Р Е Ш Е Н И Е №
933
гр. Пловдив, 11.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІ
гр. състав, в закрито съдебно заседание на
11.07.2017г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХОВА
НИКОЛАЙ
ГОЛЧЕВ
разгледа докладваното от съдията Михова, гр.д.№ 1675 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, изр.последно ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№20783/03.07.2017г. при регистратурата на
ПОС, подадена от ”Дженерали
Застраховане”АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,бул.“Княз
Ал.Дондуков“№68, чрез пълномощник юрисконсулт
Г. Р., в качеството му на длъжник по изп.д.№344/2017г. по описа на ЧСИ Мариана
Обретенова , с рег.№758 в КЧСИ, против отказа
на съдебния изпълнител да намали разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение.
В жалбата се излагат доводи, че възложените в тежест на длъжника
разноски са прекомерно завишени по
смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, тъй като не
са съобразени с предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения, установени с Наредба №1/2004г. на ВАдвС и с
фактическата и правна сложност на изпълнителното дело.Твърди се, че длъжникът,
като застрахователно дружество, подлежи
на специализиран финансов надзор , което гарантира във всеки един момент неговата платежоспособност.В
жалбата се излагат и доводи, че застрахователното дружество е погасило задължението
на 15.05.2017г., на 4-я ден след
получаване на поканата за доброволно изпълнение.По изпълнителното дело не са били извършвани други изпълнителни
действия, поради което дължимото в полза
на взискателя адвокатско възнаграждение възлиза в размер на сумата от 200 лева,
определен по реда на чл.10,т.1 от Наредба
№1/2014г.В полза на взискателя не се
полага възнаграждение по реда на чл. 10, т. 2 от Наредбата, поради което
възнаграждението следва да бъде намалено на 200 лв.При условията на
евентуалност, в случай че съдът приеме,
че по изпълнителното дело са извършени
действия от взискателя с цел
удовлетворяване на паричното вземане се
настоява адвокатското възнаграждение да се определи само по реда на чл.10,т.2
от Наредбата , което поглъща възнаграждението за образуване на изпълнителното
производство. Така мотивиран
жалбоподателят е отправил искане за намаляване на размера на дължимото в полза
на взискателя адвокатско възнаграждение и за присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК взискателят по изпълнението М.К.,чрез
пълномощника си адвокат М.Т., е подал писмено възражение, с което е оспорил
жалбата като неоснователна.
Съдът, след преценка доводите на страните, мотивите на ЧСИ,
представените доказателства и материалите по изпълнителното дело, намира
следното по отношение допустимостта и основателността на жалбата:
Изпълнителното производство е образувано по молба от 04.05.2017г. на адвокат
М.Т.,като пълномощник на взискателя М.К.
и представен с нея изпълнителен
лист, издаден на 02.05.2017г. по гр.д.№13532/2014г. по описа на ПРС , с което ”Дженерали
Застраховане”АД е осъдено да заплати на М.К. законна лихва върху сумата от 10 000
лева от датата на деликта-22.09.2013г. до окончателното й изплащане и сумата от
3000 лева-разноски. С молбата за образуване на делото е поискано от взискателя
да бъде извършена от съдебния изпълнител справка за банковите сметки на
длъжника и налагане на запор върху същите, както и присъждане на
направените в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 800
лева.Към молбата са представени пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 04.05.2017г., с който е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер от 800 лева,платено от М.К. на
адвокат М.Т. в брой.На 10.05.2017г. е издадено от съдебния изпълнител
постановление, с което е приел като
разноски по изпълнителното дело съответно сумата от 800 лева-адвокатски хонорар.
Предприети са изпълнителни действия чрез налагане на 11.05.2017г. на запор
върху банковата сметка на длъжника открита „Уникредит Булбанк“АД.С писмо вх.№6996/19.05.2017г. банката е уведомила съдебния изпълнител,че признава вземането, върху което е наложен
запор,както и че банковата сметка на търговското дружество-длъжник е блокирана,а дължимата сума по запора е преведена. На 12.05.2017г.
е връчена ПДИ до длъжника,с която е уведомен, че задължението му по делото възлиза на 6518,14 лева-неолихвяема сума, 800
лева- присъдени разноски и 180,62 лева-разноски по изп.д., както и такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ в размер от 726,54 лева. На 18.05.2017г. по изпълнителното дело е постъпило възражение от
длъжника срещу размера на адвокатското
възнаграждение в полза на взискателя М. К. , с настояване за неговата прекомерност и
намаляване до минималния размер предвиден
в Наредба №1/2004г., което възражение е
оставено без уважение от съдебния изпълнител , с постановление без дата,
връчено на длъжника на 06.06.2017г.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за
допустима, тъй като е подадена на 09.06.2017г.,
в срока по чл.436,ал.1 от ГПК , изхожда от легитимирана страна – длъжника по
изпълнението и е насочена срещу подлежащо на контрол изпълнително действие.
Разгледана по същество жалбата е основателна,поради
следното:
В изпълнителното производство, взискателят е
представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение за един адвокат
по договор за правна защита и
съдействие от 04.05.2017г. в размер на 800
лева, като в споразумението е обективирано удостоверителното изявление на
страните , че уговорената сума е била платена от клиента. Казаното дава
възможност на настоящата инстанция да заключи, че адвокатското възнаграждение е
било уговорено и заплатено към датата на образуване на изпълнителното дело,
поради което искането за заплащането му под формата на деловодни разноски не
представлява злоупотреба с право, а отразява действително направени разходи по
делото. За образуване на изпълнително дело минималното
адвокатско възнаграждение е в твърд размер от 200 лв. /чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /, като за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на кредитора се доплаща възнаграждение в
размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата .
Неоснователно е поддържаното възражение от жалбоподателя,че не са предприети други
процесуални действия освен образуване на изпълнителното дело, поради което не
дължи заплащане на разноските направени от взискателя за адвокатско
възнаграждение по чл. 10, т. 2 във вр. с чл.7,ал.2 от Наредбата.В процесния
случай задължението не е погасено от
длъжника доброволно,а в хода на изпълнителното дело и след наложения по искане
на взискателя запор върху банковата му сметка открита в „Уникредит Булбанк“АД.
При тези данни по делото за предприети
по почин на взискателя изпълнителни действия за принудително събиране на вземането,
настоящият съдебен състав намира, че на
взискателя се дължат и разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 във вр. с чл.7,ал.2 от Наредбата.
Макар и да липсва нормативно установено
задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора,поради което е без
правно значение по делото обстоятелството дали длъжникът е застрахователно
дружество, по отношение на което законодателят е предвидил специални изисквания към
финансовото му състояние и неговата
платежоспособност.
В конкретния случай предмет на изпълнението е
парично вземане , като единствените предприети до изплащане на вземанията
действия се изразяват в изпращане на покана за доброволно изпълнение и налагане
на запор върху банковата сметка на длъжника. При това положение съдът намира,
че делото е с минимална фактическа и правна сложност, поради което дължимите
разноски за адвокатско възнаграждение по него следва да са в минималния размер
по Наредба №1/09.07.2004г. При материален интерес в
размер на 6518,14 лв., следващото се
адвокатско възнаграждение ще бъде
определено по т. 3 на чл. 7, ал. 2 от Наредбата
или 580 лв. + 75,91 лв. = 655,91 лв. При това положение, 1/2 от
възнаграждението, определено в чл. 7, ал. 2 от
Наредбата, ще бъде 328 лв. Към тази сума следва да бъде
прибавено възнаграждението по чл. 10,ал.1, т. 1 от коментираната Наредба - за
образуване на изп. дело в размер от 200 лв. , поради което размерът на дължимото
адвокатско възнаграждение възлиза в общ размер на сумата от 528 лева.В този
размер, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, е
следвало да се определи и размерът на адв. възнаграждение в изп. производство.
Поради изложеното постановлението на съдебния
изпълнителс, с което е отказано намаляване поради прекомерност на разноските на
взискателя за заплатено адвокатско
възнаграждение е неправилно и следва да отменено, а размерът на адвокатското
възнаграждение намален до минимално предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. от 528 лева.
При този изход на правния спор М.К. следва да
бъде осъден да заплати на търговското дружество направените
по настоящето дело разноски в размер от 73 лева- заплатени такси, както и юрисконсултско възнаграждение в размер от 50
лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм.
с ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.) вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25а, ал. 2
от НЗПП.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление без дата на ЧСИ
М.Обретенова,рег.№ 758 на КЧСИ,район на действие-Пловдивски окръжен
съд,постановено по изп.д.№ 344/2017г.,с което е отказано да се намалят
разноските на взискателя М.К.К.,ЕГН:********** за заплатено адвокатско възнаграждение и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на осн.чл.78,ал.5 от ГПК разноските
на взискателя М.К.К.,ЕГН:********** по изп.д.№ 344/2017г.по описа на ЧСИ
М.Обретенова,рег.№ 758 за заплатено адвокатско възнаграждение и определя такова
в размер на 528 лева.
ОСЪЖДА М.К.К.,ЕГН:**********,*** да заплати на ”Дженерали
Застраховане”АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София,бул.“Княз Ал.Дондуков“№68, сумата от 73 лева-разноски по делото за
заплатени такси, както и сумата от 50 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.