№ 14843
гр. София, 09.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110153932 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „*****************
АД срещу „****************“ АД, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание по чл. 411 КЗ и чл. 86
ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че
между него и собственика на л.а. м. „*************“ с рег. № *****************,
съществувало застрахователно правоотношение, въз основа на договор за застраховка
„Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица № **************, с период
на застрахователно покритие 26.06.2019г.- 25.06.2020г. Същият сочи, че в периода на
застрахователното покритие, на 18.07.2019г., в гр. София, в района на кръстовище в
ж.к. „************ 2“, е настъпило застрахователно събитие- пътнотранспортно
произшествие (ПТП) между автомобил „**********“, с рег. № ************** и
автомобил „*************“, с рег. № *****************. Според ищеца виновен за
настъпването му бил водачът на автомобил „**********“, чиято гражданска
отговорност за периода 04.07.2019г.- 03.07.2020г. била застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество. Ищецът
навежда твърдения, че в връзка с настъпилото застрахователно събитие пред ищцовото
дружество била образувана преписка по щета № *************, по която, след
извършен опис и оценка на щетите по автомобила, експерти на дружеството
установили наличието на „тотална щета“. На следващо място, същият релевира
твърдения, че по посочената щета платил застрахователно обезщетение в размер на
действителната стойност на увредения автомобил, която възлизала на сумата 18 668
1
лева, от която сумата 18 435,21 лева- на застрахованото лице „*************“ ЕООД,
а сумата 232,79 лева- на „София *****************- **********- 1“ АД, за изготвяне
на калкулация и разходи за транспортиране на увредения автомобил. Последният сочи,
че е направил ликвидационни разходи в размер на 15 лева за определяне на размера на
обезщетението. В исковата молба се сочи и, че застрахователят по застраховка „Каско“
продал запазаните части от автомобила за сумата 4400 лева.
В исковата молба се поддържа, че след отправена регресна претенция №
*************** до ответното дружество, ответникът заплатил на ищеца сумата от
4515 лева. С оглед изложеното, счита, че в негова полза е възникнало регресно вземане
за сумата 9768 лева, формирана от размера на платеното застрахователно обезщетение,
след приспадане на цената на запазените части и платената сума от ответника, с
включени ликвидационни разноски.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да плати сумата 9768 лева, представляваща
платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица № *************,
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 18.07.2019г., за което е
образувана щета № *************, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба- 17.09.2021г., до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 411 КЗ и сумата 1771,80 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 30.11.2019г. до 16.09.2021г., на основание чл.
86 ЗЗД
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът
релевира, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил
„************* 208“. Същият оспорва съществуването на пряка причинно- следствена
връзка между механизма на деянието и настъпилите вреди и размерът на последните.
Ответникът не оспорва, че към датата на настъпване на ПТП е бил застраховал
гражданската отговорност на водача на л.а. м. „**********“, с рег. № **************,
както и, че е платил на ищеца сумата 4515,80 лева, с основание регресна претенция №
***************.
В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли същите.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните п делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
От представената застрахователна полица № ************* се установява, че на
04.06.2019г. между ищеца „****************“ АД и „**************- *******- а-
********“ ЕООД е скл. договор за застраховка „Каско“, с предмет л.а. м.
2
„*************“, с рег. № *****************, с период на застрахователно покритие
26.06.2019г.- 25.06.2020г. Съгласно допълнение № 1 към застрахователната полица, в
застрахователното покритие по договора за застраховка се вкл. разходи по
транспортиране на МПС до най- близкия автосервиз или до местодомуването му.
На 18.07.2019г. в гр. София е настъпило ПТП между л.а. м. „*************“ и
л.а. м. „**********“. От отбелязванията в протокола се установява, че ПТП е
настъпило при неспазване на правилата за предимство за водача на л.а. м.
„*************“ и при завой наляво за водача на л.а. м. „**********“.
В изпълнение на задължението си да уведоми застрахователя за настъпилото
събитие, на 19.07.2019г. застрахованият подал уведомление, въз основа на което била
образувана щета № *************.
Видно от изготвената експертиза, действителната стойност на увредения
автомобил е 18668 лева, като с доклад по щета е било определено обезщетение в
размер на 18435,21 лева, платено на 10.09.2019г. (видно от представеното платежно
нареждане.
От представената фактура № ***********/ 22.08.2019г., издадена от
„********** ауто- ********** 1“ АД, се установява, че цената на изготвянето на
калкулация и разходите за транспорт е 232,79 лева, платена от ищеца на 04.09.2019г.
(платежно нареждане от 04.09.2019г.).
На 25.09.2019г. ищецът е предявил предявил претенцията си срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента с регресна претенция, изх.
№ *************, получена от ответника на 30.09.2019г., който платил сумата 4515
лева на 29.11.2019г.
По реда на чл. 186 ГПК по делото са събрани писмени доказателства относно
информация за режима на работа на светофарните уредби на кръстовището на бул.
„*********“ и бул. „**************“ към датата на процесното събитие.
Относно механизма на ПТП и настъпилите вреди пред настоящата инстанция са
събрани гласни доказателствени средства – свидетелски показания. От показанията на
св. Д. се установява, че същият управлявал л.а. м. „*************“. През м. юли 2019г.
свидетелят управлявал лекия автомобил по бул. „**************“. Когато стигнал до
кръстовището под моста в кв. „************“, свидетелят не могъл да спре и
преминал през него на жълт сигнал на светофара. При излизане от кръстовището
управляваният от свидетеля автомобил бил ударен в задната част от автомобил с м.
„**********“. Според свидетеля, същият управлявал автомобила със скорост от 50- 60
км/ч. Същият разяснява, че при навлизане в кръстовището при навлизане в
кръстовището нямало други автомобили по булеварда, по който се движел. Водачът на
автомобил м. „**********“ имал видимост при навлизане на кръстовището и е имал
възможност да види навлизащият в кръстовището л.а. м. „*************“.
3
От показанията на св. Н. се установява, че на 18.07.2019г. управлявал автомобил
м. „**********“. се е движил по бул. „**************“ в обратна посока и извършил
маневра “завой наляво” към същото кръстовище, с посока към бул. "*********“, като
достигайки до кръстовището спрял в най- лявата пътна лента. Свидетелят разяснява, че
пред него нямал други автомобили и при зелен сигнал на светофара навлязъл в
кръстовището. При преминаване през последното управляваният от него автомобил се
ударил в л.а. м. „*************“, който се движел в посока ж.к. „************“.
Съдът счита, че на свидетелските показания следва да бъде дадена вяра. Същите
са последователни, отнасящи се до основни факти от предмета на доказване,
кореспондиращи по между си и с данните, съдържащи се в двустранния констативен
протокол и заключението на САТЕ.
Относно механизма на деянието, пазарната оценка на вредите и причинната
връзка между механизма на деянието и настъпилите вреди пред настоящата инстанция
е назначена съдебно автотехническа експертиза (САТЕ), от заключението на която се
установява, че л.а. м. „*************” се е движил по бул. „**************“, с посока
от бул. „*****“ към ж.к. „************“ и навлязъл в кръстовището между бул.
“**************” и бул. „*********“, регулирано със светофарна уредба, на
забранителен сигнал на светофара, със скорост 60 км.ч. Автомобил м. „**********“ се
е движил по бул. „**************“ в обратна посока и извършил маневра “завой
наляво” към същото кръстовище, с посока към бул. "*********“, като достигайки до
кръстовището спрял в най- лявата пътна лента. При подаване на разрешителен сигнал
на светофара, автомобилът потеглили и в ускорителен режим навлязъл в
кръстовището. След изминаване на отсечка от 25 метра по бул. “*********”,
автомобил м. “**********” достигнал до средата на кръстовището с бул.
“**************”, след което настъпил удар с л.а. м. “*************”. Настъпилият
сблъсък между двата автомобила е настъпил чрез удар на предна челна част на
автомобил м. „**********“ по задната лява част на л.а.м. “ *************“, като след
удара последният се завъртял около масовия си център на около 360 градуса, а
автомобил м. “*************” продължил движението си напред и след около 15
метра спрял в дясната пътна лента, считано от посоката на движението му. В
заключението си вещото лице е посочило, че л.а. „************* 208“ е навлязъл в
кръстовището на забранителен за него сигнал на светофарната уредба.
Съдът счита, че заключението на вещото лице следва да бъде кредитирано, като
обективно, безпристрастно и даващо в пълнота отговор на поставената задача.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, следва да се
установи, при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество,
4
наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е
заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са
налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 ЗЗД, а
именно противоправно поведение на делинквента, което е в причинно- следствена
връзка с настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се
предполага и 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между
делинквента и ответника по застраховка "Гражданска отговорност”.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в случая, че с поведението си
водачът на увредения автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,
съпричинил е същия.
По отношение на иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен изискуем дълг и изпадането на ответника в забава,
съответно отправена от ищеца покана за заплащане на главницата, получена от
ответника при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са
обстоятелствата, че между ищеца и собственика на л.а. м. “*************” е бил
сключен договор за застраховка “Каско”; че ответникът е застраховал гражданската
отговорност на водача на автомобил м. “**********”; плащането на застрахователно
обезщетение на собственика на л.а. м. „*************“; плащането на сумата 4515
лева от ответното дружество на ищеца, с основание предявената регресна претенция на
ищеца.
На следващо място, безспорно е установено, че на 18.07.2019г., в срока на
застрахователно покритие на договора за застраховка “Каско”,е настъпило ПТП между
л. а. м. “*************" и автомобил м. “**********”.
Първият спорен въпрос е какъв механизма на деянието. Механизмът на деянието
се установява от събраните писмени доказателства- двустранен констативен протокол,
гласни доказателствени средства- свидетелски показания, заключение на САТЕ.
Последиците от станалото ПТП са извън тези по чл. 125 ЗДвП и водачите на
автомобилите не са уведомили органите на Полицията, а са съставили двустранен
констативен протокол. Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила досежно
обстоятелствата, че изявленията са направени, от лицата, посочени като техни автори.
С материална доказателствена сила същият се ползва единствено досежно неизгодните
за издателя факти. Това налага механизмът на деянието да се установи и посредством
други доказателства. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола
корелират и с тези на САТЕ и показанията на свидетелите. Съгласно заключението на
САТЕ, налице е пряка причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди,
5
като установеният механизъм на ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП.
Механизмът е установен и от събраните гласни доказателства- показанията на св.
Д. и св. Н.. Св. Д. твърди в показанията си, че навлязъл в кръстовището на жълт сигнал
на светофара. Същият разяснява, че при навлизане в кръстовището при навлизане в
кръстовището нямало други автомобили по булеварда, по който се движел. От
показанията на св. Н. се установява, че управляваният от него автомобил се е движил
по бул. „**************“ и извършил маневра “завой наляво” към същото
кръстовището с бул. “*********”, с посока към бул. "*********“, като достигайки до
кръстовището спрял в най- лявата пътна лента. Когато светофарът светнал със зелена
разрешителна светлина, същият навлязъл в кръстовището.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че водачът на л.а. м.
"*************" е нарушил правилото за движение по пътищата, регламентиращи
задължение на водачите на МПС да пропуснат движещите се по път, обозначен като
такъв с предимство МПС, а именно- "На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство " (чл. 50, ал. 1 ЗДвП). Установява се, че водачът на л. а. м.
"*************" не е спрял на червен забранителен сигнал на светофара.
Неизпълнението на това задължение е в пряка причинна връзка с резултата.
Съгласно чл. 31, ал. 7, т. 4 Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП), жълтата
светлина на светофарната уредба означава "Внимание, спри!", като това не се отнася
само за онези водачи, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е
било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат,
без да създадат опасност за движението. От друга страна разпоредбата на чл. 47 ЗДвП
регламентира задължение на водачите на МПС, приближаващо към кръстовище, да се
движат с такава скорост, че при необходимост да могат да спрат и пропуснат
участниците в движението, които имат предимство. Според чл. 21, ал. 1 ЗДвП при
управление на лек автомобил в населено място за водача на лек автомобил е забранено
да превишава скорост над 50 км/ч. В настоящия случай от заключението на САТЕ и
показанията на св. Д. се установява, че същият е управлявал л.а. м. “*************”
със скорост 60 км./ч., с която е навлязъл в кръстовището. При изследване на
нормативната уредба, настоящият съдебен състав счита, че водачът на лекия
автомобил „*************“ при предприемане на действия по преминава на
кръстовището при жълт светлинен сигнал на светофара е следвало да бъде убеден, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, като съобрази разстоянието,
което следва да премине и възможността движението му по кръстовището да бъде
неправомерно осъществено при червен светлинен сигнал на светофара. При
предприемане на посочената маневра водачът е следвало да вземе предвид
положението на останалите участници на пътното кръстовище, както и посоката и
6
скоростта им на движение. В обобщение, в случая водачът на л.а. м. “*************” е
навлязъл неправомерно в кръстовището, на забранителен сигнал на светофара и без да
се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Следва
да се посочи и, че с поведението си същият сам се е поставил в невъзможност да спре,
като е управлявал автомобила с превишена скорост. В случай, че водачът на л. а. м.
"**********" бе спазил задължението, произтичащо от правилото, регламентирано в
чл. 50 ЗДвП вр. чл. 31 ЗДвП, до удар не би се стигнало.
Изложеното обуславя извод, че в случая не е установена една от предпоставките
за възникване на регресното право на застрахователят по застраховка “Каско”, платил
обезщетение, а именно- противоправно поведение на водача на автомобил м.
„**********“, застрахован при ответното дружество, което да е станало основание за
реализиране на процесното ПТП, което обуславя неоснователността на предявения иск
с правно основание чл. 411 КЗ и неговото отхвърляне.
По отношение на иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД:
По делото не се установи наличието на главно изискуемо парично вземане в
полза на ищеца, основание за начисляване и претендиране на мораторно обезщетение в
размер на законната лихва за забава. В тази връзка, искането на ищеца за осъждане на
ответното дружество за заплащане на стойността на претендираното акцесорно
вземане следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По отношение на разноските по делото:
При този изход на спора, при съобразяване на нормативната уредба в чл. 78, ал.
3 ГПК, право на разноски има ответникът. Същият е направил искане за присъждане
на разноски и е представил доказателства за извършването им своевременно. Предвид
изложеното, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 415 лева
(депозит за възнаграждението на вещо лице в размер на 250 лева, депозит за
възнаграждението на свидетел в размер на 60 лева, държавна такса за издаване на
съдебно удостоверение в размер на 5 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*****************АД, с ЕИК *************,
против „****************” АД, с ЕИК *************, за сумата 9768 лева,
представляваща платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица №
************, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 18.07.2019г., за
7
което е образувана щета № *************, с правно основание чл. 411 КЗ, като
неоснователен и за сумата 1771,80 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 30.11.2019г.- 16.09.2021г., с правно основание
чл. 86 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА „*****************АД, ЕИК *************, да заплати на
„****************” АД, с ЕИК *************, сумата 415 лева, представляваща
направени пред първоинстанционното производство разноски, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8