Решение по дело №173/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 142
Дата: 22 юни 2023 г. (в сила от 22 юни 2023 г.)
Съдия: Мария Янева Блецова Калцова
Дело: 20232200500173
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. С., 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. М. Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20232200500173 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.М., процесуален
представител на „ Холандски магазин за цветя С.“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. С. , кв. „ Д.“, № * – * - * против решение №
261/31.03.2023 г. по гр.д. № 5074/2022г. на РС – С., с което е бил отхвърлен
предявеният от Община – С., гр.С., бул.„Цар Освободител“, № 1 против „
Холандски магазин за цветя С.“ ЕООД иск с правно основание чл. 422, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 232, вр.чл.86 ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че „Холандски магазин за цветя
С.“ ЕООД, дължи на Община С., сумите от 10 764 лв. - главница по договор за
наем № 5/2019 от 01.04.2019 г., представляваща неплатени наемни вноски от
25.10.2019 г. до 25.08.2021г. за имот частна общинска собственост, терен с
площ 714 кв.м., гр.С., кв.“Промишлена зона“ част от ПИ частна общинска
собственост с идентификатор № 67338.606.33 по кадастралната карта и
1
кадастралните регистри на гр.С., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.09.2021г. до изплащане на сумата; 1078.48 лева, обезщетение за
забава за периода 25.10.2019г. до 25.08.2021г. и 336.85 лева, разноски по
ч.гр.д. № 4346/2022г. на СлРС, като неоснователен поради настъпило
плащане в хода на процеса. С обжалваното решение жалбоподателят
„Холандски магазин за цветя С.“ ЕООД е бил осъден да заплати деловодни
разноски в размер на 686.85лв.
Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че наемното
правоотношение между страните не е прекратено още с първото неплащане на
дължимата наемна цена като възприел, че съответната клауза по договора е
уговорена в полза на наемодателя и че той може да прецени кога и дали
въобще ще я приложи. Като не бил прекратил наемното правоотношение
своевременно, Кметът на общината бил допуснал нарушение на редица
нормативни актове. По делото безспорно било установено, че процесният
имот не е бил ползван. Като не е издал своевременно заповед за прекратяване
на наемното правоотношение, Кметът бил действал недобросъвестно и в
противоречие с добрите нрави.
Моли се да се отмени обжалваното решение и да се признае, че
договорът за наем е прекратен по силата на договореното в него и на закона.
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от юриск.С., пълномощник на Община С., с който жалбата е оспорена като
неоснователна. Посочва се, че между страните е било налице валидно наемно
правоотношение. Процесният обект е бил предаден на наемателя на
01.04.2019г., за което бил съставен съответен приемо – предавателен
протокол. От този момент наемателят владеел имота и осъществявал
фактическа власт над него. За установяване на наемното правоотношение не
било необходимо да се представят фактури за заплатена наемна цена. Без
значение било дали наемателят е ползвал имота или не, той бил в негово
владение. Наемодателят многократно се бил опитвал да се свържи с
наемателя за да го предупреди, че не е заплатил наемната си цена, но писмата
му били връщани като непотърсени. Неоснователни били твърденията, че
договорът е следвало да се прекрати от 01.06.2019г., тъй като наемателят е
2
спрял плащанията по него. Моли се въззивната жалба да не бъде уважавана, а
обжалваното решение да бъде отменено на основанията изложени във
въззивната жалба на Община С..
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение. Няма
направени доказателствени искания.

На 19.04.2023г. по делото е депозирана втора въззивна жалба от
юриск.С., пълномощник на Община С. против решение № 261/31.03.2023 г. по
гр.д. № 5074/2022г. на РС – С..
Решението е било съобщено на жалбоподателя на 06.04.2023 г.
Обжалва се решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният
установителен иск.
В жалбата е посочено, че при постановяване на решението РС е
установил правилно фактическата обстановка по делото, но неправилно е взел
предвид събраните по принудителен ред суми по изп.д. № 2246/2022г. по
описа на ЧСИ Грозева. По този начин не били съобразени разпоредбите на
чл.422, ал.3 от ГПК във вр. с чл.345, ал.3, изр.2 от ГПК. Така постановеното
решение било в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС
обективирана в т.9 от ТР 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено в отхвърлителната
част и предявените искове да бъдат уважени. Претендират се деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение. Няма доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв.М., с който въззивната жалба на общ.С. е оспорена като неоснователна.
Моли се същата да не се уважава, а да се уважи въззивната жалба на
първоначалния ответник по иска.
В с.з. въззивната страна редовно призована не се явява и не се
представлява. В писмено становище процесуалният и представител адв.М.
заявява , че поддържа въззивната жалба и оспорва отговора на насрещната
въззивна жалба. Моли нейната въззивна жалба да бъде уважена, а тази на
Община С. да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемата страна Община С. редовно призована се
представлява от юриск. С., която заявява, че оспорва въззивната жалба ,
3
поддържа депозирания по нея отговор, както и своята въззивна жалба. Моли
да се уважи нейната въззивна жалба, а тази на насрещната страна да не се
уважава. Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника „ Холандски
магазин за цветя С.“ ЕООД на 04.04.2023г. и в рамките на законоустановения
четиринадесет дневен срок – на 18.04.2023г. е била депозирана въззивната
жалба.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба на „ Холандски магазин за цветя С.“ ЕООД е редовна
и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен
интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се
явява неоснователна.
По делото е предявен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1
ГПК, вр.чл.232, вр.чл.86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията
между страните, че „Холандски магазин за цветя С.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.С., кв.“Д.“ бл. *, вх.*, ет.*, ап.**, дължи на Община С.,
гр.С., бул.»Цар Освободител» № 1 , сумите от 10 764 лв. - главница по
договор за наем № 5/2019 от 01.04.2019 г., представляваща неплатени наемни
вноски от 25.10.2019 г. до 25.08.2021г. за имот частна общинска собственост,
терен с площ 714 кв.м., гр.С., кв.“Промишлена зона“ с предназначения –
открита площ за производствени дейности и услуги, представляващ част от
ПИ частна общинска собственост с идентификатор № 67338.606.33 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., трета зона, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2021г. до изплащане на
сумата; 1078.48 лева, обезщетение за забава за периода 25.10.2019г. до
25.08.2021г. и 336.85 лева, разноски по ч.гр.д. № 4346/2022г. на СлРС.

В разпоредбата на чл. 228 от ЗЗД е посочено, че с договора за наем
наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно
4
ползване, а наемателят да му плати определена цена. Договорът е
неформален, двустранен, консесуален, възмезден. По него ищецът е следвало
да докаже съществуването на наемно правоотношение за определен обект и
уговорена наемна цена, както и че имотът – предмет на наем, е бил
предоставен за ползване на наемателя, без това ползване да е било
възпрепятствано, а ответникът е следвало да докаже, че е платил
договорената наемна цена.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установи съществуването на наемно правоотношение между страните.
Имотът е бил предоставен от ищеца на ответника за ползване, за което е бил
съставен надлежен приемо – предавателен протокол. Видимо в имота не се
извършвали дейности ( св.Е.), но той бил във владение на ответника и никой
не възпрепятствал използването му.
В разпоредбата на чл.5, ал.6 от Договора за наем сключен между
страните е съществувала правната възможност наемодателят да прекрати
договорните отношения при неплащане на наемната цена повече от един
месец и пир системно неплащане в срок на същата. Тази разпоредба е
уговорена в полза на наемодателя и от него зависи дали той ще се възползва
от нея или не. За наемателя е съществувала възможността предвидена в
разпоредбата на чл.5, ал.1 и ал.3 от същия договор за наем за предсрочното
му прекратяване , а именно с едномесечно предизвестие или по взаимно
съгласие. Наемателят не се е опитал да прекрати наемното правоотношение
по никакъв начин, поради което следва, че дължи наемните цени за
съответните месеци, от датата на падежа им и съответно законната лихва
върху тях. Според изготвената по делото съдебно – икономическа експертиза
дължимите суми са 10764 лв. - главница (наемни вноски) за периода от
25.10.2019г. до 25.08.2021г. и мораторна лихва за периода 25.10.2019г.-
25.08.2021г. в общ размер на 1078.48 лв. Това са сумите, за които е била
предявена исковата молба и те се дължат изцяло. Дължими са и 100.00лв.
юрисконсултско възнаграждение по ч.г.д. 4346/2022г. На СлРС, 104.45 лв.
държавни такси, платени към ЧСИ по изпълнителното дело и 100.00лв.
юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело.
Предвид изложеното въззивната жалба на „ Холандски магазин за цветя
С.“ ЕООД се явява неоснователна.
5
По отношение въззивната жалба на Община С., съдът намира същата за
основателна поради следните съображения:
По въпроса за приложението на нормата на чл.235, ал.3 ГПК, когато са
налице новонастъпили в хода на процеса факти е налице задължителна
съдебна практика обективирана в т.9 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК.
По общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички
факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили
след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в
производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.415, ал.1 ГПК.
В хипотезата по чл.418, ал.1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да
е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в
изпълнителното производство, са на основание на издадения съдебен акт –
разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в
исковия процес. Заповедта за изпълнение не се ползва със сила на присъдено
нещо, поради което по отношение на събраните по изпълнителното
производство суми следва да се установи дали са съществували като
вземането към датата на подаване на исковата молба по чл.422 от ГПК.
Когато вземането се потвърди с решение по предявения установителен иск,
ще е налице и сила на присъдено нещо по отношение на събраните в хода на
делото суми от изпълнителното производство. Върховните съдии ясно са
посочили, че при постановяване на решението си по същество, съдът не
следва да взема предвид новонастъпилите факти по чл.235, ал.3 ГПК,
когато искът е бил предявен по реда на чл.422 от ГПК, какъвто е
настоящият казус предвид разпоредбата на чл.422, ал.3 от ГПК.
Предвид изхода на делото на Община - С. следва да се присъдят
деловодни разноски за въззивната фаза на производството в размер на
236.85лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лв.
По тези съображения, съдът

РЕШИ:
6


ОТМЕНЯ решение № 261/31.03.2023 г. по гр.д. № 5074/2022г. на РС –
С. в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от Община -С., гр.С.,
бул.“Цар Освободител“ № 1, против „Холандски магазин за цветя С.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., кв.“Д.“ бл. *, вх.*,
ет.*, ап.**, иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.232,
вр.чл.86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че
„Холандски магазин за цветя С.“ ЕООД, дължи на Община - С., гр.С.,
бул.“Цар Освободител“ № 1 , следните суми:
10 764 лв. - главница по договор за наем № 5/2019 от 01.04.2019г.,
представляваща неплатени наемни вноски от 25.10.2019 г. до
25.08.2021г. за имот частна общинска собственост, терен с площ 714
кв.м., гр.С., кв.“Промишлена зона“ с предназначения – открита площ за
производствени дейности и услуги, представляващ част от ПИ частна
общинска собственост с идентификатор № 67338.606.33 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., трета зона, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2021г. до
изплащане на сумата;
1078.48 лева - обезщетение за забава за периода 25.10.2019г. до
25.08.2021г.;
336.85 лева - разноски по ч.гр.д. № 4346/2022г. на СлРС.
Вместо това постанови :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Община - С., гр.С.,
бул.“Цар Освободител“ № 1 против „Холандски магазин за цветя С.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., кв.“Д.“ бл. *, вх.*,
ет.*, ап.** иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.232,
вр.чл.86 ЗЗД в отношенията между страните, че „Холандски магазин за цветя
С.“ ЕООД, дължи на Община - С., гр.С., бул.“Цар Освободител“ № 1,
следните суми:

10 764 лв. - главница по договор за наем № 5/2019 от 01.04.2019г.,
представляваща неплатени наемни вноски от 25.10.2019 г. до
7
25.08.2021г. за имот частна общинска собственост, терен с площ 714
кв.м., гр.С., кв.“Промишлена зона“ с предназначения – открита площ за
производствени дейности и услуги, представляващ част от ПИ частна
общинска собственост с идентификатор № 67338.606.33 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., трета зона, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2021г. до
изплащане на сумата;
1078.48 лева - обезщетение за забава за периода 25.10.2019г. до
25.08.2021г.;
336.85 лева - разноски по ч.гр.д. № 4346/2022г. на СлРС.

В останалата част потвърждава решението.


ОСЪЖДА „Холандски магазин за цветя С.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.С., кв.“Д.“ бл. *, вх.*, ет.*, ап.** да
заплати на Община - С., гр.С., бул.“Цар Освободител“ № 1 деловодни
разноски за въззивната фаза на производството в размер на 236.85лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8