Р Е Ш Е Н И Е
№ 67/25.3.2019г. Година
2019 Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и четвърти януари Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ
Членове:
ДИМО ДИМОВ
ЯНА
ПАНЕВА
Секретар Галя Иванова
като разгледа докладваното от съдия Панева
ВНЧХД №
775 по
описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на подс. И.П.Д.,чрез
защитника му- адв. Л.П. от ВАК срещу присъдата постановена от РС-Варна, 32
състав, по НЧХД № 4246/2017г., с която подс. И.П.Д. е признат за виновен за престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, за
това, че на 12.09.2017 г. в гр. Варна причинил лека телесна повреда на И.Н.И.,
изразяваща се в следните травматични увреждания - контузия на лицето,
травматичен оток и кръвонасядане в лявата лицева половина, кръвонасядане и
ожулване в областта на лявата мишница, които в своята съвкупност са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.поради което и на
основание чл. 78а ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
На основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД
първоинстанционният съд осъдил подс. Д. да
заплати на частния тъжител и граждански ищец И.И. сумата от
2500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130 ал.1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от датата на извършване на деянието - 12.09.2017 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
защитникът на жалбоподателя Д. поддържа жалбата, сочи, че съдът е кредитирал
показанията на свидетелите, близки на частния тъжител и е мотивирал присъдата
си именно с техните показания, като не е взел под внимание показанията на свидетелите
на подсъдимия, от които се установява, че подс. Д. не е бил на мястото на
инцидента. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда изцяло, като бъде
постановена нова оправдателна присъда. Моли да бъдат присъдени разноските и
пред въззивната инстанция. Моли в случай, че се потвърди присъдата да бъде намален размера на уважения
граждански иск, предвид ниските доходи на подс. Д..
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител моли
съда да остави жалбата без уважение, като изразява становище, че
първоинстанционният акт е правилен и законосъобразен. Счита, че съдът
достатъчно аргументирано е изложил фактическата обстановка и е направил
обосновани изводи.Моли съда за присъждане на разноските пред въззивната
инстанция.
Жалбоподателят Д. редовно призован, се явява,2 като при последна дума
заявява, че иска време да си помисли.
След преценка на доводите, изложени в
жалбата, както и предвид позицията на страните, както и след цялостна служебна
проверка на решението на основание чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав
намери жалбата за неоснователна.
От
доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа
страна следното:
Частният тъжител И.Н.И. живеел на адрес: *** в общо
домакинство със своята баба – св. Я. И.. През 2017г. на същия адрес, но на
ет.5, ап.14, живеела и св. С. Д. заедно с детето си и нейните родители. Същата
се намирала в период на фактическа раздяла със съпруга си – подс. И.Д., като
имало и висящо брачно дело помежду им. Частният тъжител и св. С. Д. се
познавали и общували помежду си, което създало у подс. Д. убеждението, че имат
интимни отношения. В тази връзка между подсъдимия и частния тъжител възникнали
конфликтни ситуации, довели до образуване на пр. преписка № 10 706/2017 г.
по описа на РП-Варна.
Във връзка с изпълнение на режима по привременни мерки за осъществяване на контакти с детето, родено
от брака му със св. Д.,
подсъдимият отивал на адреса, на който пребивавала Д., всяка сряда и
петък от седмицата, за да вземе и върне детето от апартамента, ползван от нея.
По повод възникналия между подсъдимия и частния тъжител конфликт, през лятото на
2017 г., подс. Д. отишъл пред блока, в
който живеела и св. Д. и след като видял на терасата на ап. 1 св. И., заявил, че търси частния тъжител. Св. И.
обяснила на подсъдимия, че внукът й отсъства от дома им и попитала Д. по какъв повод го търси . В
отговор, подс. Д. заявил, че ако намери И. ще го убие, след което си тръгнал, а
св. И. видяла, че той напуснал адреса с бял на цвят лек автомобил. Впоследствие
св. И. забелязала, че подсъдимият посещава входа на блока, в който се намирал
апартамента й, за да води и да взима детето си. След проведен разговор с
частния тъжител, разбрала, че лицето е съпруг на св. Д., живуща на петия етаж в
същия блок.
На 12.09.2017 г., около 23.00 ч. частният тъжител се
придвижил до адреса, на който живеел с лек автомобил управляван от негов познат
и приятел - св. Б.. Тъй като И. бил взел
назаем определена парична сума от Б., той предложил на приятеля си да го изчака
в превозното средство, докато вземе пари от дома си, за да му ги върне. Б. се
съгласил и паркирал автомобила в близост до входа, в който се намирал домът на И..
Частният тъжител излязъл от автомобила с
цел да вземе пари от дома си, а св. Б. останал да го изчака в превозното
средство. Докато частният тъжител вървял към входа на блока, в който се намирал
домът му, към него се приближил
подсъдимия, като се придвижвал откъм находящата се в ляво, спрямо И., детска
площадка. Подсъдимият държал в ръката си
метален предмет, във форма на тръба /неустановен по делото/, с който нанесъл
два удара в областта на лявата лицева половина и лявата мишница на частния тъжител, който междувременно,
преди нанасяне на втория удар, вдигнал ръце, за да се предпази .След като му
бил нанесен втория удар, за да се защити, същият клекнал.
Междувременно св. Б. възприел приближаването на
подсъдимия към частния тъжител, както и двукратното замахването, което Д. реализирал с находящия
се в ръката му предмет по посока
на тялото на частния тъжител.
Поради отдалечеността от местопроизшествието /на около 10-12 м/ и паркираните в междублоковото пространство
автомобили, Б. не успял да забележи дали
вследствие на реализираното замахване са причинени удари на частния тъжител.
Същевременно той видял, че при второто
замахване с ръка от подсъдимия, частният
тъжител се скрил от погледа му.
Притеснен от нападението, св. Б. излязъл от автомобила и извикал към
подсъдимия: „Какво правиш?“. В този момент подсъдимия се уплашил, обърнал се към св. Б., който възприел лицето му и след това
избягал в посоката, от която бил дошъл. След това св. Б. отишъл при частния
тъжител и забелязал видимо нараняване в областта на лявото
му око. Последният обяснил на Б., че нападението е осъществено от мъжът на
негова съседка, от когото често получава заплахи, заради убеждението му, че И.
има интимни отношения със съпругата му. След като провели кратък разговор
помежду си, двамата се прибрали в домовете си.
На 13.09.2017 г. сутринта частният тъжител се видял с
баба си – св. И., която забелязала нараняването по лявото око на внука си. И. й
обяснил, че е бил нападнат и ударен от съпруга на съседката им – св. Д..
След това, частният тъжител посетил
консултативно-диагностичния кабинет на „Спешно отделение“ при МБАЛ „Св.Анна –
Варна“ АД, където му бил извършен преглед . Впоследствие същият посетил кабинет
на отделение по „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.Анна – Варна“, където бил
освидетелстван и му било издадено медицинско удостоверение № 905/2017 г.
Видно от заключението на извършената в хода на
съдебното производство съдебномедицинска експертиза, на 12.09.2017 г., И.Н.И. е
получил контузия на лицето, травматичен оток и кръвонасядане в лявата лицева
половина, кръвонасядане и ожулване в областта на лявата мишница. В заключението
на вещото лице е посочено, че описаните травматични увреждания са резултат на
удари с или върху твърди, тъпи предмети, респ. от удари с метална палка и други, реализирани в
лявата лицева половина и областта на лявата мишница, като са обусловили в
своята съвкупност временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Горепосочената
фактическа обстановка правилно
първоинстанционният съд е установил от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които съдът е
кредитирал, като достоверни показанията на св. Б., св. И. и св. Д., като намерил
същите за непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и взаимодопълващи се. Правилно били кредитирани
и писмените доказателства, приобщени по делото, а именно – заключението по
изготвената съдебно-медицинска експертиза, заверено копие на приложеното по делото медицинско
удостоверение , заверено копие на лист за преглед на пациент в спешно отделение
на МБАЛ „Св.Анна – Варна“АД, заверено копие на искане за рентгенологично
изследване, справка от НБД по отношение на подсъдимия, заверено копие на
постановление на ВРС от 05.10.2017 г. по преписка № 10706/2017 г. по описа на
РП-Варна, справка за съдимост на подсъдимия, справка от „Крамер Център“ЕООД с
изх.№ 214/15.12.2017 г., извлечение от
информационната система на Агенция по геодезия, картография и кадастър, както и
служебни бележки от „ВИП Секюрити“ ЕООД от 31.01.2018г. и 08.03.2018г.
Правилно първоинстанционният съд не е ценил показанията
на св. И. Я.и св. Г. Г. досежно твърдението, че към инкриминираната дата и
времеви интервал подсъдимият се е намирал на място, различно от
местопроизшествието, съдът кредитира като недостоверни такива, поради
противоречието им с останалия ценен от съда доказателствен материал и предвид
близките приятелски отношения на свидетелите с подсъдимия.
Правилно първоинстанционният съд не е приел обясненията
на подсъдимия в частта, в която същият отрича участието си в инкриминираното
деяние, като ги е ценил за недостоверни, като негова защитна теза, като ка били
кредитирани обясненията в частта, сочеща наличието на влошени отношения с
частния тъжител поради убеждението му за наличието на интимна връзка между И. и
съпругата му – св. Д., доколкото по отношение на указаните факти, кореспондират
с останалия, събран по делото доказателствен материал.
Въззивната инстанция споделя изцяло изводите на
първоинстанционният съд относно безспорно установеното, че на инкриминираната
дата и място частният тъжител е получил травматичните увреждания, описани и
характеризирани като лека телесна повреда в приобщеното по делото медицинско
удостоверение и заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза. Въззивната
инстанция намира, че не следва да преповтаря правилните изводи на съда за
механизма на причинената телесна повреда, като тази оценка е извършена на база
задълбочения анализ на събраните и ценени като непротиворечиви писмени и гласни
доказателства.
Съдът намира възраженията на защитата изложени във
въззивната жалба за неоснователни. Отново се навеждат възражения относно
свидетелските показания на Б., Д. и И.- баба на ч.т. И.. Отново се възразява
срещу заключението на СМЕ, относно вида на телесните повреди и начина на
тяхното получаване. Всички възражения са били обсъждани от първоинстанционния
съд и изводите му се споделят изцяло от въззивната инстанция.
Предвид,
изложените съображения, с оглед на така установената фактическа
обстановка, въз
основа на кредитираните по делото доказателства, съдът констатира от правна страна, че с
поведението си И.П.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, като на 12.09.2017 Г. В
ГР. Варна е причинил лека телесна повреда на И.Н.И., изразяваща се в следните
травматични увреждания – контузия на лицето, травматичен оток и кръвонасядане в
лявата лицева половина, кръвонасядане и ожулване в областта на лявата мишница,
които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Въззивната инстанция намира, че
правилно първоинстанционният съд е установил по безспорен и категоричен начин
съставомерността на престъплението по чл. 130 ал.1 от НК, като е изследвал
обективната и субективна страна на деянието.
Въззивната
инстанция кредитира представените в съдебно заседание писмени доказателства- заверено
копие от трудов договор № 54/20.05.2018 г.
издаден от „Черкезов“ ЕООД, отговор от Община Варна, район „Младост“,
рег. № ДОИ18000149МЛ_003МЛ
от 23.11.2018 г., заверени копия от искова молба от С. К. В., удостоверение за
сключен граждански брак № 0232 от 18.04.2015 г., удостоверение за раждане на К.
И.Д., № 0780/15.11.2018 г., решение № 214/19.01.2017 г. на ВРС и разпореждане,
като намира същите за неотносими по съществото на настоящия наказателен процес,
доколкото инкриминираното деяние е било на 12.09.2017г. Как са се развили отношенията между ч.т.И. и
свид. Д. не са предмет на изследване в това производство, а видно от
удостоверението за раждане детето К. И.Д. е родно на 27.10.2018г.
Въззивната инстанция намира, че правилно
първоинстанционният съд е съобразил предпоставките на 78а от НК и е освободил
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“
подс. Д.. При определяне размера на административното наказание
първоинстанционният съд е мотивирал задълбочено и последователно наличието на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства и е определил по справедливост размера на Глобата,
а именно 1500 лева.
Въззивната инстанция намира, че правилно
първоинстанционният съд при определяне размера на предявения
граждански иск срещу
подсъдимия се е съобразил с обстоятелството, че вследствие на осъщественото деяние и в пряка
причинна връзка с него, на частния тъжител са причинени
неимуществени вреди, изразени в болки и страдания. Правилно е обсъдил
причинените морални вреди на ч.т. И., като е отчел, че в резултат на процесното противоправно деяние и в пряка причинна връзка с поведението на дееца, частният тъжител е претърпял лека телесна повреда, свързана с
болки, страдания и отрицателни преживявания Въззивната инстанция намира, че
правилно първоинстанционният съд изхождайки от принципа за справедливост е уважил предявения граждански иск в пълен размер, а именно за сумата от 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева, като се е съобразил и отчел характера на причинените
увреждания, техния брой, както и периода на възстановяване на лицето, за който
от материалите по делото е установено , че се отнася до период от 2-3 седмици, видно от разпита на
вещото лице. Правилно е била уважена и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху сумата по уважения иск,
считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане.
Правилно първоинстанционният съд е
уважил и претендираните от частния тъжител разноски.
Правилно на подс. Д. са били възложени и
деловодните такива сторени по делото и държавната такса върху уважения
граждански иск.
В този
смисъл въззивната инстанция намира, че решението на първоинстанционният съд е правилно, законосъобразно и обосновано, възраженията
са неоснователни, не са налице други основания за отменяването или изменяване
на съдебния акт, поради което и на основание чл. 338 от НПК същият следва да
бъде потвърден.
По отношение направеното искане от страна на
повереника на ч.т. И. за присъждане на съдебни разноски по въззивното
производство, които да бъдат заплатени
от подс. Д., въззивната инстанция намира, че следва да бъде уважено, като видно
от договор за правна защита и съдействие № 302/19.11.2018г. ч.т. И. е заплатил
на адв. П.В. *** сумата от 800 /осемстотин/ лева.
Предвид изложеното и на основание чл.334, т.6
и чл.338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда постановена от РС-Варна, 32 състав, по НЧХД №
4246/2017г.
ОСЪЖДА подс.
И.П.Д. да заплати на частния тъжител И.Н.И.
сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща направени пред въззивната
инстанция съдебни разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: