Мотиви към присъда № 260074/22.03.2021 год.  по ЧХД № 2513 по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти състав

 

            Делото е образувано въз основа на тъжба на А.Р.С. с ЕГН ********** ***, с която е повдигнала обвинение срещу Н.Б.А.-Ш. с ЕГН ********** *** за извършено престъпление от частен характер, наказуемо по чл.146,ал.1 от НК.

           

С тъжбата А.С. е предявила и граждански иск против подсъдимата за сумата от 2000 лв., като обезщетение за причинените и неимуществени вреди от престъплението по чл.146,ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. Предявения граждански иск е  приет за съвместно разглеждане в производството, като С. е конституирана като граждански ищец.

В съдебно заседание, тъжителката, чрез повереника си адв.И. поддържа обвинението против подсъдимата, така както е въведено в тъжбата. Защитникът моли съда да признае подсъдимата за виновна при безспорно установената фактическа обстановка, като и наложи наказание съобразено с текста на закона. Иска се гражданския иск да бъде уважен, както и направените по делото разноски, включително и за адвокатски хонорар.

            Подсъдимата А., редовно уведомена се явява лично и с адвокати Б.  и Г. и двамата от  ВАК.

В  хода на производството дава обяснения, в които иска отвод на съда.

Последното по делото съдебно заседание се провежда в присъствието на адв. Г., ВАК,  без участието на подсъдимата, която редовно призована не сочи уважителни причини за неявяването си и с оглед повдигнатото и обвинение,  присъствието и в съдебно заседание не е задължително.

От страна на защитата и липсва активно процесуално поведение, както и изпълнение на задълженията по чл.98 от НПК. Същото е доминирано от тактиката на подсъдимата за отлагане на делото, резултат на което е  и напускането на последното по делото заседание от адв.Г..

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

Подсъдимата А. и св.С.Я. били съпрузи до 24.04.2019 год., когато с Решение № 1782 РС Варна е прекратил брака им. Отношенията между бившите съпрузи са влошени, водят помежду си множество дела от частен характер, дело по Закона за домашното насилие, видно от приложените по делото справки от деловодната система на РС Варна, както и досъдебно производство в СлО ОП Варна. Влошени са и отношенията между  А. и С., които преди това били приятелски. А. я приема за „ любовница” на Я. / видно от приложен по делото запис на тел. 112/.

Според изложеното в тъжбата, на 17.11.2019 год. тъжителката придружавала св.С.Я. до комплекс „ Пикадили парк” в гр.Варна, който имал уговорка да се срещне с А.. В 15 часа били пред входа на комплекса. Я. паркирал автомобила, а тъжителката стояла на предна дясна седалка. Секунди по-късно успоредно на автомобила на Я. спрял автомобила на А.. Я. слязъл от автомобила и отишъл до багажника, за да вземе и предаде вещите на А.. Докато Я. се намирал зад багажника на автомобила, А. слязла от своя автомобил, отворила задната дясна врата на автомобила му и започнала да нанася удари в тила и задната част на главата  на тъжителката с юмруци в областта на главата и да я обижда, наричайки я „ курва”, „ боклук”, „ парцал”.Тъй като А. била със сложен колан към седалката не могла да се предпази от ударите, извикала за помощ, при което Я. се намесил и прекратил нападението на подсъдимата. Според тъжителката това се случило пред детето на А. и Я., което стояло на задната седалка и според тъжителката се уплашило.  Според тъжителката след като Я. се намесил, А. грабнала дъщеря си и насила я качила в своята кола, след което се отдалечила от мястото. Я. тръгнал след автомобила.Твърди, че видяла А. да крещи нещо на Я., но не чула какво, определя поведението и като агресивно. Твърди, че не се е освидетелствала, както и че не е провокирала нито физически, нито вербално А., за да я предизвика.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на показанията на  св. С.Я., отчасти от показанията на св. Е.Е., както и от събраните в хода на съдебното производство доказателства, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

С най-голямо значение за изясняването на делото и при оценката на достоверността на показанията на свидетелите Я. и Е. се явяват приобщените като веществени доказателства звукозапис на тел. 112 и най-вече видеозаписи, които отразяват извършването на деянието. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществено доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС и мн. др.).

В показанията си св.Я. твърди, че е имал уговорка с А. да се видят на 17.11.2019 год. до „Пикадили парк“. Спрял точно до входа, тъй като нямал намерение да се бави, а А. спряла автомобила си успоредно на неговия. Я. излязъл от автомобила и отишъл до багажника на колата си, за да извади багажа, който трябвало да и предаде. Видял, че А. слиза от колата, отваря задната врата на автомобила му и чул виковете на тъжителката. Погледнал и видял, че А. я удря с дясната си ръка и едновременно с това я обиждала,наричайки я „ курво, мършо, ще те смачкам, пачавра „ и др. Издърпал А. от колата и я отдалечил. А. взела детето им от колата му , качила го в нейната кола и се отдалечила на около 20 метра, а той я последвал. Там също А. продължила да отправя обиди по адрес на С.. Тъй като детето му се разплакало, взел го и се върнал при автомобила си.

            В показанията си св.Е. посочва, че е присъствал на инцидент на 17.11.2019 год. в района на „Пикадили парк“ Варна.Твърди, че бил в автомобила си и чул подсъдимата да вика:“ вижте го това е кмета на Девня, вижте го“, което го накарало да се обърне.Разбрал, че е семеен скандал, защото се говорело на висок тон.

Видно от заключението на видео-техническата и лицево идентификационна експертиза / л.295 от делото /  е, че при прегледа на видеофайловете се установява, че са цифров презапис, записан върху твърдия диск на компютърна видео охранителна система. Не се установяват следи от манипулация/намеса върху записаната информация, таим кодът (данни за дата и час) вкопиран в изображението не се прекъсва. Не се установяват нарушения в структурата на пикселната решетка. При това положение посоченото  доказателство според състава на съда е  изцяло обективно, неповлияно от субективизъм и отразява извършването на деянието.

От заключението на експертизата се установява, че на 17.11.2019 год. в 15:08:23 часа в обхвата на камерата влиза лек автомобил черен на цвят марка „Лексус" с per. № ***, непосредствено зад него се движи джип марка „Лексус", черен на цвят с per. № ***. Лекия автомобил спира върху пешеходната пътека. Джипа спира успоредно на лекия автомобил. От лекия автомобил слиза лице от видимо мъжки пол и преминава зад автомобила. От джипа слиза лице от видимо женски пол.Лицата провеждат разговор. Лицето от мъжки пол отваря капака на багажника на лекия автомобил. Лицето от видимо женски пол отваря задна дясна врата на лекия автомобил и се навежда към купето на автомобила, придвижва се към предната част и извършва действия които не могат да бъдат конкретизирани поради това, че няма видимост в купето на автомобила.

Лицето от мъжки пол затваря багажника и с лявата си ръка хваща за лявото рамо лицето от видимо женски пол, и я издърпва към задната част на автомобила. Държи я за лявата ръка. От отворената врата излиза дете от видимо женски пол и застава между двамата.

Лицето от женски пол взема детето на ръце и влиза в джипа, след което потегля. В 15:09:23 часа джипа излиза от обхвата на камерата.

Лицето от видимо мъжки пол затваря капака на багажника на лекия автомобил и тръгва пеша в посока на джипа. В 15:09:37 часа лицето излиза от обхвата на камерата.

При преглед на видеофайловете от Обект № 2 се установява, че в обхвата на камерите е външно пространство, описано от видеофайловете от Обект № 1, но под различен ракурс.  Джип Лексус след като излиза от обхвата на камерите от обект № 1 се придвижва до края на паркинг зоната и паркира автомобила на заден ход на последното обособено място за паркиране. Лицето от видимо мъжки пол управляващо лекия автомобил Лексус след като като излиза от обхвата на камерите от обект № 1 отива до паркирания джип.

На 17.11.2019 год. в 15:08:34 часа според таим кодът вкопиран в изображението в обхвата на камерата навлиза лек автомобил, черен на цвят марка БМВ с peг. № ***.

Автомобилът подминава пешеходната пътека и спира от предна дясна врата излиза лице от видимо женски пол и тръгва към входа на магазина. Автомобилът продължава движението си напред и спира в края на обособените места за паркиране, като пред него е паркирал джипа. От предна лява врата слиза лице от видимо мъжки пол и се отправя към лицата, които са до джипа. Видимо провеждат разговор.Поради голямото разстояние от обектива на камерата не могат да бъдат конкретизирани действията на лицата.

При предварителния преглед на видеофайловете от обект № 1 се установява, че лице от видимо женски пол е със сходни общи черти на главата, лицето и тялото с тези на предоставения сравнителен материал от Н.Б.А.. Резултата от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на горепосочените фотокопия е заснето едно и също лице посочено, като Н.Б.А..

От заключението на допълнителната видео-техническа експертиза се установява, че при изследване на кадър извлечен от видео-потока с вкопиран в изображението тайм-код 15:08:28 часа и последващо увеличение и обработка  се установява, че на предна дясна седалка седи лице, чиито пол не може да бъде определен , лявата му ръка е с присвити пръсти в юмрук поставена на бедрото.В областта на китката се вижда черна каишка от дамски часовник, според размера. При изследване на кадър извлечен то видео-потока с вкопиран в изображението тайм код 15:08:58 часа и последващо увеличение и обработка се установява, че при отваряне на задна дясна врата и извършване на действия насочени към предната част на автомобила от лицето описано в протокол № 69 като Н.Б.А., лицето седящо на предна дясна седалка променя рязко своята позиция  - ръцете и кракът излизат от обхвата на камерата, вследствие на завъртане на лицето към дясната част на автомобила.

Съдът кредитира изготвените експертизи и приема, че същите са изготвени от компетентно лице, основават се на обективно, всестранно и пълно запознаване с всички останали събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите не създават съмнения за тяхната достоверност или автентичност и доколкото като допустими и относими доказателствени източници, допринасят съществено за изясняване на обективната истина по делото.

Видно от горното е, че св. Я. е очевидец на процесното събитие. Неговите показания представляват пряко доказателство, тъй като е безспорно, че е присъствал на описания в тъжбата инцидент и дава информация относно факти, влизащи в предмета на доказване по смисъла на чл.102, т.1 от НПК.

При преценка на показанията на св.Я. , съдът съобрази, че от една страна е бивш съпруг на подсъдимата, с която е в обтегнати лични отношения, а от друга – в близки отношения с тъжителката, но намира, че показанията му са достоверни, като това се определя не от близостта му с тъжителката,  и в този смисъл, че по отношение на него е налице вероятна заинтересованост от изхода на делото, а от това, че същите са последователни, убедителни и вътрешно непротиворечиви,както и че изцяло кореспондират от една страна със заключенията по назначените видеотехническа и лицево идентификационна и допълнителна видеотехническа експертизи .В този смисъл е и практиката на ВКС / Решение № 111 от 7.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 173/2013 г., I н. о., НК, „Наличието на родствени и/или приятелски зависимости между част от свидетелите и осъдения по делото не може само по себе си да обоснове извод за недостоверност на техните показания, а изисква внимателен анализ и оценка на тези показания „/.

Съдът кредитира показанията на св.Е., тъй като същите се потвърждават от видеозаписите и заключенията по тях. Въпреки, че Е. не е очевидец на случилото се между А. и С., тъй като видно от видеозаписите той е навлязъл с автомобила си в паркинг зоната на „Пикадили парк“, когато вече А. с автомобила си се е отдалечила от входа на комплексна и е паркирала автомобила си, той е свидетел на случилото се по-късно между Я. и А. до джипа на последната, след отдалечаването им от мястото където е автомобила на Я. с което потвърждава показанията на Я. и изложеното в тъжбата.  

От правна страна:

Предвид събраните доказателства съдът приема за безспорно установено, че подсъдимата е извършила възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.146, ал.1 от НК.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението „обида“ по чл.146 ал.1 от НК се изразява във казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго във негово присъствие.По този начин деецът дава своя негативна личностна оценка чрез епитети,квалификации,псувни и др..

Позовавайки се на установената фактическа обстановка съдът приема,че чрез казване на думите :“курва“,“ боклук“,“парцал“ от подс. А. в присъствие на частната тъжителка С. е осъществила изпълнителното деяние.

Думата ‘курва’ е нарицателна в обществото и със нея се обозначават морално пропаднали жени и е синоним на  долно падение в обществото. Думата ‘боклук’ в разговорния език  също се приема за обидна, тъй като тя е синоним обикновено на нечистотии и  смет.Думата ‘парцал’ в разговорния език се използва за обозначаване на  човек приеман като   нищожество, неморален, презрян, нищо.

Тези обидни думи са били възприети от частната тъжителка С., тъй като са казани в нейно присъствие.

Деянието е довършено, тъй като тъжителката С. е възприела обидните думи непосредствено, от което се е почувствала обидена, със засегнати чест и достойнство. Изпълнителното деяние е осъществено чрез казване на думи, които са унизителни от морална гледна точка и засягат отношения свързани със самооценката на тъжителката, нейното самосъзнание, вътрешно достойнство и чест, като човек.

            Субект на престъплението е  пълнолетно вменяемо лице – подсъдимата Н.Б.А.-32 години, българка, български гражданин, с висше образование, юрисконсулт, разведена, неосъждана,живуща ***,***,ЕГН **********.

 Деянието е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимата при осъществяване на деянието е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си.  Тя е била наясно със значението на казаните думи и е съзнавала, че изричайки ги, ще засегне честта и достойнството на тъжителката и е целяла именно тези последици от своето поведение.

По наказанието

            Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимата  за виновна за престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

            Подсъдимата А. не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава осма от НК. За престъплението по чл.146, ал.1 от НК се предвиждат наказания глоба от хиляда до три хиляди лева , като съдът може да наложи и наказание  обществено порицание, поради което съдът намери, че са налице предпоставките за приложението на императивната норма на чл.78а, ал.1 от НК, поради което, след като призна подсъдимата А. за виновна за престъплението по   чл.146, ал.1 от НК, я освободи от наказателна отговорност, като и наложи административно наказание глоба в размер на минимума от 1000 лева. При определяне размера на наказанието съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимата като личност. Подсъдимата е с ниска обществена опасност. В контекста на смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете необремененото и съдебно минало. С така определеното наказание съдът намери, че ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенции на наказанието. 

            По предявения граждански иск

По отношение на предявения граждански иск за това престъпление ,съобразявайки всички обстоятелства  във връзка с   претенцията за обезщетение за неимуществени вреди /Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният граждански иск да бъде уважен в пълния му размер от 2000 / две хиляди / лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. Налице е противоправно деяние, извършено виновно от подсъдимата, което е в пряка връзка с причинената вреда. Като последица от казаните обидни думи е била засегната честта и достойнството на тъжителката, с което последната е претърпяла неимуществени вреди – унижение , които се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението и подлежат на репарация.

Подсъдимата на осн. чл.189,ал.3 от НПК следва да заплати на частния тъжител и направените разноски по  настоящото дело в размер 1000.00 лв., предвид направеното искане в този смисъл, както и сумата от 603,70 лв. за СМЕ, ВТЕ и ДВТЕ.

Подсъдимата следва да заплати в полза на държавата и държавната такса в размер на 80.00 лв.върху уважения размер на гражданския иск.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                           СЪДИЯ В РС ВАРНА: