№ 17480
гр. София, 11.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело №
20221110100484 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на ЕЛ. ЕВГ. Ж., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, ж.к. „**** против „***“ ЕАД, ЕИК ** със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Оборище“, *** представлявано от изпълнителните си
директори Б.Ф.С и Д.Н.Н.-И
След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че
същата не отговаря на изискванията на чл.128, т. 2 и 3 от ГПК, оставил е исковата молба без
движение и е разпоредил да се отстранят нередовностите. Ищецът, в срок, е изпълнил
дадените указания от съда и съдът е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
След като на ответника са били връчени съдебните книжа, в указания на ответника
срок, по делото е постъпил отговор на исковата молба, като ответникът оспорва заявените от
ищеца претенции и моли съдът даги отхвърли като недопустими и да постанови
определение, с което да прекрати делото. Ответникът също така моли, в случай, че съдът
приеме исковете за допустими, да се отхвърлят изцяло предявените от ищеца искове като
недоказани и неоснователни.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото
същата е заявена в срока по чл.415, ал. 4 от ГПК и от лице, което описва и твърди факти, на
които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че на 19.04.2005г. е сключен договор за кредит за покупка на
недвижим имот между ищеца – Е.Ж. (кредитополучател) и ответника – „***“ ЕАД
1
(кредитодател). По силата на договора, кредитодателят е отпуснал на кредитодателя сумата
от 20 000 лв за покупка на недвижим имот, находящ се в гр. ***. Кредитът е бил обезпечен
със законна ипотека, учредена върху закупения недвижим имот.
Ищецът твърди, че съгласно чл. 2 от раздел 2 от Договора за кредит за покупка на
недвижим имот (Договора), срокът на издължаване на кредита е 180 месеца, считано от
датата на усвояването и превръщането му в анюитетен дълг.
Твърди се, че съгласно раздел2, т. 6.1 от Договора, кредитополучателят заплаща
фиксирана лихва в размер на 12,25% за кредит без обследване на дохода за период от една
календарна година, считано от датата на усвояване на кредита. След изтичане на
едногодишния срок, кредитополучателят заплаща лихва в размер, определен периодично от
кредитодателя и в зависимост от определените от нея условия, на които кредитодателят
отговаря, като промяната на лихвата е задължителна за страните по договора.
На основание т. 21, б.“а“ от раздел 6 от договора, кредитодателя дължи такса за
управление на кредита, която всяка година на падежната дата по т. 5 се капитализира
лихвата към дълга. След изтичане на едногодишния срок лихвения процент на кредита е
променян два пъти, като последния е увеличаван и размера на вноската също се е
повишавала.
Твърди се, че ищеца е погасил изцяло кредита си към кредитополучателя. С
последната си вноска е запатила вноската по план, без капитализация на такса, дължимата
такса ГТУ и допълнителна лихва от капитализираните такси.
Ищецът твърди, че клаузата на т.6.2 от раздел 2 от договора представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП и е нищожна.
Твърди се че е ищеца е заплатил 1968,96 лв повече спрямо първоначално уговорения
погасителен план, като направеното плащане е без основание. Също така се твърди, че
ищеца е заплатил в повече и по отношение на таксата си за управление по т. 21, б. а от
раздел 7 от договора, поради едностранното преизчисляване на месечната падежна вноска.
Твърди се, че не се дължат начислените капитализирани лихви от кредитодателя, които
са в размер на 1368,54 лв, тъй като тези лихви не биха се начислили в случай, че ответникът
е начислявал таксата за управление своевременно и в съответствие с договореното е т. 5 от
раздел 3 на договора.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае в
правоотношенията между ЕЛ. ЕВГ. Ж., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „****
против „***“ ЕАД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Оборище“, *** представлявано от изпълнителните си директори Б.Ф.С и Д.Н.Н.-И като
обяви за недействителна на основание чл. 26, ал. 1, редл. 1от ЗЗД във вр с чл. 143 ЗЗП
клаузата на т. 6.2 от раздел 2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот от
19.04.2005г.
Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди „***“ ЕАД, ЕИК ** със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, *** представлявано от
2
изпълнителните си директори Б.Ф.С и Д.Н.Н.-Ида заплати на ЕЛ. ЕВГ. Ж., ЕГН **********
с адрес: гр. София, ж.к. „**** на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 1968,96
лв като платена без основание за периода от 05.01.2017г. до 31.05.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателно
изплащане на вземането, както и да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
сумата от 28 лева като платена без основание такса за управление в периода от 05.01.2017г.
до 31.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, свичтано от предявяване на
иска до окончателно изплащане на вземането, както и да заплати сумата от 1368,54 лв –
платена капитализирана лихва към таксите за управление на кредита, дължими съгласно
т.21, б. „а“ от раздел 7 от договора за кредит за покупка на недвижим имот от 19.04.2005г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателно
изплащане на вземането.
С отговора на исковата молба ответникът оспорват исковите претенции по
основание и размер.
Моли съдът да приеме, че предявения иск е недопустим, тъй като към момента на
предявяване на исковата молба договорните отношения между ищеца и ответника са
прекратени. Твърди се, че се оспорват клаузи по договор за кредит, който към настоящия
момент не съществува и действието му е прекратено. Твърди се, че ищецът няма правен
интерес по подадените от него искове.
Ответникът моли съда, в случай че приеме, че подадените искове са допустими, то
последните да бъдат отхвърлени като неоснователни на изложени в отговора на исковата
молба аргументи. Твърди се, че ищецът е бил уведомен за всички договорни клаузи при
сключването на договора и последния се е съгласил с тях без възражения. Твърди се, че
ищеццът се е съгласил с възможността на ответниказа едностранно изменение на базовия
лихвен процент, като ответникът, като кредитодател, е длъжен да уведоми
кредитополучателя по подходящ начин. Твърди се, че лихвения процент се влияе от
обективни фактори, описани в отговора на искова молба.
Твърди се, че банковия кредит е от категорията банкови сделки, които имат за предмет
предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитната институция и на
това основание чл. 143, т. 12 от ЗЗП не може да намери приложение по отношение на нея.
Оспорва предявените от ищеца претенции за нищожност на договорната клауза, както и
наведените твърдения на ищеца относно капитализираната лихва.
Ответникът навежда възраждение за изтекла погасителна давност.
Прави се доказателствено искане от ответника за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, като са зададени въпроси.
Претендират се разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
3
съединяване са заявени следните искови претенции:
- по иска за нищожност на т. 6.2 от раздел 2 на договора за кредит за покупка на
недвижим имот - правната квалификация е чл.26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 143, т.
10 ЗЗП във вр с чл.143, т. 19 ЗЗП;
- по осъдителния иск за възнаградителна лихва в размер на 1968,96 лв - правната
квалификация е чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр с чл. 86 ЗЗД;
- по осъдителния иск за такса за управление в размер на 28 лв – правната
квалификация е чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД;
- осъдителния иск за капитализирана лихва към таксите за управление на кредита –
правната квалификация е чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл.86 от ЗЗД.
Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се
произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ищеца, като се има предвид
постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98
до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat
Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този
смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело
С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24,
дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че
облигационното правоотношение очертава ищецът като потребител и съответно в казуса е
приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на
клаузите на процесния договор и приложимите към него Общи условия - съдът ще извърши
проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.
Заявеното възражение за погасителна давност е такова по смисъла на чл. 110 ЗЗД във
вр. с чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават – По отношение на фактологията се
приемат за безспорни два момента. Първият безспорен факт е, че е налице сключен договор
за кредит от 19.04.2005г. между ищеца и ответника. Вторият безспорен факт е, че лихвения
процент по кредита се е променял два пъти. Веднъж на 09.05.2006г., като лихвения процент
от 12,25% се е променил на 14,25% съгласно т. 6.2 от договора. Вторият път, при който е
налице промяна на лихвения процент е на 21.10.2008г., като от 14,25% лихвания процент се
е променил на 15,25%.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
4
факти:
По исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава
– на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а
за ответника е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно
доказване, че има качеството потребител. За ищеца е тежестта да докаже, че давността е
била прекъсвана или спирана.
За ответника е тежестта да докаже фактите, от които черпи права, както и точно
изпълнение по процесния договор.
По доказателствените искания
По искането на страните да се допуснат като доказателства, представените такива с
исковата молба – доколкото същите са относими съдът следва да уважи искането.
Следва да се допусне поисканата от ответника съдебно-счетоводна експертиза, като на
ответника се даде възможност да посочи кои спорни факти ще установява с това
доказателствено искане – не по-късно от първото по делото съдебно заседание.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства представените такива с
исковата молба и отговора на исковата молба.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, че по искането за допускане и назначаване на съдебно
счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание, като
им дава възможност да конкретизират и пояснят искането и поставят въпроси, на които да
отговори вещото лице за изясняване на правния спор.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
Указва на страните, че съдът разполага с възможността да се произнесе по основания
за нищожност, които не са заявени от ищеца, като се има предвид постоянната съдебна
5
практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо
Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose
M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния
съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния
характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –
решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-
137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т.
26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното
правоотношение очертава ищецът като потребител и съответно в казуса е приложим Закона
за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на
процесния договор и приложимите към него Общи условия - съдът ще извърши проверка по
смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по
електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да
ги подават на определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 година на Председателя на
СРС електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на
страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от
новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на
съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен
адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба,
подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес:
************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
6
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез:
1. единния портал за електронно правосъдие – на адрес - https://ecase.justice.bg/;
2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37
от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28
август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".
Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но страната е
посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време,
като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Съгласно чл.38, ал.6 от ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на
вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК:
Лицето, извършило процесуално действие в електронна форма, е длъжно да посочи
електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на получаването на електронното
изявление и за резултата от техническата проверка на извършеното действие.
При извършване на процесуално действие в електронна форма лицето може да се
съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда по делото в
производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие,
се съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения,
призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички
инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
7
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със:
1. електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК;
2. електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни
удостоверителни услуги – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК;
3. потвърждение, че съобщението е получено – при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от
ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
Указва на ответника, че следва да посочи електронен адрес за връчване при
условията на 50, ал.5 от ГПК.
Указва на страните, че когато са представлявани от адвокат - считано от
30.6.2022 година адвокатът е длъжен на основание чл.51, ал.1 и ал.2 от ГПК, считано
от 30.6.2022 година – да осигури връчването на адвоката да се извършва чрез единния
портал за електронно правосъдие или на всяко място, където той се намира по
служба. Адвокатът може да заяви в портала по чл.51, ал. 1 от ГПК, че отсъства и
няма да приема съобщения за определени периоди от време, които в рамките на една
календарна година не може да бъдат с обща продължителност повече от 60 дни, с
изключение на дните на отсъствие поради временна неработоспособност, които също
се заявяват. Съобщенията, изпратени в заявения период на отсъствие, трябва да
бъдат изтеглени в 7-дневен срок, считано от деня, следващ изтичането на заявения
период на отсъствие. Съобщенията се смятат за връчени в деня на изтеглянето им
или в случай че не бъдат изтеглени – с изтичането на срока за изтегляне. Адвокатът
не може да откаже получаване на съобщение на своя доверител, освен след оттегляне
на пълномощното по реда на чл. 35 от ГПК, отказ от пълномощие по чл. 36 от ГПК,
8
както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за
инстанцията или производството, за които е уведомяването. Отказът на адвоката да
приеме съобщението се заявява по електронен път в единния портал за електронно
правосъдие, съответно се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на
връчителя. Необоснованият отказ не засяга редовността на връчването.
За ответника – на основание чл.50, ал.5 от ГПК – връчването на съдебните
книжа да се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на посочен от тях
електронен адрес.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 26.10.2022 от 15:30
часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето на страните, като на ищеца с отговора на
исковата молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9