№ 422
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20221001000141 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника и насрещна въззивна
жалба на ищеца срещу решение № 260032 от 22.02.2021г. по т.д. 191/2019г. по
описа на Софийски окръжен съд, ТО, 3 с-в.
Ответникът, ЕТ Я. Щ. С., осъществяващ търговска дейност под фирма
ЕТ „АС – Строй – Я. С.“, обжалва решение № 260032 от 22.02.2021г. по т.д.
191/2019г. по описа на Софийски окръжен съд, ТО, 3 с-в., в частта, с която е
уважен предявения срещу него от ищеца Държавна психиатрична болница –
Кърджали иск по чл. 163, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 20 от Наредба № 2/31.07.2003г. за
въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални
гаранционни срокове за изпълнение на строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти, за сумата 23 231,88 лв. с включен ДДС –
обезщетение за възникнали в гаранционните срокове дефекти и недостатъци
по договор № 10/30.05.2016г. за възлагане на обществена поръчка за
строително- монтажни дейности в рехабилитационен и остър сектор в
Държавна психиатрична болница – Кърджали, и съответно са присъдени
разноски на ищеца. Жалбоподателят поддържа съдебният акт в обжалваната
1
от него част да е неправилен предвид постановяването му в нарушение на
процесуалния закон, материалния закон и с оглед неговата необоснованост.
Сочи съдът да не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, да е
интерпретирал част от тях превратно, в резултат на което да е достигнал до
необосновани изводи и постановил неправилен съдебен акт, в частта му, с
която искът е уважен. Излага от събраните по делото доказателства да се
установява процесният договор да е точно изпълнен от изпълнителя като
всички възложени СМР са приети като точно изпълнени от възложителя, за
което свидетелстват представените по делото протоколи. Поддържа да не се
установяват дефекти в изработеното, предвид на което и не следва да бъде
ангажирана отговорността му като изпълнител по договора. Оспорва като
недоказани и твърденията на ищеца, че очертаните от него вреди се намират в
причинна връзка с извършения по възлагане с процесния договор ремонт.
Поддържа изводите на съда в тази насока да са необосновани като съдът
безрезервно е кредитирал показанията на доведените от ищеца свидетели,
които са явно заинтересовани лица, а не е придал значение на събраните
гласни доказателства при разпита на доведените от ответника свидетели,
които установяват неправилната експлоатация на обекта, включително, че по
време на извършването на процесните СМР болни са посещавали
помещенията и последните са били непрекъснато мокрени. Оспорва видът и
размерът на търпените от ищеца вреди да се доказват и от събраното по
делото заключение по СТЕ, доколкото последното не е дало отговор нито на
обема и вида на дефектните работи, нито на стойността на необходимите
средства за отстраняването им. Поддържа съдът произволно да е правил свои
изчисления за стойността на необходимите според него СМР като противно
на изводите на съда вещото лице не е препратило за стойност на СМР към
справката на ищеца по чл. 366 ГПК. Излага при липсата на установена
стойност на необходимите за отстраняване на щетите СМР съдът да е бил
длъжен служебно да допусне експертиза, но като не е сторил последното да е
недопустимо сам да прави изчисления върху справката по чл. 366 ГПК на
ищеца. Излага доказателствената тежест да е за ищеца и при тази
доказателствена непълнота по делото съдът да е следвало да отхвърли
предявения иск. По изложените доводи моли решението в обжалваната му
част да бъде отменено и постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.
Претендира присъждане на разноски по делото.
2
Ищецът, Държавна психиатрична болница – Кърджали, обжалва с
насрещна въззивна жалба решение № 260032 от 22.02.2021г. по т.д. 191/2019г.
по описа на Софийски окръжен съд, ТО, 3 с-в., в частта, с която е отхвърлен
предявения от него срещу ЕТ Я. Щ. С., осъществяващ търговска дейност под
фирма ЕТ „АС – Строй – Я. С.“, иск по чл. 163, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 20 от
Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в
Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнение на
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, за
горницата над сумата 23 231,88 лв. с включен ДДС, до пълния предявен
размер пред СГС от 33 852 лв. Излага в тази му обжалвана част решението да
е постановено при нарушение на процесуалния закон, материалния закон и да
е необосновано. Сочи по делото да са установени предпоставките за
реализиране на гаранционната отговорност на ответника, при която хипотеза
има право или да иска от ответника сам да отстрани вредите, или да
претендира обезщетение за последните, с което да покрие разходите за
възлагане отстраняването на същите на друг строител. Поддържа именно
последното право да е упражнил в процеса и да има право на обезщетение в
размер на средните пазарни цени за необходимите труд, материали и
възнаграждение на друг строител, който да отстрани настъпилите в
гаранционния срок вреди от изпълнените от ответника СМР, които разходи
би следвало да са в по-голям размер от първоначално договореното
възнаграждение с ответника предвид изминалия период от време. Излага да е
бил лишен от право да докаже размера на последните по причина на отказа на
съда в нарушение на процесуалния закон да допусне такава задача към СТЕ.
Сочи последното да го е лишило и от възможността да измени иска в частта
за неговия размер като се съобрази със заключението на вещото лице.
Поддържа съдът и сам да е бил длъжен при условията на чл. 162 ГПК да
определи размера на доказания по основание иск, за което да си послужи със
заключение на СТЕ и като не е допуснал такава служебно да е нарушил
процесуалния закон. Жалбоподателят излага предвид даденото тълкуване на
гаранционната отговорност с ТР 88/1984г. на ВС последната да включва
задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието
на установени качества и свойства на вещта, предмет на договора, през който
период гарантът носи отговорност за недостатъци и повреди. Поддържа в
този смисъл гарантът да носи отговорност за всички проявили се дефекти в
3
гаранционния срок, включително за такива недостатъци, които са
съществували към момента на предаване на изпълнението. Излага последната
отговорност да покрива и СМР, които не са изрично възложени, но да имат
отношение към правилното функциониране на съоръженията, или в случая
непоставените подови сифони и сифони с формата „S“ под клекалата, без
които ползването на сградата е невъзможно и съобразно заключението на
вещото лице. Излага изпълнителят като професионалист да е следвало да
укаже на възложителя, че последните дейности е необходимо да бъдат
изпълнени, за да функционират правилно съоръженията и да бъдат включени
в договора. По изложените доводи, включително уточнено с молба от
08.11.2021г., ищецът е поискал от въззивния съд да отмени решението в
частта, с която искът му е отхвърлен за горницата над уважения до пълния
предявен размер и да уважи иска в пълния му предявен размер. Претендира
присъждане на разноски.
Ищецът оспорва жалбата на ответника с доводи за нейната
неоснователност предвид доказаност на предявения иск.
Ответникът оспорва жалбата на ищеца като недопустима. Излага
същата да съдържа неясно искане към въззивния съд, като е насочена и срещу
позиции – пера на извършени разходи, по които исковете на ищеца са изцяло
уважени от първоинстанционния съд. Оспорва жалбата и като неоснователна
с доводи решението в отхвърлителната му част да е правилно.
Третото лице помагач на страната на ответника – „Градиакт консулт“
ООД, е депозирал становище, с което поддържа жалбата на ответника ЕТ Я.
Щ. С., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „АС – Строй – Я. С.“,
да е основателна. Не взема становище по жалбата на ищеца.
По заявеното възражение за недопустимост на жалбата на ищеца съдът
е извършил преценка с определението си по чл. 267 ГПК, както и с
постановените определения в о.с.з. на 13.04.2022г. и з.с.з. на 20.04.2022г. За
очертаване предмета на въззивна проверка с настоящия акт по съществото на
спора съдът намира, че следва да посочи, че жалбата на ответника с оглед
заявеното уточнение с молба от 08.11.2021г. е редовна – посочено е ясно
искането до въззивния съд – да бъде отменено решението в частта, с която
искът е отхвърлен над уважения размер до пълния предявен размер, предвид
на което и предмет на проверка пред въззивния съд е валидността,
4
допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт в неговата цялост.
При формиране на последния извод съдът съобразява първоинстанционният
съд да е сезиран с един иск по чл. 163, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 20 от Наредба №
2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република
България и минимални гаранционни срокове за изпълнение на строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, за присъждане на
обезщетение за вреди, възникнали в гаранционния срок по договор №
10/30.05.2016г. за възлагане на обществена поръчка за строително- монтажни
дейности в рехабилитационен и остър сектор в Държавна психиатрична
болница – Кърджали, при първоначално заявен размер на иска, уточнен с
молби -уточнение пред първоинстанционния съд, от 33 852 лв. Даденото
уточнение на видовете вреди е такова досежно обстоятелствената част на иска
и не е било дължимо посочване на претендиран размер по всяка група вреди,
доколкото не се касае за обективно съединени искове, противно позицията на
ответника. Искането до съда е едно – за присъждане на обезщетение за
възникнали вреди в гаранционния срок от изпълнение СМР по един договор,
което наред с еднородността на дължимата от ответника престация –
заплащане на обезщетение за вредите, определя претенцията като една. В
последния смисъл е и практиката по постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение № 60069/03.08.2021г. по т.д. 176/2020г. по описа на ВКС, ТК, II ТО и
решение № 60103 от 06.10.2021г. по т.д. 2104/2020г., ВКС, ТК, I ТО.
По делото по искане на ищеца с определение от з.с.з. 20.04.2022г. и по
подробно изложените към същото мотиви съдът е допуснал увеличение на
предявения иск до пълния предявен размер от 70 247,65 лв., до който размер
и искът ще бъде разгледан от въззивния съд.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо като съдът се е
произнесъл по сезиралия го по горните мотиви един иск.
Досежно правилността на решението съдът приема следното:
Страните не спорят, а и от представения по делото договор № 10 от
30.05.2016г. се установява след проведена обществена поръчка да са
сключили договор, по силата на който ищецът Държавна психиатрична
болница – Кърджали възлага, а ответникът ЕТ Я. Щ. С., осъществяващ
търговска дейност под фирма ЕТ „АС – Строй – Я. С.“, приема да извърши
5
строително – монтажни дейности в рехабилитационен и остър сектор в ДПБ –
Кърджали. Видовете дейности, възложени с договора и дължимото за същите
възнаграждение са конкретизирани в документацията за участие, ценовото и
техническо предложение на изпълнителя и приложената по делото
количествено – стойностна сметка.
В чл. 5.1. от договора страните са уговорили гаранционен срок от 108
месеца, който започва да тече от датата на предаване и приемане на работите
без забележки и в който срок всички проявили се дефекти се отстраняват за
сметка на изпълнителя – чл. 5.2. Предвидено е възложителят да дължи
уведомяване на изпълнителя за появили се дефекти през гаранционния срок, а
изпълнителят да дължи в три дневен срок след уведомяването започване на
отстраняване на дефектите и изпълнението им в минимално необходимия
технологичен срок – чл. 5.3. от договора.
Не е налице спор между страните работата по договора да е предадена
от изпълнител на възложител, за което е съставен констативен протокол на
02.09.2016г. и приемо -предавателен на 07.09.2016г.
Установява се по делото и не се спори между страните възложителят с
писма от 01.11.2017г., от 09.02.2018г. и нотариална покана от 01.11.2018г. да
е уведомил изпълнителя за търпени вреди, резултат от некачествено
изпълнение на възложените му по договора СМР, както и със същите да е
поискал отстраняване на щетите за негова сметка предвид договорената
гаранционна отговорност в чл. 5 от договора. Изявленията на възложителя са
получени от изпълнителя ответник видно от представените обратни разписки
като последното и не се оспорва от ищеца.
Спорните факти са дали твърдените от ищеца вреди са реално
настъпили за него, дали са в резултат на изпълнените от ищеца СМР, какви са
по вид и размер необходимите за отстраняване на вредите СМР и каква е
стойността на последните.
За спорната група факти по делото са събрани гласни доказателства от
разпита на свидетелите Р. В., М. К., Г. З. и Д. М., и заключенията по основна и
две допълнителни СТЕ.
Съобразно заключението по приетата основна СТЕ, което съдът
кредитира като компетентно дадено, при посещение и оглед на място са
констатирани следните възложени за изпълнение по договора и заплатени
6
СМР, които са негодни за ползване по причина на налични течове по стени и
под в мокрите помещения, а именно: съществуващата стенна облицовка е
подкожушена, на доста места липсваща; компрометирана е положената
хидроизолация по подове върху циментова замазка; фугите в контактната
зона стена -под са също компрометирани; хидроизолацията, положена по
стените, не работи по предназначението си поради компрометираната от теча
в стените основа – мазилка; окаченият таван от влагоустойчив гипсокартон е
подгизнал; осветителните тела са демонтирани поради отказа им да работят;
установен е наличен тез в снадката между водосточното казанче и
водосточната тръба по южната фасада на сектор рехабилитация; връзката
между клозетните седала не е устойчива и водата тече безпрепядствено; в
сектор рехабилитация тоалетните клекала са силно ръждясали. Вещото лице е
дало заключение монтирането на сифони на пода, на санитарните прибори,
мивките, „S” образен под клекалата и монтиране на маншони около тях да не
са видове дейности, възложени като изпълнение по договора и същите да
липсват на повечето места. Като невключени СМР по договора е посочено и
изработка на отвори в система „Кнауф“. По претенцията за настилка на пода
от нехлъзгащи се плочи е посочило да не му е представен документи, че
монтираните такива отговорят на това договорно изискване, но доколкото
отстраняването на констатираните дефекти в резултат на течовете изисква
цялостно премахване на подовата настилка и поставяне на нова, то по
отношение на новата следва да се спази това изискване на договора. При
разпита на вещото лице последното е пояснило, че според него при
изпълнение на процесните СМР не са спазени технологичните изисквания,
което е довело и до течовете във ВиК системата в стените и подовете.
Наличието на търпени от ответника вреди, изразяващи се в увреждане
на имуществото в резултат на изпълнените от ищеца по възложение с
процесния договор СМР, се установява и от събраните по делото гласни
доказателства при разпита на свидетелите В. и К., които като напълно
съвпадащи с даденото заключение на вещото лице по СТЕ съдът кредитира и
при вземане на предвид тяхната евентуална заинтересованост при условията
на чл. 172 ГПК. Свидетелите дават показания за налични течове в стените и
по таваните на санитарните помещения, за подкожушени стени, за
компрометирана изолация, за паднали плочки, за течове от казанчетата, за
ръждясали клекала, за мокри тавани и неработещи осветителни тела.
7
Горните установени по делото вреди от изпълнените от ответника СМР
не се опровергават и от доведените до разпит от него свидетели, доколкото
последните дават показания за процеса на строителството, както и че
работата е приета, което не е спорно между страните, но не и за състоянието
на помещенията след този период. Показанията им не съдържат, противно
оплакванията по жалбата на ответника, данни за неправилна експлоатация на
помещенията, по която причина да са настъпили увреждания на сградата и
изпълнените по договора СМР, доколкото ползването на тоалетните и
обливането на помещенията с вода и почистване с препарати е ползване на
санитарните помещения по предназначение. Ако според строителят ползване
по време на ремонт е било несъвместимо с качественото изпълнение на СМР,
то доколкото изпълнението е на негов риск, той е следвало да вземе мерки да
предотврати същото, и това не изключва отговорността му за некачествени
СМР и проявили се в гаранционния срок недостатъци на изработеното.
При горните доказани по делото факти съдът приема по делото да се
установяват препоставките за ангажиране отговорността на ответника като
строител за проявилите се в договорения между страните в чл. 5.1. от
договора гаранционен срок дефекти и настъпилите от дефектите в
изработеното вреди, като последната му отговорност не се изключва от
сочените в жалбата и установени по делото обстоятелства по приемане на
работата с протокол от възложителя, а страните само са обвързали с
последния протокол началната дата, от която тече договорения гаранционен
срок от 108 месеца, който не е изтекъл към датата на констатиране от
възложителя и уведомяване на ищеца – първото с писмо, получено на
02.11.2017г., за процесните недостатъци в изработеното.
Съгласно разясненията в цитираната и от двете страни практика по ТР
№ 88/84 г. на ОСГК на ВС гаранционната отговорност включва задължението
за определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени
качества и свойства на вещта, предмет на договора, през който период
гарантът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие,
че са спазени изискванията за правилното й съхраняване и надлежната й
употреба. Разпоредбата на чл. 163, ал. 3 от ЗУТ предвижда, че строителят
носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от
свои виновни действия и бездействия, а разпоредбата на чл. 21 от Наредба №
2/2003 г. постановява, че когато през време на гаранционните срокове по чл.
8
20 след въвеждането в експлоатация (ползване) на строителния обект се
появят скрити дефекти на строителния обект, споровете при непостигане на
съгласие се решават по съдебен ред. Двете разпоредби уреждат
предпоставките и обхвата на гаранционната отговорност на строителя за
проявили се в гаранционните срокове дефекти при строителството като при
гаранционната отговорност всяко уведомяване в рамките на гаранционния
срок е релевантно и води до валидно възникване на гаранционното
задължение за отстраняване на появилите се недостатъци. Без значение за
гаранционната отговорност на строителя е дали проявилите се в
гаранционния срок недостатъци са изначално съществували, но не са могли
да бъдат установени, защото не са видими, или са възникнали по -късно при
нормалната експлоатация на вещта, предвид на което и възраженията в тази
насока на ответника не са от значение за правилното решаване на спора. В
този смисъл е и практиката по постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение
№ 140 от 08.03.2021г. по т.д. 2601/2019г. на ВКС, ТК, I ТО.
Заявеното за първи път с жалбата на ответника възражение, озаглавено
като такова за изтекла давност по чл. 20, ал. 4, т. 3 от Наредба № 2/2003 г.
постановява, че когато през време на гаранционните срокове след
въвеждането в експлоатация (ползване) на строителния обект се появят
скрити дефекти на строителния обект, освен преклудирано, е и неоснователно
доколкото с последната норма са установени минималните гаранционни
срокове, които намират приложение при липса на уговорен от страните по-
дълъг такъв, какъвто в процесния случай е изрично уговорен в чл. 5.1. от
договора и е за 108 месеца. Последният срок не е изтекъл към датата по
появяване на дефектите и процесните вреди, предвид на което и възражението
на ответника за погасеност на гаранционната му отговорност е
неоснователно.
От събраната при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК от въззивния съд
допълнителна СТЕ по делото се установява стойността на необходимите
средства за отстраняване на търпените от възложителя вреди в резултата на
некачественото изпълнение от ответника на част от възложените му с
процесния договор СМР, които недостатъци и вреди са се проявили в
договорения гаранционен срок, като вещото лице по средни пазарни цени е
определило последните на общата сума от 70 247,65 лв. с вкл. ДДС,
9
доколкото такъв би бил дължим от възложителя при заплащане на
изпълнението на необходимите за отстраняване на вредите СМР на друг
изпълнител при демонстрираният отказ на ищеца сам да поправи вредите и
след няколко отправени му покани. Всички очертани като необходими видове
СМР според основното заключение на вещото лице са последица от
некачественото изпълнение на възложените с договора СМР по подмяна на
ВиК инсталации, тоалетни клекала, казанчета и т.н., като с оглед
констатираните сериозни увреждания на стени, под и тавани, съдът споделя
извода на вещото лице, че необходимите дейности обхващат цялостно
премахване до стабилна основа на поставените плочки, мазилки и
компрометирана изолация, както и подмяна на некачествената водопроводна
инсталация, демонтаж на мивки и клекала, след което поставянето им отново,
включително в частта за плочки на нови такива, доколкото ремонтирането
само на отделни участъци не би имало търсения ефект помещенията да могат
да бъдат използвани и да не се появят нови вреди от същите дефекти. Съдът
приема единствено в частта на остойностените разходи за монтаж на сифони
по позиции 3.2.5.; 5 и 8.1 от приложение 3 към допълнителното заключение
при кредитиране на основното заключение по СТЕ да не се установява връзка
на тези разходи с некачествено изпълнените от изпълнителя СМР, доколкото
последните дейности не са били част от възложените му такива по сключения
между страните договор. Причината за последното не е от значение,
доколкото е възможно да е решено да бъдат възложени другиму, или да не
бъдат изпълнявани въобще, но доколкото излизат извън дължимото от ищеца
изпълнение, нито пък се установява да са били налични и увредени от
неговото неизпълнение, то по отношение на тези разходи не следва да бъде
ангажирана отговорността на строителя. Само за пълнота по доводите по
жалбата на ищеца, които са и преклудирани като заявени за първи път с
жалбата му, следва да бъде отговорено, че невключване на вид СМР във
възложените такива, не може да породи задължение за изпълнителя да
уведоми възложителя, че дадения му проект е негоден, доколкото тези СМР
по монтаж на сифони могат да бъдат допълнително изпълнени в едната част,
а в другата сифони са поставени, но не във вида, в който претендира ищеца –
респективно ползването е възможно. На самостоятелно основание и
свидетелят З. дава показания да е предупредил за сифоните представителя на
възложителя, който е идвал на място и оглеждал. В този смисъл са и изводите
10
на вещото лице по основаното заключение, което изрично е дало отговор
разходите за сифони да не следва да бъдат покривани по гаранционната
отговорност на строителя, доколкото не са му възложени като СМР по
процесния договор. Стойността на разходите за поставка на сифони е
съответно 639,40 лв., 1018,60 лв. и 728,96 лв. - общо 2 386,96 лв. без ДДС, или
2 864,35 с вкл. ДДС. Последната сума следва да бъде извадена от общия
размер на разходите за отстраняване на причинените с некачествените СМР
вреди от 70 247,65 лв., или предявения иск е основателен за сумата 67 383,25
лв.
По горните доводи на съда и предвид частичното несъвпадение в
изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в частта, с която искът по чл. 163, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 20 от Наредба
№ 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република
България и минимални гаранционни срокове за изпълнение на строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, е уважен за сумата
23 231,88 лв. с включен ДДС – обезщетение за възникнали в гаранционните
срокове дефекти и недостатъци по договор № 10/30.05.2016г. за възлагане на
обществена поръчка за строително- монтажни дейности в рехабилитационен
и остър сектор в Държавна психиатрична болница – Кърджали, и отменено в
частта, с която искът е отхвърлен до пълния предявен пред първата инстанция
размер от 33 852 лв., и вместо това постановено друго, с което искът бъде
уважен за разликата над 23 231,88 лв. до сумата 67 383,25 лв., и отхвърлен за
разликата над 67 383,25 лв. до пълния предявен размер от 70 247,65 лв.
При този изход на делото право на разноски имат страните съответно на
уважената /отхвърлената част на иска.
Пред СГС ищецът доказва разноски в размер на сумата 4 554,08 лв. С
оглед изхода на спора има право на разноски за сумата 4 368,36 лв. С
първоинстанционното решение му е присъден разход за сумата 3 125,36 лв. и
с настоящото решение ще му бъде присъдена разликата от 1 243 лв. Доказва
разноски пред САС за сумата 6 396,14 лв. по приложен списък. Срещу
уговореното възнаграждение за адвокат от 3 200 лв. е заявено немотивирано
възражение за прекомерност, което предвид фактическата и правна сложност
на спора съдът намира за неоснователно. С оглед изхода на спора следва да
му бъдат присъдени разноски за сумата 6 135,31 лв.
11
Ответникът доказва разноски пред СГС за сумата 1 750 лв. С оглед
изхода на спора има право на разноски в размер на сумата 71,35 лв., за която
сума следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение и отменено за
разликата над тази сума до присъдения размер от 549,01 лв. Пред САС
доказва разноски по списък по чл. 80 ГПК за сумата общо 2 429,60 лв. В
последната е включено адвокатско възнаграждение в размер на 1950 лв.,
срещу което е заявено немотивирано и неоснователно с оглед предмета на
делото възражение за прекомерност. С оглед изхода на спора има право на
разноски в размер на сумата 99,05 лв.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260032 от 22.02.2021г. по т.д. 191/2019г. по описа на
Софийски окръжен съд, ТО, 3 с-в., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от Държавна психиатрична болница – Кърджали, БУЛСТАТ
*********, с адрес гр. София, ул. Добрич № 44, срещу ЕТ Я. Щ. С.,
осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „АС – Строй – Я. С.“, ЕИК
*********, с адрес гр. ***, ул. *** № ***, иск по чл. 163, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 20
от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в
Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнение на
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, за
горницата над сумата 23 231,88 лв. с включен ДДС, до пълния предявен
размер пред СГС от 33 852 лв., както и в частта, с която са присъдени
разноски на ответника за горницата над 71,35 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ЕТ Я. Щ. С., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ
„АС – Строй – Я. С.“, ЕИК *********, с адрес гр. ***, ул. *** № ***, да
заплати на Държавна психиатрична болница – Кърджали, БУЛСТАТ
*********, с адрес гр. София, ул. Добрич № 44, на основание чл. 163, ал. 3
ЗУТ, вр. чл. 20 от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на
строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за
изпълнение на строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни
обекти, сумата 44 151,37 лв. /явяваща се разлика над уважения размер от
12
първата инстанция от 23 231,88 лв. с включен ДДС до пълния дължим размер
от 67 383,25 лв. с вкл. ДДС/ - представляваща обезщетение за възникнали в
гаранционните срокове вреди от дефекти и недостатъци по договор №
10/30.05.2016г. за възлагане на обществена поръчка за строително- монтажни
дейности в рехабилитационен и остър сектор в Държавна психиатрична
болница – Кърджали, като ОТХВЪЛРЯ иска за разликата над 67 383,25 лв. до
пълния предявен размер от 70 247,65 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260032 от 22.02.2021г. по т.д. 191/2019г.
по описа на Софийски окръжен съд, ТО, 3 с-в., В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с
която е осъден ЕТ Я. Щ. С., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ
„АС – Строй – Я. С.“, ЕИК *********, с адрес гр. ***, ул. *** № ***, да
заплати на Държавна психиатрична болница – Кърджали, БУЛСТАТ
*********, с адрес гр. София, ул. Добрич № 44, на основание чл. 163, ал. 3
ЗУТ, вр. чл. 20 от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на
строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за
изпълнение на строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни
обекти, сумата 23 231,88 лв. с включен ДДС- представляваща обезщетение за
възникнали в гаранционните срокове вреди от дефекти и недостатъци по
договор № 10/30.05.2016г. за възлагане на обществена поръчка за строително-
монтажни дейности в рехабилитационен и остър сектор в Държавна
психиатрична болница – Кърджали, и са присъдени разноски в полза на
ищеца в размер на сумата 3 125,36 лв. и в полза на ответника в размер на
сумата 71,35 лв.
ОСЪЖДА ЕТ Я. Щ. С., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ
„АС – Строй – Я. С.“, ЕИК *********, с адрес гр. ***, ул. *** 29, да заплати
на Държавна психиатрична болница – Кърджали, БУЛСТАТ *********, с
адрес гр. София, ул. Добрич № 44, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
1 243 лв. – разноски пред СГС, и сумата 6135,31 лв. - разноски пред САС.
ОСЪЖДА Държавна психиатрична болница – Кърджали, БУЛСТАТ
*********, с адрес гр. София, ул. Добрич № 44, да заплати на ЕТ Я. Щ. С.,
осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „АС – Строй – Я. С.“, ЕИК
*********, с адрес гр. ***, ул. *** 29, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
99,05 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
13
страната на ответника – „Градиакт консулт“ ООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14