Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … …
град Кърджали, 24.11.2022 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ...…..…
в публично заседание ……..……
на двадесет и седми септември ...........................................................................................................
през 2022/две
хиляди двадесет и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретар …………………………… Павлина Петрова,
….........………..….……….
като
разгледа докладваното от .................... съдията Виктор Атанасов .....................................
административно
дело №77 ... по описа за .......................
2022 година
......................................
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба от „Ню Мейкър” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Ш. Я. С., против Ревизионен акт/РА/ №Р-15000921002271-091-001
от 29.11.2021 год., издаден от Д. А. И., на длъжност „***”, възложил ревизията
и Д. С. С., на длъжност „***” в ТД на НАП - Пловдив - ръководител на ревизията,
потвърден с Решение №78 от 18.02.2022 год. на Е. Д. Р. - изпълняваща длъжността
директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив
при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който РА, на
жалбоподателя допълнително са установени задължения за ДДС в резултат на
отказан данъчен кредит, за периода от 01.07.2020 год. до
31.07.2020 год., в размер на *** лева, с прилежащи лихви към 29.11.2021 год., в
размер на *** лева.
Жалбоподателят заявява в
жалбата, че в
законоустановения срок подава жалбата срещу посочения ревизионен акт, тъй като
го счита за незаконосъобразен, като излага подробни конкретни съображения за
това. Сочи
най-напред, че с обжалвания РА се отказва правото на приспадане на данъчен
кредит/ДК/ по посочените четири фактури за доставки от „***” ЕООД и че видно от
самите фактури, извършените доставки са свързани със СМР на помещението, в
което дружеството е монтирало машина HY, модел 7500, сериен номер ***, за изпълнение на проект „Административен договор за
въвеждане и тестване на иновативен продукт – производство на подсилен
целулозно-полимерен композит.”. Твърди, че за установяване изпълнението на
доставките по процесните фактури са представени всички документи, които следва
да бъдат съставени в хода на такова правоотношение и че именно за извършване на
преустройството на наето помещение бели изпълнени и доставките от „***” ЕООД,
за които били издадени и посочените по-горе фактури. Твърди, че горното било
посочено и при представяне на писмените обяснения в хода на ревизионното
производство, а самото извършване на СМР и почистване след това не се
оспорвало, а и същото било видно с просто око. Сочи се, че
всички съображения, въз основа на които се оспорва действителното извършване на
доставките от страна на прекия доставчик, са свързани с поведението на прекия
доставчик, за което „Ню Мейкър” ЕООД не следва да бъде държано отговорно и че
осчетоводяването от страна на „***” ЕООД на разходите за командироване на
служителите в град Кърджали и допуснатите нарушения във връзка с издаването
фискални бонове за отчитане на пущанията в брой, са все действия, върху които
„Ню Мейкър” ЕООД не може да осъществява контрол и не разполага със способи за
установяване, дали „***” ЕООД е изпълнило законосъобразно тези си задължения.
По-нататък, по отношение на
доставките от „***” ЕООД, в жалбата се сочи, че с обжалвания РА се отказва
правото на приспадане на ДК по 8 броя фактури, издадени от „***” ЕООД, с
предмет - сервизно обслужване на машина за производство на керемиди, технически
консултации, инсталиране на софтуер и разглобяване на машина, на стойност *** лева и ДДС *** лева,
подробно описани на стр.19 от ревизионния доклад/РД/. Отново се твърди, че по
отношение на доставките, изпълнени от страна на „***” ЕООД, са представени
всички документи, обосноваващи действителното изпълнение на тези доставки и че
в хода на ревизионното производство били представени сключените договори, въз
основа на които прекият доставчик е изпълнил услуги, които са му възложени от
„Ню Майкър” ЕООД във връзка с изпълнението на проекта по цитирания по-горе
„Административен договор за въвеждане и тестване на иновативен продукт –
производство на подсилен целулозно-полимерен композит.”. Отново се сочи, че всички съображения на органите по
приходите, въз основа на които се оспорва действителното извършване на
доставките от страна на прекия доставчик, са свързани с поведението на прекия доставчик, за което „Ню Мейкър” ЕООД не следва да
бъде държано отговорно. Отново се излага и довод, че каква дейност е декларирал прекия доставчик в ГДД по чл.92 от ЗКПО и
какви нарушения е допуснал във връзка с издаването фискални бонове за отчитане
на плащанията в брой, са все действия, върху които „Ню Мейкър” ЕООД нe може да осъществява контрол и не разполага със
способи за установяване, дали „***” ЕООД е изпълнило законосъобразно тези си
задължения.
По отношение на доставките от „***” ЕООД, в жалбата се сочи, че с
обжалвания РА се отказва правото на приспадане на ДК по 9 броя фактури,
издадени от „***” ЕООД, с ЕИК ***, с предмет - маркетингово проучване, обмен на
данни и рекламни материали, на стойност *** лева и ДДС *** лева, подробно описани на стр.26
от РД и че всички описани дейности са свързани с изпълнението на
„Административен договор за въвеждане и тестване на иновативен продукт за
производство на подсилено целулозно - полимерен композит”, сключен по програма
BG16R.FOP002-1.005 Разработване на продуктови и производствени иновации, и че
самата процедура е проведена от Главна дирекция „Европейски фондове за
конкурентоспособност” - Управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност” 2014-2020. Излага се довод, че ако доставките
по фактурите, издадени от „***” ЕООД, ЕИК ***, не са били изпълнени, то същите
не биха били верифицирани от управляващия орган по Оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020, като и тук се твърди, че в тази
насока, в хода на ревизионното производство били представени всички
доказателства за изпълнение на доставките, включително цялото маркетингово
проучване, проектите на информационни табели рекламните материали. По отношение на изложеното във
връзка с маркетинговото проучване в РД, жалбоподателят счита, че следва да се
отчете, че маркетинговото проучване е съставено в изпълнение на
„Административен договор за въвеждане и тестване на иновативен продукт за
производство на подсилено целулозно - полимерен композит”, сключен по програма
BG16RFOP002-1.005 Разработване на продуктови и производствени иновации, като
сочи, че съдържанието на маркетинговото проучване е съобразено именно с
изпълнение на програмата, а не с разбиранията на органите по приходите за
маркетингово проучване. По отношение на рекламните материали
се твърди, че в хода на ревизионното производство били представени
проектите за рекламни материали, а при извършеното посещение на място, на
органите по приходите били показани и част от наличните рекламни материали.
На следващо място, във връзка с правото на приспадане на данъчен кредит по
доставките на тези услуги, се сочи, че фактическата обстановка в настоящото
ревизионно производство до голяма степен е идентична с тази по дело С-142/11,
описана в т.23 - т.34 от Решение на СЕС от 21 юни 2012 год. по съединени дела С-80/11
и С-142/11, като са възпроизведени т.24, т.25, т.26, т.27 от решението, както и
приетото от СЕС, като са възпроизведени т.43, т.44, т.45, т.46, т.47, т.48,
т.49 и т.50 от същото решение. Твърди
се, че в настоящият
случай, изпълнението на услугите е безспорно и че в хода на ревизионното
производство органите по приходите не са установили въз основа на обективни
данни, че жалбоподателят „Ню Мейкър” ЕООД е знаел или е трябвало да знае, че
сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна
измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански
субект нагоре по веригата на доставки, а напротив, от представените в хода на
ревизионното производство доказателства било видно, че на „Ню Мейкър” ЕООД, в
хода на изпълнение на доставките, са представени всички необходими документи,
за да се установи, че доставките се изпълняват именно от посочените в тях
доставчици. Излага се и довод, че нито в РД, нито в РА се сочи, че в настоящия
случай е налице измама и въз основа на какви обективни данни „Ню Мейкър” ЕООД е
знаело или е трябвало да знае, че е част от измама.
По отношение на доставките на рекламни материали, жалбоподателят счита, че
следва да бъде отчетено, че фактическата обстановка по настоящото дело до
голяма степен е идентична с тази по дело С-80/11 на СЕС и че такава фактическата
обстановка е описана в т.16 - 79 от Решение на Съда на ЕС от 21 юни 2012 год.
по съединени дела С-80/11 и С-142/11, като се възпроизвежда част от
съдържанието на това решение. Сочи се, че за да достигне изводите
в тези решения, Съдът на Европейския съюз за пореден път подчертал категорично,
че съобразно постоянната съдебна практика, правото на приспадане на ДДС е
основен принцип на въведената от законодателството на Съюза обща система на
ДДС, че същото е
неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано и
се упражнява принципно незабавно по отношение на целия данък, начислен по
получени доставки; че цели да освободи изцяло данъчния субект от тежестта на
дължимия и платен ДДС в цялата му икономическа дейност, по който начин всъщност
се гарантира неутралитета на ДДС, както и че въпросът дали дължимият ДДС за
предходна или последваща продажба на отделни стоки/респ. за извършени услуги/ е
бил внесен изцяло или не в държавния бюджет е без значение за правото на данъчнозадълженото
лице да приспадне платения по получените доставки ДДС. Жалбоподателят излага и
довод, че все в тази насока и за изясняване на практиката на СЕС, следва да се
отчете, какво включва понятието „доставка на стоки”, като сочи, че в пункт 33 и
следв. от Решение на СЕС от 18 юли 2013 год. по дело С-78/12 било указано
следното: „Следва да се напомни, че съгласно постоянната практика, на Съда,
понятието „доставка на стоки” по член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 не
се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото
национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ
от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с
нея като собственик”. Във връзка изложеното по-горе сочи, че в т.36 от Решение
на Съда от 18 юли 2013 год. по дело С-78/12, било прието, че: „По същия начин
доказването на действителното осъществяване на такава доставка на стоки, което
обуславя наличието на право на приспадане, не бива да зависи от способа за
придобиване на право на собственост върху съответните стоки”. Жалбоподателят
твърди, че в настоящият случай, наличието на рекламните материали било
установено при извършено посещение на място в обекта на „Ню Мейкър” ЕООД и били
налице и доказателства, че стоките са предадени от „***” ЕООД, а доказателства,
оборващи предаването на стоките от „***” ЕООД на „Ню Мейкър” ЕООД, липсвали.
Твърди също, че в настоящият случаи, рекламните материали се намират при „Ню
Мейкър” ЕООД, в наетия от дружеството обект, при което е очевидно, че последното
се разпорежда с тях и че това недвусмислено сочи, че е налице доставка на
стоки. Сочи също така, че от друга страна обаче, СЕС бил категоричен, че при
положение, че сделката, по която е отказано правото на данъчен кредит,
обективно е осъществена/така налична е фактура, същата съдържа данните,
изисквани от Директива 2006/112/, поради което „са изпълнени предвидените в
тази директива процесуални и материалноправни условия за възникването и
упражняването на правото на приспадане”, както и че не се установява
данъчнозадълженото лице да е извършило неправомерни действия, като например
представяне на неверни декларации или изготвяне на нередовни фактури, на
данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само на основание
съдебната практика, изведена от точки 56 - 61 от Решение по дело Rittel и
Recolta Recycling, съгласно която, въз основа на обективни данни трябва да се
установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите,
основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че
въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг
стопански субект нагоре по веригата. Категорично също така било прието, че режимът на правото
на приспадане, предвиден в посочената директива, не „допуска данъчно-задължено
лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от
извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди
или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС, да бъде
санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане. Като краен мотив изрично било
формиран извод, че при положение, че „отказът да се признае право на приспадане
в съответствие с точка 45 от настоящото решение, е изключение от основния
принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва
надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се
заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че
сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна
измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата
на доставки.”
С оглед на изложеното, жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло Ревизионен акт №Р-16000921002271-091-001 от 29.11.2021 год.,
издаден от Д. А. И., на длъжност „***”, възложил ревизията и Д. С. С., на длъжност
„***” - ръководител на ревизията, потвърден с Решение №78 от 18.02.2022 год. на
изпълняващия длъжността директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” - град Пловдив при Централно управление на Националната агенция за
приходите.
Редовно
призован за съдебното заседание, жалбоподателят „Ню Мейкър” ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, се
представлява от редовно преупълномощения си процесуален представител – адвокат Н.Г.П.
от АК-***, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Моли съда да отмени изцяло обжалвания ревизионен акт, като
незаконосъобразен. Моли да бъдат присъдени на жалбоподателя направените
деловодни разноски, съобразно списък на разноските, който представя в съдебно
заседание, ведно с доказателства за тях. Подрони съображения
и доводи в подкрепа на жалбата излага в писмена защита, която депозира в определения
от съда срок за това.
Ответникът
по жалбата – директорът на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на
НАП, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява.
От
упълномощения му процесуален представител - главен юрисконсулт в Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП – С.К.,
преди съдебните заседания са депозирани молби, три на брой, в които е искал бъде
постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и да
бъде потвърден изцяло обжалваният РА, като правилен и законосъобразен, предвид
подробно изложените съображения в решението на директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП. В молбите е
претендирал също за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в
случай, че бъде отменен РА и бъдат възложени разноските по делото, моли съдът
да има предвид, че ако се претендира възнаграждение за един адвокат над
минимума по Наредба №1/2014 год., то на основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл.161,
ал.2 от ДОПК, същото да бъде намалено до минимално определения размер по
Наредбата, като заявява, че това следва да се счита за възражение за
прекомерност на възнаграждението.
От С.К.
- главен юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” –
град Пловдив при ЦУ на НАП, като упълномощен процесуален представител на
директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, е депозирана и писмена защита, в която
са изложени доводи и съображения в подкрепа на обжалвания ревизионен акт.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва
изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, като
съгласно ал.2 на същия текст, решаващ орган е съответният директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на
Националната агенция за приходите, който решаващ орган, съгласно чл.155, ал.1,
предл.І/първо/ от ДОПК, разглежда жалбата по същество и се произнася с
мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146, съответно
от отстраняване на нередовностите по чл.145 или от одобряване на споразумението
по чл.154. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1,
предл.І/първо/ от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с
решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган в
14/четиринадесет/-дневен срок от получаването на решението.
В случая, видно от прието като доказателство
Удостоверение за извършено връчване по електронен път/л.19/, Решение №78 от 18.02.2022 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив,
с което е потвърден Ревизионен акт/РА/ №Р-15000921002271-091-001 от 29.11.2021
год. на ТД на НАП - Пловдив, е връчено по електронен
път на датата 20.02.2022 год., в 16:58 часа, на електронен адрес/e-mail адрес/
- ***, с IP адрес: ***. Жалбата против ревизионния акт е подадена в
Административен съд – Кърджали на 04.03.2022 год., регистрирана в деловодната
система на съда с Вх.№504/04.03.2022 год./л.2/. От изложеното следва, че жалбата е подадена на 12-ия/дванадесетия/
ден след получаването по електронен път на Решение №78 от 18.02.2022 год. на
директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, т.е. спазен е 14-дневният
преклузивен срок за обжалване на ревизионния акт, регламентиран в чл.156, ал.1
от ДОПК, като жалбата е подадена от ревизираното лице, т.е. от лице с правен
интерес, макар и не по установения в закона ред, в писмена форма и с
изискуемото се съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът,
след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания ревизионен
акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Началото
на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) №Р-16000921002271-020-001 от 16.04.2021 год., издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от *** в ТД на НАП – Пловдив/л.82/, по
отношение на жалбоподателя „Ню Мейкър” ЕООД, със седалище и адрес на управление
и адрес по чл.8 от ДОПК – ***, с
ЕИК ***, с обхват на
ревизията по видове задължения и по периоди, както следва: 1. Данък върху добавената
стойност, за периода от 01.07.2020 год. до 31.07.2020
год., като е определено
ревизията да бъде извършена от екип в състав: 1. Д. С. С. - *** (ръководител
на ревизията) и 2. М. В. М. - ***, както и е разпоредено, ревизията да бъде
извършена в срок от три месец;а от връчване на
заповедта.
Според приложеното Удостоверение за извършено връчване
по електронен път в ИС „Контрол”/л.85/, ЗВР №Р-16000921002271-020-001 от 16.04.2021 год. е била връчена
електронно на 21.04.2021 год., като електронната препратка към съобщението за
електронно връчване на документи, изпратено на 20.04.2021 год. е била активирана на 21.04.2021 год., от IP адрес *** и
документът е изтеглен от имейл - ***. В удостоверението е
отразено, че документите, които се връчват със съобщението са ЗВР №Р-16000921002271-020-001
от 16.04.2021 година.
Ревизията не е приключила в този срок, поради което е
последвало издаването на Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16000921002271-020-002 от 20.07.2021 год. от същия *** в ТД на НАП – Пловдив – Д. А.
И./л.77/, с която, срокът за завършване на ревизията
е удължен до 20.08.2021 год., както и издаването на последваща Заповед за
изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16000921002271-020-003
от 19.08.2021 год. от същия *** в ТД на НАП – Пловдив/л.72/, с която, срокът за завършване на ревизията
е удължен до 20.09.2021 год.
Според
приложените Удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС
„Контрол”/л.80,
л.75/, и двете посочени
по-горе заповеди за изменение на ЗВР са били връчени електронно, съответно
първата е била връчена на 26.07.2021 год., а втората – на 24.08.2021 год., като
документите са били изтеглени от същия имейл - ***. В
удостоверенията е отразено, че документите, които се връчват със съобщенията,
са посочените по-горе две заповеди за изменение на заповед за възлагане на
ревизия.
Впоследствие,
производството по извършване на ревизия, възложено със Заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) №Р-16000921002271-020-001 от 16.04.2021 год.,
изменяна с посочените по-горе две заповеди за изменение на ЗВР, на три пъти е
било спирано, на основание чл.34, ал.1, т.1 от ДОПК, във връзка с постъпили
искания за спиране/л.129,
л.119/, от
членове на ревизиращия екип, както следва: със Заповед №Р-16000921002271-023-001
от 21.09.2021 год./л.125/, със Заповед №Р-16000921002271-023-002 от 04.10.2021 год./л.115/ и със Заповед №Р-16000921002271-023-003 от 04.11.2021 год./л.105/, и трите издадени от същия
*** в ТД на НАП – Пловдив – Д. А. И. и съответно, на три пъти е възобновявано,
както следва: със Заповед №Р-16000921002271-143-001 от 27.09.2021
год./л.121/, със Заповед №Р-16000921002271-143-002 от 11.10.2021 год./л.111/ и със Заповед №Р-16000921002271-143-003 от 18.11.2021 год./л.101/, и трите издадени от същия
*** в ТД на НАП – Пловдив – Д. А. И.
Според
приложените Удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС
„Контрол”/л.128,
л.118, л.108/, и трите
посочени по-горе заповеди за спиране на производството по извършване на
ревизия, са били връчени електронно на ревизираното лице, съответно първата е
била връчена на 29.09.2021 год., втората – на 07.10.2021 год., а третата – на
08.11.2021 год., като документите са били изтеглени от същия имейл - ***. В удостоверенията е отразено, че документите, които се връчват със
съобщенията, са посочените по-горе три заповеди за спиране на производството по
извършване на ревизия.
Според
приложените Удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС
„Контрол”/л.124,
л.114, л.104/, и трите
посочени по-горе заповеди за възобновяване на производството по извършване на
ревизия, са били връчени електронно на ревизираното лице, съответно първата е
била връчена на 29.09.2021 год., втората – на 15.10.2021 год., а третата – на
23.11.2021 год., като документите са били изтеглени от същия имейл - ***. В удостоверенията е отразено, че документите, които се връчват със
съобщенията, са посочените по-горе три заповеди за възобновяване на
производството по извършване на ревизия.
Така, в
крайна сметка, след две удължавания на срока за завършване на ревизията и след
три спирания и три възобновявания на ревизионното производство, на основание чл.117
от ДОПК, от ревизиращия екип е издаден Ревизионен доклад (РД) №Р-16000921002271-092-001 от 15.10.2021 год./л.53-л.68/, изпратен на електронната поща на ревизираното лице,
като според приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в
ИС „Контрол”/л.50-л.51/, ревизионният доклад, ведно с описаните в
удостоверението допълнителни документи, доказателства и приложения, е бил
връчен електронно на 18.10.2021 год., като електронната препратка към
съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 15.10.2021 год.,
е била активирана на 18.10.2021 год., от IP адрес *** и документите са
изтеглени от същия имейл - ***. За
съставения ревизионен доклад, от ревизиращия екип е изготвено и Уведомление за
съставен ревизионен доклад №Р-16000921002271-115-001
от 18.10.2021 год., адресирано до началник сектора в ТД на НАП – Пловдив,
възложил извършването на ревизията/л.52/. С този ревизионен доклад, в резултат на извършените действия и
направените изводи и констатации, от ревизиращия екип е предложено да бъдат
установени задължения по видове, период и лихви за просрочие към тях, изчислени
към 15.10.2021 год., както следва: ДДС, в резултат на отказан данъчен кредит, в
размер на *** лева, за данъчен период 01.07.2021 год. – 31.07.2021 год. и прилежащи
лихви към 15.10.2021 год., в размер на *** лева или общо *** лева.
Срещу констатациите, изложени от ревизионния екип в
ревизионния доклад, в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, е било подадено възражение
от ревизираното лице с Вх.№19212 от 02.11.29021 год. на ТД на НАП – Пловдив Офис – Стара Загора/л.46-л.48/, като с възражението си ревизираното лице/РЛ/
не е представило допълнителни доказателства. В подаденото възражение РЛ е изложило доводи
по отношение на направените констатации в издадения ревизионен доклад, които са
довели до определяне на допълнителни данъчни задължения за данък добавена
стойност и лихви за ревизирания период, като е изложило възражения срещу
фактическите констатации и изводи, обосноваващи отказ на данъчен кредит,
предвид липсата на реално получаване на облагаеми с ДДС доставки от него, по
фактури за доставка на услуги и материали от „***” ЕООД, с ЕИК ***, „***” ЕООД,
с ЕИК *** и „***” ЕООД, с ЕИК ***. РЛ е оспорило констатациите на ревизиращия
екип с твърденията, че не са анализирани правилно и изследвани всички
обстоятелства относно наличието на доказаност на предаването на съответното
количество стоки и извършени услуги от прекия доставчик предвид факта, че
същите са последващо реализирани по изпълнение на сключения административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност 2014-2020”, процедура чрез подбор
№BG16RFOP009-1.005.
Подаденото възражение не е било уважено и така, на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от ревизиращия екип е издаден и оспореният в
настоящото производство Ревизионен акт (РА) №Р-16000921002271-091-001 от 29.11.2021
год. на ТД на НАП –
Пловдив/л.38-л.44/, като видно от приложеното удостоверение
за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.36-л.37/, ревизионният акт, ведно с приложението към
него – лихвен лист и справка за задължения, е бил връчен електронно на 06.12.2021
год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на
документи, изпратено на 30.11.2021 год., е била активирана на 06.12.2021 год.,
от IP адрес *** и документът е бил изтеглен от същия имейл - ***. С този
Ревизионен акт №Р-16000921002271-091-001 от 29.11.2021 год. на
ТД на НАП – Пловдив, на жалбоподателя „Ню Мейкър” ЕООД *** ***, с ЕИК ***, са били определени следните задължения
за: Данък върху добавената стойност/ДДС/, в резултат на отказан данъчен кредит,
за данъчен период от 01.07.2021 год. до 31.07.2019
год., в размер на *** лева и лихви за просрочие, изчислени към
29.11.2021 год., в размер на *** лева.
С
ревизионния акт, на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1,
т.I и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, с мотив за липса на реално осъществени доставки
на услуги, на жалбоподателя „Ню Мейкър” ЕООД е отказано правото на приспадане
на данъчен кредит, в размер на *** лева, по фактури,
издадени от:
1. „***”
ЕООД, c ЕИК ***, по 4 броя фактури, с предмет: СМР, премахване на врата,
полагане на врата, мазилка, окабеляване, ВИК услуги, почистване на строителни
отпадъци, на стойност *** лева и ДДС *** лева, подробно описани на стр.11 от РД. В
констативната част към РД е описано, че при извършени насрещни проверки на „***”
ЕООД, в отговор на връчените ИПДПОЗЛ и до приключването на ревизията, са
представени част от изисканите документи и писмени обяснения, а именно:
заверени копия на фактури, хронологични регистри на сметки 206/Компютърна
техника/, 411/Клиенти/, 703/Приходи от продажба на услуги/, 453/2 /Начислен
ДДС/ и 501/Каса в лева/, оборотна ведомост, ведомост за заплати, заверени копия
от договори към фактурите и актове, заповеди за командироване, доклади за
извършена работа, справка за трудовите договори и писмени обяснения. В тях било
посочено, че фактурите са платени по касов път и че услугите са извършени в ***
от назначени лица на трудов договор - А. А., Л. П. и П.
А. Не били представени счетоводни документи за отчетени разходи за
командироване, както и доказателства относно квалификацията на персонала. Не били ангажирани и доказателства за
наличие на отчетени разходи за извършвано транспортиране на лицата от
*** до обекта на РЛ в ***, както и за осигуряване на съдове за събиране на
строителни отпадъци. При извъртени проверки от органите по приходите в
информационната система на НАП за доставчика „***” ЕООД било констатирано, че в
подадената ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2020 год., с Вх.№***/*** год., била
декларирана основна дейност „Други дейности в областта на информационните
технологии”, с КИД 6209, а назначените лица по трудови правоотношения П. Т. А.,
А. А. А. и Л. А. П. били с длъжност - ***. Представените от РЛ фискални бонове
към фактурите, издадени от „***” ЕООД, били издадени от Фискално устройство/ФУ/
№***, с ФП № ***, но при проверка в изпратените Z отчети от дружеството към НАП
било установено, че последните данни за реализиран оборот от ФУ №***, с ФП № ***
и рег.№***, били генерирани на 05.03.2020 год., в 11:23 часа, брой клиенти 1,
плащане в брой *** лева, последен номер на бон преди пускане
на отчет - №325, бон на отчета №326. Представените фискални бонове били с
№422/18.07.2020 год., №423/18.07.2020 год., №425/20.07.2020 год. и №427/21.07.2020 год., издадени са след последния генериран
отчет и в информационната система на НАП нямало данни сумите, отразени на
представените бонове, да са отчетени като продажба, съответно реализираният
оборот да е генериран и изпратен към НАП.
2. На
жалбоподателя „Ню Мейкър” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен
кредит и по фактури, издадени от „***” ЕООД, с ЕИК *** - по 8 броя фактури с
предмет - сервизно обслужване на машина за производство на керемиди, технически
консултации, инсталиране на софтуер и разглобяване на машина, на стойност *** лева и ДДС ***
лева, подробно описани на стр.19 от РД. В констативната част към РД е отразено,
че при извършени насрещни проверки на „***” ЕООД в отговор на връчените ИПДПОЗЛ
и до приключването на ревизията са представени част от изисканите документи и
писмени обяснения, а именно: заверени копия на фактури, хронологични регистри
на сметки 411/Клиенти/, 703 /Приходи от продажба на услуги/, 453/2 /Начислен
ДДС/ и 501/Каса в лева/, оборотна ведомост, ведомост за заплати, заверени копия
от договори към фактурите, оферти, протоколи за извършени технически
консултации, заповеди за командироване, доклади за извършена работа, справка за
трудовите договори, копия на дипломи за завършени виеше образование и професионална
гимназия на А. А., копия на диплома за завършено виеше образование на Н.
С., копие на свидетелство за завършено основно образование на В. В. и писмени
обяснения. В тях било посочено, че дружеството извършва инженерни дейности, а
фактурираните услуги на РЛ са за техническа консултация, тестване, отстраняване
на дефекти, инсталиране на софтуер във връзка с машина за тестване на
иновативен продукт, относно техническите параметри и конфигурации на машина HY,
модел 2500, сериен номер ***, за изпълнение на проект „Административен договор
за въвеждане и тестване на иновативен продукт за производство на подсилено
целулозно - полимерен композит”. Не били представени доказателства за
счетоводно отразяване на разходи за командировки, както и не били ангажирани
доказателства за кадрова обезпеченост, във връзка с изпълнение на фактурираните
специфичните професионални дейности. Отразено е, че при извършени проверки от
органите по приходите в информационната система на НАП за доставчика „***” ЕООД
било констатирано, че в ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2020 год. била
посочена основна дейност ,,Други довършителни строителни дейности”, с КИД 4339,
а лицата, назначени с трудови договори в дружеството, били с длъжности - ***,
***, ***, *** и ***. В регистъра за регистрираните фискални устройства,
последният Z отчет от ФУ №***, с ФП №***, бил отчетен през м. януари 2020 год., а представените фискални бонове към фактурите били
издадени през м. юли 2020 год. От органите по приходите било установено, че жалбоподателят
„Ню Мейкър” ЕООД е закупил машина HY, модел 2500, сериен номер ***, от „***”
ЕООД, придружена със съответния технически паспорт и че съгласно Договор
№BG16RFOP002-1.005-0072/SU-01, сключен между РЛ и „***” ЕООД, разходите по
организиране и изпълнение предмета на договора, съгласно чл.1, както и
разходите за инсталиране и въвеждане в експлоатация на шприц машината и
обучение за работа на екипа на възложителя, са за сметка на изпълнителя.
Според
органите по приходите, в приложените към процесните фактури протоколи за
извършена техническа консултация и въвеждане в експлоатация на машината, не били
налице данни В. В., Н. С. или А. А. да са подписвали или да са участвали в дейностите по
извършените технически консултации, инсталиране на софтуер, въвеждане в
експлоатация и тестване на машина HY, модел 2500, сериен номер ***. В
протоколите за извършените дейности от „***” ЕООД било посочено, че именно Ш.
А. С., назначен на трудов договор в „Ню Мейкър” ЕООД, е извършвал техническата
консултация и въвеждане в експлоатация на машина HY, модел 2500, сериен номер ***,
за производство на подсилен целулозно-полимерен композит за производство на
керемиди. В представения от РЛ отчет за дейност от Ш. С., изготвен за периода
01.06.2020 год. - 19.10.2020 год., във връзка с проект „Разработване на
подсилен целулозно-полимерен композит за производство на керемиди”, били
описани опитите за произвеждане на изделия с оптималния състав при оптималните
условия, като били приложени снимки на използваните суровини и получените
изделия, като отчетът бил подписан от д-р Ш. А. С. От РЛ бил представен и
формуляр за извършено посещение на място от 13.07.2020 год. и попълнени данни
относно наблюдаваните дейности и резултати. Експертите, извършили посещението и
подписали документа, били В. Д. и С. Я., представляващи
Главна дирекция
„Европейски фондове за конкурентоспособност” към Министерство на икономиката.
Приложени били графици за дейностите, изготвени от инж.П. К.,
инж.Т. М., инж.П. С., като посочените лица, както и Ш.
С., били назначени от РЛ на трудови договори и че съгласно
представените отчети, Ш. А. С. работил с машина HY, модел 2500, сериен номер ***,
за производство на подсилен целулозно-полимерен композит за производство на
керемиди, във връзка с проекта и познавал спецификата на устройството и начина
на работа преди фактурираните услуги от „***” ЕООД. Органите по приходите са
посочили, че според представените договори, сключени между „Ню Мейкър” ЕООД и „***”
ЕООД, четирикратно е извършвана техническа консултация, сервизно обслужване,
инсталиране на софтуер, въвеждане в експлоатация и тестване на една и съща
машина – HY, модел 2500, сериен номер *** и че лице, назначено на трудов
договор и представител на възложителя, в случая на РЛ, инсталирало, консултирало
и въвеждало в експлоатация машината, собственост на възложителя, като за тези
дейности друго лице - „***” ЕООД, издавало документи за извършване на
дейностите.
3. На
жалбоподателя „Ню Мейкър” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен
кредит и по фактури, издадени от „***” ЕООД, с ЕИК *** - по 9 броя фактури с
предмет - маркетингово проучване, обмен на данни и рекламни материали, на
стойност *** лева и ДДС ***
лева, подробно описани на стр.26 от РД. В констативната част към РД е отразено,
че при
извършени насрещни проверки на „***” ЕООД, в отговор на връчените ИПДПОЗЛ и до
приключването на ревизията, са представени част от изисканите документи и
писмени обяснения, а именно: заверени копия на фактури, хронологични регистри
на сметки 411/Клиенти/, 703/Приходи от продажба на услуги/, 453/2 /Начислен
ДДС/ и 501/Каса в лева/, оборотна ведомост, ведомост за заплати, заверени копия
от договори към фактурите, заявки, поръчки, констативни протоколи, граждански
договор с М. С., заповеди за командироване на Р. Т. и М. С., справка за
трудовите договори, копия на диплома за завършено виеше образование и
сертификати на М. С. и писмени обяснения, в които било посочено, че дружеството
е с основна дейност - консултантски и ИТ услуги. Според
органите по приходите, представените документи от „***” ЕООД не доказвали, че именно
М. С. и Р. Т. са извършили дейностите по маркетингово проучване и анализ.
Посочено е, че били приложени документи относно тяхната квалификация и заповеди
за командировка, но нямало подписани протоколи или други документи за обмен на
данни, между тях и дружеството, не били представени документи за приемо-предаване
на рекламни материали, за транспортирането им, кои са лицата, извършили превоза
и за чия сметка е бил транспортът, не били представени документи за наличие на материално-техническа
и кадрова обезпеченост за производството на рекламни материали, не била приложена
счетоводна отчетност по материални и разходни сметки, с оглед доказване на
разхода по родово и видово индивидуализирани количества вложени материали при
производство на рекламни материали, не била предоставена информация за
възлагане изпълнението на рекламни материали от подизпълнител.
В РД е отразено, че от РЛ са представени доклад по
анализ на пазара на продукт подсилен целулозно-полимерен композит за
производство на полимери - керемида и доклад за маркетингово проучване, с
посочен изпълнител - „***” ЕООД. От органите по приходите било констатирано, че те
съдържат процесите за проучване, събиране и анализ на резултатите, заключение,
използвани методи и източници при проучванията, каквито са условията по
сключените договори между РЛ и фирмата - доставчик на услугите. При
извършени проверки от органите по приходите в информационната система на НАП било
установено, че Р. Т. бил назначен с трудов договор от „***” ЕООД на длъжност „***”,
а относно М. С. С. било констатирано, че в подадената от лицето ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2020 год. не били
посочени доходи от „***” ЕООД, както и че от дружеството не била подадена
справка по чл.73 от ЗДДФЛ с данни за М. С. С. Посочено е, че в регистъра за
регистрираните фискални устройства, последният Z отчет от ФУ № ***, с ФП №***, бил
от м. март 2020 год., а представените фискални бонове към фактурите били
издадени през м. юли 2020 год.
При тези констатации и изводи, с процисния Ревизионен
акт №Р-16000921002271-091-001 от 29.11.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив, на
жалбоподателя „Ню Мейкър” ЕООД *** ***, с ЕИК ***, са били определени описаните по-горе задължения
за ДДС и лихви за просрочие върху тях.
Против този РА №Р-16000921002271-091-001 от 29.11.2021
год. на ТД на НАП –
Пловдив, с препоръчана пощенска пратка от 17.12.2021 год. чрез куриерска фирма
„Еконт експрес”, видно от приложената по делото товарителница с баркод ***/л.34/, е
била подадена в срок жалба от ревизираното лице, до директора на Дирекция „ОДОП”
– Пловдив, регистрирана с Вх.№70-00-12702 от 20.12.202, год. на ТД на НАП
Пловдив/л.31-л.33/ и с Вх.№20-31-85 от 31.12.2021 год. на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП/л.28-л.38/, видно от положените и попълнени щемпели
върху приложените по преписката заверени копия от жалбата.
По повод тази жалба, директорът на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП се е произнесъл
с Решение №78 от 18.02.2022 год./л.20-л.25/,
като Е ПОТВЪРДИЛ Ревизионен акт/РА/ №Р-16000921002271-091-001 от 29.11.2021 год. на ТД на НАП –
Пловдив, издаден на „Ню Мейкър” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с
ЕИК ***, за установените
задължения на дружеството за ДДС, в резултат на отказан данъчен кредит, в
размер на *** лева и прилежащи лихви, в размер на *** лева, касаещи данъчен период от 01.07.2021 год. до 31.07.2021 година.
По
повод подадената жалба от „Ню Мейкър” ЕООД, с ЕИК ***, против ревизионния акт, предвид
направените констатации, събраните доказателства, както и в резултат на
извършени проверки в информационните регистри на НАП и приобщени доказателства
от информационните масиви на НАП, директорът на Дирекция „ОДОП”
– град Пловдив е приел за установено, че възраженията в жалбата са
неоснователни, като е изложил съображения за това. Приел е, че в хода на
ревизията, както и при административното обжалване, не са представени
доказателства за наличие на ресурсна обезпеченост на „***” ЕООД, „***” ЕООД и „***”
ЕООД, за извършване на процесните доставки на услуги. Посочил е, че съгласно
чл.9 от ЗДДС, доставка на услуга по смисъла на този закон е всяко извършване на
услуга и че изпълнението на услуга е насочено към постигане на конкретен
стойностно оценим резултат в имуществената сфера на получателя и за да се
приеме, че е възникнало данъчно събитие, следва услугата да е извършена в обема
и по параметрите, по които е уговорена между страните. Посочил е също, че това
означава, че извършената услуга следва да съответства по вид, количество и
качество на уговореното между страните и че по своята същност, услугите имат
веществен характер, при извършването на които се използва труд на наети по
трудови или граждански договори лица със съответната квалификация и че
следователно, за реалното им изпълнение се изисква престиране на труд,
материали и техника. Изложени са в тази връзка и доводи, за да има престиране
на труд, е необходимо на първо място доставчикът да разполага с персонал, но че
в случая обаче, прекият доставчик не е представил доказателства, че разполага с
нужния кадрови, материален и технически ресурс за извършване на фактурираните
от него услуги, както и че от страна на ревизираното лице не са представени
веществени доказателства за получените услуги, както и приемането и предаването
им, нито в хода на ревизията, включително и в хода на административното обжалване. Сочи се, че правото
на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато
само поради това, че ДДС е посочен във фактурата, като се цитират т.13 и т.17
от Решението по дело С-342/87 на СЕО. Директорът на Дирекция „ОДОП” – град
Пловдив е приел, че от всички събрани доказателства органът по приходите
правилно е констатирал, че в случая липсват доказателства за извършване на
доставки по смисъла на чл.9 от ЗДДС и че това е така, защото както от доставчиците,
така и от ревизираното лице, не били представени доказателства, които биха
установили този факт и следователно, посочените в процесните фактури услуги не
са обект на реални доставки по смисъла на чл.9 от ЗДДС и фактурите били издадени
без основание от „***” ЕООД, „***” ЕООД и „***” ЕООД. Органът е посочил, че при
недоказана реалност на доставките като материалноправна предпоставка за
признаване на претендираното право, ревизията с основание е отказала правото на
данъчен кредит по фактурите за услуги, издадени от посочените доставчици. Органът е направил извод също така, че издадените от сочените за
преки доставчици фактури са единствено с цел ревизираното дружество да упражни
право на приспадане на данъчен кредит по тях, без да са извършени реални
доставки на услуги.
В
мотивите към решението е прието, че в конкретния случай, „Ню Мейкър” ЕООД е
знаело, че участва в привидна доставка и всъщност прикрива реално страната по доставката
и че с изричното или мълчаливо приемане на предмета на доставката от лице, за
което знае или не е възможно да не знае, че не е действителният доставчик,
получателят сам се поставил в положението на недобросъвестно данъчно задължено
лице, което съзнателно участва в недействителна доставка и поради това не може
да бъде защитено от принципа на правна сигурност в неговото проявление на
защита на оправданите правни очаквания. В мотивите се цитират отделни части –
т.53 от решения на CEO по дело С-342/87 и С-454/98, както и т.34 и т.38 от
решение на СЕС по дело С-152/02, като се излага довод, че цитираните решения на
СЕС, тълкуващи разпоредби на Шеста директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май
1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно
данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавена стойност, които
се покривали с нормите на действащата Директива 2006/112/ЕО, сочели, че
начисляването на ДДС и приспадането на данъчния кредит са в корелативна връзка
с наличието на реално осъществена облагаема доставка от данъчно задължено лице
и че за да се определи възникнало ли е за получателя по фактура правото на
приспадане на начисления по нея ДДС, е необходимо въз основа на специфичните
характеристики на фактурираната доставка, да се конкретизират и изследват
съответните релевантни факти, чието обективно и съвкупно проявление може да
установи действителното извършване на конкретната доставка. Посочено е, че в
тази връзка и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, получателят на твърдяната доставка, в качеството му на страна, която
претендира принадлежност на материалното право на приспадане на данъчен кредит,
следва да установи по реда на главното и пълно доказване относимите
доказателствени факти, а от там и проявлението на правопораждащия юридически факт,
обуславящ възникването на спорното право - осъществената облагаема сделка.
В
мотивите към решението на директора на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив е
посочено, че основно правило при прилагането на данъчните норми е
правоотношенията да се разглеждат според действителното им съдържание, а не
според формално придадения им вид от задължените лица, чрез създадените от тях
документи и че законодателят не предпоставя признаването на правото на данъчен
кредит само с формалното документално оформяне, ако то не е свързано с реални стопански
операции, като се сочи, че в същия смисъл била и т.51 от решение от 06.07.2006
г. по съединени дела С-439/04 и С-44/04 на CEO и се цитира същата. В мотивите
се сочи също, че в своите решения по дела С-642/12. и С-643/12 Съдът на ЕС
обосновавал тезата, че не е изключена възможността компетентната администрация
да провери дали фактурираните доставки са действително извършени и с оглед на
това, да установи данъчно задължение; че правото на Съюза, както и принципите
на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране, допускат на
получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за
получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема
сделка. Сочи се също, че съществува тълкувателен принцип на правото на
Общността, забраняващ неправомерната употреба на общностните норми, който се
прилага и по отношение на директивата за ДДС и че съгласно този принцип, обхватът
на приложимото общностно законодателство не би следвало да се разпростира по
начин, по който да покрива неправомерни действия от страна на икономическите
оператори, т.е. по отношение на сделки, които не се осъществяват в рамките на
едни нормални търговски отношения, а имат за единствена цел получаването на
преимущества (права), произтичащи от това законодателство.
В мотивите е изложен и доводът, че упражняването на
данъчен кредит по фактури, по които не е осъществена реална доставка от лицата,
издали фактурите, предполага, че получателят е знаел, че упражнява неправомерно
данъчен кредит. От
административния орган е прието, че в случая, установените факти и
обстоятелства, а именно, че ревизираното лице притежава фактури, въз основа на
които претендира право на данъчен кредит, без те да отразяват реални
стопански операции, свидетелстват, че то е било наясно, че процесните фактури
не отговарят на обективната действителност и то не е получило в действителност
услугите, отразени в тях, а само се е снабдило с тези фактури, за да увеличи
неправомерно правото си на данъчен кредит, като претендира ефективно
възстановяване на суми от бюджета за сделки, които не са реални, както и че с
тези си действия, освен че реализира данъчно предимство, ревизираното лице
ощетявало бюджета.
Така, в
крайна сметка, в решението на директора на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив е
прието, че след като липсват осъществени облагаеми доставки, то данъкът по
процесните фактури, с издатели „***” ЕООД, „***” ЕООД и „***” ЕООД, е начислен
неправомерно и по същите не е налице данъчен кредит, в размер на *** лева, като е посочено, че последното е следствие от
нормата на чл.70, ал.5 от ЗДДС, която изрично регламентира, че не е налице
право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно, поради което и
с решението е потвърден обжалвания ревизионен акт.
По доказателствено
искане на процесуалния представител на жалбоподателя, по делото е назначена и
съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице – икономист, която да даде
заключение, на следните въпроси: 1. Редовно
ли е водено счетоводството на „Ню Мейкър” ЕООД? 2. Осчетоводени ли са фактурите издадени от „***” ЕООД, „***”
ЕООД и „***” ЕООД, описани в РА и налични ли са съпътстващи документи към
същите фактури (ако са налични да се посочи какви и дали те кореспондират с
извършените счетоводни записвания)? 3. Отговарят ли описаните в РА фактури,
издадени от „***” ЕООД, „***” ЕООД и „***” ЕООД, на изискванията на ЗСч? и 4. Има ли извършени плащания по описаните в РА фактури,
издадени от „***” ЕООД, „***” ЕООД и „***” ЕООД?
Вещото
лице-икономист - И.К.Н., след запознаване с материалите по делото и след като е
извършило проверка в счетоводството на „Ню Мейкър” ЕООД *** ***, находящо се на
адрес: ***, е представило заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза/л.1029-л.1043/, поддържано и в съдебно заседание, което
не е оспорено от страните по делото и което заключение, като безпристрастно, всестранно,
пълно и обективно изготвено, е прието от
съда като неразделна част от протокола от съдебно заседание, проведено на 12.07.2022
година.
По
първия поставен му въпрос, вещото лице е описало, че „Ню Мейкър” ЕООД прилага
двустранна форма на счетоводно записване на стопанските операции, като са заведени
задължителни отчетни регистри - дневник за продажбите и дневник за покупките,
съгласно изискванията на ЗДДС, както и че при осъществяване на счетоводството
се използва счетоводен софтуер „Микроинвест Делта Про”. Вещото лице е посочило,
че при справка в счетоводството на „Ню Мейкър” ЕООД са били представени: Главна
книга и оборотна ведомост за период м.01 – м.12.2020 год.; Главна книга и
оборотна ведомост за м.07.2020 год.; Аналитичен регистър за период 01.07 -
31.07.2020 год. на сч.сметка 602/услуги/, сч.сметка 601/материали/, сч.сметка
501/каса/, сч.сметка 453/1 /ДДС - покупки/, сч.сметка 401/доставчици/.
Представени са били фактурите, издадени от „***” ЕООД, „***” ЕООД и „***” ЕООД,
с приложени към тях фискални касови бонове в оригинал, приемо-предавателните
протоколи, актове за извършени СМР и за други дейности, като вещото лице е
посочило, че същите са представени в хода на ревизията от „Ню Мейкър” ЕООД и са
част от материалите по административната преписка, както и че не са налице
данни за първични счетоводни документи, счетоводни регистри или счетоводни
справки, които да са поискани и да не са представени на ревизиращия екип. На
база горното вещото лице е извело извод, че от страна на „Ню Мейкър” ЕООД е
изградена и се поддържа счетоводна система, като е посочило, че в
счетоводството на дружеството е организирано хронологично регистриране на
счетоводните операции, че се прилага индивидуален сметкоплан и е създадена е
възможност за получаване на аналитична счетоводна информация, като се използва
счетоводен софтуер, който отговаря на Закона за счетоводството. Вещото лице е
дало заключение, че счетоводното отчитане е в съответствие с изискванията на
Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти/съгласно чл.34,
ал.2 от ЗСч/ и че формата на счетоводство осигурява синхронизирано хронологично
и систематично/аналитично и синтетично/ счетоводно отчитане, че е осигурено е
хронологично регистриране на счетоводните операции и се спазва принципът на
съпоставимост между приходи и разходи - приходите се признават едновременно с
извършените разходи, като разходите се признават в момента на тяхното
възникване и на база на принципите на начисляване и съпоставимост.
По втория поставен му въпрос, вещото лице е посочило,
че фактурите, издадени от доставчиците „***” ЕООД, „***” ЕООД и „***” ЕООД,
издадени към „Ню Мейкър” ЕООД, са описани в табл.№1, №2, №3/в констативната
част на съдебно-счетоводната експертиза/, като фактурите, издадени от „***”
ЕООД са представени в табл.№1. Посочило е, че разходите по фактурите, издадени от „***” ЕООД, са
осчетоводени по дебита на сч.сметка 602/Разходи за външни услуги/, със сумата *** лева и 453/1/ДДС за покупките/, със сумата *** лева и е кредитирана сч.сметка 401/Доставчици/, със
сумата *** лева и че за осчетоводяване на
плащането е дебитирана сч.сметка 401/Доставчици/ и е кредитирана сч.сметка 501/Каса/.
В
заключението вещото лице е описало, че към фактурите, издадени от „***” ЕООД,
са приложени следните документи:
Към
фактура №*** от 18.07.2020 год. е приложен фискален бон № 0000422/18.07.2020
год., за сума в размер на *** лева, Договор за текущ ремонт от 23.06.2020 год.
и Акт №01 за действително извършени СМР към 18.07.2020 год.;
Към
фактура №*** от 18.07.2020 год. е приложен фискален бон № 0000423/20.07.2020
год., за сума в размер на *** лева, Договор за текущ ремонт от 23.06.2020 год.
и Акт №02 за действително извършени СМР към 18.07.2020 год.;
Към
фактура №*** от 20.07.2020 год. е приложен фискален бон № 0000425/20.07.2020
год., за сума в размер на *** лева, Договор за текущ ремонт от 09.07.2020 год.
и Акт №03 за действително извършени СМР към 20.07.2020 год.;
Към
фактура №*** от 21.07.2020 год. е приложен фискален бон № 0000427/21.07.2020
год., за сума в размер на *** лева, Договор за почистване на обект от
18.07.2020 год. и Акт №04 за действително извършени дейности към 21.07.2020
год.
Вещото
лице е дало заключение, че представените документи кореспондират с извършените
счетоводни записвания.
Вещото
лице е посочило по-нататък, че фактурите, издадени от „***” ЕООД, са
представени в табл.№2. Посочило е, че разходите по фактурите, издадени от „***”
ЕООД, са осчетоводени по дебита на сч.сметка 602/Разходи за външни услуги/ със
сумата *** лева и 453/1/ДДС за покупките/ със сума *** лева и е кредитирана
сч.сметка 401/Доставчици/, със сумата *** лева и че за осчетоводяване на
плащането е дебитирана сч.сметка 401/Доставчици/ и е кредитирана сч.сметка
501/Каса/.
В
заключението вещото лице е описало, че към фактурите, издадени от „***” ЕООД,
са приложени следните документи:
Към
фактура №*** от 01.07.2020 год. е приложен фискален бон № 0000224/01.07.2020
год., за сума в размер на *** лева;
Към
фактура №*** от 02.07.2020 год. е приложен фискален бон № 0000226/02.07.2020
год., за сума в размер на *** лева;
Към
фактура №*** от 07.07.2020 год. е приложен фискален бон № 0000229/07.07.2020
год., за сума в размер на *** лева и Протокол за извършена техническа
консултация от 07.07.2020 год.;
Към
фактура №*** от 13.07.2020 год. е приложен фискален бон № 0000233/13.07.2020
год., за сума в размер на *** лева и Протокол за извършена техническа
консултация от 13.07.2020 год.;
Към
фактура №*** от 14.07.2020 год. е приложен фискален бон № 0000235/14.07.2020
год., за сума в размер на *** лева и Протокол за извършена техническа
консултация от 14.07.2020 год.;
Към
фактура №*** от 31.07.2020 год. е приложен фискален бон № 0000245/31.07.2020
год., за сума в размер на *** лева и Протокол за извършване на инсталиране на
софтуер от 31.07.2020 година.
Вещото
лице е посочило, че горните шест фактури са приложени към Договор от 23.06.2020
год. и Оферта/Техническо предложение за възлагане на поръчка от 22.06.2020 год.
и Договор от 10.07.2020 год. и Оферта/Техническо предложение от 09.07.2020 год.
и че към договорите са приложени Ръководства за инсталация и конфигурация.
По-нататък
в заключението по втория въпрос вещото лице е описало, че към фактура №*** от 08.07.2020
год. е приложен фискален бон № 0000230/08.07.2020 год., за сума в размер на ***
лева, Договор от 03.07.2020 год. и Оферта/Техническо предложение за възлагане
на поръчка от 03.07.2020 год., Протокол за извършена техническа консултация от
08.07.2020 год., Ръководство за конфигурация и инсталация;
Към
фактура №*** от 20.07.2020 год. е приложен фискален бон № 0000239/14.07.2020
год., за сума в размер на *** лева, Договор от 16.07.2020 год. и
Оферта/Техническо предложение от 15.07.2020 год. и Протокол за извършване на
инсталиране на софтуер от 20.07.2020 година.
И тук
вещото лице е дало заключение, че представените документи кореспондират с
извършените счетоводни записвания.
Вещото
лице е посочило по-нататък, че фактурите, издадени от „***” ЕООД, са
представени в табл.№3. Посочило е, че разходите по фактурите, издадени от „***”
ЕООД, са осчетоводени по дебита на сч.сметка 602/Разходи за външни услуги/ със
сумата *** лева и 453/1/ДДС за покупките/ със сума *** лева и е кредитирана
сч.сметка 401/Доставчици/, със сумата *** лева и че за осчетоводяване на
плащането е дебитирана сч.сметка 401/Доставчици/ и е кредитирана сч.сметка
501/Каса/.
В
заключението вещото лице е описало, че към фактурите, издадени от „***” ЕООД,
са приложени следните документи, като е описало и основанието за съставянето им:
Към
фактура №*** от 28.07.2020 год. са приложени фискален бон № 0000071/28.07.2020
год., за сума в размер на *** лева, Приемо-предавателен протокол от 28.07.2020
год., с основание - предаване на Доклад за анализ на пазара;
Към
фактура №*** от 21.07.2020 год. са приложени фискален бон № 0000058/15.07.2020
год., за сума в размер на *** лева, Приемо-предавателен протокол от 21.07.2020
год., с основание - обмен на данни за анализ на пазара;
Двете
фактури са издадени във връзка с Договор за маркетингова услуга №29 от
24.04.2020 год., Приложение №1 към Договора;
Представен
е Доклад за анализ на пазара на продукт - подсилен целулозно- полимерен
композит.
Към
фактура №*** от 30.07.2020 год. са приложени фискален бон № 0000073/30.07.2020
год., за сума в размер на *** лева, Приемо-предавателен протокол от 30.07.2020
год., с основание - рекламни материали, описани в четири позиции по вид и брой;
Към
фактура №*** от 24.07.2020 год. са приложени: фискален бон № 0000068/24.07.2020
год., за сума в размер на ***лева, Договор за маркетингова услуга №41 от
15.05.2020 год., Приложение №1 към Договора, Заявка за извършване на услугата,
Приемо-предавателен протокол от 24.07.2020 год., с основание - предаване на
Доклад за маркетингово проучване, Доклад за маркетингово проучване;
Към
фактура №*** от 19.07.2020 год. са приложени: фискален бон № 0000062/19.07.2020
год., за сума в размер на *** лева, Приемо-предавателен протокол от 19.07.2020
год., с основание - предаване на Доклад за маркетингово проучване;
Към
фактура №*** от 15.07.2020 год. са приложени: фискален бон № 0000058/15.07.2020
год., за сума в размер на *** лева, Приемо-предавателен протокол от 19.07.2020
год., с основание - обмен на данни за анализ на пазара;
Към
фактура №*** от 10.07.2020 год. са приложени: фискален бон № 0000053/02.07.2020
год., за сума в размер на *** лева, Приемо-предавателен протокол от 10.07.2020
год., с основание - обмен на данни за анализ на пазара;
Двете
фактури са издадени във връзка с Договор за маркетингова услуга №24 от
27.03.2020 год., Приложение №1 към Договора;
Към
фактура №*** от 11.07.2020 год. са приложени фискален бон № 0000055/11.07.2020
год., за сума в размер на *** лева, Приемо-предавателен протокол от 11.07.2020
год., с основание - обмен на данни по изготвяне на Доклад за маркетингово
проучване;
Към
фактура №*** от 06.07.2020 год. са приложени фискален бон № 0000051/01.07.2020
год., за сума в размер на *** лева, Приемо-предавателен протокол от 06.07.2020
год., с основание - обмен на данни по изготвяне на Доклад за маркетингово
проучване;
Двете
фактури са издадени във връзка с Договор за маркетингова услуга №37 от
30.04.2020 год., Приложение №1 към Договора, като е приложена и поръчката.
И тук
вещото лице е дало заключение, че представените документи кореспондират с
извършените счетоводни записвания.
По
третия поставен му въпрос, вещото лице е дало заключение, че описаните в ревизионния
акт/РА/ фактури, издадени от „***” ЕООД, „***” ЕООД и „***” ЕООД, съдържат
изискуемите се реквизити, съгласно чл.6 от Закона за счетоводството: номер на
документ; дата на издаване; наименование, ЕИК и адрес на издател и получател;
предмет на стопанската информация; стойностно изражение на стопанската
операция; име и подпис на съставителя. Дало е и заключение, че фактурите,
издадени от „***” ЕООД, „***” ЕООД и „***” ЕООД, отговарят на изискванията на чл.10
от ЗКПО за документална обоснованост чрез първичен счетоводен документ на
стопанска операция; наличие на фискален касов бон от фискално устройство,
регистрирано на всеки от доставчиците, във връзка с извършените плащания в брой
по тези фактури. Дало е и заключение, че фактурите, издадени от „***” ЕООД, „***”
ЕООД и „***” ЕООД, отговарят на изискванията на чл.114 от ЗДДС и чл.78 от
ППЗДДС: номерата на документите са десетразрядни; бланките на фактурите
съдържат трайно вписани при отпечатването: 1. пореден номер; 2. гриф „оригинал”
на първия екземпляр; 3. наименование, идентификационен номер на лицето, което
ги издава; 4. идентификационен номер по ДДС по чл.94, ал.2 от ЗДДС.
Вещото
лице е дало най-сетне и заключение, че счетоводните записвания, във връзка с
осчетоводяване на фактурите, са съобразени с изискванията на Закона за
счетоводството и счетоводните стандарти.
По
четвъртия поставен му въпрос, вещото лице е дало заключение, че по фактурите издадени от „***” ЕООД, „***” ЕООД и „***”
ЕООД, подробно представени в таблици №1, 2 и 3, са извършени плащания на
съответните суми по всяка от фактурите, че плащанията са извършени в брой през
месец юли 2020 год. и че към всяка от фактурите, издадени от от „***” ЕООД, „***”
ЕООД и „***” ЕООД, са приложени фискални касови бонове, подробно описани в
колона №8 на таблици №1, №2, №3, както и при отговора на въпроса в констативно-
съобразителната част на експертизата.
В
отговора на този въпрос вещото лице е посочило, че за осчетоводяване на
плащането по фактурите, издадени от „***” ЕООД, е дебитирана сч.сметка 401/Доставчици/
и е кредитирана сч.сметка 501/Каса/ със сума в размер *** лева, че за
осчетоводяване на плащането по фактурите, издадени от „***” ЕООД, е дебитирана
сч.сметка 401/Доставчици/ и е кредитирана сч.сметка 501/Каса/ със сума в размер
*** лева и че за осчетоводяване на плащането по фактурите, издадени от „***”
ЕООД, е дебитирана сч.сметка 401/Доставчици/ и е кредитирана сч.сметка 501/Каса/
със сума в размер *** лева.
В
съдебно заседание вещото лице заявява, че поддържа изготвеното заключение, като
на поставен му въпрос отговаря, че проверените документи са обичайните такива,
които се създават в търговския оборот, при подобни доставки и че няма нищо,
което да не е обичайно за счетоводство на юридическо лице. Вещото лице И.К. е
пояснила също, че е направила проверката в счетоводството на дружеството, което
се намира в *** и че цехът на дружеството е в ***, но че там не е ходила,
защото е нямала поставена такава задача.
По
направено доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателя,
до разпит в съдебно заседание на 12.07.2022 год., като свидетел, е допусната П.
В. К. от ***, която в показанията си заявява, че е работила в „Ню Мейкър” ЕООД,
от м. *** до м. *** *** год., на длъжност като ***, като във връзка с
изпълняваната от нея дейност обяснява, че се е занимавала с компонентите, от
които трябва да се получи самият продукт; техните съставки след излизане от
самата машина, проверка на външните влияния и фактори – чупливост, здравина,
светлина, еластичност, като пояснява, че след това продуктът се е изпращал в
лабораторията на института за по-нататъшни обследвания на самия материал.
Пояснява също, че крайният продукт е керемиди, които биха могли да се използват
в строителството като цяло, но и на много други места и че материалът е много е
лек, по-евтин е и е с много голяма издръжливост в годините и че ако се получи
крайният продукт, би имал много голяма реализация на много места, но обикновено
в строителството. Заявява в показанията си, че всъщност е извършвала проверка
на материалите, които се влагат и на самите съставки – от кой компонент, по
колко трябва да се сложи и че се извършват хиляди проби, докато се налучка. В
показанията си свидетелката сочи, че тази дейност се е изпълнявала в наето
помещение, обособено за този вид дейност и намиращо се в индустриална зона и че
помещението е било със средна големина, с монтирана машина, но че в хода на
работата се е наложило да се извършват промени и ремонти по това помещение.
Сочи също, че промените и ремонтите се наложили, тъй като след няколко месеца
работа, след първоначалното позициониране на машината, разбрали, че тя започва
да дава дефекти и да работи некачествено, а освен това нямало и добри условия –
липсвала тоалетна с мивка и се наложило да се направят тези строителни промени
и съответно, да се премести самата машина от единия край на помещението в
другия. В показанията си св.К. заявява, че това се случило през м. юли 2020
год. и след като вече били извършени ремонтните дейности, самата машина била
преместена. Заявява, че не знае коя е фирмата, извършвала строителните и
ремонтните дейности, но че когато е била там, чувала имената, с които си
кореспондирали самите работници – Н., Н., но с тях е нямала разговори, тъй като
не й е било в компетенцията, като мисли, че тези лица не са били местни, а са
били от софийска фирма, но отново заявява, че това не е било в нейната компетенция.
В показанията си свидетелката пояснява как е била преместена машината, а именно
- че от лявата страна на помещението, трябвало да се премести в дясната и че
това се наложило заради неправилното заземяване и за по-оптимален процес на
производство. В показанията си сочи, че за преместване, монтиране и за пускане
в експлоатация на такъв вид машина, която е с габарити около 4-5 метра, с
различни компоненти, човек без необходимата компетенция не би могъл да извърши
това преместване и да я включи на ход „работа” и че хората, които я местят,
трябва да са със съответното образование. В показанията си заявява, че тази
дейност е изпълнена също от наетата
фирма и хората не били местни. В показанията си свидетелката сочи освен това,
че още при влизане в обособеното помещение, отвън на вратата има табела, от
която е видно какво представлява това помещение и имало доставени рекламни
материали - визитни картички, тефтери и др., които те също са ползвали, а във
връзка с доставянето им заявява, че си спомня, че е присъствала на разговор с
една жена, но не обърнала внимание и не знае как се казва.
По
направено доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателя,
до разпит в съдебно заседание на 27.09.2022 год., като свидетел, е допуснат и Ш.
А. С. от ***, който в показанията си заявява, че е с висше *** образование,
завършено в СУ „***” и има *** степен и че е работил в „Ню Мейкър” ЕООД, от
началото до края на *** год., като се е занимавал с ***, която се състояла в
избор на материали, литературно проучване, експертименти с различни състави, с
апартурата на г-н С. Заявява също, че тази дейност се е осъществявала в
помещение на „Ню Мейкър” ЕООД, което се намирало в *** в ***, в близост до ***
и че тази дейност се извършвала с апарати, най-важният от които бил екструдерът,
който бил голям и тежък. Пояснява, че той поемал пластмасата и различни
материали, смесвал ги при различни температури, след което ги инжектирал в
някаква желана форма, като това била основната му функция и че с него се
осъществявали и спомагателни дейности, химически, а до апарата имало миксер за
компонентите, имало и трошачка за отпадна пластмаса. Свидетелят С. заявява, че фирмата
се е сдобила с този апарат - екструдер, чрез европейски проект, а неговата
връзка с този проект била като специалист. В показанията си сочи, че преди да
се достави тази машина, били извършвани ремонти на помещението, тъй като същото
било старо, като била направена замазка на стени, на пода, направен бил офис от
ПВЦ, също и санитарно помещение, поставена била и огнеупорна врата. Свидетелят
заявява в показанията си, че е присъствал при извършване на ремонта и мисли, че
ремонтът бил извършен от „***” – от г-н А. и помощници и те извършили тези
строителни работи. В показанията си сочи, че след като машината пристигнала и
била поставена в помещението, се наложило да я преместят, защото от лявата
страна на помещението докарали тежкотоварна машина, но там имало санитарен
възел и се наложило да бъде преместена от дясната страна, за да се подреди в
тази линия. Сочи също, че това преместване било извършено се от служители на
фирма, като мисли, че била „***”, които били с инженерни специалности, като
пояснява, че преместването на машината не може всеки да го направи и е наложително
да се извърши от специализирана фирма или от специалист – инженер, защото имало
доста компоненти – електрическа част, хидравлика и др., което не било по
неговата специалност специалност. В показанията си свидетелят Ш. А. С. заявява,
че след преместването, настройването на машината било извършено пак от
служители на тази фирма, а той, като представител на „Ню Мейкър”, поставял
изискванията, каква температура да развие, какво налягане и тези инженери
настройвали машината, т.к. тя била компютъризирана и не може всеки да го
направи, трябвало да е специалист. Заявява в показанията си, че документите,
които били съставени във връзка с преместването и настройването на машината, от
страна на „Ню Мейкър” ги подписвал той, като ***, който отговаря за
настройките, а от другата страна се подписвали от служители на фирмата, като
мисли тези специалисти били от фирми от ***. В показанията си свидетелят
заявява, че си спомня, че във връзка с проекта са поръчвани рекламни материали
и че г-н Ш. ги поръчал на една дама - М., за която мисли, че била
от фирма „***”. Сочи, че като рекламни материали били доставени няколко
варианта на визитки, брошури със снимки на продукти, информационни табели на
европейския проект, като едната била поставена на вратата, а другата на машината.
В показанията си свидетелят С. сочи, че вече не работи в тази фирма, т.к.
неговата работа приключила, но знае, че машината работи още и че г-н Ш. още
използвал тази машина, като пояснява, че неговата работа била да направя
разработването на продукта, като химик и приключил. На поставен му въпрос
свидетелят отговаря, че като краен продукт от тази машина се получава пластмасова
композиция – пластмаса с дървен прах или оризови кори и добавки, те. излизал
един екопродукт, който бил с по-малко съдържание на пластмаса и можел да се
разгражда в околната среда. Пояснява също, че от този материал може да се
правят керемиди, подови настилки, части за мебели и др. и че добавките се слагали,
за да се разгражда пластмасата в околната среда за по-кратко време.
При така
установената по делото фактическа обстановка и след проверката за допустимост
на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Началото
на ревизията е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16000921002271-020-001 от 16.04.2021 год., издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от Д.
А. И., на длъжност „***” при ТД на НАП - Пловдив, по отношение на жалбодателя „Ню
Мейкър” ЕООД *** ***, с ЕИК ***, като в заповедта е посочен точния обхват на
ревизията по видове задължения и по периоди, посочени по-горе, като и е
определен и ревизиращият екип. Впоследствие, от същия началник сектор при ТД на
НАП - Пловдив, за издадени и двете заповеди за изменение на тази ЗВР, с които е
удължаван срокът за завършване на ревизията, както и трите заповеди за спиране,
съответно и за възобновяване на това ревизионно производство. Всички тези
заповеди са надлежно връчени на ревизираното лице, по електронен път, което е
удостоверено с приложените по преписката удостоверения за извършено връчване по
електронен път в ИС „Контрол”, описани по-горе в настоящото изложение.
В хода
на ревизията, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип, в състав: Д. С.
С. - *** в ТД на НАП - Пловдив (ръководител на ревизията) и М. В. М. - *** в ТД
на НАП - Пловдив, е съставен Ревизионен
доклад (РД) №Р-15000921002271-092-001 от 15.10.2022 год., връчен на
ревизираното лице по електронен път, като въз основа на него и на основание чл.119,
ал.2 от ДОПК, от Д. А. И., на длъжност „***” при ТД на НАП - Пловдив, възложил
ревизията и Д. С. С. - *** в ТД на НАП - Пловдив (ръководител на ревизията), е
издаден оспореният в настоящото производство Ревизионен акт №Р-15000921002271-091-001
от 29.11.2021 год. на ТД на НАП - Пловдив, като този РА отговаря на изискванията
за форма и съдържание, регламентирани в чл.120, ал.1 от ДОПК и също е връчен по
електронен път на ревизираното лице.
От
страна на „Ню Мейкър” ЕООД *** ***, както бе посочено и по-горе, е било
подадено в срок възражение против ревизионния доклад, а впоследствие е предприето
в срок обжалване по административен ред и на издадения ревизионен акт, като в 60-дневения
срок по чл.155, ал.1 от ДОПК, е последвало и издаването на Решение №78 от 18.02.2022
год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град
Пловдив при ЦУ на НАП, с което, ревизионният акт е потвърден за установените
задължения за данък върху добавената стойност, в резултат на отказан данъчен
кредит, за данъчен период 01.01.2020 год. – 31.07.2020 год. и за лихвите за
просрочие върху така установените задължения.
Всички
цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно
от приложените по делото Заповед №РД-09-1979 от 30.09.2021 год., издадена от директора
на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.7, ал.3 и чл.11, ал.3 от ЗНАП, във
вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/л.93-л.94/ и Приложение №1 към нея/л.95/ , с които са определени
органи по приходите, който да издават заповеди
за възлагане на ревизии, съгласно чл.112 от ДОПК, и Заповед №РД-09-2515
от 29.11.2021 год., издадена от директора на ТД на НАП
- град Пловдив, на основание чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП/л.89-л.92/.
Извършените процесуални действия и събраните доказателства са
допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в същия кодекс, спазени
са и основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт
са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от
компетентните органи по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, в кръга на
определените им правомощия по чл.119, ал.2 от ДОПК, определящ материалната
компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ,
че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на
директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията
(определен със заповедта за възлагане на ревизия), което изискване в случая е
спазено. Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на
това основание, а такива, между впрочем, не се твърдят или сочат и в подадената
срещу ревизионния акт жалба.
По
отношение материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът
намира следното:
Спорният
момент в настоящия разглеждан случай се свежда основно до това, действително ли
са извършени процесните доставки на услуги, от посочените три доставчика - „***”
ЕООД, „***” ЕООД и „***” ЕООД, т.е. налице ли са реално осъществени облагаеми
доставки, а оттам и налице ли е право на данъчен кредит по издадените фактури
от тези трима доставчици, за който е изчислено, че възлиза в размер на ***
лева. Правото на приспадане на данъчен кредит в посочения размер е отказано от
органите по приходите с мотив за липса на реално осъществени доставки на
услуги, като е прието, че в случая липсват доказателства за извършване на
доставки по смисъла на чл.9 от ЗДДС, тъй като както от посочените трима
доставчици, така и от ревизираното лице, не били представени доказателства, които
да установяват тези факти.
Така, по
отношение на доставките от „***” ЕООД, с
обжалвания РА се отказва правото на приспадане на ДК за доставки, получени от този
доставчик, по четири броя фактури, както следва:
№ Дата Предмет на
доставка ДО ДДС
______________________________________________________________________
********** 18.07.2020 г. СМР услуга по къртене на врата *** лв. *** лв.
и полагане на
нова
********** 18.07.2020г. Полагане на мазилка след къртене *** лв. *** лв.
********** 20.07.2020 г. Окабеляване и В и К услуги ***
лв. *** лв.
********** 21.07.2020 г. Почистване *** лв. *** лв.
______________________________________________________________________
Видно и от самите фактури, извършените
доставки са свързани със СМР и почистване след СМР на помещението, в което
дружеството „Ню Мейкър” ЕООД е разположило машина HY, модел 2500, сериен номер ***,
за изпълнение на проект „Административен договор за въвеждане и тестване на
иновативен продукт за производство на подсилено целулозно-полимерен композит”/л.523-л.531/. Посоченият Административен договор BG16RFOP002-1.005 е сключен на
15.10.2018 год. по програма „Разработване на продуктови и производствени
иновации” по Оперативна програма „Иновации и конкурентноспоспобност”, за изпълнение
на проект BG16RFOP002-1.005-0072, на стойност *** лева, като „Ню Мейкър” ЕООД е
бенефициент по договора и изпълнител на този проект BG16RFOP002-1.005-0072 „Разработване
на подсилен целулозно-полимерен композит за производство на керемиди”. Самата
процедура чрез подбор е проведена от Главна дирекция „Европейски фондове за
конкурентоспособност” към Министерство на икономиката - Управляващ орган на
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 20140-2020, а цялата
процедура е проверявана от управляващия орган, като на „Ню Мейкър” ЕООД са били
извършени множеството проверки именно във връзка с придобиване на посочената
машина, въвеждането й в експлоатация и извършването на изследователска дейност.
За установяване изпълнението на доставките
по процесиите фактури, в хода на ревизионното производство са били представени
всички документи, които следва да бъдат съставени при развитие на нормалните
търговски отношения. Съпътстваща доставките документация е представена както от
страна на жалбоподателя „Ню Мейкър” ЕООД, така и от страна на преките
доставчици, като представените от прекия доставчик „***” ЕООД документи в хода
на ревизионното производство са детайлно описани описани на стр.7 от РД/описани
36 документа/. 1.3. На първо място, от събраните доказателства се установява,
че за осъществяване на дейността си жалбоподателят „Ню Мейкър” ЕООД използва
помещение, наето от Н. К. М., находящо се в ***, като наемното правоотношение
се установява от представените в хода на ревизионното производство Договор за
наем от 01.12.2019 год./л.791-л.792/ и Анекс към договор за наем от 04.12.2019 год./л.793/.
По силата на посочения договор за наем, „Ню Мейкър” ЕООД е наело самостоятелен
обект в *** - производствено хале №**, с площ от 110.00 кв.м., В хода на
ревизионното производство, във връзка с извършването на СМР от „***” ЕООД е
извършена насрещна проверка на наемодателя Н. К. М., като в писмените си обяснения/л.790/ –
т.2 от същите, Н. К. М. изрично е посочил, че за да се използва цялото
помещение е имало нужда от ремонт, като с „Ню Мейкър” ЕООД е била постигната
договорка, ремонтът да бъде извършен за сметка на дължимия от „Ню Мейкър” ЕООД
месечен наем (писмени обяснения представени по ИПДПОЗЛ
№П-16000921138606-040-001/09.08.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.800-л.801).
Доказателствата във връзката с наемането на имота и неговото състояние са
представени както от страна на „Ню Мейкър” ЕООД, така и от страна на
наемодателя Н. К. М., при извършената му насрещната проверка. Изложеното налага
да се приеме, че доставките, изпълнени от „***” ЕООД са били необходими за
ревизираното лице, с оглед осъществяване на дейността му и че именно за извършване
на преустройството на наетото помещение са изпълнени и доставките от „***”
ЕООД, за които са издадени и посочените по-горе четири броя фактури.
На следващо място, налице доказателства
за възлагане изпълнението на доставките, като в хода на ревизионното
производство, както от прекия доставчик, така и от ревизираното дружество, са
представени: - Договор за текущ ремонт от 23.06.2020 год. за обект: помещение,
находящо се на адрес: ***/л.608-л.609/; - Договор за текущ ремонт от 09.07.2020 год. за
обект: помещение, находящо се на адрес: ***/л.606-л.607/; - Договор от
18.07.2020 год. за почистване на обект, находящ се на адрес - ***/л.603-л.605/. В хода на ревизионното
производство са били събрани доказателства за кадровата обезпеченост на прекия
доставчик, като видно от цитираните в ревизионния доклад доказателства (Справки
за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ), прекият доставчик е
имал назначени служители, които да изпълнят договорените СМР и почистването на
обекта, т.е. налице е кадрова обезпеченост за изпълнението на тези договори. От
прекия доставчик „***” ЕООД са били представени
и доказателства за командироване на служителите А. А., П. А. и Л. П., както и
сметки за изплатени пътни, дневни и квартирни пари, както са били представени и
отчетни форми за извършената работа от посочените служители на прекия
доставчик, както и отчетни форми за явяването им на работа/л.619-л.630/. На следващо място, при изпълнение на доставките са съставени всички
документи, установяващи изпълнението на доставките, в т.ч. и актове за приемане
на извършената работа - Акт №04 от 09.07.2020 год., Акт №03 от 09.07.2020 год.,
Акт №02 от 09.07.2020 год. и Акт №01 от 09.07.2020 год./л.610-л.613/.
Извън представените в хода на
ревизионното производство писмени доказателства, в т.ч. и актове за приемане на
работата, в хода на съдебното производство, за установяване извършването на СМР
в наетия от дружеството обект, са разпитани свидетелите П. К. и Ш. С., като и
двамата са били служители на „Ню Мейкър” ЕООД в момента на извършване на
доставките, т.е. при изпълнение на СМР, от „***” ЕООД. В показанията си и
двамата свидетели изрично сочат, че са присъствали при извършване на тези СМР,
като свидетелят Ш. С. изрично заявява, че е присъствал и ремонтът е извършен от
фирма, за която мисли, че е била „***” и че г-н А. и помощници, те извършили
тези строителни работи.
На следващо място, изпълнените от „***”
ООД доставки, т.е. СМР, са разплатени изцяло от „Ню Мейкър” ЕООД, като в хода
на резизионното производство, както от прекия доставчик, така и от „Ню Мейкър”
ЕООД, са били представени фискалните бонове към всяка една от фактурите за
изпълнените доставки. От прекия доставчик
са били представени и Свидетелство за регистрация на фискално устройство от
14.08.2019 год. и Договор за абонаментно сервизно обслужване на касови апарати
с фискална памет №***/*** год., сключен между „***” ЕООД и „***” ЕООД, като така
посочените доказателства сочат, че прекият доставчик е разполагал с надлежно
регистрирано фискално устройство/ФУ/ до 14.08.2020 год. В хода на съдебното производство е допусната и ССЕ,
заключението по която е прието без оспорване и което съдът, като професионално,
обективно и безпристрастно изготвено, съдът кредитира и според което, не са налице данни за първични счетоводни документи,
счетоводни регистри или счетоводни
справки, които да са били поискани и да не са били представени на ревизиращия
екип, като според заключението на вещото лице, представените документи
кореспондират с извършените счетоводни записвания, а освен това, от ССЕ е
установено и разплащането на процесните доставки/СМР/ от „Ню Мейкър” ЕООД към доставчика
„***” ЕООД.
Предвид изложеното по-горе съдът счита,
че са налице предпоставките за право на приспадане на данъчен кредит за
доставките по процесните четири фактури, издадени от прекия доставчик „***”
ЕООД. Както от ревизираното лице, така и от прекия доставчик, са представени
всички изисквани от действащото законодателство документи. От представените
доказателства е видно какъв е възложеният обем работа, мястото на изпълнение,
лицата, които действително са изпълнили възложената работа/СКМР и почистване/,
както и приемането на изпълнението. Представени са и доказателства,
установяващи кадровата обезпеченост на прекия изпълнител на тези доставки. От
друга страна, всички съображения на органите по приходите, въз основа на които
се оспорва действителното извършване на доставките, са свързани с поведение на
прекия доставчик, за което жалбоподателят „Ню Мейкър” ЕООД не следва да бъде
държан отговорен. Осчетоводяването от страна на „***” ЕООД на разходите за
командироване на служителите в *** и допуснатите нарушения във връзка с
издаването фискални бонове за отчитане на плащанията в брой, са все действия,
върху които „Ню Мейкър” ЕООД не може да осъществява контрол и не разполага със
способи за установяване, дали „***” ЕООД е изпълнило законосъобразно тези си
задължения. В тази насока, следва да се съобрази, че представеното в хода на
ревизионното производство Свидетелство за регистрация на фискално устройство от
14.08.2019 год. и Договор за абонаментно сервизно обслужване на касови апарати
с фискална памет № ***/*** год., сключен между „***” ЕООД и „***” ЕООД,
означават, че прекият доставчик е разполагал с редовно фискално устройство към
момента на издаване на фискалните бонове за получените плащания от „Ню Мейкър”
ЕООД. Ревизираното лице, като получател по доставките, не разполага с механизъм
или способ, по който да установи кога и какви отчети се предават в НАП от
доставчика му, още повече, че прекият доставчик е представил свидетелство за
регистрация на фискално устройство. Изложеното
по-горе следва да се съобрази и с факта, че в настоящия случай, от страна на
приходната администрация не е установено извършването на данъчна измама, както
и не установено ревизираното лице да е участвало в данъчна измама или да е било
част от данъчна измама, за която е знаело или не е могло да не знае. В тази
насока, фактическата обстановка до голяма степен е идентична с тази по дело
С-142/11, описана в т.23 - т.34 от Решение на СЕС от 21 юни 2012 год. по
съединени дела С-80/11 и С-142/11.
По отношение на доставките от „***” ЕООД,
с обжалвания РА се отказва правото на приспадане на данъчен кредит по 8 броя
фактури, издадени от този доставчик, с предмет - сервизно обслужване на машина НУ,
модел 2500, за производство на керемиди, технически консултации, инсталиране на
софтуер, разглобяване на машина НУ, модел
2500, смяна на местоположение на същата машина, на обща стойност *** лева и ДДС
- *** лева.
За установяване изпълнението на
доставките от този пряк доставчик по процесните фактури, в хода на ревизионното
производство, както от страна на ревизираното лице, така и от страна на прекия
доставчик, са били представени всички документи, обосноваващи действителното
изпълнение на доставките, които са подробно описани на стр.12 - 14 от РД.
Спорните доставки са свързани с преместване и
настройка, съответно техническо обслужване и инсталиране на софтуер, на машина
HY, модел 2500, сериен номер ***, придобита по цитирания по по-горе Административен
договор BG16RFOP002-1.005, сключен на 15.10.2018 год., по програма „Разработване
на продуктови и производствени иновации” по Оперативна програма „Иновации и
конкурентноспоспобност”, за изпълнение на проект BG16RFOP002-1.005-0072 - „Разработване
на подсилен целулозно-полимерен композит за производство на керемиди”, на стойност
*** лева. Относно необходимостта от
извършеното преместване и настройка на машината, а както и за установяване на
действителното извършване на доставките от „***” ЕООД, в хода на съдебното производство
са разпитани свидетелите П. К. и Ш. С., като и двамата са били служители на „Ню
Мейкър” ЕООД в периода на извършване на доставките от „***” ЕООД, а именно –
м.юли 2020 год. В показанията си двамата свидетели подробно обясняват, защо е
възникнала необходимостта от преместването на описаната по-горе машина, като сочат,
че поради спецификата на машината, която била местена и настройването, тези
дейности е следвало да бъдат изпълнени от специалисти - инженери, с каквито
специалисти „Ню Мейкър” ЕООД не е разполагало. При изпълнение на доставките от „***”
ЕООД, като представител на „Ню Мейкър” ЕООД е присъствал свидетеля Ш. С., като
в с.з., проведено на 27.09.2022 год., последният изрично заявява, че настройването
се извършило пак от служители на тази фирма/”***” ЕООД/, а той, като
представител на „Ню Мейкър”, поставял изискването, каква температура да развие,
какво налягане и тези инженери настройвали машината, т.к. тя била
компютъризирана и това не може всеки да го направи, трябвало да е специалист.
Свидетелят посочва, че документите, които са съставени във връзка с
преместването и настройването на машината, са подписвани от него като ***, от
страна на „Ню Мейкър” ЕООД, който заявявал настройките, а от друга страна са били
подписвани от служители на „***” ЕООД. Изложеното
от свидетелите се подкрепя и от събраните в хода на ревизионното производство доказателства.
Видно от представените от „Ню Мейкър” ЕООД доказателства, машина HY, модел
2500, сериен номер ***, придобита в изпълнение на „Административен договор за
въвеждане и тестване на иновативен продукт за производство на подсилено
целулозно-полимерен композит”, не е оборудване, което може да бъде просто
преместено от едно място на друго, без да бъде разглобено и настроено и самото
ръководство на машината предполага тези дейности да бъдат извършени от
квалифицирани специалисти, с каквито прекият доставчик „***” ЕООД е разполагал.
Сред представените доказателства от прекия доставчик са копие на Диплома за
завършено виеше образование на А. А. ведно с Приложение към диплома серия - **,
с №***, копие на Диплома за завършена професионална гимназия на А. А. с №*** и
копие на Диплома за завършено виеше образование на Н. С., серия **, с №***.
Така описаните дипломи са представени както от страна на прекия доставчик
(видно и описа на от стр.12 - 14 на РД), така и от страна на „Ню Мейкър” ЕООД.
В хода на ревизионното производство са представени доказателства за възлагането
на работата, както следва: Оферта /техническо предложение/ от 03.07.2020 год. и
Договор от 03.07.2021 год., сключен между „Ню Мейкър” ЕООД, с ЕИК ***, като възложител
и „***” ЕООД, с ЕИК ***, като изпълнител; - Оферта/техническо предложение/ от
09.07.2020 год. и Договор от 10.07.2021 год., сключен между „Ню Мейкър” ЕООД, с
ЕИК ***, като възложител и „***” ЕООД, с ЕИК ***, като изпълнител; - Оферта
/техническо предложение/ от 15.07.2020 год. и Договор от 16.07.2021 год., сключен
между „Ню Мейкър” ЕООД, с ЕИК ***, като възложител и „***” ЕООД, с ЕИК ***,
като изпълнител и - Оферта/техническо предложение/ от 22.06.2020 год. и Договор
от 23.06.2021 год., сключен между „Ню Мейкър” ЕООД, с ЕИК ***, като възложител
и „***” ЕООД, с ЕИК ***, като изпълнител. От събраните по делото доказателства
се установява кадрова обезпеченост на прекия доставчик, като са представени
справки за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, от
изложеното по-горе се налага изводът, че служителите на прекия доставчик са
разполагали с необходимата квалификация да изпълнят спорните доставки, докато с
такива служители, жалбоподателят „Ню Мейкър” ЕООД не е разполагал.
В хода на ревизионното производство са
били представени доказателства за изпълнението на доставките, а именно - представени
са били 11 броя заповеди за командироване на служителите на прекия доставчик,
от които е видно, че негови служители са посетили обекта на „Ню Мейкър” ЕООД,
за изпълнение на спорните доставки. Представени са и приемо-предавателни протоколи
за изпълнената работа, като това се потвърждава и от свидетелските показания на
св.Ш. С., дадени в с.з. на 27.09.2022 год. и коментирани по-горе. Налични са
доказателства за фактурирането и разплащането на доставките, като са представени
фактурите, извлечения от счетоводни сметки и фискалните бонове, като в тази
насока е и приетото и неоспорено заключение по ССЕ, което съдът кредитира в
пълна степен като обективно и безпристрастно изготвено. В хода на ревизионното
производство, както от прекия доставчик, така и от „Ню Мейкър” ЕООД са
представени фискалните бонове към всяка една от фактурите за изпълнени доставки,
а от прекия доставчик са представени Свидетелство за регистрация на фискално
устройство от 10.10.2019 год. и Договор за сервизно обслужване на касови
апарати с фискална памет №**/** год., сключен с „***” ЕООД, като така
посочените доказателства обосновават, че прекият доставчик е разполагал с надлежно
регистрирано ФУ до 10.10.2020 год. В хода на съдебното производство е допусната
и ССЕ, заключението по която е прието без оспорване, според което заключение, не
са налице данни за първични счетоводни документи, счетоводни регистри или
счетоводни справки, които да са поискани и да не са представени на ревизиращия
екип, като в отговора по въпрос 4, в приетото и неоспорено заключение по ССЕ е
установено и пълното изплащане на фактурите, от страна на жалбоподателя „Ню Мейкър”
ЕООД.
Отново всички съображения на органите по
приходите, въз основа на които се оспорва действителното извършване на
доставките от страна на прекия доставчик, са свързани с поведение на прекия
доставчик, за което „Ню Мейкър” ЕООД не следва да бъде държано отговорно. Каква
дейност е декларирал прекия доставчик в ГДД по чл.92 от ЗКПО и какви нарушения
е допуснал във връзка с издаването фискални бонове за отчитане на плащанията в
брой са все действия, върху които „Ню Мейкър” ЕООД не може да осъществява
контрол и не разполага със способи или възможност за установяване, дали „***” ЕООД
е изпълнило законосъобразно тези си задължения. В тази насока, следва да се
съобрази, че представеното в хода на ревизионното производство Свидетелство за
регистрация на фискално устройство от 10.10.2019 год. и Договор за сервизно
обслужване на касови апарати с фискална памет №**/** год., сключен между „***”
ЕООД и „***” ЕООД, означават че прекият доставчик е разполагал с редовно
фискално устройство към момента на издаване на фискалните бонове за получените
плащания от „Ню Мейкър” ЕООД. Ревизираното лице, като получател по доставките,
не разполага с механизъм, по който да установи кога, какви отчети се предават в
НАП от доставчика му, още повече, че прекият доставчик е представил свидетелство
за регистрация на фискално устройство. В настоящият случай, от страна на
приходната администрация не е установено извършването на данъчна измама, не
установено ревизираното лице да е участвало в данъчна измама или да е било част
от данъчна измама, за която е знаело или не е могло да не знае. В тази насока,
фактическа обстановка до голяма степен е идентична с тази по дело С-142/11,
описана в т.23 - т.34 от Решение на СЕС от 21 юни 2012 год. по съединени дела С-80/11
и С-142/11.
По отношение на доставките от „***” ЕООД,
ЕИК ***, с обжалвания РА се отказва правото на приспадане на данъчен кредит по
9 броя фактури, издадени от този доставчик, с предмет - маркетингово проучване,
обмен на данни и рекламни материали, на обща стойност *** лева и ДДС *** лева,
подробно описани на стр.26 от РД. Всички описани дейности, т.е. доставки, са
свързани с изпълнението на същия Административен договор BG16RFOP002-1.005,
сключен на 15.10.2018 год., по програма „Разработване на продуктови и
производствени иновации” по Оперативна програма „Иновации и
конкурентноспоспобност”, за изпълнение на проект BG16RFOP002-1.005-0072 - „Разработване на подсилен целулозно-полимерен
композит за производство на керемиди”.
За установяване изпълнението на
доставките от този пряк доставчик по процесните 9 броя фактури, в хода на
ревизионното производство, от прекия доставчик „***” ЕООД са представени всички
доказателства за изпълнение на доставките, подробно описани на стр.21 от РД/описани
20 документа, в т.ч. цялото маркетингово проучване, проектите на информационни
табели, рекламни материали/. По отношение
на изложеното в РД във връзка с маркетинговото проучване, то следва да се
отчете, че маркетинговото проучване е съобразено с нуждите на „Ню Мейкър” ЕООД,
във връзка с характеристиките и възможността за реализация на продукта, за
получаването на който се е изпълнявал „Административен договор за въвеждане и
тестване на иновативен продукт за производство на подсилено целулозно-полимерен
композит”, а не с разбиранията на органите по приходите за маркетингово
проучване.
От представените доказателства се
установява кадровата обезпеченост и на този пряк доставчик, както и
квалификацията на лицата, изпълнили възложената му работа, като са представени
Граждански договор №**/*** год. и Диплома за завършено висше образование №***,
както и сертификати, издадени на тези лица. Представени са Заповед за
командировка №1 от 06.07.2020 год., издадена от „***” ЕООД, на лицето Р. И. Т.
и Заповед за командировка №2 от 06.07.2020 год., издадена от „***” ЕООД, на
лицето М. С. С., от които е видно, че посочените лица са посетили в *** обекта
на „Ню Мейкър” ЕООД, с оглед изпълнение на спорните доставки. Налични са доказателства и за фактическото изпълнение
на доставките, като са представени маркетинговото проучване, проектите на
рекламни материали и информационни табели за изпълнението на „Административен
договор за въвеждане и тестване на иновативен продукт за производство на
подсилено целулозно-полимерен композит”, като така наличието на посочените
информационни табели се задължение за бенефициента съгласно посочения административен
договор и тяхното изпълнение е било обект на проверка от страна на Главна
дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” - Управляващ орган на
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020. Представени са
били и проектите на рекламните материали, а освен това, към всяка фактура е
наличен приемо-предавателен протокол за приемане на изпълнената работа.
В дадените показания в съдебно заседание
на 27.09.2022 год., свидетелят Ш. С. изрично е посочил, че г-н Ш./управителят на „Ню Мейкър” ЕООД Ш. С./
поръчал рекламни материали на една дама М., за която мисли, че била от фирма „***”,
като във връзка с това били доставени няколко варианта на визитки, брошури със
снимки на продукти, информационни табели на европейския проект, като едната била
поставена на вратата, а другата - на машината. Обстоятелството, че рекламни материали
са били доставени на „Ню Мейкър” ЕООД се потвърждава и от показанията на
свидетелката П. К., дадени в съдебно заседание на 12.07.2022 год., в които
същата сочи, че още при влизане в обособеното помещение, отвън на вратата има информационна
табела, от която било видно, какво представлява това помещение и че имало
доставени рекламни материали - визитни картички, тефтери и др., които те също
ползвали, а във връзка с доставянето им заявява, че си спомня, че е присъствала
на разговор с една жена, но не обърнала внимание и не знае как се казва. В хода
на съдебното производство е допусната и ССЕ, заключението по която е прието без
оспорване и според което заключение, представените документи кореспондират с
извършените счетоводни записвания, като в приетото заключение по ССЕ изрично е
посочено, че не са налице данни за първични счетоводни документи, счетоводни
регистри или счетоводни справки, които да са поискани и да не са били представени
на ревизиращия екип. В приетото и
неоспорено заключение по ССЕ е установено и пълното изплащане на тези 9 фактури,
от страна на „Ню Мейкър” ЕООД.
Най-сетне, и от този доставчик са били представени
и Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 27.02.2020 год., на „***”
ЕООД, с ЕИК ***, с регистрационен номер на устройството ***, индивидуален номер
на фискалното устройство *** и индивидуален номер на фискалната памет ***,
както и Договор за абонаментно сервизно обслужване на касови апарати с фискална
памет №**/*** година. По отношение на поръчаните
и доставени рекламни материали следва да се добави, че в хода на ревизионното
производство са представени проектите за рекламни материали, а при извършеното
посещение на място, на органите по приходите са били показани и част от наличните
рекламни материали, като не може да се очаква или да се иска всички поръчани и
доставени рекламни материали да се съхраняват на склад, тъй като не това е
тяхното предназначение. В настоящият случай наличието на рекламните материали е
било установено при извършено посещение на място в обекта, стопанисван от жалбоподателя
„Ню Мейкър” ЕООД и са налице и доказателства, че рекламните материали са
предадени.
Във връзка с горното, следва да се отчете
вложеното в самото понятие „доставка на стоки” в практиката на СЕС. В пункт 33
и следв. от Решение на Съда от 18 юли 2013 год. по дело С-78/12 е указано
следното: „Следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда,
понятието „доставка на стоки” по член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 не
се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото
национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ
от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с
нея като собственик.”. (В същия смисъл - Решение от 8 февруари 1990 год. по
дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, C-320/88, точка 7, Решение от 14
юли 2005 год. по дело British American Tobacco и Newman Shipping, C-435/03,
точка 35 и Решение от 3 юни 2010 год. по дело De Fruytier, C-237/09). Във връзка с отбелязаното по-горе, в т.36 от Решение
на Съда от 18 юли 2013 год. по дело С-78/12, се сочи: „По същия начин
доказването на действителното осъществяване на такава доставка на стоки, което
обуславя наличието на право на приспадане, не бива да зависи от способа за
придобиване на право на собственост върху съответните стоки.”. В настоящият случай, рекламните материали са се намирала
при жалбоподателя „Ню Мейкър” ЕООД, в наетия от дружеството обект, при което е
очевидно, че последното се разпорежда с тях, а това недвусмислено сочи, че е
налице осъществена реална доставка на стоки, т.е. на поръчаните рекламни
материали и др.
Така, предвид изложеното по-горе, съдът в
настоящия състав счита, че в конкретните случаи, реалното изпълнение на услугите,
т.е. на доставките, е безспорно. Както бе посочено и по-горе, от страна на
ревизираното лице и тези трима преки доставчици са представени всички документи,
обуславящи и доказващи реалното изпълнение на доставките. В хода на съдебното
производството са събрани и допълнителни доказателства – гласни такива, а
именно - свидетелските показания на разпитаните по делото двама свидетели,
както и е прието заключение по ССЕ, които също потвърждават реалното изпълнение
на тези доставки. От страна на преките доставчици са представени изисканите им
от ревизиращите органи доказателства за кадрова обезпеченост и за командироване
на служителите им до ***, до обекта на ревизираното лице. Представени са
доказателства за възлагане на работата по доставките и нейното надлежно
приемане. От свидетелските показания, както и от писмени обяснения на
наемодателя на ревизираното лице - писмените обяснения на Н. К. М., дадени в
отговор на ИПДПОЗЛ №П-16000921138606-040-001/09.08.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив,
се установява и необходимостта на ревизираното лице от реализирането на
спорните доставки, т.е. че същите не са някаква самоцел на ревизираното лице, а
са били реално необходими, с оглед осъществяване на дейността му и въвеждането
в експлоатация на закупената от него машина за производство на иновативен
продукт - подсилен целулозно-полимерен композит.
Освен това, съдът счита, че в хода на
ревизионното производство органите по приходите не са установили, въз основа на
обективни и категорични данни, че жалбоподателят „Ню Мейкър” ЕООД е знаел или е
трябвал да знае, че сделките, с които обосновава правото си на приспадане на
данъчен кредит, е част от данъчна измама, извършена от посочените издатели на
фактурите или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.
Напротив, от представените в хода на ревизионното производство доказателства е
видно, че на „Ню Мейкър” ЕООД, в хода на изпълнение на доставките, са
представени всички необходими документи за да се установи, че доставките се
изпълняват именно от посочените в тях доставчици. Нито в РД, нито в РА се сочи,
че в настоящия случай е налице измама и въз основа на какви обективни данни „Ню
Мейкър” ЕООД е знаело или е трябвало да знае, че е част от такава измама. Във
връзка с горното следва да се посочи, че действително, СЕС е постановил, че „борбата
срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел,
призната и насърчавана от Директива 2006/112/ЕО/Директива 2006/112/ЕО на Съвета
от 28 ноември 2006 год. относно общата система на данъка върху добавената
стойност/ - (В т.см. - Решение по дело Halifax и др., точка 71, Решение от 7
декември 2010 год. по дело С-285/09, точка 36 и Решение от 27 октомври 2011 год.
по дело Tanoarch С-504/10, точка 50), като СЕС приема също, че „правните
субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите
на правото на Съюза.” (В т.см. - Решение от 3 март 2005 год. по дело Fini Н,
С-32/03, точка 32, Решение по дело Halifax и др., точка 68 и Решение по дело
Kittel и Recolta Recycling, точка 54) и че предвид на тези именно съображения,
„националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят
право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това
право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба”(В т.см. - Решение по
дело Fini Н, точки 33 и 34, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, точка
55 и Решение от 29 март 2012 год. по дело Veleclair, С-414/10, точка 32).
От друга страна обаче, СЕС е бил категоричен, че
при положение, че сделката, по която е отказано правото на данъчен кредит,
обективно е осъществена /така налична е фактура, същата съдържа данните,
изисквани от Директива 2006/112/ЕО, поради което „са изпълнени предвидените в
тази директива процесуални и материалноправни условия за възникването и
упражняването на правото на приспадане”, както и че не се установява
данъчнозадълженото лице да е извършило неправомерни действия, като например
представяне на неверни декларации или изготвяне на нередовни фактури, на
данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само на основание
съдебната практика, изведена от точки 56 - 61 от Решение по дело Kittel и
Recolta Recycling, съгласно които, въз основа на обективни данни трябва да се
установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите,
основание за правото на приспадане, е
знаело или е трябвало да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама,
извършена от доставчика или друг стопански субект нагоре по веригата. Категорично също така е прието, че режимът на правото
на приспадане, предвиден в посочената директива/Директива 2006/112/ЕО/, не
„допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че
съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че
друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице, е
свързана с измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право
на приспадане” (В т.см. - Решение по дело Optigen и др., точки 52 и 55 и дело
Kittel и Recolta Recycling, точки 45, 46 и 60), както и че „установяването на
режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на
държавното съкровище” (В т.см. - Решение от 11 май 2006 год. по дело Federation
of Technological Industries и др., С-384/04, точка 32 и Решение от 21 февруари
2008 год. по дело Ketto Supermarkt, С-271/06, точка 23). Като краен мотив изрично е формулирано, че при положение,
че „отказът да се признае право на приспадане в съответствие с точка 45 от
настоящото решение, е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото
на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните
обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото
лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото
си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг
стопански субект нагоре по веригата на доставки. Както бе посочено и по-горе,
съдът намира, че в хода на ревизионното производство органите по приходите не
са установили въз основа на обективни и категорични данни, т.е. не са установи по
надлежен и категоричен начин обективните обстоятелства, въз основа на които да
се направи и безспорния извод, че жалбоподателят „Ню Мейкър” ЕООД е знаел или е
трябвало да знае, че сделките, с които обосновава правото си на приспадане на
данъчен кредит, са част от данъчна измама, извършена от посочените издатели на
фактурата, т.е. от доставчиците на тези услуги или от друг стопански субект
нагоре по веригата на доставки.
Така, предвид всичко изложено по-горе,
според настоящия съдебен състав, неправилно е прието в обжалвания ревизионен акт, че за ревизираното лице, т.е.
за жалбоподателя „Ню Мейкър” ЕООД, не е възникнало право на приспадане на
данъчен кредит, на основание чл.70, ал.5, във вр. с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69,
ал.1, т.1 от ЗДДС, по издадените фактури за извършени доставки от „***” ЕООД, „***”
ЕООД и „***” ЕООД, с мотиви, че ревизираното лице притежава фактури, въз основа
ни които претендира право на данъчен кредит, без тези фактури да отразяват
реални стопански операции и че то не е получило в действителност услугите,
отразени в тях, а само се е снабдило с посочените фактури, за да увеличи
неправомерно правото си на данъчен кредит, като претендира ефективно
възстановяване на суми от бюджета за сделки, които не са реални, както и че
получателят по фактурите, т.е. РЛ, е знаело, че упражнява неправомерно правото
си на данъчен кредит. С оглед на изложеното, съдът намира, че
следва да се приеме, че в случая са налице всички условия по чл.71 от ЗДДС, във
вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, за упражняване правото на приспадане на
правото на данъчен кредит по отношение на доставките, т.е. на услугите, по
издадените фактури за извършени доставки от „***” ЕООД, „***” ЕООД и „***”
ЕООД.
Всичко изложеното до тук, според
настоящия съдебен състав, налага крайния извод, че оспореният в настоящото
производство Ревизионен акт №Р-15000921002271-091-001
от 29.11.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с
Решение №78 от 18.02.2022 год. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП и с който ревизионен
акт, на жалбоподателя „Ню Мейкър” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, са установени задължения за допълнително начислен ДДС, в
резултат на отказан данъчен кредит, в размер на *** лева и дължими лихви към
29.11.2021 год., в размер на *** лева, касаещи данъчен период: от 31.07.2020
год. до 31.07.2020 год., е незаконосъобразен, т.к. е издаден от компетентен
орган, при спазване на изискванията за форма и и без нарушения на процедурата, т.е.
без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но при
неправилно приложение на материалния закон и правните принципи, поради което подадената
срещу него жалба се явява основателна и доказана, а оспореният ревизионен акт,
с решението по настоящото дело следва да бъде отменен.
При този изход на спора и предвид
своевременно направеното искане в съдебно заседание в хода по същество, на
основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в полза на жалбоподателя „Ню Мейкър” ЕООД, с
ЕИК ***, следва да се присъдят направените по делото разноски, за които е
представен списък на разноските/л.1081/
и които възлизат общо в размер на 2090.00
лева, произхождащи от: 50.00 лева платена държавна такса за образуване на
съдебното производство, съгласно приложената по делото вносна бележка №*** от
04.03.2022 год. на Банка „ОББ” АД/л.9/, 600.00 лева внесено възнаграждение за вещото лице,
съгласно приложеното по делото платежно нареждане за плащане към бюджета с УРН ***
от 10.06.2022 год. на Банка „ЦКБ”АД ***/л.1018/ и 1440.00 лева, за
заплатено по банков път адвокатско възнаграждение с ДДС, съгласно представения
по делото договор за правна защита и съдействие от 31.05.2022 год./л.1062/,
данъчна фактура №*** от 31.05.2022 год., издадена от Адвокатско дружество „***”,
с ИН по ДДС ***, с получател „Ню Мейкър” ЕООД, с ЕИК ***/л.1063/
и вносна бележка от 07.06.2022 год. на Уникредит-Булбанк” АД ***/л.1064/,
за внесена по сметка на Адвокатско дружество „***” сума, в размер на 1440 лева,
с основание - фактура №*** от 31.05.2022 година.
По отношение на неколкократно направеното
от процесуалния представител на ответника по жалбата възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение и искания същото да бъде намалено до минимално
определения размер по Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът намира следното:
Ясно е, че при определяне размера на
адвокатското възнаграждение следва да се имат предвид съответните разпоредби от
Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която наредба е приета с решение на
Висшия адвокатски съвет от 9.VII.2004
год. и е издадена на основание чл.121, ал.1,
във връзка с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата. Минималният размер на
адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес се регламентира в чл.8, ал.1 от същата Наредба, като
в приложимата редакция на тази норма (Изм. и доп. - ДВ, бр.68 от 2020 г.), тези размери са конкретно регламентирани
от т.1 до т.7 вкл. от тази ал.1 на чл.8. В случая, материалният интерес по
настоящото дело се определя от общия
размер на задълженията на „Ню Мейкър” ЕООД *** ***, които са установени с
оспорения ревизионен акт, потвърден с Решение №78 от 18.02.2022 год. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ -
Пловдив при ЦУ на НАП, който възлиза общо на *** /*** лв. и *** ст./ лева, т.е.
с тази сума се съизмерява материалния интерес по настоящото дело, в т.ч.
главница, в размер на *** лева и лихва върху нея, в размер на *** лева. При
това положение, приложима е нормата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
относимата й за случая редакция, съгласно която, при материален интерес от 10000 лева до 100000 лева, минималният размер на
възнаграждението се определя на 830 лева
плюс 3% за горницата над 10000 лева. Изчислен съобразно тази норма, минималният
размер на адвокатското възнаграждение по настоящото дело възлиза на 899.35
лева. В случая, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение възлиза в
размер на 1200.00 лева, без ДДС, т.е. същото надвишава само с 300.65 лева регламентирания
минимален размер. Следва обаче да се има предвид, че по настоящото
административно дело са проведени три открити съдебни заседания, като във
всички тях упълномощения процесуален представител на жалбоподателя се е явил и
е участвал в заседанията, правил е относими доказателствени искания, които са
били уважени, представил е и писмени доказателства, които са били приети, а
освен това е изготвил и депозирал в определения му срок и писмена защита, в
която е изложил подробни доводи и съображения в подкрепа на жалбата. Делото
освен това, не се отличава с ниска действителна фактическа и правна сложност,
същото е в обем над 1060 листа/без настоящото решение/, като при това положение
съдът намира, че така договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение не е прекомерно, а е напълно адекватно и съразмерно на
осъществената по делото правна защита и съдействие, от ангажирания от него
процесуален представител и съответно, липсва основание съдът да го присъди в
по-нисък размер. Следва също така да се има предвид, че съобразно разпоредбата
на §2а, предл.2/второ/ от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по Закона за данък
върху добавената стойност адвокати, каквото безспорно е упълномощеното от
жалбоподателя адвокатско дружество, дължимият данък върху добавената стойност
се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна
част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Така в случая,
върху договореното адвокатско възнаграждение, в размер на 1200.00 лева, следва
да се начисли и дължимия ДДС, в размер на 20% или това са още 240.00 лева,
което и е сторено, видно от представената данъчна фактура №*** от 31.05.2022
год., издадена от Адвокатско дружество „***”, с ИН по ДДС ***. Така е формиран
и общият размер на адвокатското възнаграждение, който в случая възлиза на
1440.00/хиляда четиристотин и четиридесет/ лева с ДДС и който е реално заплатен
от жалбоподателя „Ню Мейкър” ЕООД *** ***, по банковата сметка на ангажираното
адвокатско дружество. По тези съображения съдът намира възраженията за
прекомерност на това адвокатско възнаграждение за неоснователни, като счита, че
същото следва да бъде присъдено в полза на жалбоподателя в пълния му заплатен
от него размер, като предвид това, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени всички сторени от него деловодни разноски в хода на настоящото
съдебно производство, възлизащи общо в размер на 2090.00/две хиляди и
деветдесет/ лева. За дължимите на жалбоподателя „Ню Мейкър” ЕООД *** ***, с ЕИК
***, деловодни разноски, сторени в хода на настоящото съдебно административно
производство, следва да бъде осъдена Национална агенция за приходите, със
седалище ***, която съгласно чл.2, ал.2 от Закона за НАП, е юридическото лице
на бюджетна издръжка със седалище София и към структурата на която принадлежат
административните органи, т.е. органите по приходите, издали незаконосъобразния
ревизионния акт, както и административния орган – директор на Дирекция „ОДОП” –
град Пловдив, постановил решението, с което този ревизионен акт е бил потвърден
изцяло.
Ето
защо, по изложените по-горе съображения и на
основание чл.160, ал.1, предл.ІV/четвърто/ и чл.161, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-15000921002271-091-001 от 29.11.2021 год., издаден от Д. А. И., на длъжност „***”, възложил
ревизията и Д. С. С., на длъжност „***” в ТД на НАП - Пловдив - ръководител на
ревизията, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт №78 от 18.02.2022 год. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град
Пловдив при ЦУ на НАП, с който РА, на „Ню Мейкър” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, са установени задължения за: допълнително начислен
ДДС, поради отказан
данъчен кредит, в размер на 11768.67/единадесет хиляди седемстотин шестдесет и осем лв. и 67 ст./ лева и дължими
лихви към 29.11.2021
год., в размер на 1543.13/хиляда петстотин четиридесет и
три лв. и 13 ст./лева, касаещи
данъчен период от 01.07.2020 год. до 31.07.2020 година.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, със седалище и адрес - ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ню Мейкър”
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
направените по делото разноски, възлизащи общо в размер
на 2090.00/две хиляди и деветдесет/ лева.
Препис от настоящото решение,
на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или
връчи на страните по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ, чрез
Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен
срок от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: