Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 28.11.2019 година
Великотърновски
районен съд, гражданска колегия, осми състав в публично заседание на 1.11.2019 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д.Бабекова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1082
по описа на ВТРС за 2019 година , за да
се произнесе, взема предвид:
Иск с
правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.500,ал.1,т.3 от КЗ , чл.86 от ЗЗД
Ищецът "Застрахователно акционерно дружество
ОЗК-Застраховане" АД, гр. София излага, че срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3897/2018 г. на ВТРС , срещу
която постъпило възражение. Предявява иск, с който моли да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 169,60
лева, представляваща регресно вземане във връзка с изплатено застрахователно
обезщетение. Сочи, че между страните е имало валидно застрахователно
правоотношение по повод сключена застраховка "Гражданска отговорност",
в срока на действие на която ответникът виновно е причинил щети на друго МПС.
Последвало е изплащане на застрахователно обезщетение на собственика на
увредения автомобил. Твърди, че ответникът след произшествието е напуснал
мястото на ПТП без да изчака органите на МВР, поради което счита, че са налице
предпоставките за възстановяване на платеното от него обезщетение и направените
ликвидационни разноски. Претендира законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и
разноски. В съдебно заседание не изпраща
представител. С писмено становище от процесуалния си представител поддържа
предявения иск.
В срока и
по реда на чл.131 от ГПК ответникът Г.П.Г.
не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание се
представлява от пълномощника си адв.К. от ВТАК . Заявява, че оспорва иска, като
неоснователен. Не оспорва настъпилото ПТП, механизма , авторството, както и
факта на извършено плащане към увреденото лице от застрахователя. Счита иска за
неоснователен, тъй като не е имал задължение да остане на мястото на
произшествието според разпоредбите на закона.
Моли за отхвърляне на претенцията. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
становищата на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа страна:
След подадено заявление по реда на чл.410
от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 3897/2018
г. на ВТРС и е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от
169,60 лева главница, от която 154,60 лева регресна претенция по щета №
0410-500-0029-2016 на основание чл.
500,ал.1,т. 3 от КЗ и 15 лева ликвидационни разноски, ведно със законна
лихва от подаване на заявлението- 19.12.2018 г. до окончателното
изплащане. В срока по чл.414 от ГПК е
постъпило възражение , в резултат на което е депозиран иска по настоящото
производство. Приложен като
доказателство е протокол за ПТП № 1524488
от 26.08.2016 г. , според който на 2.07.2016 г. на ПП1-Е79 км.361 Б-я
"Шел" влекач с рег.№ ВТ 1428ВР с прикачено полуремарке № ВТ 8196 ЕВ
не се убеждава, че пътят зад превозното средство е свободен, като удря със задна
лява част спрелия зад него участник 2, с
което реализира ПТП с материални щети. Посочено е, че това е лек автомобил
"Тойота " модел "Ярис" с №
Е 9017 КС управляван от Х..
Щетите по нейния автомобил са по преден десен калник. Произшествието не
е посетено на място. Видно от застрахователна полица № BG/23/116001530103
влекачът е застрахован при ищцовото застрахователно дружество при валидност на
застраховката "Гражданска отговорност" от 16,30 часа на 30.05.2016 г.
до 23,59,59 часа на 29.05.2017 г. По повод постъпило уведомление от Х. в
"ОЗК Общо застраховане" е заведена щета № 0410-500-0029-2016 .
Извършен е опис -техническа експертиза, установени са уврежданията по
автомобила на лицето и съобразно приложения доклад щетите са оценени на 154, 60
лева, до който размер е предложено изплащане на обезщетение на увреденото
лице. Направени са и ликвидационни
разноски от 15 лева. От платежно нареждане от 19.10.2016 г. се констатира, че
обезщетението от 154, 60 лева е изплатено на Х.. Ответникът е поканен да
изплати сумата от 196,60 лева на основание чл. 500 от КЗ. Приет е АУАН № 16-1116-001212/26.08.2016 г.
съставен срещу Г.П.Г. за нарушение на чл.40,ал.1 и чл.123,ал.1,б.б" от ЗДвП и НП № 16-1116-001212/14.10.2016 г. на ОД МВР, сектор ПП Благоевград, с
което се налага адм.наказание глоба в размер на 20 лева за нарушението по
чл.40,ал.1 и глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за
1 месец за нарушението на чл.123,ал.1,т.2, б."б" от ЗДвП. Представен е заверен препис от влязло в сила решение по
НАХД № 2213/
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Иска е процесуално
допустим.По същество е основателен.
Предмет на установителния иск по
чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и
успешното доказване предполага установяване на основанието, на което
застрахователят претендира изплащане на регресно вземане във връзка с изплатено
от него застрахователно обезщетение.
Безспорно е наличието на застрахователно правоотношение във връзка със
сключена застраховка "ГО" за влекач с рег. № ВТ 1428ВР, валидна по време на
произшествието. Доколкото ответникът съобразно изявлението на процесуалния му
представител не оспорва настъпването на ПТП, механизма, причинените вреди и
изплатеното от застрахователя обезщетение на увреденото лице съдът не счита, че същите следва да се
обсъждат. Спорният въпрос по делото е дали ищецът има право да претендира
регресното вземане от ответника , позовавайки се на разпоредбата на чл.500 от КЗ, посочена от него още в поканата за уреждане на парични задължения от
21.11.2016 г., отправена до водача. В
нея застрахователното дружество е посочило, че според изготвения протокол за
ПТП № 1524488 водачът е предизвикал ПТП, след което е напуснал преди идването
на органите за контрол на движение по пътищата. В тази връзка е отправена
регресната претенция за възстановяване на заплатената сума на увреденото лице. От
описаната фактическа обстановка става ясно, че според ищеца е изпълнен фактическия състав на
чл.500,ал.1,т.3 от КЗ. В тази хипотеза застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато последният е напуснал мястото на настъпването на пътно-транспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ, или
по друга неотложна причина. В този
случай тежестта на доказване носи виновният водач. Нормативният акт, уреждащ
правилата за движение по пътищата, изискванията към ППС и водачите, правата и
задълженията на участниците в движението и пр. е Закон за движение по пътищата.
В Глава XXIII, чл. 123, ал.1 и 2 от ЗДвП са разписани задълженията на водач на пътно превозно средство, който е
участник в пътно-транспортно произшествие. Видно от текста на чл.123,ал.1 от ЗДвП, такъв водач има задължение да
остане на мястото на произшествието и да изчака компетентните органи на
МВР, след като ги е уведомил, само когато от произшествието има пострадали хора
/чл.123,ал.1,т.2, б."б" /. Друга хипотеза предвиждаща оставане на мястото на
произшествието е когато от него
са причинени само имуществени вреди и между участниците в него няма съгласие
относно обстоятелствата , свързани с него / чл.123,ал.1, т.3, б. "в"
от ЗДвП/. Тогава те, без да напускат
местопроизшествието уведомяват съответната служба за контрол на Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието и
изпълняват дадените им указания. В конкретния случай от събраните по делото
доказателства е видно, че при реализираното пътно-транспортно произшествие на
2.07.2016 г. не е имало пострадали хора, а само причинени на увреденото лице
имуществени вреди. Същото е настъпило, когато при маневра движение на заден ход
влекач с прикачено към него ремарке, управляван от ответника, не се е убедил,
че пътят зад превозното средство е свободен и е ударил със задна лява част
спрелият зад него автомобил, при което са настъпили имуществените щети по
автомобила - деформиран преден десен калник. Тази фактическа обстановка е
описана, както в изготвения почти два месеца по-късно протокол за ПТП, така и в
съставения АУАН и издаденото НП срещу виновния водач. В протокола за ПТП не е установено, че водачът на влекача е
напуснал произшествието, но в АУАН и НП издадени впоследствие срещу него
органите на МВР са възприели, че е извършено нарушение на чл. 123,ал.1,т.2, б.
"б" от ЗДвП. Доколкото съдебното решение по НАХД №
2213/2016 г. на РС Благоевград няма задължителната сила за гражданския съд по
смисъла на чл.300 от ГПК, настоящият състав не следва да се позовава на него,
макар то да отменя изцяло издаденото
наказателно постановление срещу ответника.
Съобразявайки цитираните по-горе разпоредби от ЗДвП настоящият състав
също приема, че водачът на влекача не е имал задължение да не напуска
произшествието до пристигане на компетентните органи на МВР. Това е така,
защото от произшествието няма пострадали хора, а са причинени само имуществени
вреди. На следващо място, ответникът не
е имал това задължение и поради причина, че водачите на двете превозни средства
дори не са установили контакт помежду си, тоест не е налице и хипотезата, при
която между тях е възникнало несъгласие относно обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието. Горното се доказва, както от направеното възражение в
АУАН, така и от възприетата от РС Благоевград фактическа обстановка в съдебното
решение. Според събраните по административно-наказателното производство
доказателства увреденото лице Х. е разбрала за произшествието, след като е
приключила смяната си на бензиностанцията, на която работи и е отишла да
паркирания си автомобил. Едва след като
е прегледала камерите е установила , че автомобилът и е ударен от ТИР с рег.№
ВТ 1428ВР. С оглед изложеното съдът приема , че за ответника като участник в
процесното ПТП не е имало нормативно
задължение да остане на мястото на произшествието до пристигането на
компетентните органи. Липсва виновно поведение от негова страна, което да се
субсимира под правната норма на чл.500,ал.1,т.3 от КЗ и да доведе до регресна
претенция на застрахователя относно
изплатеното от него обезщетение на увреденото лице. Не са налице
предпоставките, които да водят до извода за основателност на претенцията на
ищеца. Следва да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ответникът не дължи на ищеца сумата от 169,60 лева
представляваща регресно вземане във връзка с изплатено застрахователно
обезщетение. Неоснователна е и акцесорната претенция за присъждане на законна
лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.
При този изход на делото на
основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски възлизащи в размер
на 314,50 лева съобразно списък по чл.80 от ГПК, от които 300 лева заплатено
адвокатско възнаграждение и 14,50 лева заплатени такси. Разноски на ищеца не се
дължат нито за исковото, нито за заповедното производство.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Г.П.Г. с ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул."Света
София" №7,ет.5 сумата от 169,60
/сто шестдесет и девет лева и 60 ст./ представляваща регресно вземане във
връзка с изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 3897/2018 г. на ВТРС - 19.12.2018 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"
АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул."Света София" №7,ет.5 да заплати на Г.П.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 314,50 / триста и четиринадесет лева и 50
ст./ разноски, направени в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски
Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
След
влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 3897/2018
г. на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: