посочена от ищеца банкова сметка *** - ДСК, BIC: ***; IBAN: ***, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предяван
размер от 26 331,68 лева.
ОСЪЖДА С.О., представлявана от
кмета на С.О., чрез процесуален представител - юрисконсулт А.К. със съдебен
адрес:***, да заплати на З. „Б.И.’’АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, чрез
адвокат М.Г. от САК, съдебен адрес ***, на
основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 5 469.07 лева (пет хиляди четиристотин шестдесет и девет лева и седем стотинки),
представляваща мораторна лихва върху присъдената главница от 26 321,68 лева (двадесет и шест
хиляди триста двадесет и един лева и 0,68 ст., дължима за периода 18.11.2018 г. до
04.12.2020г., и която сума на
основание чл. 127, ал. 4 ГПК следва да бъде заплатена по следната посочена от
ищеца банкова сметка *** - ДСК, BIC: ***; IBAN: ***, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предяван размер от 5 471,14 лева.
ОСЪЖДА С.О., представлявана от кмета на С.О., чрез процесуален
представител - юрисконсулт А.К. със съдебен адрес:***, да заплати на З. „Б.И.’’АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление ***, чрез адвокат М.Г. от САК, съдебен адрес ***, на основание чл.78 от ГПК сумата 3
170,24 лева (три хиляди сто и седемдесет лева двадесет и четири стотинки),
представляваща сторените по делото от страната разноски, която сума на основание чл. 127, ал. 4 ГПК следва
да бъде заплатена по следната посочена от ищеца банкова сметка *** - ДСК, BIC: ***;
IBAN: ***.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника - „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК *******, с адрес: ***
1408, жил. група "Южен парк" ул. „*******.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
С.О., представлявана от
кмета на С.О., чрез процесуален представител - юрисконсулт А.К. със съдебен
адрес:*** против „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК *******, с адрес: ***
1408, жил. група "Южен парк" ул. „*******, обратен иск по чл.54
от ЗЗД вр. чл.219 ал.3 от ГПК за възстановяне, след заплащането им от С.О. на
сумите представляваща
присъдените в полза на З. „Б.И.’’АД,
ЕИК ******* парични претенции по настоящото дело, а именно - СУМАТА 26
321,68 ЛЕВА (двадесет и шест хиляди триста двадесет и
един лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на трето лице по Договор за
застраховка „Автокаско”, клауза
П-301 от 02.05.2017г.,
материализиран в полица № Е17990005885,
с предмет лек автомобил Мерцедес модел С 600 L, per. № *******, при
застрахователна сума в размер на 120 000 лева и срок на действие от 00.00 ч. на
29.05.2017. г. до 24.00 ч. на 28.05.2017 г., за причинените на лекия автомобил
имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 30.03.2018 г. в гр. София,
при движение на МПС-то по ул. „Филип Кутев“с посока от ул. „Малибуту” към бул.
„Черни връх“ и до № 137 и преминаване през необозначена и необезопасена дупка
на пътното платно, която е следвало да бъде ремонтирана съгласно сключен между между С.О., с адрес: гр.София, ул.“*****и
с БУЛСТАТ *****, като Възложител и „Т.Г.Х.“
АД, с ЕИК *******, в качеството му
на Изпълнител, ДОГОВОР № С015-РД-55-355/11.06.2015 г., с който възложителят
възлага, а изпълнителят се задължава да извършва на територията на С.О. - I
зона „Райони Витоша, Лозенец, Средец и Триадица“ дейностите по поддържане и
текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане,
изработване и поддържане на средства за организация на движението на база
посочените в договора режими за съответните обекти, включени в обхвата на
зоната, като за посочените в списък -
Приложение 11 (представен по делото) улици и булеварди поддържането се
осъществява на база показатели на изпълнение в зависимост от определеното в
Приложение 11 от договора ниво на поддържане; СУМАТА 5 469.07 ЛЕВА ((пет хиляди
четиристотин шестдесет и девет лева и седем стотинки),
представляваща мораторна лихва върху присъдената главница, дължима за периода
18.11.2018 г. до 04.12.2020г.; законната
лихва върху главницата от 26 321,68 лева,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане,
както и сумата от 3 170,24 лв. (три
хиляди сто и седемдесет лева двадесет и четири стотинки, представляваща
присъдени в тежест на СО съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: