№ 61
гр. Плевен , 28.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Въззивно частно
гражданско дело № 20214400500008 по описа за 2021 година
Производство по чл.274, ал.1 от ГПК.
С определение № 4347/31.10.2019г. по гр.д.№ 6099/2019г. на ПлРС,
съдът прекратил производството по гр.д. № 6099 по описа на Плевенски
районен съд за 2019 г., VІІІ състав, като недопустимо на осн. чл.130 ГПК по
отношение на ответницата Х. К. П., ЕГН **** с постоянен адрес в гр.Плевен и
на основание чл.129 ал.3 ГПК, поради неотстраняване на нередовностите по
ИМ срещу ЖСК „***“ гр. Плевен.
С определение № 1721/12.12.2019г. по в.ч.гр. дело № 958/2019г. по описа
на ПлОС, съдът е отменил определение № 4547/31.10.2019 г. по гр.д.№
6099/2019г. по описа на Плевенски районен съд и е върнал делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
За да постанови този правен резултат, въззивният съд е приел, че
първоинстанционният съд неправилно счел, че при заявеното в исковата
молба основание на иска и петитум същият е недопустим, като е определил
неправилно правната квалификация на същия - чл.124, ал.4, изр.2-ро – иск за
установяване на факти с правно значение, който се допуска само в случаите,
предвидени в Закон, вместо положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Б. Д. Б. срещу Х. К. П. да
1
бъде признато за установено, че той е собственик на 1/2 идеална част от
процесния недвижим имот – Ап.28 в ЖСК „***“ гр.Плевен, бл.***, кв.444,
ж.к.***, на ет.7, със застроена площ от 93,14кв.м., състоящ се от две спални,
столова с бокс, баня и тоалетна, заедно с прилежащите към него маза № 28 от
5,28кв.м., таван № 21 от 4,91кв.м. и помощно помещение от 1,99кв.м. на
седми етаж, както и 1,9697% ид. части от общите части на сградата и правото
на строеж върху общинска земя – УПИ – I от кв.444 по Плана на гр.Плевен (
определение № 34/12.01.2011г. на ВКС по гр.д.№ 865/2010г., ІІ т.о.,
определение №201/27.05.2014г. на ВКС по ч.гр.д.№3063/2014г., ІІ г.о.).
Ето защо приел, че в тази му част обжалваното определение е
неправилно, поради което следва да бъде отменено в същата.
Установил, че ИМ е оставяна без движение, като са давани на ищеца
указания за отстраняване на нередовностите на същата, с разпореждания от
19.09.2019г. и от 08.10.2019г.
В молбата си от 01.10.2019г. ищецът е уточнил, че прави искане да се
привлече като ответник и ЖСК“***“ гр.Плевен, а в молбата от 04.10. 2019г. е
направил искане да се конституира като ответник ЖСК “***“ гр.Плевен,
регистрирано по ф.д. № 405/1989г. по описа на ПлОС, чрез председателя
Д.Е.И. на посочения адрес.
Приел също така, че след като ищецът твърди, че ответницата Х. К. П. не
се е снабдила с нотариален акт за собственост по отношение на процесния
апартамент № 28, то съгласно чл.35 ал.3 ЗЖСК жилищностроителната
кооперация се прекратява, след като всички членове бъдат снабдени с
нотариални актове.
В хода на производството горепосочената претенция спрямо Х. К. П., т.е.
тази по чл.124 ал.1 ГПК, предявена от Б. Д. Б. срещу Х. К. П. да бъде признато
за установено, че той е собственик на 1/2 идеална част от процесния
недвижим имот – Ап.28 в ЖСК „***“ гр.Плевен, е насочена и по отношение
на нов ответник – ЖСК“Г.***“ гр.Плевен.
Ето защо приел, че неправилно е прието от първоинстанционния съд, че
следва на основание чл.129, ал.3 ГПК поради неотстраняване в срок на
2
нередовностите на ИМ срещу ЖСК“***“ гр.Плевен да бъде прекратено
производството по делото, тъй като те са отстранени, поради което следва да
бъде отменено обжалваното определение и в тази му Част.
След връщане на делото в ПлРС, съдът оставил без движение ИМ за
представяне на скица и ДО на имота, за което издал съдебни удостоверения
на ищеца. След снабдяване с тези доказателства отново оставил без движение
ИМ с указания за вписването й в СВ при АВ гр.Плевен, а след това и за д.т. в
размер на 144,05лв.
С разпореждане от 18.02.2020г. – л.51 от делото, като констатирал
редовност на ИМ от Б. Д. Б. против Х. К. П. и ЖСК „***“ гр.Плевен, с която
приел допустим иск по чл.124 ГПК, изпратил книжата по реда на чл.131 ГПК
за отговор на ответниците.
