№ 235
гр. Сливен, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Б.
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20242230105927 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
установителен иск за прогласяване нищожността на договор за паричен заем
№418723/02.02.2024г.
В исковата молба са изложени съображения в подкрепа на доводите за
цялостната недействителност на договора за кредит между страните.
Изложени са съображения, че ГПР е неточен и подвеждащ, а уговорената
възнаградителна лихва е неравноправна. Правното основание на предявения
иск е чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. и чл. 26, ал.1,
предл.1 от ЗЗД. Претендират се разноските по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата
молба, с който се оспорва основателността на предявения иск. Изложени са
подробни съображения в подкрепа на твърдението за действителност на
договора за кредит. Иска се отхвърляне на иска като неоснователен, като се
претендират разноските по делото.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.
В писмено становище се иска уважаване на иска.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. В писмено
становище се иска отхвърляне на иска.
1
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на договор за паричен заем
№418723/02.02.2024г. ответното „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е предоставило в заем на
ищцата Н. М. С. сумата от 3750 лева, за срок от 17 месеца, при фиксиран
месечен лихвен процент – 3,400% и ГПР – 49,496%. В чл.8 от договора е
уговорена неустойка в размер на 3288,69 лева, дължима от ищцата в случай,
че не предостави уговореното в чл.6 от договора обезпечение..
Действителният годишен процент на разходите по договора при включване и
на неустойката е в размер на 316,09% и надвишава значително петкратния
размер на законната лихва за страната.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства,
както и въз основа на заключението на вещото лице, в чиято компетентност и
добросъвестност няма основание за съмнение.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
договор за паричен заем № 428723/02.02.2024 г., като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло
основателна.
Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по
делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, като ищцовата страна е получила в заем сумата 3750
лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
2
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е твърдението в исковата молба основание за
недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да
гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото
задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид
оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в
договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от
49,496 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и
несъмнено в много по-голям размер, а именно 316,09%. Поради това е
надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По
изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК и следва да бъде прогласена неговата
нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите
доводи на ищцовата страна за недействителност.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото, които са доказани в размер на 1851,12 лева-заплатени държавна такса,
разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за паричен заем
№418723/02.02.2024г., сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.“Лозарска“ №12 и Н. М.
С. с ЕГН-********** от ***************************, на основание чл.22
от ЗПК във връзка с чл.26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Хасково, ул.“Лозарска“ №12 ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. С. с
ЕГН-********** от *************************** сумата 1851,12 лева
/хиляда осемстотин петдесет и един лева и 12 стотинки/, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4