Р Е Ш Е Н И Е
№ 260032
27. 09. 2021г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 14. 09. 2021г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Съдия : Методи Величков
Секретар : Ива Цветкова,
като разгледа докладваното от съдия
Методи Величков търговско дело № 123 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявеният иск е с правно основание
чл. 432, ал.1 вр. с чл. 409 от КЗ .
По
съображения изложени в исковата молба, след допълнителна конкретизация на
същата и след увеличаване размера на иска в с.з. на 03. 11. 2020г., ищцата И.К.А.
моли да бъде осъден ответникът “ЗАД ДаллБогг : Живот
и Здраве“ АД гр. София да й заплати застрахователни обезщетения от настъпил застрахователен
риск по застраховка гражданска отговорност - ПТП на *** , около 16,15ч. в гр.
София, по околовръстен път с посока на движението от бул. „Цариградско шосе“
към бул. „Ботевградско шосе“, на около 300м. след разклона за с. Казичене, между т. а. марка „Ивеко“,
модел „АД 410Т“, с ДК № *** и л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДК № ***, както следва
:
-сумата 50 000лв., предявени като
частичен иск от сумата 100 000лв., за причинените й неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от 14. 10. 2019г. – датата
на постановения отказ от страна на ответника до окончателното изплащане на
обезщетението;
- сумата 119,80лв., за
причинените й имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14. 10.
2019г. – датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателното
изплащане на обезщетението;
както и направените по делото
разноски.
Ответникът оспорва
исковете като неоснователни и недоказани. Изразява становище, че липсва противоправно поведение, че предявеният иск за
неимуществени вреди и прекомерно завишен, представените медицински документи са
недостатъчни да обосноват наличието на претърпени неимуществени вреди, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, която е била без предпазен колан. Възразява срещу размера на
иска за неимуществени вреди, като завишен и срещу иска за имуществени вреди,
тъй като разходите не са били необходими за лечението на ищцата, а с оглед съпричиняването моли и за намаляване на размера на
уважените искове. Оспорва всички твърдения в исковата молба, с изключение на
направеното признание от него за наличие на застрахователно правоотношение.
Ответникът признава
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите на т. а. марка „Ивеко“,
модел „АД 410Т“, с ДК № ***, по застрахователна полица № ***, сключена със „ЗАД БаллБогг:
Живот и Здраве“ АД на ***, действаща към деня на процесното
ПТП на ***, поради което съдът със свое определение от 09. 09. 2019г. е приел
за безспорно това обстоятелство.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за
установено следното :
Съдът намира, че
исковата молба е редовна. Същата е предявена от активнолегитимирана
страна, имаща правен интерес. Налице са положителните процесуални предпоставки
за предявяването на иска - ищцата е предявила писмена застрахователна претенция
/искане/ по смисъла на чл. 432, ал.1 от ТЗ вр. с чл.
380 ТЗ да й бъде изплатено обезщетение за увреждането в размер на 100 000лв. за неимуществени вреди и в размер на 111.10лв.
за имуществени вреди от застрахователя с молба вх. № 2154 / 15. 07. 2019г. на ответното застрахователно дружество. С писмо изх. № 3884 / 14. 10. 2019г.
дружеството е отказало да изплати обезщетения. /л.46 – 50 от делото/.
Следователно не са
налице данни за наличие на отрицателни процесуални предпоставки, нито за липса
на положителни процесуални предпоставки, водещи до погасяване правото на иск. Касае
е се за спор, между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, който е подведомствен на
Пернишкия окръжен съд и същият се явява родово и местно компетентен
да го разгледа. Следователно исковата молба е процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
На ***, около
16,15ч., по околовръстния път на гр. София, с посока на движението от бул.
„Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“, в една и съща посока се
движели товарен автомобил „Ивеко АД 410 Т“, с рег. № ***,
управляван от свидетеля Й.Р.Й. и лек автомобил „Фолсваген
Пасат“, с рег. № ***, управляван от свидетелката С.Е.Н., който бил с десен
волан. На предната лява седалка на автомобила седяла ищцата И.К.А.. Лентите за
движение били три, разделени с прекъсната линия, като товарния автомобил се
движел в крайна лява лента, а лекия автомобил се движел в средната лента с
около 70 – 80 км. ч. На около 300м. след разклона за Казичене, където имало
монтирана стационарна камера за контрол скоростта, Й. предприел маневра
престрояване от лявата лента в средната лента за движение, в която навлязъл,
без обаче да пропусне попътно движещия се там лек автомобил. Тъй като товарния
автомобил се движел с по – висока скорост от лекия автомобил, то при
престрояването ударил лекия автомобил в задната му част. От удара отзад и леко
в лявата му част, лекия автомобил „полетял“ по думите на свидетелката Н. напред
и леко в ляво след което се ударил с предната си част в мантинелата,
разделяща двете посоки за движение, от който удар пък се завъртял надясно и се
установил в третата лента за движение. Водачът на товарния автомобил чул удара
и видял в предното ляво огледало ударения лек автомобил и след около 100м. от
мястото на удара спрял плътно в дясно и се върнал при лекия автомобил. На същия
бил съставен акт за установяване на административно нарушение, /като едно от
двете административни нарушения било по чл. 179179, ал.2 от ЗЗДвП/
въз основа на който било издадено наказателно постановление, с което му била
наложена обща глоба в размер на 210лв., която свидетелят Й.Й.
платил.
Горната фактическа
обстановка се установява от констативен протокол № ***, изготвен на *** от мл. инсп. Р.Г. дежурен ТПТП – „ОПП“ – СДВР, акт за установяване
на административно нарушение бл. № *** и скица към него, изготвени от мл. инсп. Р.Г., наказателно постановление № 19-4332-010350 от 03. 06. 2019г. от СДВР,
от Началника на отдел „Пътна полиция“ СДВР, докладна записка Л.Н. младши автоконтлорьор в 01-ви сектор „КПД“ при О „ПП“ – СДВР, от
заключението на повторната съдебно – автотехническа
експертиза на вещото лице инж. В.Л., което съдът изцяло възприема /отговор на
въпрос 6, 7, 11 и на въпрос 17/, неоспорено от страните, от свидетелските
показания на свидетелката С.Н. и частично от свидетелските показания на Й.Й..
С оглед изложеното
Пернишкият окръжен съд намира, че водачът Й.Й. е
нарушил разпоредбата на чл. 25, ал.2, изречение първо от ЗДвП - при
престрояване в средната лента, не пропуснал попътно движещото се в средната
лента МПС, поради което същият е виновен за причиняването на това ПТП и причинените
на ищцата телесни увреждания.
Видно от
заключението на вещото лице по повторната съдебно – техническа експертиза инж. Л.,
водачката Н. не е допуснала никакво нарушение на правилата за движение по
пътищата /отговор на въпрос № 12, и 13/. Видно от отговора на въпрос № 12, т.2
и въпрос № 13, т.3, както и от устните обяснения на вещото лице, дадени в
съдебно заседание, возещите се в лекия автомобил /водачката и ищцата/, към
момента на ПТП са били с поставени предпазни колани.
Още при излизането
от лекия автомобил, ищцата се оплаквала от силни болки в кръста, които били възприети
от свидетелката Н. и казвала, че не може да излезе от автомобила. Същата била
транспортирана в болница с екип на „Спешна помощ“ до ***, където след направена
рентгенография било установено : „суспекти данни за
фрактура на тялото на Л-1 (първи поясен
прешлен). Там пациентката отказала
хоспитализация. След преглед при невролог в МБАЛ „***“ гр. *** на ***, заради продължаващите
болки в кръста с ограничение на движенията, била насочена за КАТ на лумбални прешлени. Такъв бил извършен същия ден – *** в
болница „***“, при което било установено:
1.Компресорен тип
фрактура на телата на Л-1 и Л-3 с костен фрагмент на Л-3 с вентрална
дислокация до 3,2мм (намира се компресионна
фрактура на тялото на първи поясен прешлен без
дислокация и фрактура на 3-ти поясен с вбита фрактура
на горната плочка с вентрален костен фрагмент и вентрална дислокация до 3,2мм).
2. Дегенеративни
промени в долен торкален и лумбален
сегмент с дискови протрузии на описаните нива.
След установяване
на счупванията е хоспитализирана за лечение в
Травматология на МБАЛ – ***. Там й е бил поставен специален колан /лумбостат/ за обездвижване на снагата. Престояла в
болницата от *** до ***, когато била изписана. Продължила да носи лумбостата и го носила общо 104 дни, като е търпяла
неудобства и страдания от това. В къщи тя повечето лежала неподвижно. Трайните
затруднения на снагата са били за повече от 30 дни. Изпитвала затруднения с
кухненската работа и нейният съпруг свидетелят Е.А., майка й и голямата дъщеря
й помагали. Приемала медикаменти. Общо 10 месеца била нетрудоспособна – в
болничен отпуск. После започнала да прави упражненията които й казали в
болницата, но имало упражнения, които й причинявали болки и били много трудни и
тях не ги правила.
Вследствие на
получените счупвания в поясния отдел на гръбначния
стълб са останали персистиращи болки, усещани при по
– тежки физически натоварвания и промяна на атмосферните условия, които за сега
няма съществено да затрудняват функцията и движенията на гърба. В момента
същата няма отпадна неврологична симптоматика, а счупените поясни прешлени са зарастнали и пострадалата е в добро общо състояние.
С оглед изложеното
съдът не възприема доводите на ответното дружество, че ищцата отказала
хоспитализация, с което е допринесла за продължаване срока на лечение.
Хоспитализацията е отказана в болница „***“ на ***, когато все още не са били
открити фрактурите, но след тяхното откриване на ***, тя е постъпила в
Травматологията на МБАЛ „***“ гр. ***, където е проведено консервативно
болнично лечение /без интервенции/, носила е лумбостат
104 дни, в къщи е била основно легнала и неподвижна в началото, а после в къщи
е изпълнявала упражненията, които е можела да изпълни. Съдът не възприема
изцяло доводите на ответното дружество, че ищцата не провела рехабилитационен курс, тъй като същата е правила упражнения
в къщи, но приема че рехабилитационния курс, проведен
от нея в къщи, не е бил пълноценен, тъй като тя не е извършвала всички предписани
й упражнения, което е довело до удължаване на срока на нетрудоспособност с
около 1 месец /отговор на въпрос № 7 от заключението на вещото лице д-р М./.
По делото са
представени писмени доказателства за направени от ищцата разходи за лечението в
размер на 111,10лв. /л.40 – 42/, като в заключението си вещото лице д-р М. е
посочил, че направените медицински разходи са във връзка с получената травма и
са били необходими.
Горната фактическа
обстановка се установява от приложените към исковата молба писмени
доказателства, от заключението на съдебно – медицинската експертиза на вещото
лице д-р М.М., както и от свидетелските показания на Е.М.А.,
всичките кореспондиращи помежду си.
По делото е прието
за безспорно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите на товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „АД 410Т“, с ДК № ***, по застрахователна
полица № ***, сключена със „ЗАД БаллБогг: Живот и Здраве“ АД на ***, действаща към деня на процесното ПТП на ***.
От правна страна. Наличието
на застраховка гражданска отговорност на т. а. марка „Ивеко“,
модел „АД 410Т“, с ДК № ***, по застрахователна полица № ***, сключена със „ЗАД БаллБогг:
Живот и Здраве“ АД на ***, действаща към деня на процесното
ПТП на ***, дава основание да се реализира отговорността на застрахователното
дружество както за обезщетението за неимуществените вреди, ката и за
имуществените такива.
По отношение размера
на неимуществените вреди. Изхождайки от разпоредбата на чл. 52 ЗЗ, от тези на
раздел ІІ от ПП на ВС на РБ-я № 4 от 23. 12. 1968г., от възрастта на
пострадалата – на ** години, към датата на процесното
ПТП, когато тя е в зряла трудоспособна възраст, от характера на уврежданията,
описани по горе, от обстоятелството, че е провеждано само консервативно
болнично лечение, без интервенции, а впоследствие и домашно такова, от
обстоятелството, че е носила лумбостат за период от
104 дни, от много силните болки и страдания, които е почувствала при удара и в
следващия около 1 месец, както и по - слабите болки в последващото
време, за период от почти от 9 месеца, от болките и страданията при провеждане
на раздвижването в къщи, от обстоятелството, че и двете фрактури на поясните
прешлени са зарастнали напълно и същата е в добро
общо здраве, от краткия престой в болницата за 4 дни, от обстоятелството, че
пострадалата не е провела качествен рехабилитационен
курс вкъщи, както и изхождайки от размера на минималната работна заплата за
страната към датата на увреждането - 560 лв. и към настоящия момент - 650 лв., Пернишкият
окръжен съд намира, че сумата от 23 000лв. би обезщетила справедливо И.А.
за претърпените от нея неимуществени вреди.
Ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сума в
размер на 23 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение
лихвите за забава. Съдът намира, че сумата 23 000лв. следва да бъде
присъдена ведно със законните лихви за забава считано от датата на
постановяване на отказа от страна на застрахователното дружество – 14. 10.
2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Искът, с който се
претендира присъждане на сума над 23 000лв. до 50 000лв., като обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, който иск е предявен като частичен от иск в
размер на 100 000лв., следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на
иска за присъждане на имуществени вреди. Същият е основателен и доказан по
размер за сумата от 111,10лв. Тази сума следва да се присъди, ведно със
законните лихви от датата на отказа 14. 10. 2019г., до окончателното изплащане.
За горницата над
111,10лв. до 119,80лв. искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищцата не е направила
разноски пред настоящата инстанция.
Ответното дружество
не е направило разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.
Същото е направило разноски в размер на 600лв., от които – 125лв.
възнаграждение за съдебно – медицинската експертиза на вещото лице д-р М.,
125лв. възнаграждение за вещото лице инж. В. по съдебно – автотехническата
експертиза и 300лв. възнаграждение за повторната съдебно – техническа
експертиза на вещото лице инж. Л.. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, съразмерно
на отхвърлената част от исковете, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответното дружество сумата 322,66лв..
Тъй като ищцата е
освободена от заплащане на държавни такси и разноски, на основание чл.78, ал.6
от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
Пернишкия окръжен съд сумата 300лв. разноски за вещите лица д -р М. и инж. В.
/по 150лв. за всяко вещо лице, изплатени им от бюджета на съда/ и сумата 920лв.
държавна такса, ведно със законните лихви за забава на държавни вземания,
считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
Адвокат М. Д. е
оказала безплатна правна помощ на ищцата, изразяваща се процесуално
представителство, защита и съдействие по делото, поради което и на основание
чл. 38 от Закона за адвокатурата, вр. с чл.8, ал.1,
т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответното дружество следва да бъде осъдено да й заплати сумата 1220лв.
възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “ЗАД ДаллБогг : Живот и
Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Г. М. Димитров“ №1, да заплати И.К.А., с ЕГН **********, застрахователни
обезщетения от настъпил застрахователен риск по застраховка гражданска
отговорност - ПТП на ***, около 16,15ч. в гр. София, по околовръстен път с
посока на движението от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“, на
около 300м. след разклона за с. Казичене,
между т. а. марка „Ивеко“, модел „АД 410Т“, с
ДК № *** и л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДК № ***, както следва :
-сумата 23 000лв. /двадесет и три хиляди
лева/ за причинените й неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 14. 10.
2019г. – датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателното
изплащане на обезщетението; като за
горницата над 23 000лв. до 50 000лв., предявени като частичен иск от сумата
100 000лв., отхвърля иска като неоснователен;
- сумата 111,10лв. /сто и единадесет лева и
десет стотинки, за причинените й имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 14. 10. 2019г. – датата на постановения отказ от страна на ответника
до окончателното изплащане на обезщетението, като за горницата над 111,10лв. от
119,80лв. отхвърля иска като неоснователен;
ОСЪЖДА“ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ №1, да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 300лв. /триста лева/ разноски за вещи лица и сумата 920лв. /деветстотин и двадесет
лева/ държавна такса, ведно със
законните лихви за забава на държавни вземания върху двете суми, считано от
датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И.К.А., с ЕГН **********, да заплати на “ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, сумата 332,66лв. /триста двадесет и
два лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща направените от дружеството разноски пред Пернишкия окръжен съд,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА “ЗАД ДаллБогг : Живот и
Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Г. М. Димитров“ №1, да заплати на адвокат М. С.Д., с ЕГН **********, от САК,
сумата 1 220лв. /хиляда двеста
и двадесет лева/, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на ищцата И.К.А., с ЕГН **********, пред
Пернишкия окръжен съд.
Решението може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването му
на страните.
Съдия
: