МОТИВИ ПО НОХД № 77 ПО ОПИСА НА КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ЗА 2017 ГОДИНА
Районна Прокуратура – Карлово е повдигнала обвинение
против подсъдимия С.Й.О. за това, че на
11.02.2017г. в с.Р.обл.П., е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка “Пежо” модел “306” с регистрационен номер ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5
на хиляда, а именно 2,44 на хиляда, установено по надлежния ред – техническо средство “Дрегер
7410” с № AREN 0144, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по
чл. 343б ал.1 от НК – със Споразумение № 55/12.07.2016г. по НОХД № 318/2016г. по
описа на Районен съд – гр.Д., влязло в законна сила на 12.07.2016г. –
престъпление по чл. 343Б ал.2 от НК.
В хода на съдебното
производство въпреки опитите за призоваване на подсъдимия лично, същият не бе
намерен по постоянен адрес, нито на посочения от него адрес за призоваване и бе установено, че е променил същия без да
уведоми съответния орган, като е напуснал територията на страната, а адресът му
в чужбина не е известен. Ето защо и след като констатира предпоставките по чл.
269 ал. 3 т. 1 и т. 4 от НПК съдът допусна разглеждането на делото в
отсъствието на подсъдимия О., като счете, че отсъствието му няма да попречи за
разкриване на обективната истина по делото, а и присъствието му по делото не е
задължително, предвид, че се касае за леко престъпление.
След приключване на съдебното следствие, в хода на
съдебните прения, представителят на РП – Карлово поддържа обвинението. Пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение,
като предлага да му се наложи наказание при условията на чл. 54 от НК лишаване
от свобода в размер на една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно
ефективно, глоба в размер на 1000лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, както
и да бъде приведено в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода за
срок от три месеца, наложено му по НОХД № 318/2016г., в изпитателния срок на
което е извършено процесното деяние.
Защитникът на подсъдимия адв. Ш.
предоставя на съда да определи размера на предвидените кумулативни наказания.
В наказателния процес няма конституирани страни в
качеството на граждански ищец и частен обвинител.
Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК,
всички доказателства по делото – показанията на свидетелите К.К. и Д.В., депозирани пред съдебния състав, частта от
показанията на свидетеля В. пред разследващ орган, прочетена на основание чл.
281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от НПК, прочетените и приети
на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН бл. № ***/11.02.2017г., талон за
медицинско изследване, справка за нарушител/водач, свидетелство за регистрация
на МПС част 2, списък на средства за измерване- анализатори на алкохол в дъха,
преминали последваща проверка в лабораторията за
проверка на СИ, заповед за задържане, справка за лице АИС БДС, докладна записка
от 16.03.2017г., справка НБДН, справка от НСлС, справка от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, справка от РУ на
МВР Х., справка за задгранични
пътувания, докладна записка от
21.04.2017г., справка НБДН, справка от НСлС, справка от кмета на Община М.б., справка за задгранични пътувания, справка от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, докладна записка
от РУ на МВР Карлово от 08.06.2017г., характеристична справка и справка за
съдимост на подсъдимия, ведно с бюлетин,
намери за установено следното:
Подсъдимият С.Й.О.,
ЕГН ********** е роден на ***г***, с
постоянен адрес *** и настоящ адрес ***. *** . По НОХД № 318/2016г. по описа на Районен съд Д., с
влязло в законна сила на 12.07.2016г. споразумение, за престъпление по чл. 343б
ал. 1 от НК, извършено на 01.07.2016г., му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1
от НК е отложено за три години, както и глоба в размер на 150лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от една година.
На 11.02.2017г. около 17.30ч. мл.автоконтрольори
К.К. и Д.В. *** и извършвали дейност по контрол на безопасността на движението по пътищата. Намирали
се с полицейски автомобил на кръстовището на ул. „П.” с ул. „Х.Б.”, когато видели от запад на
изток към тях да приближава лек автомобил марка „Пежо“ модел “306” с регистрационен
номер ****. Автомобилът криволичел по платното за движение и свидетелят Д.В. решил
да го спре за проверка на водача. Подал сигнал за спиране със стоп-палка по образец,
но автомобилът не спрял, ускорил движението си, продължил по улицата и завил по
ул. „Ш.“. Там спрял след подаден светлинен
и звуков сигнал на полицейския автомобил, който тръгнал след него. Водач на
автомобила бил подсъдимият С.Й.О. ***, който пътувал сам. О. силно лъхал на алкохол.
При извършената му проверка от служителите на полицията за алкохол с техническо
средство „Дрегер 7410” с № AREN 0144 се установило, че
същият има наличие на алкохол в издишания въздух. Устройството отчело 2.44 на хиляда алкохол в кръвта.
На подсъдимия бил издаден талон за изпращане на медицинско
изследване. Той не пожелал да му бъде взета кръвна проба.
За констатираното нарушение служителите на РУ на МВР гр.Карлово съставили АУАН бл.№ ****/11.02.2017г. по описа на РУ на МВР гр.К., който подсъдимият подписал без
възражение.
С.О. има издадено Свидетелството за управление на МПС № ****.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно
установена на базата на събраните по
делото доказателства. От тях по несъмнен начин се доказва авторството на
деянието, механизма на извършването му, времето, мястото и обстановката на
осъществяването му, предхождащото и последващото поведение на подсъдимия, както
и всички обстоятелства от значение за индивидуализирането на наказателната
отговорност на подсъдимия.
Същата се установява от показанията на свидетелите К.К. и Д.В., депозирани
пред съдебния състав, частта от показанията на свидетеля В. пред разследващ орган,
прочетена на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от
НПК, прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН
бл. № ***/11.02.2017г., талон за медицинско изследване, справка за нарушител/водач,
свидетелство за регистрация на МПС част 2, списък на средства за измерване- анализатори
на алкохол в дъха, преминали последваща проверка в лабораторията
за проверка на СИ, заповед за задържане, справка за лице АИС БДС, докладна записка
от 16.03.2017г., справка НБДН, справка от НСлС, справка от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ при Министерство на правосъдието, справка от РУ на МВР Х., справка
за задгранични пътувания, докладна записка
от 21.04.2017г., справка НБДН, справка от НСлС, справка от кмета на Община
М.Б., справка за задгранични пътувания, справка от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието, докладна записка от РУ на МВР Карлово
от 08.06.2017г., характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия, ведно с бюлетин.
При така установената фактическа страна обстановка, съдът
прие, че подсъдимият С.Й.О. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 343Б ал. 2 от
НК, тъй като на 11.02.2017г. в с.Р. обл.П., е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка “Пежо” модел “306” с регистрационен номер ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5
на хиляда, а именно 2,44 на хиляда, установено по надлежния ред – техническо средство “Дрегер
7410” с № AREN 0144, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по
чл. 343б ал.1 от НК – със Споразумение № 55/12.07.2016г. по НОХД № 318/2016г. по
описа на Районен съд – гр.Д., влязло в законна сила на 12.07.2016г.
Фактът на извършване на престъплението от подсъдимия О.
се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите К.К. и Д.В., в които същите подробно описват управлението на процесния
автомобил от подсъдимия, което са възприели лично, както и извършената му
проверка за употреба на алкохол с техническо средство, отчело процесните 2.44 на хиляда в кръвта му, с които показания се
съгласил и отказал да му бъде извършено лабораторно изследване. Съдът намира показанията
им за пълни, детайлни, последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи
едни на други и взаимно допълващи се. Свидетелите не са и повлияни от някаква
заинтересованост от изхода на делото и съдът кредитира показанията им. Същите
не са отречени от други доказателства по делото.
Съдът ползва и писмените доказателства по
делото.
Предвид
изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343б ал. 2 от НК.
От обективна страна О. е осъществил изпълнителното деяние на
посочения престъпен състав – управлява – като е извършвал действия с механизмите на лекия автомобил, по такъв начин, че последният е бил приведен в движение. Предмет на престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК е лекият автомобил – Пежо модел 306 с регистрационен номер ****,
върху който подсъдимият е упражнил въздействие, в резултат на което първият е бил приведен в движение.
Чрез въздействието върху предмета
на престъплението, подсъдимият
е засегнал обществените отношения,
обект на същото – сигурността и безопасността на движението по пътищата. Тези обществени отношения са засегнати, тъй
като подсъдимият е управлявал лекия автомобил - Пежо модел 306 с регистрационен номер ****
с концентрация на алкохол в кръвта
си над 0.5 на хиляда, а именно 2.44 на хиляда. Концентрацията
на алкохол в кръвта на субекта на престъплението е друг обективен елемент на престъпния състав. За да е осъществен състава на чл. 343б, ал. 2 от НК е необходимо количеството на алкохол в кръвта да е над 0.5 на хиляда. По
делото категорично се установи, че концентрацията на алкохол в кръвта на О. към момента на извършване на деянието е била 2.44
на хиляда. Изискването на НК е констатацията
за количеството на алкохол в
кръвта да е извършена по надлежния ред. Този ред е установен
в Наредба № 30
от 27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г. В случая концентрацията
на алкохол от 2.44 в кръвта
на подсъдимия О. е установена
след извършване на проба с техническо
средство – Дрегер 7410 с №
AREN 0144 и при спазване разпоредбите
на цитираната наредба. Налице е и следващия обективен елемент от състава на престъплението - осъждане с влязла в сила присъда за деяние по чл.
343б ал.1 от НК. О. към датата
на процесното деяние е бил осъден
със Споразумение №
55/12.07.2016г. по НОХД № 318/2016г. по описа на Районен съд
– гр. Д., влязло в законна сила на 12.07.2016г., за престъпление по чл. 343Б ал. 1 от НК.
При индивидуализация наказанието на подсъдимия съдът
прецени всички критерии по чл. 54 от НПК. Съобрази, че за извършеното
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години,
като престъплението
не е тежко по смисъла на закона престъпление, но е с висока степен на
обществена опасност. При индивидуализация на наказанието, като
смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът прие добросъвестното процесуално поведение и оказаното съдействие от
подсъдимия за разкриване на обективната истина в досъдебното производство.
Съдът счете, че те не се явяват многобройни по смисъла на чл. 55 от НК и нито
едно от тях не е изключително такова, за да обосновава приложението на чл. 55.
С оглед установените данни за личността
на подсъдимия съдът намери, че същият не е деец с висока степен на обществена
опасност. Осъждан е само веднъж и то за престъплението, обуславящо
квалификацията по чл. 343б ал. 2, което не може да се третира и като утежняващо
отговорността обстоятелство. По отношение на престъплението, същото е с висока
степен на обществена опасност, имайки предвид и концентрацията
на алкохол, надвишаваща повече от четири пъти тази, придаваща на деянието
характера на вмененото на подсъдимия престъпление.
Отчитайки тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства
Съдът наложи на подсъдимия наказание при
условията на чл. 54 от НК в размер, по –близък до минималния, предвиден за престъплението,
а именно в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода.
По отношение изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода на
подсъдимия О., съдът е на становище, че следва да постанови реално изтърпяване.
Спрямо него не са налице формалните предпоставки на разпоредбата на чл. 66 ал.1
от НК, тъй като към момента на извършване на престъплението, същият е бил осъждан
на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Ето защо наложеното му наказание
се определи да бъде търпяно реално на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС, при
първоначален общ режим.
На основание чл. 59 ал. 2 вр. ал.1
от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода следва да се приспадне времето,
през което подсъдимият е бил задържан по делото по ЗМВР за срок от 24 часа, със
Заповед за задържане на лице № ****/11.02.2017г.
Като прецени вече обсъдените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
съдът наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание глоба, което
определи в размер от 800лв., както и предвиденото в чл. 343г от НК наказание лишаване
от право да управлява МПС за определен срок
- една година и шест месеца. Този
размер на глобата и срок на наказанието
лишаване от право да управлява МПС, ще съдейства както за поправянето и превъзпитаването
на подсъдимия, така и ще го възпира да извършва други престъпления срещу обществените
отношения, осигуряващи безопасността на движението по пътищата.
Така определеното наказание на подсъдимия като вид и
размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца и най– добре би изпълнило целите, посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Тъй като съдът констатира, че
процесното деяние, което е умишлено, е извършено в изпитателния
срок на осъждането на подсъдимия със споразумение № 55/12.07.2016г. по НОХД №
318/2016г. на Районен съд гр. Д., влязло в законна сила на 12.07.2016г., с което
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок три месеца, изпълнението, на
което е отложено с тригодишен изпитателен срок, постанови на основание чл. 68 ал.
1 от НК да изтърпи последното изцяло и отделно от настоящото. Същото на основание
чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС следва да се изтърпи от подсъдимия при първоначален общ
режим, доколкото сборът от двете наказания- процесното
и отложеното, не надвишава две години.
Причините за извършване на престъплението са незачитане
на установения в страната правов ред.
По изложените мотиви
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
П.В.