Р Е
Ш Е Н
И Е № 260130
гр.Враца, 02.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на 19.10.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ИВАНОВА
при участието на секретаря МИГЛЕНА КОСТАДИНОВА разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№177 по описа за 2019г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.2 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД от Л.А.П., ЕГН ********** и Ц.П.П., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, представлявани по пълномощие от адв. М.М. от САК, срещу
"Застрахователно дружество Евроинс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.***.
В исковата молба се твърди, че двамата ищци са родители на А.
Ц. П., ЕГН **********, починал при пътно-транспортно произшествие на
12.08.2018г. Твърди се, че на 12.08.2018г., около 14.20ч., на път ІІ-15
/с.Борован-с.Алтимир/, км. 38+000 А. П. управлявал собствения си лек автомобил
"Хюндай Соната" с ДКН №СВ *** МР, а на предната седалка пътувал и Ц.
Б. Г.. По същия път в противоположна посока се движил лек автомобил
"Тойота Корола" с ДКН №ВР *** ВС, който изведнъж навлязъл в
насрещната лента за движение и между двата автомобила последвал челен сблъсък.
На мястото на инцидента пристигнали веднага екипи на спешна помощ и на пътна
полиция, които констатирали смъртта на А. П.. Било установено, че собственик и
водач на лекия автомобил "Тойота" е С. И. Р. и че същият има валидна
застраховка "Гражданска отговорност" в ответното дружество по полица
№BG/07/118001220505 със срок на покритие от 23.04.2018г.
до 22.04.2019г. По случая е образувано ДП №248зм-472/2018г. на РУ-Бяла Слатина.
Нататък в исковата молба се сочат обстоятелствата, установени в досъдебното
производство, внесения от прокуратурата обвинителен акт и установеното с
присъдата на Окръжен съд-Враца по НОХД №290/2019г., с която за виновен за
произшествието и за смъртта на А. П. е признат водача на л.а."Тойота
Корола" С. Р..
В исковата молба се твърди, че от нелепата смърт на своя син
ищците са претърпели трудно обясними с думи душевни болки и страдания, които
едва ли ще бъдат превъзмогнати до края на живота им, тъй като са лишени от
неговата любов, закрила и подкрепа. Между ищците и сина им съществувала силна
връзка и духовна близост, през зимния сезон те ежедневно се виждали с него, а
през лятото заедно със сестра си той всеки уикенд идвал при родителите си в с.***,
грижел се за тях и заедно с тях преодолявал житейските трудности. Внезапната
смърт била истински шок за цялото семейство и ищците никога няма да преодолеят
болката от преживяната загуба.
Ищците сочат, че на 15.11.2018г. всеки от тях предявил пред
ответника застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техния син в размер на 200 000лв., но с писмо
били уведомени, че не е установено по надлежния ред основанието за уважаване на
исканията им.
След излагане на правни съображения за основателност на
предявените претенции ищците заявяват петутим ответникът да бъде осъден да
заплати на всеки от тях обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на сина им А. Ц. П. в размер на 200 000лв., ведно със законната лихва
от 12.08.2018г. до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и разноски.
Чрез юрисконсулт С.К. ответникът е подал отговор на исковата
молба.
На първо място ответникът счита, че предявените искове са
недопустими, предвид на това, че извънсъдебните претенции са предявени на
15.11.2018г. и тримесечният срок за произнасяне на застрахователя изтича на
15.02.2019г., и на това, че е било необходимо ищците да представят допълнителни
доказателства.
Исковете са оспорени като неоснователни.
Ответникът признава факта за наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" за л.а."Тойота Корола", но оспорва твърдяния в
исковата молба механизъм на ПТП, противоправното и виновно поведение на водача С.
Р., както и наличието на неимуществени вреди и причинна връзка, като в тази
насока се излагат правни съображения.
В условията на алтернативност ответникът прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, за който се
твърди, че е бил без поставен предпазен колан, както и че поставеният колан би
предотвратил леталния изход.
Предявените искове са оспорени и по размер, за който се поддържа,
че е прекомерно завишен и несъобразен с икономическата конюнктура в страната и
лимитите на застрахователните обезщетения.
Ответникът оспорва и претенциите за лихва и излага правните
си съображения относно липсата на забава от негова страна, предвид разпоредбите
на чл.497, ал.1, т.2 и чл.496, ал.1 от КЗ.
С оглед на това, че в хода на процеса на 18.09.2020г. ищецът
Ц.П.П. е починал, по делото е постъпила молба от неговите законни наследници да
бъдат конституирани като ищци по делото. С молбата е представено удостоверение
за наследници и с Определение №260268/23.12.2020г. съдът е конституирал като
ищци по делото на основание чл.227 от ГПК Л.А.П. и П.Ц.П., ЕГН ********** с
адрес ***.
Чрез пълномощника си адв.М. ищците са подали допълнителна
искова молба, в която поддържат твърденията в първоначалната.
Във връзка с възражението на ответника за недопустимост на
исковете в допълнителната искова молба се сочи, че срокът по чл.496, ал.1 от КЗ
за произнасяне по предявените застрахователни претенции е изтекъл и съдът
споделя това становище.
Във връзка с оспорванията на ответника на твърдения от
ищците механизъм на ПТП същите се позовават на задължителната сила на влязлата
в сила присъда.
По възражението на ответника за липса на духовна връзка
между загиналия при произшествието и ищците се сочи, че родителите, сестрата и
племенникът на пострадалия са били неговите единствени близки, тъй като той
нямал свое семейство и между него и родителите му са поддържани постоянни
отношения на взаимна обич, материална и морална подкрепа и силна привързаност.
Ищците оспорват възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия и в тази връзка твърдят, че автомобилът,
в който е пътувал същият, е бил технически изправен и П. е бил с поставен
предпазен колан.
В допълнителния отговор се излагат правни съображения във
връзка с възражението на ответника за прекомерност на претендираните
обезщетения. Изразява се и несъгласие във връзка с възражението на ответника за
недължимост на лихва за забава.
Ответникът не е подал отговор на допълнителната искова
молба.
След като анализира и прецени събраните по делото
доказателства поотделно в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за
установено следното:
С влязла в сила Присъда №24/16.10.2019г. по НОХД №290/2019г.
на Окръжен съд-Враца С. И. Р., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че
на 12.08.2018г. около 14.30ч., на път ІІ-15 км. 38+000, в землището на
с.Добролево, обл.Враца, управлявайки лек автомобил "Тойота Корола" с
рег.№ВР *** ВС, негова собственост, е нарушил правилата за движение по чл.42,
ал.2, т.2 ЗДвП, вр. чл.88, ал.1, т.2 ППЗДвП, като е навлязъл в лентата за
насрещно движение и е създал опасност за МПС – лек автомобил "Хюндай
Соната" с рег.№СВ *** МР, управляван от А. Ц. П.,***, движещо се по нея,
като не е осигурил свободен път на достатъчно разстояние за изпреварване, и по
непредпазливост е причинил ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на
повече от едно лице: А. Ц. П. и Г. Ц. Р., както и комплексна средна телесна
повреда на намиращия се в същия автомобил Ц. Б. Г..
От представеното с исковата молба удостоверение за
наследници се установява, че загиналият при произшествието А. Ц. П. е син на
ищците Л.П. и Ц.П..
Между страните липсва спор по факта, че лекият автомобил
"Тойота Корола" е имал при ответника валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Представени са заверени копия от претенции, входирани при
ответника на 15.11.2018г., с които ищците са поискали да им бъдат изплатени
обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния син от по 200 000лв. С
писмо от 15.02.2019г. ответникът е уведомил ищците, че поради непредставяне на изисканите
от него заверени преписи от съдебно решение, прокурорско или наказателно
постановление и изготвени в хода на досъдебното производство автотехнически и съдебномедицински
експертизи, няма основание да им изплати обезщетения по образуваната щета.
За доказване на въведеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия е допусната и изслушана
специализирана комплексна автотехническа и медицинска експертиза, чието
заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда. Вещото
лице-автоексперт установява, че лекият автомобил "Хюндай Соната" е
оборудван с триточкови инерционни предпазни колани на всички места, в т.ч. и на
това за водача. Вещото лице приема, че в конкретния случай, предвид механизма
на настъпване на произшествието при челен удар в предната част на автомобила и
високите скорости, от ударния процес са настъпили големи деформации по него.
Инерционната сила, действаща върху тялото на водача П. в момента на удара, е
била с направление в посока напред спрямо оста на лекия автомобил, което води
до стремеж на тялото – торса, главата, долната част на долните крайници и
горните крайници да се придвижи в посока, срещуположна на ударния импулс с леко
отклонение вляво. Отчитайки обстоятелството, че ударът между двата автомобила е
челен и при висока скорост, при което от техническа гледна точка значението на
предпазния колан и на въздушната възглавница е незначително, и предвид
установените увреждания върху тялото на водача същите отговарят да бъдат
получени от удари в арматурното табло, пода и тавана на купето на автомобила, вещото
лице-автоексперт приема, че ако водачът на л.а."Хюндай" е бил без
поставен колан, уврежданията по тялото му биха били много по-големи.
Вещото лице-съдебен лекар приема, че предвид механизма на
ПТП, челния сблъсък между двата автомобила и интензитета на получените
увреждания, П. е бил с поставен обезопасителен колан. В медицинската част на
заключение се описват получените от П. увреждания и се сочи, че причина за
смъртта му е тежка съчетана травма, довела до състояние, несъвместимо с живота,
като водещите увреждания са тежката гръдна травма в съчетание с кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки. Изследвайки уврежданията върху трупа на загиналия,
съдебният лекар сочи, че при външния оглед са установени увреждания, които са
характерни за поставен предпазен колан, и които се получават при челен сблъсък
вследствие на инерционното движение на тялото напред, а именно двойно
ивицовидно охлузване по предната повърхност с ход надолу и надясно и подлежащи
подкожни кръвонасядания, както и такива на предната коремна стена, които
потвърждават, че към момента на ПТП П. е бил с поставен предпазен колан.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени
вреди по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Ц. Г. е внук на Л. и Ц. П. и покойният А. П. е
негов вуйчо. Същият свидетелства, че вуйчо му А. нямал свое семейство и живеел
в един апартамент с родителите си в София. След пенсионирането си от армията А.
се прибрал трайно в София и тогава родителите му отишли да живеят във вилата си
в с.***. Отношенията между ищците и сина им били отлични, чували се всеки ден
по телефона, родителите всеки месец ходели при него в София за по една седмица.
Г. заявява, че заедно с вуйчо си ходел всяка седмица в с.***, за да занесат
храна на възрастните хора, заедно направили ремонт на етаж от вилата. Св.Г.
също пострадал при катастрофата и докато бил в болница във Враца баба му дядо
му ходели при него. След изписването му от болница през м.декември Г. видял
баба си и дядо си и според него те вече не били същите и само плачели.
Свидетелят заявява, че след смъртта на сина си дядо му получил сърдечно
заболяване, а баба му се разболяла от диабет.
Св. С. К. е съседка на ищците в с.*** и познава семейството
им от 2001г. Същата свидетелства, че отношенията между родителите и сина били
много добри и те постоянно се търсели. А. всеки уикенд ходел при майка си баща
си, грижел се за тях, пазарувал, плащал сметките, купувал им лекарства и при
необходимост търсел лекари, всяка зима ги вземал при себе си в София. К. свидетелства, че
родителите разбрали за смъртта на сина си от своята дъщеря. Приели новината
много тежко, първоначалната им реакция била шок и ужас, били съсипани. След
смъртта на сина си Л. и Ц. ***, където за тях започнала да се грижи дъщеря им. К.
се чувала с тях по телефона няколко пъти седмично и те споделяли с нея мъката
си и това, че не могат да преживеят загубата, за по няколко дни ходели на село
и споделяли, че се чувстват много зле и са започнали да боледуват, плачели и
престанали да се хранят.
При така изяснената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
С влязла в законна сила присъда С. И. Р. е признат за
виновен в това, че при управление на лек автомобил, в нарушение на правилата за
движение и по непредпазливост е причинил ПТП, в резултат от което е настъпила
смъртта на А. Ц. П., син на ищците Л. и Ц. П.. Съгласно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданскоправните последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
По делото е безспорно, че лекият автомобил "Тойота
Корола", управляван от Р., е имал при ответника валидна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите и процесното ПТП е настъпило в срока
на покритие на застрахователната полица.
С Постановление №4/25.V.1961г. Пленумът на ВС се е
произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква неимуществени вреди да
бъдат обезщетявани на най-близките на пострадалия, в който кръг са включени
неговите родители, т.е. ищците Л. и Ц. П. са материално легитимирани да получат
обезщетение за болките и страданията от смъртта на техния син А. П..
От събраните по делото гласни доказателства се установява,
че двамата родители са били със своя син в отношения, основани на взаимна обич,
разбирателство и подкрепа. Приживе синът е подпомагал своите възрастни родители
както морално, така и материално и връзката между тях е била много сила.
Преждевременната и внезапна смърт е била за родителите силен шок и е причинила
неимоверни болки и скръб от загубата на обичния и грижовен син.
По делото са представени писмени доказателства за това, че
ищците са предявили пред ответника застрахователни претенции за изплащане на
обезщетения за неимуществени вреди, но такива са им отказани.
Изложеното дава основание на съда да приеме за доказано
основанието за ангажиране на отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1,
вр. чл.429, ал.1 КЗ да обезщети родителите на починалия при произшествието за
претърпените от тях неимуществени вреди.
След анализ и преценка по вътрешно убеждение на събраните по
делото доказателства съдът намира за справедливо по критерия на чл.52 ЗЗД всеки
от родителите да бъде обезщетен за претърпените неимуществени вреди със сумата
100 000лв., в който размер предявените искове са основателни и доказани и
следва да бъдат уважени. Обезщетенията следва да бъдат присъдени на ищцата Л.А.П.
лично и на последната и П.Ц.П., в качеството на законни наследници на починалия
в хода на делото Ц.П.П..
Обезщетенията следва да бъдат присъдени ведно със законната
лихва, за начален момент на която съдът определя датата 03.12.2018г., когато е
изтекъл 15-дневният срок по чл.497, ал.1, т.1 КЗ. За това свое разрешение
относно началния момент на лихвата съдът взе предвид, че към датата на
предявяване на застрахователните претенции ищците обективно не са били в
състояние да представят поискания по реда на чл.106, ал.3 КЗ акт за приключване
на образуваното досъдебно производство.
Като носител на доказателствената тежест ответникът не е
провел пълно и главно доказване на възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, основано на твърдение за непоставен
предпазен колан. Тъкмо обратното, това възражение се опровергава от
заключението на изслушаната комплексна автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 8 000лв.
В полза на адв.М.М. от САК ответникът следва да бъде осъден
да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в общ размер 7 060лв.
Съразмерно с отхвърлената част на исковете ищците следва да
бъдат осъден да заплатят на ответника разноски по компенсация по представения
списък по чл.80 ГПК в размер на 525лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "Застрахователно дружество ЕВРОИНС"АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати лично на Л.А.П., ЕГН **********,
с адрес *** сумата 100 000лв. и на Л.А.П. и П.Ц.П., ЕГН **********, с адрес ***,
в качеството на законни наследници на Ц.П.П., ЕГН ********** сумата 100 000лв.,
представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на А. Ц. П.,
загинал при ПТП на 12.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от 03.12.2018г.
до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА "Застрахователно дружество ЕВРОИНС"АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати в полза на Окръжен
съд-Враца държавна такса в размер на 8 000лв.
ОСЪЖДА "Застрахователно дружество ЕВРОИНС"АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.***да заплати на адвокат Д. М.М. от САК
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в общ размер на 7 060лв.
ОСЪЖДА Л.А.П., ЕГН ********** и П.Ц.П., ЕГН ********** да
заплатят на "Застрахователно дружество ЕВРОИНС"АД, ЕИК *** разноски
по компенсация в размер на 525лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: