№ 1764
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора и.
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512726 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20184703 от 13.09.2021г., постановено по гр.дело №2044/2021г. по
описа на СРС, І Г.О., 25-ти състав, е отхвърлен предявеният от ЗД "Е." АД, с ЕИК
****, срещу "ДЗИ – О.З." ЕАД, с ЕИК ****, иск с правно основание с чл.411, изр.2 от
КЗ за заплащане на сумата от 332.50 лв., представляваща останала незаплатена част от
регресно вземане за престирано на застраховано лице застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка за вредите, причинени на лек автомобил "Дачия Дъстър“ с
рег.№**** от настъпило ПТП на 25.04.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.01.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен. С решението е осъден ЗД
"Е." АД, с ЕИК ****, да заплати на "ДЗИ – О.З." ЕАД, с ЕИК ****, на основание чл.78,
ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК сумата от 250.00 лв., представляваща направени по делото
разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - ЗД "Е." АД, с ЕИК ****, чрез
юрисконсулт К. А., с която се обжалва изцяло решение №20184703 от 13.09.2021г.,
постановено по гр.дело №2044/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 25-ти състав, с което е
отхвърлен предявения иск с правно основание чл.411, изр.2 от КЗ. Поддържа се, че
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до
постановяване на неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. Твърди се, че в
нарушение на чл.146 от ГПК първоинстанционният съд при съставяне на доклада по
делото не е посочил ясно, конкретно и точно, че ищецът носи доказателствена тежест
да установи, че претендираните разходи за заместващ автомобил представляват покрит
застрахователен риск. Поддържа се, че видно от добавък №1 Клауза "Е" - "Заместващ
1
автомобил" към Общите условия по застраховка "Каско на МПС", застрахователна
полица №00500100307514/20.05.2019г. между страните е налице покрит риск, уговорен
по конкретната застрахователна полица, който се изразява в предоставяне на
допълнителна услуга "Заместващ автомобил". Твърди се, че поради технически
пропуск добавък №1 Клауза "Е" - "Заместващ автомобил" не е бил приложен към
исковата молба, поради което се прилага към въззивната жалба. Излага се още, че
първостепенният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства,
което е довело до постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт.
Твърди се, че в случая са налице предпоставките за уважаване на иска с правно
основание чл.411 от КЗ. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени
изцяло съдебното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.
Представя становище от 07.03.2023г., в което е обективиран списък по чл.80 от ГПК за
претендирани разноски пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна - "ДЗИ – О.З." ЕАД, с ЕИК ****, чрез юрисконсулт р. и.,
депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС е
правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона.
Поддържа се, че правилно първоинстанционния съд е приел, че регресното вземане не
обхваща стойността за ползване на заместващ автомобил, поради което е отхвърлил
предявения иск. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди
обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Предявен е от ЗД "Е." АД, с ЕИК ****, срещу "ДЗИ – О.З." ЕАД, с ЕИК ****,
иск с правно основание с чл.411, изр.2 от КЗ за заплащане на сумата от 332.50 лв., с
включени ликвидационни разноски, представляваща незаплатена част от регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
"Каско на МПС" за вредите, причинени на лек автомобил "Дачия Дъстър“ с рег.№****
от настъпило ПТП на 25.04.2020г. в район на с.Ветрино.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в
първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към
релевантните за спора факти и обстоятелства.
По делото са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: на 25.04.2020г. в район на с.Ветрино е настъпило ПТП между лек
автомобил "Дачия Дъстър“, с рег.№**** и лек автомобил "Мазда 325 Ф", с рег.№****,
при механизъм посочен в Протокол за ПТП №1647886 от 25.04.2020г., съставен от
длъжностни лица при ПП-КАТ-РДВР, както и че към датата на настъпване на
застрахователното събитие е налице валиден застрахователен договор за имуществена
застраховка "Каско на МПС", сключен между ищеца - ЗД "Е." АД и собственикът на
увредения лек автомобил "Дачия Дъстър“, с рег.№****, като във връзка с причиненото
ПТП е образувана преписка-щета и застрахователят - ЗД "Е." АД е изплатил в полза на
собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 5633.40
2
лв., от която сума ответникът - "ДЗИ – О.З." ЕАД, който към датата на настъпване на
застрахователното събитие е застраховател по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на деликвента – водача на лек автомобил "Мазда 325 Ф", с рег.№****, е
заплатил сумата от 5315.90 лв..
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните
по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. За да
постанови обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлен изцяло предявения иск с
правно основание чл.411, изр.2 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, първоинстанционният съд е
приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,
ал.2 ГПК) не е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че в действителното застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка "Каско на
МПС", се включва клауза за покриване разходите за заместващ автомобил. В тази
връзка е прието, че за ищеца не е съществувало правно основание да плати на
застрахованото увредено лице обезщетение за направените разходи за заместващ
автомобил, поради което липсва и основание за ангажиране отговорността на
ответното дружество. Крайният извод на СРС за неоснователност на предявения иск е
обоснован при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при
правилно прилагане на материалния закон. При постановяване на обжалваното
решение СРС не е допуснал нарушение на процесуални и материалноправни норми,
същото е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на
материалния закон - КЗ и въззивният състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към
тях.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
По аргумент от чл.411 КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования,
произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото
да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има
сключена застраховка "Гражданска отговорност" - срещу застрахователя по същата.
Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде
установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен
между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена
3
застраховка, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск, плащане от страна на
застрахователя по имуществената застраховка на обезщетение за причинените вреди и
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на
вредата и ответното застрахователно дружество.
В конкретната хипотеза по делото не са спорни обстоятелствата за наличието на
валидно сключено застрахователното правоотношение по застраховка "Каско на
МПС"; наличието на валидно сключено застрахователното правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност"; механизма на деянието, видът на настъпилите
вреди и причинно-следствената връзка между деянието и вредите; заплащането от
страна на ищцовото дружество на собственика на увредения лек автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 5633.40 лв., в която сума се включва и 332.50
лв. разходи за заместващ автомобил; заплащането от страна на ответника в полза на
ищеца на сумата 5315.90 лв., представляваща част от заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение.
В разглеждания случай основният спорен по делото въпрос, пренесен и във
въззивното производство, е дали застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на деликвента, който отговаря по регресна претенция на
застрахователя, заплатил на застрахованото увредено лице обезщетение по силата на
доброволната имуществена застраховка "Каско на МПС", е отговорен да заплати
обезщетение на собственика на застрахованото имущество за вредите от
невъзможността да се ползва застрахования автомобил за определен период от време.
Съгласно чл.493, ал.1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези
случаи застрахователят покрива: 1.неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт; 2.вредите, причинени на чуждо
имущество; 3.пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат
от увреждането; 4.разумно направените разходи във връзка с предявяването на
претенция по т.1 - 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на
застрахования; 5.лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ.
В чл. 411, ал. 1 КЗ е уредено специално суброгационно право, в отклонение
от чл.74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие
не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение,
изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.411, ал.1
КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Предпоставките за
възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на
имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните
предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право
на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл.45,
ал.1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между
делинквента и застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" да е
4
съществувало действително правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност".
В случая от представена застрахователна полица №00500100307514, сключена
на 20.05.2019г., по застраховка "Каско на МПС" се установява, че между ищеца - ЗД
"Е." АД и собственикът на увредения лек автомобил "Дачия Дъстър“, с рег.№****, е
сключен застрахователен договор при покритие "Каско на МПС", като в договора няма
уговорени специални условия, касаещи изплащане на обезщетение за покрити рискове,
извън посочените в Общи Условия, приложими към договора. Съгласно Общите
условия за застраховка "Каско на МПС", клауза "А Пълно каско", в сила към
20.05.2019г. /дата на сключване на застрахователния договор/ на покритие подлежат
вреди, причинени на застрахования автомобил от ПТП, т.е. ПТП представлява покрит
застрахователен риск. При това положение с настъпването на застрахователно
събитие, каквото несъмнено се явява ПТП, задължението за осигуряване на
застрахователно покритие се трансформира в задължение да бъде определено и
изплатено застрахователно обезщетение. Конкретиката на случая сочи, че нито в
застрахователната полица, нито в Общите условия за застраховка "Каско на МПС" е
предвидена клауза, покриваща разходите на застрахования за осигуряване
на заместващ автомобил. Съгласно застрахователната полица, покритите рискове
включват клауза А - Пълно каско, съгласно Общите условия за застраховка "Каско на
МПС". Съгласно чл.5 от общите условия, за покрити рискове по застрахователния
договор се считат рисковете, които са изрично посочени в него, а в конкретния случай
според представената застрахователна полица, уговореното покритие е по клауза А
"Пълно каско", а отчитайки покритието, което клауза "Пълно каско" осигурява,
страните по договора за застраховка не са включили уговорка за покритие на
имуществени вреди, произтичащи от ползване на друг автомобил. В случая не е налице
и хипотезата на чл.4, ал.3 от общите условия, съгласно която при заплащане на
допълнителна премия, застрахователят може да осигури покритие и за други рискове,
освен в изброените по ал.2 на същата разпоредба, доколкото в законоустановените в
ГПК срокове ищецът не ангажира доказателства за това. В случая едва с въззивната
жалба въззивника представя доказателства, че между страните е сключен добавък №1
към застрахователна полица по застраховка "Каско на МПС", касаещ клауза "Е" -
"заместващ автомобил", което обаче писмено доказателство не е прието по делото
доколкото е несвоевременно представено, извън преклузивните срокове в ГПК, при
липсата на наведени доводи за наличието на някоя от хипотезите на чл.266, ал.2 и ал.3
от ГПК, при които е единствено допустимо във въззивното производство да се
представят и ангажират доказателства, които страната би могла да представи пред
първата инстанция. По отношение на твърдението на въззивника-ищец за допуснато
процесуално нарушение от първостепенния съд при съставяне на доклада по чл.146 от
ГПК доколкото не било указано на ищеца, че не сочи доказателства относно твърдения
факт, че претендираните разходи за заместващ автомобил представляват покрит
застрахователен риск, настоящият състав счита за неоснователно. Видно от съставения
проекто-доклад с определение от 14.05.2021г., първостепенният съд подробно е
изброил всички изискуеми елементи от фактическия състав на нормата на чл.411, ал.1
от КЗ, в т.ч. и обема на застрахователното покритие, които подлежат на доказване от
ищеца, като в случая в съдебно заседание на 17.06.2021г., в което е обявен за
окончателен съставения проекто-доклад е присъствал процесуален представител на
ищеца, който е взел изрично становище в смисъл, че няма възражения по съставения
проекто-доклад, както и че независимо от указаната доказателствена тежест няма да
сочи и ангажира други доказателства в исковото производство. По тези съображения
5
настоящият състав счита, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално
нарушение при съставяне на доклада по делото по чл.146 от ГПК и изложените в
обратния смисъл доводи във въззивната жалба са изцяло неоснователни.
По горните аргументи въззивният съд приема, че обстоятелството, че
собственикът на увредения лек автомобил е получил заместващ автомобил, който да
използва докато увреденият се ремонтира, е неотносимо към настоящия спор, като
разходите за неговото наемане не биха могли да се възложат в тежест на ответника като
застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на деликвента,
доколкото не представляват пряк и непосредствен резултат от настъпилото
пътнотранспортно произшествие. Следователно ищецът - ЗД "Е." АД, в качеството на
застраховател по застраховка "Каско на МПС" за увредения лек автомобил е изплатил
застрахователно обезщетение за наемането на заместващ автомобил, без да има правно
основание за това. Видно от представената по делото застрахователна полица и
Общите Условия към нея, застрахователят изплаща обезщетение за възстановяване на
причинените вреди, както и разумно направените, необходими и целесъобразни
разходи, изчерпателно изброени в чл.3 от ОУ, в които не са включени разходи
за заместващ автомобил. Обстоятелството, че ЗД "Е." АД е поело ангажимент и е
заплатило обезщетение за вреди, които дори не са уговорени в застрахователния
договор, не може да бъде поставено в тежест на ответника. Следователно от анализа на
събраните по делото доказателства не се доказва първата предпоставка на фактическия
състав на регресното право на застрахователя - наличието на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена
застраховка, включваща клауза за покриване разходите за заместващ автомобил.
Следователно за ищеца не е съществувало правно основание да заплати на
застрахованото увредено лице обезщетение за направените разходи за заместващ
автомобил, т.е. следва да се приеме, че допълнителното заплатено обезщетение
за заместващ автомобил е направено от застрахователя по имуществената застраховка,
без да има законово основание. В тази връзка липсва основание за ангажиране
отговорността на ответното дружество да заплати претендираната регресна претенция
за разходи за наем за заместващ автомобил по реда на чл.411 от КЗ.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод, който е законосъобразен,
съответства на доказателствата по делото и на правилното тълкуване и прилагане на
материалния закон и на основание на него е постановил решение, с което е отхвърлил
предявената искова претенция по реда на чл.411, изр.2 от КЗ.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение, в т.ч. и в
частта за разноските, изчислени съобразно изхода на спора, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски
има въззиваемата страна - ответник на основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК. Искането
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна - ответник
за настоящата инстанция съдът намира за основателно. Досежно размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция съдът намира, че следва да
се съобрази с разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17г./ Според
редакцията на текста, която настоящата въззивна инстанция следва да съобрази,
размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е
било защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл.37 от ЗПП, която
6
норма препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от
въззивника - ищец в полза на въззиваемата страна - ответник юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция следва да се определи от съда в размер на
100 лв., който размер е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, така и са
преценени извършените от процесуалния представител на въззиваемата страна
процесуални действия – изготвяне на писмен отговор, без явяване в съдебно
заседание, и при съобразяване с нормата на чл.78, ал.8 от ГПК (изм. и доп., бр.8 от
24.01.2017г.) и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20184703 от 13.09.2021г., постановено по гр.дело
№2044/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 25-ти състав.
ОСЪЖДА ЗД "Е." АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."****" **; да заплати на "ДЗИ – О.З." ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул."Витоша" №**, на правно основание чл.81 и чл.273
във вр. с чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК сумата от 100.00 лв. /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7