Решение по дело №4550/2024 на Районен съд - Варна

Мотиви към Решение № 480, постановено на 17.04.2025 г. по н.а.х.д. № 4550 по
описа на Районен съд – Варна за 2024г.:

Варненска районна прокуратура е внесла предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание на Р.Пл. Ж. за това, че на
12.12.2023 г. в град Варна потвърдила неистина в писмена декларация, с peг. № 819000-
67063/12.12.2023 г по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Варна, която по силата
на закон - чл. 189, ал.5 от Закон за движението по пътищата /“Електронният фиш по ал. 4 се
връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол,
при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална служба на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни на лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство....“/ се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че на 20.02.2022 г. лек автомобил „Тойота Ярис хибрид“ с peг. № А
9495 МВ е бил във владение на С. Г. и с него било извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр.
с ал. 1 на ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство ERS 400
№1062569А01080078 в 14.42 часа на 20.02.2022 г. на Път 1-4 км. 133+490, за което бил
издаден на нейно име електронен фиш за налагане на глоба с № К5810213/20.04.2022 г.,
връчен на 06.12.2023г.–престъпление, квалифицирано по чл. 313, ал.1 от НК, за което в
конкретния случай са налице основанията за освобождаване от наказателна отговорност по
реда на чл.78а НК.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за откритото съдебно
заседание, не изпраща представител, който да вземе становище по повдигнатото обвинение.
Обвиняемата Р.Пл. Ж., редовно призована, се явява пред съда лично и с
упълномощен процесуален представител, който моли съда да я признае за невиновна, тъй
като на първо място счита деянието за несъставомерно, тъй като в конкретния случай
отсъства изцяло умисъл за извършването му. От събраните на досъдебното производство и в
хода на съдебното следствие доказателства по несъмнен начин било установено, че Ж. не е
съзнавала, че извършва престъпление, а още по-малко е целяла да стори именно това. Видно
от обясненията й в случая се касае за неволна грешка при деклариране на лицето, което е
управлявало процесното МПС, което така или иначе не е било управлявано от нея. Установи
се, че в процесния период обвиняемата е управлява служебния си автомобил, като своя
личен е предоставяла на свои близки хора – на Г., на св. Щ.Г., на родителите си – св. П. Д. и
Ж. Д.. Друг съществен факт е, че на Ж. са били връчени общо пет електронни фиша за пет
различни фиша, като напълно житейски обусловано е човек да се обърка при положение, че е
предоставял автомобила си за ползване от различни лица. Акцентира на обстоятелството, че
обясненията на Ж. кореспондират напълно с показанията на св. Г. и св. Д., като наред с това
показанията на Г. относно основните в настоящото производство факти са в единен и
последователен смисъл още в хода на досъдебното производство, като истинността им се
потвърждава от изисканата справка от Сектор Пътна полиция съгласно която в разглеждания
период същият не е наказван за превишена скорост именно поради факта, че е управлявал
чужд лек автомобил. Видно от показанията на родителите на обвиняемата същата
действително има приятел на име С. Г., който посещава Република България и има валидно
свидетелство за управление на МПС. На следващо място, защитата акцентира на
обстоятелството, че глобата наложена с процесния електронен фиш е 100 лева, като прави
впечатление, че на нея са връчени още четири електронни фиша на обща стойност 950 лева,
които същата е заплатила, като няма никаква правна и житейска логика да заплати такава
сума, след което умишлено да посочи, че последното нарушение е извършено от друго лице,
1

чиито данни да посочи грешно. Обръща внимание още на личността на Ж. – млада,
неосъждана дама, трудово ангажирана, с висше образование, заемаща престижна позиция в
голямо търговско дружество, което в случай, че съдът счете, че се касае за съставомерно от
субективна страна деяние обуславя приложението на чл. 9, ал.2 НК, тъй като на практика
отсъства застрашаване на обществените отношения или обществената опасност на деянието
се явява явно незначителна.
Обвиняемата Р. Ж. на свой ред посочва, че съжалява за допуснатата грешка, която се
е случила абсолютно неволно, като заявява, че е отговорен и сериозен човек към
обществото, към работодателя си и към себе си.
В последната си дума моли да бъде оправадана.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемата Р.Пл. Ж. е родена на 10.07.1986 г. в гр. Варна, живуща в гр. Варна,
български гражданин, с виеше образование, работи, неомъжена, неосъждана, с ЕГН
**********.
Обв. Р. Ж. притежавала лек автомобил „Тойота Ярис Хибрид“ с peг. № А 9495 МВ.
На 20.02.2022 г. с притежавания от обвиняемата лек автомобил „Тойота Ярис
хибрид“ с peг. № А 9495 МВ било извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 на ЗДвП,
установено с автоматизирано техническо средство ERS 400 №1062569А01080078 в 14.42
часа на 20.02.2022 г. на Път 1-4 км. 133+490, за което бил издаден на нейно име (в
качеството й на собственик на автомобила) електронен фиш за налагане на глоба с №
К5810213/20.04.2022 г., връчен й на 06.12.2023 г.
На 12.12.2023 г. обвиняемата посетила сградата на ПП -КАТ-МВР в град Варна за
да заплати глоби, наложени й с електронни фишове, като касателно тази наложена с
електронен фиш за налагане на глоба с № К5810213/20.04.2022 г. посочила, че няма да
заплати, а вместо това попълнила писмена декларация по чл. 189, ал.5 от Закон за
движението по пътищата, с peг. №819000-67063/12.12.2023 г по описа на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Варна, в която обвиняемата декларирала, че колата е управлявана от
нейн приятел С. Г. (индийски гражданин), с когото се били запознали във Великобритания.
След проверка в масивите на МВР се установило, че въпросния индийски
гражданин има регистрирано влизане в Р България на 10.09.2022г, след което е напуснал
страната на 12.09.2022г и няма повече регистрирани влизания в България,т.е. към датата на
извършване на нарушението е бил извън пределите на Република България не е управлявал
автомобил „Тойота Ярис Хибрид“ с peг. №А9495МВ, собственост на обвиняемата.
Впоследствие и след като станало ясно,ч е индийският гражданин няма как да е
управлявал процесното МПС, обвиняемата в дадени от нея обяснения пояснила, че
всъщност в процесния период автомобилът се е управлявал от друго лице – св. Щ. Г., а не на
декларирания от нея С. Г., като в хода на досъдебното производство е бил разпитан и св. Г.,
който е потвърдил, че именно той е бил лицето управлявало автомобила на 20.02.2022 г. по
Път 1-4 км. 133+490.
Видно от приложената по делото справка за съдимост е, че обв. Р.Пл. Ж. е
неосъждана. Същата работи в „Ойропорт“ ЕООД на длъжност „специалист продажби и
клиентско обслужване“.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
и гласни доказателства – показанията на свидетелите Щ. Хр. Г., на св. Ж. Г.а Д. и Пл. Ж. Д.,
както и от обясненията на обв. Р.Пл. Ж., трудов договор, справка за съдимост, електронен
фиш серия К № 5810213 с приложена към същия фотоснимка, декларция от 12.12.2023г. за
предоставяне на информация по нарушение № 5810213 във връзка с разпоредбите на чл.
189, ал.5 ЗДвП с приложено към същата копие на свидетелство за управление на МПС,
2

издадено на С. Г., справка за пътуванията на лице – чужд гражданин, справки за нарушител
касаещи св. Г. и обв. Ж., както и от заключението по назначената в хода на проведеното
досъдебно производство съдебно-графическа експертиза, видно от което попълнения
ръкописен текст в писмена декларация по чл. 189, ал.5 от Закон за движението по пътищата,
с peг. №819000-67063/12.12.2023 г по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна,
в която обвиняемата декларирала, че колата е управлявана от нейн приятел С. Г. (индийски
гражданин) е попълнен именно от лицето Р.Пл. Ж., която е положила своя подпис под
горецитираното съдържанието, като този факт не се оспорва от последната в хода на цялото
проведено наказателно производство.
Съдът кредитира всички изброени доказателства, като непротиворечиви,
последователни и достоверни и изгради убежденията си въз основа на тях, тъй като същите
са изготвени съобразно изискванията на НПК и съставляват годни доказателства и
доказателствени средства.
За пълнота на изложението, настоящият съдебен състав следва да посочи, че по така
установената и описана фактическа обстановка няма спор между страните, поради което и в
преобладаващата си част изброените доказателства и доказателствени средства не се
нуждаят от подробен и задълбочен анализ.
По-специално внимание съдът намира, че следва да отдели на обясненията на обв.
Ж. и показанията на св. Г., които следва да бъдат анализирани заедно доколкото се отнасят
до идентичен факт, който не се съобщава по различен начин, а именно, че на процесния ден
именно Г. е бил лицето, което е управлявало лекия автомобил, собственост на Ж..
Прави впечатление, че показанията на свидетеля, подобно на обясненията на
обвиняемата са последователни още от фазата на досъдебното производство и наред с това
са в унисон с тези на родителите на Ж., както и на събраните по делото писмени такива, а
именно справката за нарушител на Г., който не е бил санкциониран за превишена скорост в
процесния период, макар от справката да е видно, че той е бил санкциониран в предходни
периоди и за нарушения на чл. 21 ЗДвП.
В този смисъл и доколкото обясненията й се подкрепят от други гласни и писмени
доказателства съдът намира, че не са налице основания да не бъдат кредитирани същите,
макар безспорно да съставляват основно проявление на правото й на защита. Не следва да се
забравя, че освен такова, обясненията на обвиняемия на общо основание представляват
годен доказателствен източник, на който в случай, че е подкрепен от други доказателства, не
са налице основания да не бъде дадена вяра.
Категорично установено е от събраните по делото гласни доказателства, че обв. Ж.
е предоставяла и то не веднъж личния си автомобил за ползване от други лица – св. Г., св. Д.
и посоченото от нея в декларацията лице С. Г..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че
обвиняемата Ж. от обективна страна е осъществила състава на престъпление по чл. 313, ал.1
НК, тъй като на 12.12.2023 г. в град Варна потвърдила (или дори заявила) неистина в
писмена декларация, с peг. № 819000-67063/12.12.2023 г по описа на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Варна, която по силата на закон - чл. 189, ал.5 от Закон за движението
по пътищата се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че на 20.02.2022 г. лек автомобил „Тойота Ярис Хибрид“ с peг. № А
9495 МВ е бил във владение на С. Г. и с него било извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр.
с ал. 1 на ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство ERS 400
№1062569А01080078 в 14.42 часа на 20.02.2022 г. на Път 1-4 км. 133+490, за което бил
издаден на нейно име електронен фиш за налагане на глоба с № К5810213/20.04.2022 г.,
връчен на 06.12.2023г.
За съставомерността на деянието по чл. 313, ал. 1 НК от обективна страна е
3

необходимо деецът да е потвърдил неистина в писмена декларация, в която по силата на
закон е специално задължен да удостовери истината, както е в конкретния случай. Такова
изискване законодателят е предвидил в чл. 189, ал.5 ЗДвП.
Посочената декларация е нарочно предвидена от законодателя именно за доказване
на обстоятелства, които трудно биха могли да бъдат установени без участието на
собственика на конкретното МПС. Поради това и е регламентирано установяването на
същите чрез попълване на декларация от титулярите на съответните права на собственост
върху движими вещи.
При все това обаче, от субективна страна за да бъде призната за виновна в
извършване на престъплението по чл. 313, ал.1 НК обв. Ж. следва да е извършила деянието
при форма на вината пряк умисъл, тоест да е знаела, че по закон има задължение да попълни
в нарочната декларация обстоятелства, съответстващи на действителните, но да е избрала
целенасочено да не стори това.
Именно за посоченото според настоящия съдебен състав по делото не се събраха
изискуемите категорични доказателства.
В производството се доказа несъмнено, че тъй като обв. Ж. е управлявала служебен
автомобил същата е предоставяла своя за управление от различни лица близки до нея –
приятели и роднини, като очевидно доверявайки се на същите (предвид близостта в
отношенията им) не е водила прецизни отбелязвания кой ден на кое точно от приближените
й лица е предоставила за управление автомобила си.
Нещо повече, за да е съставомерно деянието по посочения текст от наказателния
закон е необходимо невярното деклариране да бъде с цел удостовреяване на невярно
обстоятелство, а именно че лице, различно от дееца е управлявало МПС в процесния ден.
Действително в случая е било посочено едно лице (което не е онова управлявало
автомобила), но в производството се събраха доказателства, че обвиняемата също не го е
управлявала, като това е сторил св. Г. – обстоятелство за което Ж. очевидно не е имала ясна
представа при попълване на декларацията, в която същата добросъвестно е отразила, че лице
различно от нея е управлявало автомобила на 20.02.2022г.
Поради изложеното съдът счита, че деянието не е съставомерно от субективна
страна, поради което и на основание разпоредбата на чл. 304 НПК оправда Ж. по така
възведеното й обвинение.
С оглед изложеното, съдът не счита, че следва да коментира приложението на
разпоредбата на чл.9, ал.2 НК, която принципно би била обоснована и възможна за
приложение в случай, че деянието беше съставомерно от субективна страна, доколкото се
касае за лице с чисто съдебно минало, с данни за трудова заетост, безупречно процесуално
поведение и с оглед обстоятелствата при които е било извършено деянието от обективна
страна.
По отношение на сторените по делото разноски, на основание чл. 190, ал.1 НПК
същите следва да останат в тежест на държавата с оглед крайния изход на производството.
Воден от изложеното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	480
Дата:	17 април 2025 г.
Съдия:	Теодора Шишкова

Дело:	20243110204550
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	21 ноември 2024 г.

Решение по дело №4550/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите