Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№                /                           2020г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.

 

При участието на секретаря Ива И.,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА Х.

гражданско дело № 4811 по описа за 2017г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искове на Р.К.М. срещу „БДЖ П.П.“ ЕООД, за присъждане на сумата 180000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди  и сумата 5098.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, претърпени в резултат на бездействието на служители на ответника да осигурят сигурен и безопасен транспорт, поради което на 14.01.2014г., около 04.40ч, в района на железопътна стрелка № 32 – западна страна на ЖП Гара Мездра, при управление на подвижен железопътен състав – бърз влак № 2626 от гр.Варна за гр.София, настъпила транспортна злополука, при която ищцата изпаднала от вагона по време на движение на влака поради наличие на отворена врата, като попада под него, в резултат на което получила тежки травматични увреждания.

Твърди, че в резултат на тежките травматични увреждания претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания със значителен интензитет, провела продължително и скъпо болнично лечение с множество медицински интервенции и оперативни намеси, и впоследствие домашно лечение, и тежък период на рехабилитация. Към момента е с 96% намалена работоспособност с чужда помощ и практически е инвалид за цял живот.

Излага, че в нейна полза е изплатена от застрахователя „Д.З.“ АД сумата 19200.00лв., представляваща застрахователно обезщетение.

Ответникът „БДЖ П.П.“ ЕООД счита исковете за недопустими поради липса на пасивна материалноправна легитимация. Възразява, че е следвало да бъдат предявени срещу Национална Компания „Железопътна инфраструктура“ /НК „ЖИ“/, чиито служители са отговорни за транспортната злополука. В условие на евентуалност претендира НК „ЖИ“ да бъде конституирано като трето лице помагач на страната на ответника.

В евентуалност оспорва исковете като неоснователни. Възразява, че не е налице бездействие на служителите на „БДЖ П.П.“ ЕООД, респ. бездействие на превозната влакова бригада за извършване на наблюдение дали при потегляне на влака същият е бил със затворени врати. Възразява, че са били спазени нормативните изисквания влака да потегли със затворени врати.

В евентуалност оспорва претенциите по размер.

Претендира като трето лице помагач на страната на ответника да бъде конституирано „Д.З.“ АД /като правоприемник на ЗАД „В.“ АД/, с което към момента на транспортната злополука е налице Договор за застраховка „злополука“ на пътниците в обществен превоз по полица № 15213000007165, със срок на действие от 31.05.2013г. до 30.05.2014г.

Претендира искът да бъде отхвърлен или уважен но в редуциран размер.

Трето лице помагач на страната на ответника НК „ЖИ“ изразява становище за недопустимост на иска спрямо него поради липса на материалноправна легитимация. В отношение на евентуалност изразява становище за неоснователност на същия.

Трето лице помагач на страната на ответника„Д.З.“ АД не оспорва наличието на валиден към момента на транспортната злополука Договор за застраховка „злополука“ на пътниците в обществен превоз по полица № 15213000007165, със срок на действие от 31.05.2013г. до 30.05.2014г., сключен с ответника.

Възразява, че изплатил в полза на ищцата сумата 19200.00лв., представляваща застрахователно обезщетение по договора за застраховка, със застрахователна сума в размер на 20000.00лв., която е част съответстваща на определената на ищцата 96% намалена работоспособност, поради което счита, че липсва основание за привличането му като трето лице помагач на страната на ответника.

Съдът  след  като  съобрази  предметните  предели  на   производството   очертани   с   исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

От заключението по приетата САТЕ се установява следното:

Влак № 2626 потегляйки от Гара Мездра се е ускорявал и локомотивът му е достигнал 30км/ч, когато е бил на около 10м преди стрелка 32. С тази постоянна скорост целият влак е преминал през стрелка 32. При потеглянето вероятно задните врати на вагон – 9 са били притворени, но незаключени и в движение са се отворили.

Когато  вагон – 9 е преминавал през стрелката от задната му тоалетна е излязла пострадалата ищца. При опит да затвори вратата на тоалетната, вероятно от странично залюляване на вагона поради неравности в зоната на стрелката, тя е изпуснала дръжката на вратата и е изпаднала през отворената задна дясна врата на вагон – 9, върху трасето. При падането в дясно от вагона от скоростта тялото и се е превъртяло, като единият и крак се оказал въру дясната релса на коловоз № 2 и дясно колело на следващия вагон № 10 е отрязал долната част на този крак.

Съгласно заключението от техническа гледна точка вероятната обективна причина за произшествието е наличие на отворената задна, дясна врата на вагон – 9, при движението на влака. Субективната причина е в действията на пострадалата ищца, която е имала възможност да вижда отворената врата и поради невнимание е допуснала да загуби равновесие и изпадне от влака.

От заключението по приетата СМЕ се установява следното:

Вследствие претърпяната железопътна злополука, като пряка и непосредствена последица ищцата е получила следните травматични увреждания: „Травматичен и хеморагичен шок. Травматична ампутация на левия долен крайник на нивото на бедрото. Счупване на дясната теменна кост на черепа. Счупване на дясната лопатка. Мозъчна контузия. Травматична спондилолистеза /изместване/ и травматична дискова херния на 3-ти и 4-ти шийни прешлени с компресия на гръбначния мозък и временна частична пареза на горните крайници. Счупване на дясната срамна кост на таза. Травматична ампутация на 3-ти, 4-ти и 5-ти пръсти на дясната ръка. Деколман /отлепване на кожата от подлежащите мускули/ и разкъсно-контузна рана на поясната област. Разкъсно-контузна рана на дясното ухо. Охлузвания по тялото. Контузия на белите дробове.“.

Уврежданията са крайно тежки, т.нар. „множествена травма“, пръснати по цялото тяло, трудни за лечение и най-често въпреки проведеното навременно оперативно лечение водят до тежки усложнения или трайна инвалидност.

Получените увреждания имат следната медико-биологична характеристика: „постоянно разстройство на здравето неопасно за живота“, „трайно затруднение на движенията на шията и десния долен крайник за срок по дълъг от 30 дни /в случая около 2 месеца/, „разстройство на здравето неопасно за живота“.

При постъпване в спешния център пострадалата е била в тежко състояние. Извършени са изследвания, консултации и операция по спешност, като е извършена реапутация на ампутираните травматично части на тялото, а по късно  на 25.02.2014г. следваща оперативна намеса по повод получената увреда на прешлени. По късно в периода от 07.03. до 14.03.2014г. е провела болнично лечение по повод ампутацияна на нивото на ляво бедро, шийни прешлени и декубитални рани на лява седалищна област. Започнала е ранна рехабилитация.

Общо лечебният и възстановителен период е продължил 1 година. По време на този период е търпяла болки и страдания, като най интензивни те са били през първите 2 месеца непосредствено след злополуката, както и около 2 месеца по време на тренирането на ампутационния чукан преди и след протезирането на ампутираният крайник. През останалите периоди е търпяла само периодично явяващи се болки, т.нар. фантомни болки, придружени с лъжливото чувство, че крайникът е цял и не е ампутиран, особено при обща преумора и при рязка промяна на времето, когато е била принудена да ползва седативни и обезболяващи средства.

Към момента – повече от 4 години след злополуката продължава да търпи спорадични болки при рязка промяна на времето, които отшумяват бързо при прием на аналгетици.

Наред с претърпените болки и страдания по време на лечебният и възстановителен период пострадалата се е придвижвала извънредно трудно, а през първите 3 месеца лечението и е било повече на постелен режим, поради което е получила и декубиталните рани, т.к. не е можела да се движи с патерици от една страна заради ампутираните пръсти на дясната ръка, а от друга увредата на таза и левия долен крайник. Била е освидетелствана от ТЕЛК с определена 96% трайна загуба на работоспособност с право на чужда помощ, пожизнено.

Съгласно заключението ранните негативни последици при ампутиран долен крайник са: фантомни болки, оток, подуване, кървене от ампутирания чукан, изтръпван. е на кожата в горната част на бедрото, локално увреждане на кожата, хематом и др. Късните негативни последици са: локална или костна инфекция, скованост на ставите, ограничен обем на движение, неврома, компартмънт синдром /синдром на притискане/ и др. Към настоящият момент ищцата се придвижва с протезиран крайник, с накуцваща походка. Има трайно нарушение на захвата с дясната ръка поради ампутираните 3 пръста на ръката. Периодично получава наранявания на ампутационния чукан, което налага периодични превръзки. В бъдеще не са изключени постравматични негативни последици или усложнения.

Ищцата е извършила разходи за закупуване на оперативен консуматив /кейдж за сервикален отдел, шийна стабилизираща плака и др./, на стойност 5040.00лв., без които не е било възможно да се проведе оперативно лечение, както и за проведена физикална терапия и рехабилитация – 150.00лв.

От показанията на свидетеля С.М.С. се установява, че работи в „БДЖ П.П.“ ЕООД на длъжност ръководител движение. Инцидента станал на 14.01.2014г. Тогава обслужвал поста да прекарат машините. След заминаването на влака чул писък. От пулта налинията нямал видимост. Приближил се до прозореца и видял човек на линията. Лежал по лице. Долу не бил слизал. Обадил се на Г.П., който бил „първо лице“, да извика полиция. Полицаите извикали бърза помощ. При заминаването на влака установил, че заминава цял от гарата. Не видял дали вратите са затворени. Задълженията му били да следи за целостта на влака. Отрязаният крак не се виждал. После полицаите го намерили.

От показанията на свидетеля Д. Л. Т. и свидетеля В.Е.М. се установява, че на 14.01.2014г. били на работа и патрулирали във влака, в който станал инцидента. Работата им била да се качат на влака най отпред, да се запишат при началник влака и да тръгнат от първи вагон назад. Качили се от Гара Мездра. Нямали задължение да следят за отворени врати във влака преди тръгване, но гледали и ако видят отворени ги затваряли. Тогава преди да се качат във влака не видяли отворени врати на Гара Мездра. Около 15-20 минути след тръгване на влака забелязали, че има отворени две срещуположни врати към девети вагон. От Гара Мездра до стрелка 32 се стигало за 2 минути. Към момента на проверката, при отворените врати на 9-ти вагон нямало хора на площадката. Ставало голямо течение и не можело да се стои се мине по коридора. Двамата затворили всеки по една врата. Коментирали двамата, че в това студено време са оставили отворени врати и после се сърдят. Това постоянно ставало – да се отварят и затварят врати. Тези врати, които затворили били срещу вятъра и като върви влака даже от самото течение може да се отвори, ако не е затворена. Св. В.Е.М. не забелязал вратата на тоалетната да е отворена или затворена, също и дали подът при отворената врата е бил сух.

От показанията на свидетеля Н.Д.Д. се установява, че работи като влаков кондуктор и на на 14.01.2014г. била на работа в този влак, в който настъпил инцидента. Работата и била да слезе на перона, да се огледа дали са се качили и слезли пътниците, дали са затворени вратите на влака, да подаде бутон на началника на влака и влака да тръгне. От Гара Мездра винаги имало хора. Носела очила, но само за четене. Когато перона е осветен се виждали добре вратите, но дали е прищракнато или не нямало как да се види. Виждало се само дали вратите са затворени. Физическа възможност да се проверява всяка врата дали е затворена нямало. По принцип вратите на влака се затваряли със силно дръпване и те прищраквали, но за конкретния влак не знаела как са вратите. Тогава на Гара Мездра била в предната част на влака, на първите вагони. Извършила проверка за затворените врати и лично затворила вратите. Даже една врата останала отворена и тръгнала да я затваря, но постовия я затворил и тя му благодарила. Не била виждала по време на движение как се отварят вратите на влака, но като тръгне на проверка виждала отворена врата и я затваряла. Това много рядко. Преди тръгване на влака първо се гледало отатък, от другата страна дали са затворени вратите, после даваш готово откъм перона. Така направила и тогава. Всичко било затворено при тръгване на влака. После се прибрала за да не падне.

От показанията на свидетеля К.П.К. се установява, че работи в „БДЖ П.П.“ ЕООД като началник влак. На 14.01.2014г. бил на работа във влака, в който станал инцидента. Преди тръгването на влака проверка дали вратите са затворени извършвал кондуктора. Тогава бил в първия вагон. По време на пътуването той обхожда влака. Не помни тогава да е имало влага пред тоалетните. За събитието научил от един мъж, който казал, че жена му я няма във врака и патрула тръгнал да я търси. Към Зверино по служебния телефон му казали, че жената е паднала в Мездра на стрелките. Съгласно показанията, когато влакът преминава през стрелката има потръсващи, не плавни движения. Зависи от коловоза. Само като се стигне до вратата можело да се разбере дали е затворена. Вратите са механични и ако е по слаб човек е по трудно за затваряне. Спомен да е виждал как врата на вагон се отваря при движение на влака нямал.

От показанита на свидетеля Г. Д. П. се установява, че на 14.01.2014г., когато настъпил инцидента бил ръководител движение – първо лице на Гара Мездра. Когато изпращал влака вратите му били затворени. Началник влака се показал и подал сигнал. Задълженията му били да наблюдава влака от перона, на който заминава и да следи за слизащи и качващи се пътници, да посрещне и изпрати влака. Кондукторът подавал сигнал на началник влака, а той давал готовност на него, като ръководител движение, и той пускал влака. На Гара Мездра винаги имало много хора. Тогава било студено, имало сняг. Началник влака бил отпред на вагоните, а кондукторите по назад, както обикновено. Тогава му се обадил кабинера от първа кабина, че има пострадало лице от влака и чакат линейка.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

Съдът намира, че материалноправно легитимиран ответник по предявените искове е „БДЖ П.П.“ ЕООД. Това е така поради следното:

Съгласно чл. 3, чл. 9 Закон за железопътния транспорт /ЗЖТ/ „БДЖ П.П.“ ЕООД е юдирическо лице със статут на държавно предприятие, което осъществява ползването на обектите на жлезопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени, с предмет на дейност определен в чл. 10 ЗЖТ, като съгласно ал. 2 и 3 на цитираната разпоредба не може да извършва по занятие железопътен превоз, освен за технологични нужди, и не може да участва в търговски дружества, които по занятие извършват железопътен превоз. Железопътен превоз извършва и е превозвач по смисъла на чл. 66 ЗЖТ е „БДЖ П.П.“ ЕООД. В това качество отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника, причинено по време на превоза, когато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, както и при товаренето и разтоварването на багажите на осн. чл. 74 ЗЖТ. В тази връзка „БДЖ П.П.“ ЕООД има сключен Договор за застраховка „злополука“ на пътниците в обществен превоз по полица № 15213000007165 с „Д.З.“ АД /като правоприемник на ЗАД „В.“ АД/.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЖТ и приетите като доказателство неоспорени от страните Длъжностни характеристики на дежурен ръководител движение Гара Мездра, дежурният влаков диспечер и дежурните ръководители в гарите, които са служители на НК „ЖИ“, ръководят движението на влаковете. Задължението да се увери, че няма пречки за тръгване на влака и затвори всички отворени врати на вагоните, за които отговаря, след което да подаде сигнал „готовност“, е първо на кондуктора в края на влака, а след него последователно и наредените напред влакови кондуктори, съгласно чл. 12 от Инструкция за влаковия кондуктор, София/2010г. Началникът на пътническия влак преди да подаде сигнал „готовност“ е длъжен да получи сигнал за готовност от влаковите кондуктори и се убеди, че всички врати на вагоните са затворени добре, на основание чл. 5 от Инструкия за началника на пътническия влак, София/2008г. Кондукторите и  Началникът на пътническия влак са служители на „БДЖ П.П.“ ЕООД.

За да се приеме, че исковете са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на вреди намиращи се в пряка причинна връзка с виновното, противоправно поведение на лице, изпълняващо възложената му от ответника работа. Вината на конкретните служители на ответника, допринесли с бездействието си да настъпят вредоносните последици се предполага до установяване на противното.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.

Съдът намира заключението по приетите САТЕ и СМЕ за обективно и безпристрастно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло. Намира показанията на разпитените свидетели за дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по делото. Затова ги кредитира изцяло. Показанията на свидетелите – служители на ответното дружество цени при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра изцяло, т.к. ги намира за последователни, дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления и съответстващи с останалите доказателства по делото.

Въз основа заключенията. по приетите САТЕ и СМЕ, свидетелските показания и събраните писмени доказателства приема за установено, че на 14.01.2014г. ищцата е пътувала като пътник във Влак № 2626, посока Варна-София. При потегляне от Гара Мездра влакът е бил с на външен вид затворени врати на всички вагони. Предвид спецификата на системата за затваряне на същите – силово, за да се чуе „прищракване“ и настъпи плътно затваряне скрепено със залавяне на затварящият механизъм на вратата към механизма на стената на вагона, и предвид липсата на извършена от кондукторите директна, а не само визуална проверка от перона на всяка врата, към него момент не е установено всички врати, включително тези в задната част на вагон № 9 да са били плътно затворени, със залавяне на затварящият механизъм на вратата към механизма на стената на вагона. При това положение съдът приема, че потегляйки от Гара Мездра и в резултат на ускорението и въздушното течение двете незатворени плътно врати в задната част на вагон № 9 са се отворили. Локомотивът е достигнал 30км/ч, когато е бил на около 10м преди стрелка 32, с каквато е преминал през стрелка 32. Движението през коловоза при стрелка 32 е предизвикало разтърсващи движения на влаковата композиция, включително на вагон № 9, от тоалетната в задната част на който към него момент е излизала ищцата, в резултат на което тя е загубила равновесие, изпуснала е дръжката на вратата на тоалетната и е изпаднала от влака. Попаднала е върху релсите, пради което е получила процесните травматични увреждания: „Травматичен и хеморагичен шок. Травматична ампутация на левия долен крайник на нивото на бедрото. Счупване на дясната теменна кост на черепа. Счупване на дясната лопатка. Мозъчна контузия. Травматична спондилолистеза /изместване/ и травматична дискова херния на 3-ти и 4-ти шийни прешлени с компресия на гръбначния мозък и временна частична пареза на горните крайници. Счупване на дясната срамна кост на таза. Травматична ампутация на 3-ти, 4-ти и 5-ти пръсти на дясната ръка. Деколман /отлепване на кожата от подлежащите мускули/ и разкъсно-контузна рана на поясната област. Разкъсно-контузна рана на дясното ухо. Охлузвания по тялото. Контузия на белите дробове.“. Съдът не възприема извода в САТЕ, че причина за настъпване на инцидента е и в действията на пострадалата ищца. В създалата се ситуация тя не е имала обективна възможност да предотврати внезапната загуба на равновение дори да е видяла отворената врата на вагона.

Поради изложеното съдът намира, че презумпцията за вина на служители на ответното дружество за настъпилият инцидент не е оборена. Задължението да осигурят безопасно пътуване на пътниците във влака, включително пътуване при плътно, ицяло затворени врати на вагоните е на кондуктурите във влака, респ. началник влака, които са служители на ответника. Безспорно това задължение не е изпълнено, което бездействие е станало причина за получените от ищцата травматични увреждания.

Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено, че ищцата е търпяла твърдяните болки и страдания в със сочения интензитет.

Уврежданията са крайно тежки, пръснати по цялото тяло, трудни за лечение и най-често въпреки проведеното навременно оперативно лечение водят до тежки усложнения или трайна инвалидност. Претърпяла е множество медицински интервенции, оперативни намеси и тежък период на рехабилитация. Общо лечебният и възстановителен период е продължил 1 година. По време на този период е търпяла болки и страдания, като най интензивни те са били през първите 2 месеца непосредствено след злополуката, както и около 2 месеца по време на тренирането на ампутационния чукан преди и след протезирането на ампутираният крайник. През останалите периоди е търпяла само периодично явяващи се болки, т.нар. фантомни болки, придружени с лъжливото чувство, че крайникът е цял и не е ампутиран, особено при обща преумора и при рязка промяна на времето, когато е била принудена да ползва седативни и обезболяващи средства. Към момента – повече от 4 години след злополуката продължава да търпи спорадични болки при рязка промяна на времето. Наред с претърпените болки и страдания по време на лечебният и възстановителен период се е придвижвала извънредно трудно, а през първите 3 месеца лечението и е било повече на постелен режим, поради което е получила и декубиталните рани, т.к. не е можела да се движи с патерици от една страна заради ампутираните пръсти на дясната ръка, а от друга увредата на таза и левия долен крайник. Била е освидетелствана от ТЕЛК с определена 96% трайна загуба на работоспособност с право на чужда помощ, пожизнено. Предстоящи за нея са ранни и късни негативни последици при ампутиран долен крайник, отличаващи се с особена тежест. Към настоящият момент се придвижва с протезиран крайник, с накуцваща походка. Има трайно нарушение на захвата с дясната ръка поради ампутираните 3 пръста на ръката. Периодично получава наранявания на ампутационния чукан, което налага периодични превръзки. В бъдеще не са изключени постравматични негативни последици или усложнения.

Поради изложеното съдът приема, че исковете са доказани по основание.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да определи по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта е етична ценностна норма, която няма легална дефиниция, а е обществено установен критерий. Той се формира от нагласите на обществото към даден момент. Според настоящия съд справедливостта следва да се разглежда като съразмерност, а присъждането на обезщетение по справедливост е възстановяване на нещата по начин и ред, който изглежда правилен, съответен на претърпяната загуба. Така, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази отражението, което процесния инцидент е оставило в живота на ищеца или в конкретният случай съобрази следното: касае се за жена на възраст 26 години към датата на инцидента, получила крайно тежки травматични увреждания, претърпяла продължителен период на общо възстановяване, продължително и сложно по форма лечение, с остатъчни негативни последици възпрепятстващи възможността и да се придвижва и обслужва самостоятелно, обусловили извод на ТЕЛК за наличие на 96% трайна загуба на работоспособност с право на чужда помощ, пожизнено, търпяща и към момента болки и страдания с голям интенцитет, с голяма веротност от бъдещи усложнения в резултат на получените ампутации.

При съобразяване на всички тези обстоятелства съдът счита, че отговарящо на справедливостта и на конкретните особености на настоящия случай обезщетение  е в размер на 150000,00лв. След приспадане на сумата 19200.00лв., вече изплатена и от застрахователя, в полза на ищцата следва да се присъди сумата 130800.00лв. Поради изложеното за сумата 49200.00лв., която е разлика над присъдените 130800.00лв., до общо претендираните 180000.00лв. предявеният иск подлежи на отхвърляне.

Въз основа събраните писмени доказателства и заключението на СМЕ съдът приема, че ищцата е извършила разходи за закупуване на оперативен консуматив на стойност 5040.00лв., както и за проведена физикална терапия и рехабилитация – 150.00лв. или общо 5190.00лв. Следователно искът за присъждане на имуществени вреди е основателен и подлежи на уважаване в претендираният размер – по малък от установения, а именно: 5098.00лв.

Законна лихва върху главниците не е претендирана, затова съдът не присъжда такава.

По отговорността за разноски:

Ищецът е направил искане за присъждане на съдебни разноски до размер на разходите за адвокатска защита, но не е представил доказателства за реално заплатени такива. Представено е на л. 181 пълномощно за защита от адвокат с договорено. Поради изложеното съдът не присъжда разноски в полза на ищцата независимо от изхода по спора.

Ответникът не претендира разноски.

Третото лице НК „ЖИ“ претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода от спора в полза на НК „ЖИ“ следва да се присъдят разноски в размер на 93.00лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 5436.00лв., както и сумата 881.00лв., представляващи разноски за вещи лица заплатени от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „БДЖ П.П.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П.П.- управител, ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 10, адв. Т.Т. – САК, при участието на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ „ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, представлявано от инж. К.П.и „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, като трети лица помагачи на страната на ответника „БДЖ П.П.“ ЕООД, ЕИК ********, сумата 130800,00 /сто и тридесет хиляди и осемстотин/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 5098.00 /пет хиляди  деветдесет и осем/лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – медицински разходи и разходи за възстановяване, претърпени в резултат на претърпени в резултат на бездействието на служители на ответника да осигурят сигурен и безопасен транспорт, поради което на 14.01.2014г., около 04.40ч, в района на железопътна стрелка № 32 – западна страна на ЖП Гара Мездра, при управление на подвижен железопътен състав – бърз влак № 2626 от гр.Варна за гр.София, настъпила транспортна злополука, при която ищцата изпаднала от вагона по време на движение на влака поради наличие на отворена врата, като попада под него, в резултат на което получила тежки травматични увреждания: „Травматичен и хеморагичен шок. Травматична ампутация на левия долен крайник на нивото на бедрото. Счупване на дясната теменна кост на черепа. Счупване на дясната лопатка. Мозъчна контузия. Травматична спондилолистеза /изместване/ и травматична дискова херния на 3-ти и 4-ти шийни прешлени с компресия на гръбначния мозък и временна частична пареза на горните крайници. Счупване на дясната срамна кост на таза. Травматична ампутация на 3-ти, 4-ти и 5-ти пръсти на дясната ръка. Деколман /отлепване на кожата от подлежащите мускули/ и разкъсно-контузна рана на поясната област. Разкъсно-контузна рана на дясното ухо. Охлузвания по тялото. Контузия на белите дробове.“, като ОТХВЪРЛЯ искът за неимуществени вреди за сумата 49200,00 /четирдесет и девет хиляди и двеста/лв., която е разлика над присъдените 130800,00 /сто и тридесет хиляди и осемстотин/лв. до общо претендираните 180000,00 /сто и осемдесет хиляди/лв., на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

ОСЪЖДА Р.К.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 10, адв. Т.Т. – САК ДА ЗАПЛАТИ ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ „ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, представлявано от инж. К. П., трето лице помагач на страната на ответника „БДЖ П.П.“ ЕООД, ЕИК ********, сумата 93.00 /деветдесет и три/лв., представляващи сторените в производството разноски за защита от юрисконсулт.

ОСЪЖДА „БДЖ П.П.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П.П.- управител ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД държавна такса в размер на 5436.00 /пет хиляди четиристотин тридесет и шест/лв., както и сумата 881.00 /осемсттин осемдесет и един/лв., представляващи разноски за вещи лица заплатени от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните с въззивна жалба ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

                                                                                 

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: