Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….
Гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненски райoнен съд, XLVІІІ-ми състав в публичнo заседание на двадесети
юни през две хиляди и осемнадесета гoдина, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при секретаря Станислава Стоянова катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 9941 пo oписа за 2017 г., за да се прoизнесе, взе
предвид следнoтo:
Предявени са обективно кумулативно съединение
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД от “Т.Б.” ЕАД срещу
А.Н.М. 236.37
лева /двеста тридесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/ - главница,
представляваща неизпълнени парични задължения по Договор за мобилни услуги №
********* от дата 19.03.2015 г., сключен между длъжника и „Т.Б.“ ЕАД /с
предишно наименование „***“ ЕАД/, по който
има издадени фактури № **********/18.04.2015 г., № **********/18.05.2015 г.
и № **********/18.07.2015 г. на мобилен
телефонен номер **********; ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда 09.05.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, по
ч.гр.д № ***/17г. нва ВРС.Претендират се разноски в
заповедното и исковото произовдство.
Ищецът
твърди, че между „Т.Б." ЕАД и А.Н.М. е сключен и валидно действал Договор
за мобилни услуги № ********* от дата 19.03.2015г., сключен за мобилен номер
********** за срок от 24 месеца . Ответницата не изпълнила свои парични
задължения по начислени 3 броя фактури в периода м.април 2015г.-м.юли 2015г.:
-по фактура
№ **********/18.04.2015г. за отчетния период 19.03.2015г.-17.04.2015г. за
абонаментна такса.13,27 лв., и потребени услуги
-46,45 лв. , или общо с ДДС -71.66 лв., като ответницата заплатила сумата от
5.66лв., поради което се претендира сумата от 66 лв.
-по фактура
№ **********/18.05.2015 г. за отчетния период 19.04.2015г.-17.05.2015г. за
абонаментна такса.6,74 лв., и потребени услуги -0,02
лв. , или общо с ДДС -8,11 лв.,
Поради
неизпълнение на задълженията си по договора ищецът прекратил едностранно
договора с потребителя по негова вина. За момент на прекратяването ищецът сочи
датата на спирането на достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора чрез
№ ***, което в
случая за ответницата А.М. е 08.06.2015г.
Предвид предсрочно прекратяване на договора по вина на
ответницата, на потребителя е издадена
фактура №
**********/18.07.2015г.за начислена неустойка в размер на 162.26 лв., на осн.чл.11 от Договор за мобилни услуги № ********* от
19.03.2015г., като размера се равнява на сумата от месечните абонаменти за
съответния тарифен план от прекратяване на договора до края на първоначално
предвидения срок на действието му.
В едномесечния срок за отговор ответникът не изразява
становище.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело №***/2017 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК длъжникът А.Н.М., ЕГН **********,***
да заплати на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес
парк София, сграда 6, представлявано от ***
– изпълнителен директор, чрез пълномощника адв. *** сумата от 236.37 лева /двеста тридесет и
шест лева и тридесет и седем стотинки/ - главница, представляваща неизпълнени
парични задължения по Договор за мобилни услуги № ********* от дата 19.03.2015
г., сключен между длъжника и „Т.Б.“ ЕАД /с предишно наименование ***/, по който има издадени фактури №
**********/18.04.2015 г., № **********/18.05.2015 г. и № **********/18.07.2015 г. на мобилен
телефонен номер ***; ведно със
законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда 09.05.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението; както и разноските в
настоящото производство сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/,
представляваща заплатена държавна такса и сумата от 360.00 лв. /триста и
шестдесет лева/ - адвокатско възнаграждение.
По делото са представени фактура №
00000001443/16.06.2017г., платежно нареждане от 19.06.2017г., договор за
мобилни услуги от 19.03.2015г., декларация – съгласие от 19.03.2015г., фактура
№ **********, фактура № ********** и фактура № ********** и покана за
доброволно плащане от 18.06.2015г.
От представеното от ищеца банково плащане от
12.07.2017г., се установява че задълженията са погасени.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК има за
предмет да се установи съществуване
на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда
на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното
провеждане на установителен иск в тежест на ищеца
е да докаже твърдението си, че ответника му
дължи сумите за които е издадена
заповедта за изпълнение.
В случая задължението се оспорва
от ответника.
За успешното провеждане на иска в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника са се намирали в
договорни отношения за предоставяне на мобилни услуги, т.е. че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната
сума. От своя страна при установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца, той носи
тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането
предпоставки и неговия размер.
Ищецът в хода на производството
представя доказателство, че процесната сума е
заплатена от ответника след образуване на делото.
В случая страните не спорят, че
задължението е заплатено. Видно от представените по делото доказателства,
плащането е извършено след датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда-12.07.2017г. Поради което, исковете следва да се отхвърлят.
Доколкото към датата на завеждане
на исковата молба в съда /подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 03.05.2017г./,
искът е бил основателен на ищеца следва да се присъдят разноски. Независимо, че
плащането е извършено на 12.07.2017г., а исковата молба е заведена в съда на
14.07.2018г., то разноски се дължат от ответника, тъй като същият е станал
повод за образуване на делото, подавайки възражение и заплащайки дължимата сума
в един по-късен момент не го освобождава от това негово задължение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените
в исковото производство разноски - внесена държавна такса в исковото производство 150 лева, , както и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на
ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва
да се присъдят
в пълен размер 25 лв. внесена
д.т. и 360 лв. за адвокатско възнаграждение, тъй като е
в предвидения законов минимум или общо сумата в размер на 385 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.Б.”
ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сграда 6 иск за приемане на установено
в отношенията между страните, че А.Н.М., ЕГН **********,***
му дължи сумата от 236.37 лева /двеста тридесет и
шест лева и тридесет и седем стотинки/ - главница, представляваща неизпълнени
парични задължения по Договор за мобилни услуги № ********* от дата 19.03.2015
г., сключен между длъжника и „Т.Б.“ ЕАД /с предишно наименование ***/, по който има издадени фактури №
**********/18.04.2015 г., № **********/18.05.2015 г. и № **********/18.07.2015 г. на мобилен
телефонен номер **********, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда 09.05.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.
гр. д. № ***/2017 г. на ВРС.
ОСЪЖДА А.Н.М., ЕГН **********,***
да заплати на „Т.Б.”
ЕАД,
ЕИК *** сумата от 510 лв. / петстотин и десет лева/, представляваща направените разноски в производството по чл.422 от ГПК,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Н.М., ЕГН **********,***
да заплати на „Т.Б.”
ЕАД,
ЕИК *** сумата от 385 лв. / триста осемдесет и пет лева/, представляваща разноски в производството
по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 6100/2017 г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: