РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Варна, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20233000500027 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивни жалби срещу решение №
958/18.07.2022 г. по гр.д.№2161/2021 г. на Окръжен съд – Варна и по частна
въззивна жалба срещу определение № 4302/17.11.2022 г. по същото дело.
Пълномощникът на ищцата М. Й. А. обжалва решението в частта му, с
която е отхвърлен предявеният срещу Г. Д. Д. иск за отмяна на прикрито
дарение на ½ ид.ч. част от описан в диспозитива недвижим имот и в частта, с
която е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.3 от ЗА. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с
молба за отмяна и за уважаване на предявения иск.
Пълномощникът на М. Й. А. обжалва определение № 4302/17.11.2022 г.,
с което е оставена без уважение молбата във въззивната жалба за изменение
на решението в частта за разноските, с искане за отмяна и за допускане на
исканото изменение.
В подаден писмен отговор пълномощникът на Д. Д. А. и на Г. Д. Д.
оспорва допустимостта и основателността на въззивната жалба.
Пълномощникът на Д. Д. А. и на Г. Д. Д. обжалва решението в частта
му, с която е прието за установено, че договорът за продажба от 29.10.1993 г.
по нот.акт № 152, том LI, дело № 12513/1993 г. на ВН, е привиден и прикрива
дарение, на основание чл.17 от ЗЗД.
1
В подаден писмен отговор пълномощникът на М. Й. А. оспорва
допустимостта и ооснователността на въззивната жалба.
Въззивните и частната жалби са подадени в срок и от надлежни страни
и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема
следното:
Предявени са кумулативно и пасивно субективно съединени искове от
М. Й. А. срещу Г. Д. Д.: за прогласяване на нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот - жилище № * в блок *, вх.„*“, ет. * в
двадесети и пети подрайон по плана на гр.Варна, к-с „Ч. г.“, тъй като с
договора за покупко-продажба се прикрива дарение и да се обяви за
действителен между страните прикритият договор за дарение – с правно
основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД и чл.17, ал.1 ЗЗД; за отмяна на дарението
на същия недвижим имот, поради отказ на дарената Г. Д. да предоставя
издръжка, от която се нуждае дарителката М. А. – с правно основание чл. 227,
ал. 1, б. „в“ от ЗЗД.
Оспорвайки исковете, въззивниците Д. А. и Г. Д. възразяват за тяхната
недопустимост и неоснователност. Твърдят, че действителната воля на
страните е отразена в нотариалния акт от 1993 г., а именно продажба на
недвижимия имот за цена от 4061 лева, като изплащането на сумата е
декларирано от продавачите в момента на сключване на сделката. Оспорват
твърденията на ищцата, че няма средства да се издържа сама, както и че
ответтницата Д. има възможност да предоставя такава. Сочат, че ищцата има
пожизнено право на ползване над процесния недвижим имот и че никога не е
била възпрепятствана да го ползва.
Не се спори между страните, установява се от представените по делото
писмени доказателства, че на * г. Д. Д. А. и М. Й. А. са сключили граждански
брак, от което е родена ответницата Г. Д. Д..
С нотариален акт № 152, том LI, дело № 12513/1993 г. на нотариус при
ВРС, Д. Д. А. и М. Й. А. са прехвърлили чрез договор за покупко-продажба на
Г. Д. Д. собствения си недвижим имот: – жилище, находящо се в гр.Варна, ул.
„*“ № *, ет.*, ап.*, срещу цена в размер на 4061 лева.
Съобразно задължителната практика на ВКС, обективирана в решения
постановени по чл. 290 ГПК, нотариалният акт представлява официален
документ, но неговата обвързваща доказателствена сила се простира само
върху фактите, обхванати от удостоверителното изявление на нотариуса:
датата и мястото на съставяне на акта, самоличността на лицата и изявленията
им за сключване на сделката, както и за другите действия, извършени пред и
от нотариуса – прочитане, одобряване и подписване на акта, т. е. законната
доказателствена сила на този документ се отнася или до личните действия на
нотариуса, или до неговите преки възприятия. Доказателствената сила на
нотариалния акт не обхваща верността на изявленията на лицата,
включително относно получаване на продажната цена. В тази си част
нотариалния акт има характер на частен документ. Въпросът за верността на
изявленията на страните по сделката, т. е. доколко те отговарят на истината,
се решава от съда според събраните по делото доказателства.
Доказателствената сила на удостоверените в нотариалния акт изявления на
2
страните относно цената могат да бъдат оборени при наличието на
предпоставките на чл. 165, ал. 2 ГПК, ако е представен документ, изходящ от
противната страна, който да служи за начало на писмено доказателство и въз
основа на него да бъдат допуснати исканите свидетели.
В случая по делото е приложен протокол от съдебно заседание на
03.07.2020 г. по гр.д. № 17769/2019 г. на РС – Варна, образувано по повод
искова молба за развод между съпрузите М. А. и Д. А., в което ответницата Д.
е разпитана като свидетел. В показанията си тя е установила, че живее в
процесното жилище заедно с детето си, а родителите й са й подарили
жилището, тъй като отглеждала сама детето си и. Тези показания /л.46 и л.48
от гр.д. № 2161/2021 г. на ОС – Варна/ съдържат изявление на Д., сочещо на
вероятна достоверност на твърдението на ищцата за относителна симулативна
сделка и е начало на писмено доказателство, което прави допустими гласните
доказателства относно действителната воля на страните по договора за
покупко-продажба.
Показанията на всички разпитани свидетели следва да бъдат ценени
съобразно правилото на чл.172 ГПК, предвид роднинските им връзки със
страните.
Показанията на свид.Л. Й. установяват, че М. А. е живяла в наето
жилище в кв.Г. през 2020 г. и че свидетелката е предоставила в заем на
ищцата сума в размер на 800 лева с цел заплащане на операция на око.
Свидетелката излага, че цена за апартамента не е плащана, който факт е
научила от ищцата.
Свидетелят К. Р. твърди, че имотът е бил прехвърлен на ответницата Д.
чрез дарение, който факт е научил от ищцата А.. Същият свидетел
установява, че ответницата не е разполагала с парични средства за заплащане
на цената на имота и предполага, че имотът й е бил дарен.
Показанията на свид.Б. А. за обстоятелствата по сделката за покупко-
продажба не съдържат конкретика и не са пряко възприети от нея, а
пресъздават изявления на ответника Д. А..
Показанията на свидетеля Н. Д. съдържат изявление за лично
възприемане на предаване на продажната цена за жилището, което е
недостоверно, тъй като е общо – неясно е в кой момент е станало плащането,
неговият размер и поради каква причина свидетелят е присъствал на
предаването на сумата.
Съдат кредитира показанията на първите двама свидетели, които –
макар и опосредени, кореспондират с признанията на ответницата за
извършено в нейна полза дарение, дадени в хода на делото за развод на
родителите й.
Въз основа на цялостна преценка на доказателствата, съдът приема, че
сделката, сключена с нотариален акт № 152, том LI, дело № 12513/1993 г. на
Д. С. прикрива дарение на въззивницата Г. Д. от родителите й по следните
съображения: напълно житейски обосновано е родителите да желаят да
подпомогнат дъщеря си в труден за нея момент – развод на Д., която е
трябвало да полага самостоятелни родителски грижи за малолетно си дете,
съчетано с диагностициране на ответницата с Б. болест. Действителната воля
3
на страните към 29.10.1993 г. е била да прикрият дарението на недвижимия
имот, което би спестило на ответницата разходи за наем или покупка на
жилище за удовлетворяване на жилищната й нужда, като тези средства биха
могли да бъдат ползвани за лечение. Очакванията на родителите, като
дарители е било и да могат разчитат в бъдеще на квалифицирани грижи от
надарената, предвид полувисшето й образование за медицинска сестра. Искът
в тази му част е основателен и следва да бъде уважен, а обжалваното решение
- потвърдено.
По иска за отмяна на дарението, поради отказ от надарената да
предоставя издръжка на дарителката си: съдът намира, че нуждата от
издръжка по чл.227, ал.1, б."в" ЗЗД се установява след съпоставка между
средствата, с които дарителят разполага или има възможност да ползва
/определени в цифрова величина/ и конкретната сума, която му е необходима
за покриване на специфичните му нужди.
За да бъде уважен предявеният на основание чл.227, ал.1, б. "в" ЗЗД иск
за отмяна на дарение иск, следва да бъде установено наличието на следните
кумулативно дадени предпоставки: дарителят трайно да се нуждае от
издръжка, да е поискал издръжка от дарения, дареният да е отказал
престирането й. От момента на възникване на необходимостта от издръжка,
моралното задължение за нейното даване се трансформира в правно, което и
налага необходимостта от обсъждане на всички доказателства относно
размера й. Нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите
обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът следва да има предвид
личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, и
индивидуални потребности, социална му среда, както и определения от
държавата размер на линията на бедност.
Трайно в съдебната практика /решение № 50299/22.12.2022 г. на ВКС,
IV г. о. по гр. д. № 2804/2022 г., решение № 473/20.01.2012 г. на ВКС, ІV г. о.
по гр. д. № 2632/2011 г., решение № 172/16.05.2013 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д.
№ 1203/2012 г., решение № 65/30.05.2018 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д.
№ 1498/2017 г./, се приема, че нуждата от издръжка трябва да е трайна и да
съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо по делото. Възможно е дарителят да не е бил
изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към
датата на подаване на исковата молба, която дата също има значението на
покана или по-късно към датата на приключване на съдебното дирене.
Поради това, съдът в съответствие с чл. 235, ал. 3 ГПК е длъжен да вземе
предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, които са от
значение за спорното право. От значение е дарителят да е изпаднал в трайна
нужда и това да е факт към датата на отправената от него покана към
надарения или към датата на исковата молба или към датата на приключване
на съдебното дирене пред въззивната инстанция. По см. на чл. 227, ал. 1, б.
"в" ЗЗД, нуждата от издръжка се установява при съпоставка между
средствата, с които дарителят разполага или може да ползва и конкретната
сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За
целта е необходимо съдът да установи размера на средно месечната издръжка
на едно лице за процесния период по статистически данни, при съобразяване
с перата, по които е формирана, и да я отнесе към специфичните нужди на
4
дарителя, преценявайки кои от тези суми по пера следва да отпаднат или да
бъдат коригирани; трябва ли да се прибавят нови пера с оглед конкретното
здравословно състояние на дарителя, напр. за лечение, за придружител и др.
Сумата, съставляваща месечните средства, с които дарителят разполага се
формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от
продажба, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и от
допълнителни доходи, които реално би могъл да реализира от наеми или
продажба на имущество. Наличието на допълнително имущество, от което е
възможно да се реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено,
като следва да се изясни какво е състоянието му, възможно ли е да се получат
от него наеми и в какъв размер, евентуално каква е пазарната му стойност с
оглед възможността да се получат доходи от продажбата му.
Видно от представения заверен препис на удостоверение изх. № 1046-
03-236/1 от 19.01.2022 г. на НОИ, ТП – Варна въззивницата М. А. през
месеците януари, февруари, март, май, юни, юли 2020 г. е получавала пенсия
в размер на 242.06 лева, като за останалите месеци от 2020 г. е получавала
добавки към тази пенсия /за м. април 2020 г. – 40 лева, а за август, септември,
октомври, ноември и декември 2020 г. – 50 лева; т. е. общо 308.28 лева/. За
периода от м. януари до м. септември 2021 г. включително е получавала
пенсия в размер на 300 лева и добавка от 50 лева /общо 350 лева/, а за периода
от октомври 2021 г. – декември 2021 г. вкл. добавката е увеличена на 120 лева
/т. е. общо 420 лева на месец/. За м. януари 2021 г. е получила пенсия в размер
на 388.81 лева и добавка от 60 лева /общо 445.81 лева/.
От горното следва, че средствата, с които е разполагала през първото
тримесечие на 2020 г. възлизат на сумата от 726.18 лева; за второто
тримесечие на 2020 г. – 766.18 лева; за третото тримесечие на 2020 г. – 826.18
лева; за четвъртото тримесечие на 2020 г. – 876.18 лева. За първото
тримесечие на 2021 г. средствата, с които А. е разполагала възлизат на сумата
от 1050 лева /идентично със средствата получавани през второто и третото
тримесечие на 2021 г./, а през последното тримесечие – 1260 лева.
По статистически данни, публикувани от НСИ, разходите за издръжка
на А. са, както следват:
За първото тримесечие на 2020 г.:
1) Храна – 454.48 лева;
2) Облекло и обувки – 34.93 лева;
3) Жилище, вода, електроенергия и вода – 205.20 лева;
4) Жилищно обзавеждане и поддържане на дома – 52.91 лева;
5) Съобщения – 69.77 лева;
6) Свободно време, културен отдих и образование – 46.73 лева;
7) Разнообразни стоки и услуги – 63.24 лева;
8) Други разходи – 46.22 лева.
Общо: 973.48 лева (при разполагаеми 726.18 лева)
За второто тримесечие на 2020 г.:
5
1) Храна – 441.74 лева;
2) Облекло и обувки – 31.16 лева;
3) Жилище, вода, електроенергия и вода – 185.02 лева;
4) Жилищно обзавеждане и поддържане на дома – 54.50 лева;
5) Съобщения – 66.94 лева;
6) Свободно време, културен отдих и образование – 31.69 лева;
7) Разнообразни стоки и услуги – 54.87 лева;
8) Други разходи – 56.91 лева.
Общо: 922.83 лева (при разполагаеми 766.18 лева)
За третото тримесечие на 2020 г.:
1) Храна – 455.68 лева;
2) Облекло и обувки – 52.41 лева;
3) Жилище, вода, електроенергия и вода – 222.24 лева;
4) Жилищно обзавеждане и поддържане на дома – 56.66 лева;
5) Съобщения – 71.91 лева;
6) Свободно време, културен отдих и образование – 92.46 лева;
7) Разнообразни стоки и услуги – 68.41 лева;
8) Други разходи – 47.76 лева.
Общо: 1076.53 лева (при разполагаеми 826.18 лева)
За четвъртото тримесечие на 2020 г.:
1) Храна – 474.21 лева;
2) Облекло и обувки – 64.09 лева;
3) Жилище, вода, електроенергия и вода – 222.46 лева;
4) Жилищно обзавеждане и поддържане на дома – 83.21 лева;
5) Съобщения – 75.77 лева;
6) Свободно време, културен отдих и образование – 61.14 лева;
7) Разнообразни стоки и услуги – 76.44 лева;
8) Други разходи – 80.51 лева.
Общо: 1137.83 лева (при разполагаеми 876.18 лева)
За първото тримесечие на 2021 г:
1) Храна – 449,98 лева;
2) Облекло и обувки – 53,14 лева;
3) Жилище, вода, електроенергия и вода – 237,01 лева;
6
4) Жилищно обзавеждане и поддържане на дома – 75,80 лева;
5) Съобщения – 76,68 лева;
6) Свободно време, културен отдих и образование – 62,92 лева;
7) Разнообразни стоки и услуги – 71,53 лева;
8) Други разходи – 55,17 лева.
Общо: 1082.23 лева (при разполагаеми 1050 лева)
За второто тримесечие на 2021 г.:
1) Храна – 503,49 лева;
2) Облекло и обувки – 60,63 лева;
3) Жилище, вода, електроенергия и вода – 210,60 лева;
4) Жилищно обзавеждане и поддържане на дома – 72,20 лева;
5) Съобщения – 78,49 лева;
6) Свободно време, културен отдих и образование – 62,44 лева;
7) Разнообразни стоки и услуги – 76,30 лева;
8) Други разходи – 57,52 лева.
Общо: 1121.67 лева (при разполагаеми 1050 лева)
За третото тримесечие на 2021 г.:
1) Храна – 522,15 лева;
2) Облекло и обувки – 62,28 лева;
3) Жилище, вода, електроенергия и вода – 233,87 лева;
4) Жилищно обзавеждане и поддържане на дома – 81,55 лева;
5) Съобщения – 78 лева;
6) Свободно време, културен отдих и образование – 120,58 лева;
7) Разнообразни стоки и услуги – 89,96 лева;
8) Други разходи – 55,17 лева.
Общо: 1243.56 лева (при разполагаеми 1050 лева)
За четвъртото тримесечие на 2021 г.:
1) Храна – 541,96 лева;
2) Облекло и обувки – 75,83 лева;
3) Жилище, вода, електроенергия и вода – 270,15 лева;
4) Жилищно обзавеждане и поддържане на дома – 91,25 лева;
5) Съобщения – 80,91 лева;
6) Свободно време, културен отдих и образование – 56,20 лева;
7
7) Разнообразни стоки и услуги – 80,51 лева;
8) Други разходи – 87,47 лева.
Общо: 1284.28 лева (при разполагаеми 1260 лева)
Към горните суми следва да бъдат включени и действителните
разноски, които въззивницата А. за лекарства за първото тримесечие на 2020
г. в размер на 68.79 лв.; за второто тримесечие на 2020 г; в размер на 153.95
лв.; за м. юли и август 2020 г. в размер на 127.20 лв. и 3.19 лв. за в. тинктура и
за У.. Следва да бъде включена и сумата от 820 лв., заплатена за ф.-х. леща на
06.11.2020 г. /фискален бон на л. 28 от делото на ОС – Варна/ вследствие на
поставена диагноза „ст. н. к.“ на 12.10.2020 г. /амбулаторен лист на л. 27 от
делото на ОС – Варна/.
Съдът приема, че е налице нужда от жилище, но по доказателствата
събрани по делото не може да бъде определен начален момент, от който
въззивницата А. заплаща наем, както твърди синът й в показанията си пред
ОС – Варна. Настоящият състав приема, че разходът за транспорт от 24 лева
за тримесечие за карта за автобус съставлява разходите на транспорт на
въззивницата.
Видно от гореизложените статистически и действителни данни за
разходите на А. е налице траен недостиг на парични средства за издръжка
през целия изследван период.
Безспорно между страните е, че въззивницата А. е поканила Д. да й
предоставя издръжка в размер на сумата от 360 лева месечно на 31.08.2020 г.
Посочено в поканата е, че издръжката е необходима на А. за закупуване на
лекарства,м храна, заплащане на сметки за ток, вода и други. Отделно е
изложена и жилищната нужда на А., необходимостта от редовни медицински
прегледи. По така отправената покана не е предоставена издръжка от Д..
Исковата молба е предявена на 30.08.2021 г., от което следва, че същата е
предявена в рамките на преклузивния срок предвиден в чл. 227, ал. 3 от ЗЗД.
Прието е, че недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено
укорима форма и поради това непризнателността на надарения да може да се
оцени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на
дарението. Такава високо укорима непризнателност ще има, когато дареният
има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява
минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи
такава по закон и въпреки това отказва да я даде. Не би било морално
оправдано поведението на дарения, ако той е имал висок жизнен стандарт към
момента на дарението, осигурявал е и на своите близки също такъв начин на
живот, а впоследствие при възникнала за дарителя нужда от издръжка да
използва оправданието, че ако я даде, то това ще намали този му стандарт на
живот. Признателността изисква дареният да намали собствения си стандарт
на живот в случаите, при които дарителят му трайно се нуждае от издръжка,
но до нивото на минималните лични и обичайни нужди на дарения и лицата,
на които той дължи издръжка по закон. Това е така, тъй като самото дарение
се извършва, за да се облагодетелства дареният и да се увеличи имуществото
му. /така ТР № 1/21.10.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГК на ВКС/.
8
От представените по делото справки от БНБ и ПИБ не се установяват
спестявания по банкови сметки на въззивницата Д.. Трудовият договор между
същата и О. В. – ДСХ„Г.“ гр. Варна е прекратен на 28.04.2020 г.
Впоследствие същата е постъпила на работа в детска ясла № * на
13.10.2020 г., като през месец октомври 2020 г. е получила доход от 806.22
лева, за м. ноември 2020 г. – 787.80 лева, за декември 2020 г. – 1249.22 лева
/общо за последното тримесечие на 2020 г.: 2 843.24 лв./
Представената по делото справка по личната партида на въззивницата
Д. в СП и приложен на л.11 от делото на ОС – Варна нотариален акт № 5, том
I, рег. № 145, дело № 5/2015 г. на нотариус Ж. Т., рег. № 214 г. на НК, район
на действие РС – Варна установява, че Д. е продала собствения си недвижим
имот: апартамент № *, находящ се в гр. Варна, ул. „* *“ № *, със застроена
площ от 36.58 кв. м., за сумата от 40000 лева.
Видно от приложения на л.16 от делото на ОС – Варна нотариален акт
№ 158, том II, рег. № 4143, дело № 294/2019 г. на нотариус П. П., рег. № 224
г. на НК, район на действие: РС – Варна е, че Д. е продала притежавания от
нея поземлен имот в местност „С. Н.“ за сумата от 50000 лева.
С нотариален акт № 106, том II, рег. № 22492, дело № 268/2019 г. на
нотариус А. Б., рег. № 391, район на действие: РС – С., въззивницата Д. е
закупила самостоятелен обект в сграда - апартамент № *, находящ се на *
жилищен етаж, с адрес на имота: гр.Б., ул.„* *“ № *, за сумата от 75 000 лева.
На 19.07.2019 г. въззивницата Д. е сключила договор за потребителски
кредит с главница от 30000 лева, като месечните вноски са в размер на 459.28
лв., платими от 20.08.2019 г. до 20.05.2029 г., съобразно приложен
погасителен план /л. 276 – 277 от делото на ОС – Варна/. Съдът приема, че
кредитът е изтеглен с цел обзавеждане и/или доизграждане на закупеното
жилище в гр. Б.. Д. е заплащала вноски по кредита през м. март, април, юли,
август и октомври 2020 г. Настоящият състав споделя извода на
първоинстанционния съд, че Д. вероятно е пребивавала в манастир до
изчерпване на спестяванията си, след което е постъпила на работа в детска
ясла № *.
По статистически данни, публикувани от НСИ, разходите за издръжка
на Д. през четвъртото тримесечие на 2020 г. /т. е. след получаване на поканата
за предоставяне на издръжка/ са, както следват:
1) Храна – 474.21 лева;
2) Алкохолни напитки и тютюневи изделия – 69.50 лева;
3) Облекло и обувки – 64.09 лева;
4) Жилище, вода, електроенергия и вода – 222.46 лева;
5) Жилищно обзавеждане и поддържане на дома – 83.21 лева;
6) Здравеопазване – 117.46 лева;
7) Транспорт – 113.66 лева;
8) Съобщения – 75.77 лева;
9) Свободно време, културен отдих и образование – 61.14 лева;
9
10) Разнообразни стоки и услуги – 76.44 лева;
11) Данъци – 88.69 лева;
12) Социални осигуровки – 127.41 лева;
13) Регулярни трансфери към други домакинства – 14.20 лева;
14) Други разходи – 80.51 лева.
Общо: 1668.71 лева (при разполагаеми 2 843.24 лева)
Към необходимите разходи следва да бъде включена и сумата от следва
да бъде включена сумата от 1377.84 лева /3х459.28 лв./, равняваща се на три
месечни вноски по договора за потребителски кредит, които по своята
същност се равняват необходим разход.
При съпоставка на разполагаемите с необходимите средства на
въззивницата Д. съдът намира, че не е налице непризнателност от страна на
надарената, тъй като ако същата би предоставяла издръжка на дарителката си,
би поставила себе си в по-лошо положение от А.. Следователно, искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а решението в тази му част –
потвърдено.
По частната жалба:
С оглед материалноправният характер на нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
фактът че съгласно чл. 78 от ГПК и т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. №
6/12 г. на ОСГТК на ВКС, на овъзмездяване подлежат направените по делото
разноски, т. е. меродавен е момента на извършването им. В случая моментът
на сключване на договорите за правна защита и съдействие с Д. и А., по
силата на които е осъществявано процесуалното представителство за
въззивниците е от 08.02.2022 г. и правилно първоинстанционният съд е
съобразил приложимия текст на Наредба № 1/2004 г. и е определил дължимо
възнаграждение на адв. Н..
Като е достигнал до същите правни изводи ОС – Варна е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, а въззивните
жалби и частната жалба следва да бъдат оставени без уважение. При този
изход на спора, въззивницата М. Й. А. следва да заплати на адв.П.Н. сумата от
4500 лв. по чл.38, ал.2 от ЗА.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 958/18.07.2022 г. постановено по гр.д.№
2161/2021 г., по описа на ОС – Варна.
ОСЪЖДА М. Й. А. от гр. Варна, ул.„*“ № *, вх.*, ет.*, ДА ЗАПЛАТИ на
адв.П. Й. Н. от АК – Варна сумата от 4500 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11