№ 586
гр. Шумен, 28.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500286 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба с рег. №
8249/17.06.2022г. депозирана от Б. АС. М. от гр. В.П... с ЕГН ********** чрез
пълномощника си адв. С.К. от АК – Шумен срещу определение №
1187/30.05.2022г. постановено по гр. д. № 20213630102630 по описа на РС -
Шумен, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за
допълване на постановеното по делото определение за прекратяване на
производството, в частта за разноските. Жалбоподателя счита определението
за неправилно и незаконосъобразно, тъй като за да остави молбата за
допълване на определението, в частта за разноските без разглеждане, съдът е
приел, че същата е подадена след изтичане на законно предвидения
преклузивен срок, поради което и е просрочена. Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 250 от ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено
решението, ако съда не се е произнесъл по цялото и искане, като молбата за
това можело да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението
или от влизането му в сила. Излага, че определението на съда за
прекратяването на производството му е връчено на 05.05.2022г. и след като
съда е пропуснал да се произнесе по искането за разноски, своевременно
направено още с исковата молба, в предвидения срок по чл. 250 от ГПК на
18.05.2022г., е депозирал молба с искане съда да допълни определението си,
като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Моли съда да
отмени обжалваното определение и вместо него да постанови допълване на
1
определение № 957/ 27.04.2022г. и присъждане на сторените разноски.
Ответната страна по жалбата, редовно уведомена, е депозирала отговор,
в който оспорва, като неправилни всички твърдения на жалбоподателя
изнесени в жалбата и моли съда да я остави без уважение. Излага, че
неправилно жалбоподателя се позовава на срока по чл. 250 от ГПК, тъй като в
случая приложение намира разпоредбата на чл. 248 от ГПК и срокът за
депозиране на молбата за допълване на определението в частта за разноските
е едноседмичен, какъвто е срока за обжалване на определението и така
подадената на 18.05.2022г. молба е просрочена.
Съдът след като се запозна с изнесените доводи в жалбата и
материалите по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
поради следните съображения:
Производството по гр. д. №20213630102630 по описа на РС - Шумен, е
приключило с постановено определение № 957/27.04.2022г., с което, като
недопустимо е прекратено производството по делото и на ищеца му е върната
исковата молба. Съобщението за изготвеното определение е било редовно
връчено на жалбоподателя, чрез процесуалният му представител адв. С.К.
ШАК на 05.05.2022г.. На 18.05.2022г. предвид изхода на спора, ищеца е
депозирал молба, с искане съда да му присъди направените по делото
разноски, съобразно представения списък. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК,
отговор по молбата е депозиран от ответника, в който е изложил становище за
нейната недопустимост, като просрочена, алтернативно за нейната
неоснователност.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без
разглеждане молбата за допълване на определението, в частта му за
разноските, като просрочена. Приел е, че съгл. чл. 248, ал. 1 от ГПК срокът е
изтекъл на 12.05.2022г. и така депозираната на 18.05.2022г. молба, е подадена
след изтичането на предвидения преклузивен срок.
Настоящата съдебна инстанция намира така постановеното определение
за правилно и законосъобразно. От материалите по делото е видно, че на
05.05.2022г. процесуалният представител на жалбоподателя – адв. С.К. ШАК
е получила препис от определението, за прекратяване на производството, за
2
което надлежно се е подписала и от която дата тече едноседмичния срок по
реда на чл. 248 от ГПК за депозирането на молба за допълване на
определението в частта за разноските или в случая срокът за подаването й,
изтича на 12.05.2022г..
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в случая
приложение следвало да намери разпоредбата на чл. 250 от ГПК, респ.
сроковете предвидени в нея, тъй като направеното с молбата от 18.05.2022г.
искане е такова по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, а не както се твърди в
жалбата, искане по чл. 250, ал. 1 от ГПК за допълване на определението. Това
е така, тъй като видно от разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, същата
обхваща две хипотези, а именно допълване или изменение на съдебния акт в
частта му за разноските. В разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, е
предвидено, че съдът по искане на страните, може да допълни или измени
решението си (определението), в частта му за разноските. В първата хипотеза
е регламентиран пропускът на съда да се произнесе по направеното
своевременно искане за присъждане на разноски, а във втората хипотеза, е
регламентиран редът за изменението им, след като съда вече е определил
размерът им и страната е поискала те да бъдат приведени в съответствие с
нейното твърдение за осъществяването им. Именно затова тази разпоредба е
специална по отношение на разпоредбата по чл. 250, ал. 1 от ГПК и намира
приложение при искането за допълване на постановения съдебен акт в частта
му за разноските, с каквото искане именно е сезиран първоинстанционния
съд. Разпоредбата на чл. 250 от ГПК, на която жалбоподателя се позовава,
намира приложение, само когато има непълно произнасяне по съществото на
правния спор в обема на цялото искане на страната, като липсата на
произнасяне следва да касае самостоятелна искова претенция в рамките на
предмета на спора. Претенцията за разноски, макар и обусловена от
разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като
отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи
служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде
сезиран.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, молбата за допълване
на съдебния акт, в частта му за разноските може да бъде подадена в срока за
обжалване на същия или ако е необжалваем в едномесечен срок. В случая
това изискване не е спазено, тъй като жалбоподателя е бил уведомен за
3
постановеното определение № 957/27.04.2022 г. по гр. д. № 20213630102630
по описа на РС – Шумен, подлежащо на обжалване в едноседмичен срок на
05.05.2022г., поради което й срокът за подаване на молбата за допълване на
определението, в частта за разноските е изтекъл на 12.05.2022г..
Депозираната от жалбоподателя на 18.05.2022г. молба по чл. 248, ал. 1 от
ГПК, подадена 6 (шест) дни след изтичане на срока, е просрочена и правилно
първоинстанционния съд я е оставил без разглеждане.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди, а жалбата срещу него да се остави
без уважение, като неоснователна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1187/30.05.2022г. постановено по гр.
д. № 20213630102630 по описа на РС - Шумен.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, в
едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,
ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4