В срок е подаден Отговор от Х. К. П., но не и от ЖСК „***“ гр.Плевен –
л.53 от делото. Като представя писмени доказателства, ответницата възразява
за допустимост на иска – тя е член – кооператор от 29.09.1993г. в ЖСК за
Ап.28, членствените права в ЖСК не са СИО и ищецът ако твърди принос в
изграждането на недвижимия имот, строен чрез ЖСК, е следвало да води иска
по чл.15 ЗЖСК, страна по който задължително е и ЖСК, при успешния изход
от който със съдебното решение ще встъпи в членствените правоотношения
на съпруга съобразно признатото му право. В подкрепа на това становище се
позовава на Решение № 2904/29.12.1979г. по гр.д. № 1793/1979г. на първо г.о.
на ВС на РБ, както и на ППВС № 3/12.11.1983г. – т.8 от същото.
С определение № 2370/14.07.2020г. ПлРС по реда на чл.140 и сл. ГПК
съдът съобщил на страните проектодоклад, с който приел, че е сезиран с иск
за собственост за признаване на установено между страните, че ищецът е
собственик на 1/2 ид. част от процесния недвижим имот Ап.28 в ЖСК „***“
гр.Плевен.
С молба от 24.07.2020г. ищецът е оспорил, че петитума на иска му е да се
признае за установено, че той е собственик на Една втора ид. част от
недвижим имот – Ап.28, построен чрез ЖСК и е твърдял, че има интерес от
установяване със сила на присъдено нещо, че Ап.28 в ЖСК „***“ гр.Плевен е
построен по време на брака му с Х. К. П., докато тя е била член – кооператор в
3
същата.
В съдебно заседание на 05.10.2020г. ищецът уточнява, че е предявил иск
по чл.124 ГПК за установяване на факта, че Ап.28 от ЖСК „***“ гр. Плевен е
построен по време на брака между ищеца и първата ответница.
След становища на председателя на ЖСК „***“ гр.Плевен и Х. К. П.,
съдът с протоколно определение № 260 500 от 05.10.2020г. прекратил
производството по делото поради недопустимост на иска. Приел, че иск по
чл.124 ГПК за собственост на недвижимия имот е допустимо да се води
срещу ответницата и ЖСК, съобразно указанията на ПлОС в отменителното
определение, но иск за установяване, че имота е построен чрез ЖСК по време
на брака на страните е недопустим, защото се отнася за установяване на факт
с правно значение, който се допуска само в случаите, предвидени в Закон. В
конкретния случай искът за установяване, че процесния имот в ЖСК е
построен по време на брака между страните, като иск за факт с правно
значение не е предвидено в Закон да е допустимо да се води и поради това
прекратил производството.
Срещу това определение е постъпила частна жалба от Б. Д. Б. от
гр.Плевен, ЕГН **********, в която се твърди, че допустимия иск за
собственост по чл.124 ал.1 ГПК не може да води успешно, защото процесния
имот е апартамент в непрекратена ЖСК и до снабдяване с нотариален акт на
член – кооператора имотът принадлежи на ЖСК. Оплаква се, че петитумът на
иска не е за установяване право на собственост върху Една втора идеална част
върху имота, а за признаване на установено съществуването на брачното
правоотношение между страните по време на строежа на ЖСК „***“
гр.Плевен.
Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на
ПлРС за продължаване на съдопроизводствените действия, но от друг състав.
След изпълнение на процедурата по чл.276 ГПК от ПлРС ответницата
Х. К. П. от гр.Плевен, ЕГН **** в отговор в срок – л.15 от делото твърди, че
жалбата е неоснователна. Многократно на ищеца е указвано да обоснове
правния си интерес от предявения иск. Твърди, че той никога не е бил член –
кооператор в ЖСК „***“. Уточненият петитум на ИМ обосновава като правен
4
интерес, че със съдебното решение ще се снабди с нот. акт за собственост на
апартамента на името на двамата бивши съпрузи – ищеца и ответницата.
Възразява, че строежа на ЖСК по време на прекратения им вече брак не води
до извод, че той притежава членствени права в ЖСК, а от там и че има право
да се снабдява с нот. акт за собственост. Твърди, че членствените права в
ЖСК не са СИО, а лична собственост на съпруга – титуляр на членственото
правоотношение. При развод за защита правата на другия съпруг е искът по
чл.15 ЗЖСК, при успешното провеждане на който и установяване на неговия
принос въз основа на съдебното решение ще встъпи в членственото
правоотношение съобразно правата си. Искът по чл.15 ЗЖСК обаче се
предявява в месечен срок от влизане в сила на решението за прекратяване на
брака – позовава се на ППВС № 3/12.11.1983г. по гр.д. № 1/1983г. на РБ.
ЖСК „***“ гр.Плевен чрез председателя Д.Е.И. не изразяват становище
по жалбата – не са подали Отговор.
Въззивния съд, като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, взе
предвид доказателствата по делото, съобрази се с изискванията на Закона,
намира за установено следното:
Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима, но неоснователна.
Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,
предвидени в чл.269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по
частна жалба съгласно ТР № 6/15.01.2019г. на ВКС по т.д.№ 6/2017г., ОСГТК.
По делото е представен Окончателен разпределителен протокол от 22.
06.2012 г. на Общото събрание на ЖСК“Г.***“ гр.Плевен, от който е видно,
че изградените в ЖСК „***“ ж.бл. *** недвижими имоти са разпределени
между член-кооператорите, като по отношение на ответницата Х. К. П. като
член - кооператор е разпределен процесния недвижим имот - апартамент №
28, построен на VІІ етаж, със застроена площ 93,14 кв.м., състоящ се от две
спални, столова с бокс, баня с тоалетна, заедно с прилежащите към него маза
№ 28 от 5,28 кв.м. и таван № 21 с площ 4,91 кв.м., помощно помещение с
полезна площ 1,99 кв.м. на седми етаж, както и 1.9697 % идеални части от
5
общите части на сградата и от правото на строеж върху общинска земя.
На 31.07.2013 г. е издадено разрешение за ползване на строеж - „ЖСК
Геор***“ бл.***.
Ищецът твърди, че бракът между страните е сключен на 11.08.1991г., а с
решение от 17.04.2018г. по гр.д. № 782/2018г. по описа на ПлРС, влязло в
сила на 18.05.2018г., е прекратен на основание чл.49 СК с развод брака между
ищеца Б. Д. Б. и ответницата Х. К. П..
Съгласно чл.124 ГПК, озаглавен Видове искове, всеки може да предяви
иск за да възстанови правото си когато то е нарушено, или за да установи
съществуването на едно правно отношение или на едно право, КОГАТО ИМА
ИНТЕРЕС ОТ ТОВА.
За установителните искове правният интерес от водене на делото е от
съществено значение за тяхната допустимост – арг. от ТРОСГТК №
8/27.11.2013г. на ВКС на РБ, а точно твърденият от ищеца правен интерес, че
със снабдяване със съдебно решение по установяване, че процесния Ап.28 е
построен в ЖСК по време на брака на страните, ще му позволи да се снабди с
нот. акт за собственост на името на двамата бивши съпрузи, противоречи на
правния ред за това, уреден в ЗЖСК и на съдебната практика.
При така съставения Окончателен разпределителен протокол на ЖСК и
посочването като единствен член – кооператор в него на Х. К. П. освен
сочените от ответницата решение и Постановление на ПВС на РБ, как се
постъпва в такива случаи предписва и ППВС № 8/1980г. от 17.06.1981г. за
обобщаване на съдебната практика относно някои въпроси на имуществените
спорове между съпрузи.
ИМ е подадена на 16.09.2019г.
Принципно съпругът, който не е член – кооператор има на разположение
иска по чл.15 ЗЖСК при прекратяване на имуществената общност между
съпрузите. Той обаче се предявява в едномесечен срок от прекратяването й,
т.е. влизане в сила на решението за развода – в случая 18.05.2018г. Когато не
използва правата си по чл.15 ЗЖСК, съпругът който не е член – кооператор
може в едногодишен срок от прекратяване на брака да предяви против
6
бившия си съпруг иск по чл.14 ал.5 СК 1969г. /отм./, сега по чл.30 СК за
принос в придобиването на правата на другия съпруг в ЖСК. В този смисъл е
и Решение № 59 от 22.04.2010г. на ВКС на РБ по гр.д. № 387/2009г., четвърто
г.о.
В чл.31 СК е установен едногодишен срок за предявяване на иска, който
е преклузивен. Началният момент е влизане в сила на решението за развода.
Пропускането на сроковете за предявяване на тези специални искове не
може да обоснове правния интерес на ищеца от водене на установителен иск
за установяване на брачното правоотношение между страните през периода
на строежа на ЖСК „***“ гр.Плевен, в която е процесния Ап. № 28, не само
защото същият разполага с всички документи, които установяват това, а и
защото не може да противопостави съдебното решение за установяване на
това правоотношение на чл.35 ЗЖСК, уреждащ реда за снабдяване с нот. акт
за собственост в ЖСК – с Окончателен разпределителен протокол на ОС на
ЖСК разполага само бившата съпруга Х. К. П. като член – кооператор за
Ап.28 в ЖСК „***“ гр.Плевен.
Оплакванията са неоснователни. Единствено съдът е следвало първо да
върне ИМ, защото е констатирал, че предявения иск е недопустим, и след
това да прекрати производството поради недопустимост на иска – арг. от
чл.130 ГПК, но тази неточност не се отразява на правилните изводи по
същество на първата инстанция.
Като е постановил обжалваното определение, ПлРС е стигнал до изводи,
които се споделят от настоящия състав на решаващия съд и поради това по
същество то следва да се потвърди като законосъобразно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 260 500 на Плевенски
РС, постановено на 05.10.2020г. по гр.д.№ 6099/2019г. по описа на съда като
законосъобразно.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ, в
7
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8