РЕШЕНИЕ

гр. Кърджали, 15.07.2019г.

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

     

Кърджалийският районен  съд в публичното заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :

              Председател: Невена Калинова

при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от съдията гр. N 423/2019г. и за да се произнесе, взе предвид:

 

            Ищецът ЕТ “Гарантстрой-Ви-В. И.“ гр.Кърджали, чрез собственика В. Н. И.-физическо лице-търговец, твърди, че на 06.04.2018г. срещу РКО дава на Г.А.С. сумата от 1 160лв., за да си купи дърва за огрев и въглища, която следвало да бъде възстановена до 06.04.2018г., за което ответникът подписва РКО за броената от представляващия ищеца В. Н. И. в присъствието на двама служители на ищеца, които чуват и уговорката между страните. По-късно, ответникът връща сумата от 250 лв. и продължава да дължи сумата от 910лв., като се твърди и че РКО е надлежно осчетоводен в счетоводството на ищеца и се претендира ответникът да му заплати сумата, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска на 03.04.2019г., както и за периода от 07.04.2018г. до 02.04.2019г. включ., за който период възлиза на 89.74 лв.Претендират се и разноски по делото.В съдебно заседание ищецът чрез физическото лице-търговец и адвокат пълномощник поддържа иска.

            В срока по чл.131 от ГПК ответникът Г.А.С. не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответникът оспорва дължимостта на исковата сума като неполучена по посочения РКО, който възразява да е подписан от нея, тъй като датата на съставянето му отсъства от страната.Не претендира разноски по делото.

            Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

            От Разходен касов ордер/РКО/ N 47/06.04.2018 г., нотариална покана на нотариус Л.Д., с рег. N 658 с район на действие РС –Кърджали, разписка за получавана на нотариална покана, показанията на св.М.И. и св.И.З., се установяват обстоятелства, на които се основава иска, а именно, че на 06.04.2018г. ищецът брои на ответника сумата 1 160 лв. за дърва за огрев и въглища, за което за броил сумата и получил сумата са положени ръкописни подписи, с посочена дата „до 06.04.2018г.“, като предаването на сумата се извършва в присъствието на горепосочените свидетели, които възприемат уговорката сумата да се върне от получилия я, както и, че е върната само част от нея от 250 лв..Свидетелите установяват и, че сумата е дадена на ответника в заем, за да си купи материали за отопление от ищеца, без свидетелите да установяват срока, за който сумата е предадена/съответно е уговорено да бъде върната.Покана за връщане ищецът отправя до ответника посредством нотариус, връчена на 05.02.2019г. при условията на отказ, и в същата се съдържа признание на ищеца за връщане на част от сумата от 250 лв. по ПКО от 2018г.

Разходният касов ордер за сумата 1 160 лв. като частен подписан документ има формална доказателствена сила и задължава съдът да приеме, че изявленията в документа принадлежат на лицата, които са посочени за техни автори. Документът като частен диспозитивен документ, носещ подписа на ответника като получила сумата, се ползва с формална доказателствена сила и съдът е длъжен да приеме, че ответникът е автор на изявлението за получаване на сумата/чл.180 от ГПК/.При оспорване автентичността на документа и верността на съдържанието на документа, в доказателствената тежест на ответника е да установи кой е авторът на изявлението, и какво е съдържанието на документа към подписването му.Формалната/обвързващата/ доказателствена сила на ордера не е надлежно оспорена, възражение за което е допустимо в срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, и възражението на ответника след този срок, в съдебно заседание, е преклудирано, при което документът надлежно доказва предаване на сумата, посочена в него, от ищеца на ответника, и тъй като за последната волеизявлението, че получава паричната сума, поражда неизгодни последици, то и доказателствена стойност на документа/РКО/ е по-голяма, при доказано от показанията на ищцовите свидетели съгласие на ответника за връщане на сумата, допустимо при условията на чл.164, ал.1 т.3 и т.4 от ГПК.

Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи от същия вид, количество и качество, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.Договорът за заем е реален и преди предаване на престацията от заемодателя на заемателя е необходимо постигане на съгласие между страните за вида и размера на тази престация и за връщането й, без да е необходимо уговаряне на срок за това, тъй като задълженията могат да бъдат както срочни, така и безсрочни, в който случай са дължими след покана.Съгласието за връщане на сумата може да бъде постигнато и след предаване на сумата, защото задължаването за връщане на определена сума може да е свързано с други отношения между страните, но това съгласие е задължителен елемент от фактическия състав на договора, тъй като без такова няма договор.

Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД,  се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума: 1.съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне и 2.реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.Тези елементи следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца-заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника-заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя.

Подлежащите на доказване факти от предмета на делото за заемно правоотношение за частично невърната сума по него са установени, при което искът за сумата 910 лв. следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от 03.04.2019г.-датата на предявяването му и до окончатеното й изплащане.

Както разходният касов ордер от 06.04.2018г., така и показанията на ищцовите свидетели, не установяват при условията на пряко и пълно доказване срок, за който страните постигат съгласие за въщане на сумата. Посочването в ордера на дата „до 06.04.2018г.“, доколкото същият не установява съгласието за връщане на сумата, а то се установява от гласните доказателства, съдът не приема да материализира уговорен срок за връщане на сумата.

Съгласно чл.240, ал.4 от ЗЗД ако срок за връщане не е уговорен, заетата сума подлежи на връщане в течение на един месец от поканата.Поканата, отправена от ищеца за връщане на сумата, е връчена на ответника на 05.02.2019г..По арг. от чл.240, ал.4 от ЗЗД и правилата за броене на сроковете в ЗЗД, конкретно на чл.72, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД, че срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец, ответникът е в забава да върне сумата от 910 лв., от 06.03.2019г., денят следващ изтичането на един месец от поканата. Неизпълнението на договор за парично вземане, в частност на такъв за паричен заем, след срока на уговореното му действие, респ. след изтичане на срока по чл.240, ал.4 от ЗЗД, поражда право за кредитора да иска изпълнението заедно обезщетение за забавата съгласно чл.79, ал.1 предл.1-во от ЗЗД, и тъй като отговорността за парично задължение е виновна, то интересът на кредитора е лимитиран в закона.Чл.81, ал.2 от ЗЗД регламентира, че когато длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, той не може да се освободи отговорност, и неизпълнението на задължението му го поставя в забава, когато дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата-чл.86, ал.1 изр.1-во от ГПК, а за действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила-чл.86, ал.1 изр.2-ро, вр. чл.82 от ЗЗД.За периода от 06.03.2019г. до 02.04.2019г./денят, предхождащ предявяването на иска/ законната лихва върху сумата 910 лв. съгласно Калкулатор НАП възлиза на 7.08 лв., и за този период и размер акцесорният иск за обезщетение за забава следва да се уважи, като за разликата над сумата 7.08 лв. и до пълния му размер от 89.74 лв., както и за периода от 07.04.2018г. до 05.03.2019г. се отхвърли като неоснователен.

С оглед крайния изход на делото и в приложение на чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете, възлизащи на 421.97 лв. от направените такива от 100 лв. за държавна такса и   360 лв. за адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ответника.

Мотивиран от изложеното, Районният съд

 

РЕШИ  :

    ОСЪЖДА Г.А.С. ***, да заплати на ЕТ “Гарантстрой-Ви-В. И.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата 910 лв., представляваща частично невърната заета сума по договор за заем от 06.04.2018г., ведно със законната лихва от 03.04.2019г.-дата на предявяване на иска и до окончателното изплащане на сумата; сумата 7.08 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 910 лв. за периода от 06.03.2019г. до 02.04.2019г. включ. и сумата 421.97 лв. разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва за разликата над сумата 7.08 лв. до пълния му предявен размер от 89.74 лв. и за периода от 07.04.2018г. до 05.03.2019г. включ..

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: