Р Е Ш
Е Н И Е №
22.02.2021г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд-Стара Загора, в открито съдебно
заседание на осми февруари през две хиляди и двадесет и първа година, трети
касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Ива Атанасова
и в присъствието на прокурор Георгиев
изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д.
№214 по описа на съда за 2020г.
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано
е по жалба, подадена от Д.А.Д. ***, чрез адв. И. ***, против Отказ № 8245з-123
от 05.03.2020г. за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси, издаден от Началника на Второ РУ – гр. Стара
Загора при Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, по съображения за издаването му при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че постановеният
отказ за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие
е необоснован от фактическа страна, тъй като не са изложени конкретни мотиви за
възприетото административно решение. Направено е искане за отмяна на оспорения
отказ на Началника на Второ РУ – Стара Загора.
Ответникът
по жалбата - Началник на Второ Районно управление – Стара Загора към Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован, се
представлява от юрисконсулт А..
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Отказът
бил постановено в съответствие с изискванията на материалния закон.
Жалбоподателят не доказал необходимост от носене и съхранение на късо
огнестрелно оръжие.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, Съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Д.А.Д.,
подал до Началника на Второ Районно управление – Стара Загора към ОД на МВР –
Стара Загора Заявление /по образец/ с вх. рег. № 824500-2128 от 04.02.2020г. /л.5
от делото/, с което направил искане за издаване на разрешение за придобиване на
един брой късоцевно огнестрелно оръжие. В заявлението заявителят посочил, че
оръжието било необходимо за самоотбрана. В отделно приложени към заявлението
писмени мотиви /л.9 от делото/ заявителят посочил, че бил организатор на охрана
във фирма „Аркус Сигурност Бургас“ ООД, като в тази връзка изтъкнал, че
работата му била свързана с ежедневни проблеми и конфликтни ситуации, при които
получавал заплахи за своя и на негови близки живот, здраве и имущество. Към
искането били приложени копие от лична карта; копие на диплома за завършено основно
образование; свидетелство за съдимост; медицинско свидетелство, издадено от
Център за психично здраве-Стара Загора; копие от удостоверение, издадено от
Военно окръжие I степен Стара
Загора и др.
По
подаденото от Д.Д. заявление за издаване на разрешение за придобиване на
късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, била извършена проверка от
служители на Второ РУ – Стара Загора. Видно от приложената към
административната преписка Докладна записка с рег.№ 279-к/ 24.02.2020г.,
изготвена от Р.Т. – мл. ПИ КОС във Второ РУ – Стара Загора, след извършена
проверка в информационните масиви на МВР било установено, че по отношение на
заявителя били налице данни за регистрирани противообществени прояви – през 2010г.
по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК – за измама, от
която причинената вреда била в големи размери, за което престъпление Д. бил
осъден условно на една година лишаване от свобода с изпитателен срок от 3
години.
С
оспорения в настоящото съдебно производство Отказ УРИ № 8245з-123/ 05.03.2020г.
за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси, издаден от Началника на Второ Районно управление – Стара Загора към
ОД на МВР – Стара Загора, на основание с чл.58, ал.1, т.2 и т.10 и чл.83, ал.5
от ЗОБВВПИ, на Д.А.Д. било отказано издаването на разрешение за придобиване на
късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. От фактическа страна
отказът бил мотивиран с необоснованост на искането и недоказана необходимост за
издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за
самоотбрана като физическо лице. Прието било, че заявителят не сочел конкретна
обосновка и основателна причина за издаване на исканото разрешение, че
изложените в заявлението причини, факти и обстоятелства, не обосновавали по
несъмнен начин необходимостта от самоотбрана, като основание за издаване на
разрешителен административен акт.
По
делото се представят и са приети като доказателства документите, съдържащи се
административната преписка по издаването на обжалвания Отказ УРИ № 8245з-123/ 05.03.2020г.
за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси. В хода на съдебното производство, по искане на процесуалния
представител на жалбоподателя, се представят и: писмо с вх. № 6792/09.12.2020г.
на Началник ПЪРВО РУ Стара Загора при ОД МВР Стара Загора/л.61 от делото/, Справка
вх. № 6968/17.12.2020г. на началник „Районен център 112“ – Бургас, с приложен оптичен
носител/CD/, съдържащ 12 бр. записи на разговори.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:
По
допустимостта на оспорването – същото е процесуално допустимо, като направено
от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания отказ за издаване
на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за
самоотбрана, в законово установения преклузивен срок, против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и пред местно компетентния административен
съд. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата се
явява неоснователна.
Обжалваният административен акт е
издаден от материално и териториално компетентния по см. на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ орган – Началника на Второ Районно управление – Стара Загора към ОД на
МВР – Стара Загора. Поради което не е налице основание за обявяването му за
нищожен.
Отказът се обективира в писмена
форма и съдържа всички изискуеми, съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Не се
установява да има допуснати съществени нарушения на общите и специални
процесуални правила. Органът е изяснил пред се би релевантните факти в съотв. с
изискването на чл.36 от АПК и тогава издава акта. След като Началникът на Второ
РУ – Стара Загора сочи, че не се установяват обстоятелства от обективната
действителност, при наличието на които може да се издаде разрешение, то една
страна има изпълнение на законово
установеното изискване по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК във вр. с чл. 83, ал.5 от ЗОБВВПИ за постановяване на мотивиран административен акт, а от друга страна не
наличието на такива обстоятелства законът въздига в нормативно регламентирана
предпоставка за постановяване на отказ за издаване на исканото разрешение. Ето
защо не се установяват обстоятелства, които да водят до извод за
незаконосъобразност по см. на чл.146, т.2-3 от АПК.
Отказът е и материално
законосъобразен. Същият е правно основан на една от хипотезата, посочени в чл.58,
ал.1, а именно на т.10 от ЗОБВВПИ /ред от ДВ бр.37/2019г./ – недоказано наличие
на основателна причина и необходимост за заявителя от издаване на разрешение за
придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие като физическо лице за граждански
цели /конкретно за самоотбрана/. Соченето в акта, че такива факти не се
установяват пред органа, са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях
се обосновава от фактическа страна постановения отказ на визираното в
административния акт правно основание.
Физическите лица могат да придобиват,
носят и съхраняват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за посочените в чл.6,
ал.3 от ЗОБВВПИ граждански цели, като хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ
/за самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, с оглед
на което в чл. 58, ал.1, т.1 - т.10 от ЗОБВВПИ нормативно установява материално-правните
пречки за издаване на разрешения за осъществяване на дейности с огнестрелно
оръжие от физически лица по ЗОБВВПИ. В разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ се регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене
и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице,
което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели,
културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение. По аргумент за противното наличието на „основателна причина”,
обосноваваща по несъмнен начин необходимостта от придобиване, съхранение,
носене или употреба на огнестрелно оръжие, е материалноправна предпоставка за
издаване на разрешение, т.е. ЗОБВВПИ дава възможност за осъществяване на
дейности с огнестрелно оръжие от физически лица само за посочените в закона
цели и при условие, че е налице необходимост, надлежно обоснована и доказана
пред компетентния административен орган.
Анализът
на приложимите норми и въведената с тях императивна правна регламентация води
до извода, че доказването на необходимостта от притежаването, носенето и
съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона
цели, е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по
ЗОБВВПИ. Съответно законът поставя в тежест на заявителя да обосновава искането
си, като представя съответните доказателства в зависимост от конкретното
основание, сочено от него в заявлението, които доказателства следва да установяват, че действително е
налице необходимост, представляваща основателна причина за получаване на
разрешение за исканата дейност с огнестрелно оръжие. Подаването на искането има
не само сезираща функция – освен че с него се поставя началото на
административното производство, с това искане заявителят определя и обхвата на
проверката, която органът дължи да извърши, а именно да установи съществуването
на твърдените от интересуващото се лице факти и обстоятелства, с които то обоснована
нуждата от издаване на разрешението и дали тези обстоятелства се релевират от
закон, като обосноваващи необходимост за ползване на оръжие за посочената в
заявлението цел.
В
случая с подаденото от Д.Д. Заявление вх. рег. № 824500-2128/ 04.02.2020г. до
Началника на РУ - Гълъбово, искането за издаване на разрешение за придобиване
на огнестрелно оръжие за самоотбрана се обосновава с необходимост от лична
охрана, като се сочи, че към Д. са отправени заплахи за живота, здравето и
имуществото, вкл. и към негови близки. Мотивира се още от заявителя, че заплахите
са получавани по повод осъществяваната от него трудова дейност, като охранител,
която се явява и източник на конфликтни ситуации. Тези твърдения /такива факти/
обаче не се установяват при извършената в хода на административното производство
служебна проверка. В съдебното
производство, макар и с предприемането на редица процесуални действия в тази
насока, също не се постигна събирането на конкретни доказателства за наличието
на реална или потенциална заплаха за личността на оспорващия, още по-малко към
негови близки или имущество. Ето защо, Съдът намира, че преценката на административния орган,
че липсва установеността на конкретни данни за отправяне на заплахи и опасност
за здравето, живота и/или имуществото на жалбоподателя, остават не опровергани
пред съда.
За
доказване основателност на причината за издаване на разрешително за
придобиване, носене и употреба на късоцевно оръжие /пистолет/, е необходимо
наличието на убедителни доказателства, които да изключват всякакво съмнение от
необходимостта от притежаване и носене на огнестрелното оръжие. Същите следва
да бъдат с достатъчно силен интензитет на убеждаващо въздействие, а не само да
насочват към данни за необходимост. В обхвата на основателните причини попадат
и регистрирани против заявителя противоправни действия, заплахи и др. от този
характер. Интензитетът на проявено действие с последица заплаха към дадено лице
се проявяват различно в конкретна ситуация и може да има комплексен характер
/източник на въздействие, обстановка, субективно възприятие за характера и степента
на посегателството, др./, но винаги трябва да е конкретизирано, за да може да
бъде адекватно извършвана преценката за основателност. От този аспект,
заявените данни в допълнителните мотиви към заявлението, се определят като
общи, тъй като липсва конкретна ситуация /ситуации/, разкриваща/и несъмнено
обективна необходимост от снабдяване с късоцевно оръжие. Още при подаването на заявлението,
жалбоподателят следва да установява, че към този момент отговаря на изискванията,
предвидени от закона за издаване на благоприятстващия административен акт.
Нито
едно от събраните доказателства и пред съда не подкрепят твърденията на
жалбоподателя за отправени към него и неговите близки заплахите за живота и
здравето, както и, че такива се получавани по повод извършени от него
задържания по ЗЧОД. Освен, че липсва каквато и да е конкретика за получени
заплахи, от представения по делото отговор с вх. № 6792/09.12.2020г. на
Началник ПЪРВО РУ Стара Загора при ОД МВР Стара Загора/л.61/ се вижда, че няма
образувани преписки, които да касаят задържания по ЗЧОД, извършвани от Д.А.Д.
за периода от м. 05.2018г. до 05.03.2020г. Такива не се установяват и от
представената по делото справка с вх. № вх. № 6968/17.12.2020г. на началник
„Районен център 112“ – Бургас, с приложен CD, съдържащ 12 бр. записи на
разговори от постъпили сигнали на Единен европейски номер 112, подадени от
мобилните телефони, използвани от Д.Д.. В съдебно заседание на 09.02.2021г., Съдът
изслуша всички записи от представения оптичен носител, като от нито един от тях
не се установява жалбоподателя да получава заплахи за живота и здравето и това
да е във връзка с извършваната от него работа по ЗЧОД и да има възникнали в
тази насока инциденти. Само четири от записите (от 25.02.2020г., 14.03.2019г.,
14.06.2019г. и 29.05.2019г), касаещи обаждания то ЕЕН 112 от страна на
оспорващия се свързват със служебните му задължения на охранител, но от
съдържанието на проведените разговори не се установява към Д. да са отправяни конкретни
заплахи, още по-малко за неговия живот, здраве и/или имущество, респ. да са
отправяни такива към неговото семейство и близки. Ето защо, административният
орган липсата на обоснована и доказана необходимост и наличие на основателна
причина за Д.Д. от придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана като
физическо лице правилно прилага закона, тъй като не с установява да е налице
регламентираната материално-правна предпоставка за постановяване на
разрешителен административен акт по подаденото от жалбоподателя заявление,
поради което Съдът намира оспореният акт за съобразен с материалния закон.
Законът
възлага в тежест на лицето да обосновава искането си, като заявява и подкрепя с
убедителни доказателства необходимостта от издаване на заявеното разрешение. Административният
орган няма задължение служебно да издирва и да установява факти или да презумира
съществуването на обстоятелства, които не се сочат от заявителя като такива, които
обосновават потенциална необходимост от издаването на исканото разрешение.
Ответникът единствено дължи извършване на надлежна проверка досежно спазването
на формалните законови изисквания и наличието на въведените от заявителя като
основание за издаването на разрешението факти.
За
пълнота на изложението, макар и да не е формиран спор между страните, следва да
се посочи, че конкретно ответникът визира в постановения от него акт всъщност
две самостоятелни правни основания: това по чл.58, ал.1, т.10 /горе
разгледаното/ и такова по чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ. Препятствието по т.2,
обаче в случая не се установява да е налице, тъй като жалбоподателят, видно от
приложената по делото справка за съдимост към датата на заявлението не се счита
за осъждан. Действително, по НОХД №1570/2010г. по описа на РС Стара Загора, Д.
е осъден /л.19 от делото/ на лишаване от свобода за срок от една година, като
на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок
от три години. В изпитателния срок Д.Д. обаче няма извършено друго
престъпление, поради което и на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК за него настъпва
реабилитация по право. Съгласно изричната разпоредба на чл.85, ал.1 от НК,
реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които
законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон
или указ е установено противното. В специалния закон ЗОБВВПИ липсва изключваща
от общото правило уредба, поради което реабилитацията на едно лице го
приравнява на неосъждано, в какъвто смисъл е приложената по делото справка за
съдимост/л.8/.
Липсата
на пречката по т.2 обаче, не обосновава извод за пълна незаконосъобразност на
обжалвания отказ. Както вече се посочва по-горе в акта се обективира и друго
основание, а именно това по т.10, което също се явява пречка за издаването на
искания акт с положително съдържание и което съдът подложи вече на преценка.
Посочените две основания имат самостоятелно действие, поради което напълно
достатъчно е и едно от тях да е налице, за да се постанови отказ за издаване на
разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие.
В
заключение Съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен -
издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма; при спазване на
административно-производствените правила, в съответствие и при правилно
приложение на материално-правните разпоредби и при съобразяване с целта на
закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Ответникът не претендира разноски, поради
което такива не му се следват.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Д.А.Д. ***, против Отказ № 8245з-123 от 05.03.2020г. за издаване на
разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, издаден
от Началника на Второ Районно управление – Стара Загора към Областна дирекция
на МВР – Стара Загора, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: