Решение по дело №8858/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4606
Дата: 16 октомври 2023 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20231110208858
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 4606
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря И. А.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20231110208858 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от С. Н. Г., живущ в
........................., с ЕГН: ********** против Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия К № 3809578 на СДВР, с който е било установено, че на
10.07.2020г. в 14:32ч. в гр.София, по Околовръстен път срещу център за гуми
,,.....................“ с посока от бул.,,Симеоновско шосе“ към бул.,Черни връх“,
при въведено ограничение с пътен знак В 26 от 80 км/ч. жалбоподателят
управлявал МПС лек автомобил марка ............................ с рег.№
.........................със скорост от 116 км/ч., превишавайки максимално
допустимата скорост на движение с 36 км/ч., с което извършила нарушение
по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП. Деянието било установено с техническо
средство АТСС ARH CAM S1.
В мотивирана жалба на наказаното лице се съдържа оплакване, че
обжалваният електронен фиш е незаконосъразен и издаден в нарушение на
процесуалните правила. Навежда подробни оплаквания в тази насока като
акцентира на опорочаване на процедурата по установяване и заснемане на
1
нарушението. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което
същият да бъде отменен. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят С. Г., редовно призован, не се
явява и не се представлява. В писмено становище на неговия защитник се
изразява желание делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие като се излага
съображения в насока на основателността на жалбата и искане за нейното
уважаване по изложените в нея съображения.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт
се оспорва жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 10.07.2020г. в 14:32ч. в гр.София, по Околовръстен път срещу
център за гуми ,,......................“ с посока от бул.,,Симеоновско шосе“ към бул.
,,Черни връх“, при въведено ограничение с пътен знак В 26 от 80 км/ч.
жалбоподателят управлявал МПС лек автомобил марка ..................... с рег.№
....................... със скорост от 116 км/ч., превишавайки максимално
допустимата скорост на движение с 36 км/ч., с което било установено
посредством техническо средство АТСС ARH CAM S1.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за основателна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
2
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство. Поради тази
причина и в него липсва издател и подпис.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице надлежен Протокол № 60 – С – ИСИС/01.10.2019г. на Български
институт по метрология относно проверка на преносима система за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
АТСС ARH CAM S1 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126. Снимковият материал, от който се установява процесното
МПС, както и въведения пътен знак, ежедневна форма на отчет и списък на с
намерени фишове, са част от административната преписка. Същите отговарят
на изискуемите нормативни разпоредби, поради което и не е налице
основание за изключването на което и да е от тях от доказателствената
съвкупност, което опорвергава оспорването на тяхната техническа годност от
страна на защитника на жалбоподателя.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
3
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение.
Видно от писмените данни по делото е, че безспорно са налице данни,
за точното място на заснемане на нарушението, което е било коректно
отразено и в обжалвания електронен фиш. Техническото средство е било
годно да заснема движението на МПС – то и да отчете съответната скорост.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че
административно наказващият орган правилно е подвел жалбоподателят С.
Н. Г. под административна отговорност за нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1
от ЗДвП. Презумптивната разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП регламентира
до доказване на противното като субект, извършващ съответното нарушение,
собственикът на заснетото МПС, което обстоятелство се установява от
приложената справка на собственик на заснетото МПС.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие. Водачът на заснетото МПС го е управлявал в
населено място с въведено с пътен знак ограничение в скоростта.
От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма
на вина умисъл, тъй като нарушителят е правоспособен водач на МПС, който
е следвало да съблюдава с поведението си правилата за движение по
пътищата, сред които и въведеното с пътен знак ограничение на скоростта в
населено място.
Съдът не споделя наведените в жалбата оплаквания за неправилно
приложение на закона. Процедурата по опорочаване на връчването на
електронния фиш не обуславя неговата незаконосъобразност, тъй като
същият е обжалван, което в най – пъна степен е гарантирало правата на
подведеното под административна отговорност лице. По отношение на
авторството на изпълнителното деяние съдът посочи по – горе в мотивите, че
същото се предполага по силата на разпоредбите на ЗДвП. Жалбоподателят не
е посочил в нарочна декларация действителния водач на заснетото МПС и не
е приложел негово СУМПС в срока на обжалването, поради което се
презюмира неговото управление.
По отношение на реквизитите на обжалвания електронен фиш съдът
намира, че същият покрива минималните изисквания, отразени в закона, като
време, място и превишаване на максимално допустимата скорост.
4
Не следва да бъде споделено и оплакването, относно изтичането на
сроковете, тъй като в случая разпоредбата на чл.34 от ЗАНН касае случаите
по съставянето на АУАН, респ. НП, а не при процедурата по санкциониране
на нарушение посредством електронен фиш.
Предвид отмереното превишаване на скоростта, регламентирана с пътен
знак закона в населено място от 80 км/ч. превишавайки регламентираната
скорост от 31 км/ч. до 40 км/ч. с 36/ч., правилно е била наложена
административно наказателната разпоредба към момента на деянието по
чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП от 400.00 лева.
При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
производство, които да обосноват отмяната на акта на процесуално
основание.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране
на административно – наказателна отговорност е бил издаден
законосъобразно, поради което същият и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото жалбоподателят С. Г. следва да бъде осъден да
заплати на СДВР сумата от 100.00 лева представляваща юрисконсултско
възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от
ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
3809578 на СДВР, с който на С. Н. Г. живущ в ..........................., с ЕГН:
********** е наложена глоба 400.00 лева за административно нарушение по
чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА С. Н. Г. живущ в
.................................., с ЕГН: ********** да заплати по сметка на СДВР сумата
от 100.00 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка
5
на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Софийски районен съд е сезиран с жалба от С. Н. Г., живущ в
........................., с ЕГН: ********** против Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия К № 3809578 на СДВР, с който е било установено, че на
10.07.2020г. в 14:32ч. в гр.София, по Околовръстен път срещу център за гуми
,,......................“ с посока от бул.,,Симеоновско шосе“ към бул.,Черни връх“,
при въведено ограничение с пътен знак В 26 от 80 км/ч. жалбоподателят
управлявал МПС лек автомобил марка .......................с рег.№ ....................... със
скорост от 116 км/ч., превишавайки максимално допустимата скорост на
движение с 36 км/ч., с което извършила нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от
ЗДвП. Деянието било установено с техническо средство АТСС ARH CAM S1.
В мотивирана жалба на наказаното лице се съдържа оплакване, че
обжалваният електронен фиш е незаконосъразен и издаден в нарушение на
процесуалните правила. Навежда подробни оплаквания в тази насока като
акцентира на опорочаване на процедурата по установяване и заснемане на
нарушението. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което
същият да бъде отменен. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят С. Г., редовно призован, не се
явява и не се представлява. В писмено становище на неговия защитник се
изразява желание делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие като се излага
съображения в насока на основателността на жалбата и искане за нейното
уважаване по изложените в нея съображения.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт
се оспорва жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 10.07.2020г. в 14:32ч. в гр.София, по Околовръстен път срещу
център за гуми ,,...................“ с посока от бул.,,Симеоновско шосе“ към
бул.,Черни връх“, при въведено ограничение с пътен знак В 26 от 80 км/ч.
жалбоподателят управлявал МПС лек автомобил марка ....................с рег.№
........................ със скорост от 116 км/ч., превишавайки максимално
допустимата скорост на движение с 36 км/ч., с което било установено
посредством техническо средство АТСС ARH CAM S1.
1
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за основателна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство. Поради тази
причина и в него липсва издател и подпис.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице надлежен Протокол № 60 – С – ИСИС/01.10.2019г. на Български
институт по метрология относно проверка на преносима система за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
АТСС ARH CAM S1 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126. Снимковият материал, от който се установява процесното
МПС, както и въведения пътен знак, ежедневна форма на отчет и списък на с
намерени фишове, са част от административната преписка. Същите отговарят
на изискуемите нормативни разпоредби, поради което и не е налице
основание за изключването на което и да е от тях от доказателствената
съвкупност, което опровергава оспорването на тяхната техническа годност от
страна на защитника на жалбоподателя.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение.
2
Видно от писмените данни по делото е, че безспорно са налице данни,
за точното място на заснемане на нарушението, което е било коректно
отразено и в обжалвания електронен фиш. Техническото средство е било
годно да заснема движението на МПС – то и да отчете съответната скорост.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че
административно наказващият орган правилно е подвел жалбоподателят С.
Н. Г. под административна отговорност за нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1
от ЗДвП. Презумптивната разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП регламентира
до доказване на противното като субект, извършващ съответното нарушение,
собственикът на заснетото МПС, което обстоятелство се установява от
приложената справка на собственик на заснетото МПС.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие. Водачът на заснетото МПС го е управлявал в
населено място с въведено с пътен знак ограничение в скоростта.
От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма
на вина умисъл, тъй като нарушителят е правоспособен водач на МПС, който
е следвало да съблюдава с поведението си правилата за движение по
пътищата, сред които и въведеното с пътен знак ограничение на скоростта в
населено място.
Съдът не споделя наведените в жалбата оплаквания за неправилно
приложение на закона. Процедурата по опорочаване на връчването на
електронния фиш не обуславя неговата незаконосъобразност, тъй като
същият е обжалван, което в най – пъна степен е гарантирало правата на
подведеното под административна отговорност лице. По отношение на
авторството на изпълнителното деяние съдът посочи по – горе в мотивите, че
същото се предполага по силата на разпоредбите на ЗДвП. Жалбоподателят не
е посочил в нарочна декларация действителния водач на заснетото МПС и не
е приложел негово СУМПС в срока на обжалването, поради което се
презюмира неговото управление.
По отношение на реквизитите на обжалвания електронен фиш съдът
намира, че същият покрива минималните изисквания, отразени в закона, като
време, място и превишаване на максимално допустимата скорост.
Не следва да бъде споделено и оплакването, относно изтичането на
сроковете, тъй като в случая разпоредбата на чл.34 от ЗАНН касае случаите
по съставянето на АУАН, респ. НП, а не при процедурата по санкциониране
на нарушение посредством електронен фиш.
Предвид отмереното превишаване на скоростта, регламентирана с пътен
знак закона в населено място от 80 км/ч. превишавайки регламентираната
скорост от 31 км/ч. до 40 км/ч. с 36/ч., правилно е била наложена
административно наказателната разпоредба към момента на деянието по
чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП от 400.00 лева.
При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени
3
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
производство, които да обосноват отмяната на акта на процесуално
основание.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране
на административно – наказателна отговорност е бил издаден
законосъобразно, поради което същият и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото жалбоподателят С. Г. следва да бъде осъден да
заплати на СДВР сумата от 100.00 лева представляваща юрисконсултско
възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.

4