№ 1679
гр. Русе, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520102779 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. 500, ал.1 т.3 КЗ.
Постъпила е искова молба от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД
против В. С. С., в която се твърди, че ищцовото дружество е депозирало
заявление срещу ответника по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.
№***/2023г. по описа на РС - Русе и издадена Заповед за изпълнение,
вземането по която произтичало от обстоятелството, че на 21.02.2019г., в гр.
Русе, ответникът управлявайки лек автомобил марка „***", с рег. № ***
виновно е причинил пътно-транспортно произшествие при извършване на
маневра на заден ход, като блъснал автомобил марка „***", модел „***", с
ДКН № ***, като му причинил щети след което е напуснал мястото на
произшествието. Виновният водач бил установен по-късно от органите на
МВР и му бил съставен Акт за установяване на административното
нарушение от 18.04.2019г. за настъпилото пътно-транспортно произшествие и
е съставен Протокол за ПТП №*** също от 18.04.2019г., в които било
отразено, че виновният водач е напуснал местопроизшествието без да
уведоми и изчака контролните органи. Към датата на събитието, виновният
водач бил застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в ищцовото
дружество със застрахователна полица №BG/22/***, със срок на валидност от
1
13.09.2018г. до 12.09.2019г.
След като била предявена пред застрахователя претенция от
собственика на лекият автомобил марка „***“, била образувана щета с №***
и извършен оглед и опис на вредите от ПТП-то, експертиза и остойностяване
на същите и на собственика на пострадалия автомобил било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 257,87лв., която сума му била
преведена на 16.05.2019 г.
Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за
застраховането, ищцовото застрахователно дружество придобило правото на
регрес срещу виновния водач, напуснал мястото на ПТП - В. С. до размера на
изплатеното застрахователно обезщетение. Срещу тази претенция ответникът
депозирал възражение по заповедното производство.
С оглед на това се моли да бъде постановено съдебно решение, с което
да се признае за установено по отношение на В. С. С., че дължи на ЗК "Лев
Инс" АД сумите, както следва: 257,87 лева - главница, законна лихва върху
сумата, считано от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, както и всички
направени съдебно-деловодни разноски за заповедното и исковото
производства.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Отрича на датата на която е настъпило
пътно-транспортното произшествие да се е намирал в гр. Русе. Твърди, че
след като е бил потърсен от служители на полицията във връзка с процесния
инцидент се явил в „Пътна полиция“ и дал обяснения, за които му бил
съставен протокол. По автомобила му също не били открити следи,
доказващи извършеното ПТП. Последствие му бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение, респективно и Наказателно
постановление, които той обжалвал пред съда. С решението си по АНД № ***
от 2020 г. на Районен съд - Русе изцяло бил потвърден административният
акт. Решението на районния съд било обжалвано пред Административен съд -
Русе, който с решение от 10.03.2021г. по ***/2021г. отменило решението на
районния съд в частта, с която било потвърдено Наказателното
постановление на Началника на Сектор „Пътна полиция“ относно нарушение
на чл.123 ал. 1, т. 3, буква „в“ ЗДвП, включително и в тази част било
отменено наказателното постановление. Предвид това се счита, че ищцовата
2
претенция почива на отменено основание и се моли предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 21.02.2019г., в гр. Русе, ответникът В. С. С. е управлявал лек
автомобил марка „***", с рег. № *** и виновно е причинил пътно-
транспортно произшествие при извършване на маневра на заден ход, като е
блъснал паркиран автомобил марка „***", модел „***", с рег. №*** и му
причинил щети, след което е напуснал мястото на произшествието без да
сигнализира и да изчака органите на МВР.
Настъпилото ПТП е възприето от свидетелите очевидци – В. М. П.-С. и
И. Б. А.. Същите уведомили собственика на ударения автомобил П. К., когото
познавали като свой съсед, след което дали показания и пред органите на
„Пътна полиция“. Двамата познавали и причинителя на произшествието,
който имал офис в близост и често паркирал автомобила си на това място. И
двамата свидетели разпознали шофьора на автомобила „***“ и дали подробни
обяснения за случая пред полицейските служители.
За настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП от 18.04.2019г., в
който е посочена като причина за реализирането му извършвана маневра на
заден ход от управлявания от ответника автомобил „***", с рег. № *** при
която удря паркиран зад него автомобил „***", модел „***", с рег. №***.
За причиненото ПТП ответникът е санкциониран с Наказателно
постановление №*** от 31.05.2019г. на началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР – Русе за нарушение на чл. 40, ал.1 ЗДвП – движи се
на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите
участници в движението и за нарушение на чл. 123, ал.1 т.3 б. В ЗДвП – при
наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не
уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й.
Наложените наказания за двете нарушения са 20лв. за първото, а за второто
100лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
Наказателното постановление е обжалвано пред съда, като е отменено
с решение от 10.03.2021г. по ***/2021г. в частта относно второто нарушение -
по чл. 123, ал.1 т.3 б. В ЗДвП.
Няма спор по делото, а и се установява от представените
3
доказателства, че към датата на процесното ПТП, за лекия автомобил „***", с
рег. № *** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
в ищцовото дружество. След като е постъпило искане от собственика на
увредения автомобил е образувана щета с №***, извършен е оглед и опис на
вредите от ПТП-то, експертиза и остойностяване на същите. Изплатено е чрез
банков превод от 16.05.2019г. застрахователно обезщетение в размер на
257,87лв.
По депозирано заявление от ищцовото дружество е образувано ч.гр.д.
№***/2023г. по описа на РС – Русе, по което срещу ответника на 21.02.2023г.
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата от 257,87лв. главница по регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ във
връзка с настъпило 21.02.2019г. ПТП, ведно със законната лихва върху нея
считано от 20.02.2023г. и 75лв. разноски по заповедното производство.
Срещу заповедта ответникът е депозирал възражение в срока по чл.
414 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след своевременно депозирано възражение от
длъжника, поради което се явява процесуално допустим.
Правото на регресен иск на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите спрямо застрахован виновен водач е
предвидена в чл. 500 КЗ. Една от възможните хипотези, на която е основал
исковата си претенция ищецът, е предвидена в чл. 500, ал.1 т.3 КЗ – водачът е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен
в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина. В този случай застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и
разноски.
В процесния случай се касае за ПТП само с имуществени вреди,
поради което за водачите, участвали в произшествието, възникват
4
задълженията по чл. 123, ал.1, т.3, б. „а-в“ ЗДвП. При наличие на съгласие
водачите следва да попълнят своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно да уведомят
Сектор „Пътна полиция“, на територията на която е настъпило
произшествието. При липса на такова съгласие водачите участвали в ПТП са
длъжни, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната
служба за контрол на МВР и да изпълняват дадените им указания. Според чл.
125, т.7 ЗДвП посещението от контролните органи на МВР ще е
задължително и тогава, когато между участниците в произшествието има
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Събраните по делото доказателства дават основание да се приеме, че е
изпълнен фактическият състав на чл. 500, ал.1 т.3 КЗ. Липсата на оказано
съдействие от страна на ответника за установяване вредите от
произшествието и евентуалното съставянето на двустранен протокол са
предпоставка ПТП задължително да се посети от контролните органи на
МВР. Разногласие между водачите няма да е налице единствено при съставен
двустранен констативен протокол, какъвто в случая не е налице.
Следователно, независимо кой от фактическите състави на административно
нарушение по чл. 123, ал.1 т.3 ЗДвП е допуснал в случая ответника (според
мотивите на касационната инстанция по т.“а“), след като не е бил подписан
двустранен протокол е следвало да уведоми органите за контрол на
движението по пътищата и да изчака тяхното пристигане. След като не го е
направил е дал основание платилия обезщетение застраховател да предяви
настоящия регресен иск.
Въпреки, че констатациите на съда в административно-наказателното
производство по обжалване на наказателното постановление на ответника не
са обвързващи съда в настоящото производство, то в настоящото
производство не се установява различна фактическа обстановка от тази
установена в административно-наказателното производство, а същата е
изцяло потвърдена. Не са посочени и събрани каквито и да е доказателства,
които да са в подкрепа на възраженията на ответника, че не е причинил
процесното ПТП.
Въз основа на изложеното по-горе предявеният иск се явя доказан по
основание и след като не е оспорен по размер следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на
5
ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски за
настоящото производство в размер на 285лв. (25лв. държавна такса, 60лв.
депозит за свидетели и 200лв. юрисконсултско възнаграждение) и разноските
за заповедното производство в размер на 75лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. С. С. ЕГН********** с адрес
гр. Русе, *** дължи на Застрахователна компания “Лев Инс” АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ №67А сумата от 257,87лв. – главница, представляваща регресна
претенция за изплатено застрахователно обезщетение във връзка с ПТП от
21.02.2019г. в гр. Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 20.02.2023г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
Заповед №***/21.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА В. С. С. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *** да заплати
на Застрахователна компания “Лев Инс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №67А,
сумата от 285лв. разноски за настоящото производство и 75лв. разноски по
ч.гр.д.№***/2023г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6