О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Русе, 21.10.2020 г.
Русенският районен съд, IX-ти граждански състав, в закрито заседание, в състав:
Председател: ВАСИЛ ПЕТКОВ
като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 6490 по описа за 2019г., за да се
произнесе, съобрази:
Ищеца П.М.Ц.
е депозирала пред Административен съд- Русе искова молба против Апелативен съд-
Велико Търново за заплащане на 10 хиляди лева обезщетение за вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия на ответника. Ищцата сочи три групи обстоятелства като
източник на вредите- процесуални нарушения при разглеждане на в.гр.дело №
471/2017г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново, „незачитане правото ми
на защита и справедлив процес в разумен срок“, и нарушения при обработването на
личните данни на ищцата. Искът за вреди
свързани с обработването на личните данни на Ц. е оставен без разглеждане от
Административен съд- Русе и делото е изпратено на Русенски районен съд за
произнасяне по иска за вреди от извършени процесуални нарушения.
Искът за
вреди от настъпили в резултат на извършени процесуални нарушения е недопустим.
Съгласно
чл. 132 ал.1 от Конституцията на република България
При осъществяване на съдебната власт
съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска
отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове,
освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
Съответно
съдилищата не носят гражданска отговорност за вреди от служебни действия и за
постановените актове от магистратите, тъй като тази отговорност е обусловена от
отговорността на съответните магистрати. Изключения от това принципно положение
са предвидени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, съгласно който държавата отговаря за
вредите от незаконно обвинение, задържане под стража, налагане на наказание по
НК или административно наказание, които впоследствие са били отменени, както и
в някои други хипотези на нарушаване на основни лични права. Постановяването на
съдебен акт в гражданско производство, който впоследствие се е оказал незаконен
и е бил отменен не е сред основанията за възникване на отговорност на държавата
за вреди.
По изложените съображения всички доводи на ищцата за
извършени от съда процесуални нарушения не обосновават отговорност на съда дори
и съответните нарушения да са били извършени, тъй като няма норма, която да
предвижда такава отговорност. Има изрична конституционна норма в обратния
смисъл, която изключва отговорността на магистратите (а от там и на съдилищата)
за постановените актове и за процесуалните действия по делата, поради което
претенцията е и извън обхвата на чл. 49 от ЗЗД.
Единствената претенция на ищцата, която може да бъде свързана
с правна норма, обосноваваща отговорност на Апелативен съд-
Велико Търново, е за вреди от „незачитане правото ми на защита и справедлив
процес в разумен срок“. Съгласно чл.2б от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди:
Държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
Съгласно чл. 8 ал.2 от ЗОДОВ
Гражданите и юридическите лица могат да
предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е
изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната
власт, по която няма постигнато споразумение.
Съдът е указал на ищцата да представи доказателства за наличието на
предпоставката по чл.8 ал.2 от ЗОДОВ, но в дадения срок това указание не е
изпълнено. Производството е недопустимо, тъй като не се установи да е
осъществена специфична процесуална предпоставка посочена в чл.8 ал.2 от ЗОДОВ. Мотивиран
така съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 6490/2019г. на РРС.
Районен съдия: