Решение по дело №808/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 221
Дата: 5 юни 2020 г. (в сила от 24 юни 2020 г.)
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20204430200808
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 април 2020 г.

Съдържание на акта

                                Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                             гр. Плевен,05.06.2020 г.

 

                                                           ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН                                                  III нак. състав,

в публично заседание

на двадесет и шести май                          две хиляди и двадесета  година

в състав:

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАРИЯ МИТЕВА

 

при участието на секретаря ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА  

като разгледа докладваното от съдията АНД № 808/2020 г. по описа на РС Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

         Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0938-001537/13.13.2020 г. на  Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Плевен, с което на ****** с ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба в размер на 1000лв  и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/ месеца за нарушение по чл.6 т.2 от ЗДВП на основание чл.175 ал.5 от ЗДВП.

Жалбоподателят  ***се явява в съдебно заседание и дава обяснения по случея. Чрез процесуалния му представител адв. ***-АК-гр.Плевен и по съображения изложени в жалбата се иска от Съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция” при О.н.М.П. не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят  е правоспособен водач на моторни превозни средства от 2016 г., притежаващ придобити категории „В”, „М”. До м. февруари  2018 г. спрямо **е имало издадени 2 наказателни постановления за извършени от него като водач на моторни превозни средства нарушения на правилата за движение.

На 03.03.2020г около 16,20чв гр.Плевен, кръстовището образувано от улица ***и улица ***, като водач на л.а. ***с регистрационен номер ***,извършва следното нарушение: При въведена временна организация на движението в горепосоченото кръстовище по случай на национален празник 03.03.2020г движейки се по ул. ***не изпълнява разпорежданията на контролният орган издадени ясно и по разбираем начин за водача с които регулира и контролира движението,като минава от неговата лява страна,не спира при  подаден сигнал с стоп палка и продължава движението си в посока ***.Последван от служебен автомобил и спрян за проверка.

За това му пътно поведение св. ***веднага съставил на **акт – АУАН № 217165/03.03.2020г  г., за прието за извършено  административно нарушение по ЗДВП –по чл.6 т.2 от ЗДВП, описано в акта като не изпълнява разпорежданията на контролния орган.Възражения не били подадени против АУАН в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН №217165/03.03.2020г   било издадено атакуваното наказателно постановление, в което при излагане на обстоятелствата на нарушението административно – наказващият орган описал същите като в акта.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетеля –актосъставител ***и св. ***,  АУАН, справка за нарушител/водач, оправомощителна запове**

Съдът кредитира показанията на свидетелите ** и **. като последователни, логични, кореспондиращи си с писмените доказателства по делото.

Като годно писмено доказателство се ползва от съда АУАН № 217165/03.03.2020г  ., съставен от св. ** – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, чиито констатации, макар и не възразени  са опровергани чрез ангажирани доказателства от  жалбоподателят  внасящи съмнение в правилността на описаната фактическа обстановка  в АУАН и  обстоятелства на процесното  нарушение.

От разпита на свидетелят ***и обясненията на самият жалбоподател се установи,че същите  не само че са спрели до контролният орган регулиращ движението ,но и са правели разговор с него дали има места на паркинга на панорамата за да продължат своето движение по ул ***за да достигнат паркинга да панорамата. След като разбрали че няма маста те продължили по улицата водеща към паркинга ,тъй като улицата  зад тях  имало вече колона от коли и нямало как да направят маневра-обратен завой и да се върнат назад,а и от горе откъм панорамата насреща са се спускали коли ,те продължили и на 15-20метра в дясно на паркинг пред жилищен блок обърнали за да се върнат обратното тъй като от органа регулиращ движението разбрали че няма места на паркинга на  Панорамата.

При тази маневра жалбоподателят видял полицейският автомобил ,бил спрян и му бил съставен акт че не е спрял на подаден сигнал с стоп-палка,което нито жалбоподателят нито неговият спътник св. Тодоров са видели да бъде подаван.

Дори св.на АУАН ***не твърди да е видяла актосъставителят да подава сигнал да спре автомобила управляван от жалбоподателят със стоп палка.Същата станала свидетел когато служебният автомобил последвал автомобила на жалбоподателят и го спрял.

Ето защо съдът счита че фактическата обстановка описано в АУАН не е доказана по безспорен и категоричен начин ,като на мястото на съставяне на АУАН дошло цивилно лице с автомобил Собару и диктувал на актосътавителят какво нарушение да напише,като същото лице не е присъствало на случилото се.

Тази противоречива фактическа обстановка описана в АУАН е липса на основание както за съставяне на АУАН,така и издаване на НП.От действията на пътния полицай не става ясно има ли забрана за движение в посока ***,тъй като автомобили в тази посока са се пропускали,на мястото е нямало знак за ограничение или забрана на движението.

Жалбоподателят  **се установява че е спазил указанията на мл.автоконтрольор ***и не е продължил по пътя към Панорамата,излязъл е от кръстовището,за да направи маневра с цел да не затрудни движението и да не създаде опасност за ПТП.

С оглед на така изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прие, че от страна на жалбоподателя  **не е осъществено виновно  нарушението на чл 6 т2 от ЗДвП  и не са налице  всички елементи от обективната и субективна страна на административното нарушение по чл.6 т.2 от ЗДВП.Доказателствата по делото според съда  не са категорични за осъществяването на нарушението от страна на санкционирания.

НП следва да бъде отменено и то изцяло не само като неправилно но и като   незаконосъобразно. Като причина за този извод на съда е преценката за допуснати и то съществени в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице.

Както за актосъставителя, така и за административно – наказващият орган законодателят е въвел задължения за излагане при съставяне съответно на АУАН и на НП на обстоятелствата на нарушенията приети за извършени от субектът на административната отговорност – в чл.42 т.4 от ЗАНН за актосъставителя и в чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за административно – наказващия орган. Това излагане на обстоятелствата на извършеното  нарушение следва да е ясно, пълно,  изложено  по такъв начин, че да се излагат всички обстоятелства от значение за съставомерността на нарушението, а и нарушителят да разбира за какво се наказва.

В конкретния случай нито в АУАН, нито в НП при излагане на нарушението   по чл.6 т.2 от ЗДВП тези задължения на актосъставител и административно – наказващ орган са изпълнени в пълния им и изискуем се обем. Съгласно чл.6 т.2 от ЗДВП „Участниците в движението: 2. изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.”. Както в АУАН, така и в НП съставителите според съда доста пестеливо за изложили обстоятелствата на приетите за извършеното нарушение по чл.6 т.2 от ЗДВП, сочейки  само че участникът в случая водачът на лек автомобил на л.а.***с регистрационен номер *** не е изпълнил разпорежданията на контролния орган  е следвало съобразно повелята на чл.6 т.2 от ЗДВП да изпълни разпореждането на регулиращото и контролиращо движение лице, по чл.6 т.2 от ЗДВП, при излагане на обстоятелствата на това нарушение не са посочени такива, които също са от значение за правилната правна оценка на описаното като състав на административно нарушение, а и по начин неограничаващ накàзания от възможността му да разбере пълно и ясно какво му се вменява – в случая липсва посочване на това какви разпореждания на контролният орган  не е изпълнил /такива са посочени в чл.29 ал.3 от ППЗДВП/.

По тези съображения, преценяйки че в хода на административното производство актосъставител и административно – наказващ орган не са изпълнили в пълен обем задълженията си съответно по чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, съдът  счита че следва да отмени НП.

С оглед на изложеното съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.         

         Мотивиран от горното  и на осн.чл 63 от ЗАНН

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ   Наказателно постановление Наказателно постановление № 20-0938-001537/13.13.2020 г. на  Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Плевен, с което на ****** с ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба в размер на 1000лв  и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/ месеца за нарушение по чл.6 т.2 от ЗДВП на основание чл.175 ал.5 от ЗДВП.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Плевен по реда на АПК.                                                

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: