Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2019г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия Д.
Станева адм. дело № 3488/2018г. по описа на Административен съд
Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по жалба на М.В.И. *** против
отказ за издаване на
удостоверение за търпимост за строеж, разположен в ПИ с идентификатор 10135.2515.509, обективиран в писмо изх. № АУ119565ПР_001ПР/12.12.2018г. на Главния архитект на Район „Приморски“ при Община Варна. Жалбоподателят счита
обжалвания отказ за неправилен и незаконосъобразен; сочи, че още през 2010г.
административен съд – Варна е постановил решение, с което преписката за
одобряване на ПУП-ПУР за с.о. „Ален мак“ за частта от ПИ 509 е върната за ново
произнасяне на Общински съвет – Варна, но до момента такова няма. Поради
изложеното моли съда да отмени обжалвания отказ. В съдебно заседание поддържа
жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната страна редовно
призована не изпраща представител в съдебно заседание.
Жалбата е депозирана от
надлежна страна, с правен интерес от оспорването. Обжалваният отказ е връчен на
жалбоподателя на 17.12.2018г. видно от представеното на л.22 от делото известие
за доставяне, а жалбата е подадена в съда на 18.12.2018г. т.е. в
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за основателна по следните съображения:
Жалбоподателят се
легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 10135.2515.509 в с.о.“Ален
мак“, гр. Варна въз основа на нот.акт № ***, том ІІ, дело № ****/ **.**.19**г. Именно в качеството си на собственик на имота и на
съществуващата в него жилищна сграда, М.В.И. е подал до главния архитект на
район „Приморски“, Община Варна, Заявление с вх.№ АУ119565ПР/06.12.2018г. за
издаване на удостоверение за търпимост на жилищната сграда в имота. Като
приложения към заявлението е представен цитирания по-горе титул за собственост,
нотариално заверена декларация за периода на извършване на строителството,
скица на имота от СГКК- Варна.
Във връзка със
заявлението, до М.И. е изпратено процесното писмо АУ119565ПР_001ПР/12.12.2018г., с
което Главният архитект на Район „Приморски“ уведомява заявителя, че за имота
няма влязъл в сила ПУП – ПУР и няма друг предходен план за имота, по който да
бъде изследвна възможността за търпимост на строежа.
При изложената по-горе фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Обжалваният оказ е
издаден от компетентния орган по пар.127,ал.1
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ вр. с чл.145,ал.1 от ЗУТ – Главният архитект на Район „Приморски“ при
Община Варна.
Настоящият състав счита,
че след като заявлението за издаване на удостоверение за търпимост е подадено
на 06.12.2018г., то производството се развива по реда на новата правна норма -
§ 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ - ДВ, бр. 82 от 2012г., в сила от
26.11.2012г., а не по реда на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. До този извод съдът
достигна след анализ на Закона за нормативните актове /ЗНА/, съществуващата
съдебна практика и въз основа на общите принципи в административното
съдопроизводство. Макар в цитирания ЗНА да е уредена изрично само хипотезата на
изрична отмяна на нормативните актове – чл.11, ал.3, то позитивното право в
Република България познава и института на мълчаливата отмяна на нормативни
актове. При това тази отмяна може да е частична или пълна като при частичната,
неотменената част действа заедно с новия закон. В тази хипотеза новият акт, без
да указва изрично кои правни норми отменя, предвижда правила уреждащи по
различен начин хипотезите, които са били уредени досега в предходната правна
норма. В този случай мълчаливата отмяна
се основава на презумпцията, че в правния мир не могат да съществуват
две правни норми, които да уреждат едно и също обществено отношение по различен
начин, в случая – реда и критериите за установяване търпимост на строежите.
Това се подкрепя и от факта, че и двете цитирани норми - §16, ал.1 от ПР на ЗУТ
и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са равнопоставени по степен и ранг в
йерархичната структура на нормативните актове, като указаният в пар.127 краен срок
– до 31.03.2001г., поглъща срока
по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ – до
07.04.1987г. Предвид изложеното дотук, съдът приема, че в конкретния казус
административният орган е следвало да извърши преценка за наличието или липсата
на условията за прилагане на нормата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ – строежът
доказано да е изграден преди 31.03.2001г. и да е бил допустим по разпоредбите,
които са действали по времето, когато е извършен, или по действащите разпоредби
на този закон /ЗУТ/. В случая от издаденото от органа писмо единствено става
ясно, че се отказва издаване на удостоверение за търпимост, но не са ясни мотивите за отказа – писмото не съдържа ясно посочване на
фактически и правни основания за отказа, не съдържа ясна разпоредителна част т.е.
то не отговаря на изискванията за форма на ИАА, въведени с нормата на чл.59 от АПК. Така например, не е ясно дали
твърдяната от органа липса на влязъл в сила ПУП – ПУР е единствената
причина за постановения отказ т.е. налице е основанието по чл.146 т.2 от АПК за отмяна на оспорения акт –неспазване на
установената от закона форма. Липсата на ясни мотиви винаги представлява такова
основание за отмяна, тъй като тя възпрепятства осъществяването на съдебен
контрол върху акта, а събраните в хода на делото
доказателства, не могат да заместят липсващите мотиви на компетентния орган, както
е невъзможно липсата да бъде преодоляна и посредством мотивите към настоящия
съдебен акт. Освен така посоченото основание за отмяна по чл.146 т.2 от АПК, налице е и друго такова по чл.146 т.3 от АПК,
именно съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила, тъй като органът в пълно противоречие
с изискванията на разпоредбата на чл.35 от АПК, не е изяснил всички релевантни
за приложимата норма на пар.127 факти и обстоятелства – административната
преписка не съдържа данни за събирани от органа в тази посока доказателства. След
отмяната на отказа, необходимо е съгласно чл.173 ал.2 от АПК преписката да бъде върната на органа, който при новото си
произнасяне следва да мотивира своя акт при пълно съответствие с
изискванията на разпоредбата на чл.59 от АПК, ако този акт представлява отказ –
мотивиране не е необходимо само при позитивен акт, тъй като тогава директно се
пристъпва към издаване на удостоверение за търпимост. Що се касае до правилното
приложение на административнопроизводствените правила, необходимо е органът
първо да събере необходимите доказателства за установяване наличието у
жалбоподателя И. на правен интерес от исканото удостоверение за търпимост и
едва след това да събира доказателства по същество с оглед установяване
наличието или отсъствието на предпоставките на приложимия материален закон по
нормата на пар.127,ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Представената от жалбоподателя И.
и приложена към преписката нотариално заверена на 10.07.2013г. декларация, установява
времето на извършване на строежа - юли –
август 1999г. при пълно съответствие с разпоредбата на пар.127 ал.9 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Предвидените в разпоредбата на
пар.127,ал.1 два момента от значение за допустимостта ,определени от сега
действащите разпоредби и от тези действали по време на извършването на строежа,
се намират помежду си в съотношение на алтернативност т.е. за да е налице
търпимост, достатъчно е наличието на допустимост към един от посочените два
момента,или по аргумент на обратното, търпимост не е налице ,ако и към двата
момента липсва допустимост.
Наред с горното следва
да се има предвид и това, че още през 2010г. Административен съд – Варна е
постановил решение, с което преписката за одобряване на ПУП-ПУР за с.о. „Ален
мак“ за частта от ПИ 509 е върната за ново произнасяне на Общински съвет –
Варна. Решението е влязло в законна сила на 01.11.2010г. и оттогава подлежи на
изпълнение. Всяко следващо произнасяне на Общински съвет – Варна, което
противоречи на това решение ще бъде нищожно, съгласно чл.177 ал.2 от АПК.
Следователно, не може да бъде отказано на жалбоподателя одобряване на ПУП-ПУР,
с който се предвижда регулационните граници да съвпаднат с имотните му граници.
От неправоморното си поведение, свързано с неизпълнение на влязлото в сила
горецитирано съдебно решение, общинската администрация не може да черпи изгодни
за себе си правни последици. Поради тази причина, не може да се отказва на М.И.
разглеждането на въпроса относно търпимостта на въпросната постройка и ограда,
само защото за имота му не е налице влязъл в сила ПУП-ПУР на с.о.”Ален мак” и
няма действащ ПРЗ.
Предвид изхода на спора, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя направените по делото разноски, доказани в размер на общо 260лв.,
съобразно представения списък. На основание чл.46, ал.1, т.1 от ЗМСМА, кметът
на район или кметство изпълнява бюджета на общината в частта му за района или
кметството. Поради това разноските сторени в производството от жалбоподателя
следва да се платят от бюджета на органа издал оспорения административен акт, а
именно район „Приморски“ при Община Варна.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ отказ на Главния архитект на Район „Приморски”, Община
Варна за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх. № АУ119565ПР_001ПР/12.12.2018г. по подадено от М.В.И. Заявление вх.№
АУ119565ПР/06.12.2018г.
ВРЪЩА преписката на
същия орган за ново разглеждане съобразно дадените в мотивите на това
решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Район „Приморски“ да заплати на М.В.И., ЕГН ********** *** сумата от 260лв./двеста и шестдесет/,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Административен
съдия: