Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 17.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен
съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 395 по описа за
2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 439 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че
пред ДСИ при РС – Ямбол е висящо изп. дело № .г.,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № .г. по описа
на РС – Варна, по което ищецът дължал на
ответното дружество сумата от 1401,45
лева, от които: 547,64 лева - главница; 446,49 лева - лихви към 03.12.2018 г.; неолихвяема сума в размер на 217,05 лева, както и 197,27
лева – такси по изпълнителното дело. Ищецът излага твърдения, че така
посочените суми са погасени по давност, поради което моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че не
дължи на ответното дружество сумата от 1401,45 лева, от които: 547,64 лева -
главница; 446,49 лева - лихви към 03.12.2018 г.; неолихвяема
сума в размер на 217,05 лева, както и 197,27 лева – такси по изпълнителното
дело.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
„Ф.И.А.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който е изложил твърдения за
неоснователност на предявения иск. Посочва, че правото на вземане на ответното
дружество е възникнало въз основа от договор за индивидуален потребителски
кредит за заплащане на стоки № .г., сключен между „Ц.К.Б.“ АД, като кредитор,
от една страна и Г.С.М., като кредитополучател, от друга страна. По силата на
сключения договор банката предоставила на ищеца сума в размер на 1017,00 лева.
Предвид неплащането на задължението по договора банката се снабдила със заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № .г. по описа на PC - Варна. По силата на
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист ищецът бил осъден да
заплати на „Ц.К.Б.“ АД сумата от 669,69 лева - дължима на основание договор за
кредит № .г., от която: 547,64 лева - непогасена главница; 41,28 лева -
договорна лихва за периода от 01.12.2009 г. до 05.12.2010 г.; 80,77 лева -
главница за периода от 21.12.2009 г. до 05.12.2010 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.12.2010 г. до окончателното ù
изплащане, както и 25,00 лева - разноски. Впоследствие, вземането било
прехвърлено с договор за цесия от 28.12.2011 г. на „Ф.И.А.“ ЕООД и с писмо от
26.01.2012 г. банката изпратила уведомление по чл. 99 ЗЗД до ищеца на адреса,
посочен в договор за индивидуален потребителски кредит.
Впоследствие, въз основа на молба
от 19.09.2011 г. било образувано изп. дело по описа
на ДСИ при PC - Варна, като с молбата за образуване били поискани опис на
движими вещи, запор на МПС, възбрани и пр. Ответникът твърди, че както по изп. дело № .г. по описа на ДСИ при PC – Варна, така и по изп. дело № .г. по описа на ДСИ при PC – Ямбол, са
предприемани действия по принудително изпълнение, които са довели до прекъсване
на погасителната давност, като от последното поискано действие при ДСИ при PC -
Варна до образуването на ново изп. дело при ДСИ при
PC - Ямбол не е изтекла 5-годишна давност за събиране на вземането.
По изложените съображения, моли
исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, се явява лично и с адв. Т. П. от
ПАК, който поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован,
изпраща представител в съдебно заседание – юрк. О. З.,
която оспорва предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за индивидуален потребителски кредит за
заплащане на стоки № .г., сключен между „Ц.К.Б.“ АД (кредитор) и Г.С.М.
(кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя в заем сумата от 1017,00 лева, която кредитополучателят се е
задължил да върне на 24 месечни погасителни вноски, от които първите 23 вноски
– в размер на 53,68 лева, а последната вноска – в размер на 53,72 лева, при годишен
лихвен процент – 15% и уговорен общ размер на всички плащания – 1288,36 лева.
По делото е приет и договор за цесия № 2 от 28.12.2011 г., сключен между „Ц.К.Б.“
АД (цедент) и „Ф.И.А.“ ЕООД (цесионер),
по силата на който цедентът прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи
от договори за потребителски кредити, индивидуализирани в Приложение № 1,
неразделна част от договора.
От представеното по делото извлечение от Приложение № 1 към сключения договор
за цесия се установява, че вземането на „Ц.К.Б.“ АД срещу ответника Г.С.М.,
произтичащо от договор за индивидуален потребителски кредит за заплащане на стоки
№ .г., е прехвърлено в полза на „Ф.И.А.“ ЕООД, за което ответникът е уведомен с
писмо от 26.01.2012 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне от
30.01.2012 г.
От приложеното по делото копие от изп. дело № .г. по описа на
ДСИ при РС – Варна и копие от изп. дело № .г. по
описа на ДСИ при РС - Ямбол, се установява, че изп.
дело № .г. по описа на ДСИ при РС – Варна е образувано на 20.09.2011 г. по
молба на взискателя „Ц.К.Б.“ АД и приложен към нея изпълнителен
лист от 14.12.2010 г., издаден по ч. гр. д. № .г. по описа на РС - Варна срещу
ищеца в настоящото производство – Г.С.М., за следните суми: 547,64 лева –
непогасена главница по договор за кредит № .г., 41,28 лева – договорна лихва за
периода от 01.12.2009 г. до 05.12.2010 г., 80,77 лева - лихва за забава върху
просрочена главница за периода от 21.12.2009 г. до 05.12.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2010 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и 25,00 лева – направени разноски по делото.
Впоследствие с разпореждане от 12.07.2015 г. на ДСИ при РС – Варна е разпоредено изпълнителните действия да бъдат продължени от
ДСИ при РС – Ямбол, вследствие на което на 18.08.2015 г. е образувано изп. дело № .г. по описа на ДСИ при РС – Ямбол.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
На основание чл. 439,
ал. 1 и ал.
2 ГПК длъжникът може
да оспорва чрез иск изпълнението,
като искът може да се
основава само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ищецът твърди погасяване
на вземането на ответника по
давност, което представлява нов факт по смисъла
на чл. 439 ГПК и обуславя допустимост
на производството.
При разглеждане на иска по същество съдът намери следното:
Безспорни между страните са обстоятелствата, че срещу ищеца в полза на „Ц.К.Б.“ АД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
10.12.2010 г. по ч. гр. д. № .г. по описа на РС - Варна и изпълнителен лист от 14.12.2010 г. за
незаплатени суми, произтичащи от договор за индивидуален потребителски кредит
за заплащане на стоки № .г., сключен между „Ц.К.Б.“ АД, като кредитор, от една
страна и Г.С.М., като кредитополучател, от друга. Безспорно е също и че по
молба на „Ц.К.Б.“ АД, на основание издадения изпълнителен лист са образувани изпълнително дело № .г. по описа на ДСИ при РС – Варна, а след това и
изпълнително дело № .г. по описа на ДСИ при РС - Ямбол. Установява се също, че в рамките
на висящото изпълнително дело е сключен договор за цесия между „Ц.К.Б.“ АД и „Ф.и.а.“
ЕООД от 28.12.2011 г., по силата на който вземанията на „Ц.К.Б.“ АД, произтичащи
от договор за
индивидуален потребителски кредит за заплащане на стоки № .г., са прехвърлени в
полза на „Ф.и.а.“ ЕООД, за което длъжникът е уведомен, след което и въз основа
на молба от 11.04.2012 г., с постановление на ДСИ при РС – Варна от 17.04.2012
г. „Ф.и.а.“ ЕООД е конституиран като взискател по изпълнително
дело № .г. по описа на ДСИ при РС – Варна. Не е спорно между страните, че след
извършени частични плащания от страна на длъжника, по изпълнителното дело се
дължат следните суми: 547,64 лева - главница; 446,49 лева - лихви към
03.12.2018 г.; неолихвяема сума в размер на 217,05
лева, както и 197,27 лева – такси по изпълнителното дело.
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Такъв друг срок, а именно –
три години, е предвиден в чл. 111 ЗЗД относно изброените в разпоредбата
вземания. Доколкото в настоящия случай се касае за вземания по договор за
кредит, настоящият съдебен състав е на становище, че спрямо тях приложение
следва да намери общата петгодишна погасителна давност, доколкото при кредита
се касае за едно единно плащане, разсрочено по волята на страните, а не за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В този смисъл е и трайната
съдебна практика – напр. решение № 261/12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
795/2010 г., IV г. о., ГК, решение № 103/16.09.2013 г. на ВКС по т. д. №
1200/2011 г., II т. о., ТК и пр.
За да бъде даден отговор на въпроса погасено ли е по давност вземането на
ответника срещу ищеца по издадения изпълнителен лист, настоящият съдебен състав
съобрази задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е също, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде
приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в
изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере
дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен) или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
В настоящия случай съгласно чл. 404, т. 1, предл.
4 ГПК изпълнителното основание е издадената заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – заповед за изпълнение № 11 375/10.12.2010
г. по ч. гр. д. № .г. по описа на РС - Варна. В тази насока следва да се
отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда на специално
производство, уредено в глава XXXVII ГПК, което се развива без провеждане на открито съдебно заседание с
участието на заявителя и длъжника, съответно без провеждане на съдебно дирене.
В тази връзка специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена
възможност да подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен срок от
връчването ù. При липса на подадено възражение в този срок заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК влиза в сила и длъжникът губи
възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е могъл
да посочи в срока по чл. 414 ГПК (арг. от чл. 424,
ал. 1 ГПК). В тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка
единствено факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
С оглед гореизложеното, от 10.12.2010 г., когато е издадена посочената по-горе
заповед за изпълнение, за процесните вземания е
започнала да тече погасителна давност.
Съобразявайки дадените в цитираното тълкувателно решение разяснения, съдът
преценява, че вземането на ответника по издадения изпълнителен лист срещу ищеца
е погасено по давност. За да достигне до този извод, съдът констатира, че на
19.09.2011 г. взискателят „Ц.К.Б.“ АД е подал молба
за образуване на изпълнително дело, с приложен към нея изпълнителен лист, с
която е направено искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и
движими вещи, собственост на длъжника, както и за налагане на възбрана върху
собствени на длъжника недвижими имоти. Съдебният изпълнител е издал запорно
съобщение с изх. № 46 919/12.10.2011 г., като е наложил запор върху трудовото
възнаграждение, получавано от длъжника.
Съгласно цитираното тълкувателно решение искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността. С предприемането на това
изпълнително действие, давността следва да се счита прекъсната, като от
налагането му е започнала да тече нова давност за сумите по изпълнителния лист.
Ново прекъсване на погасителната давност е настъпило на 04.04.2012 г., когато с молба от същата дата новоконстиуираният взискател „Ф.И.А.“
ЕООД е направил искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение,
получавано от длъжника от „Варненска и Великопреславска
митрополия“ и със запорно съобщение с изх. № 20 917/25.04.2012
г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника от „Варненска
и Великопреславска митрополия“.
В хронологичен порядък съдът констатира, че след подаването на молбата от
04.04.2012 г. взискателят е
подал нова молба на 06.02.2015
г., с която е поискал от ДСИ, след снабдяване с подробна справка от „Национална
агенция за приходите“ и АИС КАТ – Варна и в случай, че бъде установено секвестируемо имущество, да наложи запор, респ. възбрана
върху същото, като същото искане е направено и с молби, съответно от 23.06.2015
г. и 25.09.2015 г.
Със запорно съобщение с изх. № .г. е наложен
запор върху сметките (левови и валутни), открити в „Банка ДСК“ ЕАД и на суми,
депозирани за доверително управление, както и ценности в банкови касети и
трезори на длъжника Г.С.М..
В случая обаче съдът констатира, че по изпълнителното дело за период от
време повече от две години след неговото образуване взискателят
не е направил искане за извършване на изпълнителни действия (за периода от 04.04.2012 г. до 06.02.2015 г.), като единственото предприето
изпълнително действие в рамките на така посочения период е налагането на запор
от съдебния изпълнител със запорно съобщение с изх. №
20 917/25.04.2012 г. върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника от
„Варненска и Великопреславска митрополия“. Съгласно
разпоредбите на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК запорът върху вземания на длъжника
спрямо третото задължено лице, включително по сметка в банка, се счита наложен
от деня, в който му е връчено запорното съобщение. От
този момент третото задължено лице има задълженията на пазач по отношение на
сумите съгласно чл. 507, ал. 3 ГПК. От данните по приложеното изпълнително дело
се установява, че запорното съобщение е връчено на
третото задължено лице - „Варненска и Великопреславска
митрополия“ на 02.05.2012 г., с което давността е била прекъсната. Двугодишният
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изтекъл на 04.04.2014
г., вследствие на което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона. Тъй
като т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти, но непостановяването му не означава, че прекратяването не е
настъпило. Следователно молбите на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия при прекратено изпълнително производство,
не пораждат правно действие и са ирелевантни в
настоящия случай. Отчитайки, че от 04.04.2012 г. в
продължение на две години взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия, то от 05.04.2014 г. изпълнителното
производство е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата
на закона, съгласно разрешенията в цитираното ТР. Тези изводи на съда не се
променят и от факта, че по молба на взискателя „Ф.И.А.“
ЕООД от 11.08.2015 г. ДСИ при РС – Варна е постановил на основание чл. 427 ГПК
изпълнителните действия да бъдат продължени от ДСИ при РС – Ямбол, вследствие
на което е образувано изп. дело № .г. по описа на ДСИ
при РС – Ямбол. Това е така, тъй като в случая се касае единствено за
продължаване на изпълнителните действия по вече образуваното изпълнително дело
в хипотезата на чл. 427, ал. 2 ГПК, а не за образуване на ново изпълнително
дело, за което, според чл. 426, ал. 1 ГПК до съдебния изпълнител следва да бъде
подадена нарочна молба, с приложен към нея изпълнителен лист. При това
положение молбата на взискателя от 06.02.2015 г. се
явява подадена по прекратено производство и не поражда съответните правни
последици, като не представлява годно поискано изпълнително действие, което да
доведе до прекъсване на петгодишната давност относно вземанията. В хипотезата на прекратено по
право принудително изпълнение, както се посочи и по-горе, всички предприети
изпълнителни действия по него се считат обезсилени, така че те също не са
прекъснали давността, дори и да са били от вида на посочените в чл. 116 б. „в” ГПК, като обезсилването на изпълнителните действия е с обратна сила и те не се
считат произвели правно действие, така, както се счита за непостановен
обезсиленият съдебен акт – така: решение № 42/26.02.2016 г. по гр. д. №
1812/2015 г., IV г. о. на ВКС и решение № 285/06.10.2015 г. по гр. д. № 1953/2015 г., IV
г. о. на ВКС. Предприетите изпълнителни действия от съдебния изпълнител след
изтичане на давността също не могат да прекъснат погасителната давност, защото
изтекъл срок не може да бъде прекъсван – така: решение № 371/29.10.2015 г. по
гр. д. № 1385/2012 г., IV г. о. на ВКС. Поради това предявеният иск се явява
основателен, тъй като на 02.05.2017 г. е изтекла петгодишната погасителната
давност относно вземанията на „Ф.И.А.“ ЕООД, инкорпорирани в издадения на 14.12.2010
г. изпълнителен лист по ч. гр. д. № .г. по описа на РС - Варна.
Формираните дотук изводи мотивират съда да приеме, че искът с правно
основание чл. 439 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК е доказан, поради което
същият следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на РС - Радомир дължимата държавна такса в размер на 56,34
лева.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ф.И.А.“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***,
че Г.С.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на дружеството сумата от
1401,45 лева (хиляда четиристотин и един лева и четиридесет и пет стотинки), от
които: 547,64 лева (петстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и четири
стотинки) - главница; 446,49 лева (четиристотин четиридесет и шест лева и
четиридесет и девет стотинки) - лихви към 03.12.2018 г.; неолихвяема
сума в размер на 217,05 лева (двеста и седемнадесет лева и пет стотинки), както
и 197,27 лева (сто деветдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки) – такси
по изпълнителното дело, за които е издаден изпълнителен лист на 14.12.2010 г. по
ч. гр. д. № 19 234/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, и за принудителното
събиране на които суми са образувани изпълнително дело № .г. по описа на ДСИ
при РС – Варна и изпълнително дело № .г. по описа на ДСИ при РС – Ямбол.
ОСЪЖДА „Ф.И.А.“
ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд – Радомир в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 56,34 лева (петдесет
и шест лева и тридесет и четири стотинки) - държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР: М.М.