Р Е Ш Е Н И Е
№ 260002
гр.Дряново, 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски районен съд, в открито заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Емилия
Дишева
при секретаря Кремена
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 133 по описа за
2020 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
В исковата
молба от Г.А.П. ***, чрез пълномощника адв. П.З.
***, срещу С.Д.М. *** и Т.Й.И. ***, се излага, че ищецът и неговата майка Ц.Г.Ц. са собственици на двата
апартамента на втория етаж на сграда с идентификатор 23947.501.1466.2 по
кадастралната карта на гр. Дряново, с административен адрес гр. Дряново, ул. ***,
а ответниците на апартаментите на първия жилищен етаж на същата сграда. От
построяването на сградата през 1950 г. покривът не бил ремонтиран, а от години
се нуждаел от ремонт. Ищецът рядко пребивавал на домашния си адрес, тъй като
бил моряк по професия, но по време на въведеното извънредно положение бил в
дома си в гр. Дряново. При проливните дъждове разбрал, че покривът тече и
проблемът е сериозен и неотложен. Разговарял със сина на втората ответница,
който ползвал апартамент № 1, собственост на първия ответник, за това да
направят ремонт на покрива с общи усилия и средства, но получавал уклончиви
отговори. Ищецът се срещнал с първия ответник в с. Длъгня и го уведомил за
състоянието на покрива, като го поканил ако иска да се запознае със ситуацията
на място. Ответникът С. М. принципно изразил съгласие, че нещо трябва да се
направи, но впоследствие с нищо не показал, че е заинтересован от извършването
на ремонта. Ищецът разбрал, че няма да получи дължимото съдействие от
останалите собственици на апартаменти в сградата и тъй като той и майка му били
единствено потьрпевши от постоянните течове от покрива, решил да извърши ремонт
със свои средства. Купил материали и наел майстори строители, които за времето от 10.05.2020 г. до
22.05.2020 г. извършили ремонт на покрива, включващ: подмяна на летви;
почистване, препокриване, смяна на счупени керемиди и капаци на общи покривни
части с площ 223 кв. м; изграждане и измазване на 3 бр. комини; подмяна и
измазване с вароциментов разтвор на капаците на 4 бр. капандури; подмяна на
счупени капаци и измазване с вароциментов разтвор на капаците по билото и
страничните ръбове /маии/ с обща дължина 28 м.; демонтаж на стари улуци;
закупуване и монтаж на нови улуци с дължина 53 м.; закупуване и монтаж на 4 бр.
нови водосточни казанчета; обшивка на 2 бр. отдушници.
Първоначално
ищецът договорил ремонт само на 163 кв. м. от покрива, защото смятал, че
другите 60 кв. м. били в добро състояние, но след като старите дървени летви се
разпадали в ръцете на майсторите, ищецът решил да послуша съвета на
специалистите и ремонтирали и останалите 60 кв. м. от общия покрив. Материалите
закупувал през различни дни според заявката на майсторите, за да няма излишъци
след ремонта. Заплащането за труда на майсторите било уговорено в размер 30 лв.
за ремонт на квадратен метър покривна площ без да се включват тенекеджийските
работи, комините, подмяна и подмазване на капаците, които се заплащали отделно
по общоприетите в практиката тарифи за гр. Дряново. Работата била тежка физическа
и на сериозна височина, всички материали се вдигали на ръце с помощта на
лебедка, като се работело бързо и усилено по цял ден. Ремонтът бил добре
направен и полезен за всички собственици на жилища в този вход от сградата,
като не било направено нищо излишно и луксозно. Целият ремонт бил заплатен
единствено от ищеца Г.П., като сумата за труд и материали била общо в размер от
9800,00 лева. Плащанията били правени периодично, в брой и за тях били
изготвяни разписки и протоколи за количествата извършена работа.
Тъй като
покривът принадлежал към общите части на сградата, следвало всички собственици
на жилища в нея да участват в ремонтирането му, поради което ищецът счита, че
другите собственици следва да му възстановят част от изцяло направените от него
разходи за ремон на общия покрив. Четирите жилища в този вход били
приблизително еднакви по размери, затова и прилежащата част от общите части на
сградата за всеки отделен имот била приблизително 25 %. Ищецът трябвало да
заплати за себе си и за жилището на майка си приблизително 50 % от цялата сума
за ремонта, т. е. 4900 лв., като ответниците следвало да му заплатят останалата
част от похарчените от него средствата за ремонта, а именно по 2450 лв. за
всеки от ответниците. Покривът бил силно наклонен и площта му била около 223
кв. м. общо за половината сграда, като другата половина от покрива била на
другия вход с административен адрес гр. Дряново, ул. "Шипка" № 25.
Направено е искане всеки
един от ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2450 лв.,
представляваща част от изцяло заплатените от ищеца разходи за ремонт на покрива
на жилищна сграда с идентификатор 23947.501.1466.2 по кадастралната карта на
гр. Дряново, с административен адрес гр. Дряново, ул. ***, съобразно притежаваните
от ответниците идеални части от общите части на сградата, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез пълномощник адв. Р. И., са
депозирали идентични отговори, с които оспорват предявения срещу всеки от тях
иск по размер, като считат, че същият е вероятно основателен до размер на
реално извършения ремонт. Считат, че с нищо не са предизвикали завеждането на
делото, тъй като ищецът имал задължение да уведоми етажната собственост или
поотделно всеки един от ответниците за предприемане на ремонта и за наемане на
изпълнител по решение на Общото събрание, по определени от ОС разходи.
Заявяват, че признават частично иска до размера на направените разумни разходи
за ремонт, а не тези, за които ищецът искал да ги осъди.
Излагат, че по принцип са взели решение, че е необходим неотложен ремонт на
покрива, но не са упълномощавали ищеца да е представител на етажната
собственост при извършването му, нито той да го извърши и то на каквито и да е
цени, без тяхно съгласие. Твърдят, че не са били против извършването на
ремонта, но не бил спазен чл. 11, ал. 1, т. 10, б. а от ЗУЕС за вземане на
решение от Общото събрание за извършване на разходи, необходими или неотложни
за поддържането или за възстановяването на общите части. Ищецът извършил ремонта на „своя
глава“, за разходи, каквито на него му се стрували удачни. Нито преди, нито
след ремонта, не потърсил ответниците, не свикал Общо събрание на етажната
собственост, не разговарял с всеки от тях, за да установи дали са съгласни и
дали ще приемат ремонта и разходите за него или ще възразят. Посочените от
ищеца цени били в пъти завишени в сравнение с реално обявени цени за извършване
такива дейности. Заявяват, че ще платят това, което съответства на реално
извършените ремонти и признават частично иска, до този размер. Искането е
предявеният срещу всеки ответник иск да бъде отхвърлен частично - над размера
на реално установените разходи, като на ответниците се присъдят изцяло
направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
В
съдебно заседание на 08.09.2020 г. е направено изменение на предявените срещу всеки един от ответниците
искове, като същите са намалени от сумата 2450 лв. на сумата от 1970 лв.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа предявените искове.
Процесуалният представител на ответниците оспорва
предявените искове. Твърди, че ищецът не е спазил процедурата по чл. 48, ал. 6 от ЗУЕС, когато възниква правото му на иск по чл. 48, ал. 7 от ЗУЕС.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото
не се спори, че страните са собственици на отделни самостоятелни обекти – апартаменти от двуетажна
жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Дряново, ул. ***,
с идентификатор 23947.501.1466.2.
От
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза и от
допълнителното такова, изготвени от вещото лице инж. В.Р., се установява, че
процесната двуетажна жилищната сграда е построена през 1950 г. на калкан с втора двуетажна сграда
в имота, при което двете сгради представляват къщи-близнаци. Съгласно
одобрената кадастрална карта на гр. Дряново всеки от двата входа на двуетажната
сграда е със самостоятелен идентификатор и самостоятелен административен адрес.
Процесната част от сградата е с адрес гр. Дряново, ул. *** и е с идентификатор
23947.501.1466.2. В нея има два апартамента на първия етаж, собственост на всеки
един от ответниците по делото, и два апартамента на втория етаж, собственост на
ищеца Г.А.П. и на майка му Ц.Г.Ц..
Съгласно нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 81, том I, рег. № 609, дело №
68/31.05.2018 г. на нотариус М.М. с рег. № 372 на НК, ищецът Г.А.П.
е собственик на Апартамент
№ 3 на втория етаж с площ 68,08 кв. м., избено помещение с площ 16,18 кв. м. и
таванско помещение с площ 33,53 кв. м. Сборната
площ на жилището и складовите помещения е 117,79 кв. м.
Съгласно
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка №
24, том II, дело № 345/03.09.1993
г. на Дряновски районен съдия, майката на ищеца - Ц.Г.Ц.
е собственик на Апартамент
№ 4 на втория етаж с площ 71,12 кв. м., избено помещение с площ 14,01 кв. м. и
таванско помещение с площ 33,26 кв. м. Сборната
площ на жилището и складовите помещения е 118,39 кв. м.
Съгласно договор за продажба на държавен
имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 1990 г., ответницата Т.Й.И. е
собственик на Апартамент № 1 на първия етаж с площ 66,05 кв. м., избено
помещение с площ 10,15 кв. м. и таванско помещение с площ 24,12 кв. м. Сборната площ на жилището и складовите
помещения е 100,32 кв. м.
Съгласно нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 110, том II, дело
№ 548 от 17.10.1997 г. на Дряновски районен съдия, ответникът С.Д.М. е собственик
на Апартамент № 2 на първия етаж с площ 69,13 кв. м., избено помещение с площ
15,87 кв. м. и таванско помещение с площ 23,56 кв. м. Сборната площ на жилището
и складовите помещения е 108,56 кв. м.
От допълнителното заключение на вещото лице, неоспорено от страните,
което съдът приема за правилно и обосновано, се установява, че при така посочените квадратури на
апартаментите и складовите помещения към тях, размерът на притежаваните от
страните идеални части от общите части на обособената жилищна сграда с
идентификатор 23947.501.1466.2 по КК на гр. Дряново, с административен адрес
гр. Дряново ул. ***, по смисъла на ЗУЕС е, както следва: ответницата Т.Й.И. – 22,54
% ид. части; ответникът С.Д.М. - 24,39 % ид. части и ищецът Г.А.П. – 26,47 %
ид. части. Ц.Г.Ц. притежава 26,60 % ид.
части.
От показанията на
св. Ц.Ц., майка на ищеца и собственик
на един от апартаментите на втория етаж, се установява, че от години покривът
на сградата бил в лошо състояние и при дъжд в нейното жилище имало течове. Свидетелката
уведомила за това ответника С.М., тъй като неговото таванско помещение било над
кухнята ѝ. Ответникът не взел мерки, но дал разрешение да се смени
бравата на помещението и ключ от нея да остане в свидетелката, която при дъжд
слагала легени в таванското помещение на ответника, в които да се събира
течащата от покрива вода, за да не прониква в жилището ѝ.
Ответницата Т.Й.И. живеела и работела в ***, като през м. януари 2020 г.
се прибрала в дома си за около месец. След като разбрала това св. Ц. оставила
на вратата на апартамента ѝ бележка, че покривът тече и трябва да се
направи ремонт, но не получила отговор.
През пролетта на
2020 г. ищецът, който работел като моряк, се прибрал в дома си и установил, че
и в неговия апартамент има теч. Тъй като жилището му се намирало под таванското помещение на ответницата Т.И., а
същата по това време била в ***, помолил сина ѝ А., който живеел под наем
в апартамента на ответника С.М., да му даде ключ за таванското помещение на
майка му, но той отказал. Ищецът се свързал и с ответника С.М. и му обяснил, че
трябва да се направи ремонт на покрива, за което ответникът принципно се
съгласил.
По делото е представен протокол от 27.03.2020 г. от общо събрание на
собствениците на апартаменти в сградата, на което са присъствали ищецът,
ответникът С.М. и св. Ц.. Темата на обсъждане е била “Оглед, поддръжка и ремонт
на покрива“. Констатирано е, че е необходим достъп до таванското помещение на
ответницата Т.И., с цел оглед, ремонт и отстраняване на течове на прилежащия
покрив, през който минава дъждовна вода и се стича в апартамента на ищеца, като
руши вътрешните мазилки. Взето е решение за осигуряване на достъп на ищеца до таванското
помещение на ответницата Т.И., както и за това, че е необходим неотложен
ремонт. След съдействието на полицията, синът на ответницата дал на ищеца ключа
за таванското помещение на ответницата Т.И.. Във връзка с извършване на ремонта,
ищецът се срещнал с ответника С.М. на пазара, където последният работел, но той
му казал, че е зает и не може да говори с него.
От показанията на свидетелите Г. С. и С.Т. се установява, че през м. май
По делото са представени 4 бр. експедиционни бележки,
придружени с касови бонове, от които се установява, че за материали и транспорт
за доставянето им ищецът е заплатил общо 499,51 лв. без ДДС или 599,40 лв. с
ДДС.
От показанията на свидетеля А.Г. се установява, че през м. май 2020 г.
ищецът го е наел, за да извърши ремонт на улуците на покрива. Свидетелят сменил
старите улуци, демонтирал старите скоби, монтирал нови, направил казанчетата,
монтирал ги, както и водосточни тръби. За свършената работа ищецът заплатил на
свидетеля сумата от 1350 лв., включваща труд и материали, за което са
представени 2 бр. разписки за плащане от
15.05.2020 г. и 17.05.2020 г., както и Протокол за ремонт и
смяна на улуци на покрив, в който са описани извършените от свидетеля дейности.
Процесуалният представител на ответниците оспори истинността на 2 бр. разписки
и протокола, с твърдението, че са подписани от несъществуващо лице. В съдебно
заседание св. А.Г. беше категоричен, че той е подписал разписките
и протокола.
От заключението
на назначената съдебно-техническа експертиза и изслушването на вещото лице инж.
В.Р., става ясно, че при огледа на място вещото лице е установило, че носещата дървена покривна
конструкция на процесната сградата с идентификатор 23947.501.1466.2, находяща
се в гр. Дряново, ул. ***, е с
елементите, които са били вложени при нейното изпълнение през 1950 г. Към
настоящия момент е извършен ремонт на покрива на сградата, като са изпълнени следните строително-ремонтни работи
/СРР/: демонтирано е покривното покритие - керемиди и капаци, демонтирана е летвената обшивка, накована е нова скара
от летви. При изчисленията за вложени материали, за които има издадени документи за
закупуване, вещото лице е установило, че са наковани летви за скара в размер на
728 м., при закупени по документи 744 м., т.е. документите за закупени летви
отговарят на действително вложените в ремонта материали. Покривът е препокрит
с част от съществуващите керемиди и частично с нови
керемиди, закупени на старо. Поставени са и подмазани
капаците по билото и ръбовете на покрива и капандурите, демонтирани са улуците и водосточните казанчета на покрива, като са поставени нови такива, измазани са 3 бр. комини,
ремонтирани са 2 бр. отдушници от санитарните помещения в сградата. Обемът на
всяка от СРР е посочен в таблица в
констативно-съобразителната част.
Стойността на изпълнените СРР на покрива,
включително труд и материали, към м. май 2020 г.
възлиза на 6567 лв. без ДДС и 7880 лв. с ДДС.
По делото не е
спорно, че няма решение на общото събрание за възстановяване на ищеца на
сторените от него разходи за извършване на ремонта.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следното от правна страна:
Предявени са искове
с правно основание чл. 48, ал. 7 вр. ал. 6 ЗУЕС.
В случая по делото
няма спор, че страните притежават самостоятелни обекти в сграда в режим на
етажна собственост, находяща се в гр.
Дряново, ул. ***, с идентификатор 23947.501.1466.2, като ищецът е
собственик на апартамент № 3 на втория етаж, ответницата Т.И. е собственик на апартамент № 1 на първия
етаж, а ответникът С.М. на апартамент №
2 на първия етаж.
От допълнителното заключение
на изготвената съдебно-техническа експертиза се установява размерът на
припадащите се на страните по спора идеални части от общите части на сградата,
определени от вещото лице по реда на чл. 17, ал. 4 ЗУЕС, както следва: ищецът Г.П.
– 26,47 % ид. части, ответницата Т.И. – 22,54 % ид. части и ответникът С.М. -
24,39 % ид. части.
Съгласно
чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си. Съгласно чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС разходите за ремонт,
основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има
прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между
собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални
части от общите части на сградата. Съгласно чл. 48, ал. 6 от ЗУЕС, всеки
собственик може да извърши със собствени средства, материали и/или труд
необходим ремонт на общи части на сградата без решение на общото събрание.
Разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за негова сметка, с
решение на общото събрание се възстановяват или се прихващат от дължимите от
него вноски по чл. 50 след представяне на документи, удостоверяващи плащанията.
Ако разходите, извършени от собственик, не бъдат възстановени по реда на ал. 6,
той има право да предяви иск срещу останалите собственици, съгласно чл. 48, ал.
7 от ЗУЕС. За да бъдат възстановени на собственика направените разходи за
ремонт на общите части, той трябва да е бил “необходим“. Легално определение на
понятието “необходим ремонт“ се съдържа в § 1, т. 8 от ДР на ЗУЕС - дейност за
привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в
съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и
инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки
или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в
нея.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установи, че през м. май 2020 г. е извършен
ремонт на покрива на сградата, който е бил необходим по смисъла на § 1, т. 8 от
ДР на ЗУЕС. В тази насока са свидетелските показания, които безпротиворечиво
описват състоянието на покрива преди извършването на ремонта, че е бил в лошо
състояние, с начупени керемиди, изгнила летвена обшивка, което е довело до течове в апартаментите на ищеца и
неговата майка. В тази насока са и констатациите в представения по делото протокол от 27.03.2020 г. от общо събрание на
собствениците на апартаменти в сградата.
Установи се
също, че ищецът е извършил ремонта без решение на общото събрание на собствениците, като е заплатил ремонта изцяло със
свои средства, които не са възстановени от ответниците съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на
сградата. Неоснователно
е възражението, направено едва в хода на съдебните прения, че ищецът няма право
на иск по чл. 47, ал. 7 от ЗУЕС, тъй като
същото възниквало само при отказ на общото събрание да възстанови
разходите по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗУЕС. В цитираните разпоредби не е
посочено, че общото събрание следва да е отказало да възстанови разходите. В разпоредбата
на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС законодателят е
предвидил възможността необходим ремонт да бъде извършен от собственик на
самостоятелен обект в сградата с лични негови средства без за това да е взето
решение на Общото събрание. В тази хипотеза законът вменява в задължение на
Общото събрание да вземе решение за възстановяване на направените разходи след
представяне на документи, удостоверяващи извършването им, или за прихващане на
платените суми с дължимите вноски към фонд "Ремонт и обновяване". Ако
подобно решение не бъде взето, собственикът, извършил необходимия ремонт,
разполага с възможността да предяви иск срещу останалите етажни собственици за
заплащане на припадащата им се част от сторените разноски - чл. 48, ал. 7 ЗУЕС. В случая по делото
няма спор, че липсва решение на Общо събрание за възстановяване на направените от
ищеца разходи или за прихващане на платените суми с дължимите вноски към фонд
"Ремонт и обновяване". В този смисъл единствената възможност на ищеца
за възстановяване на направените от него разходи във връзка с извършения
необходим ремонт е по съдебен ред.
Основният спор
между страните е относно стойността на ремонта. Ответниците оспорват сторените
от ищеца разходи за ремонта, като силно завишени.
Доколкото в случая
липсва взето решение на общото събрание на собствениците за извършването на
ремонта, следва възстановяването на разходите на етажен собственик по ремонта
на покрива да стане по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, когато работата е
предприета уместно, какъвто е настоящият случай.
Видно от
заключението на съдебно-техническа експертиза стойността на извършения ремонт на покрива, включително
труд и материали, към м. май 2020 г. възлиза на 6567 лв. без ДДС и 7880 лв. с ДДС. Настоящият
съдебен състав намира, че не се дължи ДДС върху цялата сума. От доказателствата
по делото - 4 бр. експедиционни бележки, придружени с касови
бонове, се
установява, че ищецът е заплатил начислен ДДС единствено за материали
и транспорт за доставянето им, като сумата е 499,51 лв. без ДДС или 599,40 лв.
с ДДС, поради което тази сума е дължима в размер на 599,40 лв. с ДДС. Върху
сумата от 6067,49 лв., получена след изваждането на сумата от 499,51
лв. от общата стойност на ремонта - 6567 лв. без ДДС, не се дължи
ДДС, тъй като по
делото се установи, че строително-монтажните работи са извършени без наличие на
сключен договор за изработка от нерегистрирани по ЗДДС лица, като не са представени
доказателства, че за закупените “на старо“ керемиди и капаци е начислен ДДС,
който ищецът да е заплатил и да подлежи на възстановяване.
Поради изложеното
съдът приема, че общата стойност на извършения ремонт на покрива, включително труд и
материали, възлиза общо на сумата от 6666,89 лв., включваща сумата от 599,40 лв. с ДДС и сумата от 6067,49
лв. без ДДС. Съобразно притежаваните от Т.И. – 22,54 % ид. части от общите
части на сградата, ответницата дължи 1502,72 лв. от тези разходи. Ответникът С.М.
дължи 1626,05 лв. от разходите, съобразно притежаваните от него 24,39 % ид.
части. До тези размери предявените искове
се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени, ведно със законна лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба - 12.06.2020 г. до окончателното
изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от 1970 лв. след изменението, предявените срещу всеки един от ответниците искове следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани.
Относно разноските:
Всяка една от
страните е направила искане за присъждане на разноски. Съгласно представения
списък ищецът е сторил разноски в общ размер от 753 лв., от които 198 лв.
внесена държавна такса, 250 лв. адвокатско възнаграждение, които видно от
представения договор за правна защита и съдействие са изплатени изцяло в брой и
305 лв. за експертиза. Тъй като са предявени два иска, разноските следва да се
разделят на две, като по всеки иск ищецът е сторил разноски в размер на 376,50
лв.
Всеки един от
ответниците е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.,
които видно от представените договори за правна защита и съдействие са
изплатени изцяло в брой.
Неоснователно е
възражението на процесуалния представител на ответниците, че не дължат
разноски, тъй като не са станали причина за завеждане на делото, а освен това
били признали исковете до размера на реално направените разумни разходи за
ремонт. На практика това изявление не представлява признание на иска, така
както е предявен или за част от него, като конкретна сума, поради което не може
да намери приложение чл. 78, ал. 2 от ГПК.
При този изход на
делото ответникът С.М. дължи и
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 310,77 лв., а ответницата
Т.И. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 287,19 лв.
събразно уважената част от исковете.
Ответниците също
имат право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, за разликата
над уважената част до първоначално предявения размер на исковете, а не този
след изменението им. Изменението на иска чрез намаляване размера на вземането по съществото си представлява десезиране на съда за разликата до първоначално предявения размер, за която разлика ищецът е счел,
че претенцията му е неоснователна. Заплатеното от ответниците възнаграждение за
адвокат е било съобразено с първоначалния предявен размер на исковете, поради което следва да им се присъдят разноски за
разликата над уважената част до първоначално предявения размер на исковете.
Поради изложеното ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника С.М. разноски в размер на 134,52
лв., а на ответницата Т.И. разноски
в размер на 154,66 лв. събразно отхвърлената част, за разликата над уважената
част до първоначално предявения размер на исковете.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.Д.М., с ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, чрез адв. Р.И., ДА ЗАПЛАТИ на Г.А.П., с ЕГН **********,***, сумата от 1626,05 лв. (хиляда шестстотин двадесет
и шест лева и пет стотинки), представляваща припадащата му се част от направените разходи за
необходим ремонт на покрива на обособена жилищна сграда в режим на етажна собственост, с идентификатор
23947.501.1466.2 по КК на гр. Дряново, с административен адрес гр. Дряново ул. ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 12.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 48, ал. 7 вр. ал. 6 ЗУЕС, като отхвърля иска за
разликата над уважения размер до предявения размер от 1970,00 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Т.Й.И., с ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, чрез адв. Р.И., ДА ЗАПЛАТИ на Г.А.П., с ЕГН **********,***, сумата от 1502,72 лв. (хиляда петстотин и два
лева и седемдесет и две стотинки), представляваща припадащата ѝ се част от направените разходи за
необходим ремонт на покрива на обособена жилищна сграда в режим на етажна собственост, с идентификатор
23947.501.1466.2 по КК на гр. Дряново, с административен адрес гр. Дряново ул. ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 12.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 48, ал. 7 вр. ал. 6 ЗУЕС, като отхвърля иска за
разликата над уважения размер до предявения размер от 1970,00 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА С.Д.М., с ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, чрез адв. Р.И., ДА ЗАПЛАТИ на Г.А.П., с ЕГН **********,***, сумата от 310,77 лв. (триста и десет лева и седемдесет и седем
стотинки), разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.Й.И., с ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, чрез адв. Р.И., ДА ЗАПЛАТИ на Г.А.П., с ЕГН **********,***, сумата от 287,19 лв. (двеста осемдесет и седем лева и деветнадесет
стотинки), разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.А.П., с
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.М., с ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, чрез адв. Р.И., сумата от 134,52
лв. (сто тридесет и четири лева и
петдесет и две стотинки), разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.А.П., с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на Т.Й.И., с ЕГН **********,***, съдебен
адрес ***, чрез адв. Р.И., сумата от 154,66 лв. (сто петдесет и четири лева и шестдесет и шест
стотинки), разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да
се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: