№ 89
гр. Сливен, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Пенка Сп. И.
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20242200500046 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №89/11.12.2023г. по гр.д.
№663/2022г. на К.ски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен,
предявения от А. А. Т. против Д. А. И., А. Й. А., К. Й. И. и М. А. Б. иск с правно
основание чл.109 от ЗС за премахване на сграда с идентификатор №39030.501.803.2,
със застроена площ от 57 кв.м., с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и
сграда с идентификатор №39030.501.803.3, със застроена площ от 51 кв.м., брой етажи:
2, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и е отхвърлено искането за
отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК на нотариален акт №189, том 3, дело
№349/2020г. на СВ - К.. С Решението са присъдени разноски на ответниците.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство А.
А. Т. чрез адв. С. Р. и с него се обжалва посоченото решение изцяло.
С разпореждане от 30.01.2024г. съдията-докладчик е констатирал нередовности
на исковата молба, въз основа на която е образувано производството, поради което е
оставил същата без движение с указания за отстраняване на нередовностите. В
указания срок е постъпило уточнение на исковата молба. Препис от същото е връчено
на ответниците, като им е дадена възможност за становище /допълнителен отговор/,
1
какъвто е постъпил.
В жалбата си въззивникът А. А. Т., чрез пълномощника адв. С. Р., посочва, че
обжалваното изцяло първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно.
Заявява, че по делото се установило, че за двете процесни сгради нямало издадени
строителни книжа. От събраните гласни доказателства се установило, че те създават
пречки за ищеца да ползва собствената си сграда и идеални части от дворното място
по-големи от обикновените. Според свид. Ф.Б., къщите правили сянка и брат й не
можел да ползва земята по предназначение. Сградите били ситуирани върху
предвидена улица, видно от приложената извадка от регулационния план. Посочва, че
съгласно цитирана от него практика на ВКС, за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС е
без значение дали постройките са със статут на „търпим строеж“, а само дали
обективно пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост. Търпимостта на
строежа не може да породи за собственика на терена задължение да търпи създаденото
от незаконния строеж ограничение на правото му на собственост. Заявява, че по делото
се установило, че изграждането и поддържането на процесните постройки в имота на
ищеца, му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем и по
предназначение. Счита, че за да се приеме, че пречат, било достатъчно да се установи,
както в случая, че са незаконно изградени без съгласието на съсобственика. Самото
нарушение на законовите норми води до извода за съществено ограничаване на
ползването на земята и на собствената на ищеца сграда. Посочва, че цитираната от
районния съд практика касае различни случаи. С оглед изложеното, въззивникът моли
въззивния съд да отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното
решението и вместо това да постанови ново, с което да уважи исковите му претенции
по чл.109 от ЗС и за отмяна на нотариален акт №189, том 3, дело №349/2020г. на СВ –
К.. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.
С въззивната жалба и с допълнителната искова молба не са направени искания за
събиране на доказателства от въззивния съд.
С допълнителната искова молба искането по чл. 537, ал.2 от ГПК не се
поддържа.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна
жалба.
В с.з., въззивникът А. А. Т., редовно призован не се явява. Представлява се от
процесуален представител по пълномощие адв. С. Р., който поддържа подадената
жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В с.з. въззиваемите Д. А. И. и К. Й. И., редовно призовани се явяват лично.
2
Въззиваемият А. Й. А., редовно призован не се явява. Тримата въззиваеми се
представляват от процесуален представител по пълномощие адв. М. Г., която оспорва
въззивната жалба. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Посочва, че сградите, собственост на ответниците
отговарят на благоустройствените закони и на строителните правила и норми и не
пречат на въззивника за ползва дворното място в пълен обем, както и че не му правят
постоянна сянка. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски.
Въззиваемата М. А. Б., редовно призована, не се явява и не се представлява.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269
от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.
При проверката за допустимост на решението, което е обжалвано изцяло,
настоящата инстанция констатира, че същото е частично недопустимо в частта, с
която първоинстанционния съд се е произнесъл по същество, като е отхвърлил като
неоснователно искането за отмяна, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, на нотариален
акт №189, том 3, дело №349/2020г. на СВ – К..
Съображенията за това са следните:
Направеното с първоначалната искова молба искане по чл.537, ал.2 от ГПК за
отмяна на посочения констативен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давностно владение и наследство /относно сграда с идентификатор
№39030.501.803.3, със застроена площ 51 кв.м., брой етажи 2, начин на трайно
ползване – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
№39030.501.803/, съединено единствено и само с негаторен иск по чл.109 от ЗС е
недопустимо. Това искане няма самостоятелен характер /то не е самостоятелен иск/,
като самостоятелното му предявяване, отделно от иск за собственост е недопустимо,
тъй като отмяната е само законна последица от уважаване на иск за собственост,
какъвто в случая обаче не е предявен. Предявеният иск е негаторен по чл.109 от ЗС,
който има различен предмет. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017г. по
т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС вън от предмета на делото по негаторния иск са,
както правото на собственост върху имота, собственост на ищеца, така и правото на
собственост върху имота, собственост на ответника. Следователно уважаването или
отхвърлянето на негаторния иск не би следвало да има за последица отмяна на
нотариален акт на основание чл.537, ал.2 от ГПК.
3
Освен това, след оставянето на исковата молба без движение от въззивния съд за
уточняване правния интерес от предявяване на искането по чл.537, ал.2 от ГПК, с
допълнителната си искова молба ищецът изрично е посочил, че не поддържа това си
искане.
Поради това, като се е произнесъл по същество по недопустимото искане чрез
отхвърлянето му като неоснователно /вместо да го остави без разглеждане като
недопустимо/, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт в тази
му част. Въззивният съд, след като служебно констатира това при задължителната
проверка за допустимост на обжалваното съдебно решение, следва да го обезсили в
тази му част, като недопустимо. Производството по делото по искането по чл.537, ал.2
от ГПК следва да бъде прекратено, като недопустимо.
В останалата обжалвана част решението на К.ски районен съд е допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства,
намира, че обжалваното решение, в допустимата му част, е законосъобразно и
правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които
са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по
този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е негаторен иск с правно
основание чл.109 от ЗС.
За да бъде основателен искът по чл.109 от ЗС, е необходимо да бъдат налице
следните предпоставки: ищецът да е собственик на процесния имот и неговото право
на собственост да е нарушено от ответника с неоснователно действие или състояние.
Тези две кумулативни предпоставки следва да са изпълнени едновременно.
Безспорно, първата предпоставка е доказана и не се спори по делото – ищецът –
въззивник А. А. Т. е съсобственик с ответниците Д. А. И., А. Й. А., К. Й. И. и М. А. Б.
/прехвърлила своите идеални части от поземления имот на първата ответница в хода на
производството/ на недвижим имот с идентификатор №39030.501.803 по КККР на гр.
4
К., с площ 618 кв.м., адрес на имота: гр. К., ул. „К.“ №12-12а, трайно предназначение
на земята: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване.
Следва да се отбележи, че основаният на чл. 109 от ЗС иск срещу съсобственик
на недвижим имот за прекратяване на създаващо пречки за ползуване на съсобствения
имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от
разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действащи
разпоредби, е допустим, /арг. Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.02.1985 г. по гр. д.
№ 10/84 г., ОСГК/. Искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява
неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия. Това лице може
да е странично, например собственик на съседен имот, но може да е и съсобственик,
ако при упражняването на своите права създава ограничения, смущения или
заплашване на правото на съсобственика си. Съгласно посоченото ТР, съдилищата са
компетентни да разрешават спора дали направеният без разрешение или в отклонение
на разрешението и на други строителни книжа строеж подлежи на премахване.
От доказателствата по делото обаче не се установява наличието на втората
кумулативна предпоставка за уважаване на негаторния иск спрямо ответниците.
Процесните сгради, чието премахване ищецът претендира, с идентификатори
№39030.501.803.2 и №39030.501.803.3 са собственост на ответниците Д. А. И., А. Й. А.,
К. Й. И.. Ответницата М. А. Б. не е съсобственик по отношение на сградите и не се
установи тя да е участвала в изграждането на същите. Поради това иска по чл.109 от
ЗС спрямо нея е неоснователен.
Искът, основан на чл.109 от ЗС, предоставя правна защита на правото на
собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото му на собственост, което
ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според
предназначението му. Основание за защита чрез този иск се поражда само при
състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо
въздействие, произтичащо от упражняване на правомощия, но които субективно
пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да
предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на
последиците от тях.
На първо място следва да се посочи, че самия факт на незаконен строеж не е
достатъчен сам по себе си, за да се приеме за основателен негаторния иск за
премахването му, без да е налице установено негативно въздействие върху
възможността ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост, в която
насока е практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК. Следва да се
установи, че сами по себе си процесните сгради /действително извършени без
строителни книжа/ ограничават, смущават и пречат на ищеца да ползва пълноценно
5
собствения си /съсобствен/ имот по предназначение. Неоснователното действие не
зависи само от това дали има позитивна административна санкция или не, когато се
касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определение действия
/строеж, реконструкция и др./, а от това, дали обективно създава пречки за нормалното
ползване на имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109 от ЗС.
Освен това, макар и построени без строителни книжа през 1969г., за двете
сгради е налице съответствие с установените в благоустройствените закони строителни
правила и норми към момента на построяването им и следователно се явяват „търпими
строежи“, съгласно пар. 16 от ПР на ЗУТ и пар. 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Поради това не
е налице визираното в Тълкувателно решение № 31/84г. от 06.02.1985 г. по гр. д. №
10/84 г., ОСГК изискване за премахване на строежа нетърпимост на същия.
Ищецът следваше да установи по безспорен начин по пътя на прякото, главно и
пълно доказване твърденията си, че процесните постройки ограничават ползването на
неговата сграда /с идентификатор №39030.501.803.1/ и дворното място, като правят
постоянна сянка, при което се ограничава достъпа до законната му сграда и се
ограничава правото му да ползва дворното място в пълен обем, да си създаде градина,
да си паркира автомобила и т.н. От събраните по делото пред районния съд
доказателства тези обстоятелства не се установяват.
От кредитираното от съда, в т.ч. и от настоящата инстанция, заключение на
първата съдебно-техническа експертиза, се установява, че разстоянието между
жилищна сграда с идентификатор №39030.501.803.1, собственост на ищеца –
въззивник и процесните две сгради, собственост на първите трима ответници, отговаря
на нормите на застрояване по ЗУТ. Сградите са разположени така, че източната фасада
на сграда №39030.501.803.1 е почти на западната линия на фасадата на сграда
№39030.501.803.2, като те категорично не са разположени една зад друга, като се има
предвид лицето на имота спрямо уличната регулация /арг. отговор на въпроси в с.з. на
вещото лице Иван Христов/. Поради това, съдът намира за неоснователно
твърдението, че сградите на ответниците правят постоянна сянка върху сградата на
ищеца, още по-малко да ограничават правото му да ползва дворното място. Това се
потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Данни за
постоянна сянка върху цялата сграда няма събрани.
От показанията на разпитаните свидетели не се установява твърдението, че
сградите на ответниците пречат на ищеца да ползва дворното място в пълен обем.
Безспорно е че дворното място е съсобствено между страните. От показанията на
двамата свидетели Ф.Б. и Димитър Т. се установява, че още от времето на техните
праводатели имота е условно разделен, като има поставена дървена ограда
/символична, според свид. Бончева/ и от едната страна е къщата на ищеца, от другата –
къщите на ответниците. Няма ангажирани доказателства относно твърдението, че
6
процесните сгради ограничават достъпа на ищеца до неговата сграда. Начина им на
разположение в имота, свободния достъп на всяка от страните до улицата, изключват
възможността за такова ограничение на достъпа до сграда №1 на ищеца, още повече,
че тя е частта от дворното място, което се ползва изключително от ищеца. Не се
установиха твърденията, че процесните сгради пречат на ищеца да си създаде градина
и да си паркира автомобила. Напротив, страните са си разпределили ползването на
имота и никой не пречи на ищеца да ползва своята част както сметне за необходимо.
При наличие на разногласие в тази насока, ищецът разполага със съответните правни
възможности за разпределение на ползването по съдебен ред, както и за извършване на
делба на съсобствения имот, за да може да си ползва вече реална и обособена част от
имота. Няма доказателства как процесните две сгради, находящи се в едната част от
имота пречат на ползването на сградата на ищеца и на съответна част от съсобствения
имот.
С оглед изложеното, съдът намира, че втората кумулативна предпоставка за
уважаване на иска не е налице – не се установи правото на собственост на ищеца върху
съсобствения поземлен имот с идентификатор №39030.501.803 и сграда с
идентификатор №39030.501.803.1 да е нарушено от ответниците с твърдените
неоснователни действия /изграждане на сгради с идентификатори с идентификатор
№39030.501.803.2 и №39030.501.803.3/.
С оглед изложеното съдът намира, че предявения негаторен иск е изцяло
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде
потвърден в допустимата му част, като правилен и законосъобразен.
Правилно и законосъобразно, с оглед изхода на спора, първоинстанционният съд
е присъдил на ответниците сторените от тях разноски в доказания размер. Решението и
в тази му част е законосъобразно и следва да се потвърди.
Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на
процеса, следва да се възложи на въззивника, като той следва да понесе своите така,
както са направени и да заплати на въззиваемите направените от тях разноски пред
настоящата инстанция в доказания размер от 800лв. за платено адвокатско
възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №89/11.12.2023г. по гр.д.№663/2022г. на К.ски районен
7
съд в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на А. А. Т. с ЕГН
********** за отмяна, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, на нотариален акт №189, том
3, дело №349/2020г. на СВ - К., като НЕДОПУСТИМО.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта относно искането за отмяна,
на основание чл.537, ал.2 от ГПК, на нотариален акт №189, том 3, дело №349/2020г. на
СВ - К., като НЕДОПУСТИМО.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №89/11.12.2023г., постановено
по гр.д.№663/2022г. по описа на К.ски районен съд, в останалата част.
ОСЪЖДА А. А. Т. с ЕГН ********** от гр. К., ул. „К.“ №12А, да заплати на Д.
А. И. с ЕГН ********** от гр. К., ул. „К.“ №12, А. Й. А. с ЕГН ********** от гр. Русе,
ул. „Слави Шкаров“ №5, вх.2, ет.7, ап.20 и К. Й. И. с ЕГН ********** от гр. К., ул.“К.“
№1 сумата от 800лв., представляваща направени във въззивното производство
разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8