РЕШЕНИЕ
№ 1840/30.04.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 6312 по описа
на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК *, с адрес: ***, ж. к. „Мл. *“, Б. П. С., сграда *, чрез процесуалния
му представител – адв. Зд. Ц., срещу В.К.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.415,
ал.4 от ГПК, вр. чл.79 и чл.92 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 53,92 лв., представляваща неплатена цена за ползвани мобилни услуги по Договор
за мобилни услуги № * г., съгласно фактура № * г., за отчетния период
05.05.2015 г. – 04.06.2015 г.; 9,06 лв. представляваща неплатена цена за ползвани мобилни услуги по Договор
за мобилни услуги № * г. и Допълнително споразумение № * от * г., съгласно
фактура № * г. и № * г. формирана като сбор на сумите от 0,07 лв. и 8,99
лв., за отчетен период 15.07.2015 г. – 14.08.2015 г., съответно 15.08.2015 г. –
14.09.2015 г.; 5,71 лв., представляваща неплатена цена за ползвани мобилни услуги по Договор
за фиксирани услуги № * г., съгласно фактура № * г., за отчетния период
01.08.2015 г. – 31.08.2015 г.; 4,66 лв., представляваща неплатена цена за ползвани мобилни услуги по Договор
за мобилни услуги № * г., съгласно фактура № * г., за отчетния период
05.08.2015 г. – 04.09.2015 г.; 7,75 лв., представляваща неплатена цена за ползвани мобилни услуги по Договор
за мобилни услуги № * г. и Допълнително споразумение № * от * г., съгласно
фактура № * г., за отчетния период 05.08.2015 г. – 04.09.2015 г.; 300,86 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № * г.,
съгласно фактура № * г., начислена за периода 05.06.2015 г. до 07.01.2017 г.; 122,71 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение № * от * г.,
съгласно фактура № * г., начислена за периода 30.09.2015 г. до 03.02.2017 г.; 200,00 лв., представляваща фиксирана неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги № * г., съгласно фактура № * г.; 117,47
лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително
споразумение № * от * г., съгласно фактура № * г., начислена за периода
30.09.2015 г. до 13.01.2017 г.; 76,18 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за фиксирани
услуги № * г., съгласно фактура № * г., начислена за периода 30.09.2015 г. до
07.01.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху всяко от главните
задължения от датата на депозиране на заявлението до окончателното заплащане на
вземанията, за които суми е издадена
Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, ХІІ състав.
В исковата молба се твърди, че към периода на издаване на процесните
фактури ищецът „Т.Б.” ЕАД и ответникът В.К.М. са били обвързани от
облигационни отношения възникнали по силата на следните договори: Договор за
мобилни услуги № * от * г. и Допълнително споразумение № * от * г. за номер *;
Договор за мобилни услуги № * от * г. и Допълнително споразумение № * от * г. за
номер *; Договор за мобилни услуги № * от * г. за номер *; Договор за мобилни
услуги № * от * г. за номер *; Договор за фиксирани услуги № * от * г. за номер
*.
Сочи се, че процесните задължения
за мобилни и фиксирани услуги, както и за начислени неустойки, произтичат от
неизпълнение на ответника на задължения по горепосочените договори, за които са
издадени следните фактури:
- фактура № * г. за сумите: сумата 77,93
лв. с ДДС. неплатена цена за ползвани мобилни услуги по Договор
за мобилни услуги № * г., за отчетния период 05.05.2015 г. – 04.06.2015 г. за мобилен номер *, включваща месечна
абонаментна такса 16,66 лв., такса спиране на номер 0,50 лв. и потребени услуги
47,78 лв. (SMS 0,78 лв., международни разговори 29,43 лв., разговори към други
национални мобилни мрежи 9,45 лв., разговори към "Грижа за клиента"
0,02 лв., разговори с Теленор 8,10 лв.); сумата 324,87 лв.
начислена за периода 05.06.2015 г. до 07.01.2017 г. неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № * г. по вина на ответника. Правото
на неустойка се обосновава с извършен на 05.06.2015 г. по инициатива на ответника пренос на мобилен номер * в
мрежата на друг мобилен оператор, и последвалата деактивация на номера от
ищеца, в резултат на което договорът за мобилни услуги бил предсрочно
прекратен. Съгласно т.11 от него в случай на предсрочно прекратяване по вина на
потребителя поради неизпълнение на задълженията му, последният дължи неустойка
в размер на стандартните за абонаментния план месечни такси от датата на прекратяването
на договора до края на първоначално предвидения срок. В случая от датата на
деактивация на номер * - 05.06.2015 г. до края на срока на договора 07.01.2017
г. е налице период от 584 дни, или 19,466 месеца, а стандартният месечен
абонамент за номер *, уговорен в т. 5 от договора, бил в размер на 19,99 лв. с
ДДС. Общата сума, начислена във фактурата е 354,78 лв., след приспадане на
надвнесено плащане за предходен отчетен период от 48,02 лв.;
- фактура № * г. за сумата 0,07 лв. с ДДС
неплатена цена за ползвани мобилни услуги по Договор
за мобилни услуги № * г. и Допълнително споразумение № * от 07.01.2015 г., за
отчетния период 17.07.2015 г. – 14.08.2015 г. за мобилен номер *, включваща месечна абонаментна
такса 8,99 лв. с. ДДС, след приспадане на 8,92 лв. надвнесено плащане за
предходен отчетен период.;
- фактура № * г. за сумата 5,71 лв. неплатена цена за ползвани фиксирани услуги по Договор за фиксирани
услуги № * г., за отчетния период 01.08.2015 г. – 31.08.2015 г. за номер *, включваща месечна абонаментна
такса в размер на 5,90 лв. с ДДС, след приспадане на 0,19 лв. надвнесено
плащане за предходен отчетен период.;
- фактура № * г. за сумите: сумата
5,90 лв. неплатена цена за ползвани мобилни услуги по Договор
за мобилни услуги № * г., за отчетния период 05.08.2015 г. – 04.09.2015 г. за мобилен номер *, включваща месечна
абонаментна такса в размер на 5,90 лв. с вкл. ДДС; сумата 8,99 лв., неплатена цена за ползвани мобилни услуги по Договор за мобилни
услуги № * г. и Допълнително споразумение № * от * г., за отчетния период
05.08.2015 г. – 04.09.2015 г. за номер *, включваща месечна абонаментна такса в размер на 8,99 лв. с
вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 12,41 лв., след приспадане на
надвнесено плащане за предходен отчетен период от 2,48 лв.;
- фактура № * г. за сумата 8,99 лв., неплатена цена за ползвани мобилни услуги по Договор за мобилни
услуги № * г. и Допълнително споразумение № * от * г., за отчетния период 15.08.2015
г. – 14.09.2015 г. за
мобилен номер *, включваща месечна абонаментна такса в размер на 8,99 лв. с.
ДДС.;
- фактура № * г. за следните суми: сумата 122,71 лв. начислена за периода
30.09.2015 г. до 03.02.2017 г. неустойка за предсрочно прекратяване на
Допълнително споразумение № * г., за телефон * по вина на ответника. Правото на неустойка се обосновава с неизпълнение в петнадесет дневен срок на
задълженията по фактура № * г., което на основание чл. 19б, б. „в“ от ОУ на „Т.Б.“
ЕАД довело до предсрочно прекратяване на споразумението. Съгласно раздел III, т.4 от него в случай на
предсрочно прекратяване по вина на потребителя поради неизпълнение на
задълженията му, последният дължи неустойка в размер на стандартните за
абонаментния план месечни такси от датата на прекратяването на споразумението
до края на първоначално предвидения му срок. В случая от датата на деактивация
- 30.09.2015 г. до края на срока 03.02.2017 г. е изминал период от 492 дни, или 16,4 месеца, а
стандартният месечен абонамент за номер *, уговорен в раздел I от
споразумението, бил в размер на 8,99 лв. с ДДС; сумата 200,00 лв.,
представляваща фиксирана неустойка за предсрочно прекратяване по вина на
ответника на Договор за мобилни
услуги № * г., уговорена в т.11 от него. Правото на неустойка се обосновава с неизпълнение в петнадесет дневен срок на
задълженията по фактура № * г., което на основание чл. 19б, б. „в“ от ОУ на „Т.Б.“
ЕАД довело до предсрочно прекратяване на договора.;
- фактура № * г. за сумата от 117,47 лв. начислена
за периода 30.09.2015 г. до 13.01.2017 г. неустойка за предсрочно прекратяване
на Допълнително споразумение № *
г., за телефон * по вина на
ответника. Правото на неустойка
се обосновава с неизпълнение
в петнадесет дневен срок на задълженията по фактура № * г., което на основание
чл. 19б, б. „в“ от ОУ на „Т.Б.“ ЕАД довело до предсрочно прекратяване на споразумението.
Съгласно раздел III, т.4 от
него в случай на предсрочното му прекратяване по вина на потребителя поради
неизпълнение на задълженията му, последният дължи неустойка в размер на
стандартните за абонаментния план месечни такси от датата на прекратяването на
споразумението до края на първоначално предвидения му срок. В случая от датата
на деактивация - 30.09.2015 г. до края на срока 13.01.2017 г. е изминал период от 471 дни, или 15,7 месеца,
а стандартният месечен абонамент за номер *, уговорен в раздел I от
споразумението, бил в размер на 8,99 лв. с ДДС;
- Фактура № * г. за сумата от 76,18 лв. начислена
за периода 30.09.2015 г. до 07.01.2017 г. неустойка за предсрочно прекратяване
на Договор за фиксирани услуги
№ * от *г.,
за телефон * по вина на ответника. Правото на неустойка се обосновава с неизпълнение в петнадесет дневен срок на
задълженията по фактура № * г., което на основание чл. 19б, б. „в“ от ОУ на „Т.Б.“
ЕАД довело до предсрочно прекратяване на договора. Съгласно т. 10 от него в случай на предсрочно
прекратяване по вина на потребителя поради неизпълнение на задълженията му,
последният дължи неустойка в размер на стандартните за абонаментния план
месечни такси от датата на прекратяването на договора до края на първоначално
предвидения му срок. В случая от датата на деактивация - 30.09.2015 г. до края
на срока 07.01.2017
г. е изминал период от 465 дни,
или 15,5 месеца, а стандартният месечен абонамент за номер *, бил в размер на 5,90
лв. с ДДС.
Ищецът твърди, че за момент на прекратяване
на договорите за мобилни номера *, *, * и * се счита датата на спиране на
достъпа на клиента до мрежата на оператора, която в случая за всички номера е
30.09.2015 г., от който момент започва да се начислява неустойката. Сочи, че
изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите настъпва петнадесет дена след
издаването ѝ, като и към момента задълженията не са погасени.
По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски за заповедното и за исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.К. М. Поддържа, че предявените
искове са неоснователни и ги оспорва по основание и размер. Признава, че между
него и ответника е съществувало правоотношение по предоставяне на мобилни
услуги. Твърди, че е заплатил всички потребени услуги, за което представя
доказателства, както и че не дължи посочения размер на неустойките. Признава,
че е поискал пренос към друг оператор на номер *, но е заявил, че ще продължи
да ползва услугите за другите телефонни номера. Не бил съгласен да заплати
неустойка за всички номера и за целия срок на договорите, за да продължи да
ползва другите номера, поради което ищецът прекратил доставянето на телефонна
услуга и за тях, като начислил и допълнителни неустойки. Счита неустоечните
клаузи за нищожни, като противоречащи на добрите нрави, както и за прекомерни.
Сочи, че не е получавал уведомление за прекратяване на договорите, както и че
не е ясно по кой договор се претендира неустойка и за кой мобилен номер.
Оспорва задълженията за неустойка с твърдения, че ищецът не сочи да е претърпял
вреди, както и че в случая единствената цел, за която е уговорена неустойката
излиза извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Излага, че клаузата за неустойка в размер на дължимите месечни такси
до крайната дата на договора, при едностранно прекратяване на договора поради
неплащане в срок на предоставени услуги, не е обсъдена с него и не е дал
съгласието си за вписването ѝ в договорите. Сочи, че има качеството
потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП. В тази връзка твърди, че
процесните договори са бланкови и не са били предмет на предварително
договаряне между страните, поради което не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, а атакуваната клауза за неустойка не е индивидуално уговорена.
В тази връзка се позовава и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Сочи, че в случая
договорите са попълнени и оформени от ищеца – търговец, което говори че не е
имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за
неустойка. Твърди, че неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни
такси до края на срока на договора, вече трайно се приема за нарушение на чл.
68г, ал.1 от ЗЗП, както и за нелоялна търговска практика. По изложените
съображения моли този иск да бъде отхвърлен. Прави възражение за прекомерност
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в заповедното и в
настоящото производство.
В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява, като изразената позиция
по спора се поддържа с нарочна писмена молба, чрез адв. Ц.
Ответникът се явява лично и с адв. Г.Г., чрез която поддържа отговора
по чл. 131 от ГПК. Доразвива
доводите си в писмена защита.
След съвкупна преценка на
ангажираните по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и
преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД с предмет парични суми, които се твърди, че ответникът
дължи като насрещна престация срещу потребените от него съобщителни
услуги, както и за неустойки поради неизпълнение на договорни задължения.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се
заповедно производство ч.гр.д. № * г. на ВРС, по което е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която ответникът е
възразил в срока по чл. 414 от ГПК. Установява се субективен и
обективен идентитет между вземането, за което е издадена заповедта по
чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в
настоящото производство. Следователно исковете са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
За да е налице валидно възникнало
вземане на ищеца към ответника е нужно да бъдат установени следните факти: валидно
възникнала облигационна връзка между страните в производството по сключени
договори за мобилни и фиксирани услуги; че ответникът е
потребил съответните услуги през процесните периоди; фактът
на прекратяване на сключените договори за мобилни услуги; наличието на валидни
клаузи за неустойка; размерът на претендираната главница и неустойка.
С доклада по делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, а и се установява от представените надлежно
заверени за вярност копия от писмени доказателства, че между страните са били налице следните облигационни връзки по доставка
на телекомуникационни мобилни и фиксирани услуги: Договор за мобилни услуги № * от * г. (л. 12) и Допълнително споразумение № * от * г. (л.36) за номер *, при стандартен месечен абонамент от 8,99 лв.; Договор за мобилни услуги № * от * г. (л. 13) и Допълнително споразумение № * от * г. за номер * (л. 43), при стандартен месечен абонамент от 8,99
лв.; Договор за мобилни услуги
№ * от * г. за номер * (л.17)
при стандартен месечен абонамент от 5,90 лв.; Договор за мобилни услуги № * от * г. за номер * (л. 23), при стандартен
месечен абонамент от 19,99 лв.; Договор за фиксирани услуги № * от * г. за номер *. Действително с нарочна молба от 05.10.2018 г.
ответникът е оспорил автентичността на положения за него подпис в Договор за фиксирани услуги № * г., преписът от който е изключен
с Определение № * г. от доказателствената
съвкупност, доколкото в молба от 25.10.2018 г. ищецът е посочил, че няма да
се ползва от документа. Въпреки това съдът следва да зачете общото признание на
ответника, направено с отговора на исковата молба, а именно че е бил в
облигационни връзки с ищеца. Така направеното признание на неизгоден за
страната факт предхожда оспорването на подписа предприето от ответника с
молбата от 05.10.2018 г., следователно доказателствената му стойност не може да
бъде игнорирана от съда. Наред с това страната не е възразила срещу приетия за
окончателен доклад по делото, в който съдът е отделил за безспорно
обстоятелството, че между ответника и ищцовото дружество е бил сключен Договор за фиксирани услуги № * г. В обобщение съдът намира за
доказано, че твърдените от ищеца облигационни отношения по доставка на телекомуникационни мобилни и
фиксирани услуги са възникнали така както се твърди в исковата молба.
Въпреки естеството на
престацията на ищеца - доставка на мобилни и фиксирани съобщителни услуги,
доколкото не са наведени твърдения и представени доказателства за уговорка в
различен смисъл, договрните отношения между страните се регламентират от общите
правила за договорните задължения с предмет натурална престация. Съответно,
договорената цена се дължи при реално извършена доставка. В настоящия случай
ищцовото дружество е представило девет фактури за дължими абонаментни такси и
неустойки, като единствено фактурата от дата 05.06.2015 (л. 49) съдържа
задължение и за реално потребление под формата на изговорени минути и потребени
мегабайти за номер *. По делото не са налице данни,
нито твърдения ответникът, като потребител на мобилни услуги да е оспорил
начислените суми по фактурите за абонаментни такси, изговорени минути и
потребени мегабайти. Тази възможност е изрично регламентирана и в чл. 31 от ОУ
на „Т.Б.“ ЕАД, където е предвидено, че в шестмесечен срок от датата на издаване
на съответната фактура потребителят има възможност да оспори начисленото му
потребление. При липсата на такова
оспорване и доколкото в представените по делото
фактури доставените услуги са конкретно и детайлно индивидуализирани, се
налага извод, че е извършена реална доставка на посочените съобщителни услуги и
така за ответника е възникнало насрещно задължение да ги заплати.
По делото ответникът поддържа
правопогасяващото възражение, че е заплатил задълженията си към ищцовото
дружество, в подкрепа на което с отговора по чл. 131 от ГПК е представил девет
касови бона (л. 80-81 и 83) удостоверяващи приети плащания от търговеца на обща
стойност 159,23 лв. Приложените касови бонове са съобразени от вещото лице Д.П.
по приетото
към доказателствата и неоспорено от
страните заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като обективно, мотивирано и
компетентно дадено. Заключението опровергава възражението на ответника, че
е изправна страна по облигационните връзки с ищеца, тъй като експертът е
установил, че дори след приспадане на направени плащания в периода 10.06.2016
г. – 06.08.2015 г. и на надвнесени суми от предходни периоди, към датата на
подаване на заявлението - 29.01.2018 г., ответникът е имал следните задължения
към ищеца: 354,78 лв. по фактура № * г., 0,07 лв. по фактура
№ * г. и 8,99 лв. по № * г. (и двете касаещи задължения по Договор за мобилни
услуги № * г. и Допълнително споразумение № * от * г.), 5,71 лв. по фактура
№ * г. и 12,41 лв. по фактура № * г. Поради това и доколкото по делото не са приложени други доказателства за извършени
плащания на услугите потребени от ответника, съдът намира, че същият дължи на
ищеца тяхната цена в размерите установени в заключението на ССчЕ. Същите напълно
кореспондират на вземанията предявени от ищеца, поради което исковете за реално
изпълнение следва да се уважат изцяло.
Предмет на останалите искови
претенции са четири неустойки в размер на стандартните такси до края на срока
на съответните договори: 300,86 лв., за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги № * г., 122,71 лв., неустойка за предсрочно
прекратяване на Допълнително споразумение № * от * г., 117,47 лв., неустойка за
предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение № * от * г. и една неустойка във фиксиран
размер от 200,00
лв. За предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги № * г. Ищецът твърди, че в т. 11 от Договор за мобилни услуги №
* г. и Договор за мобилни услуги № * г., както и в чл. 19б,
б. „в“ от ОУ, с ответника валидно са уговорили неустоечени клаузи, които са
били активирани поради предсрочно
прекратяване по вина на потребителя на договорните отношения между страните по
доставка на мобилни и фиксирани услуги. Ищецът поддържа, че предсрочното
прекратяването на договорите е настъпило вследствие на забава в плащанията по
издадените фактури в петнадесетдневен срок от издаването им, а Договор за
мобилни услуги № * г. поради извършен на 05.06.2015 г. пренос по инициатива на
ответника на мобилен номер * в мрежата на друг мобилен оператор. Т.е. съобразно така уговореното според
ищеца, за да възникне правото му да получи неустойка, действието на договора
следва да бъде прекратено преди изтичане на крайния срок по вина на потребителя
или по инициатива на последния. Правото на изправната страна да прекрати
договора обаче е преобразуващо и следва да бъде упражнено чрез обективиране на
съответно изявление за това, което да е достигнало до неизправната страна (при
липса на представени доказателства, че страните са уговорили начин на разваляне
на договора извън общите правила на чл. 87 от ЗЗД). В случая ищецът не ангажира
никакви доказателства да е изявил воля за прекратяване на договорите преди
изтичане на уговорения срок, от които да бъде направен извод, че е упражнил
правото си така, че волеизявлението му да е стигнало до потребителя. Този извод на съда не е се променя от представената от ищеца Последна
покана за доброволно плащане от дата 02.10.2015 г. (л.121), по отношение на
която липсват доказателства да е стигнала до знанието на ищеца преди
прекратяване на процесните договори. Не може да се приеме и, че с исковата молба ищецът е упражнил това си
право, след като това е сторени при вече прекратен договор с изтичане на срока
му. По изложените съображения ищецът не е доказал, че процесните договори са
прекратени по реда предвиден от закона, поради което съдът намира, че не е
осъществен фактическият състав активиращ неустоечните клаузи. Респективно за
ищцовото дружество не е възникнало правото да получи уговорените неустойки.
Отделно от горното съдът
намира, че клаузите уреждащи
задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване не пораждат
задължения за ответника и като нищожни поради накърняване на добрите нрави.
Липсва нормативно ограничение и в
рамките на предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 от ЗЗД
страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или
на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга,
но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по т.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС.
При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености
на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се
задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да
я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер
на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му или във
фиксирания ѝ размер от 200,00 лв. (при условие, че абонаментната такса по
този прекратен Договор
за мобилни услуги № * възлиза
на 5,90 лв. – т.е. неустойката е в размер на почти 34 месечни такси), мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора. Следователно уговорените по този начин
неустойки за предсрочно прекратяване излизат извън по-горе очертаните функции
на неустойката, създават условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и
нарушават принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен
оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на
сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр.
3 от ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение № 110/21.07.2016
по дело № 1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. №
2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015 г.
на ВКС, I т.о. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на
договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на
закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията
и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д.
№ 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 5.06.2010 г. по
тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
Предвид така изложеното предявените искове за установяване на
дължимостта неустойки за предсрочно прекратяване на процесните договори се
явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
Предвид изхода на спора
и направеното искане, на ищеца следва да бъдат възстановени част от направените
разноски съразмерно на уважените искове за реално изпълнение. В тази връзка с
оглед поисканите и доказани разноски, съдът намира че с решението на ищецът
следва да се присъдят следните суми – 2,25 лв. за държавна такса и 32,47 лв. за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 33,82 лв. за държавна
такса, 32,47 лв. адвокатско
възнаграждение и 22.55 лв. депозит за вещо лице в исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ответникът не е
претендирал присъждане на разноски, поради което такива не следва да му се
присъждат.
Съдът констатира, че
поради негово опущение не е събран действителният размер на дълижмата държавна
такса от 500,00 лв., доколкото в заповедното и исковото производство ищецът е
внесъл единствено сумата от 400,00 лв., за разглеждането на осем иска. По
делото обаче са обективно-кумулативно съединени общо десет иска, поради което
за разглеждането им се дължи допълнително сумата от 100,00 лв., която на
основание чл. 77 от ГПК следва да бъде присъдена с настоящото решение в полза
на бюджета на съдебната власт.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *, с адрес: ***, ж. к. „Мл.*“, Бизнес Парк София, сграда *, ап.*, следните суми: 53,92 лв., представляваща неплатена цена за ползвани мобилни услуги по Договор
за мобилни услуги № * г., съгласно фактура
№ * г., за отчетния период 05.05.2015 г. – 04.06.2015 г.; 9,06 лв. представляваща неплатена цена за ползвани мобилни услуги по Договор
за мобилни услуги № * г. и Допълнително споразумение № * от * г., съгласно фактура № * г. и №
* г. формирана като сбор на сумите от 0,07 лв. и 8,99
лв., за отчетен период 15.07.2015 г. – 14.08.2015 г., съответно 15.08.2015 г. –
14.09.2015 г.; 5,71 лв., представляваща неплатена цена за ползвани мобилни услуги по Договор
за фиксирани услуги № * г., съгласно фактура
№ * г., за отчетния период 01.08.2015 г. – 31.08.2015 г.; 4,66 лв., представляваща неплатена цена за ползвани мобилни услуги по Договор
за мобилни услуги № * г., съгласно фактура
№ * г., за отчетния период 05.08.2015 г. – 04.09.2015 г.; 7,75 лв., представляваща неплатена цена за ползвани мобилни услуги по Договор
за мобилни услуги № * г. и Допълнително споразумение № * от * г., съгласно фактура № * г., за отчетния период 05.08.2015
г. – 04.09.2015 г., за които по ч. гр. д. № *г.
на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 79 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на следните суми: 300,86 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № * г.,
съгласно фактура № * г., начислена
за периода 05.06.2015 г. до 07.01.2017 г.; 122,71 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително
споразумение № * от * г., съгласно фактура
№ * г., начислена за периода 30.09.2015 г. до 03.02.2017 г.; 200,00 лв.,
представляваща фиксирана неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № * г., съгласно фактура
№ * г.; 117,47 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително
споразумение № * от * г., съгласно фактура
№ * г., начислена за периода 30.09.2015 г. до 13.01.2017 г.; 76,18 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за фиксирани
услуги № * г., съгласно фактура № * г.,
начислена за периода 30.09.2015 г. до 07.01.2017 г.
ОСЪЖДА
В.К.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *, с адрес: ***, ж. к. „Мл. *“, Бизнес Парк С., сграда *, сумата 34,72 лв. (тридесет и четири лева и седемдесет
и две стотинки), представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, както и сумата 88,84 лв. (осемдесет и осем лева и осемдесет и
четири стотинки), представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *, с
адрес: ***, ж. к. „Мл. *“, Бизнес Парк С., сграда *
да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд - Варна държавна такса в размер на сумата 100,00 лв. (сто лева), на основание чл.
77 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: