№ 260005
гр. Дулово, 23.05.2022 г.
Районен съд -
Дулово, граждански състав, в публичното
заседание на седми септември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Николаев
при секретаря
Нина Станчева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 463 по описа
за 2018 година, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба с правно основание чл. 108 от ЗС във вр. с чл. 124,
ал.1 от ГПК, подадена първоначално от Б. А.О., с ЕГН **********, чрез процесуалния си представител против М.М.А.,
с ЕГН **********,***, с която иска от съда да постанови решение, с което:
Да бъде признато
за установено по отношение на ответника, че ищецът като единствен наследник на Х.Б.М.,
починала на *****г., и на Х.А.М./Ю.А.М./, починал на *****г., е собственик на
следните недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в землището на ******с идентификатор *****с НТП - друг вид
трайно насаждение, с площ от 1 500 кв. м. /хиляда и петстотин квадратни метра/,
в местността „******”, с трайно предназначение на територията - земеделска,
категория на земята при неполивни условия: 3 /трета/, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-978/18.04.2018 г. на ИД на
Агенция по кадастъра, стар идентификатор: няма, номер на предходен план: ******,
при съседи: ******
2. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в землището на ******, с идентификатор ****** и четири/ с НТП -
нива, с площ от 10 001 кв. м. /десет хиляди и един квадратни метра/, в местността
„******”, с трайно предназначение на територията - земеделска, категория на
земята при неполивни условия: 5 /пета/, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-978/18.04.2018 г. на ИД на Агенция по
кадастъра, стар идентификатор: няма, номер на предходен план: ******, при
съседи: ******.
3. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в землището на ******,
с идентификатор ******с НТП - нива, с площ от 11 003 кв. м. /единадесет хиляди
и три квадратни метра/, в местността „*******”, с трайно предназначение на
територията - земеделска, категория на земята при неполивни условия: 3 /трета/,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-978/18.04.2018 г. на ИД на Агенция
по кадастъра, стар идентификатор: няма, номер на предходен план: *******,
при съседи: *******, и да осъди
ответника да му предаде владението им. Представя писмени доказателства.
Претендира разноски.
В хода на
производството ищецът Б.А.О. е п. и на негово място в качеството на ищци са
конституирани неговите наследници Р. М.О.,
Н.Б.С. и В.Б.А., които поддържат предявения иск.
В хода на
производството ответникът М.М.М. е п. и на негово място в качеството на
ответници са конституирани неговите наследници С.Б.А., С.М.М. и М.М.Е.. На
същите е връчен препис от исковата молба с приложенията ѝ.
В срока по чл.
131 от ГПК са депозирани отговори на
исковата молба, които са идентични по съдържание и искане. С тях са представени
едни и същи писмени доказателства. Считат предявения от ищеца ревандикационен
иск за допустим, но неоснователен. Оспорват изцяло фактите и обстоятелствата,
изложени в исковата молба, с изключение на факта, че процесните недвижими имоти
са възстановени на наследниците, но на Х.А. М., а не на Х.Б.М. и на факта, че ищецът е знаел, че ответникът М.М.А.
е владял процесните недвижими имоти до смъртта си със съзнание, че е собственик
/включително ги е предоставял на трети лица, които се занимават с обработка на
земеделски земи/.
Правят следните
възражения:
- че
първоначалният ответник и техен наследодател е придобил на основание изтекла в
негова полза придобивна давност по чл. 79 от ЗС в периода 04.05.1999 г. -
16.07.2018 г. /датата на предявяване на
исковата молба / правото на собственост върху процесните недвижими имоти.
- Възражение за
приложение на чл.9а от ЗН .
- В случай, че съдът
не уважи горните две възражения, правят възражение, че ищецът не се легитимира
като единствен собственик на процесните недвижими имоти и не са налице
предпоставките за тяхната ревандикация.
Излагат подробни
съображения във връзка с направените в отговорите възражения. Искат, съдът да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск и да присъди направените
разноски. Представят се писмени доказателства.
В исковата молба
са изложени твърдения, че Б.А.О. е единствен наследник на Х.Б.М., починала на *****г.
След смъртта на нейния съпруг Х.А.М./Ю.А.М./, починал на *****г., тя остава
единствен наследник. След смъртта ѝ на *****г. Х.М. е оставила като наследник само своя брат - Е.Б.С., който
се явява дядо на ищеца по майчина линия. Той е починал през ***** г., а майка
му Ф.Е.О.е починала на ****г. В резултат на земеделска реституция на
наследниците на Х.А.М., т. е. на Х.Б.М.,
е възстановена собствеността върху процесните поземлени имоти, съгласно решение
№ **** г. на Общинска служба по земеделие, по преписка № *****. Именно,
наследодателката на ищеца Х.М. била въведена във владение на процесните имоти,
като първоначално ги е предоставила на кооперацията в селото, а след нейната
смърт ответникът, твърдейки, че е неин наследник, като син на брата на съпруга
ѝ, предприел действия по предоставяне на тези имоти на хора, които се
занимават с обработка на земеделски земи.
Ищецът посочва,
че непрекъснато е водил разговори с ответника за подялба на процесните имоти,
но той все отлагал решаване на този въпрос. След като ищецът решил да води съдебен процес за делба,
станало ясно, че никъде няма данни ответникът да е наследник на Х.А..
Последният твърдял пред него, че е дете на брата на Х., но това не се
установило. Ищецът правил много опити, водил много разговори и с общинската
администрация. Дори кметът на ***** се ангажирал да разпита хора в населеното
място, но никой от тях не можел да даде писмена информация по този въпрос.
Всеки казвал, че е чувал, Х. има брат, но данни за това няма никъде. Ищецът
предполага, че точно за това ответникът отлагал въпроса с доброволната делба,
която искал и той.
Счита, че за
него е налице правен интерес да предяви настоящия иск и да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че ищецът като единствен наследник на Х.Б.М.
- починала на *****г. и на Х.А.М. / Ю. А.М. / - п. на *****г., е собственик на
процесните имоти, а ответникът да бъде осъден да му предаде владението им.
Претендира разноски.
Ответниците
оспорват предявения ревандикационен иск като неоснователен. Твърдят, че са
станали собственици на процесните имоти на основание давностно владение като
владението е осъществявано явно и
необезпокоявано от наследодателя им М.М.А. от **** г. до датата на предявяване
на исковата молба.
Твърдят още, че
приживе Халисе Бейтулова е изразила изрично волята си в пълномощно след смъртта
ѝ собственици на процесните имоти да станат М.М.А. и братята му. След
подписване на пълномощното, въз основа на него, М.М.А. е придобил фактическата
власт върху имотите като започнал да ги обработва.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
По иска с правно
основание чл.108 от ЗС, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК:
За успешното
провеждане на ревандикация следва да са налице три кумулативно предвидени
предпоставки, а именно: ищецът следва
да докаже, че е собственик на ревандикирания имот и че
ответниците владеят същия без правно основание.
От представеното по делото заявление за
възстановяване на земеделски земи /лист
48 от делото/ е видно, че Х.Б. М. /Х.Б.М./
като наследник на Ю. А.М. е подала заявление за възстановяване на
земеделски земи, находящи се в землището на ****, в общ размер 22.500 дка.
Видно от
представеното по делото решение № *****г. е, че на наследниците на Ю.А.М./Х.А.М./
- б.ж. на с****, е възстановено правото на собственост върху:
1. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в землището на ******с идентификатор *****с НТП - друг вид
трайно насаждение, с площ от 1 500 кв. м. /хиляда и петстотин квадратни метра/,
в местността „******”, с трайно предназначение на територията - земеделска,
категория на земята при неполивни условия: 3 /трета/, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-978/18.04.2018 г. на ИД на
Агенция по кадастъра, стар идентификатор: няма, номер на предходен план: ******,
при съседи: ******
2. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в землището на ******, с идентификатор ****** и четири/ с НТП -
нива, с площ от 10 001 кв. м. /десет хиляди и един квадратни метра/, в
местността „******”, с трайно предназначение на територията - земеделска,
категория на земята при неполивни условия: 5 /пета/, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-978/18.04.2018 г. на ИД на
Агенция по кадастъра, стар идентификатор: няма, номер на предходен план: ******,
при съседи: ******.
3. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в землището на ******,
с идентификатор ******с НТП - нива, с площ от 11 003 кв. м. /единадесет хиляди
и три квадратни метра/, в местността „*******”, с трайно предназначение на
територията - земеделска, категория на земята при неполивни условия: 3 /трета/,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-978/18.04.2018 г. на ИД на Агенция
по кадастъра, стар идентификатор: няма, номер на предходен план: *******,
при съседи: *******, и да осъди
ответника да му предаде владението им. Представя писмени доказателства.
Претендира разноски.
По делото е
представено удостоверение за наследници № **** г. /лист 17 от делото/, от което
се установява, че Ю. А.М. /Х.А.М./ е п. на *****г. и е оставил за наследник Х.Б.М.
/съпруга/, която е починала на *****г.
Посочените в
това удостоверение като наследници Н.Ю.А./син/ и С.Ю.А./дъщеря/ са починали
преди своите родители, първият - *** г., а втората - *** г. Същите след смъртта
си не са оставили живи наследници – съпруг и деца.
По делото е представено удостоверение за
наследници на Х.Б.М., от което е видно, че е починала на *****г. и след смъртта
си не е оставила като наследници съпруг и деца.
По делото е
представено удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, от което е видно, че Х.Б.М.
е имала един брат Е.Б.С., който е п. на ***** г.
От представено
по делото с писмения отговор удостоверение за наследници /л. 77 и л. 78/ е
видно, че Х.А.М. е имал брат М. А.Х. – п. на *** г., който е оставил наследници, които по правилата на
чл.10 от ЗН се явяват и наследници починалия Х.А.М..
От изложеното се
установява, че от брака си съпрузите Х.А.М. и Х.Б.М. имат родени две деца Н.Ю.А./син/ и С.Ю.А./дъщеря/, които са починали преди
своите родители и не са оставили наследници които да ги наследят по право на
заместване.
Тъй като Х.Б.М.
се явява преживяла съпруга и родените от брака ѝ с Х.А.М. деца са
починали преди наследодателя си, същата по правилата на чл.9 от ЗН наследява с
низходящите на брата на съпруга си, М. Ахмедов Хаджимахмудов, посочени в
удостоверение за наследници ***** г., издадено от Кметство ***** /л. 77 и л. 78
от делото/.
По делото са
представени удостоверения за наследници /листи 14, 15 и 16/ от които е видно,
че братът на Х.Б.М., Е.Б.С. – п. на ***** г. - е оставил като свой наследник
след смъртта си Ф.Е.О.– починала на ****г. Последната след смъртта си е
оставила като свой законен наследник сина си Б.А.О., който е подал настоящата
искова молба и който е наследодател на конституираните в хода на производството
като ищци негови наследници Р.О., Н.С. и В.А..
Именно Б.А.О. се
явява по правилата на ЗН наследник на Х.Б.М. и наследява полагащата ѝ се
част от процесните имоти, възстановени на наследниците на нейния съпруг Х.А.М..
По делото са
представени договор за наем № **** г., сключен между М.М.А. – наследодател на
ответниците и ЕТ „С. – Б.А.“, по силата на който са отдадени под наем
процесните земеделски земи за срок от една стопанска година. Представени са и
разходни касови ордери, от които е видно, че дължимият наем е получен от М.М.А..
По делото като свидетели са разпитани В.Б.А., А. М. А., и Б.Б.А..
От показанията
на свидетеля В.А. /син на ищеца/ се установява, че познава М.М.А. –
наследодател на ответниците. Заявява, че знае, че делото е за делба, чувал е,
че М. има някакво родство и че през последните 5 - 6 години два от процесните
имоти се обработват от Б.Б.А., а третият имот, представляващ градина, се
обработва от друг, но не знае от кого. Заяви още, че Б.А. плаща наем на тези,
които са му дали земята, но не знае кои са.
От показанията
на свидетеля Али Антика се установява, че в периода от 1991 г. до 1995 г. е бил
кмет на ****, че е познавал Х. и съпруга ѝ, и че той лично е изготвил пълномощното, което
Халисе подписала в дома си, защото била възрастна и не можела да се придвижва.
Пълномощното било съставено след възстановяване на процесните имоти и след подписването му Х. го дала на братята М.,
В. и Р.. Пълномощното била за обработване на процесните имоти, докато Х. е
жива, а след смъртта ѝ тримата братя да станат собственици. Заявява, че
не познава ищеца Б., но го е виждал на погребението на Х.. Не бил чувал Б. да е
искал част от имотите или да е казвал, че е наследник на Х.. Свидетелят твърди,
че тримата братя са обработвали имотите, а в момента те се обработват от Б.А.
под аренда. Не посочва период, през който всеки един от братята М., В.и Р. са
обработвали имотите.
От разпита на
свидетеля Б.Б.А. се установява, че познава М.М.А. и че той обработва процесните
имоти през последните 5-6 години. Твърди още, че преди около две години при
него дошли баща и син от с. Златоклас, които се интересували от имотите.
От изложеното
по-горе се установява, че ищците са наследници на Х.М. Б., а ответниците са
наследници на съпруга ѝ Х.А.М..
По делото
безспорно е установено, че правото на собственост върху процесните имоти е
възстановено с решение № **** г. на наследниците на Ю. А.М. /Х.А.М./.
С оглед на това,
ищците се явяват единствени наследници
на Х.Б.М., но не се явяват наследници на
Ю. А.М. /Х.А.М./.
От тук следва
извода, че същите притежават част от правото на собственост, но не цялото
право.
С оглед на
всичко изложено дотук, съдът намира, че не е налице първата предпоставка за
уважаване на иск с правно основание чл. 108 от ЗС, а именно, че ищците са
собственици на целите имоти.
Така предявен
искът с правно основание чл.108 от ЗС, във вр. с чл. 124 от ГПК за цялото право
на собственост се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По възражението
на ответниците с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС:
С отговорите на
исковата молба ответниците и приживе техният наследодател и ответник при образуване на настоящото
производство М.М.А., са направили възражение за давност, като твърдят, че са
придобили процесните земеделски имоти.
Съгласно
разпоредбата на чл. 79 от ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато
владение в продължение на 5 години. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от
ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя. За да е налице владение от страна на
ответниците кумулативно трябва да са налице два признака - упражняване на
фактическа власт върху вещта и намерението на владелеца да държи вещта като
своя.
Съдът приема въз
основа на събраните по делото доказателства, че придобивното основание, на
което се е позовават първоначалният ответник М.М.А., а впоследствие ответниците
в качеството на негови наследници не е налице. За да придобие правото на
собственост по давност, лицето което се позовава на давността следва да
упражнява фактическа власт върху имота за себе си и това да достигне до
знанието на действителния собственик. Действията, с които манифестира
намерението си да свои имота трябва да са явни и недвусмислени и да показват
отричане владението на останалите собственици. Обективният елемент на
владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при държането.
Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като
владение. Законът /чл.69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои
вещта.
Съдът приема, че
началният момент, от който започва да тече придобивната давност за М.М.А. е от ****
г., когато е възстановено от ОСЗ-Дулово правото на собственост върху процесните
имоти.
В настоящия случай
е налице наследствено правоприемство, при което сънаследниците придобиват
собствеността в определен обем права съобразно правилата на чл. 5-10 ЗН и в
техните вътрешни отношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател
на чуждите идеални части. Наследникът, който се позовава на придобивна давност,
трябва, съгласно чл. 154 ГПК, да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е
променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците. Промяната в
намерението не трябва да остане скрита, тя трябва да намери външна изява в
предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на наследниците и
да показват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическата власт,
отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си.
Следователно, фактът на едноличното ползване
на имотите от ответника М.М.А. в периода след ***** г. не е достатъчен за
доказване на възражението за придобивна давност. Щом като във вътрешните
отношения между сънаследниците се счита, че те са държатели на чуждите идеални
части - владеят ги от тяхно име и за тяхна сметка, наследникът, който не ползва
имота не трябва да доказва активно поведение, а обратно - то трябва да бъде
предприето от този, който променя намерението си и от държател става владелец.
В случая
разпитаните по делото свидетели не установяват факти в подкрепа на твърдението
за завладяване от М.А. на частите на
останалите наследници на съсобственика Х.Б.М., няма данни последните да не са
допускани в имотите.
Напротив, от
показанията на свидетелите се установява, че през годините имотите са
обработвани от М.М.А. и неговите братя В. и Р., а през последните 5-6 години
имотите са предоставени за обработване на трети лица.
По делото не са представени доказателства, че
ответникът М.А. е отблъснал владението на наследниците на Х.Б.. Възражение за
изтекла придобивна давност на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот може
да бъде уважено, само доколкото са налице елементите на фактическия състав на
чл. 79, ал. 1 от ЗС по отношение претендиращото собствеността лице и то
установени при пълно и пряко доказване в процеса.
Не се установи
по категоричен начин владението на М.М.А.
да е явно и несъмнено, т. е. да е
манифестирано поведение, което да не оставя никакво съмнение, че се
упражнява фактическа власт и върху наследствената част на другите наследници за
себе си.
При владение на
съсобствен имот намерението за владение на несобствените идеални части трябва
да бъде обективирано. Съсобственик, който владее целия имот за себе си, трябва
да манифестира своето субективно отношение и намерение за владение на чуждите
части открито и по такъв начин, че неговата воля да достигне до знанието на
съсобствениците.
Събраните по
делото гласни доказателства не обосновават извода, че М.А. е завладял и
идеалните части на наследниците на Х.М., че е отблъснал тяхното владение.
Поради
изложеното съдът счита за неоснователно и недоказано възражението на
ответниците, че техният наследодател е придобил имотите по давност, тъй като ги
е владял от 04.05.1999 г. до 16.07.2018 г. и на правно основание, годно да го
направи собственик.
По отношение на
направеното от ответниците възражение по чл. 9а от ЗН:
Съгласно ТР на
ОСГК № 1/1998 г. на ВКС, за да има Х.Б.М. качеството на „последващ съпруг“,
трябва да са налице кумулативно предвидените предпоставки: 1. гражданският брак
да е сключен след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС и други
селскостопански организации. 2. съпругът да е преживял съпруга-собственик. 3.
от брака да няма родени или осиновени деца. 4. последващият съпруг да е п.
преди възстановяването на собствеността.
От представените
по делото доказателства безспорно се установява, че Х.Б.М. и Ю. А.М./Х.А.М./,
имат родени от брака деца Н.Ю.А./син/ -
роден на *** г. и С.Ю.А./дъщеря/ - родена на *** г.
Съдът приема, че
Х.Б.М. няма качеството на „ последващ съпруг“ по смисъла на чл. 9 а от ЗН“ и
нейните наследниците следва да наследят
и да бъдат включени в
наследствения кръг.
По тези
съображения, възражението на ответниците по чл.9а от ЗН се явява неоснователно.
По разноските:
Всяка от
страните претендира разноски. Ищците претендират разноски в размер на 1 046
лв., от които 50.00 лв. за държавна
такса и 996.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответниците
претендират разноски в общ размер от 1 500 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. Представени са договори за правна защита и съдействие, от които
е видно, че всеки един от тримата ответници е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на по 500 лв.
Ищците са
направили възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, поради
което съдът следва да разгледа това възражение, на основание чл. 78, ал.5 от ГПК.
Разпоредбата на
чл. 78, ал. 5 ГПК, предоставя възможност да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна поради прекомерност, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. Тази разпоредба препраща към чл. 36 от
Закона за адвокатурата, който установява основния принцип на възмездност и
правото на адвоката да получи възнаграждение за своята работа. В ал. 2 на чл.
36 са установени принципите за еквивалентност и адекватност на размера на
адвокатското възнаграждение, съобразно изискванията за справедливост и
обоснованост при неговото определяне, като е поставено единствено
ограничението, че този размер не може да бъде по - нисък от предвидения в
наредба на ВАС за съответния вид работа.
Съгласно чл. 7,
ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за защита по граждански дела за една инстанция, минималният
размер на възнаграждението за неоценяеми искове следва да е до 600 лв.
Съдът намира, че
в настоящия случай не е без основание уговарянето и заплащането на адвокатско
възнаграждение за защита по настоящото
граждански дело, но така уговореното адвокатското възнаграждение се
явява прекомерно, доколкото единствените извършени от пълномощника действия са
подаване на отговор на исковата молба от всеки един от ответниците с позоваване
на същите мотиви и съображения изложени преди това в отговора на ответника М.М.А..
Съобразно трайно установената съдебна практика уговореното адвокатско
възнаграждение може да бъде намалено, когато съдът решава въпроса за
отговорността за разноски до размера, посочен в наредбата по чл. 36 ЗА. Тази
наредба е издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на
органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Законова делегация, същите органи да определят размер на възнагражденията в
хипотезите на чл. 78, ал. 5 ГПК, няма.
Поради това при
прилагане на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е
ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до
минималния такъв, според Наредба № 1. /В този смисъл опр. № 91/21.10.2009 г. по
т.д. № 305/2009 г. на ВКС, ІІ ГО, опр. № 74/07.02.2011 г. по ч.гр.д. № 46/2011
г. на ВКС, ІV ГО, опр. № 269/04.05.2011 г. по ч.гр.д. № 155/2011 г. на ВКС, ІV
ГО и др./.
Ето защо и като
съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от НРМАВ, тъй като е предявен
неоценяем иск, съдът намира възражението за прекомерност на уговореното
адвокатско възнаграждение за основателно и същото следва да бъде намалено до
минималния размер от 300 лв.
Предвид горното
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищците следва бъдат осъдени да заплатят на
всеки един от ответниците сума в размер на 300 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение, като искането за горницата до 500 лв. бъде отхвърлено поради прекомерност,
на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
предявеният от Б. А. О., с ЕГН *********, починал в хода на
производството на *** г., наследен от Р.М.О. с ЕГН **********, Н.ахат Б.С., с
ЕГН **********, и В.Б.А., с ЕГН **********, против М.М.А., с ЕГН **********, п.
в хода на производството на **** г. и наследен от С.Б.А. с ЕГН **********, С.М.М.
с ЕГН **********, и М.М.Е., с ЕГН **********, иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че Б. А. О., с ЕГН *********, като единствен
наследник на Х.Б.М., починала на *****г., и на Х.А.М./Ю.А.М./, п. на *****г., е
собственик на следните недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в землището на ******с идентификатор *****с НТП - друг вид
трайно насаждение, с площ от 1 500 кв. м. /хиляда и петстотин квадратни метра/,
в местността „******”, с трайно предназначение на територията - земеделска,
категория на земята при неполивни условия: 3 /трета/, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-978/18.04.2018 г. на ИД на
Агенция по кадастъра, стар идентификатор: няма, номер на предходен план: ******,
при съседи: ******;
2. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в землището на ******, с идентификатор ****** и четири/ с НТП -
нива, с площ от 10 001 кв. м. /десет хиляди и един квадратни метра/, в
местността „******”, с трайно предназначение на територията - земеделска,
категория на земята при неполивни условия: 5 /пета/, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-978/18.04.2018 г. на ИД на
Агенция по кадастъра, стар идентификатор: няма, номер на предходен план: ******,
при съседи: ******;
3. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в землището на ******,
с идентификатор ******с НТП - нива, с площ от 11 003 кв. м. /единадесет хиляди
и три квадратни метра/, в местността „*******”, с трайно предназначение на
територията - земеделска, категория на земята при неполивни условия: 3 /трета/,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-978/18.04.2018 г. на ИД на Агенция
по кадастъра, стар идентификатор: няма, номер на предходен план: *******,
при съседи: *******, и за осъждане на
ответниците да предадат владението на
имотите на ищците.
Осъжда Р.М.О., с
ЕГН **********,***, Н. Б.С., с ЕГН **********,***, и В. Б. А., с ЕГН **********,***,
да заплатят солидарно на С.Б.А., с ЕГН **********,***, сума в размер на 300 /триста/
лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като отхвърля искането за горницата до 500
лв., съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради
прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Осъжда Р.М.О., с
ЕГН **********,***, Н. Б.С., с ЕГН **********,*** и В. Б. А., с ЕГН **********,***, да заплатят
солидарно на С.М.М., с ЕГН **********,***, сума в размер на 300 /триста/лева –
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като отхвърля искането за горницата до 500
лв., съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради
прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Осъжда Р.М.О., с
ЕГН **********,***, Н.Б.С., с ЕГН **********,*** и В. Б.А., с ЕГН **********,***,
да заплатят солидарно на М.М.Е., с ЕГН **********,***, сума в размер на
300/триста/лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като отхвърля искането за горницата до 500
лв., съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради
прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: