№ 32
гр. Котел, 30.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Нелли Хр. Митева
и прокурора А. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Катерина Г. Дедова Частно
наказателно дело № 20242210200004 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
За Районна прокуратура Сливен, ред. призовани, се явява прокурор Д.;
Лицето, чието настаняване се иска, М. Х. А., редовно призован, води се;
Сл. защитник адв. Д. А. – АК Сливен, ред. призован, явява се;
Свидетелката К. Й. З., неред. призована, не се явява;
Свидетелят В. С. Х., ред. призован, явява се;
Свидетелката Й. П. М., ред. призована, явява се;
Свидетелката М. Х. Д., ред. призована, явява се;
Свидетелката Д. И. Б., ред. призована, явява се;
Вещото лице д-р Д. М. С., ред. призована, явява се.
По даване ход на делото:
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. А. : Да се даде ход на делото.
М. А. : Да се гледа делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото, с оглед което
О П Р Е Д Е Л И:
СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на явилите се лица:
М. Х. А., български гражданин, роден на ***********, с основно
образование, неженен, постоянен адрес *************, ЕГН **********;
1
В. С. Х., български гражданин, със средно образование, кмет на с. Тича,
общ. Котел, неосъждан, постоянен адрес ************, ЕГН **********, без
родство с М. А.;
Й. П. М., българска гражданка, със средно образование, секретар в
Народно читалище просвета 1870 с. Тича, неосъждана, постоянен адрес
************** ЕГН **********, без родство с М. А.;
М. Х. Д., българска гражданка, с основно образование, служител гише
Пощенска станция с. Тича, неосъждана, постоянен адрес ************, ЕГН
**********, без родство с М. А.;
Д. И. Б., българска гражданка, с основно образование, общ. работник в
кметство с. Тича, неосъждана, постоянен адрес *************, ЕГН
**********, без родство с М. А..
Съдът РАЗЯСНЯВА на всички свидетели задължението им да говорят
само истината и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че за лъжесвидетелстване се налага
наказание лишаване от свобода до пет години на основание чл. 290 от НК и те
обещават да говорят само истината, след което ги отстрани от с. з.
Съдът СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на вещото лице:
Д. М. С., българска гражданка, на 52 години, с висше медицинско
образование, неосъждана, постоянен адрес ****************, ЕГН
**********, без родство с М. А..
Съдът РАЗЯСНЯВА на вещото лице наказателната отговорност, която
носи по чл. 291 от НК за даване на неверни данни и то обещава да даде
заключение по знание и съвест.
Съдът РАЗЯСНЯВА правата но освидетелствания в производството.
Съдът РАЗЯСНИ на страните по делото правата им по чл.274 от НПК за
отводи към състава на съда, прокурора, съдебния секретар, защитника на
лицето, вещото лице и правото им да възразят срещу разпита на някои от
свидетелите.
Прокурорът: Нямам такива искания.
Адв. А.: Нямам такива искания.
М. Х. А.: Нямам такива искания.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата им по чл.275 от НПК за събиране
на нови доказателства, както и за изменение в реда на съдебното следствие.
Прокурорът: Нямам такива искания.
Адв. А.: Нямам такива искания.
2
М. Х. А.: Нямам такива искания.
Съдът след като взе предвид, че са налице процесуалните изисквания на
чл. 271 - чл. 275 от НПК и на основание чл. 276 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА, като съдът разясни на страните
фактическите обстоятелства и направеното искане.
Прокурорът: Поддържам предложението.
Адв. А. : Запознат съм с предложението на РП Сливен. Запознах и моя
клиент с предложението и той изрази желание доброволно да бъде настанен
за лечение.
Съдът разяснява на лицето, чието настаняване се иска правото му даде
обяснения.
М. Х. А.: Разбирам. Искам да кажа, че се чувствам много напрегнат и не
съм спокоен. От дълго време се чувствам така. Приемам медикаменти и съм
на инжекция един път месечно. Понякога употребявам по малко алкохол с
приятели. Не употребявам наркотици. Като по–млад съм вземал наркотици,
но сега не вземам. Живея в село ************* в една къща там, в една
стаичка. Имам майка, тя понякога се грижи за мен. Тя също живее в Тича, но
на друга улица - на улица ************ През нощта не мога да спя, събуждам
се и стоя в леглото и чакам да заспя. Изпитвам напрежение. Понякога си
мисля, че сърцето ми ще спре и ще умра от натоварване, все едно удар
получавам. В момента съм безработен. Търся работа. Вземам социална помощ
150 лева на месец. Тези пари не ми достигат. Ходя при майка, тя ме храни.
Получавам топъл обяд и майка ме храни. Понякога от приятели събирам
стотинки. Имам съученици в село, те са ми приятели и тук- там излизам с тях.
На въпроси на страните:
Прокурорът: През декември месец карал ли си се с някой и защо?
М. Х. А.: С майка се карах, защото не ме пуска по всяко време да влизам
в къщата. Тогава ставах през нощта и ходех, и понякога й чуках на прозореца
за някоя цигара да ми даде. Стоя на центъра на селото и понякога викам.
Мисля, че като викна по-силно, ще се успокоя и ще се спася, защото мисля,
че постоянно нещо ме преследва и като извикам, ще се спася.
Прокурорът: Помните ли да сте изкъртили вратата на полицейската стая
3
и защо?
М. Х. А.: Помня. Отидох да търся полицая за помощ, да се оплача, че не
се чувствам добре. Аз му се оплаквам понякога и той ме изслушва. Като
натиснах вратата, тя се счупи. Исках да говоря с полицая, тъй като имах
тежка нужда от помощ. Имаше хора докато натисках вратата, но не знам, кой,
кога е дошъл.
Прокурорът : В пощенската станция викал ли си?
М. Х. А.: Нямам спомен в пощенската станция да съм викал. Там ходя
за да върша услуги на семейството или на приятели, да питам колко е часа, за
да знам дали е време за храна.
Прокурорът: Бил ли сте на лечение, от кога, до кога?
М. Х. А.: От седми декември 2023г. до пети януари 2024 г. Нося
документ от болницата, че съм бил на лечение. Представям ви документ -
епикриза.
Съдът предоставя възможност на страните да се запознаят с
представения документ.
Прокурорът: Съгласен съм с представения документ. Да се приеме по
делото.
Адв. А.: Съгласен съм с представения документ. Да се приеме по
делото.
Съдът счита, че представеният документ е относим към предмета на
доказване, с оглед което същият следва да бъде приобщен към
доказателствата по делото, с оглед което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
епикриза издадена от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“.
Прокурорът: Пиеш ли си редовно лекарствата, които са ти изписали?
М. Х. А.: Приемам ги по три пъти на ден.
Прокурорът: Чувствате ли все още напрежение, макар че приемате
медикаменти?
М. Х. А.: Още се чувствам и като малко повикам се чувствам по добре,
успокоявам се.
Прокурорът: Мислите ли, че евентуално, ако бъдете настанен за лечение
това би подобрило вашето здравословно състояние?
М. Х. А.: Да мисля, защото в болницата ми е по-добре отколкото в село
4
даже. Там се успокоявам. В село понякога имам нужда да викам, за да се
успокоя. Понякога ми се привиждат духове. Опитвам се да ги гоня.
Получавам халюцинации.
Прокурорът: Нямам повече въпроси.
Адв. А.: Когато пиете лекарства, чувствате ли се по-добре и колко
време след като поемете медикаментите изпитвате облекчение?
М. Х. А.: Вече съм по-добре като пия лекарствата по три пъти на ден и
спрях да викам. Искам да се оправя и да се чувствам като по-добър човек.
Мислех, че съм лош човек и правя бели. Чувствам се самонаказан.
Адв. А.: Нямам въпроси.
В. Лице д- р С.: От пети януари до сега карал ли си се с някой? Влизал
ли си в някакви конфликти?
М. Х. А.: С никой не съм се карал, но получих призовка и не знам какви
са оплакванията от мен. От пети януари до сега нищо не съм правил. Вратата
се изкърти преди да дойда в Сливен. Нищо лошо не съм правил от пети
януари до сега.
В. лице Д- р С.: По важно е какво е състоянието му след пети януари до
сега, а не през декември месец.
Съдът извика в съдебна зала свидетелят В. С..
Разпитаният по делото свидетел В. С., КАЗА: Знам за какво съм тук.
По принцип М. е добро момче, но в последно време не е адекватен, проси.
Стои пред магазините и влиза в магазините, и проси. Това се случва през
последните два месеца. Ходи по пътя, по осевата линия, заобикалят го колите,
държи се неадекватно, т.е. извършва действия, с които застрашава своя живот
и този на околните. През януари месец лицето беше по същия начин, в
същото положение. Аз познавам М. отдавна. В последните пет, шест години
се държи така. По принцип М. е общителен. В последно време не мога да
разбера какво говори. Говори несмислено. Той идва при мен в кметството.
Като го попитам защо прави така, защо ходи по пътя, той казва: „Така ме
кара“. Той живее с баба си и майка си. Баба му често идва да се оплаква от
него. В последно време го изгониха и той живее в бащината си къща сам,
която е изгоряла. Къщата има половин покрив. Не съм влизал вътре. Не знам
какво е положението.
Прокурорът: Хората от селото притесняват ли се от него и защо?
Свидетелят: Притесняват се. Той може не с лошо да подхожда към тях,
5
но като иска от тях стотинки или нещо, те се притесняват. Те не могат да
разберат какво им говори.
Прокурорът: Нямам други въпроси.
Адв. А.: Нямам въпроси.
В. Лице: През последните 20 дни имало ли е оплакване, да се е държал
агресивно, да е влизал по къщите?
Свидетелят: Да. Даже от баба му и от майка му.
В. Лице: Казвате, че живее при мизерни условия. Като кмет на селото
предприемали ли сте нещо, за да му помогнете?
Свидетелят: Разговарял съм с баба му и майка му.
В. лице: Баба му и майка му за годините, в които е влизал в
отделението, не се интересуват от него.
Свидетелят: Предоставили сме му от топлия обяд, но за жилище и
жилищните му нужди, не сме получавали искане от негова страна и съответно
не му е оказано съдействие в тази насока. Наскоро искаше да си смени
адресната регистрация. Той поиска да ги смени, защото баба му не искала да
е при нея.
В. лице: Нямам въпроси.
Със съгласието на страните съдът остави свидетеля в залата.
Съдът извика в съдебна зала свидетелката Й. М..
Разпитаната по делото свидетелка Й. М., КАЗА : Знам за какво съм
тук днес. Аз съм от Тича и познавам М. много отдавна. Ние така му казваме
на М.. Той беше в чужбина, после се завърна в Тича и имаше видимо
отклонения. Обикаляше селото, постоянно е в движение. Иска от хората
цигари, стотинки. Това е преди години. После постъпваше на лечение в
болници и когато излизаше от болницата, беше добре за определен период и
после пак се влошавате. Аз знам, че е бил на лечение защото хората в селото
казваха, че е в болницата на лечение. След като се върне от болницата М. е
добре. В последно време, когато ме разпитаха, той непрекъснато идваше в
читалището, отваряше вратата на първия етаж и ми казваше: „Како Й., днеска
е празник. Честит празник.“ Понякога късаше цветя от площада и ми ги е
подарявал. Не е проявявал агресия. Аз бях притеснена, защото все пак
движенията му бяха нетипични и погледът му беше променен. Деца идват в
читалището и те също се притесняват. Не съм виждала М. да проявява
агресия към някого. Аз отидох при кмета и му казах, че М. не е добре и трябва
6
да вземем мерки. На другия ден като отидох в кметството, чух че жените
говорят, че М. ходил в кметството и буйствал. При мен не е буйствал. Сега по
едно време разбрах, че е ходил в болницата и сега само обикаля и иска
стотинки и цигари от хората. От мен не е искал.
Прокурорът: Нямам въпроси.
Адв. А.: Нямам въпроси.
В. лице: Нямам въпроси.
Съдът освободи свидетелката, но остави същата в съдебната зала.
Съдът извика в съдебна зала свидетелката Д. Б..
Разпитаната по делото свидетелка Д. Б., КАЗА: Знам, че съм тук заради
М.. Той е от нашето село. Понякога М. е агресивен. Понякога вика, крещи.
През декември месец го бях чула да вика на пътя, в центъра на селото. От
декември месец не съм го чувала да вика. Скоро бяхме при колежката М. Д.
и чухме един шум. Колежката като излезе навън се върна и каза, че М. счупил
вратата на полицая. Като излязохме М. беше навън и викаше. Леко беше
агресивен. Към мен не е проявявал агресия. Не съм виждала М. да проявява
агресия към някого в селото. Чувала съм го само да вика и то само онзи път
пред кметството. М. живее с баба си и майка си. Аз ги познавам. Мисля, че те
се грижат за него, все пак живее при тях.
Прокурорът: Нямам въпроси.
Адв. А.: Нямам въпроси.
В. лице: Нямам въпроси.
С оглед придобитите впечатления от разпита на свидетелите съдът
счита, че не са налице предпоставки да бъдат разпитани останалите двама
свидетели по делото, с оглед което
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА от списъка на лицата допуснати до разпит в днешното
съдебно заседание - свидетелката М. Х. Д. и нередовно призованата
свидетелка К. Й. З..
Съдът връща личните карти на свидетелите и ги отстрани от съдебна
зала.
Съдът пристъпи към изслушване на вещото лице д-р С.:
В. лице д-р С.: М. страда от параноидна шизофрения. Непрекъснато
протичаща, изразена промяна на личността. Считам, че към момента
състоянието му не покрива критериите за задължително лечение, т.е. няма
7
агресивно поведение. Към момента не мисля, че е опасен за себе си и
околните. Считам, че не е необходимо към този момент да се прави
допълнителна експертиза, тъй като лицето доскоро беше на лечение и след
това не е имал агресивни прояви. Мисля, че при него проблемът е по-скоро
социален, т.е. ако има някой да се грижи за него, да му помага да си взема
лекарствата. Той е на депо ампули, които се поставят веднъж в месеца. Поне
да го накара да отиде при личния лекар да му постави инжекцията, мисля че
няма да има проблем с него. Аз считам, че тези инжекции ще ги прави
редовно. Говорила съм с личния му лекар. Сега чакаме решенията от София
за тези ампули. Дори ако не стане до 05. 02. 2024 г. съм се разбрала с личния
лекар да го изпрати да му я поставим в Сливен.
Съдът ПРИСЪЖДА на вещото лице възнаграждение в размер на 60,00
лева, за явяването му в днешното с. з., пътни разноски в размер на 27,32 лева,
които да се изплатят от бюджетната сметка на съда.
Прокурорът: Държа на разпита на свидетелката К. З., доколкото тя е
най-запозната със здравословното състояние на А., още повече, че и първият
свидетел спомена, че е получавал оплаквания от нея. Ако същата не може да
бъде призована, ще моля да призовете майката, като допълнително ще посоча
нейните имена и адрес. Те са хората, които най-добре знаят какво е
здравословното му състояние.
В. лице д-р С.: Може ли да отбележа, че привлеченият е съгласен да се
лекува доброволно. В случая говорим за задължително лечение при агресивно
поведение. Той през последните години не е имал агресивно поведение. Не е
бил добре, имал е психотична продуктивност. Съответно той е готов за
доброволно лечение, с оглед което не е необходимо да се преминава към
принудително такова.
Адв. А.: Той пред мен сподели, че желае да бъде лекуван доброволно.
Що се касае до принудително лечение, мисля че отпада този ангажимент за
свидетели. Имам един въпрос към д-р С.: Каква е терапията, която е
назначена, тези лекарства достатъчно добри ли са? Няма ли по-силни, за да
не изпада в такова състояние – на вътрешни гласове, на халюцинации?
В. лице: От голямо значение е, дали той си приема медикаментите и
лекарствата. Към момента той има депо инжекция, която е сложена преди
изписването и следващата депо инжекция, която осигурява ниво на
медикамента в организма в период от един месец.
8
Адв. А.: Времетраенето на лечението съобразно психичното състояние
на лицето ли се определя, или има определени срокове?
В. лице: Няма определен срок. Времетраенето е в зависимост от
състоянието и по-скоро аз го задържах повече, за да минат Коледните и
Новогодишните празници. По-скоро по социални индикации беше задържан в
болницата един месец.
Адв. А.: Г-жо Председател, считам, че не е необходимо М. А. да се
лекува принудително, тъй като, както той каза, а и вещото лице също
потвърди, той желае да се лекува и си взема лекарствата, които са му
предписани.
М. Х. А.: Аз искам да се лекувам. Аз си вземам лекарствата, които ми
предписа д-р С..
Съдът като взе предвид изявлението на страните и изслуша вещото
лице, както и обясненията на лицето, чието настаняване за лечение се иска
съобрази, че за да бъде осъществена процедурата за принудително лечение по
ЗЗдр, следва да бъдат налице двата критерия, а именно медицинския и
социален такъв. От изявлението на вещото лице става ясно, че лицето в
действителност страда от праноидна шизофрения, тъй като е било настанено
няколкократно в лечебното заведение, но доброволно е постъпвало в него и
вещото лице има преки наблюдения от същото, но съдът счита, че не е налице
социалният критерий, тъй като към настоящия момент от всички данни и от
свидетелските показания се разбира, че лицето не е опасно за себе си или за
околните, поради което съдът счита, че не се налага назначаване на
съдебномедицинска експертиза и производството по делото подлежи на
прекратяване. Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 159, ал. 4 от ЗЗдр. производството по ЧНД
№ 4/2024г. по описа на РС Котел.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване може да се обжалва с частна жалба
или протест в тридневен срок пред ОС Сливен.
ПРОТОКОЛЪТ Т се изготви в с.з., което приключи в 10:10 ч.
9
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
Секретар: _______________________
10