Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. П., 09.07.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на 18.06.2020година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр. д. № 6288 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Исковата
молба е подадена от ***, против В.В.Т., с ЕГН ********** ***, с предявени
искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на следните суми:
сума в размер на 1343.76лв. – главница, за периода 21.01.2018г. – 21.07.2019г.;
сума в размер на 140.61лв. – възнаградителна лихва за периода 21.01.2018г. до
20.08.2018г.; сума в размер на 82.12лв. - обезщетение за забава за периода от
21.01.2018г. до 03.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 03.07.2019г. до окончателното
изплащане на вземането. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. ***на РС П.,
по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника, връчена по реда
на чл. 47 ал. 5 от ГПК и че РС П. е указал на заявителя, че може да подаде иск
по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на ***между ***и ответника е сключен договор за
стоков кредит ***, при който страните са договорили заемна сума от 1668.00лв.,
при който отпуснатата сума е преведена на ***на търговеца, от който
кредитополучателя е закупил стоката.
Твърди договорена възнаградителна лихва в размер на 400.32 лв., обща
сума за връщане – 2068.32лв. Твърди уговорки за плащане на кредита – на 24
анюитетни месечни вноски, всяка по 86.18лв., първата от които на 21.08.2017г.,
а последната – на 21.07.2019г., съгласно приложен към договора погасителен план.
Твърди неизпълнение на задълженията на ответника и заплащане само на сумата от
492.67лв. общо, поради което е начислено и обезщетение за забава Твърди, че на
ответника е обявена предсрочна изискуемост по кредита на 21.02.2019г. чрез ЧСИ.
Посочва, че на 20.08.2018г. е сключил с ***, индивидуален договор за цесия, към
рамков такъв от 20.12.2016г. по който вземането на ***спрямо ответника, му е
прехвърлено. Твърди, че е бил упълномощен от цедента да уведоми длъжника за
прехвърляне на вземането, което той сторил с писмо, върнато като непотърсено, а
впоследствие – чрез ЧСИ. Счита също и че връчването на уведомлението със
съдебните книжа на ответника представлява съобщаване на цесията и поражда
действие за него. В условията на евентуалност предявява осъдителни искове за
същите суми, производството по които е прекратено с определение ***Претендира
разноски.
Ответникът,
чрез назначения му особен възразява относно редовното съобщаване на цесията на
длъжника, невъзможността уведомлението за нея да се връчи на особен
представител. Сочи се, че само това е основание исковете да бъдат отхвърлени.
Твърди се нищожност на цесията поради противоречие със закона, доколкото
цесионера няма право да се занимава с банкова или кредитна дейност. Сочи се, че
уговорката за фиксиран лихвен процент от 21.57% противоречи на чл. 10 от ЗЗД, и
че следва лихвата да бъде редуцирана до размера на законната лихва, както и да
се редуцира размерът на неустойката. Счита, че не се дължи и законна лихва,
позовавайки се на чл. 33 от ЗПК. Ответникът счита, че искът е неоснователен и
поради необявяване на предсрочната изискуемост на кредита и ненастъпването й.
Оспорва размера на претендираното юрк.възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателствата, съдът приема за установено
следното от фактическа страна: По делото е прието ч.гр.д. ***по описа на ***,
от което е видно, че на 03.07.2019г. е подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: главница
в размер на 1343.76 лв., възнаградителна лихва: 140.61лв. за периода от
21.01.2018 г. до 20.08.2018г.; обезщетение за забава: 82.12 лв. за периода от
21.01.2018 г. до 03.07.2019г.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
03.07.2019 г. до окончателното и изплащане, както и деловодни разноски в размер
на 31.33 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. Въз основа
на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение ***връчена на длъжника
по реда на чл. 47 ал.5 ГПК, поради което ищецът, с оглед дадените от заповедния
съд указания е депозирал в срок искова молба за установяване на съществуващото
си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Представен
е Договор за стоков кредит ***, сключен на ***съгласно който ***и е предоставил
на ответника В.В.Т. сума в размер на 1668.00лв., като страните са договорили,
че лихвеният процент, с който се олихвява кредита, изразен като годишен лихвен
процент е в размер на 21.57 %; че ГПР е в размер на 23.84 %. Посочено е, че
общата дължима сума от потребителя е 2068.32лв., брой месечни вноски - 24, месечна
сума – 86.18лв., първа вноска на 21.08.2017г., последна вноска – 21.07.2019г. В
договора се съдържа погасителен план, приложени са и ОУ на ищеца за отпускане
на потребителски кредит. Представено е по делото и уведомление от ***до ***за
сключения договор за предоставяне на стоков кредит, за финансиране на стоки с
фактурна стойност от 1668.00лв., като в уведомлението се съдържа и разписка,
издадена от ответницата В.Т., че е получила стоката, която е финансирана от
кредитора. Представена е и фактура, подписана отново от ответницата за
закупуване на ***на два телефона Самсунг, на обща стойност с ДДС 1668.00лв. По
делото е представен рамков договор за цесия на вземания от първоначалния кредитор
***н. *** – от 20.12.2016г., Индивидуален договор за цесии от 20.08.2018г.,
потвърждение за извършена цесия по последния, приложение № 1 по него, видно от
което под ***е прехвърлено вземането срещу ответника, два броя пълномощни за уведомяване
на длъжника за цесията от цесионера, две уведомления за цесията до длъжника,
едното с информация за дълга към 30.08.2018г., невръчено, с отбелязване, че не
е потърсено, а второто – с информация за дълга към 11.12.2018г., връчено по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК от ***, след залепяне на уведомление на адреса на
длъжника на 21.02.2019г. Не се спори по
делото, че срокът за изпълнение по договора за кредит е изтекъл на 21.07.2019г.
Въпреки твърдяната предстрочна изискуемост на кредита, доказателства за
обявяване на такава на длъжника не представят. Ищецът е признал неблагоприятен
за него факт, че погасената от ответника сума е в размер на 492.67лв., с които
са погасени частично 6 вноски, включващи главница, лихва и лихва за забава. От
изявленията на ищеца става ясно, че тези суми са погасявали задължението при
редовно плащане по погасителния план и не се претендират в производството.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
и съобразявайки становището на страните, съдът достига до следните правни
изводи: Установи се от приложеното ч.гр.д. № 4380/2019г., че в полза на ищеца е
издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение, че тя е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което, и в изпълнение на указанията
на съда, заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на
настоящото производство и неговата допустимост.
Съществуването
на самото вземане се доказа от представения Договор за стоков кредит ***/***за
сумата от 1668.00лв. за закупуване на мобилни телефони и аксесоари, предаването
на вещите от търговеца на кредитополучателя също бе доказано по делото. Съдът
намира, че представения договор не противоречи на императивните разпоредби на
ЗПК, нито една уговорка в сключения между страните договор, не представлява
неравноправна клауза или противоречаща на ЗЗП или ЗПК. Оспореният размер на
договорената между страните лихва от 21.57 %, не противоречи на добрите нрави и
ГПР от 23.84 % е далеч под установения максимум от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, над който клаузите
биха били нищожни, съгл. чл. 19 ал. 5 от ЗПК. Претендираната наказателна лихва
е само и единствено в размер на законната такава, доколкото липсва договорен
лихвен процент, който да бъде прибавен към ОЛП на БНБ от 10.01% Поради горното,
съдът приема, че този договор е валиден между страните, които са го сключили.
Не се доказа по делото обявяване на предсрочна изискуемост по кредита, но
съдът, съобразявайки настъпването на последния падеж по вноските и край на
договора в хода на делото на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК, намира, че към датата
на устните състезания е настъпила пълна изискуемост на всички вноски по
договора и те са станали изискуеми. Ответникът, в чиято тежест е да докаже
своята изправност по договора, не сочи доказателства за изпълнение, нито в
срока, уговорен в самия договор, нито впоследствие – по отношение на
първоначалния кредитор или на цесионера. По отношение на другият въведен като
спорен въпрос по делото – налице ли е активна легитимация на ищеца, като
цесионер по вземането, предмет на делото, съдът намира следното: Упълномощеният
от цедента ищец за уведомяване на длъжника за цесията на неговото вземане,
видно от представените две уведомления, е положил всички усилия да извести
длъжника кой е действителния му кредитор – първоначално с писмо, а при неговото
невръчване – и чрез връчване чрез ЧСИ. Още при залепянето на уведомление по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и неявяването на длъжника да получи уведомлението
за цесия, книжата се считат за редовно връчени. Същевременно е налице още едно
връчване на всички съдебни книжа, между които и двете уведомления за цесия – в
хода на производството и от съда, отново по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, с
който е въведена фикция за
връчването на книжа по делото, и този факт следва да бъде взет предвид при
решаване на делото на осн. чл.235, ал.3 от ГПК, която намира приложение и в
настоящото производство (в т.см. и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 2352/2013 г., II т. о., ТК). Задължението за съобщаване по чл.99, ал.4 от ЗЗД
цедентът може да извърши както лично, така и чрез трето лице, поради което
съдът приема, че съобщаването, извършено от цесионера по силата на поето за
това задължение в договора за цесия и изрично дадено пълномощно за целта, е
валидно и е породило свързаните с него правни последици, като е прекратена
облигационната връзка между длъжника и цедента, и новият кредитор на длъжника
по сключения договор за потребителски кредит е ищецът-цесионер. Задължението на
цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, има за
цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е.
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането, като го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Възражение от длъжника, че цесията
не му е надлежно съобщена може да се прави само в случай, че длъжникът е платил
на стария кредитор до момента на уведомяването, а в настоящия процес ответникът
не твърди извършено пълно плащане - в т.см. Определение № 987 от 18.07.2011г.
на ВКС по гр.д.№ 867 от 2011г. на ІV г.о. – „Длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението“, и Решение № 173 от 15.04.2004 г. на ВКС по гр. д. 788/2003
г., ТК Пазар и право, бр. 8/2004 г., стр. 25 “Неизпълнението му/ на условието
на чл. 99, ал. 4 ЗЗД/, не се отразява на действителността на договора за цесия,
а води до неговата непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато
съобщението за сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на
досегашния кредитор. От това следва ирелевантността на факта кога и на кого е
съобщено за прехвърленото вземане, след като по делото безспорно е било
установено, че задължението за главница по договора за заем не е погасено”.
Поради горното, и с оглед представените доказателства, че ищецът е придобил
вземането си от първоначалния кредитор ***чрез цесия, уведомил е длъжника за
тази цесия, чрез връчване по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК/два пъти/, като е бил
упълномощен за това уведомяване, съдът намира, че з. *** е доказана активната
легитимация като ищец и кредитор по изискуемото вземане. Изложеното налага извод
за пълна основателност на претенциите, поради което установителните искове
следва да бъдат уважени изцяло.
Съобразно
изхода на спора и претенциите за разноски от ищеца, съдът съобразява следното:
Общо дължимите разноски на ищеца са в размер на: 122.42лв. – ДТ, 340.00лв. –
внесен депозит за особен представител на ответника и 100лв. – юрк.
възнаграждение, което съдът определя на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК, или в общ
размер на 562.42 лв., които с оглед пълното уважаване на исковете, се дължат
изцяло. Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г.,
ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски, които са в общ
размер от 81.33лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.415 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
и и вр.чл. 86 от ЗЗД, че В.В.Т., ЕГН **********,***, дължи н. ***, с ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***, сумите в размер на: 1 343.76лв. – главница по Договор за стоков кредит ***/***между ***и В.В.Т.,
за периода 21.01.2018г. – 21.07.2019г.; 140.61лв.
– възнаградителна лихва за периода 21.01.2018г. до 20.08.2018г.; 82.12лв. - обезщетение за забава за
периода от 21.01.2018г. до 03.07.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение ***по ч.гр.д. ***по описа на ***.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, В.В.Т., ЕГН
**********,***, да заплати н. ***, с ***, със седалище и адрес на управление:***,
***, разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. ***на П.ски районен съд в размер на 81.33лв., както и разноски в
исковото производство, в размер на 562.42лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред П.ски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: