Решение по дело №2317/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Делото е образувано по жалбата на К.С.С. срещу заповед № 22-0851-000356/16.09.2022г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Добрич, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство /МПС/ с рег.№ В****НТ за срок от 185 дни, във връзка с което му е отнето свидетелство за регистрация на МПС №********* и два броя регистрационни табели с № В****НТ.

В жалбата са наведени доводи за материална незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка, поради липса на забранени упойващи вещества в кръвта, както сочи и резултата от кръвната проба, която жалбоподателят е дал. Иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане на съдебни разноски.

Оплакванията за материална незаконосъобразност се поддържат от К.С. и в негова молба с.д.№ 1529/01.02.2023г.

Ответникът – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Добрич не е изразил становище по жалбата. В писмо с.д. № 16524/07.11.2022г. е поискал в случай, че жалбоподателят претендира адвокатско възнаграждение, неговия размер да бъде намален до минималния. С допълнителна молба с.д.№ 16526/07.11.2022г. ответникът е поискал жалбата да бъде оставена без уважение.

Няма данни за датата на съобщаване на заповед № 22-0851-000356/16.09.2022г. до К.С., но жалбата му срещу нея е постъпила на 29.09.2022г., т.е. в 14-дневен срок от издаването , срещу акт подлежащ на съдебен контрол и от лице с активна процесуална легитимация, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Съдът като съобрази представените от двете страни доказателства по делото, установи следната фактическа обстановка:

На 16.09.2022г. около 8:50ч. на път клас ІІ-29 на пети километър посока гр.Добрич жалбоподателят и водач на МПС с рег.№ В****НТ е бил спрян за проверка, като пробата е била взета с техническо средство Дръг Тест 5000 с инвентарен номер ARME-0036. Било е отчетено наличието на бензодиазепини в слюнката му и му е бил издаден талон за медицинско изследване с № 072883/16.09.2022г., както и протокол за кръвна проба от ЦСМП-гр.Добрич с №249/16.09.2022г. Техническото средство е одобрено за ползване съгласно заповед № 8121з-329/22.03.2022г. на министъра на вътрешните работи и видно от приложената техническа спецификация с него може да се установява наличието на бензодиазепини използвайки проба от слюнка.

За това, че на посочената дата е управлявал пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което представлява нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП на К.С. е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП за срок от 185 дни.

Поради това, че деянието представлява престъпление, с мотивирана резолюция № 22-0851-М000211/16.09.2022г., началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Добрич е прекратил административно-наказателното производство, образувано с акт за установяване на административно нарушение серия GA №250479/16.09.2022г. и е изпратил преписката на Районна прокуратура гр.Добрич. Видно от писмо с.д.№ 2558/17.02.2023г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, срещу К.С. е образувано досъдебно производство № 678/2022г. по описа на Първо РУ – Добрич.

По делото е приложен фиш за токсикохимичен анализ, издаден от МБАЛ при Военномедицинска академия гр.Варна на 21.09.2022г., според който във взетите на 21.09.2022г. проби от урина с лаб.№ 8935 и от кръв с лаб.№ 8936 не са установени наличие на наркотични вещества.

В хода на съдебното производство е представен протокол от СМДЛ „Рамус“ ООД с резултати от изследвания на кръв и урина от проби, взети от К.С. на 17.09.2022г. Според изследванията в урината на жалбоподателя не са били открити бензодиазепини, барбитурати и морфин.

В изпълнение на съдебно указание, беше представена съдебно-химическа експертиза с № Е-051/21.03.2022г. от МБАЛ при Военномедицинска академия гр.Варна с.д.№ 4534/24.03.2023г. във връзка с талон за изследване № 072883 на К.С., според която в пробите от урина и от кръв на същото лице не са били открити наркотични вещества или техни метаболити включително бензодиазепини.

Въз основа на установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Принудителната административна мярка, наложена на К.С. е с правно основание чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП, но словом е изписано, че се прекратява регистрацията на МПС за срок от 185 дни, което е регламентирано в чл.171 т.2а б.“Б“ от ЗДвП. Тоест, приложената правна норма касае принудителна административна мярка - „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“. Докато словесно изписания вид на принудителната административна мярка е предвидена в различна разпоредба, тази по чл.171 т.2а б.“Б“ от ЗДвП, която не е посочена от административния орган. Налице е несъответствие между самата принудителна административна мярка и нейното правно основание. Изложеното представлява материална незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради приложение на неотносима разпоредба.

Независимо от горното, предвидената в чл.189 ал.2 от ЗДвП доказателствена сила на акта, с който е наложена принудителната административна мярка е опровергана от жалбоподателя чрез представяне на отрицателни резултати за липса на наркотични вещества и бензодиазепини в пробите му от кръв и урина, взети на 16.09.2022г. в СО при МБАЛ – Добрич.

Липсата на наркотични вещества или техните аналози във взетите биологични проби от кръв и урина на К.С. обуславя материалната незаконосъобразност на наложената му принудителна административна мярка.

Основателността на жалбата дава право на нейния подател да получи възстановяване на направените по делото съдебни разноски в т.ч.: 10 лева за платена държавна такса, договор за правна защита и съдействие №042261/25.01.2022г. с адв. А.А. с платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и договор за правна защита и съдействие № 043012/24.03.2023г. с платено адвокатско възнаграждение от 200 лева. Общият размер от 600 лева на претендираното за възстановяване адвокатско възнаграждение е под минимума определен в чл.8 ал.3 от наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Разноските следва да бъдат възстановени на К.С. от бюджета на Областна дирекция на МВР гр.Добрич, която има статут на юридическо лице.

Воден от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК и чл.143 ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № 22-0851-000356/16.0.2022г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Добрич, с която е наложена принудителна административна мярка на К.С.С..

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Добрич да заплати К.С.С. с ЕГН ********** съдебни разноски в общ размер от 610 /шестстотин и десет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата.

	Съдия: