МОТИВИ към присъда по НОХД № 463/2018 г.
Подсъдимият П.Й.П. *** е предаден на
съд за извършено престъпление по чл.316 във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК, подробно описано по време, начин и
място в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимият се
признава за виновен и на основание чл. 371, т. 2 от НПК изцяло признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да
не се събират доказателства за тях. Изразява съжаление за извършеното и моли за
минимално наказание. Защитникът му адв.Г. излага съображения, че престъплението
е доказано от субективна и обективна страна, като моли съда да признае
подсъдимия за виновен и му наложи наказание в минимален размер при съответната
редукция по чл. 58а, ал. 1 от НК.
Като прецени събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
П.Й.П. е роден в
гр.Кърджали, но постоянният му адрес по местоживеене ***. Подсъдимият се ползва
с лоши характеристични данни и е многократно осъждан на наказания лишаване от
свобода за извършени престъпления от общ характер.
На неустановени
по делото дата и място П.П. се снабдил с
Лична карта № ***, издадена на името на Б.Р.Б., с ЕГН **********, на която била
поставена негова снимка.
На 12.12.2017 г. подсъдимият се
намирал в гр.Кърджали и около 22. 15 часа се намирал в района на автогара „21
век“. По същото време свидетелите К.Н.Н. и Т.И.Н., в качеството си на
служители, съответно на ЗЖУ - Кърджали и РУ – Кърджали, извършвали обход в
района. Същите възприели подсъдимия като лице, което съвпадало с такова,
обявено за издирване и предприели действия по извършване на проверка. Св.Н. поискал документите на Й., който представил
Лична карта № ***, издадена на името на Б.Р.Б., с ЕГН **********. Свидетелите
се усъмнили в автентичността на представения документ и извършили справка чрез
дежурния офицер, при която се оказало, че такова лице с такова ЕГН. Подсъдимият
бил откаран до сградата на полицейското управление за изясняване на
самоличността му, къде се констатирало, че лицето е П.Й.П. от гр.Кърджали, с
ЕГН **********.
Във фазата на досъдебното производство
е извършена техническа експертиза на Лична
карта № ***, издадена на името на Б.Р.Б., с ЕГН **********, от която се
установява, че представената за изследване лично карта, представлява стандартна
лична карта на Република България модел, издаван до 2010 г. В същата са
подменени, както следва: снимката, данните – имена, ЕГН, дата на издаване,
валидност, дигитален подпис, издаващ орган на МВР, постоянен адрес и данни в
машинно-читаемата зона. Документът не е бил изготвен със сериен номер ***,
както и официално не е издаване на лице Б.Р.Б., с ЕГН **********.
Тази фактическа обстановка се потвърди
и прие от съда на основание чл. 373, ал. 3 от НПК, с оглед признанието на подсъдимия
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които изцяло се подкрепят от събраните на ДСП № 738/2017 г. по описа на РУ „Полиция” - Кърджали
гласни и писмени доказателства, включ. протокол за оглед на веществени доказателства с фотоалбум, показанията
на свидетелите Т.Н. и К.Н., както и заключението на вещото лице Я.М..
С оглед горе приетата за установена
фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият П.Й.П. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.316 във вр. с чл.
308, ал. 2 от НК и следва да бъде признат
за виновен и осъден за това, че на 12.12.2017 г. в гр.Кърджали, пред длъжностни
лица – Т.Н. – младши инспектор в група ООР-РУ-МВР гр.Кърджали и К.Н. – старши
полицай при ЗЖУ-Кърджали, съзнателно се ползвал от неистински официален документ
– български документ за самоличност, а именно Лична карта № ***, издадена на
името на Б.Р.Б., с ЕГН **********, като от него за самото съставяне не може да
се търси наказателна отговорност. Деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл-деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е и е
целял настъпването на престъпните последици.
Съдът счита, че в конкретния случай не
са налице предпоставките на чл. 308, ал. 4 във вр. с чл. 93, т. 9 от НК. В този
смисъл извършеното престъпление не представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Деянието разкрива типичната за този род документни престъпления обществена
опасност, като извършените от дееца действия са умишлени и целенасочени, което
взето в съвкупност с всички релевантни по делото данни по никакъв начин не би
могло да аргументира извод за маловажност или явна незначителност. Подсъдимият
е бил наясно с обстоятелството, че представеният документ за самоличност е
неистински, но независимо от това е представил същия пред органите по реда с
цел да удостовери различна самоличност.
При определяне на наказанието и базирайки се
на двата основни принципа, залегнали в чл.54 от НК-законност и индивидуализация
на наказанието, съдът прецени:
обществената опасност на
престъплението е завишена, предвид обстоятелствата, че са нарушени обществени
отношения, регламентиращи удостоверителната сила на официалните документи,
касаещи придобита образователна степен;
обществената
опасност на подсъдимия е ниска с оглед на заявените самопризнания на досъдебното производство,
изразеното съжаление за извършеното и тежкото му материално положение и
завишена предвид лошите му характеристични данни и обремененото му съдебно
минало.
При тези данни съдът счита, че
наказанието на К.К. следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, към минималния размер на предвиденото в текста на закона /чл.
308, ал. 2 от НК/ наказание "лишаване от свобода", а именно „лишаване
от свобода" за срок от 24 месеца. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва
така определеното наказание да бъде намалено с една трета, т.е. на дееца следва
да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 16 месеца, което
предвид предходните осъждания на подсъдимия на наказание „лишаване от
свобода" и обстоятелството, че от предходното изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“ не са изминали 5 години, следва да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален „строг” режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б.„б“ от ЗИНЗС.
Следва след
влизане в сила на присъдата вещественото доказателство - Лична карта № ***, издадена на името
на Б.Р.Б., с ЕГН **********, да се изпрати на ОД на МВР – Кърджали за
унищожаване.
Следва П.Й.П. да бъде осъден да
заплати в полза на ОД на МВР - Кърджали, разноски в размер на 159.49 лв.
Съдът счита, че така определеното
наказание по вид, размер и режим на изтърпяване, напълно отговаря на извършеното и ще осъществи целите на
личната и генерална превенция на закона.
Водим от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател: