Присъда по дело №1801/2020 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 2 |
| Дата: | 28 януари 2021 г. (в сила от 13 февруари 2021 г.) |
| Съдия: | Ели Каменова |
| Дело: | 20205220201801 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 9 декември 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт
против П. К. М., за това, че от 12.04.2019 г. до 21.02.2020 г., в с. с., обл.
Пазарджик, на ул. „******, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, е
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
шестнадесетгодишна възраст, а именно - Е. Г. М., ЕГН: **********, от
същото село - престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
Представителят на Пазарджишка районна прокуратура поддържа
становище за доказаност на обвинението и изразява позиция, че определяне
на най-ниският размер на глобата ще бъде съответен на деянието и ще
постигне целите на репресията.
Служебният защитник се солидаризира с това становище, както и
подсъдимия, който изцяло признава фактите по обвинителния акт.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по делото гласни и
писмени доказателства, прие за установено следното:
подс. п. к. М. е роден на ******* г., в гр. Пазарджик, обл. Пазарджик.
Същият е българин, български гражданин, неженен, с начално образование,
безработен, неосъждан, живущ в с. с., обл. Пазарджик, ул. „******. Обв. М. е
положително охарактеризиран по своето местожителство.
Св. Е. Г. М. била родена на ****** г. и живеела в с. с., обл. Пазарджик,
заедно със своята майка - св. К. Х. К., и със своя баща - св. Г. Г.ев М.. Св. Е.
М.а и подс. п. М. се познавали, тъй като живеели на една и съща улица в
горното село.
На неустановена дата в началото на 2019 г. те започнали да излизат
често и да прекарват повече време заедно. Двама много се харесали и станали
гаджета. Впоследствие решили да заживеят заедно, като в изпълнение на това
си решение на 12.04.2019 г. св. Е. М.а и М. започнали съвместното си
съжителство в жилището, находящо се в с. с., на ул. „******. По това време
св. Е. М.а не била навършила още шестнадесетгодишна възраст и била на
петнадесет години, а обв. п. М. бил наясно с този факт.
От посочената дата - 12.04.2019 г., св. Е. М.а и обв. п. М. заживели на
семейни начала без да сключват граждански брак. Родителите на
пострадалата приели решението им и се съгласили с избора им.
На 21.02.2020 г. св. Е. М.а навършила шестнадесетгодишна възраст и от
този момент насетне отпаднал престъпният характер на извършеното от обв.
М. деяние.
1
Междувременно на 16.02.2020 г. от съвместното им съжителство се
родило дете. Този факт станал известен на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Септември, откъдето бил подаден сигнал до Районна
прокуратура - Пазарджик. Именно по този повод било образувано и
настоящото наказателно производство.
При горните факти подсъдимият е предаден на съд за престъпление по
чл. 191, ал.1 от НК.
Подсъдимият признава виновността си. Депозира в хипотезата на чл.
371, т.2 от НПК самопризнания относно всички факти , изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Последните са напълно
безспорно установени предвид събраните на ДСП и ценени с оглед
диференцираната процедура доказателства - показанията на свидетелите К. ,
Е. и Г. М.и , както и писмените доказателства - сигнал от Дирекция
„Социално подпомагане“ – л. 15 и изготвен социален доклад по случая л. 19-
21; .
Съдът, като прецени доказателствата по делото, които са напълно
еднопосочни и непротиворечиви, прие, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на чл.191, ал.1 от НК, като в
инкриминирания период и на инкриминираното място, като пълнолетно лице,
без да е сключил граждански брак е заживял съпружески с лице от женски
пол – непълнолетната свидетелка , ненавършила 16 годишна възраст.
При извършване на деянието е действал при пряк умисъл. Съзнавал е
всички обективни и субективни признаци на деянието и е искал настъпването
на обществено опасните последици.
От гореизложената фактическа обстановка се налага правният извод, че
обвиняемият с действията си е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл.191, ал.1 от НК.
Предвид горното Съдът призна обвиняемият за виновен по повдигнатото
му обвинение.
Не може да се приложи чл. 9, ал.2 от НК, основан на преценката за
малозначителност. И в двете алтернативни хипотези на чл. 9, ал.2 от НК
обаче е засегната степента на обществена опасност на деянието, която трябва
поради малозначителност следва или да отсъства въобще или да бъде в явно
незначителна степен. Настоящият случай не попада в нито една от двете
хипотези. Пострадалата е била само на 14 години, когато с нея е отпочнато
съпружеско съжителство и на 15 години, без да е завършен процеса й на
израстване и узряване на органите, е станала дори майка . Така, че в случая
се отчита обществената опасност на деянието по чл.191, ал.1 от НК с оглед
ниската възраст на подрастващата в съжителството. Тази преценка е и на база
2
ноторно известните факти за традиционно установени отношения в ромския
етнос между мъж и жена още в юношеската възраст и дори създаване на
поколение в една твърде млада , неукрепнала възраст.
Честите дискусии на този актуален проблем в публичното пространство
налагат да се отчете сериозността му, но пък в конкретния случай е доказано,
че подсъдимият и пострадалата и към настоящия момент живеят заедно в
дома на родителите й, където отглеждат новороденото си дете.
В конкретния случай се прецениха основания за приложение на чл. 55
от НК, предвид позитивните впечатления за личността на дееца, които са
потвърдени от представеният документ за необременен съдебен статус и
писмената характеристика. Тези обстоятелства формираха изводи за наличие
на многобройни смекчаващи обстоятелства, които по своя вид и характер
променят характеристиката на извършеното деяние, правейки го такова със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичните
престъпления от същия вид. Наред с това и именно поради това се прие, че и
най-лекото наказание( пробация) , предвидено за извършеното от подсъдимия
престъпление би било тежко, тоест несъразмерно на тежестта на
престъплението и в този смисъл - несправедливо. Затова Съдът на основание
чл. 58а, ал.4 вр. чл. 55, ал.1 т.2 б.В от НК замени предвиденото пробация с
глоба, чиито размер по споделените горе съображения определи на 100 лева.
Това наказание се прие като достатъчно и справедливо възмездие за
извършеното престъпление и на основание ал. 3 на чл. 55 не се наложи
кумулативно предвиденото наказание обществено порицание.
По изложените съображения Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3