Р Е Ш Е Н И
Е
Гр. София, 25.03.2019
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ
БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Цветкова ч.гр.д. № 3906/2019 г.,
установи от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на „Б.В.И.Г.“
АД - длъжник по изпълнително дело № 20187870400299 на частен съдебен
изпълнител, рег.№ 787 на КЧСИ срещу постановление за отказ на съдебния
изпълнител по искането на длъжника В ЧАСТТА, в която е отказано намаляване на
възложеното с поканата за доброволно изпълнение адвокатско възнаграждение,
заплатено от взискателя.
Жалбоподателят намира адвокатското възнаграждение за прекомерно с
оглед броя на извършените изпълнителни действия, като излага подробни
съображения.
Взискателят
не се ангажира със становище по жалбата.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че
жалбата е по същество неоснователна.
Жалбата
е допустима, подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител и от легитимирано лице. По същество жалбата е основателна.
Изпълнителното
производство е образувано въз основа на изпълнителен лист по молба на взискателя
за главница в размер на 25 000 лева, който е бил представляван от адвокат, при
претендирано възнаграждение от 1200 лева с ДДС.
С
молбата за образуване на изпълнителното производство молителят е посочил като начин
на изпълнение по см. на чл. 426, ал. 2 ГПК запор върху вземанията на длъжника
по банкови сметки, без допълнителна конкретизация /нито по отношение на
конкретна сметка, нито е посочена конкретна банка/. Други действия по делото
процесуалният представител не е извършвал, като вследствие наложен запор в
срока за доброволно изпълнение, сумата е постъпила по сметка на ЧСИ.
Предвид
изложеното, съдът приема, че единствените действия, извършени от процесуалния
представител на взискателя са тези по подаване на молбата за образуване на
изпълнителното производство и следователно, се дължат разноски за адвокат,
определени при условията на чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г., а именно – 200
лв. Изпълнителният способ /посочен от взискателя/ е част от реквизитите на
молбата за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК и
посочването му не може да бъде ценено като действие по водене на изпълнителния
процес по смисъла на т. 2 на чл. 10. Други действия, целящи удовлетворяване на
дължимите вземания /извън подаване на молбата за образуване на изп.дело/ не са
извършвани. Поради това, съдът намира, че възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба
1/2004 г. не е дължимо в конкретния случай
Ето защо обжалваното постановление следва да бъде отменено и
възнаграждението за адвокат намалено до размера от 200 лева.
Само разноските,
сторени в съдебното производство по обжалване на постановлението са дължими на
жалбоподателя - за ДТ от 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 50 лева и следва да му се присъдят.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
„Б.В.И.Г.“ АД - длъжник по изпълнително дело № 20187870400299
на частен съдебен изпълнител М. Д., рег.№ 787 на КЧСИ постановление от
27.11.2018 година в частта по отношение на отказа на съдебния изпълнител да
намали разноските, определени за адвокатско възнаграждение, сторени от
взискателя, като НАМАЛЯВА адвокатското
възнаграждение до размер общо от 200 лв.
ОСЪЖДА Б.Р.Д., ЕГН: **********, действащ чрез майка си и
законен представител Р.Б.Ц., ЕГН: ********** да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД , ЕИК: ******** сумата от 75 лева – разноски в настоящото
производство.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове:
1. 2.