Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1392/ 2020 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Р.Ж. срещу „К.К.“
ЕООД, *** искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ за отмяна
като незаконно уволнението, извършено със заповед № 06/03.12.2019г. и заповед №
7/03.12.2019г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„специалист с контролни функции, търговия“ и за заплащане на сумата от 3 600
лв., претендирана като обезщетение за оставяне без работа поради уволнението,
считано от 03.12.2019г., но за не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 03.02.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
Исковете се основават
на твърдения, че ищецът Р.Ж. е заемал в ответното дружество „К.К.“ ЕООД, явяващо се лидер в продажбата на ресторантьорско оборудване, длъжността „специалист с
контролни функции, търговия“, въз основа на трудов договор с уговорено брутно
трудово възнаграждение в размер на 600 лв.
Поддържа се, че на
03.12.2019г. работодателят е упражнил потестативното
си право да прекрати трудовото правоотношение със заповед № 7/03.12.2019г., на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, предхождана от друг акт на
ответното дружество, с което на ищеца е наложено наказание „дисциплинарно
уволнение“, за това, че на следните дати: 16.11.2019г., 17.11.2019г.,
23.11.2019г., 24.11.2019г. и 26.11.2019г. е използвал поверения му служебен
автомобил „Фолксваген голф“, рег. № ********, собствен на дружеството, в извън
работно време за задоволяване на лични цели“, на осн.
чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ.
Ищецът счита издадените
заповеди за незаконосъобразни. Актът на работодателя за налагане на
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ не е мотивиран, тъй като не
се посочва конкретната хипотеза на цитираната разпоредба – злоупотреба с
доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения.
Отделно, наложеното наказание е несъответно на извършеното нарушение, ако
такова бъде установено.
Поддържа се още, че
служителят не е извършил нарушение на трудовата дисциплина. Сочи се, че през
месец април 2019г. е получил от работодателя служебен автомобил „Фолксваген
голф“, рег. № ********, позволяващ му да изпълнява служебните си задължения:
извършване на мониторинг и контролни функции на пазара в съответната област –
туризъм и ресторантьорство. Използването му не е било строго регламентирано и в
знак на добра воля и допълнително стимулиране работодателят е позволил
процесния автомобил да бъде използван от, респ. до дома на служителя, през
празнични и почивни дни.
Релевирано е възражение
за злоупотреба с право, тъй като преди налагане на дисциплинарното наказание,
служителят е отхвърлил предложението на работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение на друго основание – поради съкращаване на щата.
Съединеният в условията
на евентуалност иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ е основан на твърдения, че за
времето от прекратяване на трудовото правоотношение до настоящия момент,
служителят не е започнал работа при друг работодател, поради което и ответникът
дължи обезщетение за принудителна безработица. С оглед изложеното настоява за
уважаване на предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1. т. 1, т. 3 КТ.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът „К.К.“ ЕООД твърди, че уволнението е
законосъобразно, извършено при предварително изискани и получени писмени
обяснения, въз основа на мотивирана писмена заповед при съобразяване на
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ.
Работодателят признава,
че е предоставил на Р.Ж. служебен автомобил за изпълнение на вменените му в
длъжностната характеристика трудови задължения, но не и за задоволяване на
лични нужди, респ. нужди на членовете на семейството му без възможност за
ползването му през почивни и празнични дни и по време на платен годишен отпуск.
На посочените в
заповедта на работодателя дати е видно, че в почивни дни – 16 и 17.11.2019г.
автомобилът е използван за лични нужди на територията на гр. Бургас, в което
населено място не се намират обекти, които „К.К.“
ЕООД обслужва.
Установявайки
неправомерното ползване на автомобила, законният представител е отправил устна
забележка въпреки която служителят в следващите почивни дни – 23 и 24.11.2019г.
отново е го е използван за лични цели, придвижвайки се с него на територията на
гр. Варна.
След повторно отправена
забележка, служителят е заявил искане за ползване на платен годишен отпуск, по
време на който е продължил да използва автомобила за лични цели, придвижвайки
се с него до в гр. София.
Поддържа се, че с
посоченото поведение служителят е злоупотребил с доверието на работодателя,
проявил е неуважение и незачитане на ясно изразената му воля.
Въз основа на
изложеното се настоява за отхвърляне на заявените претенции.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е, а и
събраните писмени доказателства установяват, че страните са били в трудово
правоотношение, считано от 18.03.2019г. /л. 17/, като Р.Ж. е приел да изпълнява
в „К.К.“ ЕООД длъжността „специалист с контролни
функции, търговия” при 8 – часов работен ден срещу заплащане на основно трудово
възнаграждение в размер на 600 лв. и допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит от 0, 6 % за всяка година стаж.
Ответникът „К.К.“ ЕООД извършва търговия на едро и дребно със стоки за
бита, ресторантьорство, барово и хотелско оборудване /******/.
Според длъжностната
характеристика за длъжността „специалист с контролни функции, търговия” /л.
45/, на г-н Ж. е възложено да бъде лоялен към работодателя, като не
злоупотребява с неговото доверие, не разпространява поверителни за него сведение
и пази доброто име на фирмата.
Безспорно е, че за
изпълнение на служебните си задължения работодателят е предоставил на Р.Ж. през
месец април 2019г. служебен автомобил „Фолксваген голф“, рег. № ********.
Със заповед №
6/03.12.2019г. на управителя Г.К., на осн. чл. 190,
ал. 1, т. 4 КТ /л. 56/, е наложено дисциплинарно наказание на Р. Ж., за това,
че на следните дати: 16.11.2019г., 17.11.2019г., 23.11.2019г., 24.11.2019г. и
26.11.2019г. е използвал поверения му служебен автомобил „Фолксваген голф“,
рег. № ********, собственост на работодателя в извънработно време за
задоволяване на лични цели, което нарушение е установено при преглед на GPS устройството, инсталирано в превозното средство, а със заповед №
7/03.12.2019г. ищецът е уволнен, на осн. чл. 330, ал.
2, т. 6 вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ /л. 57/.
В конкретния случай,
двете заповеди на работодателя, първата за налагане на дисциплинарно наказание,
а втората за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно
уволнение следва да се разгледат като единен акт, с който трудовото
правоотношение е прекратено поради дисциплинарно уволнение, още повече , че в
случая същите са издадени и връчени лично на служителя срещу подпис в един и
същи момент, а именно на 03.12.2019г. /л. 56 и л. 57/. В този смисъл решение № 10/04.07.2011г.
на ВКС по гр.д. № 533/2010г., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Безспорно е между страните, че преди налагане на
дисциплинарното наказание работодателят е поискал на 28.11.2019г. и приел
писмените обяснения на служителя на 29.11.2019г. /л. 42/.
В тях, г-н Ж. е посочил, че според функциите на
заеманата длъжност, автомобилът е необходим и предоставен от работодателя за
постоянен мониторинг на пазара и търговската мрежа. Част от мониторинга следва
да се осъществи на място в съответните търговски обекти, а за извършване на
по-прецизен анализ на пазара, интензитета в съответната търговска мрежа и
обекти е необходимо да бъде наблюдаван и в почивните дни. Именно поради тази
причина, работникът е посетил различни търговски обекти на посочените дати.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т. 3 КТ
С иска за признаване на
уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на
това потестативно право. Затова ищецът трябва да
посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички
факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му
упражняване. Тежестта на доказване законосъобразността на дисциплинарното
наказание лежи върху работодателя.
Първият спорен по делото въпрос е отговаря ли
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на изискванията на
чл. 195, ал. 1 КТ.
Императивната
разпоредба на чл. 195 ал.1 КТ въвежда изискване за мотивиране на заповедта за
дисциплинарно наказание. Тя трябва да съдържа данни за нарушителя, в какво се
състои нарушението, датата на която е констатирано, наказанието и законния текст, въз основа на
който се налага. Смисълът на тази разпоредба е работникът или служителят да
знае конкретната причина за дисциплинарното си уволнение. Той трябва да получи
пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението, за да може
евентуално да организира съдебната си защита.
В конкретния случай, дисциплинарното наказание е наложено
от работодателя с нарочна заповед, на осн. чл. 192,
ал.1 КТ в изискуемата от закона писмена форма, подписана от Георги Кулински, в качеството му на управител на „К.К.“ ЕООД.
В нея е посочен нарушителят – Р.Ж., нарушението и
времето на неговото извършване – използване на служебен автомобил в извън
работно време на 16.11.2019г. /събота/, 17.11.2019г. /неделя/,
23.11.2019г. /събота/, 24.11.2019г. /неделя/ и на 26.11.2019г. /вторник/, наказанието - „уволнение” и законния текст /чл. 190, ал. 1 т. 4 КТ/.
Разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ посочва, че
дисциплинарно уволнение може да се налага за злоупотреба с доверието на
работодателя или за разпространяване на поверителни за него сведения.
В заповедта за уволнение не е конкретизирано кое от
нарушенията, визирани в чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, е извършено от уволнения
служител. Въпросът определил е работодателят точна правна квалификация на
дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на уволнението, тъй
като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е
дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта
за уволнение.
Съдът, като съобрази, че в двете заповеди
съставляващи един акт на работодателя, са посочени допуснатите дисциплинарни
нарушения, момента на извършването им и основанието, на което се прекратява
трудовия договор – дисциплинарно уволнение намира, че описаните нарушения на
трудовата дисциплина дават пълна възможност за съдебна защита на уволнения
служител – за оспорване на фактите, изложени в заповедта за уволнение, поради
което следва да се приеме, че заповедта за уволнение е изготвена в съответствие
с изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Мотивите за основанието, на което се
извършва прекратяването на трудовото правоотношение е злоупотреба с доверието
на работодателя, на осн. чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ. именно преди налагане на дисциплинарното
наказание са изискани и получени писмени обяснения във връзка с използването на
автомобила на посочените дати.
Следващият спорен по делото въпрос е дали
служителят е извършил соченото в уволнителната заповед нарушение на трудовата
дисциплина.
Работодателят по трудов
спор, в съответствие със правилата за разпределение на доказателствената
тежест, следва да докаже извършването на изброените в заповедта за уволнение
нарушения и ако не ги е доказал с допустимите по ГПК доказателствени средства
следва да се приеме, че уволнението е незаконосъобразно.
В решения № 80/
26.03.2010 г. по гр.д.№ 4679/ 2008 г., II г. о., № 86/ 25.05.2011 г. по гр.д.№
1734/ 2009 г., IV г. о., № 379/ 11.10.2011 г. по гр.д.№ 100/ 2011 г., ІV г.о.,
№ 542/ 07.02.2012 г. по гр.д.№ 1083/ 2010 г., IV г. о. се приема, че за да е
налице злоупотреба с доверието на работодателя, не е необходимо да е установено
извличане на материална облага за служителя или негов близък. Злоупотребата е
налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът е извършил
действия, компрометиращи оказаното му доверие, независимо дали действията са
извършени умишлено. Ако е налице умисъл, това утежнява нарушението и обуславя
налагането на по-тежко дисциплинарно наказание, но липсата му не дисквалифицира
нарушението като „злоупотреба с доверието на работодателя”. Не е елемент от
състава на нарушението и причиняването на имуществена вреда на работодателя.
Ако такава е настъпила, работникът носи и отговорност за обезщетение, но
липсата на вреда не изключва дисциплинарната отговорност.
В първото съдебно заседание, процесуалният
представител на Р.Ж. не оспорва, че на 16.11.2019г.,
17.11.2019г., 23.11.2019г., 24.11.2019г. и 26.11.2019г. служителят е използвал
поверения му служебен автомобил „Фолксваген голф“, рег. № ********, собственост
на работодателя в извънработно време.
Фактът, че автомобилът
е използван във всеки един от посочени дни се установява и от разпечатката от GPS на превозното средство. Данните сочат, че на 16.11.2019г. /събота/ и
17.11.2019г. /неделя/, автомобилът е използван на територията на гр. Бургас,
/л. 180/, на 23.11.2019г. /събота/ и на 24.11.2019г. /неделя/ в гр. Варна. На
26.11.2019г. /вторник/ служителят е ползвал платен годишен отпуск /л. 52/ в
който ден е пътувал от гр. Варна до гр. София.
Ищецът не твърди и не
доказва, че в посочените дни е използвал автомобила при изпълнение на
служебните задължения на територията на гр. Бургас и гр. София, респ. в гр.
Варна през почивните дни.
Ангажираните гласни
доказателства, чрез разпита на С.С., заемащ
длъжността „продавач консултант” в „К.К.“ ЕООД
установяват следните релевантни за делото факти: работодателят обслужва обекти
в гр. Варна, гр. Шумен, гр. Добрич, гр. Разград и гр. Търговище, а през летните
месеца и такива, намиращи се в к.к.”Златни пясъци” и по Южното Черноморие.
Притежава три
автомобила, два са паркирани до търговския обект /магазин/ на дружеството, а
третият - „Фолксваген голф” е бил
използван единствено и само от Р.Ж. до уволнението му през месец декември
2019г.
Г-жа С. не е
присъствала в деня, в който на г-н Ж. са предадени ключове за автомобила, нито
са били съставени документи, установяващи реда за използването му. Но,
установените от работодателя правила за използване на всички автомобили, са
еднакви за всички служители. Служебните автомобили се използват през работно
време от 09.00 ч. до 18.00 ч. във всеки един от дните от понеделник до петък.
Не се използват за лични цели, освен, ако работодателят не разреши това.
Автомобилът, използван от г-н Ж., е нощувал пред дома на служителя, за който
факт работодателят е дал разрешение, тъй като той е живеел извън гр. Варна и не
е разполагал с личен автомобил.
По време на оперативки,
една от които в края на лятото или началото на есента, към г-н Ж. са отправени
забележки да преустанови ползването на автомобила без разрешение на законния
представител.
В съвкупност
изявленията на страните и ангажираните гласни доказателства установяват по
безсъмнен начин, че работодателят е позволил на служителя да използва
предоставения му служебен автомобил само за изпълнение на задълженията,
възникнали по трудовото му правоотношение, вкл. и да се придвижва с него от и
до дома си, поради отсъствие на лично моторно превозно средство. Положителните
твърдения на служителя, че е имал право да ползва автомобила когато и както
намери за добре остават недоказани от ангажираните доказателства и изцяло
опровергани от показанията на г-жа С.. Фактът, че през месец април 2019г.
служителят е пътувал със служебния автомобил до градове по Южното Черноморие не
води до категоричен извод за изрично позволение за ползване на вещта през
празнични и почивни дни или в извънработно време, а по-скоро, че в конкретните
дни посочени в GPS разпечатката г-н Ж. е посещавал с
МПС обекти, обслужвани от търговеца за изпълнение на трудовите му функции.
Въпреки отправените
предупреждения да преустанови използването на автомобила в извънработно време,
респ. в почивни и празнични дни, служителят не се е съобразил с тях и е
продължил да ползва МПС, вкл. на посочените в уволнителната заповед дати, явяващи
се почивни дни и по време на ползван платен годишен отпуск.
Фактът на ползване на
автомобила във визираните в заповедта дати се установява както от изявлението
на пълномощника на ищеца, така и от разпечатките от GPS системата на превозното средство. Фактът, че на служителя са отправени
забележки и е бил помолен да прекрати ползването му се установява също от
показанията на г-жа С., плод на преки и непосредствени впечатления, които не са
разколебани от други допустими доказателствени средства.
Следователно, ищецът Р.Ж.
е извършил нарушение на трудовата дисциплина, съставляващо злоупотреба с
доверието на работодателя, защото действията му са компрометирали оказаното му
доверие.
Презумпцията по чл. 8 КТ не следва да се счита опровергана от служителя, чиято е и доказателствената
тежест, доколкото в процеса не се установява, че работодателят е използвал
законно допустими средства – отправяне на предложение за прекратяване на трудовото
правоотношение на друго основание – съкращаване на щата за постигане на една неправомерна
цел.
Доколкото ищецът е
въвел твърдение, че уволнението е извършено в нарушение на чл. 189, ал.1 КТ, то
съдът следва да обсъди доколко наложеното дисциплинарно наказание съответства
на тежестта на допуснатото нарушение, на обстоятелствата при които е извършено
и да извърши преценка за поведението на работника както по повод допуснатото
нарушение, така и с оглед цялостното му отношение към трудовите задължения. Съдът
следва да прецени тежестта на допуснатото нарушение и с оглед характера на
изпълняваната работа; с оглед спецификата на възложените трудови функции и
доколко последиците от допуснатото нарушение са повлияли или могат да повлияят
върху дейността на работодателя - доколко от неизпълнението им за работодателя
биха могли да настъпят неблагоприятни последици.
Доводът за незаконност
на уволнението поради извършването му в нарушение на чл. 189 КТ е
неоснователен. Съобразявайки, че нарушението на трудовата дисциплина е „тежко”,
че е извършено в рамките на пет дни, липсата на самокритичност в писмените и
обяснения по чл. 193 КТ, субективното отношение на уволнения служител към
извършеното, изразяващо се в пълно незачитане волята на работодателя,
настъпилите вреди за ответника в размер на разходите за гориво, съдът счита, че
наложеното наказание е съразмерно на допуснатото нарушение.
Други фактически
твърдения, въз основа на които уволнителното волеизявление може да бъде счетено
за незаконосъобразно, ищецът не е навел в исковата молба. Поради това искът за
отмяната на уволнението е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съответно
следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за оставане без работа.
При този изход на спора
в полза на ответника „К.К.“ ЕООД следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Н.Ж.,
ЕГН **********,***, ****** срещу „К.К.” ЕООД, ***
искове за отмяна като незаконно уволнението, извършено със заповед №
06/03.12.2019г. и заповед № 7/03.12.2019г., за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност „специалист с контролни функции, търговия“ и за
заплащане на сумата от 3 600 лв. /три
хиляди и шестстотин лева/, представляваща обезщетение за оставяне без
работа поради уволнението, считано от 03.12.2019г., но за не повече от 6
месеца, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
03.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ.
ОСЪЖДА Р.Н.Ж., ЕГН **********,***,
******** ДА ЗАПЛАТИ на „К.К.” ЕООД, *** сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща сторени по делото съдебно
– деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от деня на неговото обявяване – 08.07.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: