МОТИВИ към присъда №4 от 27.01.2017г. по НОХД№122/2016г. по описа на Районен
съд гр.Балчик
По отношение на
подсъдимият М.К.А. - ******** с ЕГН - ********** *** на ***г. е
предявено обвинение от Районна Прокуратура гр.Балчик,
ЗА ТОВА, че на 01.01.2010 г. в с. Б.,
общ. Балчик, от частен дом находящ се на *****, е отнел чужди движими вещи: - 1
брой мобилен телефон марка „Н.“, модел „1100“ и сумата от 200 лева, или всичко
на обща стойност 240,00 лева от владението на собственика Х.М.Х. с ЕГН **********
***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,престъпление по чл.194, ал.1 от
НК.
По делото е предявен
граждански иск от пострадалото лице Х.М.Х.,в размер на 240,00лева.Не се
претендират лихви и разноски.
Представителя на Районна Прокуратура гр.Балчик поддържа повдигнатото обвинение.Пледира за
наказанието „Лишаване от свобода”,за срок от една година ,което в съответствие
с разпоредбата на чл.58а от НК бъде намалено с една трета и определен
окончателен размер на наказанието в размер на осем месеца,което да се търпи в затвор
от закрит тип.Представителя на прокуратурата пледира за прилагане на
разпоредбите на чл.25,във вр.с чл.23 от НК,като при определяне на общо
наказание да се зачете изтърпяната част от наказанието,съгласно представените
от Затвора-Ловеч и Министерство на Правосъдието
справки.
Наред с наказанието ,следва да му бъдат възложени и
направените по делото разноски.
Подсъдимият А. се явява лично в с.з и със служебно
назначеният му защитник, адвокат Ж. ***. се признава за виновен.На основание
чл.370 и сл.от НПК признава изцяло
фактите изложени в обвинителният акт.По отношение на наказанието подсъдимият
моли за минималният предвиден размер.
В последната си дума съжалява за извършеното и моли за
минимално наказание.желае да излезе с
чисто съдебно минало за да може да работи и гледа семейството си.
Процесуалният представител на подсъдимият А.-адв.Ж. пледира
в хода по прения да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”към
минималният размер,т.к.предложеният от прокуратурата размер приема за
завишен,предвид направените самопризнания ,поведението на подзащитния му в
процеса.
По отношение на подсъдимият А. в досъдебното производство и в съдебното
производство не е взета мярка за неотклонение.Съдът не се е произнасял по
въпроса за мярката за неотклонение на осн.чл.309 от НПК.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,прие за
установена следната фактическа обстановка:
През зимата на 2009г. подсъдимият А. живеел заедно с
приятелката си св.И. ***,в дома на баба си.
Няколко дни преди Нова година ,приятелката му го напуснала и
се прибрала в родното си село-с.О.,общ.Л.,поради грубото държане на А. към нея.
На 01.01.2010г.,през деня подсъдимият А. бил в дома на брат
си Демир К.А. ***,където празнували Нова година.
Черпили се ,като подсъдимият изпил голямо количество
алкохол.
Около 18,00часа на
същата дата тръгнал да се прибира за дома на баба си,като бил на колело.Минал
през центъра на селото покрай дома на св.М..Подсъдимият се познавал добре с него
и знаел,че в момента не е в дома си ,а на работа в местната земеделска
кооперация,където работел като пазач.
Решил да влезе в къщата ,за да види дали има пари.
Прескочил за тази цел оградата,т.к.входната порта била
заключена.Махнал едно от прозорчетата на джамакена,което било с размери
50х50см.,т.к.същото се клатило.
През отвора влязъл в къщата и в една от стаите ,на масата
видял банкноти от по 20 лева,като общата сума била 200 лева.Взел парите и ги
сложил в джоба си .
На масата видял и мобилен телефон марка ”Н. 1100”с
фенерче,бронзов на цвят.Взел и телефона,след което отново излязъл през
прозореца.Прозореца не сложил на мястото си,т.к. се разлаели кучета и той се
изплашил ,след което прескочил оградата.
Отишъл до центъра на селото,но всичко било затворено.Тогава
отишъл на разклона на селото и на автостоп отишъл до гр.Добрич,където изхарчил
парите.На следващият ден се прибрал в селото.
В досъдебното производство подсъдимият е обяснил,че
мобилният телефон без да го е използвал е изхвърлил в тоалетната в неговата
къща.Този факт не се оспорва от него и при проведеното съдебно следствие.
Наказателното производство е разгледано по реда на глава 27-а от НПК съгласно чл.371,т.2 от НПК.
Въз основа на чл.372,ал.4 от НПК и на осн.чл.373,ал.3 от НПК Съдът
приема за установени обстоятелствата,изложени в Обвинителният акт,позовавайки
се на обясненията на подсъдимият,дадени на досъдебното производство и на
съдебното следствие,признал изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт, желанието му да не се събират доказателства за тези факти,събраните
гласни доказателства-показанията на свидетелите ,протоколите за оглед на
мястопроизшествие,СОЕ,справки от мобилни оператори,справка за
съдимост,декларация за семейно и материално положение и събраните в с.з.писмени
доказателства-справка за съдимост,Справка за изтърпяно наказание „Пробация”,по
НОХД№998/2010Г.по описа на РС-Добрич,издадена от Началник ОС”ИН”-Добрич,Справка
от Началника на Затвора-Ловеч –изх.№1747/19.10.2016г.,Справка от Началника на
Затвора-Ловеч с изх.№421/2016 от 08.12.2016г.,Справка от Началника на
Затвора-Белене от 13.12.2016г.,с вх.№5040/20.12.2016г. на РС-Балчик,Справка от
МП,ГД”ИН”с изх.№16653/22.12.2016г.,всички относно търпени наказания Пробация и
Лишаване от свобода от подсъдимият .
Съдът ,счита,че те са събрани по реда на НПК от компетентен
разследващ орган,в рамките на процесуалните срокове на разследване и не
установи процесуални нарушения ,които да ги опорочават и да водят до ограничаване на правата на
гражданите в процеса-свидетели и подсъдим .
Видно от свидетелството за съдимост подсъдимият А. е
осъждан.
А. е наказателно отговорно лице-към момента на постановяване
на присъдата е навършил 18 годишна възраст.За съда не възникна съмнение относно
вменяемостта на подсъдимият.
Съдът приема ,че подсъдимия А. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на
чл. чл.194,ал.1от НК .
Съдът прие, че подсъдимият е извършил престъплението ”Кражба”. Изпълнителното
деяние на престъплението се изразява в отнемането на вещта от владението на
другиго,което се осъществява само чрез действие, да се прекрати фактическата
власт върху вещта,която до момента на деянието се е упражнявала от друго лице и
същевременно да се установи ,своя
фактическа власт върху нея.
Деянието е довършено когато настъпи промяна във фактическата
власт върху предмета на посегателство.
На следващо място престъплението кражба може да бъде
извършено само при пряк умисъл като форма на вината .Субектът ,в случая
подсъдимият А. е съзнавал ,че лишава от фактическа власт владелеца на една
чужда вещ,предвиждал е преминаването й в
негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението.
Следва да се посочи,че съгласно изготвената
съдебно-оценителна експертиза,стойността на отнетият мобилен телефон възлиза на
40,00/четиридесет/лева,към дата на осъществяване на деянието ,а именно
01.01.2010г.
Съдът следва да посочи,че приема изготвената съдебно-оценителна
експертиза ,като я кредитира, т.к.не съществува съмнение относно верността и
обосноваността й,както и е изготвена от компетентно в областта вещо лице.
При определяне на
вида,размера и начина на изтърпяване на наказанието, съдът счита,че не са
налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства,но съобразно разпоредбата на чл.373,ал.2
от НПК, следва да определи наказание при условията на чл.58а,ал.1 от НК .
Съдът като взе предвид смекчаващите вината обстоятелства-съдействие
за разкриване на обективната истинна и отегчаващите такива-миналите осъждания и
лоши характеристични данни, ,счете че следва да му бъде наложено наказание,в съответствие
с чл.54
от НК, а
именно наказание лишаване от свобода за срок от една година ,т.к.в
разпоредбата на чл.194,ал.1 от НК не е предвиден специален минимум,което съгл.разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК, намали с 1/3-та и определи подсъдимият А. да изтърпи
наказание лишаване от свобода за срок от осем
месеца.
На осн.чл.61,т.2 от ЗИНЗС съдът определи строг режим на изтърпяване на наказанието в
затвор от закрит тип ,предвид предишните
осъждания на подсъдимия,като прецени,че изтърпяването в затвор е целесъобразно
предвид личността на подсъдимият и предишните му осъждания на наказание
Лишаване от свобода.
Деянието по настоящото дело е извършено на 01.01.2010г.,т.е.
преди да има влязла в сила присъда по НОХД № 1240/2009г.
на РС-Никопол, НОХД № 998/2010г. на РС-Добрич, НОХД № 2287/2010г. на РС-Добрич, НОХД № 194/2010г.
на РС-Л., НОХД № 1629/2011г. на РС-Добрич и НОХД № 5675/2012г. на РС-Варна, поради което същите се намират в съотношение на реална
съвкупност по между си и групирането им се явява процесуално допустимо и
законосъобразно,поради което и на осн.чл.25,ал.1,във вр.с чл.23,ал.1 от НК по тях следва да бъде определено едно общо
наказания, ,в размер на най-тежкото от тях, а именно наказание „Лишаване от
свобода” за срок от две години.
Съдът ,с оглед личността на подсъдимия,множеството осъждания
на наказание Лишаване от свобода по предишни присъди ,на различни
съдилища,прецени,че определеното най-тежко наказание Лишаване от свобода в
размер на две години следва да бъде увеличено до размер на едно втора ,а именно
от шест месеца наказание Лишаване от свобода.
На осн.чл.61,т.2 от ЗИНЗС съдът определи строг режим на изтърпяване на наказанието общо в размер на 2 години и 6
месеца ,в затвор от закрит тип ,предвид предишните осъждания на подсъдимия,като прецени,че
изтърпяването в затвор е целесъобразно предвид личността на подсъдимият и
предишните му осъждания на наказание Лишаване от свобода.
Видно от справката на Началника на Затвора-Белене и
справката от Министерство на правосъдието ,подс.А. е изтърпял
размера на наказанието Лишаване от свобода от 2години и 6 месеца,като е
било зачетено задържането по МНО”Задържане под стража” и с помощта на
работа,поради което съдът на осн.чл.25,ал.2 от НК при изпълнение на
определеното общо най-тежко наказание от две години и увеличеното с шест месеца
такова или общо 2години и 6 месеца,приспадна изтърпяното наказание
лишаване от свобода.
От посочените по-горе,справки е видно,че наложеното по
НОХД№1240/2009г. на РС-Никопол наказание
Пробация,в размер на 11 месеца и 27 дни и 200 часа безвъзмезден труд в полза на
обществото са изтърпени ,съдът в
съответствие с разпоредбата на чл.25,ал.3 от НК приспадна изцяло при
изтърпяване на определеното най-тежко наказание и увеличеното на осн.чл.24 от НК изтърпяното наказание Пробация,като два дни пробация зачете за един ден
лишаване от свобода.
Наказанието постановено по НОХД№1474/2008Г.на
РС-Добрич,което с определение №109/2009г. на ОС-Добрич е заменено с наказание
лишаване от свобода за срок от 4 месеца и 15 дни ,не се намира в съотношение на
реална съвкупност с деянието по настоящото дело,извършено на 01.01.2010г. и по
отношение на присъдите по НОХД № 1240/2009г.
на РС-Никопол, НОХД № 998/2010г. на РС-Добрич, НОХД № 2287/2010г. на РС-Добрич, НОХД № 194/2010г.
на РС-Л., НОХД № 1629/2011г. на РС-Добрич и НОХД № 5675/2012г. на РС-Варна,поради което съдът прецени,че същото не попада в обхвата на
тяхното групиране,а следва да се търпи отделно,поради което и постанови отделното му изтърпяване .
Наказанието лишаване от свобода в размер от 4 месеца и 15
дни е изтърпяно считано от 28.01.2010г. до 06.06.2010г.с помощта на 7 дни
работа в полза на подсъдимият,поради което и в съответствие с разпоредбата на
чл.25,ал.2 от НК, съдът го приспадна изцяло от изпълнение.
С Определение №5/23.02.2009г.по ЧНД№603/2008г. на
ОС-Добрич,на подс.А. е било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от
шест месеца,което на осн.чл.66,ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от
три години.Определението е влязло в сила на 14.03.2009г.
Деянието по настоящото дело е извършено,както бе посочено
по-горе на 01.01.2010г.,т.е. извършено е в рамките на постановения три годишен
изпитателен срок.
В този смисъл на осн.чл.68,ал.1 от НК,съдът постанови,че
така отложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода,следва да бъде
изтърпяно отделно от наложеното по настоящото дело наказание и определеното му
със същото най-тежко наказание и увеличено на осн.чл.24 от НК наказание общо в
размер на 2години и 6 месеца и също така
отделно от определеното за изтърпяване наказание по НОХД№1474/2008г. на
РС-Добрич,т.к.както бе посочено по-горе по отношение на същото разпоредбата на
чл.25 във вр.с чл.23 от НК е неприложима.
На осн.чл.61,т.2 от ЗИНЗС съдът определи строг режим на изтърпяване на наказанието в
затвор от закрит тип ,предвид предишните
осъждания на подсъдимия,като прецени,че изтърпяването в затвор е целесъобразно
предвид личността на подсъдимият и предишните му осъждания на наказание
Лишаване от свобода.
От справката на Началника на Затвора-Белене е видно,че това наказание е било приведено в изпълнение
по повод извършено групиране по друга присъда с начало 19.01.2012г. до
09.07.2012г. включително,поради което настоящият състав на съда,счете че с
оглед правилото положението на осъденото лице да не се утежнява и с оглед на
това,че веднъж вече това наказание е изтърпяно,правната възможност която стои
пред него е да приспадне изцяло изтърпяното наказание ,при изпълнение на това
наказание Лишаване от свобода в размер на 6 месеца.
Съдът ,прецени,че деянието по настоящото дело и тези по
които съдът по-горе се произнесе за изтърпяване от страна на подсъдимият, не е
в условията на съвкупност с това по НОХД№275/2014Г.по описа на ОС-Добрич ,по
което е постановено наказание Лишаване от свобода в размер на пет години,освен
това и деянието е извършено,след като за другите деяния и разгледани дела има
вече влезли в сила присъди ,разпоредбата на чл.25,във вр.с чл.23 от НК не би могла
да се приложи,поради което постанови това наказание да се търпи отделно от
постановените по-горе наказания,като приспадна и зачете изцяло изтърпеният до
момента размер на наказанието Лишаване от свобода,като включително зачете и
времето през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража” ,считано от 18.08.2014г.
По делото както бе посочено по-горе пострадалият Х.М.Х. ***
, предявил граждански иск срещу подсъдимият в размер на 240 лева,представляващи
иск за претърпени имуществени вреди от престъплението.Съдът прецени че иска е
бил допустим и относим към предмета на делото поради което го е приел за
съвместно разглеждане,като е конституирал Х. в качеството му на граждански
ищец.
По делото е безспорно установено а и доказано ,че вредите
които Х. е претърпял от деянието,извършено от подсъдимият е в размер на 240
лева,като извод за това прави от заключението на вещото лице ,по изготвената
съдебно-оценителна експертиза.
Предвид ,факта,че гражданския иск е доказан, съдът осъди
подсъдимият А. да заплати на Х.Х. ***,сумата от 240 лева,представляваща размера
на доказания и уважен негов размер.
Съгласно тарифата №1 за събиране на държавни такси от
съдилищата,прокуратурата и следствените служби,след като подсъдимият е признат
за виновен,уважен е размера на гражданския иск,подсъдимият е осъден да го
заплати на пострадалия,следва да бъде осъден и да заплати държавна такса върху
уважения негов размер.Размера на Държавната такса ,която подсъдимият следва да
плати представлява четири процента от уважения размер на иска,но в Тарифата е
предвидено ,че размера й не –може да бъде по-малък от 50 лева.В настоящият
случай процентно размера на държавната такса се явява по малък от 50 лева,поради което съобразно
посочената Тарифа,съдът постанови подсъдимият да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 50,00 лева в полза на Държавата по бюджетната сметка
на ВСС .
По делото са направени деловодни разноски в размер на 38,64
лева за назначаване и изготвяне на експертиза ,поради което съдът счита, че
следва подсъдимият А. да бъде осъден да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Добрич направените разноски
в размер на 38,64 /тридесет и осем лева и 64 стотинки/ лева.
Съдът осъди подсъдимият да заплати по бюджетната сметка на органа на съдебната власт сумата от
5 лева, представляваща държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист!
Причина за извършеното престъпление е незачитането на
съществуващия правов ред,ниската правна култура и стремежът на подсъдимият към бързо и лесно облагодетелстване по
неправомерен начин.
Така определеното наказание според съда ще постигне своите
цели ,визирани в чл.36 от НК.
Водим от гореизложеното ,съдът постанови присъдата си.
Гр.Балчик
РАЙОНЕН СЪДИЯ: