№ 202
гр. Варна, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20253000500430 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство има за предмет въззивната жалба на „ЕМУ”
АД, с. Разбойна, общ. Търговище, подадена чрез адв. П. М., против решение
№ 621/05.06.25г., постановено по гр. д. № 203/25г. на ОС-Варна, в частите, с
които са били отхвърлени исковете му срещу „Електроразпределение Север“
АД, гр. Варна, за заплащане на суми, представляващи обезщетения за
неоснователно обогатяване чрез използване за преобразуване и пренос на
електрическа енергия до други потребители, на притежаваните от ищеца
енергийни обекти, а именно: 45 639.60 лв. – за трафопост
„Профилакториум“, сграда за енергопроизводство с идентификатор
73626.513.110.6 по КККР на гр. Търговище, 21 438.66 лв. – за въздушно
електропроводно отклонение от стълб № 53 на въздушен електропровод
„Парка“ до стълб № 3 на електропроводното отклонение, за периода от
19.11.2017 год. до 18.11.2022 год. и сумата от 27 030.44 лв. – за кабелна
линия от стълб № 3 до ТП „Профилакториум“ за периода от 19.11.2017 г.
до 17.12.2020 г., на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано
от предявяване на исковата молба в съда - 18.11.2022 г. до окончателното им
изплащане; и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника направените
разноски по делото. Счита се, че решението е неправилно поради допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорва се извода на съда,
че ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесното ЕПО
1
(електропроводно отклонение). Изложено е, че придобиването на
собствеността от ищеца на посоченото отклонение е станало въз основа на
самото му изграждане със собствени материали и за собствена сметка.
Цитираните разрешения за строеж и за ползването на обекта са обезпечили
правната възможност за създаването на съоръжението, поради което и
независимо кой от наличните документи се вземе предвид, то същите
удостоверяват именно наведеното от ищеца твърдение – че той е изградил
вещта и при спазване на законовите изисквания за това. Освен това,
коментираните от ВОС разрешение за строеж от 2009г. и за ползване от 2010г.,
касаят само кабелни линии (КЛ) от стълб № 3 до БКТП „ЕМУ“ и от стълб № 3
до ТП „Профилакториум“, а не обсъжданото ЕПО. Въпросното ЕПО от стълб
№ 53 до стълб № 3 въобще не е споменато в посочените актове.
Реконструкцията, която уреждат тези актове, предвижда разделянето на
старата изцяло въздушна линия на две при стълб № 3 – оттам ЕПО преминава
в КЛ, които са подземни и свързват двата посочени ТП. В нито един от
документите обаче не се предвижда премахване, изграждане или
преустройство на въздушната част от трасето, заключена между стълб № 53 и
стълб № 3. Тази въздушна част е била изградена въз основа на разрешението
от 2000г. Отделно от това се поддържа, че първоинстанционният съд не е
следвало да се занимава с този въпрос, тъй като ответникът, в предвидените
преклузивни срокове, не е оспорвал собствеността на ищеца върху това ЕПО
(оспорването е било относно ТП „Профилакториум“). Поради това и за
ползването на процесното ЕПО на ищеца се дължи претендираното
обезщетение, установено по размер от вещото лице. Неправилен се счита
изводът на съда, че ТП „Профилакториум“ и КЛ към него от стълб № 3, не са
били ползвани от ответника за захранване на други обекти. Поддържа се, че
действително към момента на приватизацията на праводателя на ищеца,
процесният ТП е задоволявал само неговите електроснабдителни нужди, но за
процесния период чрез въпросното съоръжение са били захранвани и други
потребители – „Роса“ АД, а от 2021г. и „Белият Кон Рай“ ЕООД. Поради това
и на ищеца се дължи обезщетение по вариант 1 на окончателната СИЕ.
Относно кредитирането на този вариант се сочат следните съображения: за
съоръженията с налична балансова стойност (ТП „Профилакториум“, БКТП
„ЕМУ“ и описаното ЕПО) не следва да се начисляват амортизации, тъй като
същите не се използват за производствен процес или за формиране на
печалбата на собственика (по арг. от т. 2 от НСС № 16); възражението на
ответника за липсата на технологични загуби е въведено след преклузивните
срокове, а освен това е неоснователно, защото те категорично участват във
формулата, утвърдена с Методиката за изчисляване на обезщетението и
стойността им е предоставена от самия ответник. ДКЕВР не е предвидил
никакви изключения при прилагането на формулата, нито е поставял
условности за чия сметка са загубите. Въз основа на гореизложеното се
претендира отмяна на решението в обжалваните му части и присъждане на
разноските за двете инстанции.
2
В предвидения срок насрещната страна „Електроразпределение Север“
АД, гр. Варна, чрез юр. к. В. В., е депозирала отговор, с който въззивната
жалба е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че правото на
собственост на ищеца е част от фактическия състав на предявения му иск за
присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника.
Освен това още с отговора на исковата молба исковете са били оспорени
изцяло. Споделя се извода на съда, че след като ищецът е въвел като
основание за придобиване на процесното ЕПО изграждането и въвеждането
му в експлоатация през 2003г., то не може да се приеме за установено
собствеността въз основа на непредявено основание, каквато е извършената
реконструкция на съоръжението въз основа на разрешение за строеж от 2009г.
и за ползване от 2010г. Споделя се и извода на съда, че ТП „Профилакториум“
и КЛ към него от стълб № 3 не са били ползвани за нуждите на други
потребители и поради това на ищеца не се дължи обезщетение. Поддържа се
още, че евентуално обезщетение се дължи при начислени амортизации за
обектите с балансова стойност и при нулеви стойности на търговските загуби.
Претендира се потвърждаване на решението в обжалваните му части, ведно с
присъждане на разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед очертания по-горе предмет на въззивното производство,
решението на ВОС като необжалвано е влязло в сила в частите, с които
„Електроразпределение Север“ АД е било осъдено да заплати на „ЕМУ“ АД
следните суми, представляващи обезщетения за неоснователно обогатяване
чрез използване за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други
потребители, на притежаваните от ищеца енергийни обекти: 315.12 лв.– за
БКТП „ЕМУ“ и 318.31 лв. – за кабелна линия от стълб № 3 до БКТП „ЕМУ“,
за периода от 19.11.2017 г. - 17.12.2020 г., на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда - 18.11.2022
г. до окончателното им изплащане, както и сумата 90.22 лв., представляваща
сторените разноски по списък, съразмерно уважените искове, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
С определение № 580/22.08.25г. настоящият съд е намерил, че исковата
молба е останала нередовна поради липсата на твърдения на ищеца относно
наличието на придобивно основание за собствеността върху ЕПО на въздушен
електропровод (ВЕЛ) „Парка“ от стълб № 53 до стълб № 3, по смисъла на чл.
77 от ЗС. На ищеца е била дадена възможност да наведе твърдение за
наличието на придобивно основание за собствеността върху описаното ЕПО
по смисъла на чл. 77 от ЗС, включително като посочи:
- дали с това ЕПО се е снабдявал единствено той (за доставка на ел.
енергия до БКТП „ЕМУ“, находящ се в негов ПИ с идентификатор
73626.513.109 и до ТП „Профилакториум“, находящ се в негов ПИ с
идентификатор 73626.513.110) и то за своите стопански нужди;
- всички поземлени имоти, през които преминава процесното ЕПО във
въздушната му част, и ако някои от тях не са негова собственост – да уточни
3
дали е било налице учредено по предвидения в ЗУТ (чл. 193) право на
прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, като посочи и конкретните договори за това.
С депозирана в посочения срок молба, ищецът чрез процесуалния си
представител, е уточнил, че процесното ЕПО е било изградено от него със
собствени средства и за задоволяване необходимостта от електроснабдяване
на собствения му обект. С процесното съоръжение е било снабдявано
първоначално БКТП „ЕМУ“ (това е преустроения мачтов трафопост, описан в
обяснителната записка към проекта на разрешението за строеж от 2000г.), а от
2010г. – и ТП „Профилакториум“. Последният ТП е бил захранван
първоначално чрез директна линия от ВС (възлова станция) „Парка“, но след
компрометиране на линията през 2009г., е било взето решение захранването да
се осъществи чрез ново трасе, като се „разкъса“ съществуващото ЕПО –
поставя се стълб № 3 и от него се вкопават две кабелни линии – към БКТП
„ЕМУ“ и към ТП „Профилакториум“, тъй като и двата обекта са на един и
същи собственик. Въздушната част на съоръжението от стълб № 53 на ВЕЛ
„Парка“ до стълб № 3 на ЕПО не се реконструира и продължава да съществува
съобразно разрешението за строеж и за ползване, издадени съответно през
2000г. и през 2003г. Поради това, че тези съоръжения за средно напрежение
снабдяват само един небитов клиент и са изградени за негова сметка, налице
са предпоставките на нормата на чл. 117, ал. 5 от ЗЕ. Изложено е още, че е
налице промяна на посочената разпоредба през 2003г., като изразът „за
стопански нужди“ не е указвал целта на електроснабдяването, а вида на
потребителя – дали е бил такъв за битови или за стопански нужди. След
изменението през 2012г. означението на потребителите е „битов клиент“ и
„небитов клиент“, което е намерило отражение и в нормата на чл. 117, ал. 5 от
ЗЕ. Поради това се уточнява, че ищецът е небитов клиент, макар и да не
реализира печалба от притежаваното енергийно съоръжение. Поради това е
налице разлика между съдържанието на понятието „стопански“, употребявано
в ЗЕ и в Националния счетоводен стандарт № 16 (НСС). В последния, за да
могат електрическите уредби да се считат за ДМА, те следва да се използват
за производство, отдаване под наем и други стопански дейност с цел
реализиране на печалба. И тъй като ищецът не използва това съоръжение в
производствения си процес, то и същото не е ДМА, макар и същият за целите
на ЗЕ да е небитов клиент. С оглед изчерпване на правните основания за
придобиването на собствеността върху процесното ЕПО, в условията на
евентуалност, се сочи, че същото е придобито и в резултат на изтекла
придобивна давност в периода от момента на неговото изграждане и
въвеждането на обекта в експлоатация – на 15.05.2003г., до настоящия
момент. Съоръжението през поне първите 10 години е задоволявало нуждите
само на ищеца и единствено той е осъществявал поддръжката му. През 2010г.
е била извършена от ищеца допълнителна реконструкция на малка част от това
ЕПО. Поради това и на 15.05.13г. се е изпълнил фактическият състав на чл. 79,
ал. 1 от ЗС. Всичко това се е осъществило без противопоставяне и по
4
предписание именно на ответника.
Изразява се становище за неприложимост на нормата на чл. 193 от ЗУТ,
тъй като предпоставките в актуалната й редакция, са били въведени с ДВ, бр.
65/22.07.2003г., а разрешението за строеж на спорното ЕПО е било издадено
на 22.08.00г., изменено 2002г., а разрешението за ползване – на 15.05.2003г.
Поради това и визираните в актуалната редакция на текста договори не са
били задължително условие за прокарване на отклонение от
електроразпределителната мрежа към датата на приключването на строежа.
Това обстоятелство според ищеца обяснява и защо в преписката в община
Търговище такива документи липсват. Поради това пък се счита за
безпредметно и посочването на имотите, през които това ЕПО преминава.
Отделно от това, след като е имало издадено разрешение за строеж, то
следвало да се приеме, че са били налице всички изискуеми предпоставки – по
арг. от чл. 193, ал. 7 от ЗУТ и чл. 56, ал. 1 ЗТСУ (отм.).
В дадения от съда срок е постъпило становище от насрещната страна
„Електроразпределение Север“ АД, с което се сочи, че след като ищецът
твърди да е придобил собствеността върху енергийния обект чрез неговото
изграждане, то следва да се установи дали той има пълно или ограничено
вещно право или сервитут върху имотите, през които минава съоръжението,
което да му е позволило да строи и да придобива собственост. В тази връзка се
извежда аргумент от действалата към момента на издаването на разрешението
за строеж норма на чл. 48, ал. 3 от ЗТСУ (отм.). Към момента на издаването на
допълнението на разрешението за строеж от 22.08.00г., осъществено със
Заповед от 14.10.02г., действаща е била нормата на чл. 193, ал. 1 от ЗУТ,
изисквала издаването на нарочна заповед на кмета при липсата на друга
техническа възможност, за да се прокарват отклоненията от общите мрежи.
Поради това се счита, че в тази насока ищецът не е отстранил указаната от
съда нередовност чрез посочването на всички поземлени имоти, през които
преминава процесното ЕПО във въздушната му част, и ако някои от тях не са
негова собственост – да уточни дали е било учредено по предвидения ред
съответното право. Счита се още, че наведеното твърдение за придобиването
на вещта по давност е недопустимо, предвид настъпила преклузия за
навеждане на нови факти и обстоятелства пред въззивната инстанция. Поради
това и се счита за неоснователно искането за събиране на гласни
доказателства. Оспорена е и възможността енергиен обект да бъде придобит
по давност от лице, извън енергийните предприятия.
В съдебно заседание изразените становища се поддържат чрез
процесуалните представители на страните. Въззиваемата страна е депозирала
писмени бележки, в които се поддържа, че въззивникът не е установил
възникването в неговия патримониум на право на собственост върху
електропровода, тъй като не се явява носител на право на строеж, респективно
на сервитутно право на прокарване на отклонения от общи мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура по чл. 193, ал. 1 от ЗУТ, които да
са придобити на оригинерно или деривативно основание. Поддържа се
5
становището, че както електропроводът, така и ТП „Профилакториум“, не
служат за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други
клиенти, а освен това с тези съоръжения се доставя единствено ниско
напрежение.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от
фактическа и правна страна:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – за
присъждане на суми, представляващи обезщетения за неоснователното
обогатяване на ответника за сметка на ищеца, осъществено чрез използване за
преобразуване и пренос на електрическа енергия до други потребители, на
притежаваните от ищеца енергийни обекти, съизмеримо с цената на достъп,
ако беше сключен договор по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, определена съобразно
приетата с решение по протокол № 27/04.02.08г. на ДКЕВР Методика за
определяне цените за предоставен достъп на преносно или разпределително
предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения
до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия,
на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ (след
допуснатото изменение на размерите на претенциите, осъществено с
протоколно определение от 16.01.25г., инкорпорирано в протокол №
266/21.01.25г. по гр. д. № 5358/22г. на ВРС, 35 с-в), както следва: за
трафопост „Профилакториум“, сграда за енергопроизводство с
идентификатор 73626.513.110.6 по КККР на гр. Търговище, сумата в размер
на 45 639.60 лв., за периода от 19.11.2017 год. до 18.11.2022 год.; за въздушно
електропроводно отклонение 20кV от стълб № 53 на въздушен
електропровод „Парка“ до стълб № 3 на електропроводното отклонение,
сумата в размер на 21 438.66 лв., за периода от 19.11.2017 год. до 18.11.2022
год. и за кабелна линия от стълб № 3 до ТП „Профилакториум“, сумата от
27 030.44 лв., за периода от 19.11.2017 г. до 17.12.2020г., ведно със законната
лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда - 18.11.2022 г. до
окончателното им изплащане.
Наведените твърдения относно фактите, обосноваващи предявените на
посоченото основание претенции са свързани с това, че ищецът е собственик
на трафопост „Профилакториум“, сграда за енергопроизводство с
идентификатор 73626.513.110.6 по действащата КККР на гр. Търговище (а
към датата на придобиването му – с идентификатор 73626.513.75.7), ведно с
намиращото се в него оборудване, служещо за преобразуване на доставената
до потребителите ел. енергия от средно (СрН) към ниско напрежение (НН).
Посочената сграда със съоръженията в нея са били придобити чрез договор за
покупко-продажба, оформен с НА № 115/02.10.2008г. с продавач „Енергия“
АД, който се легитимирал като собственик с КНА № 166/29.12.05г. на
нотариус Г. Г., рег. № 223, Търговище, въз основа на АДС № 2482-
ХІІІ/24.12.1975г. Евентуално е налице позоваване на придобивна давност за
периода от 29.12.05г. до исковата молба, присъединявайки владението на своя
праводател – при осъществяване на добросъвестно владение, а евентуално -
6
при недобросъвестно владение (при последното, давността е изтекла най-
късно през 2015г.).
Относно процесното ЕПО 20 kV от стълб № 53 на въздушен
електропровод (ВЕЛ) „Парка“ до стълб № 3, което е било изградено от
ищеца въз основа на разрешение за строеж № 111/22.08.00г. на гл. арх. на
община Търговище, допълнено със Заповед № 3-01-914/14.10.02г. на гл.
архитект и въведено в експлоатация с разрешение за ползване №
76/15.05.2003г. на началника на РДНСК-Търговище. За това
електросъоръжение са въведените пред настоящия съд допълнителни
твърдения за придобивни основания, коментирани по-горе - въз основа на
осъществяването на предвидените в хипотезата на чл. 117, ал. 5 от ЗЕ
предпоставки – чрез изграждането на електрическата уредба, която е със
средно напрежение и служи за снабдяване с електрическа енергия само на
един потребител на електрическа енергия за стопански нужди; в условията на
евентуалност – въз основа на изтекла придобивна давност за периода от
15.05.2003г. до настоящия момент.
Относно кабелна линия 20 kV от стълб № 3 до ТП
„Профилакториум“ е било посочено, че същата, наред с кабелна линия 20 кV
от стълб № 3 до БКТП „ЕМУ“, са били изградени от ищеца и са били
продадени на ответника с НА № 59/17.12.20г. на нотариус П. А., рег. № 496,
гр. Търговище. В тази връзка в открито съдебно заседание на 15.02.24г.
представителят на ищеца е навел твърдението, че след като ответникът е
закупил тези съоръжения, то и между страните не е налице спор относно
собствеността им и към настоящия момент.
В депозирания отговор на исковата молба ответникът е поддържал, че
исковете са допустими, но неоснователни. В тази връзка е посочено, че
ответното дружество е единственият лицензиран оператор на
електроразпределителната мрежа (ЕРМ) в Североизточна България и като
такъв той е собственик на ЕРМ (чл. 88 от ЗЕ). Налице е законова забрана за
това други субекти извън държавата да са могли да придобиват процесните
енергийни обекти – това е било при действието на отменените вече Закон за
електростопанството (от 1948г.) и Закон за електростопанството (от 1975г.).
Посочено е било, че процесният ТП е имал диспечерско наименование
Възлова станция „Мура“ и е бил изграден през 1973г. Дори и когато
държавата е предоставяла на отделните стопански субекти (държавни
учреждения, организации и предприятия) управлението и стопанисването на
държавните имоти, последните са упражнявали нейното право на собственост.
Процесният трафопост не е по своето предназначение вещ или имот, които да
са съответствали на предмета на дейност на „Енергия“ АД и поради това
същият не му е бил предоставен за стопанисване и управление. Изключението,
уредено в нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗЕл. (1975г.), относно възможността да се
придобива и притежава отделен електроенергиен обект, е свързано с
необходимостта за задоволяване на собствени нужди от ел. енергия и то след
разрешение на Асоциацията „Енергетика“. За процесния обект такова
7
разрешение липсва. Освен това „Енергия“ АД не е било нито кооперативна,
нито друга обществена организация. Съгласно следващия ЗЕЕЕ (от 1999г.),
енергийният обект, какъвто е процесният ТП, е могъл да бъде придобит в
собственост само от съответното лицензирано енергийно предприятие – чл. 56
и § 67, ал. 6 от ПЗР на ЗЕЕЕ (отм.). Идентично е правното регулиране, дадено
с действащия ЗЕ. Според § 67, ал. 9 от ПЗР на ЗЕЕЕ при приватизация на
обекти, на чиято територия има изградени енергийни обекти, последните не се
включват в предмета на сделката, ако чрез тях се снабдява с енергия повече от
един потребител, а тези обекти се прехвърлят на енергийното предприятие
(аналогично е разрешението и с § 4, ал. 11 от ПЗР на действащия ЗЕ). Поради
всичко това се отрича възможността ищецът да е могъл да придобие
собствеността върху процесния ТП „Профилакториум“. Наред с това
ответникът е твърдял, че именно той е станал собственик на процесния ТП –
видно от АДС № 4252/01.11.1994г. на председателя на ИК на ОбНС-
Търговище той е бил държавна собственост, а след това същата е преминала
върху лицензираното енергийно предприятие. Имено поради това ответното
дружество е извършвало и обичайните периодични профилактични дейност
чрез свои служители, за което са били попълвани съответните технологични
карти. Не се оспорва придобиването на собствеността върху БКТП „ЕМУ“,
заедно с КЛ СрН 20 кV от съществуващ СРС (стоманорешетъчен стълб) на
ЕПО на ТП „ЕМУ“ до БКТП, находящ се в имот с идентификатор
73626.513.109.8 и КЛ СрН 20 кV от съществуващ СРС (стоманорешетъчен
стълб) на ЕПО на ТП „ЕМУ“ до шахта № 9 за ТП „Профилакториум“ чрез
договора, оформен с НА № 59/17.12.20г. Оспорва се твърдението на ищеца, че
през процесните периоди ответното дружество е използвало процесния ТП и
присъединителните съоръжения към него. Освен това ищецът не е лицензиран
субект за предоставяне на услуги в преноса и доставката на ел. енергия,
поради което и не е могъл да получи ползи от процесните обекти, поради
което и не е налице неговото обедняване.
С иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се цели да се възстанови неоснователното
разместване на блага от патримониума на един правен субект в този на друг,
без да има правно основание, което да оправдава това разместване, поради
което този, който се е обогатил от това разместване дължи връщане на онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването. Или, предпоставките за
уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД са: обедняване на ищеца, обогатяване
на ответника, като обедняването и обогатяването следва да произтичат от
един или от няколко общи факта. Обогатяването, което винаги има материално
естество /оценимо е в пари/ е налице не само когато се увеличава имуществото
на едно лице. То е налице и когато се спестяват на обогатения някои
необходими разходи, които той иначе е трябвало да понесе от собственото си
имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане /така в
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 91 от 15.04.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 6541/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна
Папазова/.
8
В настоящата хипотеза, имайки предвид основанието на предявените
искове и релевираните от ответника оспорвания, в тежест на ищеца е да
докаже правото си на собственост върху описаните електрически уредби и
енергиен обект (по см. на § 1, т. 19 и т. 2 3 от ДР на ЗЕ), както и че същите за
процесните периоди са използвани от ответното дружество за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители,
различни от собственика, при липсата на сключен договор за предоставяне на
достъп по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ или на друго основание за ползването на обекта;
както и размера на дължимото обезщетение.
Относно собствеността върху ТП „Профилакториум“.
От представения с отговора на исковата молба заверен препис на АДС
№ 4252/01.11.1994 г., съставен от община Търговище (л. 68 от делото на ВРС)
е видно, че е бил актуван като държавна собственост ТП „Профилакториум“, с
площ от 36 кв. м., находящ се в кв. 11, м. „Парка“, масивен, построен през
1974г., при съседи Профилакториум и пететажна сграда, предоставен за
оперативно управление на НЕК АД София, клон „Електроснабдяване“ –
Търговище. Отбелязано е, че няма съставен предходен акт. Посочени са като
основание за придобиване нормите на чл. чл. 77 и 81 НДИ (отм.) и
допълнително: отреждане по застроителен план (предполагащ влязъл в сила
регулационен план). От това следва, че към 1974г., с изграждането на обекта
(при действието на ЗПИНМ (отм.)) е възникнала държавна собственост върху
сградата и право на оперативно управление върху терена и сградата в полза на
държавната организация-инвеститор.
Видно от НА № 115/02.10.08г. на нотариус П. А., рег. № 496 на НК, че
„ЕМУ“ АД е закупило от „ЕНЕРСИС“ АД, ЕИК ********* (с предишно
наименование „ЕНЕРГИЯ“ АД, видно от публичните данни в търговския
регистър) ПИ с идентификатор № 73626.513.75 по КККР на гр. Търговище, с
площ от 11 761 кв. м., к.к. „Парка-север“, ведно с построените в същия сгради
(курортна, туристическа сграда на 5 етажа, ЗП 721 кв. м., сграда за
обществено хранене, ЗП 455 кв. м., сграда – здравно заведение, 2 етажа, ЗП
806 кв. м., сграда – хангар, депо, гараж и друг вид обществена сграда, както и
една сграда за енергопроизводство, с идентификатор № 73626.513.75.7, със
ЗП от 62 кв. м., ведно с 435 метра ел. провод 20 кV (л. 8-10 от делото на
ВРС). Видно от представените на л. 12-13 от делото на ВРС скици на сградата,
че процесният ТП понастоящем е с идентификатор 73626.513.110.6.
При съставянето на горния нотариален акт е бил представен от
праводателя НА № 22/05г. Препис от последния е представен на л. 11 от
делото на ВРС. Същият представлява констативен нотариален акт за
собственост, издаден въз основа на писмени доказателства, относно правото
на собственост върху поземления имот със сградите, включително върху
трафопост с площ 62 кв. м на „ЕНЕРГИЯ“ АД. От справката в ТР се
установява, че дружеството е вписано с решение № 1289 от 10.11.1995 г. по ф.
д. № 713 по описа за 1992 г. на ТОС и има за предмет на дейност
9
производството на акумулатори. При съставянето на този КНА са били
представени АДС № 2482-ХIII/24.12.1975 г. и заповед от 2002 г. за
деактуване.
Въз основа на това следва да се направи извода, че теренът е бил отреден
за нужди на предприятие, което е било регистрирано първо като ДФ
„ЕНЕРГИЯ“, която с Разпореждане 45/21.4.1992г. на МС е била преобразувана
в „ЕНЕРГИЯ“ ООД – Търговище с предмет на дейност производство на
акумулатори (Приложение № 28). Текстът на цитираното Разпореждане на
МС е достъпен в Интернет, http://pris.government.bg. С решението от
10.11.1995 г. е било вписано преобразуването на ООД в АД. Следователно
правото на оперативно управление върху сградите на основното застрояване в
терена, е било придобито от инвеститора – предприятие за производство на
акумулатори, а не за доставка на ел. енергия. От заключението на в. л. Малеев
(л. 113 от делото на ВРС) е видно, че изграждането на процесния ТП е имало
за цел да задоволява нуждите на изградения комплекс от сгради на
инвеститора.
Съдът счита, че процесният ТП не е бил вещ, извадена от гражданския
оборот чрез нормативна забрана за нейното придобиване или разпореждане.
Според чл. 3 от ЗЕ (1948г., отм. и действал до 01.07.1976г.), държавата може
да преотстъпва на местните органи на държавната власт, на държавните
предприятия, или на обществени организации - водни синдикати, кооперации
и др. - строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение, или
за собствени нужди. Според чл. 2, ал. 1 от ЗЕл. /отм./, в сила от 01.07.1976г.,
електрическите централи за производство на електрическа енергия и
електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа
енергия са държавна собственост, но според ал. 2 - кооперативни и други
обществени организации с разрешение на Асоциация „Енергетика” могат да
придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти по предходната
алинея за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия. В
чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от този закон са диференцирани ел. централи, уредби и
мрежи като такива за общо ползване и такива с вътрешноведомствено
предназначение /за първите е посочено, че се изграждат и поддържат от
посочената по-горе Асоциация „Енергетика”, а вторите – от самите
потребители/. Тези, които са за общо ползване, са били и са останали
държавна собственост /включително и при невъзможността да се придобиват
по-късно по реда на чл. 17а от ЗППДОбП /отм.//, но тези, които са имали
предназначението да задоволяват енергийните нужди само на един
потребител /вътрешноведомствени централи, уредби и съоръжения/ са били
собственост на самото предприятие и това право е можело да се прехвърля
вкл. и чрез преобразуване и приватизация (по арг. за противното от § 4, ал. 11
от ЗЕ в сила от 05.03.2004г.).
Отделно и само на процесуално основание - изхождайки от
постановките на ТР № 11/2012г., издадено на 21.03.13г. по т. д. № 11/12г. на
ОСГК на ВКС, както и имайки предвид, че ответникът (който има правен
10
интерес да твърди, че ищецът не е собственик на процесния ТП) не разполага
с документ за собственост на този ТП, то негова е доказателствената тежест да
осъществи пълно обратно доказване на установеното от нотариуса в КНА №
166, т. VІ, рег. № 9286, дело № 649/29.12.2005г. на нотариус Г. Г., рег. № 223 на
НК. Съдът намира, че такова обратно доказване по делото не е осъществено.
Както се установи и по-горе, процесният ТП е бил построен за нуждите на
държавното предприятие (ползващо целия сграден комплекс за
профилакториум) и е задоволявал единствено и изцяло неговите нужди за
преобразуване на ел. енергия от СрН на ниско напрежение. След това целият
комплекс на профилакториума (такова е и понастоящем диспечерското
наименование на този ТП – „Профилакториум“) е бил продаден на ищеца,
който е придобил собствеността върху процесния енергиен обект с
електрическите уредби в него.
Представените с отговора на исковата молба технологични карти за
провеждана инспекция на процесния трафопост от служители на ответното
дружество за периода от 19.02.18г. до 27.01.22г. (л. 69-75 от делото на ВРС) не
могат да разколебаят горния извод относно собствеността. В тази връзка
фактът на провежданите инспекции се установява от свидетелските показания
на двамата разпитани служители на ответното дружество (свидетелите В. и
Д.), които съдът преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК. Наред с това
обаче, по делото е установено, че изпълнителният директор на ищцовото
дружество също е създал организация и са били извършвани проверки на
процесния ТП от негови служители – заповеди и протоколи за извършените
проверки за периода от 01.04.2009г. до 04.10.19г. (л. 20-52 от делото на ВРС).
В подкрепа на последните се явяват и свидетелските показания на разпитания
служител на ищцовото дружество М. П. (които съдът преценява с оглед
нормата на чл. 172 от ГПК). Регулярната проверка на съоръжението не може
да промени извода за принадлежността на правото на собственост, придобито
по описания по-горе начин от ищцовото дружество.
Относно собствеността върху ЕПО 20 kV от стълб № 53 на въздушен
електропровод (ВЕЛ) „Парка“ до стълб № 3.
Предварително следва да се посочи, че ищцовото дружество е
собственик на ПИ с идентификатор 73626.513.109 по КККР на гр. Търговище
в к.к. „Парка-Север“, площ от 6 364 кв.м. (видно от НА № 59/17.12.20г. на
нотариус П. А., рег. № 496 на НК, който ще бъде коментиран по-долу). В
същия е изграден БКТП (комплектен трансформаторен пост, бетонов) с
диспечерско наименование „ЕМУ“ и с идентификатор 73626.513.109.8. В
посочения поземлен имот са налице изградени 5 броя курортни туристически
сгради – четири на 1 етаж и една на 2 етажа (съобразно записаното им
предназначение в КККР – установено при служебна проверка на електронен
адрес https://kais.cadastre.bg). Свидетелят К., при разпита му пред настоящата
инстанция, индивидуализира този имот на ищцовото дружество като бизнес
хотел „Парка“ (на чиято ограда е изграден БКТП).
11
Видно от разрешение за строеж № 111/22.08.00г. на гл. арх. на община
Търговище (л. 14 от делото на ВРС), че същото е издадено на „ЕМУ“ ЕООД и
е за „Преустройство – пристройка на един етаж, ремонт на помпена станция в
почивна база, м. „Парка, Търговище“, находящ се УПИ І, кв. 12“. Видно от
предписанието от 10.10.2000г. (л. 89 от делото на ВРС), дадено от ответното
дружество на ищеца, във връзка с разрешения строеж, че захранването на
обекта с мощност от 150 кW може да се осигури чрез изграждането на МТП
(мачтов трафопост), монтиран в района на обекта, като на страната на 20 кV
на този МТП да се захрани с електропроводно отклонение (ЕПО) от стълб
№ 53 преди РОС (разединител за напрежение от 20 кV, монтиран върху
стълбове от ВЕЛ) на ЕП 20 кV „Парка“. Предписано е с какво сечение на
проводниците да се изпълни въздушното отклонение, което е посочено, че
пресича главния път Търговище-София. Посочено е, че разходите са за сметка
на инвеститора.
На л. 93 от делото на ВРС е приложена обяснителната записка, касаеща
проекта за ел. проводно отклонение – 20 кV, изготвена по искане на
инвеститора „ЕМУ“ АД, в съответствие с даденото му предписание от
10.10.00г. В записката е обяснено, че ЕПО ще започне от ел. провод извод
„Парка“ от подстанция „ЮГ“, гр. Търговище, респективно от съществуващия
стоманорешетъчен стълб (СРС) № 53 тип ЪМ-60-951 преди РОС-а. Трасето
пресича пътя за хижа „Младост“, главен път София-Варна, канал и река Врана
и след пресичането на пътя за „Профилакториума“ се включва в новия
трафопост. Приблизителната дължина на ЕПО е 240 м. Същото се изпълнява с
2 броя СРС тип ЪМ-20-951.
Със Заповед № 3-01-914/14.10.02г. на гл. архитект на община Търговище
е допусната поправка и допълнение на горното разрешение за строеж, като
към основанието е добавено „Одобрена промяна на проекта на осн. чл. 154, ал.
1 от ЗУТ през м. 10.02г. и одобрен проект за ел. проводно отклонение – 20 кV
на 08.11.2000г.“ Поради това и заглавието на строежа е изменено:
„Преустройство – пристройка на един етаж и ремонт на помпена станция в
бизнес хотел и ел. проводно отклонение 20 кV“ (л. 15 от делото на ВРС).
Строежът е въведен в експлоатация с разрешение за ползване №
76/15.05.2003г. на началника на РДНСК-Търговище.
Следователно, за периода след 10.10.2000г. и до 15.05.2003г. е било
изградено ЕПО за захранване на МТП в имота на ищеца, находящ се в м.
„Парка“,, гр. Търговище, находящ се УПИ І, кв. 12, който понастоящем е с
идентификатор 73626.513.109 по КККР на гр. Търговище, което ЕПО започва
от съществуващия дотогава стоманорешетъчен стълб (СРС) № 53 и трасето му
пресича пътя за хижа „Младост“, главен път София-Варна, канал и река Врана
и след пресичането на пътя за „Профилакториума“ се включва в новия
трафопост. Същото е било изпълнено с 2 броя СРС тип ЪМ-20-951.
Съгласно нормата на чл. 48, ал. 3, изр. 1 от ЗТСУ (отм.) действала до
31.03.01г. (т.е. към датата на издаване на разрешението за строеж 22.08.00г. и
12
преди неговото допълнение), специализирани ведомства и юридически лица в
съответствие с действащите особени разпоредби осъществяват определени по
вид и предназначение благоустройствени работи и експлоатират и поддържат
изградените обекти, общи мрежи, проводи и съоръжения. Към посочения
период (включително и към 14.10.2002г.) е действал специалният ЗЕЕЕ (отм.
със ЗЕ, в сила от 12.12.2003г.). Според чл. 92, ал. 4 от ЗЕЕЕ (отм.)
електропроводната линия и другите съоръжения, чрез които се извършва
присъединяване на електрическите уредби на потребителя към
разпределителната или към преносната мрежа, се изграждат за сметка на
разпределителното, съответно на преносното предприятие и са негова
собственост. Поради това изграденото макар и за своя сметка от ищеца ЕПО
от стълб 53 до МТП за захранването на негов имот с идентификатор
73626.513.109, по силата на цитираните норми на специалния материален
закон, е станало собственост на ответното дружество.
Видно от обяснителна на л. 90-91 от делото на ВРС, че същата касае
електропроводно отклонение – 20 kV за ТП „Профилакториум“ на „Енергия“
АД, гр. Търговище. Проектът е разработен на базата на представена скица от
08.06.05г. от община Търговище и на становище от 28.06.05г. на ответното
дружество, както и на заснемане и проучвания, направени по време на
проектирането. Обяснено е в документа, че съществуващият ТП
„Профилакториум“ дотогава е бил захранван с кабел от 20 кV от ВС „Парка“,
но от проливните дъждове и придошлата река, кабелът е скъсан, а и е с много
съединителни муфи. Проектираното ново ел. захранване е в 2 части –
въздушно в началото и след това ще премине в кабелно. За въздушната част е
посочено, че в последното междустълбие за МТП „ЕМУ“, между реката и
пътя, ще се изправи нов стълб ЖР-ЪМ-20-951+2, който ще е начало на новото
електропроводно отклонение. След пътя в парцела на АЗ „Енергия“ на 5 м. от
границата с парцела на ЕМУ и на 5 м. от сградата, ще бъде вторият стълб, като
след това въздушната линия ще върви успоредно на оградата в западна посока
с дължина от 80 м. ще бъде поставен стълб № 3 ЖР-ЪМ-60-951. След това
трасето ще се насочи в североизточна посока към сградата на
Профилакториума. Този участък е с дължина от 130 м. и пред входа на втория
парцел на Профилакториума ще спре въздушното отклонение, а оттам чрез
РОМ 20/200 (разединител открит монтаж за номинално напрежение 20 кV и
номинален ток 200 А) ще премине в кабелна линия, който ще достигне до
съществуващия трафопост. Трасето на кабела ще бъде покрай оградата от
външна страна и след 90 метра от пресичането на пътя, пресича оградата и
влиза в парцела на профилакториума. В началото на ВЕО ще се монтира също
РОС 20/200. Към обяснителната записка е приложена и количествена сметка
за материалите, необходими за изграждане на проектираното ЕПО.
От издаденото на 16.04.2009г. разрешение за строеж № РС-01-83 на гл.
арх. на община Търговище, се установява, че на ищцовото дружество е
разрешено да извърши СМР за обект: БКТП, кабелна линия СН-20 кV от
съществуващ СРС на ЕПО за ТП „ЕМУ“ до БКТП и кабелна линия СН-
13
20 кV за ТП „Профилакториум“, кв. 5, к.к. „Парка-север“, гр.
Търговище. За издаване на разрешението са представени освен виза за
проектиране върху извадката от ПУП и инвестиционен проект, съгласуван с
ответника от 04.12.08г. и с общината, както и становище от „Е.ОН България
Мрежи“ АД за условията за присъединяване от 19.06.08г., така и договори за
учредено право на прокарване, сключени със собственици на съседни имоти –
„Папи-М-94“ ЕООД, К. Г. Т. и „Роса“ АД, гр. Попово. Освен това е била
представена и заповед на кмета на община Търговище от 01.04.09г. за
учредяване на право на прокарване. Описаният по-горе строеж е бил
разрешен за ползване с разрешение от 18.03.2010г. (л. 94-95 от делото на
ВРС).
Видно от заключението на вещото лице Малеев, че описаното по-горе в
обяснителната записка и в разрешението за строеж и за ползване
електропроводно отклонение – 20 kV, в неговата въздушна и подземна част за
електрозахранването на БКТП и ТП „Профилакториум“, е изпълнена и
съществува понастоящем. В тази връзка следва да се посочи, че схемата на л.
116 е онагледяваща, но условна, тъй като не отговаря на границите на имотите
по действащата КККР. Последното се установява при съпоставяне на скиците,
приложени към заключението на съдебно-оценителната експертиза на л. 276-
277 от делото на ВРС, които са въз основа на точна извадка на действащата КК
за този квартал.
Към датата на завършване на строежа чрез изграждането на БКТП и на
двете кабелни линии СН-20 кV за захранването на БКТП и на ТП
„Профилакториум“, е действала нормата на чл. 117, ал. 5 от ЗЕ (в редакция
след изменението й, осъществено с ДВ, бр. 74/08.09.2006г.). Според същата,
електрическите уредби и/или електропроводи с високо и средно напрежение,
които служат за снабдяване с електрическа енергия само на един потребител
на електрическа енергия за стопански нужди, се изграждат за негова сметка
и са негова собственост.
Поради гореизложеното следва да се приеме, че за частта от ЕПО (чрез
поставянето на два допълнителни СРС - нов стълб ЖР-ЪМ-20-951+2 и стълб
№ 3 ЖР-ЪМ-60-951 и изпълнението на двете подземни кабелни линии след
РОМ 20/200, захранващи посочените два трафопоста, собственост на ищеца,
намиращи се съответно в негови ПИ 73626.513.109 и ПИ 73626.513.110 по
КККР на гр. Търговище, същият е станал собственик въз основа на
осъществяването на фактите от нормата на чл. 117, ал. 5 от ЗЕ. За предходно
изградената от ищеца част от въздушното ЕПО от стълб № 53 до МТП,
захранващ обектите в неговия ПИ 73626.513.109 следва да се приеме, че
ищецът е станал собственик въз основа на придобивна давност, считано от
датата на изграждането на линията през 2003г. и до 2013г. А ако се приеме, че
вещта е могла да бъде притежавана само от лицензираното за дейността
търговско дружество, това е продължило най-късно до 2006г., когато и
електропроводите с високо и средно напрежение, служещи за снабдяване с
електрическа енергия само на един потребител на електрическа енергия за
14
стопански нужди, вече са могли да бъдат придобивани и от посочените
потребители, които са ги изградили, какъвто е и настоящият ищец. Поради
това за периода от 2006г. до 2016г. е текла за ищеца придобивна давност, на
която същият се е позовал в настоящото производство. Индиция за владението
на вещта като собствена е и обстоятелството, че цялото ЕПО 20 кV се отчита
по счетоводна сметка 204 (машини, съоръжения, оборудване) като ДМА на
ищцовото дружество (така от заключението на първоначалната СИЕ – л. 154
от делото на ВРС). Индиция за владението, и то като собственик от страна на
ищеца, е и обстоятелството, че именно на същия са били издадени
съответните разрешения за строеж – както през 2000г., така и през 2009г.,
както и разрешенията за ползване на електропроводното отклонение –
първоначално за захранване само на МТП, а по-късно за захранване на двата
ТП на ищеца – новоизграденият БКТП и ТП „Профилакториум“. В тази
насока са и показанията на свидетеля К., дадени пред настоящата инстанция –
въздушното ЕПО е изградено от ищеца и за негова сметка, както и същото се
поддържа като почистване на растителност и високи клони и при лоши
метеорологични условия. Не е известно ответникът да е предявявал
претенции за това въздушно ЕПО.
Относно собствеността върху КЛ СрН 20 кV от съществуващ СРС
(стоманорешетъчен стълб) на ЕПО на ТП „ЕМУ“ до шахта № 9 за ТП
„Профилакториум“, страните не спорят, че до 17.12.2000г. тя е
принадлежала на ищеца. С договор, оформен с НА № 59/17.12.20г. на
нотариус П. А., рег. № 496 на НК, ищецът е продал собствеността върху тази
кабелна линия на ответника, ведно с правото на прокарване, преминаване и
обслужване за трасето на кабелната линия през посочените в т. 2.2 от договора
съседни имоти (л. 17 от делото на ВРС).
Относно предназначението и използването на процесните вещи за
процесния период.
Съгласно установеното от вещото лице Ст. по данни на самия ответник,
че в ТП „Профилакториум“ е монтирана една трафомашина и от трафопоста
са електрозахранени два обекта с посочени абонатни номера – единият е на
ищцовото дружество, а другият е с титуляр „Роса“ АД и „Хотелски комплекс
Белият Кон и Рай“ ЕООД (като „Роса“ АД е ползвало ел. енергия НН,
предоставена му от този ТП за периода от 2017г. до 2021г., включително,
„Хотелски комплекс Белият Кон и Рай“ ЕООД – за периода от 2021г. до 2022г.
включително – л. 152).
Освен това отново по данни на ответника, в БКТП „ЕМУ“ също има
монтирана една трафомашина, като от него са захранени общо 6 обекта – 2
абонатни номера са на самия ищец „ЕМУ“ АД, 2 абонатни номера са на Гр.
Цв. Ив. и по един аб. № са на К. Г. Т. и Ст. Ж. П.. Вещото лице е отразило в
заключението си и данните, предоставени от ответника за доставените
количества ел. енергия на посочените потребители, като за периода от 2017г.
до 2020г. това са само ищецът и К. Т. (л. 153 от делото на ВРС).
15
Поради горното пък следва да се приеме, че за целия процесен период от
2017г. до 2022г. двата посочени ТП – БКТП „ЕМУ“ и ТП „Профилакториум“
са били снабдявани с ел. енергия СрН 20 кV чрез процесното ЕПО от ст. 53 до
ст. 3 и чрез двете кабелни линии. Поради това и доставените количества на ел.
енергия за посочените по-горе потребители са същите (така и вещото лице в
заключението си – л. 153 на гърба).
Горното сочи, че горната електрическа уредба (ТП „Профилакториум“)
и въздушното ЕПО за целия процесен период от 19.11.17г. до 18.11.22г. , а
кабелната линия от стълб № 3 до ТП „Профилакториум“ - само за периода от
19.11.17г. до 17.12.20г., са били използвани от ответника за целите на
преобразуването и преноса на ел. енергия и до други потребители, освен за
ищцовото дружество.
Относно дължимото обезщетение.
При липсата на договорни отношения за самото ползване на процесните
съоръжения, за ищеца възниква на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД правото да
получи от ползващото без основание ответно дружество, обезщетение за
ползването на съоръженията за посочените периоди. И в тази връзка е без
значение дали ищцовото дружество е лицензирано и е в състояние да използва
трафопоста и електропроводните линии за целите на преобразуването и
преноса на електрическа енергия, имайки предвид и посочената по-горе
задължителна практика, че обедняването е налице и когато друг субект
използва чуждата вещ без правно основание, спестявайки си разноските,
които би направил, за да ползва качествата на тази вещ.
Относно определянето на размера на дължимото обезщетение в
настоящата хипотеза е налице задължителна съдебна практика, установена с
решение № 179/18.05.11г. по т.д. № 13, ІІ т.о. на ВКС, според която при
ползуване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго
лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до
други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за
предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 8 ЗЕ и без наличието на друго
основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за
ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което обезщетение следва да се определи на база
приетата от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп
на преносно или разпределително предприятие от потребители през
собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна
енергия и на преноса на природен газ.
При определянето на дължимото обезщетение чрез прилагане на
алгоритъма, установен с цитираната по-горе Методика, представителят на
ответника е възразил след изслушване на първоначалното заключение, че за
ТП „Профилакториум“ и за ЕПО във въздушната му част, ищецът не е
начислявал амортизации. Съобразно т. 3.2 от Методиката обаче, стойността на
16
дълготрайните материални активи в уредби и/или съоръжения е балансовата
им стойност от инвентарните книги на юридическите лица, предоставящи
достъп, към края на годината, предхождаща прилагането на цената за
предоставен достъп. Според т. 3.3, в случай, че лицензиантът изрази
несъгласие с определената по предходната точка стойност на дълготрайните
материални активи или лицата, предоставящи достъп не разполагат с
информация за балансовата стойност на ДМА, то за стойност на тези активи
се приема тяхната пазарна стойност. Ответникът не е отправил искане за
определяне на пазарната стойност на тези ДМА. Същевременно вещото лице е
посочило, че съобразно т. 2 от Националния счетоводен стандарт № 16
(относно отчитането на ДМА), когато ДМА не се използва за производствена
дейност или за извършване на административни или други услуги от
собственика, амортизации не следва да се начисляват. По тези съображения
съдът намира, че именно посочената балансова стойност (без начислени
амортизации) следва да се вземе предвид при извършване на изчисленията.
Наред с горното съдът намира, че възражението на представителя на
ответника, че не следва да се начисляват технологични загуби (разходи), на
първо място е направено несвоевременно – едва след изслушване на първото
допълнително заключение на СИЕ (л. 290 от делото на ВРС), а на второ място
– същите участват в алгоритъма, утвърден с цитираната Методика на ДКЕВР
безусловно.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че дължимото обезщетение
за ползването от ответника на собствения на ищеца ТП „Профилакториум“ за
процесния период от 19.11.17г. до 18.11.22г., е в размер на 45 639.60 лв.; за
ползването на процесното ЕПО 20 кV за процесния период от 19.11.17г. до
18.11.22г., е в размер на 21 438.66 лв.; за ползването на КЛ от ст. 3 до ТП
„Профилакториум“ за периода от 19.11.17г. до 17.12.20г., е в размер на 27
030.44 лв. (последната изчислена при възприета пазарна цена на кабелната
линия чрез заключението на съдебно-оценителната експертиза, което страните
не са оспорили и съдът кредитира като обективно и компетентно дадено).
Поради изложеното, първоинстанционното решение в отхвърлителните
му части следва да бъде отменено и предявените искове за посочените суми
следва да бъдат уважени, ведно с присъждане на законните лихви върху
присъдените суми за периода от подаване на исковата молба в съда на
18.11.22г. до окончателното им изплащане.
По разноските.
На ищеца се дължи присъждането на сумата от още 13 404.47 лв.,
представляваща такава до пълния размер на направените пред първата
инстанция разноски, съобразно представения списък на л. 8 от делото на ВОС.
В тази връзка следва да се посочи, че изводът на първоинстанционния съд за
неоснователност на възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, е
стабилизиран поради липсата на направено искане по реда на чл. 248 от ГПК и
17
не следва да се обсъжда повторно от настоящата инстанция.
Пред настоящата инстанция въззивникът има право на направените по
делото разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Същите се изразяват в заплатена
ДТ в размер на 1 882.17 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 7 300 лв.
Представителят на въззиваемата страна е релевирал възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което настоящият
съд намира за неоснователно. Това е така, защото делото и пред въззивната
инстанция се отличава с фактическа и правна сложност – изследване на
различни факти и действали във времето материални правни норми, касаещи
придобивните основания за една отделна електрическа уредба и две
електропроводни линии; събиране на нови доказателства и обсъждане на
множество възражения на ответника. Процесуалният представител на
въззивника е извършил съответните процесуални действия по подаване на
въззивна жалба, по отстраняване нередовности на исковата молба и
обосноваване на доказателствени искания, както и участие в открито съдебно
заседание. Само като ориентир за средното пазарно ниво на възнагражденията
за адвокатския труд и без да е обвързващ съда, размерът на възнаграждението
при защитаван общ материален интерес от 94 108.70 лв., определен съобразно
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, е от 8
178.96 лв. (дори и без да се съобразява нормата на чл. 2, ал. 5 от същата),
който е по-висок от заплатеното възнаграждение по настоящото дело. Поради
това на въззивника следва да се присъди и сумата от 8 182.17 лв.,
представляващи разноски за настоящата инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 621/05.06.2025г., постановено по гр. дело № 203
по описа за 2025г. на Окръжен съд-Варна, в частите, с които:
- са отхвърлени исковете на „ЕМУ” АД, с. Разбойна, общ. Търговище,
срещу „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна, за заплащане на суми,
представляващи обезщетения за неоснователно обогатяване чрез използване
за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други потребители, на
притежаваните от ищеца енергийни обекти, а именно: 45 639.60 лв. – за
трафопост „Профилакториум“, сграда за енергопроизводство с
идентификатор 73626.513.110.6 по КККР на гр. Търговище, 21 438.66 лв. – за
въздушно електропроводно отклонение от стълб № 53 на въздушен
електропровод „Парка“ до стълб № 3 на електропроводното отклонение, за
периода от 19.11.2017 год. до 18.11.2022 год. и сумата от 27 030.44 лв. – за
кабелна линия от стълб № 3 до ТП „Профилакториум“ за периода от
19.11.2017 г. до 17.12.2020 г., на основание чл. 59 ЗЗД;
- „ЕМУ” АД, с. Разбойна, общ. Търговище, е осъдено да заплати на
„Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна сумата от 1 172.11 лв.,
18
представляващи разноски за първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, гр.
Варна да заплати на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД на „ЕМУ“ АД, ЕИК
*********, с. Разбойна, общ. Търговище, суми, представляващи обезщетения
за неоснователно обогатяване чрез използване за преобразуване и пренос на
електрическа енергия до други потребители, на притежаваните от ищеца
енергийни обекти, а именно:
- сумата от 45 639.60 (четиридесет и пет хиляди шестстотин тридесет
и девет лева и шестдесет стотинки) лв. – за трафопост
„Профилакториум“, сграда за енергопроизводство с идентификатор
73626.513.110.6 по КККР на гр. Търговище, за периода от 19.11.2017 год. до
18.11.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.11.22г.
до окончателното й изплащане;
- сумата от 21 438.66 (двадесет и една хиляди четиристотин тридесет
и осем лева и шестдесет и шест ст.) лв. – за въздушно електропроводно
отклонение 20 кV от стълб № 53 на въздушен електропровод „Парка“ до
стълб № 3 на електропроводното отклонение, за периода от 19.11.2017 год. до
18.11.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.11.22г.
до окончателното й изплащане;
- сумата от 27 030.44 (двадесет и седем хиляди и тридесет лева и
четиридесет и четири ст.) лв. – за кабелна линия от стълб № 3 до ТП
„Профилакториум“, за периода от 19.11.2017г. до 17.12.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 18.11.22г. до окончателното й
изплащане;
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, гр.
Варна да заплати на „ЕМУ“ АД, ЕИК *********, с. Разбойна, общ. Търговище
сума в размер на още 13 404.47 лв. (тринадесет хиляди четиристотин и
четири лева и четиридесет и седем ст.), представляваща разноски за първата
инстанция, както и сумата от 8 182.17 (осем хиляди сто осемдесет и два лева
и седемнадесет ст.) лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните (чрез
процесуалните им представители) при наличието на предпоставките за
допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
19
2._______________________
20