Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – град Шумен,
в публичното заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря Вилиана Русева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 351 по описа за 2020 година на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с във връзка с чл. 16, ал.1
от Наредба № Н-6 от 13.02.2018 г. за военномедицинска експертиза (Наредба
№ Н-6 от 13.02.2018г.).
С жалба вх.рег.№
2Н-912/27.07.2020г. по описа на Военно
формирование (ВФ) *****
– гр.Шумен Н.С.П. с ЕГН **********, с адрес ***,
оспорил Заповед №
ЗЛС-30/07.07.2020 г. на командира на ВФ ***** - гр. Шумен, с която бил прекратен договора му за
военна служба, същият бил освободен от длъжност
и от военна служба, и бил зачислен в запаса.
Въз основа на цитираната жалба
било образувано адм.д.№ 308/2020г. по описа на ШАдмС, с предмет – оспорване на Заповед № ЗЛС-30/07.07.2020 г. на командира
на ВФ ***** - гр. Шумен.
С протоколно определение от 24.09.2020 г.
от материалите по посоченото съдебно производство е отделено оспорването в
частта му, с която е отправено искане за прогласяване за нищожно на Експертно решение (ЕР) по годността за военна служба, служба в доброволния
резерв № ВС-997/17.06.2020 г., издадено от Централна военномедицинска комисия (ЦВМК) при Военномедицинска академия (ВМА), гр. София по отношение на сержант Н.С.П.. С определение от същата дата
съдът е спрял производството по АД № 308/2020г. по описа на ШАдмС до
приключване на съдебното производство по жалбата на Н.С.П. срещу ЕР № ВС-997/17.06.2020 г.
Именно въз основа на материалите, отделени от АД № 308/2020г. по
описа на ШАдмС, е образувано
настоящото АД № 351/2020 г. по описа на ШАдмС, с предмет – оспорване на Н.С.П.,
против Експертно решение по годността за военна служба/служба в доброволния резерв с № ВС-997/17.06.2020 г.,
издадено от ЦВМК при
ВМА, гр. София.
В жалбата се излагат подробни аргументи за нищожност на атакуваното решение, поради издаването му при
съществени нарушения на процесуалния закон, както и при несъблюдаване на
материалния закон, и неговата цел. Въз основа на изложените аргументи се
отправя искане за обявяване нищожността на атакуваното експертно решение (ЕР).
Претендират се сторените деловодни разноски.
В съдебно заседание
оспорващият се явява лично и с адвокат Б.М.от АК-гр.Русе, която поддържа
жалбата по изложените съображения, като ги доразвива в хода на устните
състезания и в представени писмени бележки. Отправя се исане за обявяване
нищожността на атакувания административен акти за присъждане на сторените
деловодни разноски.
Ответната
страна – Централна военномедицинска комисия – гр.София, в писмен отговор
застъпва становище за неоснователност на оспорването, отправяйки искане за
отхвърляне на жалбата. В съдебно заседание, редовно призована, се представлява
от юрисконсулт М.Д., която в пледоарията по същество и в депозирани писмени
бележки отправя искане жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Шуменският административен съд,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от Производствена
характеристика рег.№ ЗН-752/16.06.2020г., сержант Н.С.П. е постъпил на военна
служба в Българската армия на 15.05.2003г., като първоначално работел на
длъжност "командир на втори разчет на ПТУР "Фагот" в смесен
противотанков взвод". Считано от 01.07.2019г. е започнал работа на длъжност
«командир на трети разчет на самоходна минохвъргачка в първи самоходен минохвъргачен взвод на
самоходна минохвъргачна батарея във ВФ ***** – гр.Шумен», която длъжност заемал до
датата на прекратяване на договора му за военна служба.
На 08.04.2019г. оспорващият бил командирован
заедно с други военнослужещи в гр.Ямбол. На 12.04.2019г. сутринта, по време на
закуска преди работа паднал на земята. По тази причина колегите му извикали
линейка, която го откарала в МБАЛ“Д-р Иван Селимски“, гр.Сливен. Видно от
приложената по делото епикриза, издадена от посоченото лечебно заведение, Н.П.
бил лекуван в същото в периода 12.04-15.04.2019г. по КП № 62, с окончателна
диагноза при изписването – МКБ – G 40.6 Епи гранд мал. В описаната в епикризата
анамнеза е посочено, че същата е снета от придружаващите го лица, според които „сутринта
по време на закуска изведнъж паднал с конвулсии на ръцете, без
тазово-резервоарни нарушения, с травма на носа“. По време на извършената компютърна аксиална томография (КАТ)
пациентът „направил втори пристъп, вече с тазово
резервоарни нарушения…“ От осъществената КАТ на главен мозък не били установени
травматични промени, а извършената ЕЕГ била нормална за възрастта на пациента,
при липса на установени огнищни и
пароксизмални прояви. Пациентът бил изписан в добро общо състояние, без
оплаквания, като му било предписано да продължи домашно консервативно лечение с
посочената терапия и да се насочи от ОПЛ за проследяване на състоянието му. Бил
му издаден и болничен лист за седем дни.
След изписването му от МБАЛ-гр.Сливен, в периода
18.04-19.04.2019г. оспорващият бил настанен по негово желание за изследване в
болница „Улус Лив Хоспитал“ в гр.Истанбул, РТурция. Там му били извършени
преглед от невролог, ЕЕГ (електроенцефалография) на главата и ЯМР
(ядрено-магнитен резонанс), както и преглед от кардиолог, Холтер и Велоергометрия, след което му било
препоръчано извършване на коронарна ангиография (КАГ).
В периода 21-24.03.2019г. Н.П. бил настанен в СБАЛ по
кардиология – гр.Варна по КП № 17 „Инвазивна диагностика при съдречно-съдови
заболявания“. Видно от издадената епикриза, пациентът постъпил с диагноза „Коронарни артерии без патологична
находка. Хипертонична болест I стадий, лека степен, сърдечна форма“ и
придружаващи заболявания: „Синкоп. Епи- Гранд мал“. Било взето решение за
извършване на СКАГ (селективна коронарна ангиография), при която били
установени коронарни артерии без патологична находка. На 23.04.2019г. пациентът
бил консултиран с невролози, които дали заключение, че „най- вероятно се касае
за епи - гранд мал, лицето може да продължи терапията с Кепра по схема. За
проследяване в амбулаторни условия...“.
В периода 13-16.05.2019г. оспорващият бил настанен
във Военномедицинска академия - гр.София. В епикризата, отразяваща престоя му в
болничното заведение, е описано, че е лекуван по КП № 62 МКБ: G40.6 "Епилепсия
– гранд мал припадъци/с малки припадъци /пти мал/или без тях/, неуточнени".
Според анамнезата, описана в епикризата, снета по данни на болния и
придружаващата го медицинска документация, същият е постъпил в клиниката за
диагностично уточняване и терапевтично повлияване по повод на следните оплаквания:
по време на командировка в гр.Сливен на 12.04.2019г. сутринта получил припадък
със загуба на съзнание за около 10 минути, без изпускане на тазови резервоари, гърчове
или пяна на устата. Бил повикан екип на СНМП и оспорващият бил хоспитализиран
по спешност в МБАЛ-Сливен. Същия ден, при транспортиране към скенера, получил
втори припадък, отново със загуба на съзнание, този път с инконтиненция на
урина. Проведени били КТ на глава и ЕЕГ, резултатите от които били в норма.
Пациентът обяснил, че предните няколко дни бил подложен на повишен стрес и имал
недоспиване. Отрекъл прием на енергийни напитки, както и на психоактивни
вещества. Съобщил, че е провел консултация в РТурция. Там били проведени ЯМР на
глава с контраст - нормална находка и ЕЕГ с данни за единичен комплекс от
пикове. Назначена му била терапия с Кепра в покачващи се дози, която приемал от
три седмици, с достигната доза 2 х 500 мг. Не е имал други припадъци оттогава. Заключението
от ЕЕГ било: „Запис в границите на нормата. Забавена за възрастта основна
активност - 8 Хц“, а от МРТ: „Нормална мозъчна МРТ - находка. Киста с ниво в
левия максиларен синус“. Посочено е, че пациентът се изписва с подобрение и уточнена
терапия за дома: Кепра 500 мг 2 х 1 таблетка и болничен лист за домашен отпуск
по болест за 30 дни.
В периода 12.08.-16.08.2019г.
оспорващият бил настанен в Клиника по нервни болести при Военномедицинска
академия – гр.София. В епикризата, издадена от болничното заведение е описано,
че лицето е лекувано по КП № 62.1, с диагноза МКБ R 56.8 „Други неуточнени
гърчове. Провокиран пароксизмален пристъп със загуба на съзнание. Артериална
хипертония I степен. Състояние след холецистектомия и операция по повод на
мастопатия на дясна млечна жлеза“. Според описаната анамнеза, снета по данни на
болния и придружаващата го медицинска документация, оспорващият постъпил в
клиниката за диагностично уточняване, като в момента приемал Кепра в низходяща
схема. От извършената МРТ на глава (нативна) било установено: “...Супратенториално:...не
се виждат суспектни сигнални промени...Инфратенториално: не се виждат сигнални
промени по протежение на мозъчния ствол и в структурите на малкия мозък. ...“ Направената
МР-ангиография показала „нормална архитектоника на съдовете...“ Направената МР-
венография показала: „асиметрия на трансверзалните и сигмоидни синуси поради
хипоплазия на десните (вариант в развитието)". Според ЕЕГ от 14.08.2019 г.: „фонова активност
от добре организиран алфа ритъм, 8 Хц симетрично париетоокципитално с добра
реактивност при отваряне на очите. Не се регистрират абнормни графоелементи.
Хипервентилацията не води до динамика в находката. При фото стимулацията не се
регистрира фотопароксизмален отговор. Заключение: Забавена за възрастта основна
активност, в границите на нормата“. Според ЕЕГ от 16.08.2019 г., след безсънна
нощ, било установено следното състояние: „Фонова реактивност от добре
организиран алфа ритъм, 8.5 Хц симетрично париетоокципитално, с добра
реактивност при отваряне на очите. Не се регистрират абнормни графоелементи.
Хипервентилацията не води до динамика в находката. При фотостимулацията не се
регистрира фотопароксизмален отговор. Заключение:Запис в границите на нормата.“
При осъщественото психологическо изследване
било установено следното: „По време на
изследването се наблюдава повишен тон на емоционална напрегнатост. Налице е
липса на конформност и отрицателни нагласи към лечебно - диагностичния процес.
Поставената диагноза предизвиква появата на вътреличностов конфликт, който води
до изграждане на специфични модели на поведение, нагласи и възприятия на
заобикалящата реалност. Към актуалния момент водеща в поведението на личността
е критичната нагласа и подозрителност към медицинския екип. Пациентът проявява
повишена мнителност и отхвърля поставената диагноза. Зависимостта от оценката
на екипа обуславя повишена тревожност и вътрешно напрежение и формира
опозиционно и обезценително поведение. Налице е лесно възникващо чувство на
враждебност при критика. Поведението се доминира от убеденост в собствената
правота. Налице е блокада на актуалните потребности и свързаното с това
емоционално напрежение се отразява непосредствено на поведението. При
поведенческите изяви се демонстрира пренебрежение към авторитети. Отрича
наличие на психосоматика и промяна в емоционалния баланс. Отрича наличие на
травматични и стресогенни фактори в личен план. Заключение: Налице е специфично
личностово функциониране, свързано с повишена враждебност, мнителност и
опозиционност в поведението, породени от отхвърляне на поставената диагноза“.
В епикризата е описан консулт с
проф. Д., началник на кардиологична клиника, чието заключение е: „При пациента
е налице артериална хипертония. Да продължи лечението под контрол на личен
лекар и наблюдаващ кардиолог“.
Описан е консилиум с клинично
обсъждане на 16.08.2019г. с д-р П., проф. М., д-р П.П., д-р Д. и д-р М. – ЦВМК,
чието заключение е следното: Д-р П. - „По описание пристъпът прилича на
епилептичен. При нас е с 3 нормални ЕЕГ - дори след безсънна нощ. Считам, че
той е клинично здрав с преживяни два ситуационно провокирани пристъпа. Не е
необходима терапия. За наблюдение и при нов пристъп за хоспитализация и
преоценка на диагнозата.“; Д-р П. – „Съгласна съм с д-р П.. Да остане 1 година
под наблюдение и след 6 месеца контролни изследвания. Без терапия.“; проф. М. –
„Считам, че пристъпът е епилетиформен. Не е клинично здрав. Не може да работи в
досегашните условия - НГВС или отпуск. В ДД обсъждам кардиоцеребрална
дисрегулация. Не може да се изключи бъдещ недиференциран процес в мозъка. Дг.
Пароксизмално състояние. Синкоп. Колапс“; д-р Д.: "Касае се за
разстройство в адаптацията, но това няма отношение към неговата годност. Остава
под наблюдение на лекар в отделението и кардиолог, и невролог по
местоживеене".
В епикризата е описано още, че
пациентът се изписва с подобрение, без пристъпи в клиниката и уточнена терапия
за дома – Кепра в низходяща доза и спиране на терапията. Препоръчано е
наблюдение от ОПЛ и невролог. Предоставен е 20 дневен домашен отпуск по болест.
В периода 24.08.-27.08.2019г. Н.П.
бил на лечение в отделение по нервни болести при „МБАЛ-Шумен“ АД. От
епикризата, издадена при изписването му (л.170), става ясно, че лицето е
изписано с окончателна диагноза: „G 40.6 Grand mal припадъци (с малки припадъци
или без тях), неуточнени. Придружаващи заболявания: S 42.20 Счупване на горния
край на раменната кост (хумерус), закрито“. Според анамнезата, снета по данни
на пациента и съпругата му, „внезапно е получил „гърч“ с „ритане на крайниците,
паднал и ударил лява ръка“ и ляво коляно със загуба на съзнание за „около 4
мин.“, пяна по устата, ухапване по езика и изпускане на тазови
резервоари...Съобщава за преумора и недоспиване в предния ден“. При извършената
на 25.08.2019г. ЕЕГ запис в будно състояние е установена „нормална за възрастта
ЕЕГ активност“.
В раздел „Ход на заболяването“ от
епикризата е описано следното: „Касае се за пациент, постъпил по спешност след
два последователни епилептични припадъка с характеристика на ГТКП (генерализиран
тонично-клоничен пристъп), провокиран от умора и безсъние. По време на първия
пристъп след падане травмира лява ръка - в стационара е документирана фрактура
на ляв хумерус. В анамнезата има два подобни пристъпа, по повод на които провел
лечение във ВМА-гр.София. Тъй като всички инструментални и образни изследвания
били в норма, е изписан без антиконвулсант, по-късно провел консултация в
РТурция, където след ЕЕГ било предписано лечение с Кепра, което пациентът спрял
скоро сам. Предвид наличието на повторяемост, пристъпи наблюдавани в спешно
отделение от дежурния невролог с класическа картина на ГТКП, провокирани от
сънна депривация, считаме, че се касае за гранд мал припадъци, налагащи
антиконвулсивно лечение и диспансерно наблюдение от невролог амбулаторно“. В
епикризата са предписани препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим, да избягва безсъние, прием на алкохол и
възбуждащи напитки с кофеин, както и е назначено лекарствено лечение с Depakin
chrono 0.500 3 х 1 табл.; Ортеза (DEZO) за 3 седмици и NatAspin Hх1 за 30 дни.
В епикризата има написан на ръка
текст от 17.09., подписан от д-р Т.в условията на контролен преглед: „Не е
правил гърчове. Добре толерира Th. Остава на същата доза“.
В периода 09.09-12.09.2019г.
оспорващият пребивавал в Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ
"Св.Пантелеймон", гр.Плевен. Видно от изготвената епикриза, същият
бил лекуван по КП № 220 "Оперативни процедури в областта на раменния пояс
и горния крайник с голям обем и сложност", като бил изписан с окончателна
диагноза "Фрактура капитис хумери синистра ет луксацио арт.
Хумеро-скапуларис синистра МКБ-S42.2" и придружаващи заболявания – G40.9
"Епилепсия, неуточнена". В анамнезата е описано, че същата е снета по
данни на пациента, както и, че при епилептични припадъци травмирал дясна раменна
става. Посочено е също, че след проведена оперативна интервенция пациентът е
изписан с подобрение, с добре зарастваща оперативна рана.
В периода 21.01-31.01.2020г.
оспорващият бил на лечение в Клиника по
нервни болести при ВМА – МБАЛ София. В
издадената епикриза на Н.С.П., постъпил на 27.01.2020г. и изписан на
31.01.2020г. с ЛИБ 3715 от 2020г., е
описана следната диагноза: „КП № 62 МКБ G 40.6 Епилепсия – гранд мал
припадъци/с малки припадъци/пти мал/ или без тях, неуточнени“.
Според описаната анамнеза, снета
по данни на болния и медицинската документация: „Постъпва в клиниката по
спешност по повод на следните оплаквания - остро настъпило замайване, отрича
главоболие. На 24.08.2019 г. получил нов епи-припадък след три дни недоспиване,
пътуване до Турция, със загуба на съзнание, гърчове на крайниците и пяна на
устата, по данни на съпругата. Тогава се получила фрактура на лява раменна
става, хоспитализиран в гр.Шумен в периода 24.08.-27.08.2019г. и изписан
Депакин ХР.-0,5 - 3х1ТБ. – 1 седмица; 2х1ТБ. Поради фрактурата на раменната
става опериран в Плевен на 10.09.2019г., където пролежал в периода
09.09-12.09.2019г. За първи път с Епи припадък на 12.04.2019г. с два поредни
пристъпа в един ден, провел ЯМР глава, ЕЕГ и след сънна депривация, психично
изследване и консилиум, където се приема, че се касае за провокиран
пароксизмален пристъп, изписан с терапия Кепра в низходяща доза. След
дехоспитализацията на 16.08.2019г. спрял
веднага терапията самоволно“.
На база извършения ЕЕГ запис е направено следното заключение: „ Забавен за
възрастта алфа ритъм. Записът е в границите на нормата.“
От извършеното психологично
изследване е установено следното: „В сравнение с предходното изследване се наблюдава
по-добър контрол над емоционалния баланс. Поведението е детерминирано от силно
изразени защитни механизми, свързани с лечебно-диагностичния процес. Липсва
интегрирано приемане на поставената диагноза. Декларира формално съгласие по
отношение медикаментозна терапия. Снижена е критичността към спецификите и
последствията на поставената диагноза.“
В епикризата е описан и консулт с
проф. Д., кардиолог: „Касае се за пациент, многократно консултиран с кардиолози,
включително и с мен, по повод на рецидивиращи припадъци с характеристика на
епилепсия. Изследван е обстойно кардиологично с ЕКГ, Холтер ЕКГ,
Ехокардиография и СКАГ и е поставена диагноза „артериална хипертония“, което
след продължителен контрол и установяване на нормални стойности на артериалното
налягане е отхвърлена. На този етап не намирам основание да се назначават или
разширяват изследвания за сърцето. Смятам, че причината за припадъците не е от
сърдечен произход.“
Описано е също обсъждане с проф.
акад. Т., д-р П., д-р П., д-р Ф. и д-р Б.: „При документиран трети пристъп от
болницата в Шумен, както и за фрактура на лява раменна кост, приемаме, че се
касае за епилепсия. След обсъждане с д-р П. се изписва с уточнена терапия за
дома: Депакин хроно 0.5 - 1 + 0 + 11/2 т. Да се яви на ЦВМК за годност и
временна неработоспособност.
В епикризата е добавено следното:
„Поради допусната техническа грешка при изписването на диагнозата, старата
епикриза, издадена на 31/01/20г. се анулира и се издава настоящата с
корекцията“. Епикризата е подписана от следните лица: д-р Г. - лекуващ лекар,
д-р Д. – началник на отделение и д-р П. – началник на клиника.
С жалбата на оспорващия е
представена още една епикриза(л.27), издадена от Клиника по нервни болести при
ВМА-гр.София, относно лечението на оспорващия в периода 27.01-31.01.2020г. с
ЛИБ 3715 от 2020г., където като окончателна диагноза е вписано: КП-113-2;
МКБ-Н81.4 Епилепсия. Генерализирани тонично-клонични пристъпи – редки,
провокирани“. Именно тази епикриза е била анулирана с епикризата, отнасяща се
за лечението на същия пациент в периода 27.01-31.01.2020г. с ЛИБ 3715 от 2020г.
С жалбата на оспорващия по делото
е приложен Протокол на СЛКК - КПО - ВМА изх.№ 14/ 12.03.2020 г.(л.23), подписан от трима
специалисти невролози - д-р Ц., д-р З. и
д-р Г., в който е посочено, че сержант Н.С.П. е с „Диагноза: МКБ G 40.6 Епилепсия.
Генерализирани тонично - клонични пристъпи“, описани са анамнезата и
неврологичния му статус и лицето е представено на ЦВМК за експертизно решение.
Представено е също Експертно решение
№10 от 12.03.2020г. на ТЕЛК за общи заболявания към ВМА - ЦВМК (л.35), подписано от: председател - д-р Ф., хирург;
д-р Б., невролог и д-р М., интернист. Същото се отнася до Н.С.П., като е
описана „Водеща диагноза: Grand mal припадъци (с малки припадъци [Pеtit mal]
или без тях), неуточнени G 40.6“. Със същото ТЕЛК е признала състояние на
временна неработоспособност на оспорващия, считано от 27.01.2020 г. до
01.03.2020 г., за което ЛКК следва да издаде болничен лист и не го продължава. Указано
е освидетелстваният да се насочи по установения ред в ЦВМК за определяне
годността за военна служба.“
От Книга за решенията на СЛКК
Неврологична, започната на 15.02.2017г. от № 82, е видно следното:
-на 12.03.2020г. с № по ред 14 е
отразено Заседание № 13/12.03.2020г. по отношение на болния Н.С.П. – сержант
във ВФ *****, с причина за представяне пред ЛКК – „Епилепсия – гранд мал
припадъци /с малки припадъци /пти мал/ или без тях/неуточнени“, с отразено
заключение на тричленната комисия за изготвяне на Протокол за ЦВМК за ЕР след
консултации с Нач.к-ка „Нервни болести“ д-р П.;
-на 01.06.2020г. с № по ред 20 е
отразено Заседание № 19/01.06.2020г. по отношение на болния Н.С.П. – сержант
във ВФ 54 060, с причина за представяне пред ЛКК – „Епилепсия –
генерализирани тонично-клонични пристъпи“, с отразено заключение на тричленната
комисия за изготвяне на Протокол за ЦВМК за ЕР след консултации с Нач.к-ка
„Нервни болести“ д-р П.;
-на 07.06.2020г. с № по ред 20 е
отразено Заседание № 19/01.06.2020г. по отношение на болния Н.С.П. – сержант
във ВФ 54 060, с причина за представяне пред ЛКК – „Епилепсия – гранд мал
припадъци/с малки припадъци/пти мал/или без тях/неуточнени“ с причина за
представяне пред ЛКК – „Епилепсия – генерализирани точинчо-клонични пристъпи“,
с отразено заключение на тричленната комисия за изготвяне на Протокол за ЦВМК
за ЕР след консултации с Нач.к-ка „Нервни болести“ д-р П..
На 01.06.2020г. в Клиника
„Функционална диагностика на нервната система“ при ВМА по отношение на
оспорващия е извършена Електроенцефалография (л.164), заключението от която е
„Запис в границите на нормата“; както и Магнитно-резонансна томография на глава /нативна/ (л.165), констатирала
„нормална мозъчна МРТ находка".
С писмо рег.№ ЗН-754/16.06.2020г.
(л.160) командирът на ВФ *****-гр.Шумен сезирал Председателя на ЦВМК при ВМА с
искане за определяне годността за военна служба на сержант Н.С.П., който следва
да се яви пред ЦВМК на 17.06.2020г. Към писмото приложил Здравно-производствена
характеристика на оспорващия с Рег.№ ЗН-752/16.06.2020г. (л.162), съдържаща
информация относно функционалните задължения на оспорващия и ползваните от него
отпуски за временна нетрудоспособност за 2017г.-2020г. вкл.
С Протокол на СЛКК-КПО-ВМА изх.№
23/17.06.2020г.(л.161), изготвен от тричленна комисия, съставена от специалисти
– невролози при ВМА-гр.София, оспорващият е бил представен на ЦВМК за
експертизно решение във връзка с диагноза „МКБ-G 40.6 Епилепсия – гранд мал
припадъци/с малки припадъци/пти мал/ или без тях, неуточнени“.
С Протокол за освидетелстване
годността за военна служба при промяна на здравословното състояние № ВС
997/17.06.2020г.(л.155), изготвен от д-р Е. Б. – специалист невролог, е описано
състоянието на оспорващия, въз основа на което е заключено, че Н.П. е с
диагноза „Епилепсия – grand mal припадъци/с малки припадъци/petit mal/ или без
тях, неуточнени, като поради общо заболяване е дадено предложение за издаване на експертно решение
по годността на военна служба : „Негоден за военна служба по р.G 40.6 от
МС/2018, част I, гр.4.“
Видно от Протокол № 95 от
проведеното на 17.06.2020г. заседание на ЦВМК при ВМА, на посочената дата ЦВМК
е взела решение за обявяване на серж.Н.С.П. ***, с диагноза „Епилепсия – Grand
Mal припадъци /с малки припадъци/Petit Mal/или без тях/, неуточнени“ за
„Негоден за военна служба по Р.G 40.6 от МС/2018г, част I, Гр.4“.
С Експертно решение по годността за
военна служба/служба в доброволния резерв № ВС-997/17.06.2020 г., подписано от Секретар на ЦВМК д-р С. и
Председател на ЦВМК полк. д-р Ф., серж. Н.С.П., с диагноза: Епилепсия. Grand
mal припадъци (с малки припадъци /petit mal/ или без тях), неуточнени, с код G
40.6, на основание Медицински стандарти, Приложение № 1 към Наредбата за
военномедицинската експертиза, е обявен за „негоден за военна служба по Р. G
40.6 от МС/2018, Част I, Гр.4. Цитираното ЕР било връчено на Н.П. на
17.06.2020г., видно от ръкописно изписаната отметка, направена на гърба на
самото решение.
Към материалите по настоящото дело са приобщени
всички доказателства, събрани в производството пред ЦВМК и
съставляващи административната преписка
по издаване
на обжалваното ЕР.
По искане на оспорващия като свидетели са
разпитани Д.И.Д. и А. Б.И. –
военнослужещи във ВФ ***** и колеги на Н.П., както и И.Н.П. – съпруга на оспорващия.
Св.Д. твърди, че е очевидец на пристъпа на
оспорващия настъпил на 12.04.2019г. и
впоследствие го е придружавал до болницата в гр.Сливен, като сочи, е
отношението на лекуващата лекарка е било тенденциозно и последната е твърдяла,
че като излязат резултатите от скенера, Н.П. следва да бъде уволнен и да не
управлява повече автомобил. Въпросният свидетел сочи също, че оспорващият е
управлявал камиони без никакви проблеми и си е вършел работата нормално.
Св.И. сочи, че през последните две години е
ръководител на оспорващия във ВФ *****, като в периода, в който е бил под
негово ръководство, оспорващият през повечето време е бил в отпуск или в
болничен, но през времето, когато е бил на работа, не е имал здравословни
проблеми и е изпълнявал възложените му задължения. Свидетелят твърди също, че с
оглед данните, че Н.П. има някакво заболяване, са се съобразявали с това, като
не са го оставяли да работи на слънце и да участва в по-тежки мероприятия.
Св.П. твърди, че след лечението на оспорващия в
болницата в гр.Сливен по препоръка на лекар от въпросната болница отишли на
преглед в РТурция, в болница „Лив Хоспитал“, където му били направени нови
изследвания и невролог му изписал „Кепра“ – турско лекарство, което в РБългария
се предлага с търговското наименование Депакин хроно и Конвулекс.При разговор
лекарят им обяснил, че припадъкът на съпруга й се дължал на натоварване,
недоспиване, няма причина да има епилепсия, тъй като при скенера не се
установило огнище. Впоследствие оспорващият постъпил в кардиологична клиника за
СКАГ, при която не били установени проблеми. Впоследствие обаче неколкократно е
бил изследван във ВМА, като й било обяснено, че съпругът й е с диагноза
„епилепсия“, защото такава е поставена от болничното заведение в гр.Сливен.
Свидетелката счита, че отношението на лекарите във ВМА е било тенденциозно и
целта им била оспорващият да бъде уволнен. Припадъкът, по повод на който е
настанен за лечение в гр.Шумен през м.август 2019г., е настъпил в резултат на
преумора на оспорващия и поради внезапно спиране на лекарствата от последния,
което впоследствие лекуващият лекар д-р Т.разяснила, че не е правилно, поради
което е и припаднал. Твърди, че по време на разпита й състоянието му е добро,
както и, че пие Депакин, изписан му от д-р Т., с която имат уговорка през
лятото (разпитът е проведен на10.02.2021г.) лекарството да бъде спряно. Сочи
също, че при изготвянето на епикризата по повод болничния престой на оспорващия
в периода 27.01-31.01.2020г. в Клиника по неврология при ВМА-гр.София, старшата
сестра е положила всички подписи и печати в нея. Съдът кредитира показанията на
св.П. само в частта им, която се потвърждава от други доказателства по делото,
изхождайки от разпоредбата на чл.172 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК, че като
съпруга на оспорващия последната е заинтересована от изхода на правния спор.
В хода на съдебното производство по делото са
изслушани и приети от съда две съдебно – медицински експертизи (СМЕ), възложени
на специалисти невролози – първоначална, изготвена от д-р И.П. и повторна,
изготвена от д-р Р.Д..
Според СМЕ на д-р Ив.П., оспорващият страда от
заболяването „Епилепсия. Grand mal припадъци (с малки припадъци [petit mal] или
без тях), неуточнени“, изписвано с код по МКБ G 40.6, като подробно в самата
експертиза и в съдебно заседание аргументира направения от него извод.
Според СМЕ на д-р Р.Д., оспорващият не страда от
заболяването Епилепсия, в т.ч. и от „Епилепсия. Grand mal припадъци (с малки
припадъци [petit mal] или без тях), неуточнени“, изписвано с код по МКБ G 40.6,
тъй като описаните в епикризите два припадъка (пристъпа) са получени на
12.04.2019г. и 24.08.2019г. след преумора и недоспиване, като на 12.04.2019г.
оспорващият е имал нормални ЕЕГ и КАТ изследвания, а на 24.08.2020г. нормално
ЕЕГ изследване. Вещото лице счита, че на 12.04.2019г. оспорващият е колабирал
след убождане с игла при медицински манипулации, а първият му пристъп, получен
по време на закуска на 12.04.2019г. в гр.Сливен не е класически епилептичен
припадък, а по-скоро колапсно състояние. Вещото лице сочи, че в случаите,
когато е имал пациенти с епилепсия, винаги е имало личностови и характерови
промени, каквито в случая не е открил, както и, че винаги има изменения в
главния мозък, откриваеми чруз КАТ, ЯМР и наличие на патологични графоелементи,
които се регистрират при ЕЕГ изследването.
Съдът кредитира изцяло заключението по
първоначалната СМЕ, изготвена от д-р И.П., като намира, че същата е
аргументирана и обоснована, както и е изготвена след детайлен анализ на
приложените по делото писмени доказателства, докато заключението по повторната
СМЕ се позовава на отделни факти, подкрепящи направените от вещото лице изводи,
при игнориране на останалите релевантни за преценката му обстоятелства, документирани по делото. С
оглед изложеното и въз основа на първоначалната СМЕ, изготвена от д-р Ив.П.,
съдът приема за безспорно доказано по делото, че оспорващият страда от
заболяването „Епилепсия. Grand mal припадъци (с малки припадъци [petit mal] или
без тях), неуточнени“, изписвано с код по МКБ G 40.6.
По делото са изслушани и приети първоначална и
допълнителна графологически експертизи, според които, подписите, положени
епикриза с диагноза „К.П. 62 МКБ:G40.6- епилепсия - гранд мал припадъци /с
малки припадъци /ПТИ МАЛ/ или без тях/, неуточнени,“ в частта относно
положените подписи от Лекуващ лекар - д-р Г., Началник отделение - д-р Д. и
Началник клиника - д-р К. П., са положени от посочените лекари; подписите,
положени в епикриза на л.24 от делото( преди поправката на техническа грешка),
са положени от лицата, посочени като техни автори, като заключението не може да
бъде категорично, тъй като се изследва електрофотографско копие; не е налице
нарушаване последователността на вписванията, направени в периода от
12.03.2020г. до 24.06.2020г. и няма данни за липсваща номерация в „Книга за
решенията на ЛКК“, водена във ВМА. Съдът кредитира въпросните заключения,
доколкото същите напълно кореспондират с останалия доказателствен материал по
делото.
По искане на Н.П. по реда на чл.193 от ГПК е
открито производство по оспорване истинността (автентичността) на епикриза,
издадена от ВМА-гр.София с диагноза „К.П. 62 МКБ:G40.6- епилепсия - гранд мал
припадъци /с малки припадъци /ПТИ МАЛ/ или без тях/, неуточнени,“ в частта
относно положените подписи от Лекуващ лекар - д-р Г., Началник отделение - д-р Д.
и Началник клиника - д-р К. П.. В тази връзка оспорващият твърди, че епикризата
е подписана от старшата сестра на отделението, а не от посочените в нея трима
лекари. Доколкото епикризата представлява официален документ по смисъла на
чл.179, ал.1 от ГПК, в тежест на страната, която го оспорва, е да докаже
неистинността му (чл.193, ал.3, изр.първо от ГПК). В тази връзка по искане на
оспорващата страна е изискан въпросния документ в оригинал,
както и са назначени две графологически експертизи – първоначална и
допълнителна, които установяват, че подписите, положени в представения оригинал
на епикриза от името на лекуващ лекар – д-р Г. и Началник клиника – д-р К.П.
(първоначална експертиза – л.268), както и подписа, положен от Началник
отделение д-р Х. Д. (допълнителна експертиза – л.333), са положени от лекарите,
над чиито имена са положени. По отношение на представената от оспорващия
епикриза на л.24 от делото (преди поправката на техническа грешка), вещото лице
по допълнителната графологическа експертиза е установило, че са положени от
лицата, посочени като техни автори, като заключението не може да бъде
категорично, тъй като се изследва електрофотографско копие. С оглед събраните
по делото доказателства съдът приема, че оспорването автентичността на Епикриза с диагноза „К.П. 62 МКБ:G40.6- епилепсия -
гранд мал припадъци /с малки припадъци /ПТИ МАЛ/ или без тях/, неуточнени,“ издадена за болничния престой на
оспорващия във ВМА – Клиника по неврология в периода 27.01.31.01.2020г., в частта относно положените подписи от
Лекуващ лекар - д-р Г., Началник отделение - д-р Д. и Началник клиника - д-р К.
П., не е доказано,
поради което и съгласно чл.194, ал.2 от ГПК не е налице основание
за изключването му от доказателствения материал.
По искане на Н.П. по реда на чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване истинността (верността) на протокол на СЛКК-КПО-ВМА с изх. № 23/17.06.2020 г.
на ВМА гр. София, в частта, в която е посочено, че комисия в описания в
протокола състав, е заседавала на
17.06.2020г. и е направила отразените в протокола констатации на тази
дата. Твърденията му
са, че комисията не е заседавала на въпросната дата, респективно не е направила
обективираните в него констатации. Доколкото протоколът представлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, в тежест
на страната, която го оспорва, е да докаже неистинността му (чл.193, ал.3,
изр.първо от ГПК). В тази връзка оспорващият е поискал съдебно-посредством
графологическа експертиза да се установи нарушена ли е последователността на
вписванията, направени в периода от 12.03.2020г. до 24.06.2020г. и отговаря ли
номерацията на последователността на вписванията, респ. има ли данни за
липсваща номерация в „Книга за решенията на ЛКК“, водена във ВМА. Видно от
заключението на допълнителната графологическа експертиза, няма нарушена
последователност на вписванията, по дати и номерация, направени в „Книга за
решенията на ЛКК“ в указания период, няма и пропуски в номерирането на
заседанията. По делото са приложени и заверени копия от въпросната книга за
обсъждания период, от които също не се установява наличието на
непоследователност на вписванията. С оглед на това съдът приема, че оспорването
на истинността
(верността) на протокол на
СЛКК-КПО-ВМА с изх. № 23/17.06.2020 г. на ВМА гр. София, не е доказано, поради което и съгласно чл.194, ал.2 от ГПК не е налице основание за изключването му от
доказателствения материал.
В тази връзка следва да се
отбележи, че по аргумент от ТР № 1/04.01.2001г. по т.гр.д.№ 1/2000г., ОСГК,
т.9, произнасянето по въпроса за истинността на оспорените документи не се
обективира в диспозитива на решението, а само в неговите мотиви.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
приема от правна страна следното:
Предмет на обжалване в настоящото производство е Експертно решение по годността за военна
служба/служба в доброволния резерв с №
ВС-997/17.06.2020 г., издадено от ЦВМК при ВМА, гр. София, с което серж. Н.С.П., с
диагноза: Епилепсия. Grand mal припадъци (с малки припадъци /petit mal/ или без
тях), неуточнени, с код G 40.6, на основание Медицински стандарти, Приложение №
1 към Наредба № Н-6 от 13.02.2018г. за военномедицинската експертиза, е обявен
за „негоден за военна служба по Р. G 40.6 от МС/2018, Част I, Гр.4".
По своя характер оспореното решение представлява индивидуален
административен акт,
по смисъла на чл.21, ал.1
от АПК, от вида на констативните. Това е така, тъй като годността,
която тези актове установяват, е факт, от значение за правото на съответното
лице да полага труд на съответната служба (в случая кадрова военна служба).
Решението, с което освидетелстваният се сочи за "негоден" за военна
служба непосредствено засяга правото му на труд. В случая оспореното решение
безспорно засяга пряко и непосредствено правата на жалбоподателя, защото отрича
годността му за изпълняваната от него военна служба.
Волеизявлението изхожда от орган, овластен от
закона да констатира съществуването на факт с правно значение. Дейността на
ЦВМК в качеството й на орган на военномедицинската експертиза по
издаване на актове от тази категория е нормативно регламентирана в Наредба №
Н-6 от 13.02.2018 г. за военномедицинската експертиза,
приета от МС въз основа законова делегация. Според чл.3 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018 г.,
военномедицинската експертиза е дейност, извършвана от военномедицинските
експертни органи, въз основа на медицински стандарти – МС, Приложение № 1 за
медицинско освидетелстване на изброените категории лица, вкл. военнослужещи.
При освидетелстване на лица ЦВМК действа като общ ТЕЛК за военнослужещи – чл. 10
от Наредба № Н-6 от 13.02.2018г., чл. 16, ал.
3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и регионалните картотеки на
медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Актът подлежи на
пряк съдебен контрол, тъй като актовете на ЦВМК (подобно на актовете на НЕЛК)
не подлежат на обжалване по административен ред. Следователно те подлежат на
оспорване направо по съдебен ред (чл.
112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето).
В жалбата оспорващият релевира единствено
твърдения за нищожност на атакуваното ЕР, доколкото същата е подадена след
изтичане на 14-дневния срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 от АПК
(ЕР е връчено на адресата му на 17.06.2020г., а жалбата е депозирана на
27.07.2020г.) В първото открито заседание по делото оспорващият потвърждава, че
оспорва единствено валидността на атакувания ИАА. В същото време обаче съдът
констатира, че в ЕР, предмет на оспорване по делото, не е указано в какъв срок
и пред кой орган подлежи на обжалване, поради което и по силата на чл.140, ал.1
от АПК срокът за обжалване е двумесечен. И доколкото жалбата е депозирана преди
изтичане на два месеца, считано от датата на издаване, респ.съобщаване на
обжалвания акт, същата се явява подадена в законоустановения срок за обжалване,
поради което подлежи на съдебен контрол както по отношение неговата валидност
(който не е ограничен със срок – чл.149, ал.5 от АПК), така и по отношение
неговата унижощаемост. Обстоятелството, че оспорващият навежда доводи
единствено за нищожност на атакуваното ЕР не е пречка съдът да извърши контрол
и досежно неговата унищожаемост, доколкото е сезиран с допустима жалба, а по
силата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК.
Въз основа на изложеното следва да се заключи, че
оспорването е инициирано от надлежна страна с правен интерес и в
законоустановения срок за обжалване, поради което производството е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество и преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт,
съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд
приема жалбата за неоснователна,
предвид следните съображения:
Оспореното експертно решение изхожда от
компетентен орган на военномедицинската експертиза.
В чл.9, ал.1 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018г. е посочено,
че Централната военномедицинска комисия
е военномедицински експертен орган в състава на ВМА за нуждите на
Министерство на отбраната (МО), Българската армия (БА) и структурите на пряко
подчинение на министъра на отбраната, като
извършва военномедицинска експертиза. В разпоредбата
на чл.10, ал.1 е уредено правомощието на ЦВМК да сформира ТЕЛК за
военнослужещи. Според чл.
5, ал. 5, вр. ал.1
от Наредба № Н-6 от 13.02.2018 г., медицинското
освидетелстване за годност за военна служба по отношение изброените лица от
посочените в чл. 2, вкл. по чл. 2, т. 2 –
военнослужещи, се извършва от лекари – специалисти от състава на ЦВМК, като
завършва с издаване на експертно решение за годност за военна служба/служба в
доброволния резерв по образец. Съгласно чл. 14 от Наредба № Н-6 от
13.02.2018 г., за да е редовно заседанието на ЦВМК, следва да присъстват
повече от половината от лекарите-експерти от състава й, като решенията се
вземат за всеки освидетелстван с обикновено мнозинство. В случая, решението е
взето от ЦВМК в състав: председател полк. д-р Ф., и членове д-р М., д-р Н., д-р
Р., д-р К., д-р Г., д-р Б., д-р Б., д-р М., д-р М., д-р Г., д-р Ч. и д-р В.,
съгласно отразеното в протоколната книга за протоколиране заседанията на ЦВМК.
Съставът на ЦВМК е обявен със Заповед № 2084/17.12.2019 г. на началника на ВМА,
т. 4, като включва председател и 13 членове, общо 14 души, както и резервни
председатели и членове. Като акт на колективен орган, за да е валидно
решението, обективиращо съгласие на мнозинството от присъствалите членове,
следва да е взето поне с 8 гласа, което изискване в случая се установява
изпълнено с оглед подписване на Протоколна книга и Протокол № 95/17.06.2020 г.
(въз основа на който е издадено оспореното решение) от изброените специалисти
от състава на ЦВМК, общо 13 души (без д-р С.– специалист УНГ и авиационна
медицина, чийто подпис не фигурира в протокола и в протоколната книга на
заседанията на ЦВМК). Решението се основава на протокол № ВС-997/17.06.2020г.
за освидетелстване годността за военна служба при промяна на здравословното
състояние, изготвен от д-р Е. Б. – специалист невролог и на протокол изх. № 23/17.06.2020
г., изготвен от д-р Ц.Ц. - специалист-невролог - председател на комисията, д-р В.П.–
специалист-невролог и д-р С.С.– специалист-невролог, т. е. от медицински лица
със специалност, съответна на заболяването на оспорващия. Следователно
оспореното Експертно решение по годността за военна служба № ВС-997/17.06.2020
г. е прието от материално компетентен орган –
Централната военномедицинска комисия в посочения състав и
представлява валиден акт.
Решението е в надлежна форма – образец по
приложение № 16 към чл. 5, ал. 5 от Наредба №Н-6 от
13.02.2018г. (ред. преди изм. с ДВ бр.58/2020г., в сила от 30.06.2020г.,
действала към датата на постановяване на оспореното решение). В издаденото ЕР
изрично е посочено, че оспорващият е "негоден за военна служба по Р. G
40.6 от МС/2018, Част I, Гр.4", поради поставена диагноза "Епилепсия.
Grand mal припадъци (с малки припадъци /petit mal/ или без тях),
неуточнени". Посочените рубрики съставляват детайлизирани кодове на диагнозата
и заболяването на лицето по Медицински стандарти за определяне годността за
военна служба, част I, приложение № 1 към чл. 3 от Наредба № Н-6 от
13.02.2018г. в актуалната заказуса редакция. В тази връзка съдът намира за
неоснователно твърдението на оспорващия за погрешно изписване кода на
заболяването му в ЕР, предвид факта, че Наредба № Н-6/13.02.2018г. визира
единствено диагнозата "епилепсия" с код G 40. В Приложение № 1 са посочени "Епизодични
и пароксимални разстройства G 40-G 47", в т.ч. и "епилепсия" с
код G 40 по МКБ-10. В същото време в
МКБ-10, в клас VI "Болести на нервната система", са посочени няколко
блока, в т.ч. "Епизодични и пароксимални разстройства G40-G47". В
описанието на цитирания блок е посочено: "G40-Епилепсия", след което
са детайлизирани видовете епилепсия, в т.ч. – "G40.6 Grand mal припадъци(с
малки припадъци[petit mal] или без тях, неуточнени". Т.е. при изписване на
диагнозата в ЕР кодът на заболяването е конкретизиран според МКБ-10, като
същият съответства на текстовото изписване на диагнозата. За разлика от МКБ-10,
в Медицинските стандарти за определяне годността за служба по заболявания и
състав на Наредба № Н-6/13.02.2018г. е изписан единствено общият код на
заболяването, без да се детайлизират различните видове епилепсия.
Обстоятелството, че в ЕР диагнозата е конкретизирана със съответния код и
наименование на заболяването има за цел прецизно посочване на конкретната
диагноза, което по никакъв начин не нарушава правото на защита на оспорващия и
не представлява нарушение на изискванията за форма, още по-малко обуславящо
нищожност на обжалвания акт такова.
Соченото от оспорващия обстоятелство, че в
експертното решение липсват мотиви, че лицето не може да изпълнява служебните
си задължения в пълен обем, както и не са му предложени други подходящи
длъжности след освидетелстване на годността за военна служба и издаденото
експертно решение на ЦВМК, е ирелевантно за преценка на съответствието на ЕР с
изискванията за форма, тъй като ЦВМК
няма правомощия да предлага други подходящи длъжности на освидетелстваното
лице. Евентуално произнасяне в тази връзка би следвало да е налице в случаите,
когато командирът на военното формирование уведоми с писмо ЦВМК за наличието на
длъжност от списъка по чл. 47 от
Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България (арг. от чл.15, ал.3 и ал.4 от Наредба № Н-6 от
13.02.2018г.), каквото уведомление в случая не е налице.
Липсата на изявление в ЕР относно зачисляването в
запаса на военнослужещия също е ирелевантна за законосъобразността на ЕР, а се
отнася до законосъобразността на последвалата заповед № ЗЛС-30/07.07.2020г. на
командира на ВФ *****-гр.Шумен за прекратяване на договора за военна служба,
освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса на
военнослужещ от военното формирование, която не е предмет на настоящото съдебно
производство. Наличието в заглавната част на решението на текст „служба в
доброволния резерв“ също не обуславя незаконосъобразност на акта, тъй като
същото е изготвено при съблюдаване на утвърдения с Наредба № Н-6 от
13.02.2018г. образец, представляващ Приложение № 16, като от текста на същото
става ясно по безсъмнен начин, че ЦВМК се произнася единствено и само досежно
годността за военна служба на оспорващия, а не и досежно службата му в
доброволния резерв (каквато впрочем той и не е изпълнявал към датата на
издаване на ЕР, след като е бил на военна служба). Въпросът дали следва да бъде
зачислен в запаса при прекратяване на договора му за военна служба също касае
законосъобразността на заповед № ЗЛС
31/16.07.2020г. на Командира на ВФ *****, но не и процесното ЕР.
Не съответства на фактите по случая твърдението,
че в ЕР липсва фактическо основание за издаването му, доколкото в него е
посочено, че оспорващият е с диагноза „Епилепсия – grand mal припадъци /с малки припадъци /petit mal/ или без тях/, неуточнени“, с МКБ G40.6, поради което е негоден за военна служба,
представляващо именно фактическото основание за издаване на същото.
При издаване на решението не се установяват
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
незаконосъобразност на акта на това основание. Посочените от процесуалния
представител на жалбоподателя доводи в тази насока са неоснователни, тъй като
са спазени изискванията на чл.
5, ал. 5, вр. ал. 1
от Наредба № Н-6/13.02.2018 г. На 16.06.2020
г. от Командира на военно формирование ***** – гр.Шумен е направено искане до
председателя на ЦВМК – гр.София за освидетелстване за индивидуална годност за
военна служба на сержант Н.С.П.. Такова освидетелстване е извършено и отразено
в Протокол ВС 997/17.06.2020 г., изготвен от д-р Е. Б. – специалист невролог и
член на ЦВМК. Според чл. 13, ал.1 от Наредба №
Н-6/13.02.2018г. ЦВМК извършва освидетелстване на основание медицински прегледи
и изследвания, проведени и назначени от експертите на комисията и консултантите
от ВМА, и налична медицинска документация. В случая такава медицинска
документация е налице – предходно освидетелстване, отразено в протокол изх. № 23/17.06.2020
г. извършено от трима специалисти невролози при ВМА.
Според чл.12, ал.3 от Наредба № Н-6/13.02.2018г., лекарите
от ЦВМК извършват освидетелстване по специалността си, изготвят предложение за
експертно решение и го представят на общо заседание на ЦВМК. В случая
изискванията на чл. 12, ал.3 и чл. 13, ал.1
от Наредба № Н-6/13.02.2018г. са спазени, тъй като освидетелстването е
извършено от съответния специалист и на базата на наличната медицинска
документация.
Съдът не споделя тезата на оспорващия за допуснато нарушение на чл.5, ал.1 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018г. в актуалната за казуса редакция. Според цитираната разпоредба, медицинското освидетелстване за годност за военна служба, респ. за служба в доброволния резерв на лицата по чл. 3, т. 2, 4, 6 – 9, се извършва от лекари специалисти от ЦВМК. Това изискване в случая е спазено, защото медицинското освидетелстване за годност за военна служба, обективирано в Протокол изх.№ ВС 997/17.06.2020г. е съставен и подписан от д-р Е. Б. – специалист невролог, която е вписана по подт. 4.2.12 от Заповед № 2084/17.12.2019г. на Началника на ВМА. Наличието на насрочени заседания на СЛКК на 12.03.2020г. и 01.06.2020г., на които не е разглеждано здравословното състояние на оспорващия е без значение за издаване на оспореното ЕР, тъй като същото е постановено на 17.07.2020г., към която дата е налице произнасяне на СЛКК с Протокол изх.№ 23/17.06.2020г., изрично цитиран и като приложение към Протокол ВС 997/17.06.2020 г., изготвен от д-р Е. Б.. От друга страна – Протокол изх.№ 23/17.06.2020г. представлява част от медицинската документация по чл.13, ал.1 и чл.23, т.3 от Наредба № Н-6/13.02.2018г., за която няма изискване да е изготвена от член на ЦВМК. Такова изискване е налице относно медицинското освидетелстване за годност за военна служба, което, както беше посочено по-горе, е спазено. Обстоятелството, че Протокол от заседание на ЦВМК № 95 от 17.06.2020г. е подписан от множество лекари, само един от които – д-р Б., е специалист невролог, а всички останали са с други специалности, също не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото липсва нормативно изискване решенията на ЦВМК по отношение на заболявания, чиято диагностика и лечение е в компетенциите на специалисти невролози, да се приемат единствено и само от лекари със съответната специалност.
При изследване на материалната законосъобразност
на оспорения административен акт съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1-7 от Наредба № Н-6 от
13.02.2018г. разграничава следните
видове медицинско освидетелстване за годност за военна служба – първоначално
(т.1); за продължаване на годността (т.2); контролно – инициира се от ЦВМК след
проведено предхождащо освидетелстване, в което е посочен срокът за явяване на
контролното освидетелстване, и се извършва по протокол-образец (т.3);
извънредно – инициира се от командира/началника на военното формирование или
ръководителя на съответната структура, освидетелстването се извършва по
протокол-образец (т.4); индивидуално – инициирано от ЦВМК с писмо-образец (приложение
№ 14) до командира/началника на военното формирование или ръководителя на
съответната структура, със съгласието на освидетелствания военнослужещ,
изразено в искане от командира/началника на военното формирование или
ръководителя на съответната структура за освидетелстване на индивидуалната
годност на военнослужещия по образец (т.5); при промяна в здравословното
състояние извън медицинските стандарти на военнослужещи, курсанти и резервисти
в обем, определен в приложение № 15(т.6); последващо – извършва се на лицата
по чл. 3, т. 7 в обем, определен в приложение № 2 (т.7).
В случая се касае за освидетелстване на военнослужещ
при промяна в здравословното състояние извън медицинските стандарти на
военнослужещи, курсанти и резервисти в обем, определен в приложение № 15 – по
т. 6 на чл.5, ал.3 от Наредба № Н-6/13.02.2018г., което по силата на чл.5,
ал.5 от с.н. завършва с издаване на експертно
решение за годност за военна служба/служба в доброволния резерв по образец
(приложение № 16).
В ЕР е посочено, че Н.П. е с диагноза "Епилепсия. Grand
mal припадъци (с малки припадъци /petit mal/ или без тях), неуточнени, с код G
40.6", с оглед на която на основание Медицински стандарти, Приложение № 1
към Наредба № Н-6 от 13.02.2018г. е „негоден за военна служба по Р. G 40.6 от
МС/2018, Част I, Гр.4".
Съгласно Приложение № 1 към чл.3 от Наредба № Н-6 от
13.02.2018г. (ред. преди изм. с ДВ бр.58/2020г., в сила от 30.06.2020г.), Медицински стандарти за определяне годността за военна
служба, за служба в доброволния резерв и за военновременна служба, Част І Медицински стандарти за определяне годността
за служба по заболявания и състав, Гр.4 "Военнослужещи и резервисти,
офицери, офицерски кандидати, сержанти (старшини от ВМС) и войници(матроси),
курсанти", лицата, изпълняващи описаните в Гр.4 длъжности, са негодни за
упражняването им в случаите, когато страдат от заболяването
"епилепсия", описано в рубрика по МКБ-10 с код
G40.
По делото няма спор а и се установява
от доказателствата, че оспорващият, в качеството си на сержант от БА, попада в
кръга на лицата, описани в цитираното приложение, които подлежат на
освидетелстване за годност за военна служба.
Спорът се свежда до това дали Н.П.
страда от заболяването "Епилепсия. Grand mal припадъци (с малки припадъци
/petit mal/ или без тях), неуточнени, с код G 40.6", респективно дали е
годен за военна служба.
В хода на съдебното производство по делото са
изслушани и приети две СМЕ, първата от които – тази, изготвена от д-р И.П. –
специалист невролог, потвърждава извода на ЦВМК, че оспорващият страда от
описаното в ЕР заболяване, а втората – тази, изготвена от д-р Р.Д. – че същият
не е болен от епилепсия.
Съдът приема
за безспорно установено по делото, че Н.П. страда от заболяването
"Епилепсия. Grand mal припадъци (с малки припадъци /petit mal/ или без
тях), неуточнени", като кредитира изцяло първоначалната СМЕ, изготвена от
д-р Ив.П. в този смисъл. Според същата, съгласно Националния консенсус за
диагностика и лечение на епилепсия на Българско дружество по неврология,
публикуван м. февруари 2019 година и според препоръките на ILAE (Световната
лига за борба с епилепсията), „епилепсията е мозъчно заболяване, което се наблюдава при някое от
следните условия: 1. Поне 2 непровокирани (или
провокирани) пристъпа, наблюдавани през период по-голям от 24 часа; 2. Един
непровокиран (или провокиран) пристъп и наличие на фактори, които определят
по-голяма (над 60%) вероятност за последващи пристъпи; 3. Диагноза -
епилептичен синдром“. До
хоспитализацията на 24.08.2019 г. липсват основания да се използва диагнозата Епилепсия. След пристъпа от 24.08.2019г., станал повод за хоспитализацията в
отделението по нервни болести на „МБАЛ - Шумен“ АД, има достатъчно клинични
обстоятелства и медицински данни да се постави диагноза Епилепсия. В Десетата
ревизия на Международната класификация на болести, МКБ-Х за заболяването
Епилепсия се използва код G 40. С
трета цифра, след точката се описват различните видове пристъпи. За конкретния
случай се използва код G 40.6, подробно
изписван като Епилепсия. Grand mal припадъци (с малки припадъци [petit mal] или без тях), неуточнени. Диагностицирането на заболяване Епилепсия дава
основание за назначаването на постоянно лечение с антиконвулсанти
(антиепилептични медикаменти) при изписването от отделението по нервни болести
на МБАЛ - Шумен с цел контрол върху честота на пристъпите. Това лекарствено
лечение оспорващият поддържа и към датата на
изготвянето на СМЕ.
Вещото лице е посочило също, че добрата
медицинска практика предполага до наличието на ясни диагностични критерии за
епилепсия, да не се
използва терминът „епилепсия“ като окончателна
диагноза. Било е възможно след хоспитализациите в МБАЛ “Д-р Иван Селимински“, гр.Сливен и първата хоспитализация във ВМА през м. май 2019г. в рамките на клинична
пътека № 62.1 Диагностика и лечение на епилепсия и епилептични пристъпи да се използва код по МКБ X - R 56.8 Други и неуточнени гърчове, който описва точно клиничната ситуация и предотвратява
стигматизирането на пациентите. Този код коректно е бил използван при втората хоспитализация във ВМА. От края на м. август 2019 г. обаче,
след хоспитализацията в „МБАЛ - Шумен“ АД и към датата на СМЕ са изпълнени диагностичните критерии за заболяването
Епилепсия и следва да бъде поставена диагноза G 40 Епилепсия, от рубриката Епизодични
пароксизмални разстройства, като цялата, коректно изписана диагноза до трети знак е G 40.6 Епилепсия.
Grand mal припадъци (с малки припадъци [petit mal] или без тях), неуточнени, според Десетата ревизия на Международната класификация
на болестите, МКБ X и „досежно състоянието на лицето, визирано в медицинската
документация“.
В рамките на проведеното съдебно заседание в.л.д-р Ив.П.
разяснява, че за да е налице Епилепсия, трябва да има провокирани или
непровокирани два пристъпа, като е без значение дали всеки един от тези
пристъпи е провокиран или непровокиран. В настоящия случай, видно от
медицинската документация, са налице два еднотипни пристъпа, като и в двата
случая лицето пада внезапно с нараняване, което е характерно за епилептичните
припадъци и не се случва при други внезапни инциденти – при ниско кръвно
налягане, при сърдечен инцидент и др. Вещото лице допълва също, че наличието
само на един епилептичен припадък не обосновава заболяване
"епилепсия", но при настъпването на втория вече се говори за такава,
тъй като епилепсия е повторяемост на пристъпите, а когато един човек има два
пристъпа, може да направи и следващи, поради което трябва да бъде лекуван.
Вещото лице е категорично, че липсата на отклонение при медицински изследвания
не променят този извод, тъй като епилепсията е електрически феномен между
нервните клетки и не може да бъде видян при образни изследвания като ЕЕГ и др.,
които са извършвани на лицето.
Съдът напълно споделя изводите на в.л.д-р Ив.П., като счита, че неговото заключение съответства на
фактите по делото и е напълно достатъчно, за да обоснове извод, че оспорващият
страда от заболяването, посочено в обжалваното ЕР. Същото кореспондира с Националния консенсус за диагностика и
лечение на епилепсията (достъпен на адрес http://www.nevrologiabg.com/wp-content/uploads/2020/09/BN-t21-supl-1-epilepsia.pdf
), където изрично е посочено, че
"епилепсията е мозъчно заболяване, което се наблюдава при някое от
посочените условия:..."поне два непровокирани (или провокирани) пристъпа,
наблюдавани през период повече от 24 часа"(п.I, т.1). По делото са
приложени убедителни писмени доказателства, че такива два непровокирани
пристъпа през период повече от 24 часа са налице. Първият от тях се установява
от епикризата, издадена от МБАЛ"Д-р Ив.Селимски", гр.Сливен, където е
описано, че според снетата от придружаващите пациента лица, на 12.04.2019г. сутринта "изведнъж паднал с конвулсии на ръцете, без
тазово-резервоарни нарушения, с травма на носа“, както и, че "по време на извършената компютърна аксиална томография (КАТ) пациентът
„направи втори пристъп, вече с тазово
резервоарни нарушения…“. Т.е.
по време на медицинското изследване и в присъствието на медицински лица
пациентът е изгубил
съзнание с конвулсии на
ръцете, с тазово-резервоарни нарушения. Това от своя страна е характерно за
епилептичните пристъпи при заболяването епилепсия – "епизоди от внезапно
настъпващо количествено и/или качествено разстройство на съзнанието,
сензорните, двигателните, автономни или психични функции"(СМЕ на д-р Ив.П.). Следващият
пристъп, вече обосноваващ заболяването
"епилепсия" е надлежно документиран в епикризата, издадена от
"МБАЛ Шумен"АД, според която, в периода 24.08.-27.08.2019г. Н.П. е бил на лечение в
отделение по нервни болести при „МБАЛ-Шумен“ АД, като според снетата по данни на пациента и съпругата му анамнеза, „внезапно е получил „гърч“ с „ритане на
крайниците, паднал и ударил лява ръка“ и ляво коляно със загуба на съзнание за
„около 4
мин.“, пяна по устата, ухапване по езика и изпускане на
тазови резервоари,
което е дало основание да бъде изписан с окончателна диагноза: „G 40.6 Grand mal припадъци (с малки припадъци или без тях), неуточнени.
Придружаващи заболявания: S 42.20 Счупване
на горния край на раменната кост (хумерус), закрито". Т.е., налице е още един непровокиран
пристъп, настъпил повече от 24 часа след първите два документирани пристъпа на
12.04.2019г., притежаващ характеристиките на епилептичен такъв.
Без значение за този извод е
обстоятелството дали пристъпите са провокирани или не, в т.ч. дали са настъпили
след безсънна нощ, нервно-психическо напрежение и т.н., каквито доводи навежда
оспорващия, тъй като, според дадената дефиниция, е достатъчно наличие на два
пристъпа от вида на процесните.
Наред с това, заключението по СМЕ
на д-р Ив.П. кореспондира и с констатациите на лекарите невролози,
документирани в епикризата, изготвена по повод болничния престой на лицето във
ВМА в периода 27.01.-31.01.2020г., които са заключили, че "при документиран трети пристъп от болницата в Шумен, както и за фрактура на
лява раменна кост, приемаме, че се касае за епилепсия", а пациентът е изписан с
окончателна диагноза " МКБ G 40.6
- Епилепсия. Гранд мал припадъци (с малки припадъци /пти мал/ или без тях),
неуточнени". Действително във въпросната епикриза е отразено, че е
коригирана поради допусната техническа грешка, като от представена от
оспорващия такава е видно, че е налице и друга епикриза досежно същия болничен
престой, подписана от същите лекари, с отразена окончателна диагноза
"МКБ-Н81.4 Епилепсия. Генерализирани тонично-клонични пристъпи – редки,
провокирани“. Това обстоятелство не променя извода, че оспорващият страда от
заболяване епилепсия, тъй като, направеният от в.л.д-р Ив.П. се базира не на
описаните диагнози в медицинската документация, а на документираните пристъпи
на лицето и извършените по повод на тях медицински изследвания. Освен това, текстовото
изписване на въпросната диагноза визира друга форма на същото заболяване, която
също е достатъчна, за да обоснове негодност на оспорващия за военна служба, а
от друга – тази епикриза е анулирана с последващата, представена в оригинал по
делото, като от заключението по изготвените две почеркови експертизи става
ясно, че същата е подписана именно от лекарите, посочени като нейни издатели –
Н-к клиника д-р П., Н-к отделение д-р Д. и лекуващ лекар д-р Г., което
опровергава тезата на жалбоподателя, че не е изготвена от посочените лица.
Следва да се има предвид, че според Приложение № 1 на Наредба № Н-6 от
13.02.2018г., негодни за военна служба са всички лица, страдащи от епилепсия,
без значение дали същата е "Епилепсия. Гранд мал припадъци (с малки
припадъци /пти мал/ или без тях), неуточнени" или друг вид епилепсия, в
т.ч. "Епилепсия. Генерализирани тонично-клонични пристъпи – редки,
провокирани“, още повече, че според МКБ 10, с код Н81.4 се обозначава
"Световъртеж от централен произход", а и в първоначалната, впоследствие
коригирана епикриза, също е описано становището на лекарите проф.акад.Т., д-р П.,
д-р П., д-р Б., цитирано по-горе, а именно, че "при документиран трети пристъп
от болницата в Шумен, както и за фрактура на лява раменна кост, приемаме, че се касае за епилепсия". Впрочем в проведеното
открито съдебно заседание д-р Ив.П. изрично пояснява, че изразът "генерализирани
тонично-клонични пристъпи“ е синоним на "гранд мал пристъпи", а и
характерът на описаните в двете обсъждани епикризи изследвания "говорят за
насочено мислене и действия, има или няма епилепсия", докато при
евентуален световъртеж се извършват други изследвания – УНГ, вестибуларни
изследвания доплери и т.н., а не магнитен резонанс, ЕЕГ, един път, втори път,
трети път". Изложеното обосновава извода, че в периода
27.01.2020г.-31.01.2020г. оспорващият е бил изследван именно с цел установяване
дали има епилепсия и това е установено по безспорен начин, видно от
окончателната епикриза, приложена в оригинал по делото.
Обсъжданото експертно заключение
кореспондира и с приложените по делото Протокол изх.№ ВС 997/17.06.2020г., за
освидетелстване годността за военна служба при промяна на здравословното
състояние, изготвен от специалист – невролог; както и от Протокол на
СЛКК-КПО-ВМА с изх.№ 23/17. 06.2020г., изготвен от комисия от други трима
лекари – специалисти невролози във ВМА.
Съдът не кредитира заключението по
повторната СМЕ, тъй като същото е изолирано и влиза в противоречие не само с
първоначалната СМЕ, но и с цялата медицинска документация по случая. В тази
връзка следва да се посочи, че д-р Р.Д. базира изводите си на това, че
оспорващият не е приемал предписаните му от лекарите антиконвулсивни
медикаменти – обстоятелство, което се опровергава от приложената медицинска
документация; от изявлението на самия оспорващ в проведеното на 31.03.2020г.
открито съдебно заседание, че на въпрос на вещото лице "Какво пиеш" е
отговорил "По две хапчета"; както и от показанията на съпругата му И.П.,
която сочи, че оспорващият приема Депакин (лекарствен препарат, изписван при
епилепсия – видно и от заключението на д-р Ив.П.). Освен това, вещото лице д-р Р.Д.
твърди, че в случая не е налице епилепсия, тъй като извършените по време на
изготвяне на експертизата и преди това изследвания, вкл. и изследването след
сънна депривация, не показват отклонения, а освен това при първоначалния
пристъп колегите на оспорващия са го наблюдавали и свидетелстват, че
оспорващият се е свлякъл на земята, без гърчове на крайници, без пяна по уста и
изпускане по нужда, а в епикризата, издадена от МБАЛ“Д-р И.С.“, гр.Сливен във
връзка с последвалото постъпване на лицето в болница е описано, че "по
данни на придружаващите го лица",
„сутринта по време на закуска изведнъж паднал с конвулсии на ръцете...“;
впоследствие по време на извършената компютърна
аксиална томография (КАТ) пациентът „направил втори
пристъп, вече с тазово резервоарни нарушения…“. Следва да се отбележи, че
вещото лице определя втория пристъп като последица от "страх от убождане с
игла", за наличието на какъвто по делото няма никакви обективни данни (в
епикризата, издадена от МБАЛ“Д-р И.С.“ липсват подобни факти), а неговите
изводи са базирани единствено на твърдения на оспорващия. А и в случая, наред с
въпросния пристъп, са налице безспорни доказателства за още един пристъп, по
повод на който оспорващият е бил хоспитализиран в Нервно отделение на
"МБАЛ Шумен"АД през м.08.2019г.
Обстоятелството, че СМЕ на д-р
Ив.П. е изготвена без актуални ЕЕГ, КАТ и др. изследвания, не променя
направената от съда преценка, тъй като по делото са налице множество данни за
предходни изследвания в тази насока, при които не са установени отклонения от
нормата, а и самото вещо лице разяснява, че липсата на такива отклонения не
изключва наличието на заболяване „епилепсия“, което се установява на база на
два и повече провокирани и/или непровокирани пристъпи за период повче от 24
часа, доказателства за каквито безспорно са налице в случая. В този смисъл,
обстоятелството, че повторната СМЕ е извършена и на база направени КАТ и ЕЕГ,
които също не са дали отклонения от нормата, не променя извода за наличие на
въпросното заболяване, с оглед изложеното по-горе. А и по силата на чл.142,
ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява
към момента на издаването му. Впрочем, по силата на Националния консенсус за
диагностика и лечение на епилепсията от 2020г., „епилепсията се приема за
излекувана при пациенти без пристъпи за поне 10 години и без антиепилептични
медикаменти през последните 5 години“, които срокове по отношение на оспорващия
към настоящия момент, спрямо датите на настъпване на пристъпите и приеманите
лекарства, не са изтекли.
Въз основа на всичко изложено
съдът намира, че по делото е установено по безспорен начин, че към датата на
издаване на атакуваното решение оспорващият е страдал от заболяване "Епилепсия. Гранд мал припадъци (с малки
припадъци /пти мал/ или без тях), неуточнени" с код по МКБ G 40.6, което е
напълно достатъчно съгласно Приложение №
1 към чл.3 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018г. (ред. преди изм. с ДВ бр.58/2020г.,
в сила от 30.06.2020г.), Част І , Гр.4, за да се приеме, че същият е негоден за
военна служба. Посоченото от своя страна обуславя категоричния извод, че
атакуваното ЕР е издадено при спазване на материалния закон.
В тази връзка съдът приема за
неоснователни доводите на оспорващия, че след като в издадените му болнични
листи фигурира диагноза „Световъртеж от централен произход“, а в първоначално
издадената епикриза относно престоя му във ВМА в периода 27.01.-31.01.2020г. е
вписан код, съответстващ на това заболяване и текстово е изписана друга форма
на епилепсия (която д-р Ив.П. сочи като синоним на описаната в ЕР), това води
до извод, че той не страда от епилепсия, а медицинската документация е
изготвяна по този начин с цел прекратяване договора му за военна служба. Това е
така, тъй като преценката страда ли Н.П. от заболяването, описано в обжалваното
ЕР, е установено на база обективно настъпили факти в неговия живот,
документирани в медицински документи, част от които изобщо не са издадени от
служители на ВМА и преценката е направена не на база обективираните в тези
документи изводи, а на база на отразените в тях факти (видно от изричното
изявление на в.л. д-р Ив.П., направено в проведеното открито съдебно заседание,
където сочи, че издадените болнични листове с диагноза „Световъртеж от централен
произход“ не рефлектират върху направените от него изводи).
Същото е напълно съобразено и с
целта на закона, доколкото негодността за военна служба в резултат на
определени заболявания е обусловена от стремежа на нормотвореца за защита
интересите на заболялото лице. В подкрепа на този извод е заключението по
първоначалната СМЕ, според която, внезапността на пристъпите прави може да
доведе до увреждания на болния в случай, че осъществява трудова дейност до
движещи се обекти, до водни басейни, източници на електрическо напрежение и
др., а от друга страна, нарушаването на ритъма бодърстване-сън, характерно за
военната служба, осъществявана от Н.П., може да се окаже провокиращ пристъпите
фактор.
За пълнота и с оглед доводите на
оспорващия за нищожност на атакуваното решение съдът намира за необходимо да
отбележи следното: В действащото българско законодателство няма легална
дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на
незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според
константната съдебна практика, основание за обявяване (прогласяване) на
нищожност са такива съществени, основни недостатъци на административните
актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за
разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било
издаването на административния акт от некомпетентен орган, т. е в нарушение на
нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен
компетентност. Нищожни са и актовете, издадени без каквото и да е нормативно
основание (т. е. при пълна липса на условията и материалноправните
предпоставки, визирани в съответната правна норма) или при грубо нарушение на
императивни норми с характер на основни правни принципи. При издаване на оспорения
акт липсват такива пороци, които с оглед своята същественост да обуславят
неговата невалидност.
Предвид всичко
изложеното и като прецени законосъобразността на оспорения акт на
основание чл. 168, ал. 1 АПК, съдът в настоящия състав приема, че
решението е издадено в установената форма от компетентен орган, като при това
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила,
решението е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Ето
защо жалбата срещу атакуваното Експертно решение се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски,
направено от ответната страна, на основание чл.143 от АПК жалбоподателят дължи
заплащане на разноските по делото, направени от ответната страна. Съдът като
съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на ВМА - гр.София,
следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.П., с ЕГН **********, с адрес ***,
против Експертно решение по годността за военна служба/служба
в доброволния резерв № ВС-997/17.06.2020 г., издадено от Централна
военномедицинска комисия при Военномедицинска академия, гр. София.
ОСЪЖДА Н.С.П. с
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Военномедицинска академия с адрес
гр.София, 1606, ул.Георги Софийски № 3, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).
Решението подлежи
на касационно обжалване чрез Административен съд – гр.Шумен пред Върховен административен
съд на РБ – гр.София в 14-дневен срок от съобщаването
му.
На
основание чл.138, ал.3 от АПК, във вр.с чл.137 от АПК препис от решението да се
изпрати на страните.
След
влизане на решението в сила приложената по делото в оригинал Епикриза, издадена
от Клиника по нервни болести при ВМА на Н.С.П., с ЛИБ 3715 от 2020г., приложена
нал.255 от делото, да се върне на ЦВМК при ВМА-гр.София, като по делото се
приложи заверено от съдебния деловодител копие от същата.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: