№ 3198
гр. София, 07.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кирил Г. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ У. САЛЕХ
като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Административно
наказателно дело № 20241110206403 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и след. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Същото е образувано по жалба на Б. В. М. срещу Заповед за задържане на
лице с рег. № 464зз-382/07.05.2024 г., издадена от полицейски орган -
„полицай“ П. С. ** при ОСПС-СДВР. В жалбата са релевирани съображения,
че атакуваната заповед е незаконосъобразна, доколкото не е имало основание
за издаването й, тъй като М. не е извършил престъпление. Твърди се, че
процесната заповед за задържане не отговаря и на целта на закона във връзка с
опазване на обществения ред и предотвратяване извършването на
престъпление. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваната
заповед като незаконосъобразна, като присъди в полза на жалбоподателя
направените по делото разноски.
В хода на съдебното производство жалбоподателят не се явява и не
изпраща свой процесуален представител.
Процесуалният представител на ответника оспорва подадената жалба, като
я намира за неоснователна, доколкото атакуваната заповед за задържане е
законосъобразна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като е
релевирано възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение. В представени писмени бележки са изложени
1
съображения относно законосъобразността на обжалваната заповед за
задържане, като се твърди, че в последната е посочено фактическото и правно
основание за задържане на Б. М.. Изложено е, че за разлика от
постановлението за привличане на обвиняем и обвинителния акт, в заповедта
за задържане не е необходимо да се описват подробно всички обстоятелства
относно поведението на задържаното лице, вкл. време, място и начин на
извършване.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите на страните, прецени
представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт
в съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема следната фактическа
обстановка:
На 07.05.2024 г., около 13.00-13.15 часа, в гр. София, пл. „**“ № 1, на
алеята на парка пред НДК в посока бул. „***“ *** седяла на една пейка с
нейна приятелка. В този момент Б. В. М. се приближил до нея с документ в
ръка, като й казал, че документът е нотариално заверен, след което я накарал
да го прочете и да го снима. Впоследствие й казал, че трябва да тръгне с него,
за да я разпита. *** му отказала, като в този момент видяла, че Б. М. имал
колан с поставени на него пистолет и нож. След като отказала да тръгне с
него, Б. М. казала на ***, че ще нареди на роботите да я убият. *** веднага
подала сигнал на тел. 112, като на място бил изпратен екип на ОСПС-СДВР в
състав *** и П. С. **. Последните установили описаното им лице в района на
кръстовището на ул. „**“ и ул. „***“. При направената проверка на Б. М., в
последния били установени газов пистолет с 12 броя патрони и кама с надпис
„**”, както и документ – Заповед № 1 с копие на личната карта на Б. М..
Последният предал горепосочените вещи на служителите на ОСПС-СДВР с
протокол за доброволно предаване от 07.05.2024 г.
На 07.05.2024 г. в 14.25 часа, П. С. **, на длъжност „полицай“ при ОСПС-
СДВР, издал Заповед за задържане на лице № 464зз-382/07.05.2024 г., с която
задържал за срок до 24 часа Б. В. М. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В
заповедта като основание за задържането на лицето било посочено „във
връзка с УРИ 228000-1432 от 07.05.2024 г.“. Заповедта била връчена на Б. В.
М., който я подписал и получил препис от същата.
Така изложената фактическа обстановка се установява от представените
документи от СДВР – заявление и обяснение от ***, докладна записка от
2
служител на ОСПС-СДВР, протокол за доброволно предаване от 07.05.2024 г.
и Удостоверение от отдел „Човешки ресурси“ при СДВР.
Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, от
които се установява възприетата от съда фактическа обстановка. От
приложените по преписката заявление и обяснение от *** се установява по
несъмнен начин, че на 07.05.2024 г. Б. В. М. е показал приложения по делото
документ – заповед № 1, като е накарал *** да тръгне с него. След като
последната е отказала, М. е заплашил ***, като й казала, че „ще заповяда на
работите да я убият“. Посоченото се потвърждава и от изложеното в
докладната записка на служителите на ОСПС-СДВР, които са задържали Б. М.
в района, посочен им от ***, като в последния са открили газов пистолет и
голям нож, тип кама. В този смисъл е и приложеният по преписката договор за
доброволно предаване, от които е видно, че Б. М. е предал именно
горепосочените вещи.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд
намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта,
засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо
волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Жалбата е
насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк
съдебен контрол за законосъобразност, като същата е депозирана в
законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен
административен орган и в установената форма, спазени ли са
административнопроизводствените правила и материалноправните
разпоредби по издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.
Съдът счита, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган – П.
С. **, който е заемал длъжността „полицай“ в ОСПС-СДВР към 07.05.2024 г. и
в този смисъл се явява полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1, вр. чл. 56,
вр. чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. С оглед на това, обжалваната заповед за
3
задържане е издадена от материално компетентно лице.
На следващо място, съдът счита, че атакуваната заповед за задържане е
издадена в установената от закона писмена форма съгласно разпоредбата на
чл. 74, ал. 1 ЗМВР, като е съобразена с материалноправните разпоредби и
целта на закона, доколкото се установява, че в случая Б. М. е отправил закана
срещу ***, вкл. и с лишаването й от живот.
Съдът обаче счита, че атакуваната заповед за задържане не съдържа
необходимото съдържание, в частност посочване на фактическите основания
за задържането на жалбоподателя.
Заповедта е издадена на правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Посочената норма регламентира мерки за административна принуда с цел
обезпечаване на дейността на полицейските органи по чл. 6, ал. 1 ЗМВР -
оперативно-издирвателна, охранителна, разследване на престъпления и
превантивна. Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-
дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка (ПАМ),
която има за цел да предотврати възможността лицето да извърши
престъпление или да се укрие след осъществяването на такова. Съгласно
константната съдебна практика на ВАС, за прилагане на нормата на чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и
данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се
уточнява характерът на престъплението. В този смисъл, понятието „данни“ по
смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието „достатъчно данни"
по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при налагането на принудителната
административна мярка „задържане до 24 часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице
има вероятност да е извършило престъпление. Съотнасяйки гореизложеното
към процесния случай, съдът счита, че в настоящия случай в обжалваната
заповед за задържане не са изложени мотиви и съображения на какво
фактическо основание се задържа жалбоподателят Б. М.. Съгласно чл. 30, ал. 1
от Конституцията на Република България всеки има право на лична свобода и
неприкосновеност, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба никой не може да
бъде задържан, подлаган на оглед или обиск или на друго посегателство върху
личната неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със
закон. Съгласно чл. 30, ал. 3 от Конституцията на Република България само в
4
изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни
органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите
на съдебната власт, като в срок от 24 часа от задържането органът на
съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност. Съгласно чл. 5, §
1 от КЗПЧОС всеки има право на свобода и сигурност, като никой не може да
бъде лишен от свобода освен в изрично посочените в същата разпоредба
случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. Едно от
основните права, гарантиращо правото на свобода и сигурност, вкл.
неутрализизращо риска от произвол при задържане, е регламентирано в чл. 5,
§ 2 КЗПЧОС, а именно задържаното лице незабавно да бъде уведомено за
основанията за ареста си. Същевременно, съгласно чл. 5, § 1, б. „с“ от
КЗПЧОС едно от допустимите изключения на лишаване от свобода е
законният арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури
явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано
подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната
необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване
след извършване на престъпление.
В контекста на гореизложеното, осъщественото задържане на
жалбоподателя М. по реда на ЗМВР представлява вид лишаване от свобода,
доколкото физически е ограничено свободното придвижване на
жалбоподателя, който е бил задържан в специализирано помещение в сградата
на СДВР. Според съда, по своята форма и съдържание обжалваната заповед за
задържане не отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР и чл. 5, § 2
КЗПЧОС, тъй като в нея не са посочени фактическите основания за задържане
на жалбоподателя. Посочената разпоредба от ЗМВР кореспондира с нормата
на чл. 5, § 2 КЗПЧОС, съгласно която всяко задържано лице трябва незабавно
да бъде уведомено на разбираем за него език за основанията за арестуването
му. В заповедта за задържане като фактическо основание за лишаването от
свобода на М. е посочено единствено „във връзка с УРИ 228000-1432 от
07.05.2024 г.“, което е изключително лаконично и неинформативно, за да
покрие минималните стандарти по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР и чл. 5, § 2
КЗПЧОС. В този смисъл не става ясно какво касае посочването на УРИ
228000-1432 от 07.05.2024 г., респ. налице ли са данни за извършено
престъпление и какво. Не са изложени никакви фактически твърдения,
обуславящи необходимостта от задържане на жалбоподателя. Реално в
5
обжалваната заповед липсват дори и най-общи мотиви и съображения
относно причините за издаване на заповедта за задържане. При това
положение, с връчване на заповедта по реда на чл. 74, ал. 6 ЗМВР задържаното
лице не е било наясно с причините за фактическото му лишаване от свобода,
като по този начин е било ограничено правото му да ги оспори по съдебен ред.
Действително, съгласно съдебната практика на ВАС и съобразно
указанията по приложение на закона, дадени с Тълкувателно решение № 16 от
31.03.1975 година на ОСГК на Върховния съд на Република България,
неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите
основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в
документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. В този
смисъл са Решение № 13520 от 12.12.2016 г. по адм. дело № 9200/2015 г. по
описа на ВАС, V-то отделение; Решение № 1801 от 13.02.2017 г. по адм. дело
№ 12306/2017 г. по описа на ВАС, V-то отделение; Решение № 8136 от
31.05.2019 г. по адм. дело № 1313/2019 г. по описа на ВАС, I-во отделение;
Решение № 8372 от 05.06.2019 г. по адм. дело № 12237/2018 г. по описа на
ВАС, I-во отделение и др. Посоченото тълкуване на закона по отношение на
заповедта за задържане обаче влиза в колизия с гаранцията, регламентирана в
чл. 5, § 2 КЗПЧОС, а именно задържаното лице незабавно да бъде уведомено
за основанията за арестуването му. В този смисъл е и решение на СЕС от
25.05.2023 г. по дело С-608/21, в което изрично е посочено, че чл. 6, § 2 от
Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012
г. относно правото на информация в наказателното производство трябва да се
тълкува в смисъл, че допуска прилагане на национална правна уредба, според
която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в
извършването на престъпление, включително информацията за престъпното
деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат
изложени в документи, различни от акта за задържане, но само при условие, че
тази информация бъде съобщена на посочените лица в момента на
лишаването от свобода или в кратък срок след самото задържане, а не едва при
евентуалното оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен
ред. В същото решение СЕС е посочил, че информацията относно основанията
за задържане на лицата следва да съдържа цялата необходима информация, за
да имат възможността последните ефективно да оспорят законосъобразността
6
на задържането си, като информацията следва да съдържа описание на
релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират
известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното
участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената
неокончателна правна квалификация, като се отчита и стадият на
наказателното производство, така че да не се вреди на провежданото
разследване по същото. В контекста на гореизложено, в настоящия случай не е
изпълнено нито едно от посочените условия, доколкото на Б. М. не са
съобщени фактическите основания за задържането му, още по-малко това е
станало към момента на задържането му или непосредствено след това.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че обжалваната заповед за
задържане на лице с рег. № 464зз-382/07.05.2024 г., издадена от полицейски
орган при ОСПС-СДВР, следва да бъде отменена като незаконосъобразна,
издадена при неспазване на установената в закон форма и съдържание.
В съответствие с разпоредбата на чл. 81 ГПК съдът следва да се произнесе
по претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Предвид изхода
на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени направените от последния разноски. На л. 20 от делото е
приложена вносна бележка за заплатена от жалбоподателя сума в размер на 10
лева, представляваща държавна такса за образуване на настоящото дело. С
оглед на изложеното, СДВР следва да бъде осъдена да заплати в полза на
жалбоподателя Б. М. сумата от 10 лева, представляваща направени по делото
разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Софийски районен съд,
НО, 96-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 464зз-382/07.05.2024 г.,
издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР от полицейски орган -
„полицай“ П. С. ** при ОСПС-СДВР.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Б. В.
М. с ЕГН ********** сумата от 10 (десет) лева, представляваща направени
разноски по заплащане на държавна такса за образуване на делото.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8