О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/………….2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на пети ноември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело №1040 по описа
за 2018г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на Ю.Х.С., ЕГН **********,
от гр.Варна, чрез адв.Ал.А. *** АД, ЕИК *********, София, за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 40 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 10.10.2016г. в
гр.Варна, кръстовището на ул.Ат.Манев и ул.Нейчо Цанов, от л.а.Фиат Мареа с ДК
№В 3115 РР от управляващия автомобила Красен Ганчев Кръстев, изразяващи се в
получении травматични увреждания – многофрагментарно вътреставно счупване на
лява лъчева кост и контузии на двете колена, ведно с мораторна лихва върху
главницата, считано от 10.10.2016г. до 02.07.2018г. в размер на 7 025.13
лева; сумата от 1180 лева обезщетение за имуществени вреди, т.е. за понесените
разноски за закупуване на медицинско изделие – анатомична заключваща плака за
радиус – ляв и десен ведно с мораторна лихва върху тази главница в размер на
204.16 лева, считано от 18.10.2016г. до 02.07.2018г. както и законна лихва
върху двете главници от 40 000 лева и 1180 лева, считано от завеждане на
иска до окончателното изплащане на задължението ведно със сторените разноски.
Съдът намира исковата
молба за редовна и производството по нея допустимо. След отстраняване на
посочените от съда нередовности на исковата молба, съдът е разпоредил връчване
на преписи на насрещната страна.
В срока по чл.367 ГПК е
постъпил отговор от ответното дружество, с което се оспорва иска по основание и
размер.
Няма постъпила
допълнителна искова молба от ищеца.
След извършена размяна на
книжа, съдът на основание чл.374 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Ю.Х.С., ЕГН **********, от гр.Варна, чрез адв.Ал.А. *** АД,
ЕИК *********, София, обективно кумулативно съединени искове за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 40 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 10.10.2016г. в гр.Варна, на
кръстовището на ул.Ат.Манев и ул.Нейчо Цанов, където ищецът бил блъснат като
пешеходец при заден ход на л.а.Фиат Мареа с ДК №В 3115 РР /собственост на Елена
Иванова Христова/ от управляващия автомобила Красен Ганчев Кръстев, изразяващи
се в получени травматични увреждания – многофрагментарно вътреставно счупване
на лява лъчева кост и контузии на двете колена, ведно с мораторна лихва върху
главницата, считано от 10.10.2016г. до 02.07.2018г. в размер на 7 025.13 лева както и законна лихва върху
главниците от завеждане на исковата молба на 08.07.2018г. до изплащане на
задължението; сумата от 1180 лева
обезщетение за имуществени вреди за понесените разноски за закупуване на
медицинско изделие – анатомична заключваща плака за радиус – ляв и десен ведно
с мораторна лихва върху тази главница в размер на 204.16 лева, считано от 18.10.2016г. до 02.07.2018г. както и
законна лихва, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на
задължението ведно със сторените разноски.
ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ СА С
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ чл.432 КЗ вр.чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ
СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО СПОРА:
В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял ПТП на
10.10.2016г. сутринта около 7.50 – 8.00 часа, в гр.Варна, на кръстовището на ул.Нейчо
Цанов и ул.Атанас Манев /ул.Чонгора/, когато бил блъснат при заден ход на л.а.
Фиат Мареа /комби/ с ДК №В 31 15 РР, управляван от Красен Ганчев Кръстев, който
автомобил е собственост на Елена Иванова Христова. При удара отзад пешеходецът
паднал на коленете си като се подпрял с лявата си ръка, при което изпитал силна
болка. Виновният за произшествието водач закарал пострадалата до МБАЛ Св.Анна
–Варна, където бил извършен преглед и установено счупена лява лъчева кост в
долна трета както и бодилестия израстък на лявата лакетна кост с контузии на
двете колена. Според ищеца получените увреждания имат характера на средна
телесна повреда. Затруднили са движението да повече от 3 месеца. Твърди се, че
за извършената операция на ръката ищцата закупила мед.изделие на цена от 1180
лева. Престояла в болницата 9 дни като след излизането и бил определен болничен
за още 39 дни. Твърди се, че с влязло в сила решение по АНД №1720/2018г. на 32
състав на ВРС, Красен Кръстев, ЕГН **********, бил признат за виновен за нарушаване
правилата за движение по пътищата, конкретно чл.40, ал.2 ЗДвП, респ. за
извършено престъпление по чл.343а, б.а от НК, но бил освободен от наказателна
отговорност по чл.78а от НК с налагане на адм.наказание глоба.
Ищцата твърди, че поради
получените увреждания от ПТП повече от два месеца се движила изключително
трудно. Получила силни режещи болки в двете колена като се затруднявала да
изкачва стълби тъй като я боляли капачките на колената. Тези болки продължават
и до настоящия момент. Твърди, че поради операцията ищцата носила гипс повече
от два месеца, поради което не можела да се обслужва сама както в домакинската
работа, така и в служебните дела, а така също да се грижи за личната си
хигиена. Това наложило снаха и да поеме в голяма степен обгрижването и. Ищцата
твърди, че освен получените травматични /физически/ увреждания, от инцидента
пострадала и психиката и – дълго време не можела да спи заради гипса на ръката
и; появило са непрекъснато напрежение и главоболие, съпроводено с гадене и
световъртеж. Твърди че въпреки проведената рехабилитация, болката и
дискомфортът в китката и долната част на лявата ръка, продължава при извършване
на ежедневни дейности – обличане и др. Изпитва силен страх на улицата когато е
сама, появили се натрапчиви сънища, свързани с инцидента.
Твърди се, че за ПТП е
съставен КП №819-21634 от 11.10.2016г. Твърди се, че за автомобила е имало
валидна застраховка ГО по полица №BG 02
11600507684,
валидна до 24.06.2017г. Ищцата твърди, че чрез упълномощен от нея адвокат е
сезирала застрахователното дружество, но последното не е изплатило обезщетение
във връзка с инцидента, което обуславя интереса от исковете. Претендира и
сторените разноски за производството.
С
допълнителна уточняваща молба във връзка с разпореждане на съда по чл.129 ГПК,
ищцата чрез адв.А. сочи банкова сметка ***.127, ал.4 ГПК; сочи заведена щета
при ответното дружество на 10.10.2016г. както и изпращане на претенция до
ответника на 05.06.2018г. с куриерска фирма МиМБ Експрес ООД, доставена му на
06.06.2018г. Внася уточнение в петитума на иска както и сочи преупълномощен
проц.представител адв.Сийка Христова от ВАК /приложено пълномощно/.
В
срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответното дружество ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София,
чрез адв.В.А., с който се оспорват исковете по основание и размер. Преди всичко се оспорва допустимостта на
производството поради неспазване на срока по чл.432 вр.чл.380 КЗ за определяне
и изплащане на обезщетение на пострадалото лице от страна на застрахователя. Не
се оспорва датата на получаване на претенцията от страна на пострадалото лице
на 06.06.2018г. прави се довод, че изтичането на рекламационния срок е условие
за допустимост на исковото производство по прекия иск на пострадалия срещу
застрахователя. Оспорва се предявяването на застрахователната претенция
съобразно предвиденото в КЗ на 06.06.2018г. като се възразява, че рекл.срок не
е започнал да тече. Предявената претенция не съдържа всички данни по чл.380 КЗ
тъй като не съдържа точни данни за банковата сметка на пострадалия. Твърди се,
че ответникът е поискал с писмо до ищцата представяне на банковата и сметка
/писмо от 04.09.2018г./, но последната не е изпълнила това изискване, не е
посочила на чие име е открита сметката, посочена в претенцията както и не е
представила пълномощно. Поради това се възразява, че към датата на исковата
молба, така и към отговора, не е изтекъл срока по чл.498, ал.3 КЗ вр.чл.496 КЗ.
Поради това се иска като приеме производството за недопустимо, съдът да прекрати
същото.
Твърди
се, че искът за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1180 лева е
недопустим тъй като пред застрахователя същата е предявила претенция единствено
за обезщетение в размер на 50 000 лева за неимуществени вреди. Поради
това, за този иск, срокът по чл.498, ал.3 КЗ не е започнал още да тече и
исковото производство за него е недопустимо.
Оспорва
се основателността на исковете като се твърди, че описаният от ищцата механизъм
на настъпване на ПТП е неясен и недоказан. От посочените и представени с
исковата молба документи, вкл. констативен протокол, не може да се установи
механизма на настъпване на ПТП. Оспорва се и причинно-следствената връзка на
получените травматични увреди с ПТП от 10.10.2016г. В евентуалност се твърди,
че ако са налице описаните травматични увреждания, то причина за тях е липсата
на проведено лечение от ищцата – това е повлияло на оздравителния процес.
Оспорва се размерът на вредите по основание и размер. Твърди се, че предявените
суми са завишени по размер спрямо изискването на чл.52 ЗЗД. Възразява се, че
ако се уважат исковете за посочените в исковата молба размери, би се стигнало
до определяне на обезщетението на санкционна функция, а не компенсаторна
такава. Твърди се и самоувреждане от ищцата. Твърди се съпричиняване на
вредоносните последици от ПТП като се оспорва, че тези травми са настъпили
единствено поради вината на водача на л.а. Твърди се, че ищцата е нарушила и
разпоредбата на чл.108 и чл.113-114 от ЗДвП като не се е движила по тротоар или
банкет, а на пътното платно както и не съобразно предвидената дирекция и
направление. Именно поради това според застрахователя, водачът не е могъл
своевременно да види пешеходката и да съобрази движението си. Прави се довод,
че спазването на тези правила от пешеходецът би избегнало ПТП и получените
травми, респ. не би довело до травми с този интензитет. Поради това, ответникът
счита, че са налице основания за намаляване размера на застрахователното
обезщетение поради съпричиняване, което последния поддържа в размер на 90%.
Оспорва се и искът за заплащане на мораторни лихви по изложените съображения.
Възразява се относно началната дата на претенцията за лихви от ПТП на
10.10.2016г. като се излага, че
евентуално ищцата би могла да претендира обезещтението от датата на подаване на
ИМ. Горното следва и от различната уредба на обезщетението за забава в новия КЗ
спрямо стария. /цит.чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 както и чл.430 КЗ/
Лихви от увреждането до уведомяването на застрахователя не се дължат. Прави се
довод, че в случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл.497 от КЗ
тъй като е налице определено по размер обезщетение, което увреденото лице не е
приело. Претендира се отхвърляне на исковете поради това като недопустими,
неоснователни и недоказани. Претендират се сторените по делото разноски, вкл.
присъждането им по компенсация. Претендира се адв.възнаграждение.
НЕ
СЕ СПОРИ, ЧЕ Е НАЛИЦЕ ВАЛИДНО ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПРАВООТНОШЕНИЕ ЗА ПРОЦЕСНОТО МПС
ПО ПОЛИЦАТА, СОЧЕНА В ИСКОВАТА МОЛБА /така финалната част на отговора на
исковата молба на л.41/
НЯМА
БЕЗСПОРНИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА извън посоченото.
В
ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи редовното сезиране на застрахователя по
конкретното застрахователно събитие както и спазване на предвиденото в чл.380 и
чл.432 КЗ рекламационно производство като предпоставка за предявяване на прекия
иск срещу застрахователя; обстоятелствата, които излизат извън задължителните
предели на влязлото в сила решение по АНД 1720/2018г. на РС –Варна, вкл.
механизмът на настъпване на вредите; получените увреждания по вид, интензитет и
възстановяване и съобразно това установяване размера на обезщета; спазване на
правилата за движение по пътищата от пешеходецът при пресичане.
В
ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да установи възраженията си срещу исковете – липсата на
редовно сезиране от пострадалото лице на застрахователя по реда на чл.380 КЗ,
определяне на размер на обезщетение и уведомяване на пострадалото лице за това;
възраженията си срещу механизмът на извършване на ПТП както и възраженията си
за съпричиняване на вредоносните последици от самия ищец; всички останали
възражения срещу исковете.
ДОПУСКА
представените от страните писмени доказателства, по чието приобщаване съдът ще
се произнесе в съдебно заседание.
ДА
СЕ ИЗИСКА АНД №1720/2018Г. на РС –Варна, 32 състав както и досъдебно
производство №407/2016г. на сектор Пътна полиция при ОД на МВР –Варна.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответното ТД да представи в
оригинал застрахователна полица за процесното МПС поради липса на спор по това
обстоятелство.
ДОПУСКА
двама свидетели, при условие на воденето им от ищеца, за установяване на
твърдените факти относно състоянието и след ПТП - лечението и възстановяването
на ищцата след ПТП, състоянието и интензитетът от получените травматични
увреди, времето на възстановяване.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на трети свидетел.
ДОПУСКА
СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА по искането на ищеца в исковата молба при
депозит, вносим от бюджета на съда на основание чл.83, ал.3 ГПК в размер
първоначално на 200 лева.
ОПРЕДЕЛЯ
за вещо лице Д-р ДИМИТЪР ГАНЧЕВ, който следва да бъде уведомен за поставената
задача, но при изготвяне и съобрази и документацията при личен лекар на ищеца.
ДОПУСКА
СЪДЕБНО-АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА по поставените от ищеца въпроси с исковата
молба както и тези, посочени в отговор на исковата молба от ответното дружество
/л.40 по делото/, при депозит в размер първоначално на 250 лева, вносим от
застрахователя в 1 седмичен срок от уведомяването с препис от настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЯ
за вещо лице ЛЮБОМИР ЗАХАРИЕВ ПЕТРОВ, който следва да бъде уведомен, а за
изпълнение на цялата задача, вкл. тази по искане на ответника - след внасяне на
депозита от ответното дружество.
ДОПУСКА
по искане на ответника до разпит водачът на МПС КРАСЕН Г. КРЪСТЕВ, ЕГН **********,***,
за отговор по поставените от ответника въпроси, които следва да се изпишат
изрично в призовката до свидетеля, след внасяне от застрахователя по сметка на
ВОС такса за призоваване на свидетеля в размер на 25 лева, в 1 седмичен срок от
уведомяването с препис от това определение.
УКАЗВА
на страната, че при липса на доказателства за авансиране на депозита на
свидетеля, съдът ще заличи същия.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ответното ТД за задължаване на ищеца на основание чл.183 ГПК да представи в оригинал заверени за вярност представените с исковата молба
доказателства поради липса на уточнение във връзка с доказване на кое/кои/
възражения е направено искането.
УКАЗВА на страните възможността да разрешат спора
чрез спогодба или посредством производство по медиация на основание
чл.11, ал.2 от Закона за медиацията. Указва на същите,
че чрез медиатор
могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там
може да им
бъде помогнато за постигане на
споразумение, което да бъде утвърдено
в съда. УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че
при използван способ медиация, страните могат да решат и други
свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния
спор и сключат по тях споразумение.
Участието в медиация е доброволно, като процедурата се развива пред трето
неутрално и безпристрастно за спора лице
– медиатор. УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че
медиацията може да бъде осъществена
в Център за медиация към Окръжен
съд – Варна, адрес гр. Варна,
ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в
която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация
страните могат да заявят с подаване на заявление, на тел. 052 623 362, като могат да
поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ДА СЕ
ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в медиация.
УКАЗВА НА страните и техните процесуални представители, че в съдебно заседание
следва да информират съда за участието си
в процедура по медиация или причините
за невъзможността от такова участие.
НАСРОЧВА производството
в съдебно заседание на 21.01.2019г. от 10.00 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ с препис от определението,
а вещите лица съобразно определението, в частта по искането
на ответника - след авансиране на разноските.
СЪДИЯ: