Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260031
гр.Бургас,
12.08.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 2434 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Н.А.А. с ЕГН: **********,
с посочен съдебен адрес: *** чрез адв. К.Н.- САК,
срещу Наказателно постановление № НП-975/19.05.2020г., издадено от *– зам. кмет
на Община Бургас, с което за нарушение по чл. 98, ал.1, т. 1, предл. второ от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.12, вр. с чл. 183, ал.2, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.
С
жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
неправилно, и незаконосъобразно, като се посочва, че АУАН е съставен от
некомпетентен орган.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заедно с адв. Н., който поддържа довода си за липса на компетентност
на актосъставителя. Пледира за отмяна на НП изцяло и
присъждане на разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК.
За
административнонаказващия орган – Община Бургас, се
явява юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно, а описаното нарушение – безспорно
доказано. С оглед горното пледира за потвърждаване на НП изцяло и присъждане на
разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от
приложеното известие за доставяне НП е връчено на жалбоподателя на 09.06.2020г.,
а жалбата е подадена на 16.06.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 13.05.2020г., около 12.50 часа св. М.К. ***, забелязала в гр. Бургас, на ул. „*”, до дом № 89, лек автомобил
„Хонда” с рег. № *, собственост на жалбоподателя Н.А.,
който бил паркиран от дясната страна на пътното платно, по посока на
движението, непосредствено след знак В27. К. направила 7 снимки на паркираното
МПС, след което съставила Констативен протокол (л.13), а автомобилът бил
натоварен на автокран за транспортиране до специализиран паркинг.
На 13.05.2020г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН с
бл. № 0098533. Жалбоподателят попълнил и декларация по чл. 188 ЗДвП (л.12), в която потвърдил, че именно той е управлявал
автомобила него ден. Актът бил издаден на база констативния протокол, което
изрично било упоменато в него. Актосъставителят
описал в акта, констатациите по протокола, посочвайки отново, че МПС е било
„паркирано“ в зоната на действие на пътен знак В27, с което е представлявало и
пречка за останалите участници в движението. Тези факти били квалифицирани от актосъставителя,
като нарушение по чл. 98, ал.1, т.1, предл. 2 от
ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис
от него. В графата за възражения посочил, че констатациите в АУАН не отразяват
нарушението по издадения фиш, а друго нарушение /нарушаване на пътен знак В27/.
В законоустановения тридневен срок възражения срещу
акта не постъпили.
Въз основа на АУАН на 19.05.2020г. било издадено
атакуваното НП. АНО също възприел дадената от актосъставителя
правна квалификация, приел, че именно жалбоподателят е субект на административнонаказателната отговорност, поради което и на
основание чл. 189, ал.12 и чл. 183, ал.2, т. 1 ЗДвП му наложил административно
наказание „Глоба” в размер на 20 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното производство. По делото не се събра доказателствен материал, който да разколебава горните
фактически положения. Възраженията на жалбоподателя са съсредоточени около
допуснати нарушения, свързани с компетентността на актосъставителя.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка,
направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от оправомощен орган по
смисъла на чл. 189, ал.12 ЗДвП, видно от копие на Заповед №
416/26.02.2008г. на Кмета на Община Бургас.
Единственият довод на
жалбоподателя е относно компетентността на актосъставителя.
По мнение на настоящия състав АУАН е съставен от компетентно лице. Съгласно чл.
189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 167, ал.2, т.1 ЗДвП (намиращ се в
главата, регламентираща правата и задълженията на службите за контрол) служби
за контрол, определени от кметовете на общините контролират в населените места
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната
маркировка, средствата за организация и регулиране както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни
средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за движение
от водачите на индивидуални електрически превозни средства, движещи се по
велосипедна инфраструктура и на правилното използване на алармените инсталации,
монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана. Видно от приобщеното към
материалите по делото копие на Заповед № 1453/15.06.2015г. на Кмета на Община
Бургас, такива служба за контрол е дирекция „Управления при кризи, обществен
ред и сигурност“ (УКОРС), като служителите на длъжност главен специалист могат
да съставят актове по ЗДвП. Видно от съставения АУАН, актосъставителката
заема именно длъжност „главен специалист“ към УКОРС към Община Бургас, поради
което доводът за липса на компетентност е неоснователен.
Административнонаказателното производство
е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Нарушените материалноправни норми са посочени
правилно.
По същество:
Няма спор, че на 13.05.2020г.
автомобил „Хонда” с рег. № * е бил установен от
общинските служители на пътното платно на ул. „*“ до № 89, непосредствено след
знак В27.
Легалните определения
за "престой" и "паркиране" се съдържат съответно в чл. 93,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Според чл. 93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в
престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане
на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на
водача. Разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно
превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като
престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре,
за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво
препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването на
цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице „престой” освен
всичко останало, водачът на автомобила следва да се намира на място при него
(„в присъствието на водача“). В конкретния случай, няма спор, че жалбоподателят
не се е намирал при автомобила, когато същият е бил установен от органите на
Община Бургас. Поради това настоящият състав формира извод, че наказващият орган
законосъобразно е приел, че на посочените в НП място, дата и час МПС-то е било
„паркирано”, по смисъла на закона.
Съдът счита, че
правилно АНО е приел, че се касае именно до нарушение по чл. 98, ал.1, т. 1 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба - престоят и паркирането са забранени на място,
където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или
закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.
Видно от приложената
схема, снимки, а и от показанията на разпитания свидетел-очевидец - точното
място на паркираното МПС е било след знак В27 и в рамките на неговото действие,
както правилно е посочено в АУАН и НП. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.3 ППЗДвП пътният знак В27 означава – „Забранени са престоят и паркирането“, а съгласно разпоредбата на
чл. 50 ППЗДвП – действието на знака е до следващото
кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с
допълнителна табела Т2. В конкретния случай лекият автомобил е попадал в зоната
му на действие. Същевременно съгласно
чл. 80, ал.1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци - пътен знак В27 се използва за въвеждане на забрана за
престой и/или паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни
средства затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават
видимостта и широчината на платното за движение. С цитираната правна норма е
въведена необоримата презумпция, че на пътните участъци, на които е поставен
пътен знак В27, спрелите пътни превозни средства винаги затрудняват или пречат
на пътното движение, ограничавайки видимостта и широчината на платното за
движение (Решение № 494 от 9.03.2015 г. на АдмС -
Варна по адм. д. № 3531/2014 г.). Казано по друг
начин – щом на мястото е имало поставен по надлежния ред пътен знак В27, то по
презумпция - всяко паркиране в неговата зона представлява пречка/затруднение за
нормалното движение на пътните превозни средства. Поради това съдът приема, че
в конкретния случай контролните органи правилно са преценили, че се касае
именно за паркиране, нарушаващо забраната по чл. 98, ал.1, т. 1 ЗДвП, като
съвсем коректно са посочили и обективното обстоятелство, доказващо тази пречка
– наличието на знак В27. Следва да се посочи и че практиката на касационната
инстанция, като например - Решение № 239 от 17.02.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2292/2016 г. е
последователна в схващането си, че уточнението, че наред със създаването на
пречки автомобилът е и паркиран след пътен знак „В27” не води до объркване и
неяснота за какво точно нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
В този ред на мисли съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения при
описването на противоправна проява, а самото деяние
правилно е подведено под съответната материална норма.
По отношение на авторството на деянието - няма спор, че
лекият автомобил е собственост на жалбоподателя, като видно от приложената
декларация на л.7, става ясно, че именно той го е паркирал – т.е. именно той е
извършил нарушението, поради което и правилно контролните органи са издали АУАН
и НП срещу него.
Наложеното на жалбоподателя
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 20 лева,
който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването
й.
В случая нарушението не може да се
квалифицира като „маловажно” по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая
конкретното нарушение не се отличава от типичния случай на този вид нарушения,
като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност.
Всичко горепосочено води до
извода, че в случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, а определената
санкция е законосъобразна, поради което и издаденото НП следва да се потвърди.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното
искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Искането
е направено в срок- до приключване на съдебното заседание съобразно указанията
в т. 11 на ТР № 6/2013г. по тълк. дело № 6/2012 на
ВКС, ОСГТК. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението
за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е
от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение
в размер на 80 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
НП-975/19.05.2020г., издадено от *– зам. кмет на Община Бургас, с което за
нарушение по чл. 98, ал.1, т. 1, предл. второ от ЗДвП
и на основание чл. 189, ал.12, вр. с чл. 183, ал.2,
т. 1 от ЗДвП, на Н.А.А. с ЕГН: **********, с посочен
съдебен адрес: *** чрез адв. К.Н.- САК, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.
ОСЪЖДА Н.А.А. с ЕГН: **********,*** сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.