О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е № 1379
гр. Пловдив,
13.12.2019г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА
АТАНАСКА АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от
съдия Анастасова ВЧНД № 2168 по
описа на съда за 2019г., намира следното:
Производството е по чл.243 ал.7
от НПК.
Образувано е по постъпила частна
жалба от И.Х.Г., чрез защитника му адв. Е. Н., против Определение №
234/09.10.2019г., постановено по ЧНД № 676/2019г. по описа на РС Асеновград, III н.с., с което
е отменено Постановление от 18.07.2019г. на РП Асеновград за частично
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
100/2018г. по описа на РУ Асеновград за извършени престъпления по чл.347 ал.1
от НК и чл.323 ал.1 от НК, водено срещу обв. Г..
В жалбата се твърди, че
обжалваното определение е незаконосъобразно, необосновано и следва да бъде
отменено. Изложени са съображения за недопустимост на жалбата срещу
постановлението за прекратяване на наказателното производство, като подадена от
лице, което не попада в категорията на лицата по чл.243 ал.4 от НПК и което
няма право на жалба, както и извън определения за това срок. Предвид горното е
направено искане обжалваното определение да бъде отменено, жалбата оставена без
разглеждане, а производството по делото прекратено. Направено е и алтернативно
искане в случай, че не бъдат приети аргументите за недопустимост на жалбата, а
именно определението да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано,
респ. потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Пловдивски окръжен съд,
проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение,
във връзка и с изложените в жалбата съображения, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
Досъдебно производство № 100/2018г.
по описа на РУ Асеновград е водено срещу И.Г., като с Постановление от
11.02.2018г. същият е привлечен като
обвиняем за престъпления по: чл.323 ал.1 от НК за това, че на 07.02.2018г. в
гр. Асеновград, обл. Пловдив самоволно, не по установения от закона ред, е
осъществил едно оспорвано от другиго – от ръководството на „***“ ООД гр.
Пловдив чуждо предполагаемо право на владение и ползване на
кабелно-разпределителна мрежа за предоставяне на радиотелевизионни сигнали и
интернет в гр. Асеновград до абонати на „***“ ООД гр. Пловдив; чл.347 ал.1 от НК
за това, че на 07.02.2018г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив е повредил
телевизионна уредба и линия за предоставяне на телевизионни сигнали и интернет
и с това е прекъснал и попречил на съобщенията на 185 бр. абонати физически
лица на „***“ ООД гр. Пловдив да ползват прием на кабелна и цифрова телевизия и
интернет; по чл.325 ал.1 от НК за това, че на 07.02.2018г. в гр. Асеновград,
обл. Пловдив е извършил непристойни действия – агресивно поведение, изразяващо
се в предизвикване на конфликти с множество лица – абонати на „ТВ САТ КОМ“ ООД гр. Пловдив, многократно
отправяне на закани, че „ТВ САТ КОМ“ ООД гр. Пловдив повече няма да съществува
и той ще продължава да реже кабелите за пренос на сигнал за телевизия и
интернет към абонатите, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото.
С Постановление от 18.07.2019г.
на РП Асеновград наказателното производство е прекратено, като е прието, че
срязването на разположените в подземната канала мрежа, изградена във връзка с
доставка на кабелна телевизия и интернет, кабели лично и по нареждане от обв. Г.
не реализира състава на престъплението по чл.347 ал.1 от НК от обективна страна
с оглед специфичния предмет на посегателство. Прието е, че доколкото в случая
се касае за въздействие върху коаксиални кабели за пренос на интернет и сигнал
да кабелна телевизия, не се касае за повреда, инкриминирана по горния текст,
тъй като този престъпен състав не предвижда такъв обективен елемент. Наред с
горното е посочено и това, че в хода на разследването не е било установено
вследствие на тези действия от страна на обвиняемия да са били прекъснати или
препятствани съобщенията предвид наличието на множество алтернативни източници,
в това число и ефирна телевизия.
Прокурорът е приел, че
извършеното от обв. Г. не осъществява и състава на чл.323 ал.1 от НК, доколкото
съобразно установената съдебна практика само страните по конкретно
правоотношение могат да бъдат извършител или пострадал от това престъпление, от
което следвал извод, че съществуващият спор, като елемент от състава на
престъплението, следва да бъде между физически лица. В случая спорът за
ползването на каналната мрежа и съоръженията съществувал между „***“ ООД и „***“
ООД, т.е. обвиняемият е чуждо на правния спор лице и като такъв не може да бъде
субект на престъплението. Предвид горното и на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.
чл.24 ал.1 т.1 от НПК прокурорът е прекратил наказателното производство.
С обжалваното определение съдът е
отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство, като е
приел, че за крайните изводи относно съставомерността на извършеното от обв. Г.
следва да се установи чия собственост са били техническите средства, както и по
какъв начин сигналът, предоставян от „***“ ЕООД, е достигал до абонатите на
оператора, какви точно услуги са били предоставяни на абонатите на „***“ ЕООД,
посредством какви технически средства и дали това е ставало чрез собствена на
дружеството мрежа или са ползвали под наем такава, както и от какви елементи се
е състояла тази мрежа. Първоинстанционният съд е посочил, че за същите
обстоятелства следва да се съберат и доказателства за мрежата на „***“ ЕООД,
едва след което да се прецени доколко е налице осъществен състав на
престъпление по чл.347 ал.1 от НК, както и дали не се касае за деяние, свързано
с унищожаване или повреждане на елементи от далекосъобщителната мрежа, т.е.
дали не е налице състава на чл.216 ал.5 от НК.
Като основателна е преценена
жалбата и по отношение на прекратяването на наказателното производство във
връзка с престъплението по чл.323 ал.1 от НК, доколкото не е била изяснена
същността на спора.
Неоснователни са възраженията за
недопустимост на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Действително същата е подадена от А. Ц., относно което лице и във
връзка с дадените от съда указания, са представени доказателства, че е
упълномощен да представлява „***“ ЕООД, както и че именно в това му качество е
подал жалба срещу постановлението на РП Асеновград. По делото е представено
пълномощно, от което се установява, че К. К. К., действащ в качеството си на управител
и законен представител на „***“ ЕООД, на основание чл.26 от ТЗ, е упълномощил А.
Ц. да представлява дружеството пред всички физически и юридически лица,
държавни и общински органи, както и пред всякакви други лица и организации, като
извърша от името и за сметка на дружеството всички действия, свързани с
обичайната му търговска дейност, както и да представлява дружеството пред
съдебни и съдебно-изпълнителни органи, като преупълномощава правоспособни лица
съгласно чл.32 от ГПК, които да го представляват при завеждане на искове и
водене на дела /граждански, административни и др./, включително с посочените в
пълномощното права. Пълномощното е нотариално заверено на 10.06.2016г.
Действително посочено е, че лицето е упълномощено да преупълномощава
правоспособни лица съгласно чл.32 от ГПК, които именно да представляват
дружеството във връзка с посочените в пълномощното права. Това обаче е с оглед
посочената разпоредба от ГПК, съгласно която в гражданското производство
представители по пълномощие на учрежденията, предприятията, юридическите лица и
едноличните търговци могат да бъдат юрисконсултите или други служители с
юридическо образование. Що се отнася до разпоредбите на чл.100 и чл.91 от НПК,
то същите касаят повереника, какъвто в случаите, в които става въпрос за
юридическо лице може да бъде лице, упражняващо адвокатска професия. Наред с
горното обаче юридическите лица могат да бъдат представлявани и от лицата,
които ги управляват и представляват. В случая, както беше посочено, управляващият
и представляващ „***“ ЕООД е упълномощил А. Ц. да представлява дружеството.
Неоснователно е и възражението,
че жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство
е подадена извън определения за това срок. Действително върху всяка една
страница от жалбата е посочена датата 31.07.2019г., което изцяло съвпада с
посочената дата на входящия номер на същата в РП Асеновград и няма спор, че
жалбата е постъпила в деловодството на прокуратурата именно на посочената дата.
От значение обаче е датата, на която жалбата е подадена, а това, видно от
представения по делото пощенски плик, е станало на 29.07.2019г., поради което и
доколкото същата се явява подадена в предвидения от чл.243 ал.4 от НПК 7-дневен
срок за обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, което е било връчено лично на А. Ц. на 22.07.2019г., следва да се
приеме, че е в рамките на законоустановения срок. Доколкото именно това е
пликът, приложен към материалите по делото, който е с подател А. Ц. и получател
РП Асеновград, с дата на изпращане, следваща тази на връчване на обжалваното
постановление, следва да се приеме, че именно с него е била изпратена жалбата.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Обстоятелствената част на
постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да включва
освен описание на фактическите обстоятелства, приети за установени по делото, и
анализ на доказателствения материал, като при противоречия на доказателствата е
необходимо да се изложат съображения кои от тях и защо се приемат, едва след
което да се изложат мотиви. Постановлението следва да е мотивирано в достатъчна
степен, така че да позволява да бъде проверен изложеният в него извод и да се
прецени неговата правилност.
Както правилно е посочил
първоинстанционният съд в постановлението за прекратяване на наказателното
производство не са изложени обстоятелства относно собствеността на оптичните и
коаксиални кабели, които са били прерязани и кутиите, които са били премахнати
от обв. Г. и неговите служители. Посочено е, че чрез тези действия е бил
прекъснат сигналът за цифрова телевизия и оптичен интернет на абонатите на „***“
ЕООД, но действително за крайните изводи относно съставомерността на
извършеното следва да се установи и чия собственост са били техническите
средства, върху които е имало въздействие.
В обжалваното постановление нито са
изложени обстоятелства относно това, нито са анализирани събраните
доказателства в тази връзка. Като свидетели в хода на досъдебното производство
са разпитани служители на „***“ ЕООД – К. С. М., А. С. С., В. Я. Б., П. С. С.,
които в показанията си твърдят, че прерязаните от обв. Г. и от служителите му
кабели, както и демонтираните от тях усилватели, са били собственост на „***“
ЕООД, чрез които дружеството е предоставяло сигнал до своите абонати. В този
смисъл са и показанията на свидетелите А. Ц., Д. Й. М. /полицейски служител в
ПКП в РУ Асеновград, който след получения сигнал във връзка с прерязването на
кабелите и премахването на кутиите посетил местата, където се намирали
процесните шахти/, а така също и от показанията на св. Г. Д. М. /управител на „***“
ООД/. В подкрепа на изложеното от служителите на „***“ ЕООД са и показанията на
разпитаните в досъдебното производство абонати, на които дружеството е
предоставяло цифрова телевизия и интернет, доколкото от тях се установява, че
на посочената дата 07.02.2018г. в часовете, в които се е случвало срязването на
кабелите, е прекъсвал подаваният до тях сигнал. Следва да се отбележи и това,
че в обясненията си обв. Г. посочва, че при констатирано незаконно
присъединяване към мрежата на „***“ ЕООД на чужди субекти, които не са техни
абонати, а такива, на които конкурентната фирма „***“ ЕООД е пуснала кабел към
тяхната преносна мрежа, се налага изключване на сигнала, след което се
отстраняват чрез срязване неправомерно присъединилите се субекти. По този начин
са се случили нещата и на 07.02.2018г., когато техници на „***“ ЕООД
преустановили достъпа до мрежата на дружеството чрез физическото отстраняване
на кабелите на ползватели, включили се нерегламентирано. Наред с горното
обвиняемият посочва, че всички тези действия на неговите служители са
извършвани винаги с негово знание и съгласие. Както беше посочено по-горе прокурорът
нито е анализирал тези доказателства, нито е посочил какво приема за установено
въз основа на тях. Освен това по делото не са разпитани в качеството на
свидетели служителите на „***“ ЕООД – А. В. Т. и Х. П. П., посочени в
обжалваното постановление като лицата, които ръководени лично от обвиняемия са
рязали кабели и премахвали кутии и които са били установени на място от
изпратените автопатрули.
Действително по делото са
представени Удостоверение № 91/24.08.2011г. за въвеждане в експлоатация на
строеж четвърта категория „Кабелна мрежа на „***“ ЕООД – Асеновград –
разширение“ с приложен към него опис на разширение на кабелната мрежа на
дружеството. Приложени са и Решение № 1116/25.04.2014г. по адм. д. №
2782/2011г. по описа на АС Пловдив, влязло в сила на 27.05.2014г., Определение
№ 1101/15.05.2017г. и Определение № 2287/14.11.2018г. по гр. д. № 1465/2014г.
по описа на ОС Пловдив, влязло в сила на 06.04.2019г.
Останалите, посочени в жалбата
срещу определението на първоинстанционния съд строителни документи и съдебни
актове, а именно Разрешение за стоеж на обект 4 категория, на основание чл.147
ал.1 т.6 от ЗУТ № 350/26.11.2010г., касаещо изтегляне на оптични кабели,
Разрешение за строеж на обект 4 категория, на основание чл.137 ал.1 т.4 от ЗУТ
№ 46 от 11.03.2015г., касаещо построяване на „кабелна мрежа на „***“ ООД“,
както и Решение № 2624/01.12.2014г. по адм. д. № 2128/2013г. по описа на АС
Пловдив, влязло в сила на 01.12.2014г., не са приложени към материалите по делото,
поради което и същите не биха могли да бъдат коментирани.
От представителя на прокуратурата
обаче не са коментирани дори и приложените към досъдебното производство
строителни книжа и съдебни актове и не са направени каквито и да било правни
изводи, а такива следва да съдържа постановлението за прекратяване, доколкото
именно те подлежат на проверка от съда и които трябва да бъдат мотивирани в
достатъчна степен, така че да може да бъде преценена тяхната правилност.
Прокурорът следва едва след като обсъди събраните по делото доказателства да
направи своите изводи, като в случай на необходимост бъдат събрани и
допълнителни такива предвид наличните по делото данни за издавани в продължение
на годините множество разрешения за строеж свързани с изграждане на мрежата и
сключвани договори, чрез които именно става прехвърлянето на права. Както е
посочено в определението на първоинстанционния съд, от една страна, следва да
се установи собствеността на кабелите и кутиите, които са били прерязани и
премахнати от обв. Г. и неговите служители, чрез които е бил прекъснат сигналът
на абонатите на „***“ ЕООД, както и останалите, посочени от съда обстоятелства,
а именно по какъв начин сигналът, предоставян от „***“ ЕООД, е достигал до
абонатите на оператора, какви точно услуги са били предоставяни на абонатите на
„***“ ЕООД, посредством какви технически средства и дали това е ставало чрез
собствена на дружеството мрежа или са ползвали под наем такава, както и от
какви елементи се е състояла тази мрежа, като за същите обстоятелства следва да
се съберат и доказателства за мрежата на „***“ ЕООД. Това, както беше посочено
по-горе, може да стане едва след като бъде направен анализ на събраните по
делото доказателства, както и след събиране на допълнителни такива, в това
число и приобщаване към материалите по делото на строителните книжа и
документите, съставени във връзка със сключените сделки на разпореждане с
изградените електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях
инфраструктура.
Относно изложеното в
постановлението във връзка с предмета на посегателство, а именно коаксиални
кабели за пренос на интернет и сигнал за кабелна телевизия, повредата на които
според прокурора не е инкриминирана по смисъла на чл.347 ал.1 от НК, следва да
се отбележи, че преди да направи изводите си в тази насока представителят на
прокуратурата следва да обсъди и разпоредбите на Закона за електронните
съобщения /ЗЕС/, свързани с електронните съобщения, след което да се прецени
характерът на кабелната електронно-съобщителна врежа /КЕСМ/ и едва след това
дали е налице осъществен състав на престъпление. Както правилно е посочил и
първоинстанционният съд прокурорът следва да обсъди и дали не е налице съставът
на чл.216 ал.5 от НК.
Не може да бъде споделен и
направеният в постановлението извод, че в хода на разследването не било
установено вследствие на действията на обв. Г. и неговите служители да са били
прекъснати или препятствани съобщенията, предвид наличието на множество
алтернативни източници, в това число и ефирна телевизия, което е в противоречие
с изложеното в обстоятелствената част на постановлението, установено въз основа
на събраните по делото доказателства, че в резултат на прерязването на кабелите
и премахването на кутиите е бил прекъснат сигнала за цифрова телевизия и
оптичен интернет на абонатите на „***“ ЕООД.
Относно повдигнатото на обв. Г. обвинение по
чл.323 ал.1 от НК следва да се посочи, че действително субект на престъплението
може да е само лице, което е страна по конкретен правен спор. Обективната
страна на самоуправството изисква изпълнителната дейност да е предпоставена от
съществуването на правен спор между субекта на деянието и друго лице, като е достатъчно
да е възникнало спорно право, без е необходимо спорът непременно да е бил
обективиран пред съд, поради което е достатъчно насрещната страна да е изразила
несъгласие със самото съществуване на въпросното право или поне с избрания от
дееца начин за неговото осъществяване. Допълнително условие, наложено в
практиката, е спорното право да е имуществено, т.е. да има
материални измерения. Субект на
самоуправството може да е не само конкретното лице, страна по спора, но и негов
представител, като видът на представителството е без значение /законово или
чрез правна сделка; доброволно или задължително и т.н./.
Съображението
на прокурора, за да приеме, че не е осъществено самоуправство от страна на обв.
Г. е, че същият бил чуждо на правния спор лице, доколкото спорът за ползване на
каналната мрежа и съоръженията фактически бил между дружествата „***“ ЕООД и „***“
ЕООД. Както правилно е посочил първоинстанционният съд необходимо е да се
изясни същността на спора, както и съществувал ли е такъв към инкриминираната
дата, който спор да е предпоставил изпълнителната дейност от обективната страна
на това престъпление, едва след което да се направи извод налице ли е осъществен
състав по смисъла на чл.323 ал.1 от НК.
Предвид изложеното делото следва
да бъде върнато на РП Асеновград за обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства съгласно разпоредбата на
чл.14 от НПК, едва след което да бъде направен извод относно наличието или
липсата на престъпление.
По изложените съображения жалбата
се явява неоснователна, а атакуваното определение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърденото.
Мотивиран от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 234/09.10.2019г., постановено по ЧНД № 676/2019г. по описа на
РС Асеновград, III н.с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: