РЕШЕНИЕ
№ 962
Кюстендил, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - III състав, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА |
При секретар ЛИДИЯ СТОИЛОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА административно дело № 20237110700330 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.171, т.1, б.”б” във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Р. В. В., [ЕГН] от с.Жиленци, [улица], община Кюстендил, област Кюстендил със съдебен адрес: гр.Кюстендил, [улица] чрез адв.Р. А. обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 23-1139-000202/ 07.09.2023 г., издадена от Р. Г. Б. като началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Кюстендил. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Моли за отмяна на акта.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя моли за постановяване на решение съобразно събраните и приети по делото доказателства.
В съдебно заседание пълномощникът на ответния началник на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
Оспорената заповед за прилагане на ПАМ № 23-1139-000202/ 07.09.2023 г. е издадена от Р. Г. Б. като началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Кюстендил. С нея на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ „временно отнемане на СУ МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Фактическите обстоятелства по нарушението органът е свързал с това, че на 07.09.2023 г. около 03:30 часа по ПП 1-6 в с.Жиленци срещу ресторант „Юлия“ в посока на движение от с.Вратца към гр.Кюстендил жалбоподателят е управлявал товарен автомобил Грейт УОЛЛ с рег. № [рег. номер], собственост на „Комплекс и КО“ ЕООД, като водачът неколкократно е поканен да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер АRDМ-0265 за наличие на алкохол в издишания от водача въздух, но В. категорично отказал и отказал да даде кръв за лабораторен анализ. Издаден е ТМИ № 141280. Нарушението от водача е квалифицирано по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Заповедта е връчена на адресата на 27.09.2023 г., а жалбата е подадена на 11.10.2023 г.
Със заповед №277з-1046/30.06.2017г. директорът на ОДМВР – Кюстендил е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР – Кюстендил да издават ЗППАМ по чл.171 от ЗДвП, между които по т.1.2 е началникът на сектор „Пътна полиция“.
Част от административната преписка е АУАН серия 887650 от 07.09.2023 г., съставен от мл.контрольор К. Г. К. в присъствие на свидетели очевидци за описаното в оспорената заповед деяние. АУАН е връчен на нарушителя при отказ, удостоверен с подписа на свидетел. Издаденият ТМИ № 141280/ 07.09.2023 г. е връчен на нарушителя при отказ и съдържа данни, че водачът не е изпробван и отказва медицинско изследване за алкохол.
От приобщените по делото показанията на св.К. Г. К. се потвърждава вписаната в АУАН фактическа обстановка. Свидетелят сочи, че на посоченото в АУАН място и време като контролен орган е спрял за проверка МПС товарен автомобил Грейт УОЛЛ, чиито водач бил жалбоподателя. На водача е извършена проверка, като при опита за проверка за употребата на алкохол същият категорично отказал. Имал силен мирис на алкохол и се държал арогантно. Издаден бил АУАН и ТМИ, които отказал да подпише и отказал да даде кръв за изследване в ЦСМП. През цялото време на проверката водачът заплашвал свидетеля, че го е спрял и му съставил АУАН.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни и достоверни, т.к. са вътрешно логични и последователни и съответстват на събраните писмени доказателства.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.
С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП. Адресат на оспорената заповед е жалбоподателя, което обстоятелство го определя като легитимирано лице за нейното оспорване. Оспорването е осъществено в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, при условията на чл.168 от АПК, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
По компетентността на органа:
Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Издателят на заповедта е оправомощено длъжностно лице от ръководител на служба за контрол по ЗДвП, видно от осъществената делегация по заповед №277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОДМВР – Кюстендил.
По формата на акта:
Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК - наименование на органа-издател, адресат, фактически и правни основания за издаване, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за неговото формиране.
По административнопроизводствените правила:
Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите за това доказателствени източници. Фактите по заповедта се основават на издадения АУАН, който е годно доказателствено средство и поставя началото на административното производство.
По материалния закон:
Заповедта съответства на материалния закон.
Материалноправно основание за издаване на оспорената заповед по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, предвид фактическото описание на противоправното деяние, е отказът на дееца за бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство.
Съставеният за нарушението АУАН е редовен от външна страна, т.к. изхожда от компетентен орган и съдържа пълно описание на противоправното поведение на дееца. По см. на чл.189, ал.2 от ЗДвП съставеният за деянието АУАН е с необорена в рамките на съдебното производство материална доказателствена сила.
Събраните достоверни и годни доказателства установяват, че в деня и часа на проверката жалбоподателят е имал качеството водач на МПС по легалната дефиниция на §6, т.25, пр.1 от ДР на ЗДвП, който е отказал да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол след надлежно оправена до него покана от компетентно длъжностно лице. Доказано е извършено от дееца нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, което е основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.
Реализираната срещу водача административнонаказателна отговорност за нарушението е без правна връзка с административната отговорност по оспорената заповед, т.к. с наложената ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а не нейната санкция. Регламентацията по чл.171 от ЗДвП включва прилагане на ПАМ, с които се цели осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Законовата регламентация на ПАМ съответства на чл.23 от ЗАНН.
По целта на закона:
Заповедта е съобразена с целта на закона да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния.
На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК жалбата ще се отхвърли като неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на Р. В. В. /с посочени лични данни/ срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1139-000202/ 07.09.2023 г., издадена от Р. Г. Б. на длъжност началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните.
| Съдия: | |